Програма фар трансгранично сътрудничество България-Турция, Фонд за малки проекти съдържание резюме. 6 Въведени

51. 
    Местоположение и природни ресурси
    

• 
  Географско местоположение;
  

На изток граничи с община Тополовград, на юг - с Република Гърция и Република Турция, на запад и север – с община Любимец. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина, на югозапад - Източните Родопи, а в централната част е долината на река Марица. Във физико-географско отношение територията на общината включва части от Горнотракийската низина, Сакар и Родопите.

Община Свиленград има уникалната даденост да бъде едновремено граница на: Хасковска област, на България и на Европейския съюз. През общината преминава „Евро – азиатски” инфраструктурен коридори - № 10 – „Лондон – Калкута”. Свиленград е в най-силно урбанизираната ос Изток-Запад, която обхваща най-активната територия на Южен централен регион – важна предпоставка за равномерното балансирано развитие на ЮЦР и страната като цяло – постулат залегнал в изискванията на ЕС и ЗРРС изграждането на магистрала „Марица” ЕК 10 реално преминава извън територията на града, но остава в непосредствена близост с него.Това определя особената й - водещата роля в бъдещото развитие, както на европейските транспортни коридори, свързващи Европа с Близкия и Далечния Изток, така и на развитието на качествено ново сътрудничество във всички области с контактните зони на РГърция и променения статут на страната, като филтър между Изтока и Запада.

• 
  Климат;
  

• 
  Полезни изкопаеми, води;
  

Реките на територията на Община Свиленград са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Марица с притоци: река Голяма ( дължина 37,9 км и водосборна област 163 км² ), река Селска ( дължина 18,9 км и водосборна площ 101,3 км² ), река Левченска ( дължина 43,8 км и водосборна площ 143,8 км² ) и река Каламица ( дължина 23,2 км и водосборна площ 58,7 км² ). Притоците са леви и водят началото си от Сакар планина.

Поради южното изложение на площите и проникване на средизимноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.

Периодът на пълнводие протича месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 – 80 % от общия обем на оттока.

Територията на Община Свиленград включва участък от река Марица в долното й течение. Втози участък реката се характеризира с широко корито (над 200м), ниски брегове, които след град Свиленград са андигирани, малък надлъжен наклон, малки скорости на средните води и пясъчни наносни острови с променлива форма. Основните хидрографски характеристики и характеристиките на речния отток в този участък са направени на базата на 30 годишни наблюдения на ХМС № 309 и № 309А на река Марица при Свиленград.

Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого – литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрологията на разглежданата територия.

Водосборният басейн на река Марица е известен като район с високо ниво на подземните води. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води. По този начин се поддържа подхранване и водност на реките, но същевременно се създават условия за проникване на замърсявания от откритите водни течения в подземните акватории. Предвид на това, чечаст от подземните резервоари на вода се използват за водоснабдяване и напояване на тези замърсявания могат да имат опасен, дълготраен характер.

Подземните води имат определено стопанско заначение като водни количества и качества. Същите се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване.

• 
  Природни забележителности;
  

• 
  Защитени местности.
  

52. 
    Демографска характеристика
    

• 
  Население
  

• 
  Брой на населението. Динамика;
  

Населението на общинския център възлиза на 19548 ж. (данни на ГРАО към 08.02.2005 г.).Същото представлява 75,2 % от таселението на общината. Селското население е 6448 ж. или 24,8% разпределено в 23 села.

По отношение на динамиката на населението е ясно, че за период от 20 години са настъпили редица отрицателни промени. Така например населението на общината през 1995 год. намалява с 2,75% спрямо базисния период 1985 г., а след 15 години през 2000 г. показва намаление от 2,3%, т.е. дори увеличение от 0,45% спрямо 1995 г., но това увеличение е главно за сметка на града, което спрямо базисната 1985 г. показва увеличение от 8%, през 1995 г. а през 2000г. с 12%. Тенденцията за намаляване на населението по селища продължава и след 2000 г., като през 2005 г. абсолютният брой жители на много от селата намалява драстично, а относителният им дял представлява 80 до 60% спрямо 1985 г. За отделни малки села той спада до 20% (за с. Маточина е 9,8% и население само от 5 човека понастоящем). Селското население намалява стремителното, което се вижда от данните: – 7,8% през 1995 г., 28,3% през 2000 г.и 33.4.% през 2005 г. и вече представлява 1/3 от населението спрямо базисната 1985 г.

Ниският темп на намаляване на населението на общината, респективно общинския център е резултат на големия брой млади заселници и ромското население – над 2000 за града, високата раждаемост и големия брой роми под 18 години.

Най-голям процент на обезлюдяване показват през 2005 г. селата от 100 до 300 ж. спрямо населението през 1985 г., както и тези под 100 обитатели.

• 
  Възрастова структура
  

Възрастовата структура на населението на община Свиленград е разработена на базата на статистически данни на Регионален център - Хасково - 2003 год. Според тях състоянието на населението по възрастови групи е следното:

под трудоспособна възраст - 4024 д., или 15%, в т.ч. мъже 51,1% и жени 48,9%

в трудоспособна възраст - 14818 д., или 58.4%, в т.ч. мъже 53,9% и жени 46,1%

над трудоспособна възраст - 6549 д. или 25,8%, в т.ч. мъже 38,6% и жени 61,4%

Делът на населението в над трудоспособната възраст за страната е 33,5%, а за област Хасково е 41,8 %. По данни на ГРАО - 2005 г. населението в надтрудоспособна възраст средно за общината е 23,4% - твърде нисък и се дължи главно на ниския относителен дял на града - 16,1 %, обаче за селата на общината той е 45,4%, което говори, че населението в селата застарява.

Възрастовата структура, за града е с относително благоприятни характеристики:

19,55% под трудоспособно

64,31% трудоспособно и

16,14% над трудоспособно население

Общо за селата, обаче същите тези показатели са твърде неблагоприятни:

11,69% под трудоспособно

42,91% трудоспособно и

45,39% над трудоспособно население

• 
  Прираст – естествен, механичен. Динамика. Прогнози;
  

Обезлюдяването на селата на община Свиленград е резултат на безработица, миграция, в т.ч. емиграция и липса на услуги от по-горно ниво. Най-малките селища са разположени покрай турската граница и селата на север намиращи се в тупиково положение. Безпорно, за това е допринесло най-много изолацията на граничните села в продължение на почти половин век.

• 
  Структура по пол
  

• 
  Структура на населението по образование;
  

Най-високо образование притежават заетите в административните и деловите учреждения. Следват заетите в здравеопазването и образованието. Хората със средно и средно специално образование преобладават във сферите на вторичния сектор. Лицата с основно и начално образование са предимно в селата. Наблюдава се макар и минимално увеличение на неграмотните, най-вече при ромите.

• 
  Жилища. Размер на домакинствата. Структура по отношение на доходите.
  

Ограничаването на нарастването на домакинствата с 1 и 2 члена налага провеждането на мероприятия за задържане на хората в селата при наличието на жилищен фонд, техническа и социална инфраструктура.

• 
  Гъстота и разпределение на населението по територията на общината.
  

• 
  Заетост
  

• 
  Икономически активно население. Брой.
  
• 
  Разпределение на заетите по отрасли (първичен, вторичен и третичен сектор).
  
• 
  Сравнение с разпределението за област Хасково.
  
• 
  Заети в държавния сектор.
  

13014 (87,8% от трудоспособното) е активното население, от което

4140 (31,8% ог активното население) са заети в различните отрасли на икономиката

1430 (10,7%) са регистрираните безработни,

7444 – са с не показана активност

Заетостта по сектори на икономиката, по статистически данни към 31.12.2003 е:

В първичния сектор са заети 8% от общо заетите,

Във вторичния – 42%, а

В третичния – 50%.

Регистрираните около 700 фирми на територията на общината, в т.ч. по-голямата част - ЕТ, които работят в сферата на търговията и услугите (само в търговията и услугите са 570), дава основание да се приеме, че броят на заетите в третичният сектор е значително по-голям.

Селскостопанския характер на ра-йона предполага значи-телна част от лицата с непоказана активност се труди в този сектор, както и известна част от населението в над-трудоспособна възраст, което се потвръждава от проведената анкета по населените места. С този „скрит ресурс” се увеличава абсолютния брой на заетите лицата и относителният им дял надхвърля 10%, с което значително се увеличава общия брой на на заетите лица в общината.

Общото население е 25939

Населението в подтрудоспособна възраст е 4575 – 17,6%

Населението в трудоспособна възраст е 15338 – 59%

Населението в надтрудоспособна възраст е 6083 – 23,4%.

Тези показатели и особено показателите за социалната активност, заетостта, безработицата и за неактивното население са в значителна степен подобрени в сравнение с 2003 год:

Активно население – 11930 (59%)

Заети – 7587 (63,6%)

Безработни – 1026 (8,6%)

Неактивни – 3156 (26,45%)

• 
  Възрастова структура на заетите;
  

Населението в подтрудоспособна възраст е 4575 – 17,6%

Населението в трудоспособна възраст е 15338 – 59%

Населението в надтрудоспособна възраст е 6083 – 23,4%.

• 
  Безработица
  

• 
  Равнище на безработица. Динамика. Сравнение с областта и страната Структура на безработните – по възраст, пол, продължителност на регистрация.
  

Община Свиленград е една от общините с най-ниска безработица, не само в Хасковска област, но и в страната. По данни на статистиката безработицата в община Свиленград през 2003 г. е била само 11%, ат активното население при средно за страната 14%.

Съседните на Свиленградската община - Любимец и Маджарово показват много по-висока безработица за 2003 г. - съответно 21 и 25 %.

От статистическите данни е видно, че община Свиленград отчита през последните 3 години постоянно намаление на безработните лица:

• 
  2001 г. - 14,6 %,
  
• 
  2002 г. - 13,0%,
  
• 
  2003 г. - 11%,
  
• 
  2004 г.- 10,29%.
  

53. 
    Икономика
    

• 
  Секторна (отраслова) структура. Брой на предприятията по сектори на стопанството;
  

• 
  Общината е разположена в националната периферия, което определя нейната отдалеченост от големите вътрешни пазари и центрове на развитие – предпоставка с негативно влияние по линия на вътрешните импулси на развитие
  
• 
  Общината е разположена на основен Евро-Азиатски инфраструктурен коридор и наличието на контактен пункт с Гърция и ГКТП с Турция е потенциален стимулатор на развитието й по линия на външните импулси.
  

По данни на Терито-риалното статистическо бюро, в края на 2003 год., в отраслите на икономиката са реализирани 184,213 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 3628 лица.

Стопанските субекти в общината са общо 678 броя, от които:

• 
  23 – 3,4% в първичния сектор
  
• 
  173 –25,5% във вторичния, и
  
• 
  481 стопански единици –70,9% в третичния сектор
  

• 
  Първичен сектор:
  

- 94 стопански единици с в сферата на материално-техническото снабдяване, транспорта и съобщенията, следвани от преработващите фирми от хранително- вкусовата промишленост текстилните и шивашки предприятия - 65, - 14 са строителните фирми.

• 
  Третичен сектор
  

С най-високи икономически показатели са стопанските единици от третичния сектор – представени от търговията (бруто продукция, приходи от дейността, нетни приходи от продажби, зает персонал и т.н.), следвани от преработващата промишленост текстилната и шивашка промишленост, което показва, че община Свиленград, за разлика от други в областта, не може да бъде отнесена към „индустриалните” общини.

• 
  Структура в зависимост от размера на предприятията
  

• 
  Състояние и тенденции на развитие в отделните сектори – много кратък анализ.
  

От първичния сектор – селското стопанство има структуроопределящо значение.

Горското стопанство и добивната промишленост имат незначителен дял, въпреки наличните потенциални възможности за развитието им.

Селското стопанство е важен отрасъл на общинската икономика.

През 1998 г. неговият принос в икономическия комплекс на общината е бил 15 %, което в сравнение с 1990 ге спад над 50%. През 2003 г.(НИСИ), този принос е едва 4,83%.

• 
  Зърнено-житните култури заемат около 1/3 от обработваемите земи., налице е относителна стабилизация, дори леко увеличение на засетите площи.
  
• 
  Продължава спада на посевните площи на фуражни култури, което се дължи на високата им себестойност, на намаляването броя на животните и на екстензивното развитие на частното животновъдство
  
• 
  При традиционната техническа култура за общината – тютюнът - продължава колебание в засетите площи, влошава се и качеството на продукцията. Средните добиви в общината са едни от най-ниските в областта. Основната причина за това е липсата на осигурено изкупуване и предоставяне на достатъчен обем качествени семена. Ниските квоти, които отпуска фонд “Тютюн” и липса на гарантиран пазар, съчетани с ниските изкупвателни цени са основната причина за силното намаляване на неговото производство.
  
• 
  Производството на памук в общината е незаслужено пренебрегнато, въпреки проявения интерес от чужди фирми и наличната производствена база за начална преработка.
  
• 
  Неблагоприятна тенденция в земеделието на общината е и силно намаляващото производство на зеленчуци, сведено основно до самозадоволяване. Не се използва голямото предимство на община Свиленград като район с най-много слънчеви дни за оранжерийно производство. Тази дейност е наложително да бъде бързо развита след добър маркетинг за пазарите и перспективните сортове зеленчуци с оглед на сезонното търсене и по региони.
  

• 
  Лозовите насаждения са 14 хил.дка, в т.ч.: винени – 9 хил.дка и 5 хил.дка. Намаляват средните добиви и се влошава сортовата структура и качеството на гроздето, което води до разминаване със световните тенденции и нарастващите изисквания. Проучванията в региона показват, че в общината и в близост до нея има сериозни, незахранвани достатъчно със суровина изби, които търсят доставчици чак от Северна България.
  
• 
  Традиционните за района бадемови насаждения продължават да се доунищожават, но все още около 1000 дка са реално възстановими. Необходима е масирана кампания за прекратяване на споровете по собствеността и дърветата и въдстановяване на производството на този ценен плод, който не се среща в други райони.
  

• 
  Горското стопанство е с екологично насоченост – поддържане на горите и ограничен добив на дървесина. Активизирането през последните години на износа от общината на дърва за огрев в Гърция се преценява като бизнес с потенциал в региона, но осъществяването му без ековреди изисква повишено внимание и строга програма за използване на дървесния ресурс и за възстановяване на горите, което става още по-важно след приключване на процеса на връщане на горите.
  
• 
  Добивната промишленост в общината е слабо развита, поради липса на значими находища на полезни изкопаеми. Добиват се основно инертни материали, осигуряващи част от нуждите на строителната индустрия.
  

• 
  култивираното отглеждане на гъби и билки и особено на пчеларство за което в общината има както добри условия за развитие, така и утвърдени традиции.
  
• 
  животновъдство – основно овце и кози – попадащи в обсега на субсидираното животновъдство в европейския съюз
  

В структурата на земеделските територии съществува един изключителен ресурс, който следва да бъде обект на специална общинска политика. Това е изключително високия дял в собствеността на земите. Общинските земи тук съставляват 67,7%, което е една благоприятна възможност за провеждане на специфична земеделска политика от страна на общината.