Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
49
При Гордий I (около средата на VIII в. пр. н. е.)
Фригия достига своя разцвет. Владетелят е
познат като „цар на Изтока и Запада".
Столицата на държавата също носи неговото
име - Гордион. Интересното е, че в храма в
Гордион царят слага каруца, чийто ярем е
скрепен със сложен възел - „Гордиев възел".
Според легендата който успеел да развърже този
възел, щял да стане владетел на цяла Азия.
Главният
поминък
на
фригийците
е
земеделието и скотовъдството. Те умеели да
добиват и обработват злато и други метали. В
края VIII и началото на VII в. пр. н. е. цар Мидас
(става дума за друг владетел с това име)
провежда активна външна политика на изток.
Съществува
предание, според което до каквото
се докоснел Мидас, всичко се превръщало в
злато. Заслужава внимание фактът, че той пода-
рява златен трон на светилището в Делфи.
Сблъсъкът на фригите с асирийците, водени
от Саргон II, завършва с неуспех и Мидас (нари-
чан Мита) е принуден да плаща годишен данък.
Името Мита всъщност е идентично с владетеля
на Митани (Мита), на чието име е наречена
страната, наследила
Мари - съседна на Вавилон
държава.
По-късно от североизток нахлуват сродните
кимерийци (прогонени от скитите) и фригите са разгромени.
Цар Мидас се самоубива. Държавата се разпада и земите й
стават част от съседна Лидия в началото на VII в. пр.н.е.
Фригийците полагат основите на самобитна култура, която
оказва влияние на древните гърци, римляните и други
народи. Уникален е техният музикален лад, както и умението
на фригите да пришиват златни нишки и да отглеждат де-
коративни рози. Те развиват и обогатяват финикийското пис-
мо, като създават знаци не само за съгласните, но и за
гласните звуци.
В религията на този народ основна роля играе Великата
майка - богинята Кибела (Кубаба). На особена почит е и бог
Атис, умиращ и възкръсващ за нов живот. В превод името му
означава „земя на звездите".
Запечатан е и външният облик на фригите - с къси бради и
обици на ушите. Носят пискюлчета на своите поли и са обути
с високи ботуши. За главите си използват плетени шлемове и
са въоръжени с малки щитове и къси копия.
Лидия поддържа добри съседски отношения с Фригия. Тя
заема централната част на Западна Мала Азия. Държавата е
съюзник на Троя във войната. Основен град е столицата й
Сарди.
В началото на първото хилядолетие
преди новата ера
Лидия е част от държавата на фригите. През VII в. пр. н. е.
започва нейното възраждане, като се превръща в една от
най-силните държави в региона.
Лидийският цар Гигес (685-652 г. пр. н. е.) успява да
присъедини към държавата си значителна част от Фригия,
както и земи на Кария, Троада, Мизия. Митографската
традиция смята етнонимите Лид, Миз и Кар за братя. Техните
народи - лиди, мизи, кари, се родеят и към тях очевидно
следва да добавим и фригите. Те са и племената, които в края на II хил. пр. н. е. до падането
им под властта на персите населяват Мала Азия.
Лидия упражнява контрол върху най-важните търговски пътища в Причерноморието.
Царството води явна антисирийска политика и се опитва да се противопостави на напиращите
от изток свои сродници - кимерийците.
При цар Крез (560-546 г. пр. н. е.) Лидия изживява втори разцвет. Страната е прочута с
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
50
коневъдството, керамиката, металургията. Лидия е смятана за една от родините на
монетосеченето. По времето на Гигес те са от електрон (сплав от злато и сребро), а при Крез се
секат и златни монети. В античния свят цар Крез се смята за най-богатия владетел, а името му
става синоним на богатство.
През 546 г. пр. н. е. при Сарди лидийските войски са разбити от персите, водени от своя цар
Кир. Така Лидия е принудена да сложи край на своето самостоятелно съществуване и
населението й става част от Персия.
Историята и на фригите, и на лидите е свързана с Троянската война. Основен източник за
нея е произведението на Омир „Илиада". Поетът нарича троянците „конеукротители", каквито
са всъщност споменатите вече два народа. Твърде важен е
и един многозначителен факт,
споменаван от гърците, но подминаван с лека ръка. Има данни, че поетът Дарет е написал
преди Омир фригийска „Илиада".
Войната за Троя между защитници и нападатели е всъщност борба между сродни племена.
Според известния наш изследовател проф. Ганчо Ценов, който анализира творчеството на
Омир, Троянската война е сблъсък между елини (предгръцко, тракийско население) и мизи,
носещи още от IV в. пр. н. е. името българи. Затова и при срещата си с латинците цар Калоян
многозначително заявява, че българите са чували как е разрушена Троя повече от всички
други.
Византийският летописец Йоан Малала (починал около 578 г.) отбелязва: „Казаният Ахил
заминал с Атридите, като Водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани
мирмидонци, а сега българи.'' Малала определя българите като племена от траки и скити.
Мирмидоните, предвождани от Ахил, са част от
една голяма племенна общност, в която
влизат и едоните - съседите на бригите (фригите).
В „Илиада" се откриват и други едони - мигдоните, свързани с фригите. За тях Страбон
пише, че са преселници от Европа в Мала Азия с трудно определими граници.
За едони се смятат и македоните, като според езиковедите тяхното название означава
„високи", „стройни". Според мен етимологията на „македон" може да се търси и в трите нейни
съставки - „ма" -„земя", „Акад" и „дон" - „вода" - т. е. „земята и водата на Акад". С думата Акад се
обозначава северната област в Шумер, владяна от кимерийци и скити, познати по-късно като
мизи.
Очевидно с такъв произход е и Александър Македонски. Затова точно през Гордион и храма,
строен от фригите (бригите - кимбрите или кимерийците), минава великият пълководец в
началото на своя завоевателен поход на изток. Не случайно много от воините на Александър
Велики носят така наречения фригийски шлем. С един удар на меча си пълководецът успява да
разсече Гордиевия възел. Така македонският цар се явява своеобразен наследник на
владетеля на фригите. И в това няма нищо случайно.
Достатъчно е да напомним, че бригите
(известни по-късно като фриги) обитават земите на македоните около Охридското езеро и от-
там започват своето преселение към Мала Азия. Точно тези фриги и мизи са изселени от
своите земи от Александър Македонски в посока на техните сънародници в Бактрия.
Закономерен в този смисъл е и бракът му с местната принцеса Роксана. На произхода на името
Бактрия може да се погледне и от друг ъгъл -Балк-тракия, т. е. българската Тракия.
От историята са известни имената на няколко бригийски града:
Кидрий, Кидрара в Мала Азия, Бругида по горното течение на река
Еригон, Бригезез близо до езерото Болбе и др. Названията на някои от
градовете (Кидрий, Кидрара) сочат, че появилите се по-късно кидарити
са наследници на бригите. А кидаритите в средата на IV в. успяват да
възстановят с помощта на ефталитите („белите хуни") голяма част от
Кушанската империя, чийто основен противник е империята на
персийските Сасаниди. Кидар (Чдар) на китайски се произнася „Тци-
Доло", което означава син на Доло (Дуоло), („син на владетеля,
поставен от Вселената"). Името на този клон произхожда от
основателя Кидара, който създава нова държава и успява да овладее
земите на юг от Хиндукуш.
Тези земи кидаритите (бриги) обитават още по времето на Алек-
сандър Велики. Пълководецът останал много изненадан, когато ги
срещнал в района на днешната област Цитрал (Читрал) при похода си
към Индия. Любопитно било и тяхното твърдение, че са наследници на
Дионис.
Лингвистични
проучвания показват, че и днес в района на планините Хиндукуш живее
народът йидга или брегейо (твърде близко с името бриги), който в езика си има много названия,
сходни с българските. При брегейо се запазва и така характерният в говора ни звук „ъ".
Присъствието на древните българи в района с имената балхи, балхики, врики (брики) е
засвидетелствано още през II хил. пр. н. е, в някои индийски писмени паметници от X в. пр. н. е.
В гръцката литература името Балх става известно като Бактрия през IV в. пр. н. е. Има
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
51
предположение, че названието води своето начало от другото име на Дионис - Бакхус. Не
случайно легенди говорят, че Александър Велики е смятан за син (духовен) на Дионис.
По всяка вероятност Дионис е реална историческа личност. В своето произведение
„Историческа библиотека" Диодор Сицилийски през I в. пр. н. е. разказва, че Дионис завладява
цяла Индия, създава много градове, учи местното население на различни неща като
съхраняване на плодовете, приготвяне на вино и др. По-късно той разделил Индия на много
царства, които да ги управляват синовете му. Любопитен е фактът, че във войската на Дионис
имало и много жени от Тракия, които навярно са били известните амазонки.
Постепенно кидаритските царе, сечащи златни монети, попадат под индийско културно
влияние. И все пак чак до XI в. в Северна Индия управляващата
династия свързва своя
произход с Балх (Балхара).
Достарыңызбен бөлісу: