Рец.:
J. Frэdeckэ. — Kniznica (Martin), 1956, № 2, p. 96.
B. Markos. — Magyar Kцnyvszemle (Budapest), 1957, Januбr-Mбrcius, 97—100.
97. *Към методиката на специалната библиография. Доклад. С., Държ. библ. „В. Коларов“, 1955. 26 с.
Цикл. изд.
98. За отбора на материала в общата регистрационна библиография. — В: Сборник в чест на акад. Александър Теодоров-Балан. По случай деветдесет и петата му годишнина. С., БАН, 1955, 375—379.
Отд. отпечатък: С., БАН, 1955. 375—379.
Разглежда „основните начала, които ръководят отбора на материала при първичната, аналитична и сводна регистрация“. Дискутира върху понятието „библиографска единица“. Предлага заличаване на границата между книга и брошура „поради разнообразни и противоречиви критерии по отношение на обема“ и възприемането на „долна граница“ за регистрация, определена на базата на три признака: обем и печатарско оформление (външен белег), целево назначение и съдържание (социална значимост) и връзки с други печатни документи (отпечатъци, добавки). Спорна, според Хр. Т., е и формулата за регистрацията на някои период. издания — многотиражки, кампанийни вестници, еднократно появили се листове във формата на вестник, многобройните бюлетини и ведомствени издания. Авт. разсъждава и върху съотношението „депозитен екземпляр — регистрационен бюлетин“, като не приема идеята за пълно покритие. Отделено е внимание и на подбора на материала в аналитичната библиография с акцент върху пълнотата при регистрацията на рецензии. Тук за първи път се обсъжда и въпроса за подбора при регистрацията на библиографиите от втора степен.
Цит.:
Кънчев, Ст. Проблеми на методиката, подбора на материала и практическото приложение на българската национална ретроспективна библиография. — Изв. Нар. библ. Кирил и Методий, 15 (21), 1980, с. 730.
99. Ново постижение в българската аналитична библиография. Летопис на периодичния печат. Месечен библиогр. бюлетин на статии от списания, вестници и сборници. Год. 1, 1952, кн. 1—12. — Год. ББИ Елин Пелин, 3 (1952—1953), 1955, 101—107.
Аргументирана критична оценка на бюлетина „Летопис на периодичния печат“. Засяга основни за аналитичната библиография проблеми като подбор, описание, анотиране, класиране, помощен апарат, срокове на издаване и възможности за разпространение.
100. *Deset let Bulgarskйho bibliografickйho ъstavu Elina Pelina. (Psano pro „Knihovnu“). — Knihovna (Praga), 1955, № 8, 225—231.
101. Рудници на знанията. — Наша родина,1955, № 12, с. 23.
Енциклопедиите и техните възможности.
Цит.:
Десев, Б. Справочно-библиографски издания. С., 1960, с. 67.
РЕЦЕНЗИИ
102. [Гаврил Илиев Кацаров. Библиография]. — Год. ББИ Елин Пелин, 3 (1952—1953), 1955, 151—153.
Подчертано критична оценка на някои метод. решения (подбор, анотиране, справочен апарат) в първата биобиблиография от поредицата на БАН „Материали към библиографиите на българските учени“, посветена на акад. Гаврил Кацаров.
За: Алексиева, Ана и Велизар Велков. Гаврил Илиев Кацаров. [Библиография]. С., 1953.
1956
103. Медицинската библиография. В помощ на научните работници. С., Наука и изкуство, 1956. 116 с.
*Съкратен превод на англ.: Russian medical bibliography. — In: Guide to Russian medical literature. Ed. Scott Adams and Frank Rogers. Washington, 1958, 51—67.
Първи опит в бълг. библиогр. практика за представяне на значими извори в областта на мед. информация у нас и по света в помощ на медицинските кадри. Подробно са разгледани многобройни библиогр. указатели, прегледи, обзори, реферативни издания. Преобладават съв. източници, което е характерна практика за тези години, а чуждите са представени строго подборно. Самостоятелно и изчерпателно е отразена бълг. библиогафия в областта на медицината, като акцентите са върху съвременните библиогр. извори и значими мед. списания. Посочени са и адреси на мед. библиотеки у нас и възможности за набавяне на чужда литература. Разработен е и подробен „Предметен показалец“, включващ лични имена, заглавия на библиографии и период. издания, предметни рубрики. Много сбито се дават и основни библиотечно-библиогр. знания за неспециалисти: методика на търсене в каталози и картотеки, работа с библиогр. указатели, съставяне на библиогр. списъци, цит. на литература в научен труд. Хр. Т. е от първите специалисти у нас, които оценяват значимостта на библиотечно-библиогр. култура на читателите и особено на младите специалисти. Тази част от книгата надхвърля мед. проблематика и може да се приеме като методика за изграждане на библиотечно-библиографския знания на читателите на библиотеките.
Рец. и отзиви:
*A. Hahn. — Bulletin des bibliothques de France (Paris), 1956, № 11, p. 840.
*A. Hahn. — La Semaine des hфpitaux de Paris (Paris), № 74—78, 20 dec. 1956, p. 4028.
Ц. Цветанов. Българска библиография. 2 прераб. изд. С., 1957, с. 154.
Д. Каданов. — Здравен фронт, № 28, 13 юли 1957.
А. Червенаков. — Хирургия, 1957, № 2, 180—181.
*St. Jablonski. — Bulletin of the Medical Library Association (Chi-cago), 45, 1957, № 2, 262—263.
*D. Richnell. — Journal of documentation (London), 13, 1957, № 3, p. 167.
*B. Nepustil. — Knihovnнk (Praha), 1957, № 7, p. 224.
Г. Aрнаудов. — Съвр. медицина, 1958, № 4, 125—126.
Б. Петров. — Сов. здравоохранение (Москва), 1958, № 1, 62—63.
З. Петкова. — Год. ББИ Елин Пелин, 6 (1956 —1957), 1959, 288—290.
*M. Labunka. — Columbia University Science reference notes (New York), 6, 1959, № 1, р. 17.
И. В. Гудовщикова и Д. В. Лебедев. — Сов. здравоохранение (Москва), 1960, № 7, с. 89.
Цит.:
Дюгмеджиев, Ю. Принципни положения при комплектуването на чуждата несъветска периодика в ДБВК и методите на нейния подбор. — Изв. Държ. библ. В. Коларов за 1955, 1957, с. 80; Кирпичева, И. Библиография в помощь научной работе. Л., 1958, с. 425; Трайков, В. Библиографското дело в народнодемократична България. — Библиотекар, 1958, № 9—10, с. 12; Malcles, L.—N. Les sources de travail bibliographique. T. 3. Paris, 1958, p. 434; *Janakiewa, N. Geschichte u. heutiger Stand der bulgarischen Bibliographie. — Zentralblatt fьr Bibliothekswesen (Leipzig), 1958, № 4, p. 235; *Schutze, G. Review of documentation literature and activities, 1957. — Special libraries (New York), 1958, Febr., p. 72.; Боров, Т. Библиографическая деятельност Болгарии в 1955—1958 гг. — Бюллетень ЮНЕСКО для библиотек (Москва), № 5, июль 1959, с. 162; *Ghid de documentare оn stiintele medicale. Bucureєti, 1959, p. 71; *Израел, С. Развитие и современное состояние медицинской историографии Болгарии. — Сов. здравоохранение (Москва), 1959, № 4, с. 47; Давидова, В. Развитие на медицинската историография у нас. — Науч. тр. на ИСУЛ, 8, 1961, № 1, с. 173. Статков, П. Кратки бележки върху медицинската библиография у нас. — Мед. трибуна, № 156—157, 24 май 1961; Савова, Е., Ем. Събева и Л. Велинова. Проблеми на специалната библиография и на научната информация в НР България. Осн. доклад на Науч. конференция по проблемите на специалната библиография и научната информация в България, 27—28 февр. 1967. — Изв. ЦБ при БАН, 4, 1968, с. 45; Боров, Т. Стъпки по пътя на един дълголетник. 1901—1991. С., 1992, с. 248.
104. Книгата, която знае всичко. — Читалище, 1956, № 3, 30—31.
Енциклопедиите и техните възможности.
Цит.:
Десев, Б. Справочно-библиографски издания. С., 1960, с. 67.
