116
щастен заложник. Освен това социалната революция живее с кухата илюзия, че
е възможно да бъде постигната реално-практически идеята за равенство на хо-
рата чрез силно ограничаване или преодоляване на нищетата, мизерията, зави-
симостите на нисшите класи, които господстващите и богатите класи създават.
Уповавайки се на и съюзявайки се с демократичните идеи и социални дви-
жения, пролетариатът се опитва чрез социалната революция да наложи господ-
ството на своите класови интереси, като успоредно с това неизбежно увеличава
и несвободите в държавата и обществото, защото капиталът се оказва поробен
и зависим от труда, фаворизиран и обезпечаван от социалдемокрацията. Но до-
колкото пролетарските, бедните и нисшите маси не притежават реално необхо-
димите им колосални материални и други богатства на държавата, те се опитват
да създадат впечатления или убеждения, че привидно ги имат. Това е възможно
чрез спекулативно
представяне на тяхното неистинско господство като
ис-
тинско чрез отвоюваните и поставени в тяхна зависимост властови лостове на
държавните институции. В този контекст фон Щайн не се усеща, че разоблича-
вайки привидната, илюзорната и фалшивата природа на социалната демокра-
ция, на практика, взривява основите и на собствената си визия, която също се
базира върху претенции и очаквания държавата да работи в полза на нисшите
класи, чрез които да подпомага и гарантира себе си. Упреквайки
фалшивата
престореност на революциите спрямо на възможностите и способностите им
да гарантират радикална промяна в статуквото на отношенията на господство,
фон Щайн несъзнателно тотално разобличава перверзната мимикрия на рефор-
маторските опции и действия, задкулисно утвърждаващи, но и исторически въз-
произвеждащи статуса на частната собственост и господството. В
този аспект
всичко, което той лансира като довод и аргумент против социалната демокрация,
може, в крайна сметка, без особени ментални усилия да се превърне в оръжие и
срещу неговата конституционна и социално ангажираната монархия. Защото при
един доста по-задълбочен и многостранен теоретически анализ неминуемо ще
се окаже, че тя също е преднамерено конструиран и атрактивен социален ерзац,
своеобразен и инструментален фалшификат на истината за онова, което всъщ-
ност е умишлено скрито зад нея. И в този ракурс Лоренц фон Щайн има само
един спасителен изход -
социалната реформа да се основава задължително
върху принципа за особен тип на управление на отношенията между капитала и
труда, при който законите, създадени и привеждани в изпълнение от държавните
117
власти, подчиняват на себе си държавата, обществото и отделната личност.
120
А
в този аспект той дори отива и още по-нататък, лансирайки парадигма, според
която обществото никога няма да се съгласи за социални реформи, които не се
обуславят от неговите същностни интереси.
121
Но и в това си твърдение Л. фон
Щайн отново „стъпва на гнило“. Защото историята и еволюцията на политиката
неведнъж и доста релефно са показвали и доказвали защо, а и как нисшите класи
могат да бъдат умишлено заблудени, коварно измамени, дори ангажирани с до-
верие и подкрепа към определени социални реформи, чиято истинска същност
и функционална мисия драстично се разминават с техните потребности, интере-
си, ценности и идеали. Затова аркадията на конституционната и
социално-ан-
гажираната монархична държава на фон Щайн буквално се „пука по шевовете“
от всевъзможни (при това не само логически) противоречия, които неговият -
привидно
твърде изкусителен, но и силно впечатляващ - арсенал от доводи и
аргументи не е способен да опази от сериозни критични атаки и разобличения.
Визионерството за консервативния социализъм обаче не е присъщо само
за историческите минали времена, нито пък е валидно само за идейно-полити-
ческите биографии, територии и практика на развитата и богата Западна Европа.
Неговите изобретатели или теоретици нямат само произходи и биографии, които
са обвързани единствено с историята на западната цивилизация и култура. То
има своите доста интригуващи, а и съвсем други проявления в нашата бурна, но
и преломна историческа съвременност, както и
във вечно проблематичния и
опасен за тази Европа Изток, особен този, който е свързан с историята на Русия.
Ето защо не бива да пренебрегва, омаловажава или предубедено елиминира
това
интересно, но и огромно историческо и социокултурно богатство, защото
неговото обективно, безпристрастно, достоверно и
креативно теоретическо
откритие, познаване, анализиране и обяснение би дало много, или даже съвсем
неочаквани, неподозирани възможности, подходи и средства за по-цялостно, по-
дълбоко, по-детайлно и комплексно опознаване на този особен вид социализъм.
В този контекст проникването и изучаването на темата за консервативния социа-
лизъм в пределите на историята, своеобразната цивилизация и пребогатата
култура на Русия и нейните православни традиции са повече от задължителни.
Без тях разгадаването на мистериите на този социализъм би било парциално.
120
Срав.:
Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. СХⅠ.
121
Пак там, с. СХⅡⅠ.