Общински план за развитие на община Балчик за периода 2014-2020

5. 
   Инвестиции и ДМА
   

На основата на анализа дотук, може да се обобщи, че през последните години в община Балчик значително развитие получава туризмът. Фирмите от отрасъла туризъм и в частност сектор „хотелиерство и ресторантьорство” отчитат най-големи стойности по отношение на показатели като реализирани приходи от продажби, брой наети лица и инвестиционни вложения.

На основата на направения икономически анализ, оценка и изводи, следва да се предложат някои препоръки във връзка с устойчивото развитие на община Балчик.

Съгласно Директивите на Европейския съюз мерките за икономически растеж следва да гарантират устойчиво развитие. Устойчивото развитие изисква постигането на резултати като същевременно се запазят ресурсите за настоящите и бъдещите поколения. Необходима е едновременната защита на правата и интересите на потребителите и предприятията – производители и доставчици, на местните жители и туристите. Това означава да се намери баланс, който гарантира едновременно икономическа, социална и екологична устойчивост. По-конкретно устойчивото развитие изисква създаване на приходи за предприятията и работни места за местното население, като същевременно се съхраняват природните и културните ресурси на общността, и околната среда, и се гарантира опазването и развитието им за настоящите и бъдещите поколения, повишаването на благосъстоянието на местните жители и удовлетворяването на посетителите на регионите (туристите).²¹

През последните години община Балчик е постигнала напредък по отношение на ключови икономически показатели. Все пак се отчита необходимост от по-нататъшни подобрения и развитие на общината.В тази насока по-долу са представени конкретните направления, в които общината следва да полага усилия във връзка с принципите на устойчивия растеж и избраните приоритети.²²

Традициите и наличните ресурси на общината изискват и в бъдеще туризмът да продължи да се развива като основния приоритетен отрасъл. В съответствие с принципите на устойчивия растеж, туристическото развитие следва да гарантира приходи и работни места в общината, като същевременно се създават приятни изживявания за туристите, както и опазване на околната среда и културното наследство. В тази насока в общината са налични достатъчно като количество средства за подслон и места за настаняване. Следва да се работи в посока на поддържане и подобряване на тяхното качество, обслужването, разнообразието на услугите, хигиената и чистотата и т.н.

По-нататъшното развитие на туризма следва да се насочи към разрешаване на основните проблеми в тази област, а именно преодоляване на сезонността и увеличаване на пълняемостта на местата за настаняване и средствата за подслон в общината. По -пълноценното използване на легловия капацитет е свързано с привличане на по-голям брой туристи и то главно извън основния сезон. В тази насока следва да се извършват регулярни проучвания на редовните и потенциалните туристически пазари. Привличането на туристи извън летния сезон може да се постигне като основният туристически продукт на общината – морския ваканционен туризъм – се разнообрази с допълнителни туристически услуги, така че да се гарантира развитието на специализирани видове туризъм. Като алтернатива на масовия туризъм и значително ефективен за привличане на туристи извън сезона често се посочва конгресния и бизнес туризма. Община Балчик разполага и с добре развита база за развитие на спортен туризъм, както и с ресурси за развитие на балнеотуризъм, културен туризъм екотуризъм, ловен туризъм, селски туризъм и т.н.

3. 
   Развитие на социалната сфера и човешките ресурси
   
   1. 
      Пазар на труда
      
      1. 
         Анализ на безработицата
         

През 2011г. равнището на безработица на община Балчик е по-ниско спрямо отчетеното през 2004г. (13,51%), но е значително по-високо спрямо 2010 г. (5,53%). Следва да се подчертае, че през 2010г. общината е постигнала значителен напредък по отношение на този показател, като е достигнала нормалното равнище на безработица (в икономическата теория равнище на безработица между 4-5,57% се приема за естествено или нормално равнище на безработица). Покачването на безработицата над естественото равнище през 2011г. вероятно се явява резултат от световната и националната икономическа криза. Доказателство за това твърдение е факта, че не само в община Балчик, но и в област Добрич, както и в Североизточния район на планиране и България като ц яло през 2011г. равнището на безработица е по-високо отколкото през 2010г., но по-ниско от това за 2004г. (Равнище на безработица: област Добрич – 15,87% за 2004г., 8,61% за 2010г. и 10,76% за 2011г.; Североизточен район на планиране – 16,59% за 2004г., 14,5% за 2010г. и 15,5% за 2011г.; България – 12,67% за 2004г.; 10,2% за 2010г. и 11,2% за 2011г.

Освен положителната тенденция в община Балчик на намаляване на равнището на безработица през 2011г. спрямо 2004г., за същия период се отчита и спад в броя на регистрираните безработни – докато през 2004г. регистрираните безработни са 1489 души, то през 2011г. те са 1056 лица.

Безработните лица в община Балчик като дял представляват около 9% от регистрираните безработни в област Добрич (11340 души са регистрирани те безработни лица общо в област Добрич през 2011г.).

Наблюдава се спад и в дела на продължително безработните лица (безработни над една година) в община Балчик, като през 2011г. те са 236 души или 22,3% - значително по-малко отколкото през 2004г. (47,0%). През 2011г. дела на продължително безработните лица в област Добрич е 30,8% (3495 души), а в България като цяло е 56,2%. Това показва, че община Балчик заема сравнително благоприятни позиции по отношение на този показател спрямо редица общини в област Добрич и в страната. Тенденцията на спад на дела на продължително безработните лица се наблюдава общо за област Добрич (докато през 2004г. те са 53,1%, то през 2011г. вече са 31,0%), но не е отчетена за България като цяло, където техният дял през 2011г. (56,2%) се е увеличил спрямо 2004г. (52,9%).

Икономически активните лица в община Балчик са 11015 души и представляват около 10% от общия брой икономически активни лица в област Добрич (общо 105343 души).³

На таблица 13 и на фигура 12 е представена структурата на безработицата в община Балчик през 2011г. От таблица 13 може да се направи и съпоставка с област Добрич. Основният извод при проучване на структурната безработица в община Балчик е, че значително голям е дела на безработните жени (59%), хора без специалност и професия (63%) и хора с основно, начално и по -ниско образование (около 53%).

Над половината безработни в община Балчик са жени (59%). Делът на безработните жени общо за област Добрич (54%) е малко по-нисък от този на общината. През 2011г. дела на безработните жени се е увеличил спрямо 2004г. (когато е бил 52,6%).

Възрастовата структура на безработицата в община Балчик е сходна с общата за област

Добрич. На общоевропейско равнище през последните години съществен проблем се явява младежката безработица. Таблица 13 разкрива, че през 2011г. безработните лица на възраст до 29 години в община Балчик са 181 души или 17,1% от общия брой регистрирани безработни.

Благоприятен е фактът, че техният дял е спаднал значително спрямо 2004г., когато 28,1% от безработните лица са били на възраст до 29 години.

През 2011г. в община Балчик безработните лица без специалност и професия заемат

значително висок дял – около 63%. Малко по-нисък е дела на тази група общо за област Добрич –около 59%. Все пак община Балчик отчита спад на безработните лица от тази група спрямо 2004г., когато 74% от безработните са били лица без специалност и професия.

През 2011г. в община Балчик малко над една четвърт от безработните лица (около 26%) са с работническа професия, като техният дял общо за област Добрич през същия период е малко по нисък (23%). Спрямо 2004г., когато дела на безработните лица с работническа професия е бил 16,4%, през 2011г. община Балчик отчита увеличение. През 2011г. в община Балчик най -нисък е дела на безработните специалисти (11%), по -нисък и спрямо дела им общо за област Добрич (18%) и малко по -висок от дела им в общината през 2004г. (9,6%).

През 2011г. малко над половината безработни в община Балчик са с основно, начално или по-ниско образование (53,5%), като този дял е малко по-висок от общия за област Добрич (около 50%) и малко по-нисък спрямо предходен период – 2008г., когато стойността му е била 55,5%. През 2011г. в община Балчик значително висок е и дела на безработните със средно образование (40,6%), като този дял е сходен с общия за област Добрич и е малко по -висок от дела за 2008г. (37,5%). В община Балчик най-малък е дела на безработните с висше образование като през 2011г. те заемат 5,9%, малко по-нисък от дела на безработните висшисти общо за област Добрич (9%), както и спрямо 2008г.,

когато безработните с висше образование заемат дял от 7% от безработните лица в общината. ⁴

Община Балчик използва по-ефективно своите ресурси за развитие на икономиката и за осигуряване на работни места в сравнение с други общини в област Добрич и Република България. Въпреки това равнището на безработица през 2011г. (9,59%) е почти два пъти по -високо от естественото равнище на безработица (4-5%), вероятно в резултат на икономическата криза. Това изисква предприемане на съответните мерки за намаляване на безработицата в общината.

Равнището на безработица в община Балчик, както и дела на продължително безработните лица са благоприятни в сравнение с общите за област Добрич и за България стойности, както и спрямо тези за предходен период – 2004г. Неблагоприятно е нарастването на равнището на безработица през 2011г. спрямо предходната 2010г., както и факта, че безработицата в община Балчик през 2011г. надвишава естественото равнище на безработица. Все пак тенденцията на нарастване на равнището на безработица през 2011г. спрямо предходната 2010г. е характерна и общо за област Добрич и за България като цяло.

Сериозни проблеми се явяват сравнително високите дялове на безработните жени, хора без специалност и професия, както и безработните лица с основно, начално и по -ниско образование.

2. 
   Анализ на заетостта
   

През 2008г. в община Балчик най-голям е дела на наетите лица в сектора на услугите (69%) – значително по-голям от заемащия второ място индустриален сектор (25%) и заемащия трето място аграрен сектор (6%). Това се обяснява с традициите и силното развитие на туризма в общината. През2008г. дела на сектора на услугите на община Балчик е леко нараснал спрямо 2003г. (65,5%), за разлика от индустриалния и аграрния сектор, чиито дялове намаляват (съответно от 26,1% и 8,4%).

Това се дължи както на растежа на туризма и по-скоро на хотелиерството и ресторантьорството, така и на развитието на останалите видове услуги в общината. През 2008г. дела на сектора на услугите на община Балчик е по-голям от дела му общо за България (62%). По-голям е и дела на аграрния сектор на общината от общия за страната дял (2%), а по -малък е дела на индустриалния сектор на община Балчик от общия дял на сектора за България (36%). Това се обяснява с ресурсния потенциал на община Балчик, който създава предпоставки за развитие на туризъм и селско стопанство и по -неблагоприятните условия за развитието на индустриалния сектор.






Таблица 15 представя по-детайлна справка за наетите лица в община Балчик по сектори.

Таблицата разкрива, че през 2008г. дела на наетите лица в сектор „хотелиерство и ресторантьорство” е най-голям – почти една трета от лицата са наети в този сектор (31,8%). Този дял е нараснал слабо спрямо предишна година на статистическо проучване – 2003, когато е бил 30,8%. Дяловете на наетите в останалите сектори лица през 2008г. са относително по-малки, като водещи места сред тях заемат преработващата промишленост (11,6%), строителството (8,9%), търговията, ремонта и техническото обслужване на автомобили и мотоциклети (8,3%) и т.н.

Следва да се обобщи, че най-голям брой работни места в община Балчик се създават

благодарение на сектора туризъм и по-скоро хотелиерството и ресторантьорството в общината.

2. 
   Доходи и разходи на домакинствата
   
   1. 
      Заплати в община Балчик
      

3. 
   Жилищна осигуреност
   

По данни на НСИ от преброяването към 01.02.2011 г. жилищните сгради са 9635, а общият брой жилища е 13976. Около 53% от жилищните сгради (5136 броя) са постоянно обитавани, останалите 4499 се обитават сезонно и/или са необитавани. Централно водоснабдени са около 98% от жилищните сгради в общината. Собствен водоизточник ползват само 1% от сградите, 2% имат и централно водоснабдяване и собствен водоизточник, а 108 сгради не са водоснабдени.

С обществена канализация са свързани 65% от обитаваните жилища в общината, 27% ползват септични ями, а 7% попивни ями. В 1% от жилищните сгради няма никакъв достъп до канализация и/или ями.

По показателя на НСИ „Осигуреност на обитаваните жилища с кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и достъп до интернет”, данните за община Балчик са следните:

• 
  Кабелна телевизия има в 3357 жилища и достъп имат 9675 лица;
  
• 
  Сателитна антена е поставена на 2452 жилища и достъп имат 7652 лица;
  
• 
  Компютри има в 2843 от жилищата и осигуреността е за 9459 лица;
  
• 
  Достъп до Интернет имат 2709 жилища и съответно 8973 лица.
  

4. 
   Здравеопазване
   

Четири болнични заведения с общо 320 легла: МБАЛ „Балчик“ – с 90 легла и 3 специализирани болници общо с 230 легла;

Лечебни заведения за извънболнична помощ – два медицински центъра („Медицински център -І“ ЕООД Балчик и Център за спешна медицинска помощ), една медико-диагностична и медико-техническа лаборатория и една микробиологична лаборатория;

Специализирана болница за рехабилитация – Тузлата.

Медицинските кадри (НСИ, към 31.12.2010г.) в община Балчик включват 65 лекари, в т.ч. 13 общопрактикуващи. Лекарите по дентална медицина са 9 бр., медицинските специалисти по здравни грижи – 133 бр.

Действия по отношение подобряване на здравеопазването в общината са предприети чрез изпълнението на два проекта:

- Преустройство на неизползваем етаж от стационара на МБАЛ гр. Балчик в отделение за доизлекуване (2007);

- Преустройство, ремонт и инсталации на част от сградата на МБАЛ гр. Балчик за

оборудване със специализирана апаратура (2012-2014).

Обобщената оценка е, че системата на здравно обслужване в община Балчик е сравнително добре организирана, материално и кадрово обезпечена. Сериозен проблем остава навременното осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села.

5. 
   Социални дейности
   

Стратегията определя общинската рамка и параметрите на социалните услуги във всяко от населените места от общината. За да се преодолее неравномерността в развитието и достъпа до социални услуги Общинската стратегия обхваща всички уязвими общности, всички възрастови групи, със специално внимание към малките изолирани населени места, където също живеят групи и индивиди в риск. Стратегията проектира развитието както на социалните услуги, така и на пакет от общински политики и хоризонтални мерки за социално включване, насочени към устойчиви решения на проблемите на рискови групи. Планираните услуги и мерки за социално включване ще се изпълняват на територията на цялата община в периода 2011 -2015 г. включително.

Стратегическите и специфични цели, мерките и дейностите на Стратегията са изведени въз основа на направени проучвания на ситуацията в общината, заключения и препоръки от Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в община Балчик, както и установените потребности на рисковите групи.

Приоритетни направления:

Приоритетните направления са групирани в две посоки – отнасящи се до съдържанието на социалните услуги и до начина на функциониране и изпълнение на услугите и мерките за социално включване:

Приоритетно направление 1. „Развитие на услуги в общността за превенция на деца и

семейства в риск, преодоляване на социалното изключване и изолация“ с обща цел - предотвратяване на рискове, водещи към социално изключване и изолация на индивиди и групи, подкрепа за интегритета на семейства и общности.

Приоритетно направление 2. „Деинституционализация и подобряване качеството на

резидентната грижа“ с обща цел - намаляване на дела на децата и възрастните, настанени в специализирани институции.

Приоритетно направление 3. „Развитие на социални услуги в общността за социално

включване на уязвими групи и лица в неравностойно положение“ с обща цел – създаване на условия за социално включване и интегриране на максимален брой хора от общностите в неравностойно положение, уязвимите групи и индивиди в община Балчик.

Приоритетно направление 4. „Грижа за старите хора за по-добър и достоен живот“ с обща цел - подобряване качеството на живота на старите хора във всички населени места в Община Балчик.

Функционални приоритетни направления, които подпомагат ефективното изпълнение на основните дейности в Общинската стратегия са: Развитие на човешките ресурси и Изграждане на партньорство и между секторно сътрудничество.

Постигането на набелязаните дългосрочни и конкретни цели в рамките на петте години ще създаде условия за устойчиво подобряване на качеството на живота и жизнения стандарт на рисковите групи и общностите в неравностойно положение. Качествената промяна в ситуацията ще бъде измервана чрез система от качествени и количествени индикатори за напредъка в решаването на идентифицираните проблеми и в модернизирането на системата от социални услуги в община Балчик.

Общинската стратегия за социални услуги ще се изпълнява на общинско ниво с общи усилия на всички заинтересовани страни в съответствия с техните компетенции, идентифицираните потребности на групите в риск планираните дейности за посрещането им. Общинските съвети и администрации отговарят за цялостно изпълнение на общинската стратегия за развитие на социалните услуги на тяхна територия.

В Анализа на ситуацията в Община Балчик са дефинирани два основни параметъра –„доходи“ и „възраст“, които в съчетание с други фактори – образование, затруднен достъп до социални услуги, изолираност на населеното място и др., създават рисковете от социално изключване на индивидите.

В резултат от анализа на рисковите фактори са обособени няколко ключови рискови групи, които са обект на въздействието на Общинската стратегия за развитие на социалните услуги. Целеви групи са деца, лица с увреждания, стари хора (възрастни хора в институции и самотни стари хора) и специфични общности и групи в неравностойно положение (непълнолетни и млади родители, хора с основно и по-ниско образование, безработни и етнически общности в неравностойно положение).