Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 9

П: Чувствам голямо облекчение и бързо излизам навън.

Д-р Н: Как ще охарактеризираш отпътуването от Земята към духовния свят?

П: Изстрелях се нагоре като стълб от светлина и вече съм поел по своя път.

Д-р Н: Винаги ли става толкова бързо?

П: Не, едва след последната поредица от животи.

Д-р Н: Защо?

П: Знам пътя, няма нужда да виждам никого -бързам.

Д-р Н: Не те ли притеснява, че никой не те посреща?

П: (смее се) Имаше време, когато беше добре да ме посрещне някой, но вече не се нуждая от такова нещо.

Д-р Н: Кой реши да ти позволи да влизаш в духов­ния свят без чужда помощ?

П: (пауза, след това свива рамене) Това беше... взаимно решение... между моя учител и мен... когато разбрах, че мога сам да се справям с нещата.

Д-р Н: И точно сега не се чувстваш прекалено объркан или смутен?

П: Шегуваш ли се? Вече няма нужда някой да ми държи ръката. Знам къде отивам и нямам търпение да стигна там. Един магнит ме дърпа натам и аз просто се наслаждавам на разходката.

Д-р Н: Обясни ми как действа този процес на дърпане, който ще те отведе до твоето местоназначение?

П: Яздя една вълна... сноп от светлина.

Д-р Н: Този сноп електромагнитен ли е, или какво?

П: Ами... прилича на радио-вълните - някой върти копчето и намира подходящата за мен честота.

Д-р Н: Казваш, че. си насочван от невидима сила, която не упражнява преднамерен контрол, и че не можеш да ускориш нещата, както правиш веднага след смъртта?

П: Да. Трябва да се движа с вълните от светлина... вълните имат посока и аз плувам с тях. Лесно е. Те правят всичко вместо теб.

Д-р Н: Кой го прави вместо теб?

П: Онези, които контролират... наистина не знам.

Д-р Н: Тогава ти не упражняваш контрол. Не носиш отговорността за намирането на собственото си местоназначение.

П: (пауза) Разумът ми е в синхрон с движението... аз се нося с резонанса...

Д-р Н: Резонанс? Звуци ли чуваш?

П: Да, вълновият сноп... вибрира... заключен съм в него.

Д-р Н: Нека да се върнем към обяснението ти за радиото. Твоят духовен път повлиян ли е от често­тите на вибриранията, в зависимост от това дали са с висок, среден или нисък резонанс?

П: (смее се) Не е зле - да, и аз съм на път, като самонасочващ се сигнал от звук и светлина... и това е част от моя тонален модел - моята честота.

Д-р Н: Не съм сигурен, че разбрах как светлината и вибрацията се комбинират, за да създадат насочва­щи вълни.

П: Представи си един грамаден настройващ камертон в проблясваща профучаваща светлина.

Д-р Н: Тогава има и енергия?

П: Ние имаме енергия - в енергийно поле. Така че, не са само пътищата, по които пътуваме... самите ние генерираме енергия... можем да използваме тези сили в зависимост от нашия опит.

Д-р Н: В такъв случай твоето ниво на зрялост ти дава известна възможност за контрол на скоростта и посоката на пътуването.

П: Да, но не точно тук. По-късно, когато се установя, ще мога да се движа много по-самостоятелно. Сега ме дърпат и от мен се очаква да тръгна с тях.

Д-р Н: Добре, остани в това състояние и ми кажи какво става след това.

П: (кратка пауза) Движа се сам... настанявам се на подходящото място... отивам там, към където при­надлежа.

Под хипноза аналитичният съзнателен ум работи заедно с подсъзнателния ум, като получават и отговарят на съобщения, насочени към нашите дълбоко залегнали спомени. Пациентът в Случай 9 е електроинженер и поради това си служи с някои технически описания, за да изрази своите духовни усещания. Склонността на този пациент да обяснява своите мисли по време на пътува­нето на душата чрез технически изрази беше насърчава­на, но не и диктувана от моите внушения. Всички паци­енти внасят своя дял от знания с отговорите си на въпросите за духовния свят. Този пациент използва поз­натите му физически закони, за да опише движението, докато някой друг може да каже, че душите се движат по този път във вакуум.

Преди да продължа с преминаването на душите в духовния свят, бих искал да разгледам въпроса онези същества, които или не са извървели този път дълго след физическата смърт, или са отклонявани от обичайния маршрут.

Има души, които са били толкова жестоко повредени, че са се откъснали от основния поток от души, завръщащи се в родната си духовна база. Сравнен с всички завръщащи се същества, броят на тези анормал­ни души не е голям. Но това, което им се е случило на Земята, е важно, защото оказва сериозно въздействие върху други превъплътени души.

Има два типа души без дом: онези, които не приемат факта, че физическото им тяло е мъртво и се борят за връщане към духовния свят поради личното страдание, което изпитват, и онези души, които са били погубени от или са били съучастници в причиняването на престъпни патологии в човешкото тяло. В първия случай измества­нето става по собствен избор на душата, докато във втория случай духовните водачи преднамерено са отне­ли правото на тези души да се свързват по-нататък с други същества за неопределен период от време. И в двата случая водачите на тези души се занимават отбли­зо с реабилитацията, но тъй като обстоятелствата при всеки вид душа без дом са много различни, ще ги разг­леждам поотделно.

Първият тип наричаме призраци. Тези духове отказ­ват да се завърнат у дома след физическата смърт и често оказват неприятно влияние върху онези от нас, които биха искали да завършат своя човешки живот в мир. Понякога тези изместени души погрешно са нари­чани "демони", защото са обвинявани, че причиняват завладяването на умовете на хората от зли намерения.

Въпросът за лошите духове е довел до сериозни изслед­вания в областта на парапсихологията. За съжаление тази сфера от духовността е привлякла към себе си и един допълнителен елемент на безскрупулност, свърз­ван с окултизма, жертва на който стават чувствата на податливите хора.

Неспокойният дух е незряло същество, което има недовършена работа от последния си живот на Земята. Той може да няма връзка с живия човек, върху който оказва своето разрушително влияние. Истина е, че някои хора са удобни и възприемчиви канали за лошите духове, които искат да проявят своята раздразнителна природа. Това означава, че някой, чието съзнание се намира в състояние на дълбока медитация, може случайно да улови досадни сигнали от безплътно същество, чийто съобщения могат да са в цялата гама от фриволни до провокативни. Тези нестабилни същества не са духовни водачи. Истинските водачи са лечители и не досаждат с язвителни послания.

Много често тези необикновени витаещи духове са свързани с конкретен географски район. Изследователи­те, които са се специализирали в явлението призраци, посочват, че тези неуравновесени същества се срещат в ничията земя между по-ниските астрални нива на Земята и духовния свят. Изхождайки от моето собствено изслед­ване, аз не вярвам, че тези души са се загубили в прост­ранството, нито че са демони. Те избират да останат за известно време след физическата смърт на нивото на Земята по собствена воля, поради висока степен на недоволство. Според мен това са повредени души, защо­то проявяват объркване, отчаяние и дори враждебност до такава степен, че желаят техните водачи да стоят настрана от тях. Наистина знаем, че негативно настрое­ното, бездомно същество може да бъде достигнато и управлявано по различни начини - чрез заклинания нап­ример - за да го накараме да спре да пречи на човешките същества. Обладаните духове могат да бъдат убедени да на-пуснат мястото и рано или късно да осъществят правилния преход в духовния свят.

Ако в духовния свят цари определен ред» ако има водачи, които се грижат за нас, как е възможно да съществуват неприспособили се души, които изпращат негативна енергия към превъплътените същества? Едно от обясненията е, че ние все още имаме свобода на волята, дори и в смъртта. Друго обяснение е, че след като в нашата физическа Вселена ние преминаваме през тол­кова много катаклизми, би трябвало да се очакват и духовни нередности и отклонения от нормалното при преселването на душите. Безплътните, нещастни духове, които сами се хващат в собствения си капан, вероятно са част от един грандиозен замисъл. Когато станат готови, тези души ще бъдат хванати за ръка и отведени далеч от астралното ниво на Земята, и ще бъдат насоче­ни към подходящото за тях място в духовния свят.

Сега ще се върна към много по-често срещания втори тип неспокойни души. Това са души, които са взели участие в лоши действия. Първо ще трябва да размислим дали душата може да се сметне за виновна или невинна, когато е живяла във виновния за криминал­но деяние мозък? Дали духовният разум, или човешкото его носят някаква отговорност или дали са едно и също нещо? Понякога някой пациент ми казва: "Чувствам се обсебен от вътрешна сила, която ме кара да върша лоши неща." Има душевно болни хора, които се чувстват управлявани от противопоставящите се сили на доброто и злото и които смятат, че не могат да ги контролират.

След като дълги години работих със свръхсъзнателния разум на хора под хипноза, стигнах до заключението, че човешкото същество със своите пет сетива може да упражнява негативно въздействие върху психиката на душата. Ние даваме израз на нашето вътрешно Аз чрез доминиращите биологически потребности и натиска на стимулите, свойствени за дадена среда, които са нещо временно за превъплътилата се душа. Въпреки че под нашия човешки облик не се крие някакво зловещо Аз, някои души не са изцяло асимилирани. Хората, които не са в хармония със своите тела, в живота се чувстват откъснати от самите себе си.

Това състояние не извинява душите да не правят всичко възможно, за да се избягнат усложненията, при­чинени от злото на Земята. Можем да видим това в човешкото съзнание. Важно е да правим разлика Между това, което упражнява негативно въздействие върху на­шия ум, и това, което не упражнява такова въздействие. Ако чуваме някакъв вътрешен глас, който ни подтиква към самоунищожение, той не идва от някое демонично духовно същество, нито от враждебно присъствие или от отмъстителен водач ренегат. Негативните сили се пораждат от самите нас.

Ако не бъдат лекувани, деструктивните импулси на емоционалните разстройства спъват развитието на душата. Онези от нас, които през живота си са преживели неразрешена лична драма, носят в себе си зародиша на собственото си унищожение. Тази мъка въздейства върху нашата душа по такъв начин, че се създава впечат­лението, че не сме едно цяло. Например прекалено афектираното и пристрастено поведение, което е последица от лична болка, възпрепятства изразяването на здравата душа и може дори принудително да задържи душата в нейното тяло-гостоприемник.

Дали степента, до която е достигнало насилието днес, означава, че в наши дни "пропадат" повече души, отколкото в миналото? Ако не друго, то свръхнаселеността и културата, изкривяваща мозъците с наркотици, биха могли да подкрепят това заключение. От положи­телна гледна точка, нивото на съзнание в международен мащаб по отношение на човешките страдания изглежда се повишава.

Казвали са ми, че през всяка епоха от кървавата история на Земята винаги е имало значителен брой души, които не са били в състояние да устоят и да се противопоставят с успех на човешката жестокост. Опре­делени души, чиито гостоприемници имат генетично предразположение към анормална химия на мозъка, са изложени на особена опасност в една жестока среда. Виждаме как децата могат да бъдат толкова увредени от физическо и емоционално малтретиране в семейството, че като възрастни да извършват предумишлени жесто­кости без да изпитват угризения на съвестта. Тъй като душите не са съвършени по рождение, тяхната природа може да бъде замърсена по време на развитието на такъв житейски модел.

Ако нашите прегрешения са особено сериозни, ние ги наричаме злини. Пациентите ми казват, че злото не е присъщо на нито една душа, въпреки че по време на човешкия живот тя може да придобие това качество. Па­тологичното зло в човешките същества се характеризира с чувство на лична импотентност и слабост, стимулирани от безпомощните жертви. Въпреки че трябва да се приеме, че в повечето случаи душите, въвлечени в действително зли деяния, се намират на ниско ниво на развитие, незрелостта на душата не подтиква автоматично увредената човешка личност към отмъстително поведение. Еволюци­ята на душите включва преход от несъвършенството към съвършенството, който се основава на преодоляването на множество затрудняващи телесни дадености по време на техните ориентирани към различни задачи животи. Освен това душите може да са предразположени да подбират заобикалящата ги среда, в която постоянно имат пробле­ми или биват покварявани. Така самоличността на душите може да бъде повредена поради лош избор на живот. Всички души обаче носят отговорност за своето поведение в телата, които обитават.

В следващата глава ще видим как преди да се при­съединят към приятелите, си душите, заедно с водача, за пръв път се връщат мислено назад към изминалия си живот. Но какво става с душите, които посредством своите тела са причинили огромни страдания на друга душа? Ако душата не може да потуши в нейното тяло-гостоприемник най-яростните човешки пориви, каква отговорност може да й се държи в отвъдния свят? Това повдига въпроса за изпращането в рая или в ада в резул­тат на добри или лоши дела, тъй като отговорността от дълго време е част от нашите религиозни традиции.

Върху стената на моя кабинет виси една египетска картина, "Сцена от Страшния съд", както е представен в Книга на мъртвите, която е митологически ритуал на . смъртта ,от преди 7000 години. Древните египтяни са били завладяни от идеята за смъртта и света отвъд смъртта, тъй като в техния космологичен пантеон смърт­та е обяснявала живота. Картината показва един току-що починал мъж, който пристига на мястото, разположено между земята на живите и царството на смъртта. Той стои до едни везни, за да бъдат преценени миналите му дела на Земята. Церемонията се ръководи от бог Анубис, който внимателно претегля сърцето на мъжа върху едно­то блюдо на везната, а върху другото поставя щраусовото перце на истината. За египтяните сърцето, а не главата, е олицетворение на душата-съзнание на човека. Това е момент на напрежение. Наблизо на земята се е излегнало едно чудовище с глава на крокодил и отворена уста, готово да скочи и да погълне сърцето, ако лошите пос­тъпки на мъжа натежат повече от добрините, които е извършил през живота си. Поражението при везните би сложило край на съществуването на тази душа.

Пациентите ми правят много малко коментари по тази картина. Един метафизично ориентиран човек би настоявал, че никому не се отказва достъп до царството на отвъдния живот, независимо от това в какво небла­гоприятно положение по отношение на миналото пове­дение могат да застанат везните. Вярно ли е това мне­ние? На всички души ли се дава възможност да се видоизменят отново в духовния свят по един и същ начин, независимо от тяхната връзка с телата, които са обитавали?

За да отговоря на този въпрос, би трябвало да започна като спомена, че голяма част от обществото вярва, че не всички души отиват на едно и също място. По-умерената теология вече не набляга на идеята за адския огън и сяра за грешниците. Много религиозни секти обаче загатват за духовно съвместно съществуване на двете душевни състояния - доброто и злото. За "ло­шата" душа съществуват мнения на древни философи, според които отделянето от Духовната същност на Бога е средство за наказание след смъртта.

Тибетската книга на мъртвите, източник на ре­лигиозна вяра хиляди години преди Библията, описва състоянието на съзнанието между животите (Бардо) ка­то време, през което "злото, което сме извършили, ни захвърля в духовно отделяне." Ако народите от Изтока са вярвали, че авторите на злини попадат на някакво специално място, то тази представа сходна ли е с идеята на Западния свят за чистилището?

Още от самото начало на своето съществуване хрис­тиянската вяра е определяла чистилището като преходен етап на временното изгнание заради грехове срещу човеш­ката природа от по-незначително естество. Християнско­то чистилище се смята за място за изкупление, изолация и страдание. Когато цялата отрицателна карма бъде отстранена, тези души в края на краищата са допускани на небето. От друга страна душите, извършили големи (смър­тни) грехове, са осъдени да останат в ада завинаги.

Дали целта на ада е постоянно да разделя добрите души от лошите? Всички мои случаи, когато съм рабо­тил с духовете на пациентите си, са ме убедили, че единственото място, където душите изпитват ужасни страдания, е Земята. Казвали са ми, че след смъртта всички души отиват в един и същ духовен свят, където към всеки се отнасят с търпение и любов.

Научих обаче, че някои души действително претър­пяват отделяне в духовния свят и това става по време на тяхното ориентиране с водачите. Те не са пращани по същите маршрути като другите души. Онези от моите пациенти, които са били спъвани от злото, разказват, че душите, чието влияние е твърде слабо, за да отклони импулса на даден човек да наранява околните, ще бъдат изолирани при завръщането си в духовния свят. Изглеж­да, че за доста дълго време тези души не се смесват с другите същества по установения начин.

Забелязал съм също така, че онези начинаещи души, които обикновено са свързани с крайно отрицателно човешко поведение през първата поредица от животи, трябва да изтърпят индивидуална духовна изолация. Накрая те биват поставени в тяхната собствена група, за да ускорят обучението си под непосредствен надзор. Това не е наказание, а по-скоро един вид чистилище за преструктурирането на самосъзнанието на тези души.

Тъй като на Земята лошото има толкова много проявления, използваните духовни инструкции и видове, изолация са различни за всяка душа. Както изглежда естеството на тези варианти се оценява по време на ориентирането в края на всеки живот. Относителната продължителност на изолацията и повторното индокриниране също не е еднаква. На мен например са ми разказвали за неприспособени духове, които са се завър­нали обратно на Земята веднага след известен период на изолация, за да се очистят колкото се може по-бързо чрез добро поведение през новото си въплъщение. След­ва един пример, както ми беше разказан от душа, която е познавала един от тези духове.