ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ОТПЪТУВАНЕ
След като душите приключат консултациите с водачите и равнопоставените членове за многото физически и психологически усложнения, свързани с избора на нов живот и тяло, решението за прераждане е взето. Логично би било да предположим, че след това те незабавно ще се отправят към Земята. Това обаче не става преди да бъде осъществен един важен елемент на подготовката.
Сигурен съм, че вече сте разбрали, че душата, завръщаща се от мястото за избор на живот, трябва не само да определи най-добрия избор за това кой ще бъде в следващия живот, но и да координира това решение с другите участници в предстоящата драма. Ако използваме аналогията за живота като голяма театрална пиеса, то в нея ние ще изпълняваме главната роля като актьори или актриси. Всичко, което правим в пиесата, засяга други второстепенни персонажи (второстепенни, защото те не са ние) от сценария. Техните роли могат да бъдат променяни от нас и нашите от тях, защото докато пиесата тече, в сценария могат да се правят промени (резултат от свободната воля). Онези души, които ще бъдат тясно свързани с нас на сцената на живота, представляват нашия поддържащ състав, като всеки има важна роля. Но как ще ги познаем?
Проблемът как да открият духовните спътници и други важни хора в техния живот е от първостепенно значение за много пациенти, които идват при мен за хипнотична регресия. Накрая повечето от моите пациенти намират отговора на своите въпроси в свръхсъзнанието си, защото откриването на тези души е неделима част от техните приготовления за напускане на духовния свят. Мястото в духовния свят, където душите отиват за тези приготовления, обикновено се нарича "място за разпознаване" или "опознавателен клас". Казвали са ми, че дейността, която тече тук, е като зубрене за последен изпит. Поради това пациентите ми използват и термина "подготвителен клас", за да опишат този аспект на духовно подсилване, което протича непосредствено преди техните души да поемат обратния път към Земята. Следващият случай представя това преживяване.
За да се разбере ясно какво се крие зад духовната дейност на опознавателния клас, може би трябва да се даде определение на думата "духовен спътник". За мнозина от нас най-близкият и най-скъпият ни духовен спътник е съпругата или съпругът. Както видяхме обаче в предишните случаи, души със значение във нашия живот могат да бъдат и други членове на семейството или близък приятел. Времето, през което те са с нас на Земята, може да бъде дълго или кратко. Онова, което има значение, е влиянието, което имат върху нас докато са тук.
С риск от прекалено опростяване на такъв комплексен въпрос, ще разделя нашите взаимоотношения на няколко общи категории. Първо, съществуват взаимоотношения, включващи любов, която е толкова дълбока, че двамата партньори наистина не могат да си представят живота един без друг. Това е душевно и физическо привличане, което е толкова силно, че и двамата партньори вярват, че са предопределени един за друг.
Второ, съществуват взаимоотношения, базиращи се на дружба, приятелство и взаимно уважение. Накрая, има връзки, основаващи се главно на по-случайни запознанства, които добавят някакъв целенасочен елемент в нашия живот. Така духовният спътник може да приеме различни форми и срещането на хора, които попадат в една от тези категории, не е игра на Руска рулетка.
Духовните спътници са предопределени другари, които помагат на нас и на себе си в осъществяването на съвместните цели, които могат да бъдат постигнати най-лесно като се поддържаме един друг в различни ситуации. По отношение на приятелите и любимите, разпознаването на самоличността на сродната душа произтича от нашето най-висше съзнание. Това е прекрасно и мистериозно преживяване, както във физическо, така и в умствено отношение.
Свързването със същества, които познаваме от духовния свят под какъвто и да е физически облик, може да бъде хармонично или разочароващо. Урокът, който трябва да научим от човешките взаимоотношения, е да приемаме хората такива, каквито са, без да очакваме, че нашето щастие зависи изцяло от някой друг. Имал съм пациенти, които са идвали при мен с предположението, че вероятно нямат свой духовен спътник поради бъркотиите и сърдечните проблеми в техните бракове и взаимоотношения. Те не разбират, че кармичните уроци определят трудни стандарти за всеки от нас и че болезнените сърдечни преживявания са умишлени проверки в живота. Често те са най-тежки.
Независимо от обстоятелствата, взаимоотношенията между хората са най-важната част от нашия живот. Как да назовем усещането, когато попаднеш в подходящия момент на подходящото място и срещнеш за пръв път някого, който ще внесе смисъл в твоя живот? Съвпадение, извънсензорно възприятие, нищо ново под слънцето или синхрон? Останал ли е някакъв мимолетен, забравен спомен - нещо познато, напиращо да изплува в ума ти? Бих помолил читателите да се разровят из онези спомени, които включват необичайна и неочаквана първа среща с някой, който е играл важна роля в миналото им. В училище ли е била? Ваш съсед ли е бил този човек? На работа ли сте го срещнали, или по време на почивка? Някой запознал ли ви е, или е било случайна среща? Какво сте почувствали в този момент?
Мразя да се меся в скъпите за хората спомени за предполагаемо спонтанна минала среща, но такива описания като случайност, стечение на обстоятелствата или импулс не могат да се използват за съдбоносни контакти. Това не ги прави по-малко романтични. Когато става дума за духовни спътници, съм чувал много прочувствени разкази за близки духовни същества, които пътуват през времето и пространството, за да се открият едни други като физически създания на конкретно географско място на Земята в определен момент. Истина е също, че амнезията на нашето съзнание може да затрудни срещата с важни хора - може да поемем погрешна посока и да пропуснем връзката на някой кръстопът. Това обаче може да бъде уредено предварително за завръщащите се контингенти.
В случаят, който следва, ще започна диалога от онзи момент от сеанса, когато питам пациента за неговата дейност в духовния свят точно преди прераждането му в настоящия му живот.
Случай 28
Д-р Н: Близо ли е времето, когато ще напуснеш духовния свят за друг живот?
П: Да... почти съм готов.
Д-р Н: След като напусна мястото за избор на живот, душата ти беше ли решила кой ще бъде и с кои хора ще се срещне на Земята?
П: Да, всичко започва да си идва на мястото.
Д-р Н: А какво мислиш за твоя избор на времева рамка и конкретно човешко тяло? Можеш ли да се откажеш?
П: (въздъхва) Да, и съм го правел преди – всички сме го правили - поне тези, които познавам. През повечето време е вълнуващо да мислиш, че отново ще си жив на Земята.
Д-р Н: Но ако малко преди да трябва да се преродиш откажеш да се върнеш на Земята, какво ще стане?
П: Не е толкова... строго. Винаги обсъждам възможностите... притесненията ми за новия живот с моя наставник и приятелите ми преди да поема твърд ангажимент. Наставниците знаят кога увъртаме, но аз вече съм решил.
Д-р Н: Добре. Сега ми кажи, след като си поел твърд ангажимент да се върнеш на Земята, случва ли се нещо друго важно с теб в духовния свят?
П: Трябва да отида в опознавателния клас.
Д-р Н: На какво ти прилича това място?
П: Това е среща за наблюдения... с моите спътници... за да мога да ги позная по-късно.
Д-р Н: Когато щракна с пръсти, веднага ще влезеш в този клас. Готов ли си?
П: Да.
Д-р Н: (щраквам с пръсти) Обясни ми какво правиш.
П: Влизам... плавайки... заедно с другите... за да чуя говорителя.
Д-р Н: Искам да те придружа, но ще трябва да станеш мои очи - става ли?
П: Разбира се, но трябва малко да побързаме.
Д-р Н: Как изглежда това място?
П: Ммм... кръгла аудитория с издигнат подиум в средата - там стоят говорителите.
Д-р Н: Да влезем ли и да седнем?
П: (поклаща отрицателно глава) За какво ни е да сядаме?
Д-р Н: Просто се чудех. Колко души има около нас?
П: О... около десет или петнадесет... души, които ще бъдат близо до мен в предстоящия живот.
Д-р Н: Това ли са всички души, които виждаш?
П: Не, ти попита колко има около мен. Има и други... по-нататьк, на групи... които ще слушат своите говорители.
Д-р Н: Всичките десет или петнадесет души около теб от твоята група-грозд ли са?
П: Някои от тях.
Д-р Н: Тази група прилича ли на онази, която видя точно след последния си живот близо до вратата, където се срещна с няколко души?
П: О, не, онази беше по-тиха... само моето семейство.
Д-р Н: Защо срещата при завръщането ти у дома беше по-тиха, отколкото е тази, на която сме в момента?
П: Все още бях замаян от загубата на тялото си. Тук се водят много разговори, има движение насам-на-там... в очакване... енергията ни наистина се покачва. Слушай, трябва да се придвижим по-бързо, аз трябва да чуя какво казват говорителите.
Д-р Н: Тези говорители твоите наставници-водачи ли са?
П: Не, това са суфльорите.
Д-р Н: Те са души, които са се специализирали в такъв род неща, така ли?
П: Да, те ни дават знаци като се появяват с разни находчиви идеи.
Д-р Н; Окей, нека се приближим до суфльора, а ти продължи да ми разказваш какво става.
П: Образуваме кръг около подиума. Суфльорът плава напред-назад в центъра - посочвайки с пръст всеки от нас и казвайки, че трябва да го следим внимателно. Трябва да го направя!
Д-р Н: (понижавам гласа си) Разбирам и не бих искал да пропуснеш и дума, но, моля те, обясни ми какво имаш предвид под знаци.
П: Този суфльор е прикрепен към нас, за да знаем за какво да се оглеждаме в следващия ни живот. Сега знаците се поставят в нашите умове с цел по-късно, когато вече сме хора, да размърдат нашите спомени.
Д-р Н: Какви са тези знаци?
П: Знаменца - маркировки по пътя на живота.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен?
П: Пътните знаци ни дават в нова насока в живота в определени моменти, когато се очаква да се случи нещо важно... а освен това ние трябва да познаваме знаците, и за да можем да се разпознаваме един друг.
Д-р Н: И душите се събират в този клас преди всеки нов живот?
П: Естествено. Ние трябва да помним дребните неща...
Д-р Н: Но ти вече не си ли прегледал предварително подробностите около следващия си живот в мястото за избор на живот?
П: Така е, но не и дребните детайли. Освен това аз не познавам всички хора, които ще действат заедно с мен. Този клас е финален преглед... събирайки ни всички заедно.
Д-р Н: Онези от вас, които ще оказвате влияние върху животите си?
П: Точно така, това всъщност е подготвителен клас, защото в началото на Земята няма да се разпознаваме един друг.
Д-р Н: Виждаш ли основния си духовен спътник някъде?
П: (изчервява се) ... тя е тук... има и други хора, с които се предполага, че ще имам контакт... или те ще контактуват с мен по някакъв начин... другите също имат нужда от своите знаци.
Д-р Н: О, значи затова тези души се смесват със същества от различни групи. Всички те ще играят някаква важна роля в новия живот на другия.
П: (нетърпеливо) Да, но от твоите приказки не мога да чуя какво става... Шшшт!
Д-р Н: (отново понижавам глас) Добре, на три ще задържа този клас неподвижен за няколко минути, така че да не пропуснеш нищо. (тихо) Едно, две, три. Сега говорителят е млъкнал, а ти ще ми обясниш още малко за знаменцата и знаците. Става ли? П: Мисля... че да.
Д-р Н: Ще наричам тези знаци възбудители на спомени. Казваш, че за всеки от хората с теб ще има специални възбудители, така ли?
П: Затова сме се събрали тук. В живота ми ще има моменти, когато тези хора ще се появят. Аз трябва да се опитам да... си спомня някое... тяхно действие... начина, по който изглеждат... движат се... говорят.
Д-р Н: И всеки ще възбуди спомен у теб?
П: Аха, а някои ще пропусна. Тези знаци имат за цел веднага да прищракат в паметта ни и да ни кажат: "Е, добре, вече си тук." Вътре в нас... ние можем да си кажем: "Време е да започна работа по следващата фаза." Те може да изглеждат незначителни, дребни неща, но знаменцата са повратни моменти в нашия живот.
Д-р Н: А какво ще стане, ако хората пропуснат тези пътни знаменца или знаци за разпознаване, защото, както каза, си забравил какво ти е казал суфльорът? Или ако решиш да пренебрегнеш влеченията си и да поемеш по друг път?
П: (пауза) Имаме право на друг избор - той може да не е толкова добър - може да си непреклонен, но... (спира)
Д-р Н: Какво но?
П: (убедено) След този клас ние обикновено не забравяме важните знаци.
Д-р Н: Защо нашите водачи просто не ни дадат отговорите, от които ще имаме нужда на Земята? За какво са всички тези глупости със знаци, които трябва да напомнят нещо?
П: Поради същата причина, поради която отиваме на Земята без да знаем всичко предварително. Силата на нашата душа нараства от онова, което откриваме. Понякога нашите уроци се разрешават доста бързо... но обикновено не става така. Най-интересните части от пътя са завоите и е по-добре да не пренебрегваме знаменцата в нашия ум.
Д-р Н: Добре, ще преброя от десет до едно и когато стигна едно, твоят клас отново ще започнела се движи и ти ще слушаш, докато суфльорът раздава знаците. Аз няма да говоря, докато не вдигнеш показалеца на дясната си ръка. Това ще бъде знак за мен, че часът е свършил и ти можеш да ми предадеш знаците, които трябва да запомниш. Готов ли си?
П: Да.
Забележка: Свършвам с броенето и изчаквам няколко минути преди пациентът ми да вдигне пръста си. Това е един елементарен пример за безсмислието на сравненията между времето на Земята и духовните светове.
Д-р Н: Не отне много време. П: Така е. Говорителят трябваше да мине през много неща с всеки от нас.
Д-р Н: Предполагам, че детайлите на разпознавателните знаци вече са запечатани стабилно в ума ти? П: Надявам се да е така.
Д-р Н: Добре, кажи ми тогава за последния знак, който ти беше даден в края на часа.
П: (пауза) Сребърен медальон... ще го видя, когато съм на седем години... около врата на една жена, която върви по моята улица... тя винаги го носи.
Д-р Н: По какъв начин този сребърен предмет ще възбуди спомен у теб?
П: (отвлечено) Той проблясва на слънцето... за да привлече вниманието ми... трябва да си спомня...
Д-р Н: (със заповеден тон) Ти си в състояние да обединиш познанието, получено на Земята и в духовния свят. (Поставям ръката си върху челото на пациента.) Защо е важно да познаваш душата на тази жена?
П: Виждам я, докато карам колелото си по нашата улица. Тя се усмихва... сребърният медалъон е ярък... питам за него... ставаме приятели.
Д-р Н: След това какво?
П: (замислено) Ще се запозная с нея малко преди да се преместим, но и това е достатъчно. Тя ще ми чете и ще ми говори за живота, и ще ме научи да... уважавам хората...
Д-р Н: С напредването на възрастта ти могат ли самите хора да играят ролята на знаци, и ли да ти предоставят знаменца, за да ти помогнат да направиш връзката?
П: Разбира се, те биха могли да уредят запознанствата в подходящото време.
Д-р Н: Познаваш ли вече повечето души, които на Земята ще бъдат хора от значение за теб?
П: Да, а ако не ги познавам, ще ги срещна в класа.
Д-р Н: Предполагам, че могат да организират също и любовни сгледи?
П: (смее се) О, сватовниците - да, те го правят, но срещите могат да имат за цел приятелство... да съберат заедно хора, които ще помогнат на кариерата ти... такива неща.
Д-р Н: Тогава душите, които са в тази аудитория и навсякъде другаде, може да са въвлечени в различен вид връзки в твоя живот?
П: (ентусиазирано) Аха, аз ще се свържа с момчето, което е в моя отбор по бейзбол. Друг ще бъде ми бъде партньор в стопанството - ще имам и един приятел от основното училище, с който ще останем приятели цял живот.
Д-р Н: А какво ще стане, ако в бизнеса, в любовта или в каквото и да е, се свържеш с погрешен човек? Това означава ли, че си пропуснал знак за взаимоотношения или червено знаменце за важно събитие? П: Хммм... вероятно няма да бъде точно грешка... а би могло да е отскок, с който да тръгнеш в нова посока.
Д-р Н: Добре, кажи ми кой е най-важният опознава-телен знак, който трябва да запомниш от този подготвителен клас.
П: Смехът на Мелинда.
Д-р Н: Коя е Мелинда?
П: Бъдещата ми жена.
Д-р Н: Какво толкова има за запомняне в смеха на Мелинда?
П: Когато се срещаме, нейният смях ще... прозвучи като малки камбанки... като звънчета... наистина не мога да ти го опиша. След това полъхът на нейния парфюм, когато танцуваме за пръв път... познат аромат... очите й.
Д-р Н: Значи си получил повече от един възбуждащ знак за твоята духовна спътница? П: Да, толкова съм тъп, че вероятно суфльорите са решили, че имам нужда от повече следи. Не исках да направя грешка, когато срещна правилния човек. Д-р Н: А какъв се предполага, че е нейният възбудител на спомени за теб?
П; (ухилва се) Големите ми уши... настъпването по пръстите, докато танцуваме... онова, което чувстваме, когато се прегръщаме за пръв път.
Стара поговорка е, че очите са прозорците към нашата душа. Когато духовни спътници се срещнат на Земята, никой друг физически белег няма по-голямо влияние. Що се отнася до другите ни физически сетива, в една от предишните глави споменах, че душите запазват спомен за такива неща като звуци и миризми. Всичките пет сетива могат да бъдат използвани от духовните суфльори за опознавателните знаци в бъдещите животи.
Случай 28 започна да проявява известно недоволство от това, че му преча да участва в работата на класа си по духовно разпознаване. Подсилвам визуалната му асоциация, че се носи около подиум в центъра на някаква аудитория (други хора използват други наименования). Давам време на пациента ми да приключи с получаването на инструкции и с общуването с приятелите и след това го извеждам от мястото за разпознаване.
За мен е правило никога да не поставям и да не изваждам пациентите от заобикалящата ги духовна среда по време на сеанс, защото смятам, че това пречи на силата на концентрация и припомняне. Когато се установихме надалеч от другите души, запитах този мъж за неговата духовна спътница Мелинда. Научих, че тези две души се чувствали най-добре в ролите на съпруг и съпруга, въпреки че понякога избирали да имат друг вид връзка в съвместните си животи. И двете души искали да бъдат сигурни, че ще се свържат на Земята в настоящия си живот. Реших да проследя какво точно е станало.
Д-р Н: Когато ти и Мелинда дойдохте на Земята и бяхте млади, наблизо ли живеехте?
П: Не, аз живеех в Айова, а тя в Калифорния... (замислено) В Айова се познавах с Клеър.
Д-р Н: Интересуваше ли се от Клеър в романтичен план?
П: Да, почти щях да се оженя за нея. Близо беше -и това щете да е грешка. Клеър и аз не бяхме подходящи един за Друг, но в университета бяхме гаджета и връзката ни се превърна в навик.
Д-р Н: И въпреки това ти напусна родния си град, за да отидеш в Калифорния?
П: Да... Клеър не искаше да заминавам, но родителите ми искаха да напуснат фермата и да се преместят на запад. Харесвах Айова, тревожех се от преместването и се измъчвах от мисълта да оставя Клеър, която още следваше.
Д-р Н: Имаше ли някакъв пътен знак – някакво знаменце - който ти помогна да вземеш решение да се преместиш с родителите си?
П: (въздъхва) Сестра ми беше тази, която развя червено знаменце пред лицето ми. Тя ме убеди, че ще имам по-големи възможности в града, където родителите ми планираха да отидат.
Д-р Н: Виждаш ли сестра си в духовния свят?
П: О, да, тя е в моя кръг (група грозд).
Д-р Н: Клеър една от твоите духовни спътници ли е?
П: (пауза) По-скоро приятел... просто приятели...
Д-р Н: Трудно ли ти беше да напуснеш Клеър?
П: О, да... за нея беше дори по-трудно. В университета ние изпитвахме сексуално привличане един към друг. Заслепението няма абсолютно нищо общо с разума... на Земята е толкова трудно да разбереш какво трябва да правиш с другите хора... сексът е страхотна клопка... щяхме да се отегчим един от друг.
Д-р Н: Физическото привличане с Мелинда различно ли беше от това, което си имал с Клеър?
П: (пауза) Когато Мелинда и аз се срещнахме на танците, почувствах силно физическо влечение към нейното тяло... а предполагам, че и тя е харесала начина, по който изглеждах... но и двамата почувствахме нещо много повече...
Д-р Н: Искам да изясним това. Ти и Мелинда съзнателно ли избрахте в духовния свят своето мъжко и женско тяло така, че да бъдете привлечени един от друг, след като дойдете на Земята?
П: (кима) До... известна степен... но ние бяхме привлечени един от друг на Земята, защото вътре в нашите умове стоеше споменът за предполагаемия ни външен вид.
Д-р Н: Какво стана в ума ти, когато танците приключиха?
П: Сега не мога да видя всичко. Онази нощ нашият наставник ни помагаше, на Мелинда и на мен. Изведнъж реших да отида на танците. Мразя да танцувам, защото съм тромав. Още не познавах никого в града и се чувствах глупаво, но бях насочен натам.
Д-р Н: По време на духовния подготвителен клас ти и Мелинда заедно ли измислихте сцената на танците?
П: Да, тогава знаехме за нея и когато я видях на дансинга, алармата зазвъня. Направих нещо необичайно за мен... Отнех я от мъжа, с когото танцуваше. Когато я прегърнах за пръв път, краката ми се огънаха като маркучи.
Д-р Н: Какво друго почувствахте ти и Мелинда в този момент?
П: Все едно че бяхме попаднали в друг свят... имахме чувството, че се познаваме отдавна... този танц беше толкова странен... да си твърдо убеден, че нещо важно става... насочването... целта на нашата среща... сърцата ни препускаха... беше магия.
Д-р Н: Тогава за какво по-рано в живота ти е било това усложнение с Клеър?
П: За да ме изкуши да остана във фермата... една от погрешните следи, през които трябваше да премина... друг вид живот. След като си тръгнах, Клеър намери правилния човек.
Д-р Н: Ако ти и Клеър бяхте приели по-лекия път заедно и бяхте пропуснали знаменцето на сестра ти, този живот пълна катастрофа ли щеше да бъде?
П: Не, но нямаше да бъде толкова добър. Има една основна насока на живота, която избираме предварително, но алтернативи винаги съществуват и ние се учим и от тях.
Д-р Н: В твоите животи правил ли си някога грешки, поемал ли си по погрешна следа и пропускал ли си по пътя знаменца, посочващи ти промяна на работата, преместване в друг град или среща с някой важен за теб, тъй като детайлите, които си видял в мястото за избор на живот или в опознавателния клас, не са били запечатани достатъчно добре?
П: (дълга пауза) Знаците са там. Но понякога отхвърлям своите, влечения. Има моменти в животите ми, когато сменям посоката поради прекалено много мислене и анализиране. Или не правя нищо поради същите причини.
Д-р Н: А, значи би могъл да направиш нещо друго от това, което е било планирано в духовния свят?
П: Да. Може и да не се получи... но ние имаме право да пропускаме червените знаменца.
Д-р Н: Добре, разговорът ни за мястото за разпознаване ми достави удоволствие и се чудех дали по-късно, във физическия живот, този духовен клас прави нещо друго за теб.
П: (с отвлечен глас) Да, понякога, когато съм объркан от живота си и не знам накъде да тръгна, аз просто... си представям къде бих могъл да отида в сравнение с това къде съм бил и... ми идва наум какво да правя.
Да помагам на пациентите да разпознаят хора, на които им е писано да оказват влияние върху техните животи, е увлекателна част от моята практика. Вярвам, че онези, които са дошли във връзка с някакви взаимоотношения, не са попаднали случайно в кабинета ми в определен етап от техния живот. Провалям ли замисъла на техния духовен опознавателен клас като помагам на тези пациенти да си припомнят ключове за разпознаване? Не мисля така поради две основни причини. Онова, което не би трябвало да научават все още, вероятно няма да бъде разкрито по време на хипнозата, а от друга страна, доста от моите пациенти искат само потвърждение на онова, което вече подозират, че е истина.
Мога да говоря за опознавателните знаци от собствен опит, тъй като имах щастието да разполагам с три характерни ключа, които ми помогнаха да открия съпругата си. Като тинейджър, докато прелиствах страниците на списание "Ьоок", веднъж попаднах на една коледна
реклама на часовници Хамилтън, представени от красива тъмнокоса жена, облечена в бяло. Текстът на рекламата гласеше "На Пеги", защото тя държеше ръчен часовник като подарък от някакъв въображаем съпруг. Завладя ме някакво странно чувство и аз никога не забравих името и лицето. На 21-ия ми рожден ден една любима моя леля ми подари часовник от същата марка.
Няколко години по-късно, докато следвах в института за следдипломна квалификация във Финикс, една събота перех голям куп бяло пране. Внезапно първият възбудител се активира в ума ми с посланието: "Време е да срещнеш жената в бяло." Опитах се да се отьрся от тази мисъл, но лицето от рекламата избута всички други мисли настрани. Спрях да пера, погледнах часовника си Хамилтън и чух командата: "Тръгвай". Замислих се кой носи бяло. Държейки се като обсебен от фикс-идея, отидох в най-голямата болница в града и попитах на рецепцията за сестра, която да отговаря на името и описанието.
Казаха ми, че има такова лице и че тя приключвала смяната си. Когато я видях, бях зашеметен от приликата с картината в ума ми. Нашата среща беше неловка и неудобна, но по-късно седнахме във фоайето и говорихме без да спрем в продължение на четири часа като стари приятели, които не са се виждали от много време - което, разбира се, беше самата истина. Изчаках да се оженим, преди да кажа на жена си причината, поради която бях дошъл в нейната болница, и ключовете, дадени ми, за да я открия. Не исках да си мисли, че съм луд. Тогава научих, че в деня на първата ни среща тя била казала на учудените си приятели: "Току-що срещнах мъжа, за когото ще се омъжа."
Моят съвет към хората относно многозначителни случайни срещи е да не разсъждават прекалено много върху настъпващите събития. Някои от нашите най-добри решения произтичат от това, което наричаме инстинкт. Отдайте се на своите инстинктивни чувства на момента. Когато в живота е предопределено да настъпи някакъв специален момент, това обикновено става.
Едно от последните изисквания към много души преди отпътуването е да се явят пред Съвета на Старей-шините за втори път. Докато някои от моите пациенти виждат Съвета само веднъж между животите, повечето го виждат веднага след смъртта и непосредствено преди прераждането. Духовният свят е среда, която олицетворява реда, и Старейшините искат да подсилят значението на целите на всяка душа за следващия живот. Понякога пациентите ми казват, че след тази среща се връщат в своите духовни групи, за да се сбогуват, докато други казват, че се отправят незабавно към прераждането. Последната процедура е използвана от един пациент, който описа тази прощална среща по следния начин:
"Водачът ми, Магра, ме придружи до едно тихо, бяло пространство, където имаш чувството, че си обграден от облаци. Виждам моя съвет от трима души, които ме очакват, както обикновено. Енергията на Старейшината в средата изглежда доминира над останалите. Всички те имат овални лица, високи скули, нямат коса и са с малко отличителни белези. Струва ми се, че са безполови - или по-скоро сякаш се преливат от мъжки в женски пол и обратно. Чувствам се спокоен. Атмосферата е официална, но не и враждебна. Всеки на свой ред внимателно ми задава въпроси. Старейшините знаят всичко за цялата ми поредица от животи, но не са толкова напътстващи, колкото би могло да се очаква. Искат да им сътруднича при оценяването на моите мотиви и да затвърдят решението ми да работя в ново тяло. Сигурен съм, че са участвали в изборите на тела, които са ми били предложени за бъдещия живот, тъй като чувствам, че са опитни стратези в избора на живот. Съветът иска да изпълня поетия договор. Те наблягат на ползата от постоянстването и на това, че при нещастие трябва да се придържам към своите ценности. Често прекалено лесно изпадам в гняв и те ми напомнят за това, докато преглеждат последните ми постъпки и реакции към събития и хора. Старейшините и Магра ми дават вдъхновение, надежда и кураж да се доверявам повече на себе си в трудни ситуации и да не оставям нещата да ми се изплъзват. И след това, като последен акт за подкрепяне на моята увереност преди тръгването ми, те повдигат ръце и изпращат мълния от положителна енергия в ума ми, която да отнеса със себе си."
Един от аспектите на двете съвещателни срещи, който намирам за доста странен, е, че членовете на една и съща духовна група не е задължително да се явяват пред един и същ състав. За известно време мислех, че би трябвало винаги да има взаимна връзка, тъй като всички членове от една и съща духовна група имат един и същ водач. Грешех. В умовете на моите пациенти дори старшите водачи се явяваха на няколко стъпки под нивото на развитие на всемогъщите същества, които формират техните съвети. Те са подобни на Старците, за които ни разказа Теси в Глава 11, но имат по-специфични отговорности по отношение оценката на живота на душите. Докато водачът може в някои отношения да се приеме за личен довереник на душата, такава близост не може да се постигне със Старейшина. С времето започнах да разбирам, че във властта на Старейшината, за разлика от тази на водачите, е да прави напречно сечение надуши от множество групи.
Очевидно всеки в духовната група зачита подчертано личния характер на тази процедура. Всички те възприемат своя собствен Съвет на Старейшините като богоподобен. Старейшините са окъпани в ярка светлина и цялата обстановка е наситена с усещане за божественост. Един пациент го обясни по следния начин: "Когато биваме отведени пред лицето на тези висши същества, които съществуват в такова високо духовно царство, нашето усещане за източника на сътворението намира потвърждение."
Достарыңызбен бөлісу: |