Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
Стари митове и сведения за началото на света и Вавилон
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
| Стари митове и сведения за началото на света и Вавилон
Няма в света друг космополитен град-държава, който като Вавилон от дълбока древност да фокусира вниманието на хилядолетната човешка история и цивилизация. Обединявал и разделял множество народи, съграждан и рушен от тях, той като птицата феникс многократно възкръсва от пепелта за нов живот. В религията на племена от различни континенти съществува космогонен мит, които твърди, че някога Земята е изглеждала по друг начин. Преди появата на сушата навсякъде е бил океанът. В него живеел змей - олицетворение на космическия хаос - първоначалното състояние на света преди възникването на живота. По-късно той се превърнал в символ на цикличните явления, Катастрофа, Потоп и др., които унищожавали почти всичко съградено преди това. Вавилонски клинописни таблици наричат годината на Потопа „Година на ревящия дракон". В индийската митология се говори за Змея на Световната бездна, който иска да хвърли света в състоянието на първичен хаос. Веднъж той отвлякъл Земята и се потопил с нея на дъното на Световния океан. Тогава бог Вишну победил змея и отново издигнал Земята на повърхността. Основен противник на водното чудовище - символ на бедствие, е богът на Слънцето, носител на живота и реда. Често Слънцето се явява като птица, а змеят като змия. Смята се, че двубоят между тези два символа идва от култовете на Близкия изток, откъдето след това е пренесен в християнската църква. Интересното е обаче, че това противопоставяне - между древноегипетския бог на Слънцето Хор (приел образа на сокол) и ревящия змей Сет, е постоянно и неизменно, защото е част от вечния кръговрат във Вселената. Свидетелство затова са и данните, завещани от древността. Във вавилонската митология първоначално Мардук е богът на Слънцето, който се сражава с Тиамат. По-късно неговото място ще се заеме от сина му Бел. Вследствие на тези унищожителни за Земята бедствия много често всичко е трябвало да започва отначало. Катастрофата или Потопът унищожавали не само материалната, но и духовната култура на човечеството - неговите знания. Дървото на познанието е важен символ за всички известни древни народи и цивилизации - шумери, вавилонци, индийци, келти, китайци и др. Характерно за тях е, че дървото на познанието винаги е свързано с трите символа на бедствието - змей, вода и дърво. И за да се вкуси от плодовете на свещеното дърво, които носят висша мъдрост и свръхестествени познания, трябва да бъде убит водният змей. За това как хората са се опитвали да опазят своите постижения, като ги записвали, разказва и вавилонският историк и жрец Бероз (III в. пр. н. е.). По времето на цар Ксисутрус (десети цар на Вавилон) му се явява бог Кронос. Той му нарежда да напише историята на човечеството и да я зарови в града на Слънцето Сипар. Ксисутрус трябвало да построи и голям кораб, в който да се качи с приятели и роднини. Корабът следвало да бъде подготвен и запасен с храна и вода и на него да бъдат доведени животни и птици от всички видове. Царят на Вавилон спазил тези указания и успял да се спаси от Потопа. Корабът спрял в една планина в Армения. Едва ли е случайно, че библейският кораб на Ной също спира в Армения - планината Арарат. След Потопа хората, които оцелели, се връщат във Вавилон, намират скритата история в Сипар, отново основават Вавилон, построяват много други градове и храмове. Нека кажем няколко думи за Бероз - съвременник на Александър Македонски. Той живял през III в. пр. н. е. и успял да систематизира вавилонската религия и история. Според него бог Бал създал от мрака небето и земята. За да създаде човека, Бал си отрязал главата. От тази кръв, омесена с глина, другите богове оформили човека. През V-VII в. учението на Бероз е Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 9 особено популярно в Мизия, Тракия и Македония - земи, населявани от древните българи. Съществуват редица древни сведения, че някога всички хора са говорили един език. Това твърдение се среща в свещените текстове на Близкия изток, в Америка, в древния Египет, в ранноиндийски и будистки текстове, в Библията. Нека отново се позовем на мнението на вавилонския жрец и историк Бероз: „Разказват, че първите хора се възгордели от силата и величието си, започнали да презират боговете и да смятат себе си по-горе от тях. Те построили висока кула на мястото, където се намира Вавилон. Кулата почти докосвала небесата, когато изведнъж ветровете дошли на помощ на боговете и съборили съоръжението върху строителите му. Развалините получили името Бабел. Дотогава хората говорели на един език, но боговете ги принудили да говорят на различни наречия." Юдеите наричали кулата Баб-или, а по-късно става известна като Вавилон. В превод изразът означава „Портата на Бога". Точно с това наименование тя се среща в текстове на различни митове от Америка. Ясно е, че тези събития не са случайно съвпадение и не могат да бъдат само резултат от сходните условия за развитие, а говорят за древни връзки между народи и континенти. Това е мнението и на известния немски изследовател Хумболт. Направените проучвания в областта на археологията и етнографията през втората половина на XX в. отидоха още по-нататък и констатираха, че древните цивилизации на Месопотамия, Египет, Крит, Индия и Китай водят началото си от една основа. С други думи, в основата на човешката цивилизация стои една цивилизация, която още в стари времена преди 10-12 хил. години прави огромен скок в своето развитие. Този извод се защитава с множество доказателства от редица учени като проф. Хапгуд и др. За това говорихме в предишните книги „Древните българи и пирамидите", „Загадките на Земята и древните българи", ще продължим да излагаме доводи в подкрепа на казаното и в настоящата книга. Да се върнем в земите на Вавилон и да видим какво е станало след „смесването на езиците". Като извор, от който можем да почерпим сведения, се явява унгарска легенда, записана от хрониста Кезан - придворен секретар на унгарския крал Ласло VI Кун. В нея се говори за еднаквия произход на българите (наследници на Хунор) и унгарците (наследници на Мадяр), като отправна точка за тяхното движение и развитие се смята Вавилон: „Когато започнало смесването на езиците (падането на Вавилон), великанът Менрот се преселил в Евилатските земи, наричани Персия, неговата жена Енет му ражда двама сина, Хунор и Мадяр, от които водят началото си хунският и маджарският народ. Менрот освен съпругата си Енет имал и други жени, които го дарили с много синове и дъщери. Тези синове и техните потомци също живеели в Персия. По телосложение и цвят на лицето приличали на хуните, но езикът им се различавал донякъде от хунския. Веднъж по време на лов в степта пред Хунор и Мадяр изскочила кошута. Те я подгонили, но тя се скрила в меотидските мочурища (край Азовско море). Дълго я преследвали, но не могли да я открият. След като пребродили мочурището, видели, че мястото е подходящо за отглеждане на добитък. Върнали се при баща си и получили неговото съгласие да се поселят в мочурището, наречено Меотида. Земите край Меотида граничат с Персия и с изключение на един тесен провлак всичко е обкръжено от море, няма никакви реки, но има в изобилие трева, дървета, риба, птици, дивеч. Влизането и излизането е трудно (полуостров Крим - Бел. авт.). Обикаляйки местата, на едно пусто място се натъкнали на останалите вкъщи без мъжете си снахи и внуци на Белар. Те ги метнали ведно с богатствата им на конете и ги отвлекли. Заедно с децата заловили и двете дъщери на княз Дуло. За едната се оженил Хунор, а за другата - Мадяр. От тези жени водят началото си всички хуни и маджари..." Потвърждение на тези сведения намираме в известието на Агатий Меренийски: „Хуните населявали в старо време земите на изток от Меотидското езеро и се простирали на север от река Танаис (Дон) ... Поотделно едно от тези племена се наричало котригури, второ - утигури, трето - ултизури, а друго - буругунди ... По-сетне след поколения те преминали в Европа, било, че наистина някаква кошута им посочила път... било, като са използвали някакъв друг начин." В текста вече ясно и конкретно като хуни (чието старо име е кимерийци) се посочват две от племената- котругури и утигури, участвали в създаването на държавите на Кубрат и Аспарух. Връзката между изселниците от Вавилон и последвалите ги във времето Хунска империя и Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 10 преселенията на българите южно от р. Дунав е безспорна. А това предполага общи традиции и приемственост между постигнатото от нашите праотци и постиженията на най-древните цивилизации като шумерската, египетската, вавилонската и др. жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|