105. Проф. Джордж Сартон (1884—1956). — Природа, 1956, № 5, 83—84.
По повод смъртта на професора по история на науките в Харвардския университет.
106. Медицинската книжнина в България. — Здравен фронт, № 37, 8 септ. 1956.
107. Димитър Гончаров почина. — Отеч. фронт, № 3748, 14 септ. 1956.
Същото и в: Бълг. музика, 1956, № 8, с. 45; Веч. новини, № 221, 14 септ. 1956.
Некролог по повод смъртта на диригента на хора при Софийската народна опера.
108. Полумерките няма да ни оправят. — Лит. фронт, № 39, 27 септ. 1956.
Подпис: Г. Каравълов — бивш учител.
За кризата в бълг. образователна система.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
РЕЦЕНЗИИ
109. [Практически лекарствен наръчник с рецептура]. — Год. ББИ Елин Пелин,4 (1954), 1956, 234—236.
Положителен отзив за изданието от гледна точка на справочната му стойност. Появата му е повод Хр. Т. да изложи възгледите си за качествата (достоверност, структура, обозримост) на справочните издания. Посочват се конкретните недостатъци на редица издадени у нас справочници.
За: Арнаудов, Г. Практически лекарствен наръчник с рецептура. С., 1954.
АНОТАЦИИ, РЕФЕРАТИ, БИБЛИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕДИ
110. Библиографски и документални извори по стопански науки. — Изв. Иконом. инст., 12, 1956, № 3—4, 367—375.
Отд. отпечатък: С., БАН, 1956. 367—375.
Цит.:
Савова, Е. , Ем. Събева и Л. Велинова. Проблеми на специалната библиография и на научната информация в Н. Р. България. Осн. доклад на Науч. конференция по проблемите на специалната библиография и научната информация в България, 27—28 февр. 1967. — Изв. ЦБ при БАН, 4, 1968, с. 56.
ПРЕВОДИ
111. Масанов, Ю. И. За някои задачи на държавната библиография на СССР. Прев. от рус. — Год. ББИ Елин Пелин, 4 (1954), 1956. 127—133.
1957
112. *Перспективно развитие на библиографското дело в НР България. С., ББИ „Елин Пелин“, 1957. 15 с.
Без подпис.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
113. *Bibliografcko-informaиnн sluћba v masovй knihovnм. Praha, Narodnн knihovna Ъstшednн vedeиko-metodicкэ kabinet knihovnictvi, 1957. 67 p.
Цикл. изд.
Прев. от бълг. издание на Справочно-библиографската работа в масовата библиотека. С., 1953.
114. Академик Иван Буреш като библиограф. — Изв. Зоолог. инст., 6, 1957, 75—86.
Представени са приносите на големия бълг. учен в областта на библиографията: поддържане на реферативни рубрики в специализирани период. издания за нови бълг. публикации в областта на зоологията и чужди публикации върху фауната в България, първи опит за текущо отразяване на литературата по зоология у нас (1954 г.), съставяне на самостоятелни библиогр. указатели и персонални библиографии, насърчаване на специалисти за съставяне на темат. библиогр. указатели.
Цит.:
Велинова, Л. Развой на българската научна библиография в областта на геологията, ботаниката и зоологията. — Изв. ЦБ при БАН, 5, 1969, с. 109.
115. Необнародван библиографски труд върху балканските държави. — Истор. преглед, 1957, № 3, с. 130.
Информация за съхранявания в Университетската библиотека непубликуван Каталог на книги върху историята, етнографията и езикознанието на балканските страни, съставен от Н. Михов и Н. Начов.
116. Академик Никола В. Михов на 80 години. (Специална статия за в. Дунавско дело). — Дунавско дело (Свищов), № 11, 16 март 1957.
РЕЦЕНЗИИ
117. [Николай Андреев Стоянов. Биобиблиография]. — Год. ББИ Елин Пелин, 5 (1955), 1957, 231—232.
Крит. оценка за библиогр. указател с възражения към някои основни метод. решения. Интерес представлява общият коментар за издаваната от БАН поредица „Биобиблиографии на български учени“. Според Хр Т. възприетата от съставителите формула размива обективното представяне на бълг. учени.
За: Китанов, Б. и Л. Велинова. Николай Андреев Стоянов. Биобиблиография. С., 1955.
АНОТАЦИИ, РЕФЕРАТИ, БИБЛИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕДИ
118. *World medical periodicals. 2. ed. prepared by L. T. Morton. London, 1957. XXXIII, 340 p.
Данните за 32 бълг. списания по медицина, фармация, стоматология и ветеринарна медицина са предоставени от Хр. Т., без името му да се споменава от съставителя.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
119. *Bulgaria (Bulgaria — Narodna Republica Bвlgaria). — In: Catalogue des sources de documentation juridique dans le mond. 2. йd. Paris, 1957, p. 154—158.
120. [Реферати на подбрани библиогр. указатели, изд. през 1955 г.]. — Год. ББИ Елин Пелин, 5 (1955), 1957, 241—248.
От т. 5 на Год. на ББИ се поставя началото на реферирането на значими библиогр. трудове, публикувани в чужбина. Първите реферати са на библиогр. указатели, посветени на България и издадени през 1955 г., както и на появили се по същото време и представляващи интерес за бълг. библиотеки чужди библиогр. справочници.
РЕДАКТОР
121. Български книгопис. Месечен библиогр. бюлетин за депозираните в Института книги и нови периодични издания. С., ББИ „Елин Пелин“, 1957, № 6—12.
122. Летопис на периодичния печат. Месечен библиогр. бюлетин на статии от списания, вестници и сборници. С., ББИ „Елин Пелин“, 1957, № 6—12.
1958
123. Специална библиография. Теория, организация, методика. С., Наука и изкуство, 1958. IV, 236 с.
С библиогр.
Цялостно изследване на проблемите, свързани със специалната библиография. В първия теоретичен дял Хр. Т. систематизира познанията върху нея, разглежда я в светлината на развиващата се наука, прави редица терминологични уточнения и определя „най-характерното за нея — отрасловия Ј облик“. В самостоятелна глава „Организация на специалната библиография“ са разгледани взаимоотношенията „държава — специална библиография“ и междунар. сътрудничество в тази област, но основният интерес на авт. е насочен към подробно разглеждане на особено значими според него видове и форми на специална библиография: регистрационна библиография, библиография на периодичния печат, реферативна библиография, критична библиография, библиография на рецензии, библиографски уводи, библиогр. на издания на междунар. конгреси, библиография на юбилейни сборници, библиография на малкодостъпни материали, библиография на преводи, библиография на служебни издания, библиография на дисертации, печатни каталози на библиотеки, издателски и книжарски каталози, перспективна библиография, библиография на специалната библиография. За възприемането на тази видова структура и необичайния ред на представянето на отделните видове и форми няма аргументация. Много пълно е представена методиката на специалната библиография, като са описани и всички процеси, свързани със съставянето на един библиогр. труд. Вторият дял е посветен на развитието на бълг. специална библиография и представлява преглед на всички значими библиогр. прояви по области от знанието. Предоставена е информация и критична оценка за самостоятелни библиогр. издания и за прикнижни библиографии, появили се у нас и в чужбина, както и за някои ръкописи. Достойнство на изследването е изключително богатото позоваване на лит. източници.
Рец. и отзиви:
*Н. Атанасиjвић. — Библиотекар (Београд), 1959, № 1—2, 92—94.
*V. Camerani. — Accademiе e biblioteche d‘Italia (Roma), 27, 1959, № 1—2, 140—142.
Л. Лихачева. — Сов. библиография (Москва), 1959, № 2, 119—122.
*N. Janakiewa. — Dokumentation (Leipzig), 6, 1959, № 3, 94—95.
*L. Kofnovec. — Knihovnнk (Praha), 1959, № 9, 286—287.
*J. Drtina. — Zentralblatt fьr Bibliothekswesen (Leipzig), 74, 1960, № 1, 48—52.
*G. Schwarz. — Zentralblatt fьr Bibliothekswesen (Leipzig), 74, 1960, № 5, 377—380.
V. Pinto. — The Slavonic and East European Review (London), 39, 1960, № 92, 243—244.
П. Чолов. — Раб. дело, № 59, 28 февр. 1960.
