|
ςτρ(α)τηλάτ(ῃ)]. Шлюмберже посочва трети екземпляр от тези монети в BritishИван Йонков - Златен солид сечен от Аспарух. Началото на българското монетосечениеςτρ(α)τηλάτ(ῃ)]. Шлюмберже посочва трети екземпляр от тези монети в British
Museum. Отнася отсичането им най-късно към м. юли 1019 г.
Френския учен отъждествява посоченият в надписа стратилат Ζζρμοσ със Сермон -
управител на Срем и „последен боец на една издъхваща народност“, за когото най-
много данни откриваме при ромейския хронист Скилица - Кедрин.
<< Златицата приписвана на Сермон
В редица свои публикации д-р Шлюмберже посочва тази идентификация, въпреки
някои съмнения изказани от негови колеги, като това на руският византолог П.
Безобразов [6], който смята, че Сермон бил „незначительный болгарский вождь",
който не би могъл да сече самостоятелно монети, при това златни.
През 1895 и 1900 [5а, 5б] френския учен обръща отново специално внимание на
Сермон, като обяснява факта как е могъл Сермон да сече златни монети в толкова
критично време, каквото е 1018 и 1019 г. По думите му, като се обявил за „самостоен
господар" на крепостта Срем, Сермон започнал да сече тези монети през времето на
Достарыңызбен бөлісу: |
|
|
