В крайна сметка новото рамково споразумение Базел ІІ се крепи от три стълба

В крайна сметка новото рамково споразумение Базел ІІ се крепи от три стълба.

За разлика от Basel І, централна роля при Basel II определянето на минималния задължителен размер на капитала в новото споразумение играят рейтингите (външни и вътрешни).

За определяне на необходимия собствен капитал за покриване на кредитния риск Basel ІІ дава възможност на банките да избират между два подхода:

- стандартизиран (standardised apporoach), основаващ се на използването на външни рейтинги (рейтинги, разработени от специализирани рейтингови агенции);

- вътрешнобанков, основаващ се на използването на вътрешни, разработени от банките рейтинги (internal ratings based approach), които от своя страна се подразделят на базисен (foundation approach) и прогресивен (advanced approach).

Втори стълб: Supervisory Review или процес на периодична проверка от органите по банковия надзор.

Банките трябва да имат система за определяне на капиталовата адекватност, която да отговаря на техния рисков профил и стратегия за поддържане на това съответствие.

Органите на банковия надзор трябва да се намесват в случаите, когато собственият капитал пада под равнището на минимално задължителния размер, т.е. 8 % . Те трябва да са в състояние да проверяват и оценяват вътрешнобанковите системи за управление на риска и за определяне на капиталовата адекватност.

По същество става дума за качествено нов банков надзор, за преход от количествени към качествени показатели в неговата работа. Ако досега на преден план бяха правилата за покриване на банковите рискове със собствен капитал, за големи експозиции, за ликвидността и т. н., то сега банковият надзор въвежда правила, които имат за цел използването на комплексни системи и инструменти за управление на рисковете. В крайна сметка това ще позволи по-точно да се определя моментното финансово състояние на банките.

С изменението на съдържанието и функциите на банковия надзор се интензифицира диалогът между банките и органите на банковия надзор.

Третият стълб “Пазарна дисциплина” (Market Discipline) предписва формите и начина, с помощта на които банките следва да публикуват информации за поетите от тях рискове, както и прилаганите системи за тяхното управление. Това трябва да доведе до по-висока пазарна дисциплина.

Трите стълба на Basel ІІ следва да се разглеждат като неразделни части на една единна концепция. В нейната основа е убеждението, че с оглед на увеличаващата се комплексност на банковото дело, стабилността на отделните банки не може да се гарантира с помощта на традиционни форми на банковия надзор, а преди всичко с вътрешнобанковото управление на рисковете и взаимното наблюдение на банките в смисъла на укрепване на пазарната дисциплина, което води до индивидуализация на банковия сектор. Затова може да се каже, че трите стълба на Basel ІІ взаимно се допълват.

Що се отнася до операционния риск, по своята природа той е коренно различен от кредитния и пазарния риск и се дефинира значително по-трудно. При това липсват достатъчно развити концепции за неговото разграничаване, квантифициране и управление. Но Базелският комитет реши, че макар и несъвършени, съществуващите техники за квантификация на опеционния риск следва да бъдат използвани от банките.

За да могат банките да изпълнят високите изисквания на Basel ІІ, те трябва да модернизират своите системи за управление на риска, да започнат воденето на огромни по своите размери файлове, с цел квантифициране на рисковите компоненти, което е проблем за по-малките банки.

Eдно от най-важните нововъведения в Basel ІІ е методиката за изчисляване на рисковите активи на банката. Това става с помощта на рискови тегла, които са диференцирани не само според вида на активите, но и в зависимост от рейтинга (външен или вътрешен), т. е. от кредитоспособността на длъжника.

У нас БНБ е издала специална променена Наредба № 8 от 14. 12. 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции. Наредбата е в обем от 233 страници и следва именно предписанията на Basel ІІ.

Използваните при стандартизирания подход рискови тегла варират от 0% до 150%

Специален анализ е направен на елементите на риск мениджмънта на банките.

Basel ІІ формулира нова категория вземания – дребни вземания (claims included in the regulatory retail portfolios), които включват вземания срещу индивидуални лица, микро и малки фирми.. Дребните вземания се претеглят с рисково тегло, в размер на 75%. Тоlва дава възможност за заделяне на по-малко собствен капитал при предоставянето на дребни кредити, отколкото при кредити, при които на длъжника не е присъден външен рейтинг. Както е известно, микро и малките фирми почти без изключение нямат рейтинг. Нововъведението е резултат от настояването на представителите на европейските страни в Базелския комитет и особено на Германия.

Същевременно този унифициран подход може да породи множество рискове за кредитните институции, които те би трябвало да ги компенсират с повече проучвания и изисквания, което за съжаление малко се прави, вкл. и у нас.

Изменения има и по отношение на рисковите тегла при претеглянето на ипотечните кредити. Вземания по кредити, изцяло обезпечени с ипотека върху недвижим имот за живеене, се претеглят с рисково тегло в размер на 35%, докато при Basel І е 50%.

Траншовете от секюритизирани транзакции (securitisation tranches) с рейтинг между ВВ+ и ВВ-, се претеглят с рисково тегло, в размер на 35 %.

При някои от задбалансовите позиции се прилагат нови конверсионни коефициенти за трансформиране на пазарния риск в кредитен. При ангажименти за отпускане на кредити с първоначален срок до 1 година, конверсионният фактор е 20% (рисковото тегло при Basel І е 0% ), а при тези със срок повече от 1 година е 50%.

Всички тези елементи поотделно или в съвкупност могат да доведат до съществено отражение върху оценката за кредитния риск.

Basel ІІ дефинира и изискванията към рейтинговите агенции, които трябва да бъдат спазени като условие за признаването на техните рейтинги от страна на органите на банковия надзор. Това са: обективност, независимост, достъпност, публичност, ресурси, убедителност.

За сега обаче рейтинговите организации не убедиха в своята обективост, отнасяйки се почти безкритично към финансовите нововъведения на американския пазар на ценни книжа и почти изключвайки банковия контрол, което е един от основните фактори за настоящата финансова криза.

В хода на изследването беше разработен специален модел за генериране на матрица на кредитна миграция. Тази матрица има възлово място в моделите на управление на кредитния риск. Чрез нея се определя вероятността за преминаване на даден кредит от едно състояние на обслужване към друго.

Редица модели, които се базират на подхода, представен от J.P. Morgan в CreditMetrics²⁶ т.е. на вътрешнобанкови рейтингови системи, включват оценяването на кредитната миграция в определянето на стойността под риск на кредитния си портфейл. Те допускат, че съществуват два източника на кредитен риск – просрочие и промяна на кредитния рейтинг. Оттук конструирането и използването на матриците за кредитна миграция играят важна роля в оценяването и управлението на кредитния риск. Тя показва каква е вероятността даден емитент на дългова ценна книга или кредитополучател да запази рейтинговата си оценка за хоризонт от една година или да премине в по-горен или долен клас на рейтинговата скала.

Матрицата за кредитна миграция се моделира чрез времево хомогенен Марковски модел от първи порядък. Това налага да се направят няколко допускания. Първото е, че промяната във вероятността за преход от един рейтингов клас в друг не зависи от рейтинговата история. Второто предположение гласи, че промяната във вероятността за преход от един рейтингов клас в период t в друг клас в период t+1 зависи само от текущия рейтинг, а не от времето. Следователно за конструирането на кредитен портфейл в период t е необходима само една преходна матрица²⁷, за да определи структурата на кредитния портфейл в бъдещ период.

Матрицата за кредитна миграция е много важна променлива при оценяването на разпределението на печалбите и загубите на кредитния портфейл при изчисляването на стойността под риск на кредитния портфейл. Преходната матрица се изчислява въз основа на исторически данни за определен времеви период, при определени допускания. Basel II позволява на банките да изготвят собствена матрица на кредитна миграция с исторически данни за всички отпуснати заеми от тях. Възможно е те да използват матрица, конструирана от външен източник, например рейтингова агенция като Moody’s или Standard &Poors.

Jarrow, Lando и Turnbull (JLT) предлагат подход за моделиране на преходната матрица като използват дискретен, времевохомогоенна верига на Марков с краен брой състояния S={1,..,K},които представляват различните рейтингови класове.

В литературата е предложен непрекъснат подход за моделиране на преходната матрица, което има своите преимущества²⁸ Lando и Skodeberg подчертават, че непрекъснатият подход дава възможност за получаване на положителна вероятност за просрочие (default) за рейтингови класове, за които няма конкретно наблюдение за просрочие за оценявания исторически подход. Това би могло да се приеме за резонно, тъй като много рядко се наблюдава за фирма с кредитна оценка AAA да има вероятност за просрочие, но примерът с фалита на Lehman Brothers през есента на 2008 г. е показателен.

Основното предимство на непрекъснатия подход за конструиране на матрица на кредитна миграция се състои в това, че позволява да се присвоят реалистични стойности на вероятност за сбъдване на редки събития. Това не е характерно за дискретния подход, който се използва от рейтинговите агенции. Намирането на генераторна матрица дава възможност да се получи преходна матрица за случаен времеви хоризонт. Така се избягва конкретността на времевия период.

Най-често използваният подход за търсене на точен и уникален генератор е предложен от Israel, Rosenthal и Wei²⁹. Генераторът (Λ) се намира при дадена едногодишна вероятностна матрица на кредитна миграция P, така че:

1) _

Noris предлага теорема за наличие на генераторна матрица³⁰:















Конвергенцията на _ нараства геометрично и изобразява NxN матрица със сума на редовете и равна на нула, точно удовлетворяваща _. Възможно е Λ да не бъде истинския генератор на миграционната матрица, като на практика може да се получат негативни стойности под и над главния диагонал. Поради това в литературата са изведени някои условия за несъществуване на генератор.³¹

В българската практика и теория не са публикувани публично емпирични матрици на кредитна миграция, въпреки че в страната има няколко рейтингови агенции. Като основна причина за това може да се изтъкне позоваването на банковата и търговската тайна. За целите на емпиричното изследване беше използван регионален клон на кредитна институция да съдейства в прилагането на емпиричен модел за генериране на матрица на кредитна миграция. Той приложи към своята база данни за периода 2006-2007 г. методологията, използвана за кредитните агенции за формиране на преходна матрица на вероятностите, като са оформени четири нива на рейтингова скала за кредит – редовен, под наблюдение, нередовен и необслужван.

Разработката на матрицата е ключова за разрешаването на трудностите пред управлението на кредитния риск, като резултатите подробно са приведени в дисертационния труд.

Basel ІІ разширява значително възможностите за прилагане на техники за намаляване на кредитния риск (credit risk mitigation) при определянето на минималния задължителен размер на собствения капитал.

Basel ІІ предвижда използването на пет групи техники за намаляването

на кредитния риск, а именно:

1. обезпечени транзакции (collateralised transactions).

2. нетиране (netting), нетинг на балансови позиции (onbalance sheet netting).

3. гаранции и кредитни диревати.

4. несъответствие между падежа на вземането и използвания инструмент за намаляване на кредитния риск (maturity mismatch);

5. други техники (pools of credit risk mitigants and second-to-default derivatives).

От особено значение е анализът на използваните подходи за управление на риска в условията на финансовата криза. Различават се следните банкови подходи :

Вътрешнобанковият подход за определяне на капиталовата адекватност е най-значителното нововъведение в Basel ІІ. Той дава възможност на банките сами да определят задължителния минимален размер на собствения капитал с помощта на разработени от тях и одобрени от банковия надзор процедури, основаващи се на използването на вътрешни рейтинги.

Докато рисковите активи при стандартизирания подход се претеглят с рискови тегла, определени и диференцирани в новото рамково споразумение, в зависимост от външния рейтинг на длъжника, то при вътрешнобанковия подход те се претеглят с рискови тегла, които се определят от самите банки.

Използването на вътрешни рейтинги има дълга традиция в банковото дело. Десетилетия наред по-големите банки използват различни системи от вътрешни рейтинги за определяне кредитоспособността на своите клиенти като основа при вземането на решения за отпускане на кредит.

Методологията, която рейтинговите агенции използват при разработването на своите рейтинги, е общоизвестна и се съдържа в многобройни публикации. Въпреки съществуващите различия между отделните рейтингови агенции, тя може да се разглежда като единна. За разлика от нея методологията при разработването на вътрешни рейтинги в банките е в значителна степен индивидуализирана. Но, както и при рейтинговите агенции, тя се опира на всестранен анализ на рисковия профил на длъжника, при което се отчитат както рамковите условия на неговата стопанска дейност, така и редица индивидуални фактори.

Kачествено ново е изискването на Basel ІІ към банките, прилагащи вътрешнобанковия подход, да отделят особено внимание на “меките” факти при разработването на вътрешни рейтинги.

Определянето на кредитоспособността на различните длъжници не може да стане по един и същи начин. Това е така, защото те са подложени на влиянието на различни фактори, имат различен рисков профил и предоставят различна по обем и обхват информация;

б. вътрешнобанков базисен подход

При вътрешнобанковия базисен подход банката сама определя вероятността за неизпълнение на задължението от страна на длъжника (probability of default) в продължение на 1 година за различните разработени от нея рейтинги, докато размерът на вземането в случай на невъзвращаемост (exposure at default), относителният дял на загубата в първоначалния размер на вземането в случай на неизпълнение (loss given default) и времето до падежа на вземането (maturity) се определят от органите на банковия надзор.

Basel ІІ конкретизира някои условия при използването на относителния дял на загубата в първоначалния размер на вземането в случай на неизпълнение (loss given default). При първостепенни вземания (senior claims) срещу държави, банки и фирми, за които не са предоставени обезпечения, той е установен в размер на 45% от вземането, а за подчинени вземания е 75%.азисен подход в банки, които в продължение на най-малко пет години събират статистически данни за оценка на вероятността от неизпълнение на задълженията на длъжниците в съответствие с използваните от тях вътрешни рейтинги.

Използването на вътрешнобанковия подход води до икономия на собствен капитал;

При вътрешнобанковия прогресивен подход банката сама определя рисковите тегла. Те са резултат на преобразуването на изчислените от банката рискови компоненти – вероятността за невъзвращаемост на вземането (probability of default), квотата на възможната загуба (loss given default), размера на вземането в момента на преустановяване на неговото обслужване (exposure at default) и времето до неговия падеж (maturity) с помощта на т. нар. функции на рисковите тегла (risk weight functions).

За изчисляването на рисковите компоненти банките трябва да събират и обработват данни за своите длъжници. За изчисляването на невъзвращаемостта на вземанията (probability of default) следва да бъдат събрани статистически данни за най-малко 5 години, а за квотата на възможната загуба (loss given default ) и размера на вземането в момента на преустановяване на неговото обслужване (exposure at default)- за най-малко 7 години.

Функциите на рисковите тегла се основават на специален модел, Asymptotic Single Risk Factor model, развит от Базелския комитет.

Новото рамково споразумение дава възможност на банките да използват статистически модели за определянето на задължителния минимален размер на капитала, както и на необходимите провизии, известни като Value at Risk Models. С тяхна помощ се моделира статистическото разпределение на възможните загуби в определен финансов портфейл за определен период от време.

Поради сложността на прилагането на прогресивния подход, както и значителните разходи по неговото внедряване, се очаква на първо време той да бъде използван от банки с глобално оперативно присъствие. По-малките банки ще прилагат стандартизирания или базисния подход.

Кредитният риск, и по-точно - неговото правилно управление, стават неизменна част от съвремения бизнес модел и финансова система. Информационата епоха, отличаваща се с перфектна информираност на потребителите и висока конкуренция на пазарите, превърна кредитния риск, независимо от неговата форма на проявление, в неизменна част от всяко бизнес начинание.

Основната цел на анализа в дисертационния труд е да се представи цялостен количествен измерител на кредитния риск за портфейл, състоящ се от разнородни както по вид, така и по тип активи - деривативни инструменти, дългови, капиталови ценни книжа, реални финансови активи и други. портфейла, типичен пример за какъвто е Value-at-Risk. Наличието на подобен измерител позволява да се следи нивото на кредитен риск общо за портфейла и да се анализира структурата и бъдещото развитие на портфейла като цяло.

VaR може да се дефинира като очакваната максимална загуба или най-голямата загуба за определен времеви хоризонт при дадена степен на доверителност.³²

Всяка инвестиция, независимо дали става дума за реални активи, финансови активи или нещо друго, предполага поемане на определена степен риск. Рискът играе съществена роля по отношение на възвръщаемостта на съответната инвестиция и затова следва да бъде идентифициран и подложен на количествен и качествен анализ.

В миналото повечето компании се фокусираха върху анализ на историческа информация, за да управляват риска. В момента водещи компании използват анализ, ориентиран към бъдещето, за да разпределят стратегически капитала си, като същевременно спомагат за увеличаването на стойността на акционерния капитал. Стойност за акционерите се създава, когато възвръщаемостта, коригирана с риска, надхвърля цената на капитала. Измерването на историческата възвръщаемост, коригирана с риска, показва дали компанията е генерирала стойност. Анализ, ориентиран към бъдещето, може да се използва за развитие и подобряване на стратегическите планове, за да се осигури създаването на стойност и посрещане или надминаване на очакванията на акционерите.

През 90-те години риск-мениджмънтът търпи сериозно развитие. То е предизвикано от тревогите относно сделките с деривати и тяхното неблагоприятно влияние върху сигурността на институциите, загубите от търговски сделки, извършени без разрешение, проблемите за управлението на кредитния риск в организации с растяща сложност и обем и други въпроси в този контекст.

Необходимостта от насоки освен това се засилва и от многобройните банкови фалити и такива сред големите компании - Orange County, Bеarings Bank, Sumitomo, Daiwa, Metallgesellschaft, Enron, Parmalat и много други - всеки от които подчертава жизнената важност от подходяща система за рисков мениджмънт и контрол.

Проблемът с анализа и оценката на кредитния риск възниква от обстоятелството, че финансовите институции и мениджърите инвестират своите средства на различни пазари, които се характеризират с различни видове риск. Развити са ефикасни начини за количествена оценка на риска в почти всеки отделен пазар. Всеки метод обаче е дълбоко свързан със своя специфичен пазар и не може да се приложи директно за другите пазари.

Затова се появява необходимостта информацията за риска на портфейл от различни финансови инструменти да се представя от едно число и концепцията на Value-at-Risk е сравнително нова. За пръв път се използва през 1980 г. от няколко големи фирми, за да бъдe оценен рискът на търгуваните им портфейли, като се базира на стандартната теория на портфейла, използвайки оценки на стандартните отклонения и различни корелации между възвръщаемостите на различни търгувани инструменти.

Днес Value-at-Risk се използва от най-различни фирми и институции. В проведено проучване през 1995 г. в САЩ е установено, че 29 % от всички финансови институции прилагат системата за оценка на своите рискови експозиции.

Системата Value-at-Risk на практика представлява просто обобщение, статистически измерител на загубите, които би могъл да понесе портфейла при определени нива на вероятност. По-конкретно VaR е измерител на загубите, причинени от "нормални" пазарни флуктуации. които могат да бъдат понесени при определен процент на сигурност. Математическата дефиниция е приведена в труда заедно с всички пояснения.

Заключението е, че VaR може да подценява истинските потенциални загуби, ако компанията има високо неликвидни активи. Това е така, защото в този случай активите не могат да бъдат бързо препродадени и трябва да се направи отстъпка от цената. VaR не е ефективен и при значителни стратегически рискове.

Техниката VaR е подходяща за вземането на краткосрочни решения, но не може да прогнозира развитието с години напред. Този метод отчита аспектите в миналото и изследва минали събития, а прогнозите са субективни и са човешко дело. Затова именно този метод не можа да схване световната финансова криза.