Б. Троянова. — Год. ББИ Елин Пелин, 7 (1958—1960), 1961, 126—129.
Цит.:
Кафтанджиев, Н. ЮНЕСКО и библиографията. — Год. ББИ Елин Пелин, 6 (1956—1957), 1959, с. 99; Дафинов, З. Методика за работа със специалните видове техническа литература. — Изв. Държ. библ. В. Коларов за 1957—1958, 1959, с. 171; Боров, Т. Библиографическая деятельность Болгарии в 1955—1958 г. — Бюллетень ЮНЕСКО для библиотек (Москва), 1959, № 7, с. 162; Берков, П. Библиографическая эвристика. М., 1960, с. 139; Гудовщикова, И. Библиография в европейских странах народной демократии. Уч. пособие. Л., 1960, с. 24; Брискман, М. Спорные вопросы теории библиографии и построения учебника „Общая библиография“. — Сов. библиография (Москва), 1960, № 3, с. 95; Гудовщикова, И. Еще раз о критической библиографии. — Сов. библиография (Москва), 1960, № 4, с. 71; *Arnold, W. Struktur, Organisation und Publikation der Dokumentation und Information, Kцrperkultur. Kцrpererziehung und Sport. Mцgli-chkeiten einer internationalen Zusammenarbeit. — Wissenschaftliche Zeitschrift der Deutschen Hochschule fьr Kцrperkultur (Leipzig), 1960/1961, № 1—2, 243—244; Ботушаров, Хр. Как да изучаваме миналото на родния край. Пособие за учители. С., 1961, 17—18; Иванчев, Д. и П. Чолов. Краезнание и краеведска работа в библиотеките. С., 1961, с. 74, 78, 96—97; Трайков, В. Помощният апарат в научната литература. — Год. ББИ Елин Пелин, 7 (1958—1960), 1961 с. 24, 28, 31; Рахнев, Сл. Принципни положения при съставянето на библиографските картотеки. — Изв. Нар. библ. В. Коларов и Библ. при Соф. държ. университет за 1959, 1961, с. 27; Набатова, М. Библиотечное дело в Н. Р. Болгарии. — Библиотековедение и библиография (Москва), 1962, № 10, с. 17, 56; Брискман, М. и М. Бронштейн. Составление библиографических пособий. М., 1964, с. 117, с. 296; Велинова, Л. Развитие на българската научна библиография в областта на природните и приложните науки. — Изв. ЦБ при БАН, 2, 1964, с. 40; *Симон, К. Зарубежные исторические библиографии послевоенных лет. — В: Библиографические обзоры. (История и экономика). М., 1965, 34—35; Вълчева, А. Идеите на В. И. Ленин и някои съвременни проблеми на българската библиография. — Изв. Нар. библ. Кирил и Методий, 11 (17), 1971, с. 59; Фотев, Д. 25 години българска военна библиография. 1945—1970. — Изв. Нар. библ. Кирил и Методий, 13 (19), 1973, с. 499; Янакиева, Т. Синкретичен етап в развитието на библиографията по нова българска литература. — Изв. Нар. библ. Кирил и Методий, 13 (19), 1973, с. 475; Савова, Е. Библиотечната система на БАН. Проблеми. Състояние. Перспективи. С., 1976, с. 378; Савова, Е., Р. Пейчева, З. Дафинов. Научните библиотеки. Теория и практика. С., 1980, с. 373; Митрани, П. Справочно-библиографска и информационна работа в библиотеката, С., 1982, с. 118; Янакиева, Т. Литературознание и библиография. (Генетични и функционални връзки). — В: В чест на 80-годишнината на проф. Тодор Боров. С., 1984, с. 309; Струмина, Р. Някои проблеми на развитието и състоянието на библиографията на произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и на литературата за тях. — Изв. Нар. библ. Кирил и Методий, 17 (23), 1984, с. 180; Димитров, Ц. За видовото определение на научно-спомагателната библиография. — В: Бълг. библиография '85, С., 1986, с. 77; Гергова, А. Книгознанието в България. С., 1987. с. 101; Куманова, А. Рекомендательная библиография в видовой структуре библиографии и ее внутринная дифференциация. Л., 1989, с. 10, 40, 95, 100; Боров, Т. Стъпки по пътя на един дълголетник. 1901—1991. С., 1992, с. 248.; Правдомирова, Д. Библиографията на периодични издания в България. Възникване и историческо развитие до 1878 г. — Библиотекознание. Библиография. Книгознание, 1992, № 2, с. 108; Димитров, Ц. Анотацията в научноспомагателната библиография. — Изв. Нар. библ. Кирил и Методий, 21 (27), 1993, с. 197; Димитров, Ц. За оценъчната функция на анотацията. — Библиотекознание. Библиография. Книгознание, 1996, № 6, с. 98.
