Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| щество на социалдемокрацията, респ. и на социалната държава в тогавашното
изключително смутно, а даже и барутно историческо време и многократно раз- търсваното от тежки катаклизми обществено съзнание и битие на Германия. На фона, обаче, на тези, останали и до ден днешен, паметови следи за ре- форматорските визии и начинания на Бисмарк сякаш напълно изчезнали, или по- тънали в мрака на историческото и политическото забвение са името и делото на една друга, също много значима фигура на онова бурно време в Германия. Става дума за Лоренц фон Штейн - наследник на една от най-знаменитите ри- царски фамилии, крупен теоретик, виден държавник, авторитетен учен, профе- сор в няколко емблематични за онова бурно време университета, член-корес- пондент на Петербургската академия на науките, съветник на японския примиер- реформатор Ито Хиробуми, последователен и непримирим критик на марксизма и революционните теории, ярък застъпник на надкласовата социална монархия, изтъкнат предшественик на дясната социалдемокрация; персона, която изключително много и силно е повлияла на Ласал и астромарксизма, а и която, най-сетне, е истинският „баща“ на идеята за консервативния социализъм. И тъкмо Лоренц фон Щайн се оказва този, който създава твърде интригуващата за времето си визия, в която обединява националната и социалната идея, които трябвало да са твърдият фундамент на една исторически перспективна, могъ- ща, но и богата държава. В това уникално съчетание (на националното и социал- 19 ното) консервативният манталитет и маниер на преобразуване на реалностите и нравите може да окаже известно, при това немалко гостоприемство и на различ- ни елементи на левия консерватизъм, който обикновено доста по-трудно се за- белязва и проявява в обществения живот. Именно Лоренц фон Щайн е първият мислител, който легитимира, а и вкарва в научен оборот понятието „социална държава“. А това става през 1850 година. Освен това е и забележително, че в неговите теоретически изследвания и публикации по тази важна проблематика винаги и навсякъде фокусът на теоретическия анализ е насочен към Човека, само с тази уж привидно твърде малка, но всъщност изключително съществена подробност, че в неговите произведения винаги и навсякъде става дума не тол- кова за Човека в битността му на отделна личност, индивидуалност, или атоми- зиран индивид, както обикновено се случва в теоретическите дискурси на различ- ните модалности на либерализма, а единствено, или преди всичко за Човека в качеството му на някакъв социален вид, т.е. в неговите класови, съсловни, общ- ностни измерения, прояви и формати. И не случайно в теоретическите му дис- курси, касаещи учението за управлението и правото на управление, винаги на предна линия се афишират и анализират не въпросите на икономиката, пазара, стопанството на държавата и пр., които, обаче, никога и никъде във фундамен- талните му трудове не са пренебрегнати, а онези, които са тясно свързани с екзистенцията на човека като класов, съсловен, масов тип. Или, по-точно ка- зано, въпросите за т.нар. от него вътрешно управление на държавата, към кое- то се отнасят проблемите за физико-биологическия статус, народонаселението, демографските особености на различните социални групи, класи, съсловия; миг- рационните форми, посоки, темпове; здравеопазването, ролята, но и задълже- нията на санитарната политика и особено на санитарната полиция; статуса на лекарското съсловие от античността до неговото време; ролята и значението на акушерките; нивото на болничните и психиатричните заведения, родилните до- мове и даже минералните извори; полицията с нейните правни основи и законови механизми, институции и т.н.; управлението на духовния живот на различните социални типове, към което спадат въпросите за образованието, просветата, културата, изкуството и науката; обществено-исторически наложената структу- ра на образователните институции с техните степени и разновидности, напр. об- щото, класическото и професионалното обучение на децата, подрастващите и младежите и т.н., както и на исторически съществуващите, или на дължимите 20 посоки, начини, форми и инструментариуми на политиката на държавата в тези много важни жизнени сфери. 7 Едва след като приключи с техния (комплексен, а и задълбочен) анализ, Лоренц фон Щайн дава простор и изява на своите на- учно-теоретически размишления, доводи и аргументи, отнасящи се до проблем- ната сфера на икономиката, пазара, финансите, ролята и значението на парите в обществения живот, даже и за въпросите за естеството, ценността и нивото на осигуреност на пожарните служби, или застрахователните, пътно-транспортните ( морски, речни и сухопътни), водопроводно-канализационните, пощенските, ад- министративните, териториално-селищните, горските, кредитно-счетоводните, занаятчийските, промишлените, търговските, иновационните, патентните систе- ми на изследваните държави. Чак след като приключи тези два огромни (теоре- тически) корпуса, Л. фон Щайн насочва аналитичния и интерпретативния си взор към проблемната сфера на обществения живот, на неговите генеалогии, феноменологии, наини,равнища и форми на реализация в държавата и в начина на живот на дадени общности; на профилираните управленски ведомства, телео- логии и институционални дейности за бедните, неимуществените и социално- уязвимите социални групи, за да приключи многопосочния си и комплексен ана- лиз с проблемите за взаимопомощта, самопомощта, класовата, или съсловната солидарност, както и на въпросите, отнасящи се до историята, естсеството и последиците от публичните изяви на различни типове обществени организации и социални движения, борещите се за, или против дадени социални каузи и пр. Както добре се вижда, но и ясно се разбира, теоретико-методологическият анализ на Лоренц фон Щайн съвсем не е повърхностен, нито е частичен, еле- ментарен, или прекалено конкретен и детайлизиран, т.е. обвързан само с едно историческо време, или преди всичко с германското общество. Напротив, той обикновено се простира в териториите на различни - свързани, или необвързани помежду си - исторически епохи, типове общества, политически режими, устрой- ства на държавата, и т.н. За да може - едва на тяхната основа, - да предложи и обоснове и собствената си визия както за устройството и действието на соци- алната държава, така и за възможно най-добрите социални политики, които би трябвало да гарантират стабилността и историческата бъдност, просперитета и благоденствието на конкретната държава, на нейното общество и на нацията й. 7 Виж подр.: Штейн, Л. фон Учение об управление и право управления с сравнением литературы и зако- нодательств Франции, Англии и Германии. СПб., изд. А.С. Гиероглифов, 1874, 586 с. |