Геоложки условия и еволюция на бреговата линия

5.4. Геоложки условия и еволюция на бреговата линия

5.4.1. Зони с повишена абразия на територията на Община Варна

Абразията е процес, протичал с значителна активност по протежение на морската брегова линия, влизаща в обсега на Крайбрежната зона и в съседство с нея. Повсеместно е разпространена, особено преди урбанизацията на брега. В момента на активна абразия е подложен брега североизточно от буна 103.

Брегът, до антропогеното въздействие, започнало с построяването на пристанищния вълнолом, е абразионно срутищен - в съседство с равнината част на Морската градина) и абразионно-свлачищено-срутищен, където свлачищния склон достига морето (в най-северните части). Повсеместния контакт с морето и специфичния литолого-стратиграфски строеж, са предпоставки за наличието на непрекъснат клиф. С построяването на пристанищния мол в началото на века се създават условия за запълване с пясъчни наноси на т.нар. входящ ъгъл. Оформя се пясъчна полоса по протежение на брега с дължина повече от 1 200 m с най-широка част при вълнолома и изклиняваща в североизточна посока. Последната е причина за прекратяване на контакта коренен бряг-море, с което абразионните процеси тук се преустановяват и клифът от активен преминава във фаза пасивен.

С изграждането на брегоукрепителни съоръжения през 80-те години се разширява значително частта от брега с прекратено абразионно въздействие. И тук клифът преминава във фаза затихнал. Останалата част след “Почивка” до буна 109 е силно абразионен и за него са характерни както срутищни, така и свлачищни процеси. Литоложкият строеж, състав (мергели, варовици, варовити пясъчници и неспоени пясъци) и разположението на пластовете са твърде благоприятни за свличания в голям мащаб. Свличанията стават главно по сарматските и карагански глинестo-мергелни пластове. Обикновено тяхното оживяване е свързано със земетръсни явления. Локални съвременни свличания са привързани в близост до морския бряг и са резултат на антропогенни фактори и активната морска абразия. В повечето случаи свличанията са предшествани от срутвания, следствие на което тук се проявяват срутищно-свлачищни процеси и явления. Причините за срутвания се явяват подмиването на песъкливите хоризонти на конка и долния сармат от морското вълнение, което води до нарушаване равновесието на горележащите варовици и глини (брега при м. “Почивка”-“Траката”).

Плажовите пясъчни ивици на Варна имат антропогенен генезис. Централният плаж е резултат на преграждане от пристанищния вълнолом на наносния поток, подхождащ от североизток и отлагането на транспортирания материал от него по протежение на бреговата линия. Скоростта на нарастване на плажовата площ с годините прогресивно намалява. С изграждане на брегоукрепителните буни определено следва да се смята, че процесът на постъпления на материал е преустановен. Оформените плажове в междубунните пространства са резултат изключително на изкуствено отлагане на пясъчен материал. Тук за първи път е приложен т.нар. метод “напречен байпас”. Последният представлява вземане на пясъчен материал от подводния склон между 8-а и 13-та изобати, където се намира в относително пасивно състояние и отлагането му в прилежаща приурезова линия, до оформяне на плажова ивица с ширина равна или по-голяма от зоната на заплеска на максималната вълна.

От изпълнените изследвания на абразионните процеси през различи периоди на миналия век, имащи различна продължителност и обхват, изпълнени от различни автори показват скорост на абразията от около 0.30 cm/a. На пръв поглед‚ цифрите изглеждат твърде безобидно, ако абразионният ефект не довеждаше до многогодишно подработване на бреговия склон, в резултат на което се нарушава общата му устойчивост, в комбинация, разбира се и с други фактори (хидрогеоложки, сеизмични и т. н.), при което се проявяват периодично срутищни и широкообхватни свлачищни прояви. Освен това се наблюдава увеличаване на честотата им. С аналогичен знак, макар и с намалено значения (0.05 cm/a) е резултатът‚ получен за по-кратък период на наблюдения от Института по океанология. Посочените два резултата определят непрекъснатия характер на абразионното въздействие. Тъй‚ като не могат да се посочат естествени причини за резки изменения, посоченото по-горе абразионно въздействие би следвало да се приеме и като прогнозно за частта от брега незасегната от противоабразионни мероприятия.

5.4.2. Свлачища на територията на Община Варна

Природните фактори (подпочвени води в сарматските хоризонти, валежи, морска абразия, морско вълнение и др.) и антропогенните фактори (допълнително натоварване от строителството, незаконно строителство, отсъствие на канализационна мрежа при изградена водоснабдителна такава, неправилно брегоукрепително строителство и др.) са създали условия за образуване на мащабни свлачища. Целият Черноморски склон на север от гр.Варна и северният склон на Варненската долина, до ръба на Франгенското плато е засегнат от свлачищни процеси. В сравнение с тях, на юг от Варна (от м-т “Карантината” до “Паша дере”) също е развита свлачищна дейност, но в по-ограничени мащаби. В таксономично отношение, по териториален и геоморфоложки признак, Варненските свлачища се групират в четири нива. По териториален признак‚ свлачищните терени са обособени в два района. Вътре в тях по морфоложки белег се разграничават осем зони. На следващо ниво - по белег съвременна активност, се разграничават и териториално обособяват активирани свлачищни участъци, подучастъци и (или) свлачищни тела в тях.

Само част от свлачищните участъци, са укрепени. Част от свлачищата няма изградени и наблюдателни системи. В много случай укрепителните мероприятия не са извършени в необходимия обем или са недостатъчно ефективни, което създава риска за активизиране на свлачищните масиви. Подобен пример е свлачището при спирка “Журналист”.
За това е необходимо да продължат брегоукрепителните мероприятия, доизграждането на канализационната мрежа в засегнатите райони и разрешаване на строителството при строг контрол за спазване на всички изисквания за свлачищни райони.

жүктеу/скачать 1.55 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: