109
Фон Щайн депозира и друга - разобличителна или пагубна за него - теза.
Според нея, в и чрез революцията нисшите класи желаят и се опитват да свалят
от пиедесталите и троновете на властта господстващата класа, или да я прину-
дят сама да употреби властта си за собствената си гибел, или еднолично да под-
несе съдбата, интересите, благата си като жертвени дарове на своите врагове.
110
Безспорен факт е, че историята познава много случаи, в които народните
маси въстават или се включват активно в революционни баталии, метежи, бунто-
ве и всевъзможни размирици в държавата, когато считат, че реформите, които
властта замисля, или се опитва на наложи, са в щета на техните интереси. А това
реално означава, че господстващата класа не притежава достатъчно интелект и
проницателност, за да предвиди до какви трагични последици може да стигне (с
реформаторската си дейност), или че е дотолкова аморална, корумпирана и без-
разсъдна, че изобщо не се интересува от
подобни фатални възможности, а е
заслепена от ненаситна лакомия да увеличи своите изгоди, печалби или облаги.
На когото от тези два варианта да се заложи, със сигурност ще се стигне
и до печалното заключение, че нито разумът на господстващата класа е толкова
голям, или безспорен, нито че моралът й е на такава висота, че да впечатлява,
или трогва народа, а и да поражда у него респект, или даже примирение с оди-
озното й статукво. В края на краищата, тази идея на Л. фон Щайн дискретно от-
вежда и до някои от генералните идеи и прозрения на Вилфредо Парето, според
когото ламтежът за богатства,
привилегии, охолства на господстващите
олигархии неизбежно ги води към ешафодите на бунтовете, метежите и револю-
циите на гневните маси. И
дори може да се твърди, че Парето
111
е
много по-
проницателен и по-далновиден от фон Щайн, въпреки и независимо от факта, че
изобщо не залага на „козовете“ на монархията, нито
още по-малко на тези за
социалната държава, която да работи целенасочено в интерес, полза на народа.
Разобличителните признания на Лоренц фон Щайн за източниците или
стимулаторите на революционните вакханалии се разкриват още по-контрестно
и в твърдението му, че господстващите класи всячески и упорито се съпротив-
ляват на всяко намерение, или на всеки опит да бъдат ограничени, или отнети
110
Срав.:
Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХХⅩ.
111
Виж подр.:
Мизов, М. Вилфредо Парето за политиката. В 2 тома. С., Авангард Прима, 2020;
Парето, В.
Компендиум по общей социологии. 2-е изд. М., ИД ВШЭ, 2008; Социалистические системы. М., Директ-
Ме-диа, 2007; Трансформация демократии. М., ИД Территория будущего, 2011.
110
изключителните им права и притежанията им на огромни блага, заради което са
и склонни към, но и активно поддържат всеки реформизъм, който солидно гаран-
тира, или пък временно циментира
техните публични статуси, особено този,
реформизъм, който чрез силата на законите може да осигурява господстващото
им положение, а пък и да го възпроизвежда в историческа перспектива.
112
Като превенция срещу евентуалното възникване на революционна ситуа-
ция
или събитийност, фон Щайн депозира необходимостта от увеличаване на
менталната свобода и образованието на нисшите, или зависимите класи, както
и от прехвърляне на известна част от държавните богатства в тяхно разположе-
ние. Подобни актове, според него, са материално начало на мащабно преобра-
зуването на държавата, защото в противен случай, ако такива реформи не се ре-
ализират, неизбежно се стига и до материалното начало на революцията на не-
удовлетворените и силнозависимите в обществото и държавата класи.
113
А едва
ли може да има по-ясно и по-категорично признание на фон Щайн,
че всички ре-
форми са всъщност
стратегическо обезопасяване на господството на бога-
Достарыңызбен бөлісу: