Паоло Бенини 13. 06. 2011 г., понеделник, 10 ч

• 
  Руси: Имахме групи, в които разликата в интелекта и социума доведоха до разделение. Когато някой брат не присъства в групата, го забелязваме, най-вече дяконът. Но когато питах някого защо го няма, 70% ми отговаряха: „Това си е моя работа. Не ме питай, защото ме притесняваш.” Но има растеж.
  

1. Познаването на Христос чрез Библията;

2. Молитвата

3. Споделяне на Христос

4. Застъпничество?

5. ?

1. СУ не е време за теологични дебати

2. СУ е време за правене на ученици

3. СУ е, за да свидетелстваме за Евангелието навсякъде.

И ако вярвате, че ЕУ е вестител на църквата, трябва да приемете това. А е вярно, че някои идват на СУ, за да дебатират – трябва да приемете и това.

Преди 3 месеца бях в Мадрид. Искат да организират църква с действени СУ-групи. Да се молим за това.

Говорих с Емил Кънев, пастор в Швейцария.

• 
  Павел Кънев: Църквата в Швейцария расте, защото пасторът е българин и защото прилага метода.
  

Казах на църквата, че тази събота-следобед ще ходим да раздаваме брошурки. Мнозина се чувстваха неудобно, но 90% излязоха. Още повече, че имаше в градината група с адвентни песни.

Картини. Първата от Португалия. Мост, направен от същия инженер, направил Айфеловата кула – Гюстав Пфайфъл, Айфеловият мост. СУ е като мост – между нас и Библията, между нас и братята, между нас и мисията.

Reach out. Community Outreach.

Мостовете са поддържаща структура.

Не по-малко от 15 минути. Написал съм 10-15 минути. В Бразилия прилагат този принцип за СУ и отделят ½ час за тази част, мисията. Не знам дали това не е причината там да има най-много адвентисти в света – 1 800 000. Втора е Индия. За 30 години от 30 000 са достигнали 1 300 000. Ако още 20 години го запазят, ще станат 60% от населението в света. Третата нация е Мексико – 1 300 000. Четвърта е САЩ. Пета е Перу. После Филипините (800 000), Гана (700 000), Китай – чудо, започнали преди 30 години, след смъртта на Мао Дзе Дун.

Представете си, че не сте пастори, а членове на църквата. Има ли някои хора, за които работите? Представете си, че той няма такива хора. Можете ли да разкажете за някои хора, които сте достигнали?

• 
  Трифон: Считам, че най-добрите методи са онези, които създават приятелство. Каня ги на гости, посещавам ги, излизаме на разходка.
  

• 
  Трифон: Миналата седмица имахме група с 12-13 приятели, направихме списък с 60 човека, които биха искали да поканят на църква. Разпределихме ги между тях за молитва и посещение.
  

Лутер: „Когато говорите Словото, вие сте свещеници. Когато слушате Словото, вие сте свещеници.”

Една идея е да казвате на хората как сте достигнали хора – това насърчава и тях. Трудно е в църква като на Руси, голяма. Ако разказвам моята опитност, не всички ще ме чуят. Ако говоря много силно, ще притеснявам другите групи. Но колкото групата е по-малка, толкова повече всички ще говорят и ще се чуват. Не е необходимо да викаме.

Всеки член е свидетел. Не можем да осъществим тук в събота-сутрин свидетелстване. Но всеки има съсед, на когото е свидетел.

Втора идея (пропусна).

Трета идея. Алехандро Буйон е пастор от Перу, повечето време е работил в Южна Америка, евангелизатор. Призна ми, че в началото всяка събота ходил да играе футбол, след това спрял. Една събота имало мач, бил на 200 м от стадиона. Един брат от Сао Паоло минавал покрай него, а той бил се навел с глава надолу. Един брат минал оттам с колата си, видял го, спрял: „Алехандро, лошо ли ти е?” – „Да. Моля се, искам да проповядвам на този стадион.” = „А знаеш ли колко ще струва?” – „Знам, това ми е проблема.” След 4 месеца той изнасял там евангелизационни беседи. Съюзът отказал парите, но се намерили хора, които дали чек за 2 млн. $. След 3 месеца молитва.

Приятно е да бъдеш приятен. (Петер Дж. Прайм). Преоткрийте силата на молитвата в и за мисията.

Добра идея е да си кажем с някого за кого да се молим, молим се 3 месеца и тогава ги посещаваме и каним.

2007 г. в края на януари бях в Ню Йорк, семинар за евангелизиране, организиран от Ню-Йоркската конференция. Един ден бях на семинар, воден от д-р Майер, ръководи отдела за евангелизиране в Саутърн колидж. Имаше много участници, бях седнал недалеч от д-р Майер. Той илюстрира: „Тази картичка за теб не е нищо, но за мен са моите документи. Това е най-успешната мисионска дейност в света.” Картичка “Nice to Be Nice”.

Моята опитност. До декември 2009 г. бях в молитвена двойка с човек от Бразилия. Но той си замина, реших да предложа на жена ми – молехме Бога за нови хора. „Боже, Ти познаваш хората, които искаш да Те познаят. Моля Те, направи така, че да се срещнем с тях! Ти знаеш къде живеят.” Молихме се и след 4 седмици, още бяхме заедно, някой почука на вратата, бях в офиса, жена ми отвори, разбрах, че искат да говорят със свещеника. Излязох, една млада двойка дойдоха и ми казаха: „Искаме да се срещнем с някого, който може да ни научи на Библията.” Необичайно! Дошли от Александрия, Египет. Били мюсюлмани, но дошли в Кипър, срещнали православен свещеник, разбрали някои неща, станали християни, за да могат да се оженят. След това дошли в Италия. Искаха да изучават Библията. Разбрах, че имат някои финансови проблеми. Поканих ги за сряда. Говореха лош английски и добър арабски. Жената на Евгени, Глория, започна да говори с тях: „Защо сте тук?” Жената, Еба (арабски „благодат”), каза: „Молихме се на Бога да познаем истината, защото разбрахме, че някои неща в Корана не са истина. Търсихме хора, които да ни обяснят истината. Така видяхме църква и дойдохме при вас.

Така можем да приложим „Приятно е да си приятен”. Сега тази двойка се приготвя за кръщение. Казах на жена си: „Анджела, това е първият отговор!” Тя: „Хайде да се молим за още.” Следващата събота друга млада двойка дойде при мен в църквата: „Можете ли да дойдете вкъщи и да изнасяте библейски уроци на 13 души?”

След 2 съботи по телефона: „Аз съм Лаура. Може ли да ме посетите?” – „Да, но къде живеете?” = „В Брембате Сомбра.” Това е на 20 км от Бергамо, там е роден папа Йоан 23. Отидох. Сега тя преподава на мъжа си библейския курс, подготвят се за кръщение. Попитах я: „Как научи телефона ми?” – „От три месеца се моля някой да дойде и да ни обясни Библията. Вашата карта ми я даде приятел от Германия.”

Трябва да се молим и да вярваме и ще се случат невероятни неща!

В САЩ има общество Барна Стади Сентър. Преди по-малко от 10 години направили проучване на първите 12 църкви в Америка. ЦАСД е една от първите църкви в Америка. 4 въпроса: Вашата посещаемост на църква? Вашето лично изучаване на Библията? Вашето време за молитва? Вашето участие в социални служби?

Адвентистите сме на 7 място по посещаемост, 5 изучаване на Библията, 12 (последно) по молитва и социални служби. А сме хора на Библията, на молитвата, на истинската църква, на служенето! Това е ужасно!

Познавате проекта „Ден на СУ за гости”. Веднъж годишно СУ-отдел кани приятели на едно специално събитие. Една сестра, сестра на пастор от църква близо до Милано, 30 км на север, преместила се на ново място, от Румъния, но е от италианска църква, Абигейла Трофи. Казах й: „В тази църква прилагат принципа на СУ-групи.” Тя е пастор, била е в църква, в която отказват да приложат проекта. Имала много големи проблеми с луда жена и не могла да започне нищо. Сега тази жена е изключена. Отишла в нова църква в Тирано, където прилагали принципа. Знаела, че там се молят за 120 души за една година. Но никой нищо не правел за тях, само се молели. Някой казал: „Защо не ги поканим на църква?” Поканили ги на Нова година. Страхували се дали някой ще дойде. Станало 5 ч., тогава дошъл първият човек. А след 5 минути – 42 души, които никога не били стъпвали на църква. Тя излязла отпред, казала, че е пастор на църквата и ще им покаже за кои се молим. Проекторът бил включен, прожектирала имената им и те видели: „Ето, моето име! Молят се за мен!”

В Бергамо, преди 3 съботи синът ми се обади – довечера трябва да свири в църквата. Той свири на китара, вечерта отишъл в църквата, имало над 100 неадвентисти.

Могат ли да функционират малките групи? В СУ не можем да проведем мисионски дейности, но можем да споделим, да се молим за някого и да ангажираме, да мотивираме за мисия. Това е нашата задача като пастори – да бъдем треньори, както на футболен мач, тренирате ги и после, като дойде мачът: „Хайде сега ти седни, а аз ще отида да играя.” Ще си кажат: „Този треньор е луд!” Вие сте директори. Диригенти на хора – диригентът не трябва да свири с всички инструменти, а да дирижира оркестъра.

Ще спрем дотук. Добре е да се ангажираме с малки неща. Всяка група може да стане активна мисионска група. Ако имаме една дейна СУ-група и тя започне да работи активно, ще стане. Защото всеки има идеи, различните групи в Бергамо дават свидетелства всяка събота. Ще ви напиша другите идеи и ще направя наръчник за вас.

Мислите ли, че е възможно да започнем да осъществяваме план като този?

• 
  Емо Гроздев: Причината за моя неуспех е не в плана, а в липсата на стратегия за промяна на мисленето на хората. Последните сведения бяха за отрицателен прираст, само в София, Варна, на големите места, имаме живот. Сега осъзнаваме, че пътят е този, и се радваме.
  

Първата поддръжка на СУ са домашните групи. Не трябва да си специалист, трябва ти само една маса с храна.

Трето, в Италия имаме група, която се застъпва за Hope Channel. За радиото в Италия започнахме 1977 г., похарчихме много пари, но дълго време нямахме никакво обаждане. Тогава в СУ решихме да постим и да се молим – и на следващия ден ни се обадиха няколко души.

Семейството и децата. Най-голямата трагедия е там. В Германия, Швейцария, 7 от 10 семейства се разпадат. Не само развод, просто не са щастливи.

Здравни изложения. СУ може да кани хората на приятелско евангелизиране. СУ-действена група не върши работа, а поддържа и се моли.
13,20 ч.

Малко време за изучаването на Библията. СУ е свързано с това. В оригиналния урок от ГК има Личен наръчник за изучаване на Библията. Преди няколко години бях помолен да представя нашето учение пред … След презентацията ми гледаха на мен като на НЛО. „Ама вие имате такива материали?! Имате СУ така, както ние сме имали едно време неделно училище?” Другите гледат на нас като на нещо добро, щом имаме СУ. Някои от членовете на другите църкви ни молят да им дадем уроци за изучаване. Обичам да изучавам Библията. Чувствам, че в СУ има нещо хубаво за нашето лично изследване на Библията. Събота сутрин 25 млн. души ходят на църква. Темата навсякъде е една и съща. Проблемът е, че все повече и повече урокът в нашите СУ не се изучава.

Проблемът е, че е по-лесно да превърнем това време във време за доктринално и теологично проповядване. Лесно е да разглеждаме нещата без сърце, да имаме осъждащо отношение, да отсъждаме каква е намесата и да критикуваме другите. Знам, че това е сатанинско отношение.

Имам книга от Франциско Леон, „Пасторска психология за всички християни”. Прочетох в нея много интересна глава: „Сатанинските изкушения действат в посока, обратна на Святия Дух.” ЕУ казва, че когато истината от разбирането се премести в участието, Святият Дух работи в сърцето. Но Сатана се намесва от сърцето към мозъка.

Вчера ви казах за учителя от Швейцария. В университета в Лозана, Женева и Базел болшинството от преподаващите теология са атеисти. Можем да преподаваме теология даже сърцата ни да не са докоснати от Святия Дух. Това е изкушение. Нашата работа е да бъдем послушни на Святия Дух и да Му сътрудничим. СУ ни е помощник в това. Урокът съдържа чудесни въпроси за прилагане на ученията на Библията в ежедневния живот. Това е чудесна помощ в духовния живот.

Ако се нуждаете от допълнителни неща, мога да помоля Лучо Антин, пастор, д-р по психология на религията и семейна психология от университета в Лома Линда – той много добре може да ви научи как да третирате този проблем. В наръчника има една глава, написана от него – как да се ръководи група, за да може да се участва не само с ума, но и със сърцето.

Какво да правим? СУ не е само за интелектуална дискусия. Това е време за споделяне. А да споделяш, значи да изучаваш.

В Италия има църква, която расте, и църква, която намалява. Говоря не само за адвентната църква. И католиците, и англиканите, и баптистите имат спад. В Италия около 3% от населението ходят на църква в неделя. 92% посочват себе си като практикуващи католици. В нашата църква средното е 70%. 10 години съм живял в Рим. 25 години често съм ходил там като член на СС. В Рим протестантската църква е добре известна. Направихме програма за юбилея от един храм на валдензите в Рим. Там има 600 стола, но в неделя сутрин има около40-60 посетители, 10%. В неделя-сутрин на църква ходят не повече от 2000. И защо, от друга страна, има евангелски църкви, които експлодират от членство? В Неапол в неделя-сутрин 60 000 петдесятници ходят на църква. В Катания 1952 г. е била организирана първата петдесятна църква. ЦАСД за 6 години от създаването си е нараснала от 0 до 100 члена. А петдесятната за същия период е нараснала от 0 до 20 000 члена.

Защо йеховистите нарастват най-бързо, това е обект на специално проучване. Сега те са 7 млн., а адвентистите са 17 млн., така че те не могат да бъдат казус за проучване. Нашата църква в северна Германия всяка година губи 2% от членството си. Но петдесятниците удивително нарастват. Причината? Мисля, че се дължи на начина на богослужение. Църквата на валдензите в северна Италия – там е изключително интелектуално: „Добро утро!”, ръкуване – толкова. А петдесятните ви прегръщат, приветстват всички хора, дори от улицата, и някои влизат направо от улицата. Петдесятното богослужение няма нищо интелектуално, глупаво е, но докосва сърцето.

В Католическата църква – църквите, които имат само интелектуално познание, намаляват; харизматичните нарастват, поне малко да имат харизматичност.

Нашата църква. Ние имаме интелектуална част, но имаме и време за прославяне и споделяне, когато хората отварят сърцата си – именно това е СУ. Приканвам ви да изучите и да научите учителите как да подготвят добри въпроси. Евангелието ни учи, че начинът на задаване на въпроси е от решаващо значение.

Преди 12 години обсъждахме с Корадо Коци, когато напускаше Италианския съюз, за да отиде в Дивизията, как да помогнем на учителите да задават добри въпроси. Така се включват в дискусията. И ако въпросът е добър, можете да избегнете доктриналните въпроси. Корадо с един брат от Сицилия, добър педагог, Декан в едно училище, обсъждахме как да подготвим учителите да задават добри въпроси. Добрият въпрос е онзи, който изважда вън онова, което е в сърцето. Личен. Който ви помага да не съдите другите, а самите себе си.

Затова всяка седмица подготвям файл с 4 ключови точки:

А. Тема на седмицата. Вътре има 3-4 точки с основните теми. Например следващата седмица подготвям тема да се облечем с Христовата дреха. Или да бъдем облечени с Исус, означава да имаме добра връзка с Него.

Б. Педагогически и дидактически стъпки.

В. Възможни цели за постигане. „Възможни”, защото не знам какви са целите на вашата група. Трябва да я разберете.

Г. 4 големи въпроса:

1. Защо урокът от тази седмица е толкова важен за мен? – Това е общ въпрос, преведен от урока на ГК. А вие всеки път можете да задавате ваш въпрос. Важен ли е, или не? Защо? Длъжни сте да погледнете навътре в себе си и да дадете личен отговор.

2. Какво разбирам по-добре от този урок? Петдесятните църкви са само емоционални, а този въпрос е насочен към разбирането.

3. В коя област от живота мога да приложа този урок? И давам въпрос според темата на урока. Кога мога да го приложа?

Ако питам „Важно ли е”, отговорът е с да и не; но ако е „Защо е важно”, това ни кара да се замислим. Вашият отговор може да ми помогне и на мен. И за да се направи, трябва да бъдете в малка група. 20-25 души в една група не могат да участват по същия начин.

Ако давам библейски часове, мога да помоля да прочетем текста и да го обясним; но ако те попитам какво означава това за теб, всичко става различно. Същото може да направи и човек, който не е богослов. Аз просто изучавам учителския урок от ГК. С тази методология ние предотвратяваме теологичните дискусии.