и в другата галактика Малкия Магеланов облак

Тези разкошни снимки са направени с космическия телескоп “Хъбъл” през октомври-ноември 2004 г. Това са най-подробните до днес снимки на двата разсеяни звездни купа NGC 265 и NGC 290 в Малкия Магеланов облак на разстояние 200 000 св.г. от нас.

Диаметърът на тези купове е около 65 св.г. и в тях има по няколко хиляди звезди. Това са сравнително млади обекти, които са се образували от един и същи облак междузвезден газ.

В разсеяните звездни купове има звезди с различни маси, но всички те са разположени една от друга на приблизително едно и също разстояние, имат еднаква възраст и химичен състав. В разсеяните звездни купове звездите се задържат заедно незадълго и постепенно се разсейват в постранството. Времето на живот на един разсеян звезден куп е от порядъка на няколко стотин милиона години, докато възрастта на по-плътните купове достига няколко милиарда години.

Месие 74, NGC 628

Тази разкошна спирална галактика, застанала в анфас е един от най-добрите обекти за наблюдение.

На това изображение на телескопа „Хъбъл” можем да проследим розово оцветени области по спиралните ръкави от водородни облаци, загрявани от горещи млади звезди вътре в тях. Това са т. н. Н ІІ области на звездообразуване, излъчващи интензивно в ултравиолетовата част на спектъра.

Виждат се прахови завихряния, започващи от самото ядро на галактиката по протежение на спиралните ръкави. Спиралните ръкави на галактиките не са даденост веднъж завинаги. Това са доста динамични места на звездообразуване, които биха съществували сравнително кратко време в живота на галактиката, ако постоянно не се генерират от разпространяващите се вълни на плътност, подобно на разпространението на звукови вълни в някаква среда. Тези разпространяващи се и завихрящи се около галактичното ядро плътностни вълни дават тласък за възникване на звездообразуване и се формират постоянно спиралните ръкави до изчерпване на междузвездното газово-прахово вещество.

Галактиката Месие 74 е само на 32 млн. св.г. в съзвездието Риби и е доминираща в групата от няколко десетки галактики в близост до нея. Състои се от поне 100 млрд. звезди.

Тази красива спирална галактика е открита от френския астроном Пиер Мечайн през 1780 г. Само седмици по-късно тя е добавена към каталога на Месие под номер 74. Тя е с най-ниска повърхностна яркост отвсички мъгляви обекти преди нея. Това я прави истинско предизвикателство за любителите-астрономи и затова те са я нарекли „призрачната мъглявина”.

Образът на галактиката на това изображение е получен от усъвършенстваната камера на космическия телескоп, наблюдавала обекта от 2003-5 години. Чрез филтрите й са получени местата с излъчване от ултравиолетовата, видимата и инфрачервената област на спектъра и така са доловени емисиите на йонизирания водород.

Само животът може да е
споделена самота.
47. Звездите умират,
криейки се отново
в мъглявини от газ и прах, разпилявани после от
агонията на слънцата

но продължаващи да пронизват мрака като зеница на

КОТЕШКО ОКО - Втренченото в нас Котешко око сочи бъдещата съдба на Слънцето. След около 5 млрд. години то ще започне да изхвърля външните си газови слоеве в околното пространство с интервал от 1 500 години, както е при умиращата звезда, около която вече има няколко концентрични ярки газово-прахови обвивки. Интересно, но преди около 1000 години начина на изхвърляне на обвивката се е променил, за което говори своеобразната “зеница” на Окото.

Тази гневно око, на каквото може да се оприличи тази планетарна мъглявина с обозначение NGC 6751 в съзвездието Орел е “прогледнало” само преди няколко хиляди години, когато газът от умиращата звезда е започнал да изтича в околното пространство със скорост от няколко стотин км/сек.

Младата планетарна мъглявина Пясъчен часовник е на 8 000 св. г. от нас.

Това изображение на космическия телескоп “Хъбъл” е получено чрез наслагване на три изображения: в синьо са оцветени местата на излъчване на двойно йонизиран водород, в червено – еднократно йонизиран водород, а в зелено – неутрален водород.

Виждат се двойката концентрични окръжности от изхвърлено вещество на няколко етапа, които се разширяват в околното пространство.

МЪГЛЯВИНА БУМЕРАНГ – НАЙ-СТУДЕНОТО МЯСТО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА?

Мъглявина Бумеранг е формираща се планетарна мъглявина на разстояние 5 000 св.г. от нас в съзвездието Центавър. Симетричният облак се е образувал под въздействие на “вятър” от газ и прах, изтичащи със скорост 600 хиляди км/час. Поради бързото разширение и изпарение на газа в мъглявината, в продължение едва на 1500 години температурата на облака почти достига абсолютната нула. И все пак свети, макар и с отразената от праховите частици светлина от централната звезда.
52. Пеперуда

Космическият телескоп “Хъбъл” разкрива подробна картина на Пеперудата - ефектната планетарната мъглявина NGC 6302.

Умиращата звезда, обвита с бяло-сини облаци е една от горещите – с температура на повърхността 250 000 ºС, а астрономите нямат представа на какви процеси се дължи особената форма на тази мъглявина, както и защо в нея липсва водата – така характерна съставка за останалите подобни обекти.

Пеперудата се проектира в южното съзвездие Скорпион и е на 4 000 св. г. разстояние.

Тази планетарна мъглявина е обвивка, изхвърлена в крайния стадий на звезда като Слънцето, а защо не е сферична като самата звезда? Причина може да бъде твърде високата скорост на изтичане на газовете от порядъка на 1 000 км/сек; гигантските размери на структурата, достигащи почти 1 св. година или наличието на силно магнитно поле над центъра на звездата. В недрата на Mz3 може би се крие още някоя звезда с по-ниска светимост, въртяща се много близо до загиващата звезда. Друга хипотеза, приемана за достоверна, е че тази странна форма се дължи на комбинацията от въртенето на централната звезда и магнитното й поле. Астрономите се надяват, че благодарение на приликата на тази умираща звезда със Слънцето ще позволи изследването на историята на тази космическа мравка да позволи да се надникне в бъдещето на Слънцето и нашата Земя.

Космическият телескоп “Хъбъл” и широкоъгълната мозаечна камера на 0,9-метровия телескоп в обсерваторията Кит Пийк в Аризона, САЩ получиха това съставно изображение, разкриващо нишките от нажежен газ подобни на спици с дължина 1,6 трилиона км, поддържащи красивия червено-син ореол на мъглявината. Синият цвят на нишките говори за наличието на нагорещен кислород, червеният цвят – за водород и азот.

В центъра е бяло джудже.Така ще изглежда Слънцето и околослънчевата област след около 5 милиарда години, когато умирайки и свивайки се до свръхгорещ звезден остатък с размерите на Земята,то ще изхвърли стремителен поток от газове, наблюдаващи се за кратко като планетарна мъглявина.

NGC 7293 – планетарната мъглявина Охлюв – една от най-близките и затова простиращи се, колкото пълната Луна на небето ни обекти.

Тя е на разстояние 650 св. г., диаметърът й е 3 св.г. и може да се види дори с бинокъл като призрачен зеленикав облак в съзвездието Водолей.
55. Великденско яйце

Изображението на това космическо Яйце или планетарната мъглявина CRL 2688 вляво е получено с Широкоъгълната камера за обзори 2 на космическия телескоп “Хъбъл” така както бихме я видели – във видими лъчи.

За да се даде видимост на отделните детайли в син цвят са местата на тъмното прахово вещество, а вчервен е излъчването на молекулите водород.
56. така ще умре Слънцето след 5 милиарда години

Така ще изглежда Слънцето и околослънчевата област след около 5 милиарда години, когато умирайки и свивайки се до свръхгорещ звезден остатък с размерите на Земята – бяло джудже,то ще изхвърли стремителен поток от газове, наблюдаващи се за кратко като планетарна мъглявина.

Светлината от тази Свръхнова е достигнала до Земята преди 320 години. Появила се на нашето небе сред звездите от съзвездието Касиопея и затова се бележи като Cas A. Днес на нейното място все още се наблюдава разпръснатото й вещество, продължаващо да се отдалече от мястото на взрива. Разстоянието до избухнала Свръхнова е 10 000 светлинни години, което значи, че само 1 600 секунди след взрива светлината е достигнала до Земята.

Изключително контрастното изображение на космическия телескоп “Хъбъл” показва част от мъглявината от Свръхновата в съзвездието Лебед, наречена на самото съзвездие – Лебед (Swan). Детайлите от това изображение сочат точното място на избухналата преди 5000 години звезда.

Мъглявината Воал

„Хъбъл” получи нови подробни изображения на остатъка от избухналата Сръхнова преди 5-10 000 години в Млечния път, което означава, че би могла да се наблюдава от нашите предци, но засега няма открити доказателства за това.

Колко дълго живее звездата, зависи от нейната маса. Най-масивните звезди живеят съвсем кратко време, но преди да загинат избухват в ослепителна експлозия. Светлината на Свръхновата е равносилна на излъчването на цяла галактика. След експлозията остава веществото, което още дълго време изсветва при взаимодействието му с междузвездното вещество. Наблюдават се мъглявините от свръхновите като огромни балони, продължаващи да се раздуват с 600 000 км/час и влакнести образувания. Това е ударната вълна от взрива при гибелта на масивната звезда.

Мъглявината Воал заема цели 3 градуса от небето, а това са цели 6 пълни лунни диска.

Този небесен обект поразително наподобява стелещ се дим или раздърпани облаци в небето ни или движещи се светлини и сенки по дъното на плувен басейн.

Свръхновите са особено важни за живота във Вселената процеси, които обогатяват междузвездната среда с тежки химически елементи – отработеното „гориво” на бивша звезда и дават тласък за нов процес на звездообразуване, съпроводен с планетообразуване.
60. като Рак

Погълнал неутронна звезда

Сред новите снимки, направени с космическия телескоп “Хъбъл” е и тази ефектна фотография на Ракообразната мъглявина. Тя е съставена от 24 отделни кадъра, получени с широкоъгълната му камера.

Ракообразната мъглявина е в съзвездието Бик, на разстояние 6 500 св.г. от Земята. Тя е един от най-интересните и сложни по структурата си астрономически обекти – останка от избухналата Сръхнова от 1054 г.

Светещите нишковидни структури са водород, синият цвят съответства на неутралния кислород, зеленият – на еднократно йонизираните атоми на сярата, а червеният – на два пъти йонизираните атоми на кислорода.

В центъра на мъглявината е неутронната звезда – пулсар с честота 30 импулса в секунда, притежаваща мощно магнитно поле. Електроните в това магнитно поле се движат по затворени спирали, ускоряват се до скорости, близки до светлинната и отделят мощно синьо излъчване.

Размерът на Ракообразната мъглявина е от порядъка на 6 св.г. в диаметър. Това название й е дадено от ирландския астроном лорд Рос, който я наблюдавал през 1844 г. със своя 36 инчов телескоп.

Неутронните звезди и черните дупки поразяват въображението.
62. невидимите лакоми черни дупки поглъщат съседите си

НАБЛЮДАВАНА СВРЪХНОВА ОТ ІІ ТИП В ГАЛАКТИКАТА М81

За втори път в съвременната епоха бе наблюдавана Свръхнова от ІІ тип, обозначена като SN 1993J, в спиралната галактиката М 81 на 28 март 1993 г. Това изображение е получено малко преди експлозията и това го прави уникално. Първата Свръхнова от този път бе през 1987 г в Големия Магеланов облак – SN 1987A. Свръхновите от ІІ тип са в двойни системи, едната звезда от които е червен свръхгигант. Оказва се, че 250 години преди експлозията червеният гигант с 10 слънчеви маси вещество става виолетов!.
63. призрачно изкривяват светлината

Тази близка черна дупка в съзвездието Скорпион, наречена микроквазар GRO J1655-40, профучава на фона на Млечния път, движейки се с 400 000 км/час или с 4 пъти по-голяма скорост от галактичните си съседи, получила начален тласък от взрива на Свръхнова. Това е вторият микроквазар, открит в нашата Галактика – така се наричат черните дупки със звездна маса за разлика от квазарите – свръхмасивните черни дупки в ядрата на галактиките. Досега са открити дузина черни дупки - микроквазари, но непряко – чрез оценка на масата на невидимата компонента в двойна система. И “нашата” черна дупка има нормална звезда-компаньон в близост,успяла да се задържи въпреки мощния взрив. Тя все още обикаля около остатъка от масивния си звезден съсед с период от 2,6 дена, приближавайки се все повече, за да бъде разкъсана и погълната от ненаситния звезден труп.

СВРЪХМАСИВНИТЕ ЧЕРНИ ДУПКИ

Случайно ли е това?
66. яркостта в центъра на галактиките издава веществото, поглъщано от свръхмасивната черна дупка

Дали всички галактики имат в центъра си масивни черни дупки? Това все още не е окончателно доказано, но списъкът постоянно се попълва. Неотдавна /информацията е от 1997 г./ наблюденията на космическия телескоп „Хъбъл” показаха, че повечето големи галактики имат в недрата си свръхмасивни черни дупки. За тях се съди по нарастване скоростта на звездите с доближаване до центъра. По тяхната скорост може да се даде и оценка за масата на централната черна дупка, която е от порядъка на милиони слънчеви маси. При това тази огромна маса явно се съдържа в много малка пространствена област. Единствено представата ни за черна дупка съответства на обект с такива характеристики.

Около централната част на активната галактика Центавър А има фантастична смес от млади звездни купове и гигантски светещи газови облаци с тъмни прахови жилки в тях.Такова е това изображение на космическия телескоп „Хъбъл”, а в инфрачервени лъчи се вижда диск от вещество, стичащо се върху черната дупка с милиарди слънчеви маси. Предполага се, че Центавър А е резултат от сливането на две галактики, което е доставило „храна” за черната дупка и тя се е активирала. Така може да се обяснят и процесите в другите активни галактики.

Центавър А е на разстояние от 10 млн. св.г., сравнително близко сред останалите активни галактики и е удобна лаборатория за изучаване на процесите в тях.
68. милиарди звезди кръжат около огромни черни дупки и в спиралните галактики като нашата

В ядрата на галактиките разстоянията между звездите са 10-на пъти по-малки от тези в околностите на Слънцето, намиращо се в един от спиралните ръкави. Има много облаци от газ и прах. Там звездите се зараждат с милиони в млади кълбовидни звездни купове. Избухват свръхнови, чието разпиляно вещество се разпростира като ударна вълна със скорости от порядъка на хиляди

Преди поредната хапка, разкъсаните на частици звезди се устремяват шеметно към огромната паст и просветват за последно сбогом.

С неголям телескоп галактиката вече разкрива спиралната си структура, макар че е под наклон само от 12° спрямо зрителния лъч.

По съвременни оценки разстоянието до най-близката спирална галактика е много повече – 2,6 милиона св. г., а диаметърът й е 300-400 000 св.г.

Галактиката спада към Sb галактиките за разлика от Млечния път, който се причислява към пресечените спирали SBc тип.

Областта около черната дупка ясно се вижда в центъра на диска. Звездите от фона са обичайно стари червени звезди около ядрото на всяка галактика.

Спектралните наблюдения на космическия телескоп “Хъбъл” показаха, че тези сини повече от 400 звезди са резултат от взрив на звездообразуване преди само 200 милиона години. Звездите са плътно пакетирани във вид на диск с диаметър само 1 св.г. В такава опасна близост до масивната черна дупка те кръжат около нея с огромна скорост от 3,6 милиона км/час или изминават 1 000 км за секунда.

M 51, NGC 5194 - Галактиката Водовъртеж

Тази галактика е един от най-фотогеничните обекти, достъпни за любителите и професионалните астрономи. Дори и пред малки телескопи, тази небесна красота разкрива своите пръстени. Това изображение на космическия телескоп “Хъбъл” показва светенето на галактиката чрез излъчването на водорода, който асоциира с младите ярки звезди от спиралните ръкави.
72. Водовъртеж увличащ съседна галактика

M51 (NGC 5194) и NGC 5195

Галактиката Водовъртеж

Това контрасно изображение на галактиката М51 от януари 2005 г. е получено с Широкоъгълната камера за обзори на борда на космическия телескоп “Хъбъл” и илюстрира красивата галактика в края на единия от спиралните й ръкави, на която е жълтото ядро на малката галактика NGC 5195. Галактиката, наричана още Водовъртеж е една от малкото спирални галактики, наблюдаващи се в “анфас” и разкриваща пред очите ни спиралната си структура детайли от спиралните си ръкави. Това позволява да се наблюдават и тъмните облаци, и розовите места, очертаващи местата на звездообразуване и младите горещи сини звезди.

Някои астрономи предполагаха, че процесът на звездообразуване в спиралните ръкави е бил инцииран от гравитационното въздействие на близко преминалата преди милиард години малка галактика. Именно това потвърждава тази снимка на “Хъбъл”.

Галактиката Водовъртеж е на 31 милиона светлинни години в съзвездието Ловджийски кучета.

Сякаш танцуват и образуват причудливи форми и фигури.

Тази галактика на разстояние 420 млн. св.г. в съзвездието Дракон е проточила “опашка” от множество ярки звезди, облаци газ и прах с типични обекти, породени от процеса на звездообразуване на 280 хиляди св.г. в междугалактичното пространство. Счита се, че това се дължи на гравитационното взаимодействие на преминала вблизост друга галактика.

виждаща се горния ляв ъгъл, зад спиралния ръкав. Сега тази галактика-нашественик е на разстояние 300 000 св.г. от Поповата лъжичка, но когато почти се е врязала в Arp 188 тя успяла да “отмъкне” газ, прах и звезди. После била изхвърлена от гравитацията на по-голямата галактика далеч зад нея, където я виждаме сега.
75. Мишка

Тук двете взаимодействащи галактики са достатъчно близо, за да се уловят в един кадър и да наподобят фигура на мишка.

