Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет40/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   36   37   38   39   40   41   42   43   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

    Бұл бет үшін навигация:
  • Штейн
политическата реформа, която по преумпция се осъществява от най-добрата, 
най-интелигентната и най-способната част от населението на държавата, или от 
нейните най-извисени по върховете на йерархията в държавата и обществото 
класи и съсловия, както преди това ни уверяваше, или убеждаваше фон Щайн, 
неизбежно трябва да стигнем и до печалния извод, че такава селекция на обра-
зовани личности/елити по върховете на държавата е сигурна гаранция за гибел-
та на властовия режим. Но погледната и оценена в такава смислова или интер-
претативна оптическа перспектива, каузата на Лоренц фон Щайн за решаването 
на „социалния/работническия въпрос“, фактически, пък и без той сам да го желае 
или мисли, реално се превръща в дискретна, или даже и в публично неафиши-
рана, неогласена смъртна присъда за такава държава, която е предопределена. 
Фаворизирането на реформите от Л. фон Щайн се обосновава и аргумен-
тира с доста елементарни подходи и средства. Според него, политическите ре-
форми са най-краткият и допустим път за официалното признаване и повиша-
ване на правата и свободите на нисшите, или на зависимите социални класи; те 
са и най-доброто средство за поддържане на неразположенията на народа към 
революции.
109
Обаче, подобна трактовка не е в състояние да обясни защо в мно-
го исторически ситуации възникват масови безредици, неподчинения, съпроти-
ви, яростни стълкновения на различни части на народа с представителите на 
властта в държавата при опитите да се наложат определени политически рефор-
ми, които са хвалени от управляващите, но които народът убедено смята, че са 
в ущърб на неговите интереси и блага, а затова и те трябва да бъдат отменени. 
109
Срав.: Штайн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 года..., с. LХХⅠⅩ. 


109 
Фон Щайн депозира и друга - разобличителна или пагубна за него - теза. 
Според нея, в и чрез революцията нисшите класи желаят и се опитват да свалят 
от пиедесталите и троновете на властта господстващата класа, или да я прину-
дят сама да употреби властта си за собствената си гибел, или еднолично да под-
несе съдбата, интересите, благата си като жертвени дарове на своите врагове.
110
Безспорен факт е, че историята познава много случаи, в които народните 
маси въстават или се включват активно в революционни баталии, метежи, бунто-
ве и всевъзможни размирици в държавата, когато считат, че реформите, които 
властта замисля, или се опитва на наложи, са в щета на техните интереси. А това 
реално означава, че господстващата класа не притежава достатъчно интелект и 
проницателност, за да предвиди до какви трагични последици може да стигне (с 
реформаторската си дейност), или че е дотолкова аморална, корумпирана и без-
разсъдна, че изобщо не се интересува от подобни фатални възможности, а е 
заслепена от ненаситна лакомия да увеличи своите изгоди, печалби или облаги. 
На когото от тези два варианта да се заложи, със сигурност ще се стигне 
и до печалното заключение, че нито разумът на господстващата класа е толкова 
голям, или безспорен, нито че моралът й е на такава висота, че да впечатлява, 
или трогва народа, а и да поражда у него респект, или даже примирение с оди-
озното й статукво. В края на краищата, тази идея на Л. фон Щайн дискретно от-
вежда и до някои от генералните идеи и прозрения на Вилфредо Парето, според 
когото ламтежът за богатства, привилегии, охолства на господстващите 
олигархии неизбежно ги води към ешафодите на бунтовете, метежите и револю-
циите на гневните маси. И дори може да се твърди, че Парето
111
е много по-
проницателен и по-далновиден от фон Щайн, въпреки и независимо от факта, че 
изобщо не залага на „козовете“ на монархията, нито още по-малко на тези за 
социалната държава, която да работи целенасочено в интерес, полза на народа. 
Разобличителните признания на Лоренц фон Щайн за източниците или 
стимулаторите на революционните вакханалии се разкриват още по-контрестно 
и в твърдението му, че господстващите класи всячески и упорито се съпротив-
ляват на всяко намерение, или на всеки опит да бъдат ограничени, или отнети 
110
Срав.: Штейн, Л. фон История социального движения Франции с 1789 г., с. LХХⅩ. 
111
Виж подр.: Мизов, М. Вилфредо Парето за политиката. В 2 тома. С., Авангард Прима, 2020; Парето, В. 
Компендиум по общей социологии. 2-е изд. М., ИД ВШЭ, 2008; Социалистические системы. М., Директ-
Ме-диа, 2007; Трансформация демократии. М., ИД Территория будущего, 2011. 


110 
изключителните им права и притежанията им на огромни блага, заради което са 
и склонни към, но и активно поддържат всеки реформизъм, който солидно гаран-
тира, или пък временно циментира техните публични статуси, особено този, 
реформизъм, който чрез силата на законите може да осигурява господстващото 
им положение, а пък и да го възпроизвежда в историческа перспектива.
112
Като превенция срещу евентуалното възникване на революционна ситуа-
ция или събитийност, фон Щайн депозира необходимостта от увеличаване на 
менталната свобода и образованието на нисшите, или зависимите класи, както 
и от прехвърляне на известна част от държавните богатства в тяхно разположе-
ние. Подобни актове, според него, са материално начало на мащабно преобра-
зуването на държавата, защото в противен случай, ако такива реформи не се ре-
ализират, неизбежно се стига и до материалното начало на революцията на не-
удовлетворените и силнозависимите в обществото и държавата класи.
113
А едва 
ли може да има по-ясно и по-категорично признание на фон Щайн, че всички ре-
форми са всъщност стратегическо обезопасяване на господството на бога-


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   36   37   38   39   40   41   42   43   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет