Преработка на първия вариант 9
жүктеу/скачать 2.04 Mb.
|
ДЖО /победоносно/. Да. /Вдига чашата и пие./ Знам точно мястото, където ще отидем и ще пречукаме тази детска карикатура от която ви е страх... /Отново вдига чашата./ Наздраве!... За смъртта на Страшилището! ГЛАСОВЕ – Наздраве! – Наздраве!... – Този път, ехее! – Охоо! – Наздраве! ДЖО /победоносно/. Този път ще ви водя аз. Да видим как ще пробива шапки!... Пред очите ви ще го застрелям. Лично!... Да се убедите още веднъж кой е Джо СветкавицатаI... БЛЪДИ /вдига чашата/. Така те искам, Джо! ХАРИ Ще го очистим! ЕЛВИН Да не пречи на работата! БЛЪДИ И отново ще крадем коне! Грамофонът засвирва. Всички вдигат чаши и запяват: Да живее Джо! Да живее Джо! Светкавицата Джо! Прочутия по целия Тексас. З а т ъ м н е н и е. ВТОРА КАРТИНА Дворът в къщата на господин Ричард, заграден с висок зид – нещо като малка крепост. В двора и до зида са Иванчо и Мери, потънали в някакво необясгнимо за нас занимание: затрупват нещо с лопата, някаква маскировка на терена. ИВАНЧО /захвърля лопатата/. Сега е добре, а? МЕРИ Идеално!... ИВАНЧО Вече могат да заповядат... А сега да си продължим играта. Кой беше на ред? МЕРИ Аз. ИВАНЧО Да не лъжеш! МЕРИ Моля ти се... Не помниш ли? ИВАНЧО /примирява се/. Добре... Карай! Мери започва да играе на "дама", като стъпва в квадратите и гледа нагоре. МЕРИ Стъпих ли? ИВАНЧО Не. МЕРИ Стъпих ли? ИВАНЧО Не. МЕРИ Стъпих ли? ИВАНЧО /ликуващо/. Да!... На чертата! МЕРИ /поглежда надолу/. Не е вярно!... ИВАНЧО Стъпи! МЕРИ Лъжеш!... Виж! ИВАНЧО Да, ама като си отмести крака! МЕРИ Не съм! ИВАНЧО /вика/. Премести го! МЕРИ /вика/. Не е вярно!... Лъжец! ИВАНЧО Видях с очите си! МЕРИ /вика/. Няма да играя!... Няма да играяI... ИВАНЧО /вика/. Ще играеш!... Сега е мой ред! МЕРИ Не искам да играя! Влиза г–жа Ричард. Г–ЖА РИЧАРД Пак ди почнахте? МЕРИ Развалям играта! ИВАНЧО Госпожа Ричард, тя прави хилета! Г–ЖА РИЧАРД Вижте какво... Ако не играете тихо, ще ви–набия и ще ви прибера!... И без това трябва да закусите. /Двамата навеждат глави./ Разбрахте ли? МЕРИ /навела глава/. Да. Г–ЖА РИЧАРД Иванчо, разбра ли? ИВАНЧО /навел глава/. Да, госпожо... Г–ЖА РИЧАРД Ако чуя крясъци, ще дойда и ще ви набия, както вчера! ИВАНЧО Няма вече. Г–ЖА РИЧАРД Да видим... /Излиза./ МЕРИ /нахално/. Значи, отново съм аз. ИВАНЧО Не искам да играя! /Отдръпва се и изчезва, пропада в земята./ МЕРИ /търси го/. А!... Къде отиде?... Иванчо, къде си? ИВАНЧО /гласът му от дупката/. Тук съм. МЕРИ Но къде? ИВАНЧО В ямата! ... ,
ИВАНЧО /гласът му/. Донеси едно въже... Но не казвай на майка си, че ще ни набие. МЕРИ Отивам. /Изчезва и се връща с въже. Надвесва се над ямата./ ИВАНЧО /гласът му/. Какво чакаш?... Няма ли да хвърлиш въжето? МЕРИ Няма. ИВАНЧО /учудено/. Защо? МЕРИ Докато не ми кажеш нещо. ИВАНЧО Какво? МЕРИ Ще се ожениш ли за мен? ИВАНЧО /сърдито/. Не искам да играя на такава игра! МЕРИ Обещай, че ще се ожениш за мен! ИВАНЧО Не! МЕРИ Тогава няма въже. ИВАНЧО Мери, нали знаеш, че като си взема кучето, ще замина? МЕРИ Обещай че ще се върнеш. ИВАНЧО Кога? МЕРИ Като пораснеш. ИВАНЧО /мълчи/. МЕРИ Казвай! ИВАНЧО /въздъхва/. Оx!... МЕРИ Обещаваш ли? ИВАНЧО /вяло/. Обещавам. МЕРИ И ще се оженим? ИВАНЧО Оx!... Да. МЕРИ И ще ме обичаш? ИВАНЧО Хвърли въжето, моля те! 1 МЕРИ Ще ме обичаш, ли? ИВАНЧО Аха! МЕРИ /радостно/. Ето въжето! /Хвърля го./ Хайде!... /Изтегля героя вън./ Готово!... Спасих ти живота.
МЕРИ /гуши се в него/. Бъди предпазлив. ИВАНЧО /оглежда пистолета си/. Сега ще си взема кучето. МЕРИ Ох, това куче! Тропотът се увеличава много и изведнъж заглъхва. Напрегната тишина–. ДЖО /внезапно прогърмява гласът му/. Обсадете къщата! Петима да минат отзад! БЛЪДИ /повтаря заповедта/. Петима отзад!... Да обсадим къщата! ДЖО /гласът му/. Внимание! БЛЪДИ /повтаря/. Внимание! ДЖО Бащата и братът ги няма!... Вътре е само карикатурата! БЛЪДИ /повтаря/. Вътре е само Страшилището! ДЖО /ядосаният му глас/. Глупако, какво страшилище? Каарикатурата! ИВАНЧО /силно/. Страшилището! Страшилището! /Стреля няколко пъти/. Бясна стрелба в отговор. Иванчо и Мери са се притиснали до зида. Отново напрегната тишина. ДЖО /гласът му в тишината/. Хеей, предайте се!... Заградени сте! ИВАНЧО Добре, но кой е там? ДЖО Джо Светкавицата! ИВАНЧО /прави се на ударен/. Кой, кой? ДЖО /реве/. Джо Светкавицата!... Яздя като светкавица, бия като светкавица и стрелям като светкавица! ИВАНЧО Интересно защо не ви познавам. ДЖО Знаеш ме! Виждали сме се. ИВАНЧО О, да!... Чувал съм за никакъв си мошеник Джо. Да не сте вие? ДЖО /разярен/. Глупако, ще се убиваме или ще се предаваме? ИВАНЧО /спокойно/. Интересно!... Цял месец съм по тия места, продупчих трийсет шапки, а не съм ви срещал. Защо бягате от мен? ДЖО Както виждаш – дошъл съм да те убия!... Водя много момчета. ИВАНЧО Знам ги... На всички съм пробивал шапките. /Надига глас./ Внимавайте! Днес съм ядосан и ще стрелям на месо! ДЖО Предаваш ли се? ИВАНЧО Страхувате ли се от деца? ДЖО Не се страхувам от нищо! ИВАНЧО Тогава защо не влезете да се разберем? ДЖО /след пауза/. Добре... Ще отвориш ли? ИВАНЧО Но ще влезете само вие. ДЖО /след пауза/. Добре... Отвори! ИВАНЧО Мери, Отвори!
МЕРИ Моля те! ИВАНЧО Щом ми се молиш... Може /Разпасва колана си и го поднася напред./
ИВАНЧО /наивно, държи оръжието пред себе си, виси на кобурите./ Вземете – го де!... ДЖО Карикатура! /Тръгва спокойно напред с ръка готова да вземе кобурите. Изведнъж пропада в ямата и изчезва./ Иванчо и Мери подскачат от радост, плесват с ръце, заливат се от смях. ИВАНЧО Ама как улучи, а? МЕРИ Право в дупката! ИВАНЧО /поглежда надолу/. По мярка му е!... Светкавице, как си? ДЖО /не го виждаме/. Ей, какво става тук? ИВАНЧО Ами нищо! /Смее се./ МЕРИ /смее се/. Падна! ДЖО Къде паднах? ИВАНЧО В дупката! МЕРИ Където ти е мястото! ДЖО Как стана...така? ИВАНЧО Ей така! ДЖО Извадете ме, де! ДВАМАТА /заливат се от смях/. ИВАНЧО Сега или веднага? МЕРИ Или моментално? ДЖО Кога ще изляза? ИВАНЧО Като ми върнеш кучето. /Пауза./ Защо мълчиш? ДЖО /извиква/. Ще ви избия! ИВАНЧО Моля, пистолетите! ДЖО Какво? ИВАНЧО Хвърлете пистолетите тук! МЕРИ /весело/. От Джо Светкавицата стана на Джо Брадавицата! ИВАНЧО До кога ще чакам? ДЖО Не давам оръжието! ИВАНЧО Ще напълним дупката с вода! Напрегнато мълчание. След малко пистолетите на Джо тупват пред краката на Иванчо. ДЖО Сега няма ли да ме пуснете? ИВАНЧО Кажете на Блъди Женското гласче да донесе кучето. ДЖО /плачливо/. Не може. ИВАНЧО Защо? ДЖО Никой не знае къде е кучкарника ми. ИВАНЧО /учудено/. А! ДЖО Никой!... Само аз. ИВАНЧО /изненадано/. Ново двайсет! ДЖО /съвзема се/. Ако умра няма да си получиш кучето, разбра ли? /Иванчо и Мери са объркани. Мълчат./ Хубаво ли ви наредих? ИВАНЧО /извиква/. Искам си кучето! ДЖО /спокойно натиска педала/. Разбирам, но това е положението. Ако искаш куче, трябва да ме пуснеш. ИВАНЧО Куче за куче, а? ДЖО Е, няма как. ИВАНЧО /към Мери/. Мери, какво ще кажеш? Иска да го пуснем да донесе Шаро. МЕРИ Ще ни излъже. ИВАНЧО Какво да правим? МЕРИ Като нищо ще ни излъже. ИВАНЧО Добре де, какво да правим? МЕРИ Ще го пуснем! ИВАНЧО /изненадано/. Какво? МЕРИ Но ще вземем заложници. Ще натикаме в мазето първите му помощници, начело с Блъди Женското гласче. Без тях той не може да вирее. ИВАНЧО /радостно/. Мери, ти си страшна! /Към дупката./ Светкавице, чу ли? ДЖО Чух. ИВАНЧО Съгласен ли си? ДЖО Съгласен. ИВАНЧО Повикай главорезите си... Освен това, всички да предадат оръжието! Да го хвърлят през стената. Отново напрегната тишина. ДЖО /най–после/. Блъдииии! /Пауза./ Блъдииии! БЛЪДИ /не го виждаме, отдалеч./ Какво има, Джооо? ДЖО Хвърлете оръжието през стената! БЛЪДИ /учудено/. Каквооо? ДЖО Заповядвам да предадете оръжието си! БЛЪДИ Джо, да не си луд?... Какво става с теб? ИВАНЧО Нищо му няма!... Той е в земята! ДЖО Заповядвааам!... БЛЪДИ /коментира с другите/. Джо е полудял!... Какво да правим? /Тишина./ Хайде, свалете оръжието!... Пистолетите заедно с кобурите започват да прехвърлят стената и да падат на сцената. Шефеее, готово!... Всичко е предадено... Нещо друго да кажеш? ДЖО /към Иванчо/. Няма ли да ме измъкнете? Иванчо му хвърля въжето и го изтегля. Мери е насочила пистолетите на Джо към него. МЕРИ Ако мръднеш, ще си видиш мозъка на земята! ДЖО Ах, какви деца!... Вместо да играят на „Не сърди човече”! ИВАНЧО Не се сърди, Джо!... Хайде! ДЖО Блъдииии! БЛЪДИ Каквооо? ДЖО Елаа! БЛЪДИ Защооо? ДЖО Да свършиш една работааа? /
ДЖО Да постоиш на едно място. БЛЪДИ Друго да искаш? ДЖО Заедно с двамата глупака! ГЛАСОВЕ – Шефе, какво става? – Какво си намислил? – Пак ще ни жертваш! ДЖО /ядосано/. Идвате ли? БЛЪДИ Идваме! Иванчо отваря вратата. Влизат Блъди и другите двама, на които забравих имената. БЛЪДИ И какво? ДЖО Влизайте! БЛЪДИ Къде да влизаме? ИВАНЧО В мазето. БЛЪДИ /изписква/. Не! ИВАНЧО Хайде, хайде! БЛЪДИ Страшилището ще ни изхитри отново! /Мери ги повежда с пистолетите. Ще видиш?... Пак ще ни изхитри. /Излизат./ ИВАНЧО /насочил пистолета/. Сега, Джо? ДЖО Отивам за кучето. ИВАНЧО Давам ти три часа! Ако не се върнеш... /Пауза./ ДЖО Ако ке се върна? ИВАНЧО Тогава аз ще дойда в Буфало. ДЖО И какво като дойдеш? ИВАНЧО Ще ти пусна едно желязо в кратуната и ще те пратя при ангелите. Да си играете белот... Разбра ли? ДЖО Разбрах... Мога ли да тръгвам? ИВАНЧО И те чакам след три часа! /Джо тръгва./ Чакай! ДЖО /спира се/. Какво? ИВАНЧО Възпитаните хора казват "довиждане"... Какво ще кажеш на бати си Иванчо? ДЖО /неохотно и натъртено/. Довиждане! ИВАНЧО /Весело/. До скоро виждане! МЕРИ /появява се/. Чао!... Ще продължим ли? ИВАНЧО Да, ама този път съм аз I МЕРИ /извиква/. Нищо подобно!... Аз! ИВАНЧО /вика/. Започваш ли? Г–ЖА РИЧАРД /излиза внезапно с палачинки в ръка/. А бе вие пак ли?... ИВАНЧО /страхливо/. Тя започна! Г–ЖА РИЧАРД Сега ще ви набия!... Хайде – палачинките! И ако викате, ще ви набия като вчера! /Излиза/ БЛЪДИ /гласът му/. Хей, страшилище? ИВАНЧО Заповядайте, мадам! БЛЪДИ Не съм мадам, а съм Блъди... Не обичам такива шеги!... ИВАНЧО Кажете, госпожо? ... БЛЪДИ Не обичам шеги! ИВАНЧО От къде се обаждате? БЛЪДИ От мазето. ИВАНЧО Кажете, госпожо. БЛЪДИ А бе, няма ли да дадеш по една цигара. Пуши ни се. ИВАНЧО Ааа, Блъди, какво чувам?... Пушенето вреди на организма! БЛЪДИ Ох, този ще ни умори! Иванчо и Мери захапват палачинките си. ТРЕТА КАРТИНА Бандитите са насядали по масите. Мълчат. Джо стои пред бара. Настроението е под нулата. ПЕВИЦАТА /излиза/. Хей, момчета, защо сте в лошо настроение?.. Хайде, вдигнете глави!... Ще ви попея! /Запява./ Някой се движи към Буфало. Нещо съвсем не е наред... Джо се обръща към нея и стреля. ПЕВИЦАТА /хваща се за главата/. Перуката ми|... Отиде ми перуката!... Простако, защо стреляш в перуката? ДЖО Ако не млъкнеш ще стрелям в теб!.. /Обръща се към бандитите на масата./ Решихте ли? /Мълчание./ Хари, говори! ХАРИ /неохотно/. Джо, разбери, това проклето хлапе е наистина призрак. Момчетата не искат да тръгнат... Най–добре е да върнем кучето и да си гледаме работата. От един месец насам не смеем да крадем както трябва. ДЖО /важно/. Джо Светкавицата не може да се унижи. ХАРИ Защо?... Ще ми дадеш кучето и ще го върна. Все едно. че не знаеш. ДЖО Ще чакам още пет минути. Ако не тръгнете да освободим Блъди Женското гласче, ще ви надупча. ХАРИ /въздъхва/. Ох, как не разбираш!... Страшилището надупчи шапките ни. Сега вече ще надупчи главите ни... Така каза, аз го чух... Върни това проклето куче и отново да станем господари на прерията. ДЖО /твърдо/. Не!... ХАРИ /хитро/. Ако искаш, дай ми го да го върна. Ще кажем, че нищо не знаеш, уж че съм ти го откраднал... ако си толкоз горд. – Така де!... – Откъде накъде?... – Не ме е страх! – От едно хлапе! – Ние сме бандити, а не учители! – Ще тръгнем! – Ще му светим маслото! – Лично аз! – Не ме е страх! – Какво като е страшилището? – Хайде!... Пият и се напомпват още повече. Някой измъква пистолет и стреля: – Така ще го убия!... – И аз! – стреля. Всички започват да стрелят и се заканват. Голяма пукотевица. Вратата на бара се отваря внезапно. Пистолетите млъкват. Тишина. Влизат Иванчо и Мери. Иванчо носи пълен чувал. Оставя го настрана. Иванчо е удивително смешен с голямата си шапка и влачещите се по земята кобури. Напрегната тишина. Джо бързо измъква пистолета... но Иванчо е още по-ловък, прострелва ръката му. ДЖО /хваща ръката си/. Оx!... Болиии! ИВАНЧО /прибира патлака/. Бандити, добър ден! ВСИЧКИ /хорово и сервилно/. Добър ден! ИВАНЧО Понеже вие на дойдохте – дойдох аз. /В настъпилата тишина разглежда обстановката. Тук той влиза за първи път./ Приятна обстановка!... /С галантен жест хваща Мери под ръка и я повежда към барчето./ Мис Ричард, заповядайте!... /Сочи ѝ барманът./ Този чичко ще ни посрещне като скъпи гости... Използвали случая, че Иванчо е с гръб, няколко души измъкват пистолетите и ... ... в следващия миг, Иванчо, без да се обръща отвръща с бърза стрелбя. Нахалниците захвърлят пистолетите, хващат се за ръцете и почват да охкат. Иванчо и Мери се облягат на тезгяха с привични жестове, като изпечени пияници. Иванчо с небрежно движение отмахва неудобната шапка, която увисва на врата му. ИВАНЧО Извинете, да не съм попаднал в болница? БАРМАНЪТ /уплашено/. Моля... Защо? ИВАНЧО Понеже клиентелата ви пъшка. БАРМАНЪТ Извинете, но вие ги ранихте в ръцете. ИВАНЧО /учудено/. Така ли?... Тогава трябва да благодарят, а не да пъшкат. БАРМАНЪТ МОЛЯ? ИВАНЧО Ами ако бях им продупчил тиквите? БАРМАНЪТ /сервилно/. Какво ще обичате? ИВАНЧО /галантно/. Мери, господин пита какво ще обичаме? МЕРИ /нехайно/. Много ясно... Тригуни! ИВАНЧО /спокойно/. Две тригуни! БАРМАНЪТ Извинете, но тук е бар... Пасти има в сладкарницата. ИВАНЧО Така ли?... Чудно! БАРМАНЪТ Да, тук се пие. ИВАНЧО Само се ПИЕ? БАРМАНЪТ Да, господине. ИВАВЧО А не се ли УБИВАТ редактори на вестници? БАРМАНЪТ Не ви разбирам . ИВАНЧО Чул съм, че тук е убит редакторът на вестника, който писал, че Страшилището на прерията се приближава към Буфало. БАРМАНЪТ Не съм чувал. ИВАНЧО А аз съм чувал, че в този щат се убиват министър-председатели. Вярно ли е? БАРМАНЪТ /след пауза/. Не знам, господине. Аз само сервирам. ИВАНЧО А не чухте ли, че госпожицата иска тригуни? БАРМАНЪТ Сега ще изтичам до сладкарницата. ИВАНЧО Оставете!... Къде ви е книгата за оплакване? БАРМАНЪТ /уплашено/. Моля? ИВАНЧО Искам да се оплача... Тук мислите само за възрастните, а забравяте децата... Къде е оплаквателната книга? БАРМАНЪТ /съвсем объркано/. Такова нещо нямаме. И не сме имали. ИВАНЧО Ааа, господине, не ни се харесвате... Мери, какво да пием? БАРМАНЪТ /бързо и угоднически/. По едно уиски? ИВАНЧО /рязко/. Господине! /Поглежда го многозначително./ Не виждате ли, че сме деца? МЕРИ Чичко, ние не употребяваме алкохол! БАРМАНЪТ /отдъхва си/. Сода? Барманът налива сода в чашите, МЕРИ Може. ИВАНЧО Чиста сода, нали? БАРМАНЪТ Да де – без уиски. ИВАНЧО /натъртва/. Без отрова! БАРМАНЪТ Моля ви се, господин Страшилище, заведението е реномирано. ИВАНЧО /спокойно се обляга/. Тук е хубаво, нали? МЕРИ /оглежда обстановката/. Приятно е... Понякога има и музика. ИВАНЧО Певицата как е? МЕРИ Средна работа. ИВАНЧО Но едва ли ѝ остава време да пее, понеже тук се убиват редактори на вестници. МЕРИ Глупости, Иванчо. Тук са убили един-единствен редактор. Много преувеличаваш. ИВАНЧО Сигурно. Редактори и някои други. МЕРИ А, други – редовно. ИВАНЧО /вдига поднесената му чаша/. Че тогава това не е бар, а кланица. МЕРИ /пие/. За първи път виждам толкоз мъже на едко място с бинтовани ръце. (Бандитите са увили ръцете си с кърпи.) ИВАНЧО Сигурно имат циреи... Веднъж имах цирей и мама ми бинтова ръката. МЕРИ Сигурно циреи. ИВАНЧО А може би и самите джентълмени са циреи. МЕРИ Глупости!... Днес говориш само глупости!... Това са най–обикновени и скромни убийци! ИВАНЧО /целият им разговор е с гръб към присъствуващите/. Не вярвам, Мери. Виж колко кротко стоят. Муха да бръмне ще се чуе. МЕРИ Много са кротки, да. ИВАНЧО /светкавично измъква пистолет и стреля в ръката на Джо, който яростно е измъкнал пистолета си/. Мери! /Отпива сода./ МЕРИ Какво, Иванчо? ИВАНЧО За колко секунди измъкнах пистолета? МЕРИ /спокойно/. Измъкването и стрелянето точно две секунди. ИВАНЧО Добър ли съм? МЕРИ Световен рекорд^ ИВАНЧО На кого принадлежеше стария? МЕРИ На някой си Джо Светкавицата. Три секунди. Но вече едва ли ще помисли да стреля, тъй като трябва да бинтова и другата ръка. ДЖО /извиква отчаяно/. Стига! Връщам ви кучето и се махайте от Буфало! ИВАНЧО Мери, чу ли нещо? МЕРИ Някакъв господин направи някакво предложение. ДЖО /извиква/. Теди, донеси кучето! БАРМАНЪТ /бърше ръце в престилката си/. Сега, Джо... Отивам. /Излиза./ Пълна с напрежение тишина. ИВАНЧО /едва сега започва да се обръща към шайката, бавно, тържествено/. Искате да кажете, че ми връщате Шаро? ДЖО /обвива и другата си ранена ръка с кърпа/. Да! Метлосвайте се! – Вървете по дяволите!... Казахте, че няма да се месите във вътрешните ни работи. ИВАНЧО /бавно тръгва към Джо/. Много сте мил, чичко Джо... Но промених решението си. Според мен, Буфало няма да се оправи, ако не се намесим ние. ДЖО Кой сте вие? ИВАНЧО Децата... Щом възрастните не могат да се оправяй, ще се намесим ние... Така ли е, Мери? МЕРИ Няма как. Достатъчно сме търпели. ИВАНЧО /към Мери/. Тогава, извади онези играчки.! /Измъква и другия пистолет./ Който мръдне, ще търси мозъка си в Скалистите планини! Мери взима чувала, отваря го и измъква няколко белезници. Иванчо измъква от джоба си шерифската значка и я показва. ИВАНЧО Хайде, Мери!... Сложи им мартениците! Докато Иванчо е насочил пистолетите към шайката, Мери минава пред всеки бандит и му надява белезниците. ИВАНЧО /весело, но настойчиво/. Глупаци, пейте!... Това е тържествена церемония!... Случва се за първи път в живота ви. МЕРИ И за първи път ще влязат в затвора! ИВАНЧО /настойпиво/. Пейте! /Насочва пистолетите./
тук всеки става по–нетърпелив и всеки почва вепче да бленува за Запад див, но не чак толкоз див... И т.н. Всички довършват песента в белезнмци. Пристига Барманът. Носи кучето. ИВАНЧО /хвърля се към него и прегръща кучето/. Шаро! /Шаро излайва/ Шаро, кученцето ми!... Нали ти казах, че ще те намеря? /Прегръща го и го целува./ Все още звучи песента. З а т ъ м н е н и е. ЕПИЛОГ Иванчо, както си беше от появяването му, върви през прерията и пее песента си. Зад него крачи Шаро. ИВАНЧО /пее/. Обичам мандарини, сметанов сладолед, обичам саварини и орехи със мед,
ни млечен шоколад, да скитам по света! Шаро му приглася с ритмичен лай. ИВАНЧО /спира и се обръща/. Довиждане, Мериии! МЕРИ /гласът ѝ/. Довиждане, Иванчооо! Иванчо тръгва отново и запява: Вървиш, вървиш, вървиш напред – пейзажът се мени: гората сменя се с поле, полето – с планини. И все вървиш, вървиш напред, все нова красота... Какво по–хубаво от туй да скиташ по света? Ритъмът е станал ускорен, още по–весел, кучето лае ли лае... К р а й жүктеу/скачать 2.04 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|