124. Иван Н. Моллов. (1868—1953 г.). — В : Сто години Народно читалище „Добри Войников“. 1856—1956. Юбил. сб. Коларов-град, 1958, 237—240, с портр.
Същото препеч. със съкр. и в: Шуменска заря, № 21, 19 февр. 1966.
За живота и делото на видния шуменски учител, археолог и общественик.
125. Библиографията в помощ на музиката. — Бълг. музика, 1958, № 7, 60—62.
Представяне на бюлетина „Български музикален книгопис“.
Цит.:
Десев, Б. Справочно-библиографски издания. С., 1960, с. 149.
АНОТАЦИИ, РЕФЕРАТИ, БИБЛИОГРАФСКИ ОБЗОРИ
126. *Russian medical bibliography. Transl. By St. Jablonski. — In: Guide to russian medical literature. Washington, 1958, 51—67.
Превод от Медицинска библиография (С., 1956) на част от информацията, свързана с руските информационни източници в областта на медицината.
РЕДАКТОР
127. Български книгопис. Месечен библиогр. бюлетин за депозираните в Института книги и нови периодични издания. С., ББИ „Елин Пелин“, 1958, № 1—12.
128. Летопис на периодичния печат. Месечен библиогр. бюлетин на статии от списания, вестници и сборници. С., ББИ „Елин Пелин“, 1958, № 1—12.
129. Български музикален книгопис. Тримесечен, библиогр. бюлетин за новоизлязла литература по музика и ноти. С., ББИ „Елин Пелин“, 1958, № 1—4.
1959
130. За библиографската професия. — В: Сборник в чест на академик Никола В. Михов по случай осемдесетгодишнината му. С., 1959, 313—321.
С библиогр.
Отделен отпечатък: С., БАН, 1959, 313—321.
Подчертава се необходимостта от обособяване на самостоятелна професия „библиограф“ и се посочват причините, които са нарастване на книжната продукция, увеличаване на броя на библиотеките и бурно развитие на науката и техниката в световен мащаб. Съществуването Ј се обвързва с две условия, актуални и днес — признание от страна на държавата чрез предвиждане на съответни библиографски длъжности и изисквания към тях (общо и специално образование, стаж, изпит), подготовка на кандидати за нея на базата на специализация (стаж, курсове, изпити) след получаване на висше образование или чрез подготовка в специализирано учебно заведение. Хр. Т. разглежда професията „библиограф“ като научно занимание, а звената които развиват общата и отрасловата библиография имат всички основания да се превърнат в научноизследователски учреждения. Особена роля авт. отрежда на професията „библиограф“ в нововъзникващите документационни центрове.
Цит.:
Калайджиева, К., Ан. Вълчева и Вл. Попов. Върху някои теоретични въпроси на българската библиография и българското библиотекознание, застъпени в „Сборник в чест на академик Никола В. Михов. С., БАН, 1959“. — Изв. Нар. библ. В. Коларов и Библ. при Соф. държ. университет, 2 (1960—1961), 1963, с. 409.
131. Списък на по-значителните трудове на Никола В. Михов. — В: Сборник в чест на академик Никола В. Михов по случай осемдесетгодишнината му. С., 1959, 15—16.
Без подпис.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
132. Ал. Теодоров-Балан. 1859—1959. — Библиотекар, 1959, № 2, 25—27, с портр.
Некролог. Балан е представен като учен (езиковед и библиограф) и като човек (любознателен, дисциплиниран, неуморим, чувствителен).
РЕЦЕНЗИИ
Достарыңызбен бөлісу: |