ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
В биобиблиографията на Христо Тренков са издирени и описани публикациите му, писани в продължение на 40 години. За да се постигне по-пълна представа за човека и библиографа, за учения и изследователя Хр. Тренков, събраната информация е включена в следните раздели: Научноизследователската дейност на Хр.Тренков в контекста на новата история на българската библиогарфия; Обяснителни бележки; Важни дати от живота и дейността на Хр. Тренков; Публикации на Хр. Тренков; Публикации за Хр. Тренков; Справочен апарат.
Основният проблем при съставянето на биобиблиографията бе свързан с пълното отразяване на публикациите му, пръснати в различни български и чужди източници, както и с издирването на рецензии за тях и цитирания. Включени са всички негови материали, появили се в периода между първата му ученическа изява през 1930 г. и последния 14 свитък от „Пътеводител по литературата в Народна библиотека“, излязъл посмъртно през 1974 г. До по-голяма част от информацията е достигнато по библиографски път. Прегледани са разделите „Библиография на българската библиография“, „Книгознание“ и „Библиотечно дело“, поддържани в Годишниците на Българския библиографски институт; серията от текущата национална библиография „Библиография на българската библиография“, 1965—1974; „Тематичен показалец на сп. „Библиотекар.1953—1983“; прикнижна и пристатийна библиография към публикации в областта на библиотекознанието и библиографията. Прегледана е и цялата библиотековедска периодика от 1948 г. до наши дни. Използвана е и информация от личния архив на Хр. Тренков. С любезното съдействие на семейството му, имахме възможността да работим със съставени от него библиографски описания на собствените му публикации и на отзивите за тях.
С по-голяма част от публикациите е работено „de visu“. Ползвани са фондовете на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Централната библиотека при БАН, Централната университетска библиотека, Централната медицинска библиотека, Централната селскостопанска библиотека, Библиотеката на проф. Т. Боров. Със съжаление трябва да отбележим, че въпреки усилията ни, някои от публикациите на Хр.Тренков, издирени по библиографски път или посочени от него в личния му архив, не се съхраняват в нито една от големите ни библиотеки. Не са прегледани „de visu“ и една малка част от публикациите му, които са поместени в източници, принадлежащи към фондове, „изнесени“ в книгохранилища с усложнен режим на достъп. Всички публикации, които не са прегледани „de visu“, са отбелязани със знак „звездичка“. В по-голямата си част това са цитирания и рецензии за негови публикации, отпечатани в чужди източници. Сведенията, които са посочени за тях, са от личния архив на Хр. Тренков. Те са описани от него много пълно и няма основание за съмнение в достоверността им.
Библиографското описание е направено по БДС 9735—72 „Описание на печатни произведения за библиографски и информационни издания и за библиотечни каталози“. Основанията ни са продиктувани от особеностите, свързани със съставянето на издание от типа „биобиблиография“. Не по-малка роля за този избор изигра и желанието ни да се впишем в традициите на времето, в което живее и работи Хр.Тренков.
Особеностите на някои материали наложиха определени решения:
Когато публикациите са подписани с различни инициали, имена и псевдоними или са публикувани като анонимни произведения, след библиографското описание се уточнява източника на информацията за авторството.
Почти всички рецензии на Хр.Тренков са без заглавие, като се посочват само кратки сведения за рецензираното произведение. В тези случаи е съставено библиографско описание, започващо със заглавието на рецензираното произведение, поставено в квадратни скоби и последвано от сведения за източника. Същата особеност (отсъствие на собствено заглавие) срещнахме и при рецензии за публикациите на Хр. Тренков. Съставеното библиографското описание включва само техния автор и сведенията за източника, поместил рецензията. Всички рецензии са включени след анотацията на съответната публикация.
В биобиблиографията са издирени и включени цитирания на публикациите на Хр. Тренков. Това е един от най-точните показатели за влияние, проникване и значимост на идеи. В българската библиотековедска литература не са правени подобни наблюдения. Нямаме претенции по отношение на пълнотата, с която сме представили цитираните публикации, поради трудностите при издирването на такъв вид информация. Прегледани са „de visu“ пристатийната библиография към „Годишник на Българския библиографски институт „Елин Пелин“, 1948—1963, „Известия на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, 1952—1999, „Известия на Централната библиотека при БАН“, 1959—1973, пълните течения на списанията „Библиотекар“ и „Библиотека“, периодичните сборници „Българска библиография“, 1984—1986, „Библиотекознание. Библиография. Книгознание“ 1991—1998 и прикнижната библиография към основни библиографски изследвания, излезли в периода 1948—2003 г. Сведенията за цитиранията на публикации на Хр. Тренков в чуждестранния печат са на базата на бележки, открити в личния му архив. Те не са прегледани „de visu“ и това специално е отбелязано със знака „звездичка“. Цитиранията са представени след рецензиите за съответната публикация.
Всички описани книги, студии и статии, с които е работено „de visu“, са анотирани. Публикациите, включени в групата „Анотации, реферати, библиографски обзори“, са анотирани подборно, като се отчита значимостта на текста.
Материалът е групиран хронологично. В рамките на всяка година са обособени следните групи от публикации, подредени също хронологично:
Книги, студии и статии в периодични сборници и списания и статии във вестници. (Тук отделните видове документи също са подредени хронологично.)
Рецензии.
Анотации, реферати, библиографски обзори.
Редактор.
Преводи.
Това структуриране е съобразено със спецификата на събрания материал. Тя е и в основата на оформилата се нетрадиционна за биобиблографиите група „Анотации, реферати, библографски обзори“. Включените тук материали имат своите особености и са характерна част от публикациите на Хр. Тренков.
Литературата, посветена на Хр. Тренков, е много малко, но е обособена в самостоятелен дял. Включени са материалите, появили се по повод смъртта му и по повод честването, организирано от Съюза на библиотечните и информационни работници през 1992 г. за 80-годишнината от рождението му и 20-годишнината от смъртта му.
Справочният апарат включва:
Показалец на подписите и на псевдонимите. Тук са посочени и годините, през които Хр. Тренков е подписвал с тях публикациите си.
Именен показалец. Отразява имената на лица, свързани с включените публикации и с точното посочване на тяхната роля. Тук със знак „звездичка“ са означени имената на авторите, цитирали публикации на Хр.Тренков.
Показалец на периодичните издания, в които е сътрудничил Хр. Тренков. Обособени са два дяла: показалец на периодичните сборници и списания и показалец на вестниците. Във всеки дял е направено допълнително разпределение по езици — на кирилица и на чужди езици.
Надяваме се, че биобиблиографията ще бъде приета като признание и уважение към делото на големия български библиограф д-р Христо Тренков и като обективен източник за изследване на новата история на българската библиография.
От съставителите
ВАЖНИ ДАТИ ОТ ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА
НА ХРИСТО ТРЕНКОВ
1912
На 3 август в Шумен се ражда Христо Йорданов Тренков, първо дете в семейството на Йордан Христов Тренков от Прилеп, гимназиален учител и Стефанка Георгиева Стаматева от Ески Джумая, прогимназиална учителка.
1926
Завършва основно образование в Шумен и постъпва в Американския колеж в Самоков. След три години продължава обучението си в Симеоново, където Колежът се премества. По това време започва да се изявява като музикант — свири на цигулка в училищния оркестър под ръководството на известния за времето си музикант и педагог Димитър Гончаров, учител по музика в Колежа.
1930
Започва да сътрудничи в списанието на Американския колеж „Рилски шепот“, където води рубриката Музикален преглед. Тук отпечатва и първата си кратка статия за фонда на училищната библиотека към Колежа.
1931
Завършва средно образование с диплом от Американския колеж. От м. юни започва да отбива военната си служба като музикант в Гвардейския полк в София.
1932—1935
Явява се на допълнителен зрелостен изпит по латински език в III мъжка гимназия в София.
Започва да следва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През учебната 1933/1934 г. посещава два семестъра лекциите по библиотекознание при Стоян Аргиров. През м. юни стажува в Университетската библиотека.
Завършва Обществено-политическия отдел на Свободния университет „Св. Иван Рилски“ в София през юни 1935 г.
1936
През м. февруари се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет.
От м. юни в продължение на една година работи като кореспондент на чужди езици във фирмата „България“ в Казанлък.
1937—1939
От септември 1937 г. започва двегодишна специализация в Париж. Завършва Института за висши международни изследвания при Парижкия университет. По същото време специализира международни отношения в Лондон. През м. юли 1939 г. завършва и Академията по международно право в Хага.
