Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 23

П: Теси.

П: За мен - да,

Д-р Н: Как изглеждаш в духовния свят?

П: Ярка частица светлина.

Д-р Н: Какъв точно е цветът на твоята енергия?

П: Небесносин.

Д-р Н: В твоята светлина има ли частици и от друг цвят?

П: (пауза) Малко златисто... не много.

Д-р Н: А цветът на енергията на Кумара?

П: Той е виолетов.

Д-р Н: По какъв начин светлината и цветът показват качеството на духовните постижения на душата?

П: Интензивността на умствената енергия се увели­чава с по-тъмните нюанси на светлината.

Д-р Н: Откъде произлиза най-високата интензив­ност на разумната светлинна енергия?

П: Познанието, чрез което енергията на по-тъмната светлина се простира до нас, идва от източника. Нашата светлина е свързана с източника.

Д-р Н: Когато казваш източник - Бог ли имаш предвид?

П: Тази дума се използва неправилно.

Д-р Н: Защо?

П: Има прекалено много персонализиране, което омаловажава същността на източника.

Д-р Н: Защо е погрешно да го наричаме така?

П: Тази дума позволява източникът да се превърне в нещо... човешко, въпреки че всички сме част от неговата цялост.

Д-р Н: Теси, докато говорим за други аспекти от живота на душата и за духовния свят, искам да мислиш за източника. По-късно ще те попитам от­ново за тази цялост. Сега, нека да се върнем към енергийните прояви на душите. Защо духовете имат две черни блестящи кухини за очи, когато не се показват в човешкия си облик? Навява ми мисълта за призраци.

П: (смее се и е по-спокойна) Така са се появили на Земята легендите за призраци - от тези спомени. Нашата енергийна маса не е еднородна. Очите, за които говориш, показват по-концентрирана плът­ност на мисълта.

Д-р Н: Добре, ако в края на краищата митовете за призраци не са толкова фантастични, тогава тези черни очни вдлъбнатини трябва да са полезни удъл­жения на тяхната енергия.

П: Това е нещо повече от очи... това са прозорци към старите тела... и всички физически продълже­ния на някогашни личности. Тази чернота е... кон­центрация на нашето присъствие. Ние общуваме ка­то абсорбираме енергийното присъствие на другия.

Д-р Н: Когато се завръщаш в духовния свят, имаш ли енергиен контакт с други души, които приличат на призраци?

П: Да, а външният вид е въпрос на лично предпочи­тание. Разбира се, около мен винаги има множество мисловни вълни - смесващи се с моята завръщаща се енергия, но аз избягвам многото контакти.

Д-р Н: Защо?

П: Не ми е нужно да се привързвам към някого тук. За известно време ще бъда сама, за да размишлявам и преценявам всички грешки от последното ми пре­раждане преди да говоря с Кумара.

Д-р Н: Може би трябва да поговорим малко за по-старите души. Кумара продължава ли да се пре­ражда на Земята?

П: Не.

Д-р Н: Познаваш ли други като Кумара, които са били тук през ранните епохи на Земята и които вече не се връщат?

Д-р Н: Някой останал ли е?

П: Какво имаш предвид?

Д-р Н: Напреднали души, които продължават да се връщат към живот на Земята, въпреки че могат да останат в духовния свят.

П: А, искаш да кажеш Мъдреците?

Д-р Н: Да, Мъдреците - разкажи ми за тях. (Това е нов термин за мен, но с напредналите души аз често се преструвам, че знам повече, отколкото е в действителност, за да извлека информация.)

П: (с възхищение) Те са истинските пазачи на Земя­та, разбираш нали... трябва да са тук и да наблюда­ват какво става.

Д-р Н: Като силно развити души, които продължа­ват да се прераждат?

П: Да.

Д-р Н: Мъдреците не се ли уморяват от продължи­телния си престой на Земята?

Д-р Н: Къде са тези Мъдреци?

П: (замислено) Те водят прост живот. За пръв път се запознах с някои от тях преди хиляди години. Днес е трудно да ги видиш... те не обичат много големите градове.

Д-р Н: Много ли са?

П: Не, живеят в малки общности или на открито... в пустините и планините... в прости жилища. Освен това скитат...

Д-р Н: Как можеш да ги разпознаеш?

П: (въздъхва) Повечето хора не могат. В по-стари времена са били известни като оракули на истината.

Д-р Н: Знам, че звучи прагматично, но няма ли тези стари, високо развити души да бъдат по-полезни в помощта си за човечеството като заемат постове на световни водачи, вместо да бъдат отшелници?

П: Кой казва, че са отшелници? Те предпочитат да са с обикновените хора, които са най-засегнати от раздвижванията и сътресенията.

Д-р Н: Какво е усещането, когато срещнеш Мъдрец на Земята?

П: А... усещаш едно особено присъствие. Тяхната способност да разбират и съветът, който ти дават, са толкова мъдри. Те наистина живеят скромно. Материалните неща не означават нищо за тях.

Д-р Н: Ти проявяваш ли интерес към такъв вид служба, Теси?

П: Хммм... не, те са светци. Ще посрещна с радост мига, когато ще мога да спра да се прераждам.

Д-р Н: Може би думата Мъдрец може да се използва и за души като Кумара или дори за същества, към които тя се обръща за знания?

П: (пауза) Не, те са различни... те са над Мъдреците. Наричаме ги Старците.

Забележка: Бих поставил тези същества над Ниво VI.

Д-р Н: Има ли много Старци, които работят с души на нивото на Кумара и над него?

П: Не мисля... в сравнение с останалите от нас... но ние чувстваме тяхното влияние.

Д-р Н: Какво чувстваш в тяхно присъствие?

П: (замислено) ... Концентрирано излъчване на просветеност... и напътствие..

Д-р Н: Могат ли Старците да бъдат въплъщение на самия източник?

П: Не бих могла да кажа, но мисля, че не са. Би трябвало да са близо до източника. Старците пред­ставляват най-чистите елементи на мисълта... учас­тват в планирането и подреждането на... материите.

Д-р Н: Би ли могла да ми разясниш малко по-добре какво имаш предвид като казваш, че тези високо­поставени души са близо до източника?

П: (неопределено) Само че би трябвало да са в най-голяма близост.

Д-р Н: Кумара говорила ли ти е някога за тези същества, които й помагат?

П: На мен - съвсем малко. Тя се стреми да стане една от тях, като всички нас.

Д-р Н: Тя доближава ли се до Старците по знания?

П: (неясно) Тя... се приближава, както аз се прибли­жавам към нея. Това е бавна асимилация с източни­ка, защото ние не сме завършени.

След като задълженията на напредналата душа като водач бъдат напълно установени, на тези същества им се налага да се справят с две задачи. Освен да приключат собствената си недовършена работа, свързана с продължаващите (макар и по-редки) прераждания, те трябва и да помагат на други, докато са в безплътно състояние. Теси ми разказва за този аспект от нейния живот като душа.

Д-р Н: Какво обикновено правиш, след като се върнеш в духовния свят и излезеш от самоналожената си изолация?

П: Присъединявам се към членовете на моята ком­пания.

Д-р Н: Колко души има в твоята компания?

П: Девет.

Д-р Н: (прескачам на следващия извод доста бързо) О, значи вие десетте сте група от души под водачес­твото на Кумара?

П: Не, те са моя отговорност.

Д-р Н: Тогава тези същества са ученици, на които ти преподаваш?

П: Хммм... би могло да се каже...

Д-р Н: И всички те са в една група (грозд), която, предполагам, е твоята компания?

П: Не, моята компания е съставена от две различни групи.

Д-р Н: Защо е така?

П: Те са в... различни прогресии (нива).

Д-р Н: И въпреки това ти си духовният учител на всичките девет?

П: Предпочитам да се наричам наблюдател. Трима от моята компания също са наблюдатели.

Д-р Н: Добре, кои са останалите шест?

П: (сухо) Хора, които не наблюдават.

Д-р Н: Бих искал да изясним това като използваш мои термини, Теси. Ако ти си старши-наблюдател, трима от твоята компания би трябвало да са това, което наричам младши-водачи?

П: Да, но думите старши и младши - те ни предс­тавят като авторитарни, а ние не сме такива!

Д-р Н: Намерението ми не е да обозначавам ранга. Просто така по-лесно определям степента на отго­ворност. Приеми думата старши в смисъл на нап­реднал учител. Бих нарекъл Кумара учител-експерт или вероятно научен ръководител.

П: (свива рамене) Така става, предполагам, докол­кото ръководител не означава диктатор.

Д-р Н: Не означава. Сега, Теси, прехвърли ума си на място, откъдето можеш да виждаш енергийните цветове на всички от твоята компания. Как изглеж­дат шестте души, които не са наблюдатели?

П: (усмихва се) Мръсни снежни топки!

Д-р Н: Ако те са бели на цвят, какво ще кажеш за останалите?

П: (пауза) Ами... трима са по-скоро жълтеникави.

Д-р Н: Липсва още един. Какъв е деветият член?

П: Това е Анрас. Той се справя доста добре.

Д-р Н: Опиши ми неговия енергиен цвят.

П: Той... става синкав... прекрасен наблюдател... скоро ще ме напусне...

Д-р Н: Нека да отидем в противоположния край на компанията ти. За кой член си най-загрижена и защо?

П: Оджанауин. От много прераждания се е убедила, че любовта и доверието носят само болка, (размиш­лява) Тя има хубави качества, които искам да й помогна да изяви, но това отношение я задържа.

Д-р Н: Оджанауин по-бавно ли се развива от оста­налите?

П: (протестира) Не ме разбирай погрешно, аз се гордея с нейните усилия. Тя притежава голяма чувствителност и цялостност, които харесвам. Тя просто се нуждае повече от моето внимание.

Д-р Н: Като наблюдател-учител кое качество, при­добито от Анрас, искаш да видиш в Оджанауин?

П: (без да се колебае) Приспособимост към промяна.

Д-р Н: Любопитен съм дали деветте члена на твоята компания напредват под твоето ръководство по един и същ начин.

П: Това е абсолютно невъзможно.

Д-р Н: Защо?

П: Защото има разлики в характера и целостността.

Д-р Н: Добре, ако скоростта на обучаемост е раз­лична при отделните души поради характера и це­лостността, как се покрива това с умствените спо­собности на човешкия мозък, избран от дадена душа?

П: Не се покрива. Аз говоря за мотивация. В хода на нашето разширяване на Земята ние използваме най-различни варианти на физически мозък. Всяка душа обаче е задвижвана от своята цялостност.

Д-р Н: Това ли имаше предвид като казваше, че душата притежава характер?

П: Да, и силата на желанието е част от характера.

Д-р Н: Ако характерът е самоличността на душата, каква е ролята на желанието?

П: Стремежът да изпъкне е заложен у всяка душа, но може да се мени между преражданията.

Д-р Н: И как се нагажда целостността на душата към това?

П: Разширяването на желанието. Целостността е желанието да бъдеш честен по отношение на Аза и мотивите до такава степен, че пълното осъзнаване на пътя до източника става възможно.

Д-р Н: Ако всички основни разумни енергии са едни и същи, защото душите се различават по своя харак­тер и цялостност?

П: Защото техните преживявания във физическия живот ги променят и това е умишлено. Чрез тази промяна към колективния разум на всяка душа се добавят нови съставни части.

Д-р Н: И това е целта на прераждането на Земята?

П: Да, прераждането е важно средство. Някои души са тласкани да разширяват и реализират своя потенциал повече от други, но накрая всички ние ще го постигнем. Това, че сме в много физически тела и в различна обстановка, разширява природата на на­шето истинско Аз.

Д-р Н: И този вид самоактуализация на самолич­ността на душата е целта на живота в нашия свят? П: Във всеки свят.

Д-р Н: Добре, щом всяка душа се занимава с Аза, това не обяснява ли защо имаме свят от егоцентрични хора?

П: Не, не обясняваш правилно нещата. Осъществя­ването не е култивиране на Аза за егоистични цели, а възможност за интегриране с другите в живота. Това също свидетелства за характер и цялостност. Това е етично поведение.

Д-р Н: Оджанауин по-нечестна ли е от Анрас?

П: (пауза) Страхувам се, че е влязла в самозаблуда.

Д-р Н: Чудя се как можеш да работиш ефективно като духовен водач на деветимата членове от твоята компания и да продължаваш да се прераждаш на Земята, за да завършиш собствените си уроци?

П: Преди се отразяваше на концентрацията ми до известна степен, но сега нямам проблеми.

Д-р Н: Трябва ли да разделяш духовната си енергия, за да правиш това?

П: Да, тази способност (на душите) дава възмож­ност да се вършат и двете неща. Това, че съм на Земята, ми позволява да подпомагам пряко някой член от моята компания и в същото време да помагам на самата себе си.

Д-р Н: Не ми е лесно да си представя, че душите могат да се разделят.

П: Не е много правилно да използваш израза разде­лям. Всяка част от нас остава едно цяло. Просто казвам, че в началото е нужно малко време, за да свикнеш, тъй като по едно и също време управляваш повече от една програми.

Д-р Н: Значи твоята ефективност като учител не намалява от това, че вършиш множество дейности?

П: Ни най-малко.

Д-р Н: Върху кое обучение наблягаш повече – когато си на Земята с твоето човешко тяло или когато си в духовния свят като свободно същество?

П: Това са две различни среди. Моето обучение е разнообразно, но не по-малко ефективно.

Д-р Н: Но твоят подход към член на компанията били бил различен в зависимост от средата?

П: Да.

Д-р Н: Би ли казала, че духовният свят е основният център за обучение?

Д-р Н: Когато учениците ти живеят на Земята, знаят ли, че ти си техният водач и че си винаги с тях?

П: (смее се) Някои - да, други - не, но всички усещат влиянието ми в един или друг момент.

Д-р Н: Теси, точно сега ти си на Земята с мен като жена. Можеш ли да установиш контакт с членовете на твоята компания?

П: Казах ти, да.

Д-р Н: Това, за което намеквам, е - не е ли трудно преподаването чрез примери, когато земните ти визити вече не са толкова чести?

П: Ако идвах прекалено често и работех пряко с тях, както едно човешко същество с друго, щях да се намеся в тяхното естествено развитие.

Д-р Н: Същите резерви към намесата ли имаш и като учител, действащ от духовния свят в невъплътено състояние?

П: Да... въпреки че техниките са различни.

Д-р Н: За мисловен контакт?

П: Да.

Д-р Н: Бих искал да науча повече за способността на духовните учители да установяват контакт със своите ученици. Какво точно правиш от духовния свят, за да успокоиш или посъветваш някой от де­ветте члена на компанията, който е на Земята? П: (не отговаря)

Д-р Н: Кумара, разреши ми да те убедя посредством Теси. Моята работа тук е за добро. Като задавам въпроси на твоята ученичка, бих искал да обогатя познанията си за лечение и да доближа хората до висшата съзидателна сила, заложена във всеки от тях. Моята по-голяма мисия е да се преборя със страха от смъртта като предложа на хората разби­ране за природата на техните души и техния духовен дом. Ще ми помогнеш ли в това усилие?

П: (Теси ми отговаря със странен глас.) Ние знаем кой си.

Д-р Н: Тогава ще ми помогнете ли и двете?

П: Ще говорим с теб... по наше усмотрение.

Забележка: Това ми показва, че ако с някой досаден въпрос прекрача извън неопределените граници на тези двама водачи, на него няма да бъде отговорено.

Д-р Н: Добре, Теси, като отброя до три, ще се почувстваш по-спокойна да говориш с мен за това как функционират душите като водачи. Започни ка­то ми кажеш по какъв начин даден член на компа­нията, който е на Земята, може да изпрати сигнал и да привлече вниманието ти. Едно, две, три! (Щрак­вам с пръсти за допълнителен ефект.)

П: (след дълга пауза) Първо те трябва да успокоят ума си и да откъснат вниманието си от непосредс­твено заобикалящата ги среда.

Д-р Н: Как могат да направят това?

П: Чрез тишина... навлизайки навътре... за да се свържат с вътрешния си глас.

Д-р Н: Така ли се моли за духовна помощ?

П: Да, поне при мен е така. Те трябва да се разпрос­трат върху вътрешното си съзнание, за да ме анга­жират с една основна мисъл.

Д-р Н: Да мислят за теб или върху конкретния проблем, който ги притеснява?

П: Те трябва да се откъснат от това, което ги при­теснява, за да станат възприемчиви към мен. Това е трудно, когато са неспокойни.

Д-р Н: Приблизително еднакви способности да дос­тигнат до теб за помощ ли имат всичките девет члена на компанията?

П: Не.

Д-р Н: Може би Оджанауин има най-много проблеми?

Д-р Н: Защо?

П: За мен е лесно да приемам сигнали. По-трудно е за хората на Земята. Енергията на насочената мисъл трябва да преодолее човешките емоции.

Д-р Н: В рамките на духовния свят, как улавяш съобщенията точно на твоята компания измежду билионите души, които изпращат сигнали за помощ на други водачи?

П: Долавям го на момента. Всички наблюдатели го правят, защото хората изпращат свой собствен мо­дел мисли, индивидуален за всеки един.

Д-р Н; Като някакъв вибрационен код в поле от мисловни частици?

П: (смеейки се) Мисля, че енергийния модел може да се опише по този начин.

Д-р Н: Окей, тогава как достигаш обратно до някой, който се нуждае от напътствие?

П: (ухилва се) Като нашепвам отговорите в ухото му!

Д-р Н: (весело) Това ли прави приятелски настрое­ният дух с обезпокоения ум на Земята?

П: Зависи...

Д-р Н: От какво? Да не би учителите-духове да са безразлични към ежедневните проблеми на хората?

П: Не сме безразлични, в противен случай нямаше да общуваме. Ние преценяваме всяка ситуация. Знаем, че животът е преходен. Ние сме по-... безпристрастни, защото без човешките тела не сме обременени от непосредствеността на човешките емоции.

Д-р Н: Но когато ситуацията наистина изисква духовно напътствие, какво правите?

П: (сериозно) Като наблюдатели в тишината, ние оценяваме степента на.., турбулентност... от зараж­дането на обезпокоителната мисъл. След това вни­мателно се сливаме с нея и докосваме ума.

Д-р Н: Моля те обясни ми по-нататък този процес на свързване.

П: (пауза) Това е въздушна струя от мисли, изпра­щана от някой в беда.Обикновено тя е по-скоро бурна, отколкото плавна. В началото бях неумела и все още не притежавам умението на Кумара. Човек трябва да стане проницателен... да изчака най-доб­рата възприемчивост.

Д-р Н: Как може един наблюдател да е непохватен, след като има хиляди години натрупан опит?

П: Комуникаторите не са едни и същи. Наблюдате­лите също имат различни способности. Ако някой от моята компания е в криза - физически наранен, тъжен, нетърпелив, обиден - той излъчва огромни количества неконтролирана отрицателна енергия, която привлича вниманието ми, но изтощава него. Това е предизвикателството за наблюдателя - да знае кога и как да комуникира. Когато хората искат незабавно да се успокоят, може да се окажат в неподходящо за размисъл настроение.

Д-р Н: Добре, що се отнася до способности, можеш ли да ми кажеш в какво се състоеше непохватността ти като неопитен водач?

П: Исках прекалено бързо да се втурвам да помагам без да координирам моделите на мисълта, за които говорихме. Хората могат да се вцепенят. Когато например са изпаднали в дълбока скръб, не се свър­зваш с тях. Когато вниманието е отвлечено и мис­ловната енергия е изцяло разсеяна, ти нямаш дос­тъп до ума, в който цари хаос.

Д-р Н: След повик за помощ от твоя страна, деветте члена на твоята компания долавят ли в умовете си инструкциите ти?

П: От наблюдателите не се изисква да се натрапват. Това е по-скоро... деликатно свързване. Аз внуша­вам идеи - които те възприемат като вдъхновение -опитвам се да им дам покой.

Д-р Н: С какъв проблем най-често се сблъскваш при общуването си с хората на Земята?

П: Със страха.

Д-р Н: Ще обясниш ли по-подробно?

П: Трябва да внимавам да не разглезя хората си като правя живота им прекалено лесен... да ги накарам да проумеят повечето от трудностите си без да се хвърлят направо в тях. Те страдат много повече, ако наблюдателят настъпва прекалено бързо, без да ги е подготвил... Кумара е експерт в това...

Д-р Н: В края на краищата тя отговаря ли за теб и твоята компания?

П: Е да, ние всички сме под нейното влияние.

Д-р Н: Виждала ли си някога тук някой от твоите собствени равнопоставени членове? Говоря за ко­леги на твоето ниво на знания, с които можеш да обсъждаш преподавателските методи.

П: О, искаш да кажеш с тези, с които съм израствала тук?

Д-р Н: Да.

П: Да... по-конкретно трима.

Д-р Н: И те също ли водят компании-групи?

П: Да.

Д-р Н: Тези по-напреднали души за същия брой души като теб ли отговарят?

Д-р Н: При колко висши същества ходите за съвет и напътствие ти и твоите приятели, които сте лиде­ри на компании?

П: При едно. Всички ходим при Кумара, за да обме­няме наблюдения и да търсим начини за подобрение.

Д-р Н: Колко души като теб и Ва-роо надзирава Кумара?

П: О... не бих могла да знам...

Д-р Н: Опитай се да прецениш приблизителния им брой.

П: (след известен размисъл) Най-малко петдесет, вероятно повече.

По-нататъшните запитвания за духовните дейности на Кумара останаха без отговор, затова се насочих към обучението на Теси по сътворяване. Нейните преживя­вания (които предавам в сбита форма) ни отвеждат малко по-напред в сравнение с учебните упражнения, описани от Нентхъм в предишната глава. За читателите с научни интереси искам да подчертая, че когато пациент ми разказва за сътворяване, неговият основен критерий не се базира на земната наука. Ще се опитам да разтъл­кувам по най-добрия начин предоставената ми инфор­мация.

Д-р Н: Учебната програма на душите изглежда дос­та разнообразна, Теси. Искам да се занимаем с друг аспект от твоето обучение. Твоята енергия възползва ли се от свойствата на светлината, топлината и движението при създаването на живот?

П: (учудена) Аа... ти знаеш за това...

Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш?

П: Само че съм запозната с това...

Д-р Н: Не искам да говорим за нещо, което би те притеснило, но ще ти бъда благодарен, ако потвър­диш определени биологични последици, произтича­щи от действията на душите.

П: (колебае се) О... не мисля...

Д-р Н: (питам бързо) Какво си сътворила наскоро, което кара Кумара да се гордее с теб?

П: (без съпротива) Владея добре рибите.

Д-р Н: (Продължавам като съзнателно преувелича­вам, за да я накарам да продължи.) О, значи можеш да създадеш цяла риба чрез мисловната си енергия?

П: (раздразнена) ... Да не би да се шегуваш?

Д-р Н: От къде започваш тогава? П: Със зародишите, разбира се. Мислех, че знаеш...

Д-р Н: Просто проверявам. Кога мислиш, че ще си готова за бозайниците?

П: (не отговаря)

Д-р Н: Виж, Теси, ако се опиташ да ми съдействаш за още няколко минути, обещавам ти да не продъл­жавам по-нататък с въпроси по тази тема. Съгласна ли си?

П: (пауза) Ще видим...

Д-р Н: Добре, за да си изясним първоначално неща­та, кажи ми какво всъщност правиш със своята енергия, за да оформиш живот до етапа на риба.

П: (с неохота) Даваме инструкции на... организми­те... в рамките на заобикалящите ги условия...

Д-р Н: По време на твоето обучение в един свят ли правиш това или в повече?

П: В повече от един. (Без да навлизам в потребности само ще спомена, че тези планети са "земен тип".)

Д-р Н: В каква среда работиш в момента?

П: В океани.

Д-р Н: С основен морски живот като водорасли и планктон? П: Когато започнах.

Д-р Н: Искаш да кажеш преди да си напреднала до рибните зародиши?

П: Да.

П: ... Малки клетки, да, и това е много трудно да се научи.

Д-р Н: Защо?

П: Клетките на живота... ние не можем да използва­ме умело нашата енергия, докато не се научим да я насочваме, така че... да променя молекулите.

Д-р Н: Значи ти всъщност произвеждаш нови хими­чески съединения като смесваш молекули на ос­новните елементи на живота чрез твоя енергиен поток? П: (кимва)

Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-точна?

П: Не, не мога.

Д-р Н: Нека да се опитам да обобщя, и моля те, кажи ми, ако греша. Душа, която наистина умее да създа­ва живот, трябва да може да разделя клетки и да дава инструкции за ДНК и ти правиш това като изпращаш частици енергия в протоплазмата?

П: Трябва да се научим да правим това, да - да го координираме с енергията на Слънцето.

Д-р Н: Защо?

П: Защото всяко слънце оказва различни енергийни последици върху световете около него.

Д-р Н: Тогава защо е нужно да се намесваш в онова, което Слънцето би направило на дадена планета по естествен път чрез собствената си енергия?

П: Това не е намеса. Ние изследваме новите структури... мутациите... за да наблюдаваме и да преценим кое е използваемо. Ние подреждаме ма­териите така, че да бъдат използвани най-ефективно от различните слънца.

Д-р Н: Когато на една планета възникне някакъв вид живот, условията на околната среда за селекция и адаптиране естествени ли са или разумни души-умове се намесват в това, което става?

П: (уклончиво) Обикновено на планета, пригодна за живот, има души, които наблюдават и каквото и да правим ние, то е естествено.

Д-р Н: Как могат душите да наблюдават и да влияят върху биологичните свойства на растежа, продъл­жаващ милиони години в един първичен свят?

П: За нас времето не се измерва в земни години. Използваме го, за да съгласуваме нашите експери­менти.

Д-р Н: Ти лично създаваш ли слънца в нашата Вселена?

П: Цяло слънце? О, не, това е над моите способнос­ти... и изисква енергиите на много души. Аз творя само в малки мащаби.

Д-р Н: Какво можеш да генерираш?

П: Ла... малки купчини високо концентрирана мате­рия... затоплена.

Д-р Н: Но на какво прилича работата ти, след като я завършиш?

П: На малки слънчеви системи.

Д-р Н: Твоите миниатюрни слънца и планети с размера на скалите, сградите, луната ли са - за какво изобщо говорим?

П: (смее се) Моите слънца са колкото баскетболни топки, а планетите... като топчета за игра... това е най-доброто, което мога да направя.

Д-р Н: Защо ги правиш в малки размери?

П: Упражнявам се, за да мога да направя и по-голе­ми слънца. След достатъчно сгъстяване атомите експлоадират и се кондензират, но аз не мога да направя сама нищо наистина голямо.

Д-р Н: Какво искаш да кажеш?

П: Ние трябва да се научим да работим заедно, да комбинираме енергиите си, за да получим най-доб­ри резултати.

Д-р Н: Кой осъществява термоядрените експлозии в естествен размер, които създават физическите вселени и самия Космос?

П: Източникът... концентрираната енергия на Стар­ците.

Д-р Н: О, значи източникът получава помощ?

П: Така мисля...

Д-р Н: Защо твоята енергия се стреми да създава вселенска материя и по-сложен живот, след като Кумара и съществата над нея вече са опитни в това?

П: От нас се очаква да се присъединим към тях, точно както те искат да обединят своята висша енергия с тази на Старците.

Въпросите за сътворението винаги водят до проблема за Първопричината. Дали екслоадирането на междузвезд­ната маса, довело до раждането на нашите звезди и пла­нети, е случайно явление в природата, или е планирано от някаква разумна сила? Когато слушам пациенти като Те-си, се питам защо душите ще участват във верижните реакции на енергийната материя с модели в малки разме­ри, ако не възнамеряват да създадат по-големи небесни тела. Не съм имал пациенти от Ниво VI и от следващите нива, които да приведат факти за това как биха могли да придвижат по-нататък силите на сътворението. Би могло да се приеме, че ако душите наистина се усъвършенстват, то от съществата на това ниво би могло да се очаква да участват в подобряването на планетите и в развиването на форми на живот, податливи към по-висока степен на разум, които да са подходящи за използване от душите.

Докато обмислях защо далеч несъвършените души имат нещо общо със сътворението изобщо, стигнах до следния извод: на всички души е дадена възможност да участват в развитието на по-нисшите форми на разумен живот, с цел да напреднат самите те. Този принцип може да обясни и защо душите се прераждат под физически облик. Теси ме наведе на мисълта, че висшият разум, който тя нарича източник, се състои от съюз на създа­тели (Старците), които съединяват своята енергия, за да създават Вселени. Тази мисъл ми е предавана по различ­ни начини от други пациенти, когато описват съчетаната енергия на стари души, които вече не се прераждат.

Тази концепция не е нова. Идеята, че не съществува един-единствен Бог, е философията на сектата Джайна в Индия. Привържениците на джайнизма вярват, че абсо­лютно съвършените души, наричани Сидха, са група от вселенски създатели. Тези души са напълно освободени от по-нататъшни превъплъщения. Под тях са душите на Архатите - напреднали просветители, които все още се прераждат, заедно с три по-нисши степени развиващи се души. За джайнистите реалността се е създала сама и е вечна. Поради това Сидха не се нуждаят от създател. Повечето Източни философии отхвърлят тази догма на джайнизма за сметка на божествения съвет на духовните ръководители, създаден от един върховен ръководител. Това заключение е по-приемливо и за Западния манталитет.

С някои пациенти е възможно да се проследи в сбит вариант широк спектър от теми. По-рано, когато гово­реше за космичното обучение на душата, Теси спомена за съществуването на разумен живот в други светове. Това извежда на преден план друг аспект от живота на душите, който някои от нас може би ще възприемат трудно. Малък процент от .моите пациенти, обикновено напредналите души, са в състояние да си припомнят, че са обитавали странни, нечовешки разумни форми на живот в други светове. Техните спомени са доста мимо­летни и мъгляви по отношение на обстоятелствата око­ло тези животи, физическите детайли и разположението на планетите спрямо нашата Вселена. Чудех се дали преди дълги години Теси е имала някакви подобни пре­живявания затова за няколко минути дадох такава насо­ка на запитванията си, за да видя докъде ще ни отведе.

Д-р Н: Преди известно време ти спомена за други физически светове освен Земята, които са на разпо­ложение на душите.

П: (колебливо) Да...

Д-р Н: (безучастно) И предполагам, че някои от тези планети поддържат разумен живот, който е полезен за душите, желаещи да се преродят?

П: Така е, има много училищни дворове.

Д-р Н: Говорила ли си някога с други души за техните училищни дворове?

П: (дълга пауза) Не съм склонна да го правя - не съм привлечена от тях - другите училища.

Д-р Н: Може би ще можеш да ми дадеш някаква представа как изглеждат?

П: О, някои са... аналитични училища. Други са основно мисловни светове... изискани места...

Д-р Н: Какво мислиш за Земното училище като го сравняваш с другите?

П: Земното училище все още е несигурно. То е изпълнено с негодуванието на много хора от това, че са водени от някого, и с антагонизма на водачите един към друг. Тук има толкова много страх за преодоляване. Това е един свят в непрекъснат кон­фликт, защото са събрани прекалено много хора с прекалено много различия помежду си. Другите светове имат малко население и цари по-голяма хармония. Населението на Земята е изпреварило умственото си развитие.

Д-р Н: В такъв случай би ли предпочела да се обучаваш на друга планета?

П: Не, въпреки всички конфликти и жестокост на Земята, тук има страст и смелост. Обичам да работя в критични ситуации. Да създавам ред от хаоса.

Всички знаем, че Земята е трудно училище.

Д-р Н: Значи човешкото тяло не е лесен гостоприемник за душите?

П: ... Има по-леки форми на живот... които са в по-малък конфликт със себе си...

Д-р Н: Откъде знаеш това, след като твоята душа не е била в друга форма на живот?

След като направих това подходящо въведение, Те-си започна да разказва, че е била малко летящо създание в друга среда в един загиващ свят, където е било трудно да се диша. Според нейните описания слънцето на тази планета очевидно се е превръщало в свръхнова. Тя из­говаряше думите несигурно, накъсано и бързо.

Теси каза, че е живяла в този свят във влажна джунгла, а нощното небе е било така гъсто осеяно със звезди, че между тях не оставали никакви тъмни коридо­ри. Това създаде у мен представата, че тя се е намирала близо до центъра на някаква галактика, може би нашата. Освен това каза, че краткият период, през който е била в този свят, е бил по времето, когато е била млада душа и Кумара е била неин наставник. След като светът вече не можел да поддържа живота, те били принудени да дойдат на Земята, за да продължат да работят заедно. Тя ми обясни, че между умствената еволюция на Земята и онова, което била преживяла преди това, имало при­лика. Тази летяща раса започнала да се страхува, да се изолира и станала опасна за самата себе си. И там, както и на Земята, семейните връзки били важни и били израз на лоялност и преданост. Докато приключвах тази насо­ка на въпросите, се получи ново развитие.

Д-р Н: Мислиш ли, че на Земята има други души, които също са имали физически животи в този вече мъртъв свят?

П: (Пауза. Неспособна да се въздържи.) Всъщност, срещнах една.

Д-р Н: При какви обстоятелства?

П: (смее се) Преди известно време срещнах един мъж на някакъв прием. Той ме позна, не физически, а с ума си. Беше странна среща. Загубих равновесие, когато той дойде при мен и ме хвана за ръката. Мислех, че ми се натрапва, когато каза, че ме поз­нава.

Д-р Н: Какво стана след това?

П: (тихо) Бях замаяна, нещо, което е необичайно за мен. Знаех, че между нас има нещо. Мислех, че е на сексуална основа. Сега мога да видя всичко ясно. Това беше... Икак. (Това име е изречено с потраква-не, идващо от дъното на гърлото й.) Той ми каза, че някога сме били заедно на едно далечно място, а тук имало още двама...

Д-р Н: Каза ли нещо повече за тях?

П: (неясно) Не... чудя се... би трябвало да ги позна­вам...

Д-р Н: И как каза ли още нещо за вашата някогашна физическа връзка на онова място?

П: Не. Видя, че съм объркана. Тогава изобщо не знаех за какво говори.

Д-р Н: Как е можел той да си спомня съзнателно за тази планета, а ти - не?

П: (озадачена) Той е.... по-напред от мен... познава Кумара. (след това по-скоро на себе си, отколкото на мен) Какво прави той тук?

Д-р Н: Защо не ми доразкажеш за него на приема?

П: (отново се смее) Мислех, че просто се опитва да ме сваля. Беше глупаво, защото аз бях привлечена от него. Каза, че съм много привлекателна, а мъжете обикновено не ми казват такива неща. Имах проблясъци, че сме били заедно преди... като последова­телни фрагменти от сън.

Д-р Н: Как свърши разговорът ти с този мъж?

П: Видя моето неудобство. Предполагам, че е решил, че е най-добре да не търси по-нататъшен кон­такт, защото не съм го виждала оттогава. Въпреки това продължавам да си мисля за него и може би отново ще се видим...

Вярвам, че душите пресичат времето и пространс­твото, за да се срещнат. Наскоро имах двама пациенти, които бяха най-добри приятели и дойдоха при мен за регресия по едно и също време. Те не само са били духовни спътници в много прераждания на Земята, но и бяха "женени" като рибоподобни разумни същества в един прекрасен воден свят. И двамата си спомниха ра­достта от това да играят под водата със своите израстъ­ци и да се издигат на повърхността, за да "надничат". Нито един от двамата не можа да си спомни много за тази планета или какво се е случило с тяхната раса от морски създания. Може би те са били част от провалил се земен експеримент дълго преди сухоземните бозайни­ци да се развият до най-обещаващите за душите видове на Земята. Подозирам, че това не е било Земята, защото съм имал други пациенти, които са ми казвали, че са живели във водна среда, за която знаеха, че не е земна. Един от тези пациенти каза: "Моят воден свят беше много топъл и прозрачен, защото имахме три слънца над главите си. Пълното отсъствие на мрак под водата беше успокояващо и правеше строенето на жилищата ни много по-лесно." Често съм се чудел дали сънищата, че летим, дишаме под вода и други нечовешки физически прояви, които сънуваме нощем, имат връзка с наши по-ранни физически преживявания в друга околна среда.

В началото на моите изследвания на душите аз почти очаквах, че онези пациенти, които можеха да си спомнят други светове, ще казват, че са живели в нашата галактика в близост до слънцето. Това предположение беше наивно. Земята е една незначителна част от Млеч­ния път с още само осем звезди, които са на десет светлинни години от Слънцето. Знаем, че нашата галактика включва повече от 200 билиона звезди, влизащи в една Вселена, която според последните хипотези обхва­ща 100 билиона галактики. Световете около слънцата, които могат да поддържат живота, смайват въображе­нието. Помислете, ако само един единствен процент от звездите в нашата галактика имат планети с разумен живот, който да е от полза за душите, броят им пак ще възлиза на милиони.

Според това, което мога да извлека от пациенти, които желаят и могат да обсъждат предишни предназна­чения, душите са изпращани във всички светове с подхо­дящи разумни форми на живот. От всички звезди, които са ни известни, само четири процента приличат на наше­то слънце. Очевидно това не означава нищо за душите. Техните планетарни прераждания не са обвързани със светове от типа на Земята или с разумни двуноги, които ходят по земята. Душите, които са били в други светове, ми казват, че са привързани към определени светове и се завръщат в тях (като на Земята) периодично за поредица от животи. Не съм имал много пациенти, които да са в състояние да си припомнят специфични детайли от жи­вота в други светове. Това може би се дължи на липсата на опитност, на потискане на паметта или на блокиране, наложено от експертите-водачи, за да се избегне смуще­нието от ретроскпекции в извънземни тела.

Онези пациенти, които могат да обсъждат своите преживявания в други светове, ми казват, че преди да дойдат на Земята, душите често се поставят в тела на създания с разум, който е по-нисш от този на човешките същества (за разлика от случая на Теси). Веднъж влезли в човешко тяло обаче, душите повече не слизат обратно по стълбицата на умствената еволюция. И въпреки това физическите контрасти могат да бъдат ярки, а странич­ните пътувания далеч от Земята не винаги са приятни. Един мой пациент от средното ниво го предаде по този начин: "След дълга поредица от човешки животи казах на моя водач, че имам нужда да си почина от Земята за известно време в друг вид среда. Той ме предупреди, че тази промяна точно сега може и да не ми хареса, защото съм привикнал към свойствата на човешкия ум и тяло." Пациентът ми настоял и съответно му бил даден живот в място, което той описа като "пастелен свят, където живеех сред раса от малки, набити същества. Те бяха внимателни, но мрачни хора с дребнички, тебеширено-бели лица, които никога не се усмихваха. Без човешкия смях и физическата подвижност, аз не бях в синхрон и постигнах малък напредък." Предназначението трябва да е било особено трудно за този индивид, особено като вземем предвид, че хуморът и смехът са такъв отличи­телен белег на живота на душите в духовния свят.

Вече наближавам финалната фаза на сеанса със Случай 23. Наложи се да приложа допълнителни техники за задълбочаване, защото исках Теси да проникне до най-отдалечените кътчета на своя свръхсъзнателен ум, за да ми разкаже за четвъртото измерение и източника.

Д-р Н: Теси, скоро времето ни ще свърши и аз искам още веднъж да насочиш ума си към източника-създател. (пауза) Ще ми направиш ли тази услуга?

П: Да.

П:... Актът на съединяване, да.

Д-р Н: Кажи ми, източникът някакво специално централно място в духовния свят ли обитава?

П: Източникът е духовният свят.

Д-р Н: Защо тогава душите говорят за достигане до сърцевината на духовния живот?

П: Когато сме млади духове, навсякъде около нас долавяме енергия и въпреки това чувстваме, че... сме в периферията. С възрастта започваме да осъз­наваме присъствието на една концентрирана енер­гия, но чувството е едно и също.

Д-р Н: Въпреки че беше нарекла това "Мястото на Старците"?

П: Да, те са част от концентрираната енергия на източника, която ни поддържа като души.

Д-р Н: Съединявайки тази енергия в един енергиен източник, можеш ли да ми опишеш създателя на по-човешки език?

П: Абсолютно безкористните същество, на което всички се стремим да приличаме.

Д-р Н: Ако източникът представлява целият духо­вен свят, по какво това духовно място се различава от физическите вселени с техните звезди, планети и живи същества?

П: Вселените са създадени - да живеят и да умрат - за да бъдат използвани от източника. Мястото на духовете... с източникът.

Д-р Н: Изглежда живеем във Вселена, която се раз­ширява и може отново да се свие и накрая да загине. След като ние живеем в ограничено във времето пространство, как може самият духовен свят да е вечен?

П: Защото тук ние живеем в не-пространство, което е вечно... с изключение на определени зони.

Д-р Н: Моля те, обясни ми какви са тези зони.

П: Това са... взаимно свързвани врати... отвори, през които да преминаваме във физическата Вселена на времето.

Д-р Н: Как може в не-пространството да същест­вуват врати на времето?

П: Отворите играят ролята на прагове между реал­ностите.

Д-р Н: Добре, ако духовният свят няма измерения, какъв вид реалност е той?

П: Състояние на неизменна реалност, противопо­ложно на изменящите се реалности на световете с измерения, които са материални и се променят.

Д-р Н: Минало, настояще и бъдеще имат ли някакво значение за душите, които живеят в духовния свят?

П: Само като средства за разбиране последовател­ността във физически облик. Да живееш тук... има една... неизменност... за онези от нас, които не прек­рачват праговете на света на материята и времето.

Д-р Н: Говориш за вселените в множествено число. Тези други физически вселени извън онази, която включва Земята, ли се намират?

П: (неопределено) Има... различни реалности, които съответстват на източника.

Д-р Н: Казваш, че душите могат да влизат в различ­ни стаи с различни физически реалности през духов­ните входове, така ли?

П: (кимва) Да, могат - и го правят.

Преди да завърша сеанса с тази силно напреднала пациентка, трябва да добавя, че повечето хора в състоя­ние на дълбока хипноза могат да проникват извън зем­ната реалност на триизмерното пространство в редува­щите се реалности на вечността. В състояние на подсъз­нание чрез миналите си и настоящи животи пациентите ми преминават през една хронология от време, която наподобява онази, която възприемат, когато са в съзна­ние. Когато ги поставя в състояние на свръхсъзнание и ги въведа в духовния свят, настъпва промяна. Тук те виждат сегашното измерение на времето като една хо­могенна единица от минало, настояще и бъдеще. Секу­ндите в духовния свят изглежда се равняват на години на Земята. Когато сеансът приключи, пациентите често са изненадани от това колко уеднаквено е времето в духовния свят.

Квантовата механика е модерен дял на физиката, който изследва всички субатомни движения в съответствие електромагнитните нива на енергията, където се смята,, че нещата в живота не са в твърдо състояние и съществуват в едно еднородно поле. Излизайки извън границите на физическите закони за гравитацията на Нютон, елементите, въздействащи върху времето, също се приемат за уеднаквени чрез честотата на светлинните вълни и кинетичната енергия. След като показвам, че в духовния свят душите изпитват чувства при преминава­нето в хронологичен ред през времето, това не влиза ли в противоречие с идеята за единство на минало, насто­яще и бъдеще? Не, не противоречи. Моите проучвания показват, че илюзията за движение напред във времето е създадена и поддържана за онези души, които отиват и се връщат от физически измерения (които са привик­нали към такива биологически отговори като стареене­то), за да могат те по-лесно да преценят своя напредък. Затова за мен има смисъл, когато квантовата физика изказва хипотезата, че времето, вместо да е абсолют от три фази, е само един израз на промяната.

Когато пациентите ми говорят за пътуванията си като души по линии, които се извиват, аз се сещам за теориите за четвъртото измерение на онези астрофизици, които вярват, че светлината и движението са едно обединение на време и пространство, образуващо затво­рен кръг. Те казват, че ако пространството се изкриви достатъчно силно, времето спира. Действително, когато слушам моите пациенти да говорят за времеви зони и тунели за преминаване в различни измерения, аз си Мисля за приликите с нашите астрономически теории, според които физическото пространство е огънато или извито в космически примки, създаващи "отвори" от хиперпространство и черни дупки, които могат да изве­дат извън нашата триизмерна Вселена. Може би концеп­циите на астрофизиците и метафизиците за четвъртото измерение се доближават много една до друга.

Подсказвал съм на моите пациенти, че ако духов­ният свят им изглежда кръгъл и сякаш се извива, когато пътуват бързо като души, той може да представлява една ограничена затворена сфера. Те отхвърлят идеята за каквито и да е измерими граници и въпреки това не ми предлагат почти нищо друго, освен метафори. Случай 23 казва, че самият духовен свят е източникът на съзиданието. Някои наричат това място "сърцето" или "дъха на Бог". Случай 22 определя пространството на душите като "плат", а съм имал други пациенти, които окачествяват духовния свят като "диплите на рокля без шевове, която се движи напред-назад, шумолейки". По­някога усещат въздействията от леко "вълнообразно" движение на светлинна енергия, описвано като "вълни (или пръстен), изтичащи навън от развълнуван басейн с вода". Обикновено хората в състояние на свръхсъзнание свързват географията на местата за душите с равни, открити пространства - без да споменават за свойства като гравитация, температура, налягане, материя или за часовници, отбелязващи началото и края на работния ден - свързвани с хаотичната физическа Вселена. Когато се опитвам да характеризирам целия духовен свят като празни пространства обаче, хората в транс се противо­поставят на такава представа.

Въпреки че моите случаи не могат да дадат изчер­пателно обяснение за мястото, където живеят техните души, всички те говорят без заобикалки, че той е напълно реален за тях. За пациента в транс духовният свят не е нито близо, нито далеч от нашата физическа Вселена. Любопитното е, че въпреки това те описват духовната материя като лека или тежка, дебела или тънка, голяма или малка, когато сравняват своите преживявания като души с тези от живота на Земята.

Докато абсолютната реалност на духовния свят из­глежда остава неизменен факт в умовете на хората под хипноза, тяхното отношение към други физически изме­рения се променя. Имам чувството, че другите вселени освен нашата собствена са създадени с цел да осигурят среда, подходяща за израстването на душите заедно със същества, които ние не можем дори да си представим. Един напреднал пациент ми каза, че през дългото си съществуване е живял в няколко свята, като никога не с разделял душата си на повече от две части. Някои зрели животи траели за него само няколко месеца, измерени в земно време, поради местните условия на планетата и кратката продължителност на живота на преобладава­щата форма на живот. Докато говореше за "планетата рай" с малко население, която била една по-спокойна, по-опростена версия на Земята, той добави, че този свят не бил далеч от Земята. Прекъснах го: "Тогава трябва да е само на няколко светлинни години от Земята?" Той търпеливо обясни, че планетата не била в нашата Вселе­на, но по-близо до Земята в сравнение с много други планети от нашата собствена галактика.

Важно е читателят да разбере, че когато хората си припомнят, че са живели в други светове, те изглежда са освободени от ограниченията, които измеренията нала­гат на нашата Вселена. Когато душите пътуват до пла­нети, преминавайки през галактики или различни изме­рения, те измерват продължителността на пътуването по времето, което им е нужно, за да достигнат до крайната си цел, изпитвайки ефекта на тунела от духовния свят. Размерът на пространството, в което навлизат, и отно­сителното разположение на световете един спрямо друг също се взимат под внимание. Слушайки сведенията на моите пациенти за светове с множество измерения, ос­тавам с впечатлението, че те вярват, че всички тези потоци от измерения се събират в голямата река на духовния свят. Ако можех да се абстрахирам и да разг­лобя на съставните им части всичките тези променени реалности, обитаващи умовете на моите пациенти, дейс­твието сигурно щеше да прилича на обелването на арти-шок от всичките му люспи, стигайки до самата му сър­цевина.

Още известно време продължих да задавам въпроси на Теси, но забелязах, че започва да се изморява. Реших да приключа сеанса с още няколко въпроса за генезиса на цялото сътворение.

Д-р Н: Теси, искам да приключа като те попитам още нещо за източника. От дълго време си душа, затова как виждаш своята връзка с целостта на сътворението, за която ми говори по-рано?

П: (дълга пауза) Като усещане за движение. В нача­лото нашата духовна енергия мигрира навън от източника. След това. по време на своите животи, започваме да се движим навътре... насочвайки се към единството и обединението...

Д-р Н: От думите ти излиза, че този процес изглежда като жив организъм, който се разширява и свива.

П:... Има освобождаване в резултат на експлозия... след това завръщане... да, източникът пулсира.

Д-р Н: И ти се движиш към центъра на този енер­гиен източник?

П: Всъщност той няма център. Източникът е нався­къде около нас, все едно че сме... във вътрешността на едно биещо сърце.

Д-р Н: Но ти каза, че с увеличаване на познанията на душата, ти започваш се връщаш назад към точ­ката на произхода?

П: Да, когато бях избутана навън, бях дете. Сега, когато младостта ми отминава, съм привлечена обратно...

Д-р Н: Обратно накъде?

П: Към по-дълбоката вътрешност на източника.

Д-р Н: Вероятно ще можеш да опишеш този източ­ник чрез цветове, за да обясниш движението на душата и обхвата на сътворението.

П: (въздъхва) Все едно че всички души са част от една огромна електрическа експлозия, в резултат на която се образува... светъл кръг. Този... светъл кръг е изпълнен с тъмнопурпурна светлина, която плам­ти... изсветлявайки до бяло в краищата. Нашето осъзнаване започва по ръбовете от ярка светлина и колкото повече растем... толкова повече потъваме в по-тъмната светлина.

Д-р Н: Трудно ми е да си представя едно божество на съзиданието като студена» тъмна светлина.

П: Това е защото аз не съм достатъчно близо до мястото на съединяване, за да ти го обясня добре. Сама по себе си тъмната светлина е... покривало, извън което ние усещаме силна топлина... наситена с едно знаещо присъствие, което за нас е навсякъде и... е живо!

Д-р Н: Какво беше усещането, когато за пръв път осъзна своята самоличност като душа, след като си била изтласкана към ръба на този светъл кръг?

П: Същото... като да гледаш как се разпуква първото пролетно цвете, а това цвете да си ти. И колкото повече се разтваря то, толкова повече осъзнаваш присъствието на други цветя в едно прекрасно поле и те изпълва... безкрайна радост.

Д-р Н: Ако този експлоадиращ, многоцветен енер­гиен източник претърпи вътрешен колапс, всички цветя ли ще умрат накрая?

П: Нищо не се разрушава... източникът е вечен. Като души ние никога няма да умрем - по някакъв начин знаем това. Като се съединяваме, нашата нараства­ща мъдрост прави източника по-силен.

Д-р Н: Това ли е причината, поради която източни­кът желае да прави това упражнение?

П: Да, за да ни даде живот, за да можем да достиг­нем до състояние на съвършенство.

Д-р Н: За какво му е на един източник, който вече е явно съвършен, да създава нов разум, който е далеч от съвършенството?

П: За да помага на създателя да създава. По този начин, чрез собствената си трансформация и изди­гането до по-високите нива на реализация, ние уве­личаваме блокчетата, които изграждат живота.

Д-р Н: Принуждавани ли са душите да се отделят от източника и да отидат на места като Земята заради някакъв вид първичен грях или защото са тръгнали по кривия пъти духовния свят?

П: Това са глупости. Ние биваме... увеличавани... в прекрасното разнообразие на сътворението.

Д-р Н: Теси, искам да ме слушаш внимателно. Ако източникът изпитва необходимост да стане по-си­лен или по-мъдър като разделя собствената си бо­жествена енергия, за да създава по-нисш разум, който се надява, че ще се увеличи - това не предпо­лага ли, че самият той не е напълно съвършен?

П: (пауза) Източникът твори заради собствената си реализация.

Д-р Н: Точно това имах предвид. Как може това, което е абсолют, да стане по-пълен абсолют, ако нещо не му липсва?

П: (колебае се) Това, което възприемаме като... наш източник... е всичко, което можем да познаем, и ние мислим, че създателят желае да изрази себе си чрез нас като... ни ражда.

Д-р Н: Мислиш ли, че създателят наистина става по-силен от това, че съществувате като души?

П: (дълга пауза) Аз виждам съвършенството на създателя... поддържано и обогатявано... като спо­деля с нас възможността за съвършенство и това е решително продължение на собственото му Аз.

Д-р Н: Значи източникът първо съзнателно създава несъвършени души и несъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си?

П: Да, и ние трябва да вярваме в това решение и да се уповаваме на процеса на завръщане към произ­хода на живота. Човек трябва да гладува, за да оцени храната, да му е студено, за да разбере благодатта на топлината, и да е бил дете, за да осъзнае ценността на родителя. Трансформацията ни дава някаква цел.

Д-р Н: Искаш ли да бъдеш родител на души?

П:... Участието в нашето зачеване е... една от меч­тите ми.

Д-р Н: Ако нашите души не преминаваха през фи­зически живот, щяха ли някога да знаят тези неща, за които ми говориш сега?

П: Щяхме да сме чували за тях, но нямаше да ги познаваме. Щеше да е все едно, че на твоята духовна енергия й е било казано да свири гами на пиано само с един нота.

Д-р Н: Вярваш ли, че ако източникът не беше създал душите, които да отгледа и възпита, неговата пора­зителна енергия щеше да намалее поради липса на изразяване?

П: (въздиша) Може би това е неговата цел.

След това пророческо изявление на Теси, аз прик­лючих сеанса. Докато я изваждах от състоянието на транс, тя сякаш се завръщаше към мен, преминавайки през времето и пространството. Докато седеше тихо, фокусирайки погледа си върху предметите от кабинета ми, изразих благодарността си от предоставилата ми се възможност да работя с нея на такова напреднало ниво. Усмихвайки се, дамата каза, че ако е имала предвари­телна представа за мъченията, на които съм я подложил, сигурно е щяла да откаже да работи с мен.

След като се сбогувахме, се сетих за последните й изявления, засягащи източника на живота. В древна Пер­сия суфите са имали поговорка, че ако създателят е олицетворение на абсолютната доброта и, следовател­но, на абсолютната красота, то в естеството на приро­дата е да желае да се прояви.
ИЗБОР НА ЖИВОТ

Идва моментът, когато душата трябва отново да напусне убежището на духовния свят за ново пътуване до Земята. Това не е лесно решение. Душите трябва да се подготвят да напуснат един свят на съвършена мъд­рост, където са се радвали на блажена свобода, и да се настроят към физическите и душевни потребности на човешкото тяло.

Видяхме колко уморени са душите, когато влизат обратно в духовния свят. Мнозина не искат да мислят за повторно връщане на Земята. Това се отнася особено за случаите, когато до края на физическия си живот не сме се доближили до своите цели. Завърнали се в духовния свят, душите се опасяват дори временно да напуснат този свят на разбирателство, другарство и състрадание, за да се озоват в обстановка на несигурност и страх, предизвиквани от агресивните, съперничещи си човешки същества от планетата. Въпреки че на Земята имат се­мейства и приятели, много от преродените души се чувстват самотни и анонимни сред огромните безлични маси от хора. Надявам се, че моите случаи са показали, че за духовния свят важи точно обратното и че там душите могат безпрепятствено да споделят помежду си и най-съкровеното. Множество други същества, чиято подкрепа никога не секва, познават и ценят нашата духовна самоличност.

Обновяването на нашата енергия и на оценката ни за собственото ни Аз отнема повече време на някои души в сравнение с други, но накрая душата намира основания, за да започне процеса на прераждането. Въпреки че е трудно да се напусне духовната среда, като души ние си припомняме и физическите удоволствия от живота на Земята с нежност и дори носталгия. Когато раните от миналия живот бъдат излекувани и отново постигнем пълна хармония със себе си, ние сме привлечени от възможността да дадем физически израз на нашата са­моличност. Съвместните духовни усилия по време на подготвителните сеанси с нашите съветници и равно-поставени членове от групата са ни подготвили за след­ващия живот. Нашата карма от минали дела по отноше­ние на човешката природа, всички наши грешки и пос­тижения са били оценени с оглед на най-добрата насока на бъдещите ни усилия. Сега душата трябва да асими­лира цялата тази информация и да предприеме решител­ни действия, основаващи се на три основни решения;

• Готов ли съм за нов физически живот?

• С какви специфични уроци искам да се заема, за да напредна в своето обучение и развитие?

• Къде трябва да отида и кой трябва да бъда в следващия си живот, за да имам най-голяма въз­можност да работя върху своите цели?

По-старите души се прераждат по-рядко, независи­мо от проблемите с населеността на планетите, за които са предназначени. Когато един свят умира, съществата, които имат недовършена работа, се преместват в друг свят, където има подходящи форми на живот за вида работа, която те трябва да вършат. Циклите на прераж­дането за безсмъртната душа изглежда се регулират по-скоро от вътрешното желание на конкретната душа, отколкото от неотложните нужди на телата-гостоприемници, развиващи се в една Вселена от планети.

Въпреки всичко Земята определено изпитва все по-голяма нужда от души. Днес населението на Земята е над пет билиона души. Демографските изчисления за това колко души са живели на Земята през последните 200 000 години се различават. Средната стойност е около 50 билиона души. Това число, което според мен е ниско, показва броя на посещенията на различни души. Трябва да се има предвид, че едни и същи души продължават да се прераждат, а има и такива, които заемат повече от едно тяло по едно и също време. Има привърженици на прераждането, които смятат, че броят на хората, които живеят по настоящем на Земята, е близък до общия брой т душите, които изобщо са живели тук. Честотата на прераждане на душата на Земята е променлива. Несъм­нено днес Земята изпитва по-голяма нужда от души, отколкото в миналото. Приблизителният брой на насе­лението през I в. сл. Хр. е около 200 милиона. Към 1800 г. броят на хората е нараснал четири пъти, а само след още 170 години отново се е увеличил четворно. Очаква се между 1970 и 2010 г. световното население още вед­нъж да се удвои.

Когато изследвам хронологията на преражданията на даден пациент, откривам, че между животите му през епохите на Палеолита и номадския начин на живот обик­новено има дълги промеждутъци от по стотици и дори хиляди години. Свидетелствата на пациентите ми показ­ват, че с появата на земеделието и домашните животни през епохата на Неолита преди 7000-5000 години те започват да се прераждат по-често. И все пак техните животи са отделени един от друг с по около 500 години. С възхода на градовете, търговията и по-голямото раз­нообразие на храна, списъкът на прераждания на душите нараства успоредно с увеличаване на населението. Между 1000 и 1500 г. сл. Хр. пациентите ми са живели средно по веднъж на два века. След 1700 г. това се променя във веднъж на един век. Към началото на XX век няколкото живота в един век се превръщат в често срещано явление сред моите случаи.

Спори се дали увеличаването на броя на преражда­нията на душите не е само привидно, тъй като спомените от минали животи стават по-точни, когато хората под хипноза се Приближават до по-скорошните си животи. Това Може би е така до известна степен, но ако животът е важен, той ще остави ярък спомен, независимо от отдалечеността на епохата. Без съмнение огромният прираст на населението на Земята е основната причина за по-честото идване на душите тук. Съществува ли възможност предварителният списък на душите, опре­делени за Земята, да бъде променен поради този бум в човешкото възпроизводство?

Когато питам пациентите за списъка на наличните души, те ми казват, че трябва да се безпокоя по-скоро, че планетата ни ще загине поради пренаселеност, откол­кото за изчерпването на резервите от души. Те са убеде­ни, че винаги могат да се намерят нови души, които да задоволят потребностите от увеличаване на население­то. Ако нашата планета е само един пример сред всички други разумни населения, които съществуват в тази Все­лена, то списъкът на душите наистина трябва да е аст­рономически.

Вече споменах, че душите действително имат сво­бодата да избират кога, къде и кои искат да бъдат през своя физически живот. Определени души прекарват по-малко време в духовния свят, с цел да ускорят развити­ето си, докато други го напускат много неохотно. Огром­ното влияние на нашите водачи в това отношение изоб­що не подлежи на съмнение. Духовните водачи провеж­дат интервюта, подготвящи излизането ни, за да опре­делят нашата готовност да се преродим, точно както веднага след смъртта във фазата на ориентирането сме били подложени на интервю за прием. Случаят, който следва, илюстрира една типична духовна сцена с душа на по-ниско ниво.

Случай 24

Д-р Н: Кога за пръв път осъзна» че може би се завръщаш на Земята?

П: Един тих глас прозвучава в съзнанието ми, каз­вайки: "Време е, не мислиш ли?"

Д-р Н: Чий.е този глас?

П: На моя инструктор. Някои от нас трябва да полу­чат тласък, когато преценят, че отново са готови.

Д-р Н: Чувстваш ли, че скоро ще си готов да се завърнеш на Земята?

П: Да, така мисля... подготвих се за това. Но уроците ще ми отнемат толкова много време в земни години преди да изпълня всичко. Това е някак си объркващо.

Д-р Н: Мислиш ли, че ще продължаваш да идваш на Земята, когато вече си близо до края на своите прераждания?

П: (дълга пауза) Аа... може би не... освен Земята има и друг свят... но със земни хора...

Д-р Н: Какво означава това?

П: На Земята ще има по-малко хора... няма да е толкова претъпкана... не ми е ясно.

Д-р Н: Къде предполагаш, че ще си тогава?

П: Струва ми се, че някакво друго място се заселва - не ми е ясно.

Забележка: Противоположното на регресията в минали животи е прогресията към следващ живот, което дава възможност на някои пациенти да Виждат откъси от бъдещето като незавършени сцени. Някой ми беше казал например, че към края на XXII век населението на Земята силно ще намалее, отчасти поради неблагопри­ятни промени в почвата и атмосферата. Освен това някои пациенти виждат хора, които живеят в странно изглеждащи сгради с куполи. Детайлите около бъдещето винаги са много ограничени, което, подозирам, се дължи на заложената от кармичните ограничения амнезия. Ще добавя още нещо в тази насока при следващия случай.

Д-р Н: Нека се върнем към онова, което казваше за инструкторите, които давали тласък на хората да напуснат духовния свят. Не предпочиташ ли да не го правят?

П: О... бих искал да остана... но инструкторите не искат да се мотаем наоколо прекалено дълго, в противен случай ще ни стане навик.

Д-р Н: Можеше ли да настояваш да останеш?

П: Ами... да.., инструкторите не ни принуждават да напуснем, защото са много внимателни, (смее се). Но те си имат свои начини да... те окуражат, когато дойде моментът.

Д-р Н: Знаеш ли за някой, който не е искал да бъде прероден отново на Земята поради някаква причина?

П: Да, приятелят ми Марк. Той каза, че вече не може да има никакъв принос. Беше отвратен от живота на Земята и не искаше да се връща там.

Д-р Н: Много животи ли беше живял?

П: Всъщност не. Но не се приспособяваше добре в тях.

Д-р Н: Какво направиха учителите с него? Позволи­ха ли му да остане в духовния свят?

П: (замислено) Ние избираме да бъдем преродени, когато бъде решено, че сме готови. Те не те насилват да правиш каквото и да е. На Марк му беше показа­но, че наистина е помагал на другите около себе си.

Д-р Н: Какво стана с Марк?

П: След като още известно време му... втълпяваха... Марк осъзна, че е грешил по отношение на своите способности и накрая се върна на Земята.

Д-р Н: Втълпяваха? Това ме кара да мисля за принуда.

П: (раздразнен от забележката ми) Изобщо не е така! Марк просто беше обезкуражен и се нуждаеше от вяра, за да продължи да опитва.

Забележка: Случай 10 в Глава 4, отнасяща се за душите без дом, ни разказа за "повторното моделиране" надушите, които са поели прекалено много отрицателна енергия от Земята. В Случай 22 също се спомена необ­ходимостта от възстановяване при някои повредени души. Това са по-крайни поправки в сравнение с повтор­ното приспособяване, очевидно наложено върху уморе­ната душа на Марк.

Д-р Н: Щом водачите не те принуждават, може ли душата изобщо да откаже да бъде преродена?

П: (пауза) Да... предполагам, че можеш да останеш тук и никога да не бъдеш прероден, ако толкова много го мразиш. Но инструкторите казаха на Марк, че без живот в някое тяло, уроците му ще траят по-дълго. Ако се откажеш от непосредствено натру­пания опит, пропускаш много.

Д-р Н: Ами в обратния случай, когато душата нас­тоява да се завърне на Земята незабавно, например след преждевременна смърт?

П: И това съм виждал. Това е импулсивна реакция и след известно време преминава. Инструкторите правят така, че да видиш, че да искаш да се върнеш бързо като новородено, не би променило обстоятел­ствата около смъртта ти. Би могло да е различно, ако можеше да се родиш направо възрастен и в същата ситуация. Накрая всички разбират, че тряб­ва да си починат и да поразмишляват.

Д-р Н: И накрая, какво мислиш за перспективата да живееш отново?

П: Развълнуван съм. Нямаше да изпитвам удовлет­ворение без своите физически животи.

Д-р Н: Когато си готов за ново прераждане, какво правиш?

П: Отивам на едно специално място.

След като душата реши да се прероди отново, след­ващият етап в процеса на завръщането е да бъде насо­чена към мястото за избор на живот. Душите преценяват кога и къде искат да отидат на Земята, преди да решат кои ще бъдат в своя нов живот. Поради тази духовна практика и за по-лесното разбиране на нещата съм раз­делил избора на живот и нашия окончателен избор на тяло в две глави.

Изборът на време и място за прераждане и кои искаме да бъдем не са напълно изолирани решения. В началото ни се дава възможност да видим как бихме се приспособили към определена среда в отрязъци от бъ­дещето. След това вниманието ни бива насочено към хората, които живеят по тези места. Бях малко объркан от тази процедура, докато не разбрах, че душата се влияе силно от условията и събитията в отделните култури, както и от участниците в тези събития през някакъв период от хронологично време.

Започнах да вярвам, че духовният свят като цяло не функционира еднакво. За пътуващите души всички духовни райони имат еднакви етерни свойства, но раз­лични приложения. Например мястото за ориентиране за пристигащите души може да има обратното значение на това, което напускащите души влагат в мястото за избор на живот. За душите в преход и двете места включ­ват оценка на живота, базираща се на сцени от Земята, но приликата свършва тук. Смята се, че местата за ориентиране са малки пространства за интимни обсъж­дания, проектирани да успокоят новопристигналата душа, но нашето отношение в това място може да бъде някак си отбранително. Това е така, защото имаме чувството, че е можело да се справим по-добре с живота. Винаги някой водач директно взаимодейства с нас.

От друга страна, когато навлизаме в пространство­то за избор на живот, ние сме изпълнени с надежда, обещания и възвишени очаквания. Тук душите са факти­чески сами и не виждат своите водачи, докато оценяват допълненията към новия живот. Това трескаво, стиму­лиращо място е описвано като малко по-голямо от другите духовни области за обучение. Случай 22 го възприема като свят сам по себе си, където трансценденталната енергия изменя времето, давайки възможност за планетарно проучване.

Докато на пациентите ми е трудно да опишат някои духовни места» повечето от тях обичат да говорят за мястото за избор на живот и използват забележително сходни описания. Казвали са ми, че прилича на киноса­лон, където душите могат да се видят в бъдещето как изпълняват различни роли в различна обстановка. Пре­ди да си тръгнат, душите трябва да изберат за себе си един сценарий. Представете си, че участвате в генерална репетиция преди самото представление на новия живот. Да ни разкаже за нея съм избрал един пациент, който е добре запознат с начина, по който неговата душа е подпомагана във вземането на подходящото решение.