На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка

- Който и да сте, аз... - започна Карло Вентреска.

- Silenzio*. По-добре ме изслушайте. Вашата Църква

от две хилядолетия насочва търсенето на истината. Вие

смазвате противниците си с лъжи и пророчества за обре-

ченост. Манипулирате истината, за да служи на вашите

интереси, убивате хората, чиито открития не отговарят

на вашата политика. Изненадвате ли се, че срещу вас се

изправят просветени хора от цялото земно кълбо?

- Просветените хора не прибягват до изнудване, за да

постигат целите си.

- Изнудване ли? - засмя се мъжът. - Това не е изнудване.

Ние не поставяме искания. Унищожаването на Ватикана

не подлежи на преговори. От четиристотин години

чакаме този ден. В полунощ вашият град ще бъде вдигнат

във въздуха. Нищо не можете да направите.

* Тихо (ит.). - Б. пр.

Оливети се хвърли към телефона.

- Градът е абсолютно недостъпен! Няма как да сте

поставили експлозиви!

- Говорите с набожното невежество на швейцарски

гвардеец. Може би даже сте офицер? Определено ви е

известно, че илюминатите векове наред са се внедрявали

в най-елитните организации по света. Нима смятате, че

Ватиканът прави изключение?

„Господи, те имат вътрешен човек" - помисли си Лан-

гдън. Не беше тайна, че проникването в структурите на

властта е запазена марка на илюминатите. Те се бяха

внедрили в масонските ложи, основните банкови мрежи,

правителствата. Веднъж Чърчил бе казал пред репортери,

че ако английските шпиони се били внедрили в нацистката

държава до такава степен, до каквато илюминатите

са проникнали в английския парламент, войната

щяла да приключи за месец.

- Прозрачно блъфиране - изръмжа Оливети. - Вашето

влияние не може да се простира толкова надалече.

- Защо? Защото вашите швейцарски гвардейци са

много бдителни ли? Защото наблюдават всяко кътче на

вашия затворен свят? Ами самите швейцарски гвардейци?

Те не са ли хора? Нима смятате, че ще заложат живота

си заради някаква приказка за човек, който ходел

по вода? Запитайте се как иначе контейнерът щеше да

проникне във вашия град? Или как днес следобед са изчезнали

четиримата ви най-важни кардинали?

- За какво говорите, по дяволите... - Оливети изведнъж

замълча и се ококори, сякаш го бяха ударили в

корема. •

- Да им прочета ли имената? - попита мъжът.

- Какво става тук? - съвсем се обърка шамбеланът.

Мъжът се засмя.

- Вашият офицер още ли не ви е информирал? Голям

грях. Нищо чудно. Каква гордост! Представям си унижението

да ви признае истината... че са изчезнали четирима

кардинали, който се е заклел да пази...

Оливети избухна.

- Откъде сте получили тази информация?

- Отче, попитайте командира дали в Сикстинската

капела са се събрали всички кардинали - злорадо рече

мъжът.

Карло Вентреска се обърна към Оливети и въпросително

- Синьоре, вярно е, че четирима наши кардинали още

не са се явили в Сикстинската капела, но няма нищо

тревожно - прошепна в ухото му командирът. - Сутринта

и четиримата са се разписали в присъствената книга,

следователно са във Ватикана. Преди няколко часа самият

вие пихте чай с тях. Просто са закъснели за другарската

среща преди конклава. Издирваме ги, но сьм убеден,

че са забравили за времето и се разхождат наоколо.

- Да се разхождат ли? - Шамбеланът изгуби спокойствие.

- Трябваше да са в черквата преди повече от час!

Лангдън стрелна Витория с удивен поглед. „Изчезнали

кардинали? Ето какво са търсили долу!"

- Нашият списък е напълно убедителен - каза по телефона

мъжът. - Това са кардинал Ламасе от Париж,

кардинал Гуидера от Барселона, кардинал Ебнер от Франкфурт...

Оливети сякаш се смаляваше с всяко следващо име.

Мъжът замълча, като че ли последното име му доставяше

особено голямо удоволствие.

~ И от Италия... кардинал Баджа.

Шамбеланът се отпусна като платна на кораб, попаднал

в пълно безветрие, и се свлече на стола си.

- Фаворитите - промълви свещеникът. - И четиримата...

включително Баджа... най-вероятният наследник

на Светия престол... как е възможно?

Лангдън бе чел достатъчно за съвременните избори за

папа, за да разбира отчаяното изражение, изписало се на

лицето на Карло Вентреска. Въпреки че формално всеки

кардинал под осемдесетгодишна възраст можеше да стане

папа, малцина бяха толкова уважавани, че да съберат

мнозинство от две трети. Това бяха фаворитите. И четиримата

бяха изчезнали.

От челото на, свещеника се стичаше пот.

- Какви са намеренията ви спрямо тези хора?

A вие как мислите? Аз съм потомък на хашишините.

Професорът потрепери. Добре знаеше това име. През

вековете Църквата си беше създала смъртни врагове -

хашишините и рицарите тамплиери, армии, или преследвани,

или предадени от Ватикана.

- Пуснете кардиналите - каза шамбеланът. - Заплахата

да унищожите светия град не ви ли стига?

- Забравете за четиримата кардинали. Повече няма

да ги видите живи. Уверявам ви обаче, че смъртта им ще

се запомни... от милиони хора. Мечтата на всеки мъченик.

Ще ги направя медийни звезди. Един по един. До

прлунощ илюминатите ще са привлекли вниманието на

всички. Защо да променяме света, ако той не ни наблюдава?

Публичните убийства пораждат опияняващ ужас,

нали? Вие много отдавна сте го доказали... с инквизицията,

мъченията, на които сте подложили рицарите тамплиери,

кръстоносните походи. - Мъжът замълча за миг.

- И разбира се, с 1а purga.

Шамбеланът мълчеше.

- Не си ли спомняте за 1а purga?* - попита другият.

- Не, разбира се. Свещениците не ги бива в историята.

Може би защото се срамуват от нея?

- La purga - чу се да казва Лангдън. - Хиляда шестстотин

шейсет и осма година. Църквата жигосала четирима

учени илюминати с кръстния символ. За да ги пречисти

от греховете.

- Кой е там? - по-скоро заинтригуван, отколкото обезпокоен,

попита мъжът.

Професорът отново потръпна.

- Името ми не е важно - като се опитваше да говори

спокойно, каза Лангдън. Фактът, че приказва с жив илю-

минат, го объркваше... все едно че приказваше с Джордж

Вашингтон. - Аз съм учен и се занимавам с историята

на вашето братство.

- Отлично - отвърна мъжът. - Радвам се, че все още

има хора, които си спомнят престъпленията срещу нас.

- Обикновено се смята, че сте изчезнали.

* Пречистването (ит.). - В. пр.

- Заблуда, за която братството положи много усилия.

Още какво знаете за 1а purga?

Лангдън се поколеба. „Какво още знам ли? Всичко

това е адски шантаво, ето какво знам!"

- След жигосването учените били убити и труповете

им били хвърлени на публични места в Рим като предупреждение

към илюминатите.

- Да. Затова и ние ще постъпим така. Смятайте го за

символично възмездие за нашите убити братя. Вашите

четирима кардинали ще умрат, по един на всеки кръгъл

час от осем нататък. До полунощ целият свят ще е вперил

погледи в нас.

Лангдън се приближи до телефона.

- Наистина ли възнамерявате да жигосате и убиете

тези четирима души?

- Историята се повтаря, нали? Разбира се, ние ще

постъпим по-елегантно и смело от Църквата. Те скришом

убили илюминатите и хвърлили труповете им на

улицата. Страхливци!

- Какво искате да кажете? - попита професорът. - Че

ще жигосате и убиете тези хора публично ли?

- Браво. Макар че зависи какво разбирате под „публично".

Доколкото знам, на черква вече не ходят много

хора.

- Проява на любезност. Така ще позволим на Господ

по-бързо да прибере душите им в рая. Струва ни се редно.

Разбира се, и на медиите ще им хареса.

- Блъфирате - възвърнал хладнокръвието си, заяви

Оливети. - Не можете да убиете човек в черква и да

очаквате, че ще ви се размине.

- Смятате, че блъфираме? Ние се движим сред вашата

швейцарска гвардия като призраци, отвличаме четирима

кардинали от собствения ви град, поставяме смъртоносно

взривно устройство в сърцето на най-свещения

ви храм и вие си мислите, че блъфираме? Когато започнат

убийствата и открият жертвите, ще се струпат всички

медии. До полунощ светът ще е запознат с каузата на

илюминатите.

- Ами ако поставим охрана във всички черкви? - попита

Оливети.

Мъжът ее засмя.

- Боя се, че поради арогантния характер на вашата

религия, те са прекалено много. Напоследък броили ли

сте ги? В Рим има над четиристотин католически черкви.

Катедрали, параклиси, манастири, метоси, енорийски

училиш;а...

Лицето на Оливети остана напрегнато.

- Ще започнем след деветдесет минути - категорично

заяви мъжът. - По един на час. Математическа прогресия

на смъртта. А сега трябва да затварям.