Те са на разстояние 300 млн. св.г. от нас и се проектират в съзвездието Косите на Вероника. Членове са на множеството други галактики там, обединени гравитационно в галактичен куп Комата.
76. Антени

NGC 4038, NGC 4039

Вселената е арена за много бавнопротичащи драми, познати от хилядолетия и на човечеството. Антените – известните взаимодействащи галактики, на пръв поглед изглеждат като чудовищен космически сблъсък, но всъщност от техния галактически „брак” са породени множество звезди в звездните купове. Най-ярките и плътни звездни купове са наречени свръхкупове от звезди и с тях изобилства това изображение.

Двете спирални галактики се сливат вече 500 милиона години. Те са на 60 млн. св.г. от нас в южното съзвездие Гарван.

Сред милиард години от тези две галактики ще остане само едната, но дотогава спиралните галактики NGC 2207 и IC 2163 бавно ще се разкъсват на части, създавайки приливни потоци вещество; ударни вълни от горещ газ; тъмни пръстени от прах, припламване на области на звездообразуване и верижки от изхвърлени от тях звезди.

Астрономите предсказват, че NGC 2207 – по-голямата галактика вляво в крайна сметка ще присъедини към себе си по-малката отдясно IC 2163. При най-тясното си сближаване, станало преди 40 млн гозини, малката галактика се е завъртяла обратно на часовниковата стрелка и сега е малко по-далеч от голямата. Разстоянието между звездите е толкова голямо, че когато галактиките се сблъскват, звездите в тях се разминават.

Изображението е на космическия телескоп “Хъбъл”.

КВИНТЕТЪТ НА СТЕФАН1 NGC 7318A/B, NGC 73191 NGC 73201 HCG 92

В началото на 1946 г. в известния холивудски филм “Този прекрасен живот”, ангелите наподобяват известната група галактики от Квинтена на Стефан. Наистина, тези галактики изглеждат божествено.

Но картината, предадена от Камерата за обзори и Планетната камера 2 на космическия телескоп “Хъбъл”, показа, че в тази група галактики стават и дяволски работи.

Две от галактиките увличат с бързото си околоосно въртене звезди и газ от другите си съседи и ги запращат в пространството. Галактичното клане обаче дава нов живот. От тези откъснати части са възникнали повече от 100 звездни купа и няколко галактики-джуджета. Именно младите купове с по повече от милион звезди в тях са на това изображение на “Хъбъл”.
79. образуващи фигури подобни на числа

10

Снимката на „идеалната десетка” се дължи на сливането на две галактики. Единицата вляво е сравнително спокойна обикновена галактика, но с пръстен от звездообразуване.Нулата е галактиката вдясно в анфас, демонстрираща синкавия си пръстен също на звездообразуване. Този пръстен е възникнал, след като галактиката вдясно е преминала през галактиката вляво. Като камъче, хвърлено във вода, тя образува външна кръгова вълна – в точката на стълкновение на двете галактики се е оформил раздуващ се пръстен с голяма звездна плътност. Когато тази сгъстена материя се е сблъскала с външната материя, която се е движила навътре под действието на силите на гравитация на двете галактики, са се образували големи струпвания от плътен газ, което е стимулирало формирането на звезди.

Праховият червеникав възел в долната част на синкавия пръстен, вероятно показва разположението на първоначалното ядро на галактиката, която е била подложена на удара.

Двойката галактики Arp 147 е в съзвездието Кит на повече от 400 млн. св. г.

ESA ознаменува 16-та годишнина на космическия телескоп “Хъбъл” /24 април/ с това съставно изображение в оптическия диапазон и инфрачервения от другия космически телескоп “Спитцер”, на известната галактика М 82, известна още като Цигарата.

Както в инфрачервения диапазон, където тя просто сияе, така и в оптическия Цигарата “гори”. Пламъкът й представлява голям облак от прах, частиците на който се изхвърлят в околното пространство от звездния вятър на новородените звезди. В централните области на тази галактика звездообразуването протича с 10 пъти по-висок темп, отколкото в нашата галактика. Бурният звезден вятър на множеството новородени ярки масивни звезди се слива в бурен галактичен вятър, духащ от центъра на галактиката.

Галактиката Цигара е на разстояние 11,7 млн. св.г. в съзвездието Голяма мечка.