Фигура 1. Баланс на територията на Община Варна по вид територия

1.1.6. Характеристика на морския бряг

Капацитетът на акваторията и на площта на пясъка в крайбрежната зона на гр. Варна е определен в рамките на Доклада за ОВОС на Плана-извадка "Крайбрежна зона - Съставна зона 5 (Стария градски плаж) и Съставна зона 6 (плажната зона "Под Салтанат") гр. Варна”. Посоченият в Доклада максимален рекреационен капацитет за водните площи с дълбочини до 1.5 m за къпане се равнява на 25 062 плажуващи във върхов час, а максималния рекреационен капацитет за пясъка в Съставни зони 5 и 6 възлиза на 10 976 плажуващи във върхов час. Сравняването на двата рекреационни капацитета показва, че морската акватория е в състояние да поеме значително по-голям брой плажуващи от колкото пясъчните ивици, което от своя страна е предпоставка за търсене на възможности за увеличаване на плажния ресурс на крайбрежната зона на гр. Варна, например посредством реализиране на “напречен байпас”. В този случай, при известно идеализиране възможните пясъчно-плажни ресурси се оценяват на 200 650 кв. м. (при обща дължина на бреговата линия 4 013 м.), които обезпечава общ брой на плажуващи около 20 066 души. Тази цифра е в пълно съответствие с норматива за капацитет на акваторията - 25 062 плажуващи във върхов час.

Реализиране на т. нар. “напречен байпас” - изкуствено увеличаване на пясъчно-плажовете площи, ще доведе до следните положителни въздействия:

• 
  Разширяването на плажовете ивици ще увеличи значението им като буфер между прякото вълново въздействие върху дамбата и съответната част от основното тяло на буните. Последното е предпоставка за по-ефективна работа на изградените брегоукрепителни съоръжения.
  
• 
  Разширяването на плажовите ивици ще способства и за намаляване на междубунните пространства и е условие за предаване заоблена форма на урезовия контур. Поотделно и в комбинация, всичко това благоприятства намаляването на негативния характер на джобните ефекти за съсредоточаването на плаващи замърсители и ще допринесе за съществено подобряване на водообмена между бунните акватории и водите на залива, и респективно в открито море.
  

Варненска област се състои от 12 общини с общ брой на населението 458 661. Населението само в община Варна наброява 320 050 души и представлява 69,78% от населението на областта. Община Варна има значителен демографски потенциал. Това се дължи на по – големите икономически и социални възможности, които тя предлага като инвестиционен и туристически център. Основно населението на общината е локализирано на територията на гр. Варна и към 14.03.2005 година по данни на ГРАО то възлиза на 349 715 души.

Населението в областта живее предимно в градовете като за 2003 година то е 79,43% от общия брой жители, като този относителен дял е най – нисък за последните четири години ( за 2002 – 79,57%, 2001 - 79,56%, 2000 - 79,45% ). След 2001 година, когато броя на жителите на областта нараства с 5,89%, числеността на населението непрекъснато спада с малки темпове. Тази тенденция се проявява и в рамките на община Варна през 2003 година, когато броя на населението спада с 0,35% в сравнение с предходната година. Тук обаче, проявлението на този процес е само за последната наблюдавана година. За предходните три години – 2000, 2001 и 2002 година броя на жителите нараства съответно, като за 2001 ръста е с 7,10%, а за 2002 година с 0,05%. От наблюдаваните данни следва, че по отношение на човешкия ресурс община Варна е определящия фактор за състоянието и тенденциите в областта. Кота цяло населението на общината е локализирано в рамките на града, а селското население е едва 2,47%, което е незначителен дял в сравнение с останалите общини в национален мащаб.

Таблица 1. Брой на население на община Варна и област Варна за периода 2000 – 2003 година

Брой население	2000	2001	2002	2003
Област общо	435524	461174	460001	458661
в т.ч. в градовете	346038	366895	366005	364332
Община общо	299728	321009	321169	320050
в т.ч. в градовете	292713	313408	313400	312155

Община Варна е с по – ниски стойности на показатели раждаемост и смъртност в сравнение с областта. Изключение прави 2001 година когато величина на раждаемостта в общината е равна с тази на областта – 9,7 и 2000 година, когато в община Варна е регистрирана по – висока смъртност от тази в областта – 16,4 при стойност на същия показател за областта 15,7. Най – висока раждаемост в общината се наблюдава през 2000 година (10,5), а най – ниска през 2002 година (9,1). През 2003 година раждаемостта е по – висока в сравнение с предходната година, но все още не може да се достигне равнището от 2000 година. Също така трябва да се отбележи, че стойностите на споменатия показател за община Варна са по – ниски от същите за областта за разглеждания период 2000 – 2003 година. Това се дължи най – вече на по – интензивния трудов живот и желанието за професионална реализация на младите хора в общината.

Детската смъртност в общината бележи ясно изразена тенденция към снижаване и от 16,4 за 2000 година през 2003 година вече е 9,3. В това отношение за последните три години общината е с по – добри показатели от тези на областта. Единствено в началото на разглеждания период (2000 година) в община Варна е регистрирана по – висока смъртност от тази в областта (Таблица 2).

Друг фактор оказващ влияние върху броя на населението е миграцията между населените места. За страната интензитетът на вътрешната миграция през 2003 г. е около 19,5 ‰, като тенденцията е към снижаване. Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 39 години. Механичния прираст на общината за 2000 и 2003 година е отрицателен, а през 2001 и 2002 година е положителна в разрез със стойностите на областта за същия период. През 2003 година механичния прираст в област Варна е -310 души, а значително по – високи са стойностите за областта -1029 лица, от които 476 мъже и 553 жени.

1.2.2. Полова, възрастова и етническа структура на населението

Данните за възрастовите групи на населението (Таблица 3) показват, че 73,48% от населението в трудоспособна възраст на областта живее в община Варна. Това се дължи на факта, че Варна е икономически център и възможностите за реализация са по – големи. Населението в трудоспособна възраст представлява 66,78% от общата численост, което е над средното за страната за 2003 година. Наблюдава се тенденция на снижаване броя на населението в под и над трудоспособна възраст и нарастване на това в трудоспособна в рамките на община Варна. Същата тенденция е валидна и за областта, като се отчита и приноса на община Варна в стойностните показатели. През 2001 година се наблюдава отклонение от очертаната тенденция, като населението в под трудоспособна възраст бележи ръст в сравнение с предходния период с 1,3% за община Варна, което рефлектира и върху стойностния показател на областта и изчисленото увеличение тук е с 0,9 процентни пункта по – високо в сравнение с предходния предходната 2000 година.

Процентът на малцинствата в общината е сравнително нисък, като най-голям е процентът на турската етническа група 3,84%. Масово явление за страната е увеличаване на групите от ромски произход. Това налага разработването на дългосрочна политика за приобщаването на малцинствата към икономическите и социални процеси протичащи в общината, с цел избягване на момента на дефиниране на групово, деструктивно поведение и в община Варна. Етническият състав на населението позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика на интегриране на етносите, която би имала и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в общината.

В общината преобладава българското население, което представлява 92,49%, следвано от турското малцинство с 3,84% и ромите – 1,18%. За областта стойностите са по – различни, като относителния дял на българското население е по – нисък и възлиза на 85,25%, турското е 8,12%, а ромското са 3,35%.

Таблица 4. Етнически състав на населението на община Варна към 01.03.2001 година

1.2.3. Гъстота на населението и урбанизация

Гъстотата на населението в рамките на общината е изключително висока. По този показател община Варна е с много по – високи стойности от областта. По отношение на показателя гъстота на населението на кв. км. от общата територия стойностите за общината се 1262,1 лица, а за областта сумата е едва 114,0. Други са данните, когато за база се отчита урбанизираната територия. 6137,3 души на кв. км. е гъстотата на населението в община Варна и 1681,3 е стойността на същия показател за областта. Високата стойност за общината показва пренаселеност на територията и голяма концентрация на човешки ресурси. Като цяло територията на община Варна е слабо урбанизирана и от общата територия - 237,5 кв.км. урбанизирана е едва 48,8 кв.км. За областта данните са следните : обща територия 3819,5 кв.км. и урбанизирана – 259,0 кв.км. Пренаселването на някои територии създава редица проблеми, най – вече от екологична гледна точка.

В обобщение на гореизложеното може да се очертаят следните основни характеристики, влияещи върху планирането на бъдещото развитие на Община Варна:

• 
  територията на община Варна възлиза на 237 485 кв.км., а населението е 320 050 жители. Географското положение и природни дадености, териториалния обхват, изградената инфраструктура, равнището на заетост и безработица, инвестиционната активност оформят облика на общината и предпоставят бъдещата насока за развитието й;
  
• 
  Варна е третият по големина град в България, заемащ площ от 205 кв.км и представлява икономически и културен център;
  
• 
  географското разположение на община Варна е предпоставка за развитието на инфраструктурния, икономически и демографски потенциал. Геостратегическото местоположение което има общината. – наличието на значимия по своята същност естествен фактор – Черно море е от изключителна важност за икономическото и социално развитие на общината;
  
• 
  съгласна данни на НСИ общата територия на Община Варна е в размер на 237485 дка, от които земеделската земя е 96097 дка, в т.ч. обработваема 89102 дка и поливна 1990 дка, а горската възлиза на 60618 дка. Експлоатацията на останалата територия е свързана с транспорта и инфраструктурата, добив на полезни изкопаеми водни течения и водни площи, населени места и т.н;
  
• 
  климатът на общината, в съчетание с природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона;
  
• 
  прокопаният и укрепен канал на Варненското езеро има изключително голямо значение за стопанството на общината;
  
• 
  почвената характеристика на общинската територия се определя от преобладаващия дял на черноземните и сиви горски почви. Те са представени от своите разновидности, запазващи общите черти на основния тип. Всички тези видове почви са подходящи за отглеждане на голямо разнообразие от агро-култури (зърнени, технически и т.н.) и това определя голямото им значение за стопанството на общината;
  
• 
  Територията на община Варна е бедна на полезни изкопаеми - едва 5,73% от общата й повърхност се използва за добив на полезни изкопаеми. С важно значение е за стопанското развитие е находището на лечебна кал във Варненското езеро. На територията на общината се наблюдават още залежи на руда – най – вече на манган;
  
• 
  морският бряг в рамките на община е обект на свлачищна и абразионна дейност;
  
• 
  дължината на морската брегова линия е общо 32 км. Абразионните и акумулативни процеси са факторите,определящи свойствата и състоянието на бреговата ивица. Значителна степен на активност имат абразионните процеси в границите на общината. Резултата от тяхното проявление са множеството случаи на свлачища и срутвания. Пясъчната ивица е с сравнително добри качествени характеристики, като върху състоянието й голямо влияние оказват антропогенните дейности;
  
• 
  населението само в община Варна наброява 320 050 души и представлява 69,78% от населението на областта. Населението в областта живее предимно в градовете като за 2003 година то е 79,43% от общия брой жители
  
• 
  по отношение на човешкия ресурс община Варна е определящия фактор за състоянието и тенденциите в областта. Кота цяло населението на общината е локализирано в рамките на града, а селското население е едва 2,47%;
  
• 
  община Варна е с по – ниски стойности на показатели раждаемост и смъртност в сравнение с областта;
  
• 
  ниската раждаемост се дължи най – вече на по – интензивния трудов живот и желанието за професионална реализация на младите хора в общината;
  
• 
  детската смъртност в общината бележи ясно изразена тенденция към снижаване и от 16,4 за 2000 година през 2003 година вече е 9,3. В това отношение за последните три години общината е с по – добри показатели от тези на областта;
  
• 
  друг фактор оказващ влияние върху броя на населението е миграцията между населените места. За страната интензитетът на вътрешната миграция през 2003 г. е около 19,5 ‰, като тенденцията е към снижаване. Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 39 години. Механичния прираст на общината за 2000 и 2003 година е отрицателен, а през 2001 и 2002 година е положителна в разрез със стойностите на областта за същия период. През 2003 година механичния прираст в област Варна е -310 души, а значително по – високи са стойностите за областта -1029 лица, от които 476 мъже и 553 жени;
  
• 
  половата структура на населението за 2003 година е в съотношение 51,43% жени и 48,57 % мъже. Жените в община Варна са с по - висок относителен дял в общата численост на населението за периода 2001г. – 2003г. спрямо мъжете. Преимуществото по отношение на числеността на населението при женския пол се дължи на факта, че жителите в над трудоспособна възраст са предимно жени. Това е резултат от по- високата смъртност при мъжете
  
• 
  73,48% от населението в трудоспособна възраст на областта живее в община Варна. Това се дължи на факта, че Варна е икономически център и възможностите за реализация са по – големи;
  
• 
  наблюдава се тенденция на снижаване броя на населението в под и над трудоспособна възраст и нарастване на това в трудоспособна в рамките на община Варна;
  
• 
  процентът на малцинствата в общината е сравнително нисък, като най-голям е процентът на турската етническа група 3,84%;
  
• 
  етническият състав на населението позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика на интегриране на етносите, която би имала и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в общината;
  
• 
  в общината преобладава българското население, което представлява 92,49%, следвано от турското малцинство с 3,84% и ромите – 1,18%. За областта стойностите са по – различни, като относителния дял на българското население е по – нисък и възлиза на 85,25%, турското е 8,12%, а ромското са 3,35%;
  
• 
  гъстотата на населението в рамките на общината е изключително висока. По този показател община Варна е с много по – високи стойности от областта;
  
• 
  6137,3 души на кв. км. е гъстотата на населението в община Варна и 1681,3 е стойността на същия показател за областта. Високата стойност за общината показва пренаселеност на територията и голяма концентрация на човешки ресурси. Като цяло територията на община Варна е слабо урбанизирана и от общата територия - 237,5 кв.км. урбанизирана е едва 48,8 кв.км. Пренаселването на някои територии създава редица проблеми, най – вече от екологична гледна точка.
  

жүктеу/скачать 1.55 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: