Общи условия



жүктеу 1.33 Mb.
бет1/8
Дата15.07.2016
өлшемі1.33 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8

N

Наименование

Стр.

1.

ОБЩИ УСЛОВИЯ




1.1.

Възлагане




1.2.

Цели и задачи на разработката




1.3.

Кратка историческа справка.

Паметници на културата




2.

ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪСТОЯНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ И ИНТЕГРИРАЩИ СИСТЕМИ




2.1.

Природни условия




2.2.

Демографско развитие




2.3.

Жилищен профил на гр.Шумен




2.4.

Икономическа база




2.5.

Социален сервиз







Образование и детски заведения







Здравеопазване







Култура







Спорт







Търговия и обществено хранене







2Битови услуги







Съобщения







Административно-делово и финансово-кретидно обслужване




2.6.

Урбанистична концепция




2.7.

Характеристика на комуникационно-транспортната система




2.8.

Инженерна инфраструктура







Водоснабдяване и канализация







Електроснабдяване







Газоснабдяване




2.9.

Зелена система




2.10.

Вертикална планировка




2.11.

Правила и норми за прилагане на ОУП-гр.Шумен




2.12.

Баланс на територията







ПРИЛОЖЕНИЯ





1.ОБЩИ ПОСТАНОВКИ

1.1.Въведение

Предварителният проект за Общ устройствен план на гр.Свиленград и землището му е разработен на база Планово задание, предоставено от Община Свиленград.


1.2.Цели и задачи на общия градоустройствен план

Целите и задачите на ОУП-гр.Свиленград произтичат от предназначението на устройствените планове, а именно създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти - важен градоустройствен фактор.



В обхвата на тази цел, подцелите се формулират като:

  • Обвързване развитието на града с факторите от регионално, национално и над национално ниво.

  • Оптимизиране на функционалната структура на града спрямо съвременните социално-икономически и демографски процеси.

  • Оптимизиране на начините и режимите на земеползване в градската и крайградската територия.

  • Оптимизиране на пространственото и функционално развитие на различните подсистеми на градския организъм и взаимодействието между тях.

  • Създаване на предпоставки и условия за ефективно управление на градското развитие.



1.3.Кратка историческа справка

Добрите условия за живот в този край и стратегическото му географско разположение са причина да бъде населяван от дълбока древност , Най-старите следи от човешки живот тук датират от края на новокаменната и каменно-медната епоха /четири хил.г.пр.хр./. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград са населени от тракийското племе Одриси. Те са оставили следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и др . През 1931 година край село Мезек е открита монументална тракийска гробница, от микенски тип, която е запазена напълно. В нея са намерени голямо количество златни накити, бронзови и глинени съдове, които хвърлят обилна светлина върху високо развитата материална култура на траките.

По време на римската епоха в близост до днешния Свиленград на хълма Хисарлъка римляните изградили крайпътна станция и крепост върху праисторическеската селищна могила, където са открити най-старите следи от живот, предимно парчета от дебелостенна керамика и добре оформени каменни сечива. Там възниква селище наречено от тях Бурденис /Бурдипго/. Ранновизантийският историк Прокопий споменава пръв за Бурдепто между поправените крепости от император Юстиниан Велики през шести век. В околностите на село Капитан Андреево съществува крайпътна станция Пале. През късно-римската епоха край село Маточина е изградена голяма крепост Букелон, до която загива император Валент през 378 година при нападението на готите. Районът е оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. В каменния прабългарски надпис на хан Маламир се чете: "Хан Маламир, като управляваше с кавхан Исбул, дойде с войска срещу ромеите в крепостта Проват и крепостта Скутарион /дн.с.Щит/, и крепостта Бурдепто в земите на ромеите .... " В Свиленград е открит средновековен български некропол от четиринадесети век , а в с.Капитан Андреево - от около десети век. При селата Маточина и Михалич са най-добре запазените скални църкви от десети век в България. В местността "Калето" край село Мезек се издига средновековна крепост от единадесети век. С този край е свързана и една от най-големите битки в средновековната българска история : през 1205 година войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. От това време е съхранена до наши дни кулата край село Маточина. Падането на България под османско робство задълго определя историческата съдба и на населението от свиленградския регион. Тук съществува селище, известно под името Кинекли, създадено от турци превозващи с каици пътниците през река Марица. Селището разположено на най-краткия път от Цариград за Европа има важно стратегическо значение. През 1529 година на река Марица е построен мост от великия везир на султан Сюлейман Великолепни, Мустафа паша, който представлява уникално за времето си съоръжение. Мостът, който и до сега свързва двете части на Свиленград, е един от най-забележителните архитектурни паметници от времето на османското владичество в югоизточна Европа. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възниква ново селище, което започва да се нарича Мустафапаша. През втората половина на деветнадесети век то се превърнало в град. През мрачното османско иго българското население в този край твърдо отстоява своята народностна принадлежност и води непрестанни борби срещу потисниците. С особена сила се надига съпротивата му по време на Възраждането. Искрата, запалена от Паисий, пламва и в душите на хората живеещи тук.

В началото на деветнадесети век са положени основите и на просветното дело. Възникват и първите килийни училища, в които се преподава на гръцки, а понякога и на черковно-славянски. През 1847 година в града е построено училище за светски науки. Обучението в него последователно водят : Стефан Байолу, Янаки Бояджиев, Константин Василев, Янко Кочев, Христо Попмарков, който превръща училището в класно. Под негово ръководство на 11 май 1866 година денят на народните просветители св. св.Кирил и Методий се чества освен в църквата и в училището. През 1872-1873 година за главен учител в града е назначен Иван Вазов, той написва и стихотворение за Свиленград "Поздрав тебе, Свиленграде, поздрав тебе, град честити". А друг възрожденски учител - Петър Станчов, през 1874 година става кръстник на града, като му дава звучното и красиво име "Свиленград". На 14.09.1874 година Петър Станчов открива ново просветно дружество Българско братство "Наука", то дава първото театрално представление "Многострадална Геновева". На 05.07.1870 година е открито първото девическо училище в града. За учителка е назначена Мария Григорова. През 1909 година учителят Желязко Бурилков създава учителско културно-просветно дружество, а през 1908 година Мария Демирева полага основите на женско дружество "Светлина". През 1834 година с доброволни пожертвования от жителите на Мустафапаша е построена църквата "Света Троица". Все по нежелани стават гръцките духовници. През 1861 година населението отказва да плаща данък на гръцкия владика и заявява, че не го признава. С този акт на неподчинение става отделянето от гръцката църква.

На 01.03.1870 година тържествено е открито читалище "Звезда". До този момент в поробена България има само 46 такива читалища.

Въпреки силното турско присъствие районът не остава встрани от
национално-освободителното движение. На път за Цариград през
Мустафапаша са преминавали и са отсядали известни български
революционни и просветни дейци Г.С.Раковски,П.Р Славейков. Др.Цанков. Хр.Г.Данов, К.Величков, Панайот Волов, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Атанас Узунов, Стоян Заимов и др.


В градът идва и Васил Левски, който през 1871 година основа тук таен революционен комитет с председател Станко Разбойников и членове: Христо Бахаров, Димитьр Палазов, Димитър Новаков, Стоян поп Марков и др. общо 25 души, по-късно е привлечен и Петър Станчов . По време на Априлското въстание членовете на местния революционен комитет са арестувани и задържани в Одринския затвор за няколко месеца.

Свободата идва с победния марш на руските войски начело с генерал Струков. Градът и околните села ликуват. Датата е 08.01.1878 година /ст.стил/, но радостта е краткотрайна.

След Берлинския договор градът и голяма част от района му остават под турска власт. След обявяване на Съединението на границата действа четата на Георги Кондолов, която пази българското население от турски нападения. На известния Свиленградски възрожденски деятел Станко Разбойников и неговата чета се възлага да охранява и отбранява турската граница в района на Тополовград. По време на Сръбско-Българската война като доброволци се включват много свиленградчани. Най-многобройна в отряда на Димитър Радковски, над 80 свиленградчани, а най- отличилите се бойци са: Димо Коларов, Ангел Стефанов, Георги Скулев, Димитър Въгларов, Спас Разбойников и др. През 1895 г. Петьр Митев основава комитет на Македоно-Одринската революционна организация. След него ръководството поема учителят Петър Стоев. Осъден от турците на доживотен затвор, той загива като заточеник в Мала Азия. Но борбата не спира - делото продължават Димитър Катерински, Александър Попов, Георги Василев, Янаки Илиев и др. Надеждата не угасва нито за миг. България е толкова близо ....

На 05.10.1912 година започва Балканската война. Още в първия ден Свиленград е освободен от Гвардейския конен полк без съпротива от турците. На следващия ден градските първенци се събират и с протокол N 1 от 06.10.1912 година определят за кмет Спас поп Атанасов / Разбойников/ и за негови помощници - родолюбивите учители Александър Попов и Константин Табаков. С протокол N 5 от 13.10.1912 година новата управа единодушно решава град Мустафапаша вече да се нарича с хубавото българско име Свиленград, дадено още през 1874 година от тьрновчанина Петър Станчов.