- Почакайте! - спря го Лангдън. - Разкажете ми как

възнамерявате да жигосате тези хора.

Убиецът, изглежда, се развесели.

- Предполагам, че вече знаете. Или се съмнявате? Съвсем

скоро ще видите. Доказателство, че древните легенди

са истина.

Професорът се вцепени. Знаеше точно какво иска да

каже мъжът. Лангдън си представи клеймото на гърдите

на Леонардо Ветра. В легендите за илюминатите се

говореше за пет клейма. „Остават четири - помисли си

той. - Четирима са и изчезналите кардинали."

- Заклел съм се до довечера да има нов папа - каза

шамбеланът. - Заклел съм се пред Господ.

- Светът не се нуждае от нов папа. След полунощ той

няма да има какво да управлява освен купчина камъни.

С Католическата църква е свършено. Вашата власт над

света приключи.

Възцари се мълчание.

Шамбеланът изглеждаше дълбоко натъжен,

- Заблуждавате се. Църквата е нещо повече от камък

и хоросан. Не можете ей така да унищожите двехилядо-

летна вяра... която и да е вяра. Не можете да смажете

вярата просто като погубите нейните земни проявления.

Католическата църква ще продължи да съществува със

или без Ватикана.

- Благородна лъжа. Но все пак лъжа. И двамата знаем

истината. Кажете ми, защо Ватиканът е цитадела,

защитена със стени?

- Божиите хора живеят в опасен свят - отвърна Карло

Вентреска.

- Всъщност на колко сте години? Ватиканът е крепост,

защото пази половината си имущество зад своите

стени - редки картини, скулптури, скъпоценни накити,

безценни книги... после идват златният резерв и акциите

в недвижими имоти в трезорите на Банка Ватикана.

Утре всичко това ще е пепел. Вие ще сте разорени. Даже

духовенството не може да работи безвъзмездно.

Точността на думите му сякаш се отрази в смаяното

изражение на Оливети и шамбелана. Лангдън не бе сигурен

кое е по-удивително - че Католическата църква притежава

толкова много пари или че илюминатите знаят за

тях.

Карло Вентреска тежко въздъхна.

- И това е лъжа - Заяви непознатият. - Миналата

година сте похарчили сто осемдесет и три милиона долара

за диоцезите си по света. Ходенето на черква е достигнало

най-ниската си точка - црез последните десет години

е спаднало с четирийсет и шест процента. Даренията

са наполовина от онова, което бяха едва преди седем години.

Все по-малко кандидати постъпват в духовните семинарии.

Въпреки че не го признавате, вашата Църква'

умира, Смятайте този случай за възможност да си идете

с гръм и трясък.

Оливети пристъпи напред. Вече не изглеждаше толкова

агресивен, като че ли усещаше действителността,

пред която се беше изправил. Приличаше на човек, който

търси изход. Какъвто и да е изход.

- Ами ако част от този златен резерв подкрепи вашата

кауза?

- Не обиждайте и двете ни страни.

- Ние също. Повече, отколкото си мислите.

Лангдън си спомни за баснословните илюминатски

богатства, древните съкровища на баварските зидари, рода

Ротшилд, билдербергерите, легендарния диамант на илюминатите.

- фаворитите - промени темата шамбеланът. Гласът

му звучеше умолително. - Пощадете ги. Те са възрастни

хора. Те...

- Те са девствени жертви - засмя се мъжът. - Кажете

ми, смятате ли, че наистина са девствени? Дали агънца-

та ще блеят, когато умират? Sacrifici vergini nell' altare

di scienza*.

Шамбеланът дълго мълча.

- Те са хора на вярата - накрая отвърна той. - Не ги

е страх от смъртта.

Мъжът презрително изсумтя.

- И Леонардо Ветра беше човек на вярата, обаче снощи

видях страх в очите му. Страх, който аз прогоних.

Витория, която до този момент бе мълчала, изведнъж

се хвърли напред, цялата наелектризирана OT

омраза.

- Asino!** Той ми беше баща!

- Баща ли? Кой е там? Ветра е имал дъщеря? Трябва

да знаете, че преди края си баща ви хленчеше като дете.

Жалка гледка. Нещастник.

Витория се олюля, сякаш ударена от тежестта на

думите. Лангдън понечи да я подхване, ала тя въз-

върна равновесието си и вnepи тъмните си очи в телефона.

- Кълна се в живота си, че до утре сутрин ще те наме-

ря. - Гласът й пронизваше като лазер. - И тогава...

Мъжът дрезгаво се засмя.

- Сърцата Възбуден съм. Може би до утре сутрин

аз ще те намеря. И тогава...

Думите увиснаха във въздуха като меч. После връзката

прекъсна.

* Девствени жертви на олтара на науката (ит.). — В. пр.

** Убиец! (ит.). - Б. пр.

Кардинал Мортати се потеше в черното

си расо. Не само че в Сикстинската капела

бе станало задушно като в сауна, но и

конклавът трябваше да започне след двадесет минути, а

все още не се знаеше абсолютно нищо за четиримата изчезнали

кардинали. Смутеният шепот сред присъстващите

беше прераснал в открита тревога.

Мортати нямаше представа къде може да са липсващите

кардинали. „Навярно при шамбелана? - Той знаеше,

че по-рано следобед шамбеланът по традиция се е

срещнал на чай с четиримата фаворити, но това беше

било преди часове. - Да не са болни? Може да са яли

нещо?" Съмняваше се. Фаворитите щяха да са тук дори

и в предсмъртни мъки. Кардиналите само веднъж в живота

- обикновено никога - получаваха шанс да станат

папа и според ватиканския закон по време на гласуването

трябваше да са в Сикстинската капела. Иначе не можеха

да бъдат избрани.

Макар че имаше четирима фаворити, малцина кардинали

се съмняваха кой ще е новият папа. През последните

петнадесет дни потенциалните кандидати бяха обсъждани

в безброй факсове и телефонни разговори. Според

обичая за фаворити бяха избрани четирима, всеки от

които изпълняваше няколко неписани изисквания:'

Да знае италиански, испански и английски.

Да има безупречно чисто минало.

Да е на възраст между шестдесет и пет и осемдесет

години.

един от тях. Кардинал Алдо Баджа от Милано.

Неговата безукорна служба, наред с отличното му владеене

на езици и способността му да разкрива същината на

духовността го издигаха над другите фаворити.

„Тогава къде е, по дяволите?" - питаше се Мортати;

Отсъствието на кардиналите особено го безпокоеше.

защото му се бе паднала задачата да ръководи конклава.

Преди седмица колегията на кардиналите единодушно

го беше избрала за главен електор - неш,о като церемо-

ниалмайстор на конклава. Въпреки че Църквата временно

се ръководеше от шамбелана, той бе обикновен свеш;е-

ник и не познаваше сложния изборен процес, затова се

определяше кардинал, който ръководеше церемонията в

Сикстинската капела.

Кардиналите често се шегуваха, че да те изберат за

главен електор е най-жестоката чест в християнския свят.

Главният електор автоматично отпадаше от списъка на

кандидатите за Светия престол и трябваше подробно да

се запознае с „Universi Dominici Gregis"*, където се разглеждаха

тънкостите на тайните ритуали, за да е в състояние

уверено да ръководи избора на папа.

Мортати обаче не съжаляваше. Той знаеше, че е най-

подходящ за тази длъжност. Не само че бе най-старият

кардинал, но също беше бил довереник на покойния папа,

факт, който го издигаше в очите на другите. Въпреки че

формално все още бе на възраст, която му позволяваше

да йтане папа, Мортати беше прекалено стар, за да е сериозен

кандидат. На седемдесет и девет години той бе

минал неписаната възрастова граница, след която колегията

не вярваше, че здравето на човек може да издържи

на тежкото разписание на светия отец. Той обикновено

работеше по четиринадесет часа седем дни в седмицата

и умираше от изтощение средно за шест години и три

месеца. Според ватиканската шега да станеш папа беше

„най-бързият път до рая".

Мнозина смятаха, че като по-млад Мортати е можел

да стане папа, стига да не е бил толкова свободомислещ.

Светата троица на ватиканската кариера се състоеше от

консервативност, консервативност и пак консервативност.

Самият той винаги бе смятал за щастлива ирония факта,

че след като го бяха избрали, покойният папа се беше

оказал изненадващо либерален. Навярно разбирайки, че

модерният свят се отдалечава от Църквата, папата бе

* „[Пастирът] на цялото Божие паство" (лат.) - апоотолическа конституция

(1096) на папа Йоан Павел П, установяваща правилата за избор

на неговия наследник. - В. пр.

подготвил почвата, беше смекчил позицията на Ватикана

за естествените науки и дори бе дарявал пари за отделни

научни каузи. За съжаление, това беше било политическо

самоубийство. Консервативните католици го

бяха обявили за „изкуфял", докато научните пуристи го

бяха обвинявали в опити да наложи църковното влияние

там, където не му е мястото.

- Е, къде са те?

Мортати се обърна.

Един от кардиналите нервно го потупваше по рамото.

- Вие знаете къде са те, нали?

Мортати се опита да не проявява прекалено силна загриженост.

- Може още да са при шамбелана.

- По' това време? Това е извънредно необичайно! -

недоверчиво се намръщи кардиналът. - Дали шамбела-

нът не е изгубил представа за времето?

Мортати искрено се съмняваше, ала не отговори. Знаеше,

че повечето кардинали нямат особено високо мнение

за шамбелана и го смятат за прекалено млад, за да

служи толкова доверено на папата. Подозираше, че неодобрението

на кардиналите се дължи на тяхната завист,

възхищаваше се на младежа и тайно приветстваше избора

на покойния папа. Когато се вглеждаше в очите на

Карло Вентреска, той виждаше единствено вяра - за разлика

от мнозина кардинали, шамбеланът поставяше

Църквата и вярата пред дребнавата политика. Той наистина

беше Божи човек.

Неговата непоколебима набожност бе легендарна.

Мнозина я приписваха на чудотворното събитие в детството

му... събитие, което завинаги би оставило отпечатъка

си в душата на всекиго. На Мортати често му се искаше

и в неговото детство да се е случило подобно нещо,

което да подхрани толкова силна вяра.

За нещастие на Църквата, помисли си Мортати, шамбеланът

никога нямаше да стане папа. Това изискваше

известна политическа амбиция, нещо, каквото младият

Вентреска определено не притежаваше - той многократно

беше отхвърлял предложенията на папата да му пове-

ри по-висок духовен пост и предпочиташе да служи на

Църквата като обикновен човек.

- И сега? - Кардиналът, който го бе потупал по рамото,

все ош;е чакаше.

Мортати го погледна.

- Моля?

- Те закъсняват! Какво ш;е правим?

Недоволен от отговора му, кардиналът потъна обратно

в сенките.

Мортати заразтрива слепоочията си в опит да проясни

мислите си. „Какво ще правим, наистина?" Вдигна очи

към реставрирания стенопис на Микеланджело „Страшният

съд". Фреската с нищо не успокои тревогата му.

Ужасяващото петнадесетметрово изображение представяше

Иисус Христос, който разделя хората на праведници

и грешници и хвърля грешниците в ада. Гърчеха се

одрани и горящи тела, Микеланджело дори бе нарисувал

един свой съперник с магарешки уши в пъкъла. Ги дьо

Мопасан беше писал, че този шедьовър сякаш е предназначен

за панаирджийска арена за борба и е дело на невеж

въглищар.

Кадринал Мортати трябваше да се съгласи с него.

Лангдън неподвижно стоеше до бронирания

прозорец на папата и зяпаше множеството

журналистически бусове на площад

„Св. Петър". Не беше на себе ей след зловещия телефонен

разговор.

Илюминатите бяха изплували като змей от забравените

дълбини на историята и се бяха увили около древния

си враг. Без да поставят искания. Без да водят преговори.

Отмъщение. Дяволски просто. Възмездие, подготвяно

четиристотин години. Изглежда, че след векове

на гонения науката нанасяше ответния си удар.

Шамбеланът стоеше изправен до бюрото си, вперил

блуждаещ поглед в телефона. Оливети пръв наруши мълчанието.

- Карло — използва малкото име на свещеника той.

Говореше по-скоро като уморен приятел, отколкото като

офицер. - Преди двайсет и шест години се заклех да дам

живота си в защита на този град. Днес се опозорих.

Шамбеланът поклати глава.

- Двамата служим на Господ по различен начин, но

службата винаги носи чест.

- Тези събития... не си представям как... това положение...

- Оливети изглеждаше смазан.

- Имаме само един начин на действие. Аз нося отговорност

за сигурността на кардиналската колегия.

- Боя се, че тази отговорност е моя, синьоре.

- Тогава хората ви ще проведат незабавна евакуация.

- Синьоре?

- По-късно можем да се занимаем с други неща — с

търсенето на това устройство, на изчезналите кардинали

и на техните похитители. Но първо трябва да отведем

кардиналите на сигурно място. Светостта на човешкия

живот е на първо място. Тези хора са основите на Църквата.

- Предлагате веднага да отменим конклава, така ли?

- Имам ли друг избор?

- Ами задължението ви да гарантирате избора на нов

папа?

и зарея поглед към ширналия се пред него Рим.

- Веднъж Негово светейшество ми каза, че папата е

човек, разкъсван между два свята... истинския и божествения.

Той ме предупреди, че всяка Църква, която пренебрегва

действителността, няма да просъществува достатъчно

дълго, за да се наслаждава на божествения свят.