Д-р Н: Току-що започна реално да напускаш астралното ниво на Земята и навлизаш все по-навътре и по-навътре в духовния свят. Искам да ми кажеш какво чувстваш.
П: Тишината... толкова е спокойно...
Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне?
П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра.
Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук?
П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук.
Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост).
Забележка: Характерните свойства на водачите, отличаващи ги от духовните спътници и другите поддържащи същества, ще бъдат изследвани в Глава 8.
Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови?
П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ.
Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или женския пол по време на своето духовно съществуване?
П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват.
Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент?
П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов.
Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята?
П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много време, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител.
Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш?
П: Нежност... спокойствие... любов...
Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората?
П: (колебае се) До известна степен... но е по-различно. Можеш да видиш разума зад онова, което приемаме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята...
Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят?
П: Когато на Земята погледнеш в очите на определен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отпреди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня.
Забележка: От много пациенти съм чувал, че светлината на духовната самоличност се отразява в човешките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен.
Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П: Да, всеки го знае.
Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин?
П: Естествено ние можем винаги да се идентифицираме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си.
Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особено в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята?
П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, каквито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага.
Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човешки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята?
П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди...
Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично?
П: Да.
Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични разговори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път?
П: (пауза)... Когато става въпрос за интимни неща - да.
Д-р Н: Как става това?
П: Чрез допир - нарича се допирно общуване.
Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като "електрически звукови импулси". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни.
Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти?
П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. 1
Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време?
П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти.
Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването.
П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувствата на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоятелствата около вашата среща.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енергийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове?
П: Има разлика между това дали си на тяхна територия, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго.
Забележка: Духовната "територия" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят.
Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един образ, а по-късно, в различна ситуация - друг?
П: Точно така.
Д-р Н: Защо?
П: Както ти казвах, начинът, по който се представяме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотношения имаме с определен човек и къде се намираме.
Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите представят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат?
П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване.
Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския характер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа?
П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме определени черти и мисли... се дължи на... потвърждаването на идеи.
Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време?
П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук.
Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях приемаме между животите?
П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които човекът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него.
Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проектирани черти?
П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти.
Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно определени черти на лицето?
П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст...
Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано?
П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф.
Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот?
П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рекламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф.
Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук.
П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф.
Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една самоличност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души?
П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в действителност. Някои искат да покажат само най-добрата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са притежавали на Земята, но в това няма нищо лошо.
Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли?
П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят.
Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го правиш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята?
П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят.
Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята?
П: (пауза) От време навреме...
Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята?
П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти...
Забележка: Получаването на информация от пациенти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-възрастни, по-напреднали души, както ще видим по-късно.
Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност?
П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ!
Представата, че душите могат да грешат, предизвиква изненада у някои хора. Изявленията в Случай 8 и на всички други мои пациенти показват, че повечето от нас все още са далеч от съвършените същества в духовния свят. Главната цел на прераждането е самоусъвършенстването. Основата на моята работа са психологическите последици от нашето развитие както в духовния свят, така и извън него.
Видяхме значението от срещите с други същества при навлизането в духовния свят. Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо.
Въпреки че рядко се среща при повечето от пациентите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристите, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно приветствие.
Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къде отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат.
Случай 9 е с пациент, който е имал много прераждания, обхващащи хиляди години. Около осем живота преди настоящия му най-накрая престанали да го посрещат на духовната врата.
Достарыңызбен бөлісу: |