Стотици доброволци от свиленградския район се включват в победоносното настъпление на българската армия към Одрин. В околностите на града в местността "Малките ливади" е построено военно летище, от което излитат самолетите на първото аеропланно отделение към Одринската крепост. На 16.10.1912 година световните телеграфни агенции правят следното кратко съобщение: "Днес от летище Свиленград излетя първият боен самолет и извърши бомбардировка над крепостта Одрин". В самолета са двамата български пилоти Радул Милков / командир на отделението / и Продан Таракчиев. На 30.10.1912 година е извършен първият в света боен полет, в който участва жена, това е медицинската сестра Райна Касабова. За пръв път в световната история българската армия започва да използва самолети за бойни цели, главно за военно разузнаване в тила на противника, за бомбардировки и за хвърляне на позиви. Тук - край Свиленград, загива летецът Христо Топракчиев - една от първите жертви на въздушния бой.

Свиленградският край е свободен, но градът преживява още един кошмар. Започва Междусъюзническата война. България е изправена пред национална катастрофа. На 10.08.1913 година в Мустафапаша се връщат турците, много българи загиват. След като разбират, че градът остава в пределите на България, побеснелите турци напълно го опожаряват. Според Цариградския мирен договор от 16.11.1913 година Свиленград остава в пределите на България, границата минава вече близо до местността "Якъка”. Селата, оставащи на изток от нея, са освободени през 1915 година, когато България влиза в Световната война на страната на Германия и по нейно давление Турция отстъпва територията до сегашната граница.

Така след много страдания и борби националната свобода на този край е извоювана.

Новият град влиза в новата история с новото си име Свиленград и израства върху купчина развалини и пепелища.

Името на града остава неразривно свързано с много значими и решаващи събития от началото до края на Балканската война. Най-важното от тях безспорно е обсадата и превземането на Одринската крепост. Стратегическото разположение, законите на военното изкуство и историята отреждат на Свиленград ролята на команден център, в който са планирани и са взети най-важните решения на Одринската епопея. Това обстоятелство досега неоснователно е подминавано от историческата наука.
От устройствена гледна точка града се изобразява на карти и планове още от 1:

  • карта на от картата на Кантели да Виньола;

  • средновековна карта на Ф. де Вит;

  • карта на пътните станции между Арзос и Дафабе;

  • Карти на Свиленград на Ат. Разбойников – 1932 г.










2. Характеристика и състояние на функционалните и интегриращи системи на града
2.1 Местоположение
Свиленград е разположен в по двата бряга на долината на р. Марица, образувана между Източните Родопи и тунджанския масив, в частта му Бранница (Сакар планина), в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници: българската, гръцката и турската.

Градът отстой на около 70 км, 150 км и 300 км югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София, на 2 км северно от гръцката и на 14 км северозападно от турската граница( 30 км и 265 км северозападно, съответно от Одрин (Едирне) и Истанбул). Той е една от входните врати на България.

Градът е център на едноименната община .
2.2 Природни условия
2.2.1 Релеф и климат

Релефът на землището на града е низинно -хълмист. Надморската височина се движи от 40 до 160 м.н.в.

Според климатичната класификация на Събев и Станев "Климатични райони на България и техният климат", (1963) районът на града попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Южнобългарска климатична подобласт.

Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.

Разпределението на средномесечната температура през годината е дадено в таблицата.

Средномесечна температура по месеци:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

год.

1.1

3.7

7.0

12.8

17.8

21.7

24.5

24.1

19.7

13.9

8.9

3.8

13.2

Годишната продължителност на слънчевото греене е около 2240-2249 часа. Продължителността на слънчевото греене на въздуха над 10оС е 1550 – 1600 часа.

Типична за този район е средната до висока честота на мъгливото време (средно 61 дни с мъгла годишно) По – голямият брой на дните с мъгла е през есента и зимата.

Средната относителна влажност на въздуха за града е 76,3%.

Валежите са с добре изразен зимен максимум и летен минимум.

Сезон

зима

пролет

лято

есен

Валежи-сума

178

145

120

153

Снежната покривка е слаба и краткотрайна, с брой на дните със сняг 1630.

По отношение на ветровия режим са ползвани данни от станция Свиленград.

Представена е извадка от честота на вятъра по посоки за месеците януари и юли.





N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

януари

14.1

8.0

4.3

11.3

2.5

2.2

7.5

50.1

юли

14.9

17.8

3.9

9.6

3.0

4.3

5.0

41.5

  1   2   3   4   5   6   7   8


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет