СВОБОДЕН ДОГОВОР
До днес човешкото знание и човешкото общество познават само три принципа за уреждане взаимните отношения. Първият - властническият, се опира на закона и на всички институции за принуда, на насилие, които произхождат от него. Човекът-гражданин, член на каквото и да било общество, приемащо принципа на властта, е длъжен да постъпва така, както законите му повеляват. В противен случай него го заплашва наказанието: палката на полицая, присъдата на съдията, карцерът на тъмничаря. Понятията за добро и зло, за честно и престъпно, за човешко и античовешко добиват своето съдържание по смисъла и повелите на Закона. Така човек се вижда освободен от нуждата да проявява съзнание за дълг, морал, справедливост, за обществена солидарност. Мястото им в неговото съзнание се заема от страха от наказание. Страхът е достатъчен като стимул, като фактор на човешките постъпки. Колкото по-силна е властта, колкото по-голям е страхът от наказанието, което тя е в състояние да наложи, толкова по-осигурен е "общественият ред", толкова по-гарантирана е "обществената хармония".
Вторият - индивидуалистичният принцип, лежи в човешкото съзнание за свободна личност. Няма никаква задължителност, няма никакви норми, няма никакви обвързвания на личността към обществото. Достатъчно е пълното съзнание на личността, за да постъпва тя така, че с нищо да не уврежда интересите и правата на другите. Когато всички постъпват по същия начин, общественият ред, най-висшата обществена хармония на свободата, ще бъде достатъчно осигурен. Ние вярваме в човека и сме убедени, че неговото съзнание прогресивно ще се развива, съразмерно с освобождаването му от зловредното въздействие на частната собственост, държавата, религията, войната, на всички институции на днешното властническо и капиталистическо общество, както и от остатъците от робското минало, които няма да изчезнат изведнъж в едно социалистическо общество. Но ние също така сме убедени, изучавайки сложната и все по-усложняващата се организация на обществените отношения, че дори и най-напреднало и най-съвършено лично съзнание никога не ще бъде достатъчно да осигури пълна и по всяко време цялостна обществена хармония.
Остава третият принцип - този на безвластниците-социалисти, на свободния договор. Съгласно този принцип основата на обществените отношения е взаимният свободно приет ангажимент. Само един такъв свободен и съзнателно приет ангажимент е в състояние да гарантира свободата, солидарността, равенството, справедливостта и свободната инициатива, само той е в сьстояние също да осигури проявата на съзнание, да го развива и контролира тогава, когато то се колебае и показва признаци на упадък.
Това е основното в анархизма и то трябва да бъде добре разбрано не само от всички които са чужди на безвластието, но и особено от самите безвластници. Безвластник, който не поема и не изпълнява ангажименти, има нужда от власт. И ако съзнанието за безвластниците има някаква реална стойност, те са го доказвали много пъти на практика, то се проявява именно в това, че те отдават изключителна роля на взаимните ангажименти - на договора - и по този начин правят излишен принципа на властта, както в техните лични и организационни проявления, тъй и в обществото, което те доброволно и съзнателно са приели.
Пръв Прудон установи принципа на договора и го направи основен камък на цялото си учение. И в това е най-голямата му заслуга като основоположник на безвластието.
След него Бакунин още по-добре изтъкна специфичния безвластнически смисъл на договора като проява на свободната човешка воля, съзнаваща нуждата от общественост. Както за Прудон, така и за Бакунин, договорът трябва да има задължителен характер - задължителност в рамките на свободата, следователно задължителност с временен характер. "Силата на договорното задължение - утвърждава Бакунин - е ограничена. Вечното задължение не може да се признае от човешката справедливост. Всички права и задължения се градят върху свободата."
Кропоткин, приемайки същия принцип с неговата условна задължителност и свободния му характер, доразви на свой ред идеята за свободния договор и й даде научна обосновка, като за разлика от Прудон и Бакунин наричаше договора "свободно съглашение".
В какво се състои и как трябва да бъде разбиран принципът на свободния договор или на свободното съглашение, как трябва да бъде разбиран неговият свободен и в същото време задължителен характер?
Свободният договор, приложен еднакво в стопанските отношения, в политическите, социалните и културните прояви на хората, в ограничен или в широк размер, представлява правната база на свободното безвластническо общество. Взаимно заинтересуваните хора вземат решения, установяват форми на взаимоотношения за определени временни или дълготрайни задачи, определят по доброволно съгласие своите права и взаимни задължения. Всички тези решения обвързват само онези, които ги приемат. Но приети веднъж, те са задължителни дотогава, докато тези, които доброволно са ги приели, не заявят, че се отказват както от правата, така и от задълженията, постановени от свободния договор. Значи задължителността не само не е вечна, тя не се простира дори и върху целия предварително установен срок за тези, които биха се отказали преди изтичането на договора. Но докато те не са го отрекли напълно свободно и при равни начала, този договор остава задължителен за тях.
Съществува ли този принцип в съвременното общество, проявил ли се е той в историята на човечеството или е плод на теоретическо обобщение?
Да дадем пълен и изчерпателен отговор на този въпрос, би значило да разкажем историята на средновековните свободни градове, на техните многобройни и най-различни сдружения, с по-краткотраен или по-дълготраен характер за най-разнообразни нужди; би значило също да разгледаме стъпка по стъпка зараждането и развоя на кооперативното движение, на работническите професионални организации, на Червения кръст, на различните хуманитарни организации и други най-различни сдружения; да проучим и проследим появата и развоя на много международни стопански и други организации, работа, която множество прогресивни историци и социолози са извършили вече. Кропоткин много добре е разработил въпроса за свободния договор в книгите си "Хляб и свобода", "Съвременната наука и анархизма" и "Взаимопомощта", които ние препоръчваме на нашите читатели.
Всички тези примери, които могат да се посочат, както в историята, така и в съвременността, имат само характер на примери и нищо повече. Те не са и не могат в никой случай да служат за модел, защото носят недъзите на обществената среда, в която са се родили. Бъдещето и само бъдещето ще създаде съвършените форми на един свободен договор...
Достарыңызбен бөлісу: |