1940
От м. април в продължение на една година работи като секретар при Кабинета на министъра на финансите.
1941
От м. февруари постъпва в Министерството на външните работи и на изповеданията. До м. януари 1948 г. работи последователно като редактор и легационен секретар в Дирекцията по печата, Българската телеграфна агенция и в Отдела за документация при Министерството.
На 20 април се сгодява за Лилия Димитрова Тодорова от Плевен, дъщеря на Димитър Петков от гр. Хърсово, Добруджа и Вера Гаврилова от Плевен. С Лилия се запознава в Американския колеж, който тя завършва през 1938. Встъпват в брак на 27 юли.
1942
На 5 август успешно защитава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ дисертация на тема „Правното положение на крайбрежното море“ за присъждане на научната степен „доктор на правните и държавни науки“.
От м. септември преминава допълнително десетмесечно военно обучение в с. Мезек, Свиленградско. Уволнява се с чин ефрейтор.
На 11 ноември със съобщение в „Държавен вестник“, бр. 254 е обявен за професионален журналист.
1943
На 29 април се ражда дъщеря му Вера.
1946
На 4 ноември се ражда синът му Йордан.
1947
Става член на Съюза на научните работници в България.
1948
Напуска Министерството на външните работи. Постъпва на работа в Българския библиографски институт отначало като уредник, впоследствие като старши уредник, а след 1955 г. като старши научен сътрудник I степен. Ръководи Стажантски курс за библиотекари. Завежда последователно отделите за Международен книгообмен, Текуща библиографска информация и документация, Научно-методичен кабинет, Текуща библиография.
1949
На 22 март се ражда синът му Камен.
1950
Става член на Библиотечния съвет при Министерството на културата.
От м. октомври в течение на три години е хоноруван преподавател по справочно-библиографска работа и методика на библиографската работа в Държавния библиотекарски институт.
През м. ноември е избран за извънщатен научен сътрудник на Библиотеката при Българската академия на науките.
1953
Издава „Справочно-библиографската работа в масовата библиотека. Ръководство за начинаещия библиотекар“.
Става редактор на бюлетините „Български книгопис“ и „Летопис на периодичния печат“, които редактира с прекъсвания до 1961 г.
1954
На 3 юни се ражда синът му Климент.
1955
На 22 март е избран от Висшата атестационна комисия за старши научен сътрудник I степен.
Две години (1955—1957) е научен секретар на ББИ „Елин Пелин“.
1956
Избран е за член на Научния съвет на Държавната библиотека „Васил Коларов“.
В продължение на шест години е секретар на Българската национална комисия по библиография при ЮНЕСКО.
Издава „Медицинската библиография в помощ на научните работници“ — първи опит в българската библиографска практика за представяне на значими извори в областта на медицинската информация у нас и по света.
1957
Избран е за член на ръководството на Софийското дружество по история на медицината. Участва активно в дейността му до 1962 г.
1958
Подготвя и издава цялостно изследване на проблемите, свързани със специалната библиография под заглавие „Специална библиография. Теория, организация, методика“.
Става редактор на новоиздавания бюлетин „Български музикален книгопис“.
1962
На 16 юли е назначен на работа като старши научен сътрудник в Народна библиотека „Васил Коларов“. Две години ръководи квалификационните мероприятия, провеждани от библиотеката.
1963
От м. януари става референт за българската литература по библиотечно дело и библиография на реферативното списание Library science abstracts, Glasgow.
1964
От м. януари 1964 г. до м. юли 1967 г. отново е хоноруван преподавател по справочно-библиографска работа в Държавния библиотекарски институт.
От м. юли завежда отдела за справочна литература към Народна библиотека „Кирил и Методий“.
1966
Започва да подготвя и издава до 1971 г. поредица от 13 пътеводители под общото заглавие „Пътеводител по литературата в Народна библиотека „Кирил и Методий“. Четиринадесетият свитък е довършен и издаден посмъртно през 1974 г. от дъщеря му Вера Тренкова, която също е библиограф.
1971
На 26 октомври д-р Христо Тренков внезапно умира.
Х. Тр. сред книгите си
ПУБЛИКАЦИИ НА ХРИСТО ТРЕНКОВ
1930
1. Музикален преглед. [Рубрика]. — Рилски шепот, 1930, № 3, с. 11.
Без подпис.
Информация за концерти на М. Милкова-Золотович и за изявите на училищния хор при Американския колеж.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1931
2. Музикален преглед. [Рубрика]. — Рилски шепот, 1931, № 4, с. 10; № 5, с. 10; № 6, 12—13; № 7, с. 12; № 8, 30—31.
Без подпис.
Информация за концерти на А. Стоянов, Ф. Данева, А. Борисов, Б. Константинов, И. Цибулка, С. Попов и за различни музикални изяви на учениците от Американския колеж.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
3. Училищната ни библиотека. — Рилски шепот, 1931, № 5, с. 12.
Подпис: А. А. А.
За фонда на училищната библиотека към Американския колеж.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
РЕДАКТОР
4. Сбирка от български народни песни. С., Америк. колеж, 1931. 22 с.
Без подпис.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1933
5. Концертът на Д. Гончаров. — Македония, № 1897, 15 февр. 1933.
Подпис: Р. И.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
6. Камерна музика. — Заря, № 34, 19 февр. 1933.
Подпис: Р. Йорданов.
Информация за софийския квартет Т. Въжаров.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
7. Концерт [на] Димитър Гончаров. — Бълг. нар. театър, № 51, 5 март 1933.
Подпис: К. Йорданов.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1934
РЕЦЕНЗИИ
8. [Руско-немските отношения и българският въпрос през 1887 година]. — Македония, № 2277, 31 май 1934.
Подпис: Хр. Йорданов.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
За: Панайотов, Иван. Руско-немските отношения и българският въпрос през 1887 година. С., 1934.
9. [Бистра водица. Сб. речи, статии и стихове против алкохола и никотина]. — Трезва борба, № 5, 15 дек. 1934.
Подпис: Х. Т.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
За: Ватралски, Стоян. Бистра водица. Сб. речи, статии и стихове против алкохола и никотина. С., 1934.
1935
10. Нашите библиотеки. — Обзор, № 7, 25 апр. 1935.
Подпис: ХИТ.
Кратки сведения за Народната библиотека в София, Пловдивската народна библиотека, Университетската библиотека, Библиотеката на БАН, Царската научна библиотека, Библиотеката при свободния университет и за читалищните библиотеки.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1936
11. Правилна външна политика. — Балкан, № 13, 1 авг. 1936.
Подпис: Хр. Йорданов.
По повод външната политика на Германия.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1938
12. *Instabilitй dans les Balkans. — Etapes de la rйvolution (Paris), № 13 (janv.—fйvr.), 1938, p. 12.
Подпис: Christo Trenkov.
1939
13. *La Bulgarie et la soliditй balkanique. — Le Danube (Paris), (avr.), 1939, 5—6.
Подпис: Ch. Trenkov.
14. Българи извън границите на държавата ни. — Учител, 1939, № 6, 242—244.
Информация за бълг. малцинства в Западна Тракия, Румъния, Гръцка Македония, Южна Русия и Южна Америка.
15. *Bucarest ou la Confйrence inutile. — Ultimatum (Paris), № 7, 10 mars 1939.
Подпис: Ch. Trenkov.
1941
16. По въпроса за българския излаз на Бяло море. — Мир, № 12225, 9 май 1941.
Американското становище от 1919 г.
17. Как сърбите ни отнеха Западните покрайнини в 1919 г. — Мир, № 12234, 20 май 1941.
За срещата на министрите на външните работи на страните от Съглашението и последствията за България.
18. Македонският въпрос през 1919 г. — Мир, № 12239, 27 май 1941.
По повод заседанията в Париж през 1919 г. на Комитета на новите държави и защита правата на малцинствата.
19. Англия и българските въпроси. — Мир, № 12305, 16 авг. 1941.
Английската външна политика към България през периода 1918—1919 г.
1942
20. *Правното положение на крайбрежното море. Дисертация. Представена на Юридическия факултет при Университета Св. Климент Охридски в София за добиване учената степен „Доктор по държавните и правните науки“. С., 1942. 176 с.
С библиогр.
Издадена и като книга: Правното положение на крайбрежното море. С., П-ца С. М. Стайков, 1942. 176 с.
Изследват се проблеми от морското международно право и конкретно правното положение на „крайбрежното море“. Терминът е въведен от Хр. Т. Дискутира се върху специфичната терминология в морското право и се представят различни становища по въпроса. В отделни глави са разгледани проблеми, свързани с правната природа на „крайбрежното море“ и междунар. право, вътрешните законодателства на държавите с „крайбрежно море“ и правния режим, свързан с него, както и първия опит за междунар. уреждане на този правен режим (Хагска конференция за кодификация на междунар. право, 1930 г.).
Цит.:
Кутиков, Вл. Международни проблеми в новия режим на вътрешните и териториални води в Н. Р. България. — Год. Соф. университет, Юрид. фак., 45 (1950—1952), 1953, с. 198.
1943
21. Войната от гледище на международното право. — Военно-правна мисъл, 1943, № 1, 15—28.
Разглежа доктрината за „войната“. Дефинира основни проблеми, свързвани с войната: белези на войната, субекти на войната, материална сила по време на война и др.
1944
22. Летопис на събитията през 1943 г. Една година от историята на България и на света. — Вестник на вестиците, № 151, 8 ян. 1944.
Подпис: Т.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1945
23. Сър Едуард Бойл. — Отеч. фронт, № 179, 5 апр. 1945.
Без подпис.
По повод смъртта на англ. общественик и почетен доктор на Софийския университет.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
24. Франклин Делано Рузвелт. Животописни бележки. — Из-грев, № 160, 13 апр. 1945.
Без подпис.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
25. [Леон Ламуш]. — Дневни вести, № 667, 19 юли 1945.
Без подпис.
По повод смъртта му.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
Същото препечатано със съкращения под заглавие „Един от най-големите приятели на България Леон Ламуш почина“ и в: Зем. знаме, № 167, 20 юли 1945.
1946
26. *Денят на младия дипломат, който мечтае да стане „Превъзходителство“. — По света, 1946, № 1, юли, с. 3.
Подпис: Христо Йорданов.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
27. *Тази колона ще бъде ваша. — По света, 1946, № 1, юли, с. 5.
Подпис: Леля София.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
28. *Колона на читателя. — По света, 1946, № 2, юли, с. 14.
Подпис: Леля София.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
29. Как България загуби Западна Тракия в 1919. — Изгрев, № 484, 4 май 1946.
Подпис: Хр. Йорданов.
Някои факти около Тракийския въпрос. Становищата на америк., фр. и англ. дипломати.
30. Съединените Щати в защита на българския излаз на Егейско море. — Нар. зем. знаме, № 125, 4 септ. 1946.
Подпис: Д-р Христо Йорданов.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
31. Как мина 1946. — Седмица, № 53, 27 дек. 1946.
Без подпис.
Летопис на случилото се у нас и в чужбина през 1946 г.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
АНОТАЦИИ, РЕФЕРАТИ, БИБЛИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕДИ
32. [Реферати на чужда литература]. — Народостоп. архив, 1946, № 1, с. 157—164.
Без подпис.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
1947
33. Право на отговор чрез печата. — Юрид. мисъл, 1947, № 5—6, 505—516.
Студията е посветена на правото на отговор чрез печата и неговата правна основа. Дават се тълкувания на въпроси, свързани с: кой има право на отговор, как се упражнява то, право на втори отговор, отказ да се помести отговор и санкции при неоснователен отказ, отговор от страна на публичната власт и др.
34. Делото на Д-р Никола В. Михов. — Изгрев, № 752, 20 март, 1947, 1 портр.
35. *Un йminent bibliographe bulgare — Dr. Nicolas Mikhov. — La Bulgarie Nouvelle, № 27, 25 mars 1947.
36. *Патриарх болгарской библиографии. — Свободная Болгария, № 3/22, 7 апреля 1947.
За Д-р Никола Михов.
1948
37. *Български библиографски институт. История, устройство, задачи, постижения. С., ББИ, 1948. VI с.
Без подпис.
Посочени са и изданията на ББИ.
Авторството е посочено в личния архив на Хр. Т.
*Същото и на фр. ез.: Institut bulgare de bibliographie. Orga-nisation, buts et programme, activitй. Sofia, 1948, VIII p. Същото със съкращения и на словашки ез.: Bulharskэ bibliografickэ ъstav. — Kniznica (Martin), 1950, № 2 (6), 51—54.
Достарыңызбен бөлісу: |