Следите на душите


Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми, доколкото можеш, каква беше реакцията на Кийт, Когато проследи предложената съдба. К



бет29/30
Дата02.07.2016
өлшемі1.91 Mb.
#171878
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30

Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми, доколкото можеш, каква беше реакцията на Кийт, Когато проследи предложената съдба.

К. (Сериозно.) Видя най-страшното - тялото преди и след развитието на болестта. Как ще загуби свобода­та си и ще стане изцяло зависим от нас. Не скриха нищо от него. Кийт разбра, че в началото на боледува­нето си ще изпитва самосъжаление и угризения, после - силен гняв, но ако се пребори с тези чувства, ще усвои урока.

Д-р Н. (Пренасям Сенди ту в настоящето, ту в духовния свят.) Справили се?

К. О, да. Към края Кийт стана по-спокоен, примири се и започна да цени това, което правехме за него.

Д-р Н. Има ли нещо, което би искала да споделиш за подготовката на Кийт за този живот с теб?

К. (След дълга пауза изражението на клиентката издава съгласие.) Ще ви кажа. Чувствам нужда да поговорим за това... Не съм го споделяла с никого. (Заплаква и й помагам да се съсредоточи.)

Д-р Н. Не си длъжна, ако е твърде болезнено.

К. Не, искам да поговорим. (Дълбоко си поема дъх.) Докато се подготвяхме за този живот, стана ясно, че аз ще бъда първородното дете в семейството. Малко преди да пристигна, имахме дълъг разговор. Кийт ка­за, че е готов да понесе страданието, но ме помоли, когато стане напълно безпомощен и няма смисъл да търпи повече... Да изключа животоподдържащата му система и да го освободя.

Д-р Н. Трябвало е да го направиш в болницата?

К. Такъв бе планът, който съставихме в духовния свят, но слаба богу беше изпратен у дома за последните седем седмици и това ни улесни.

Д-р Н. Заради болката ли беше всичко? Сигурно Кийт е поемал обезболяващи?

К. Морфинът помагаше. Но онези последни седмици бяха ужасни, дори с респиратор и обезболяващи. Дробовете му бяха толкова увредени, че към края бе напълно обездвижен и не можеше да говори.

Д-р Н. Разбирам. Кажи ми как съставихте плана си с Кийт в духовния свят, преди да започне животът ти.

К. (Въздъхва.) Упражнявахме се, като пресъздадохме лег­лото и животоподдържащата система, които Кийт видя в зрителната зала. Всички подробности бяха в съзнанието му. Порепетирахме, защото мислех, че ще се наложи да издебна лекарите и сестрите. Внимател­но опознах машината и предупредителните симптоми на болестта му. После се уговорихме за сигнала, Който Кийт трябваше да ми даде, за да разбера, че е готов да бъде освободен от страданието си. Накрая ме накара да обещая, че ще бъда силна и нищо няма да ме разколе­бае в последния момент. Уверих го, че ще изпълня обещанието.

След като Сенди отново бе в пълно съзнание, обсъ­дихме нейната роля при смъртта на брат й. Каза, че когато се появила особена миризма, която нарече „ми­рис на смъртта", от областта на гърлото на Кийт, разбрала, че е време да се подготви. Трябва да добавя, че появата на този мирис не означавала непременно, че Кийт ще умре веднага. Почти без да мисли, Сенди пришепнала в ухото му: „Кийт, готов ли си за отпътува­не?" След миг брат й премигнал три пъти, което било знакът за „да". Спокойно изключила системата му. По-късно, когато лекарят пристигнал в дома им, апара­тът, отново бил включен и Кийт бил обявен за мър­тъв.

През останалата част от деня тя не изпитвала чув­ство за вина. Но вечерта, когато си легнала, в съзна­нието й се прокраднали съмнения за машиналната й реакция. Известно време неспокойно се мятала в леглото и накрая заспала. След малко Кийт се явил в съня й и с усмивка на благодарност й казал, че се е справила блестящо и че я обича, няколко седмици по-късно Сен­ди медитирала и във видение зърнала брат си. Седял на скамейка и разговарял с „двама монаси в тоги". Обър­нал се към нея, засмял се и казал: „Дръж се, сестричке!" Всеки дълбоко религиозен човек би решил, че живо­тът на този млад мъж не е принадлежал на него, а на Бог. Вярно е, че получаваме телата си от висша духовна сила, но животът ни принадлежи изцяло на самите нас. Правото да се избере смъртта в подобен случай е широко дискутирана тема в юридическите среди напоследък, особено когато става дума за лекар, помогнал на неизлечимо болен пациент да прекрати живота си. Изтъква се аргументът, че щом смъртта е заключителното действие от драмата на живота и желаем това действие да отразява собствените ни убеждения, тряб­ва да имаме такова право, независимо от религиозните и моралните възгледи на мнозинството. Противоположното мнение е, че животът е дар, който трябва да пазим, и имаме известен морален дълг въпреки собстве­ните си чувства. След всичко, което съм научил за избо­ра на душите на следващ живот и свободната им воля да правят промени в него, вярвам, че имаме право да изберем смъртта, когато е напълно невъзможно да се възстановим и животът ни отново, да стане пълноце­нен. Не е необходимо да се протака деградацията на човешката същност. Следващият случай предлага по-конвенционално представяне на свободната воля и се от­нася за смисъла на живота.

Случай шестдесет и пети •

Емили беше близо петдесетгодишна жена, която пожела да се срещне с мен, защото се тревожеше за целта на живота си. В годините, докато възпитавала децата си, била секретарка на половин работен ден. Неудовлет­ворена от тази роля, продължила образованието си и получила квалификация на медицинска сестра с интерес към гериатрията. По време на обучението си установи­ла, че предпочита да обслужва възрастни хора, защото обичали да й разказват съдбите си. През целия си живот Емили се е интересувала от духовността. Сподели, че възпитанието й от строг, деспотичен и твърде религи­озен баща я подтикнало да търси по-нетрадиционни пъ­тища към духовно познание.

Въпреки че две години преди срещата ни Емили бе станала правоспособна медицинска сестра, не бе практикувала новата си професия поради съмнения в своя­та компетентност. Понеже имала щастлив брак и съп­ругът й се грижел за издръжката на семейството, било лесно от време на време да започва работа, без да се тревожи за заплащането и без напрежение или отго­ворност.

Когато направихме бърз преглед на последния минал живот на Емили, в началните етапи от сеанса открихме, че се е казвала сестра Грейс и е била монахиня от ордена „Сестри на милосърдието" в Нова Англия. Била предложена за игуменка, но отказала, защото се бояла да поеме пост на ръководител и чувствала, че няма да се справи. По-нататък проследихме от духовния свят другите предишни прераждания на Емили и се оказа, че е имала поредица животи на свещеници и монахини в затворени общности. Както сподели: „Умеех да служа на Бога, без твърде много да се занимавам с грешките на външния свят."

Често ми задават въпроса, дали планиращите експерти настояват да приемем определен живот поради някаква причина. Този случай е подходящ пример колко благосклонни са водачите, докато най-сетне се почувства­ме готови за по-големи предизвикателства. Всеки живот на Емили през последните петстотин години е преминал в религиозен орден под една или друга форма. Това поведение в миналото е главната причина за неувере­ността й в днешния живот.



Диалогът в този случай започва от втората среща на Емили със съвета след смъртта на сестра Грейс, Което означава, че е в подготовка за сегашния си жи­вот. Когато разбера, че ще има втора среща на душата със съвета, която обикновено се състои непосредстве­но преди прегледа в „пръстена", очаквам предстоящият живот да съдържа възможност за значителна промяна. Специалността и броят на старейшините, които участ­ват в тази среща, зависи от типа съдба и тяло, които ще бъдат представени.

Д-р Н. Съставът на съвета при тази втора среща същи­ят ли е както при първата?

К. Не, явяват се само двама. Председателят ми и още един съветник, който, изглежда, проявява особен ин­терес към това, което ще ми бъде предложено за следващия живот.

Д-р Н. Вече обсъдихме първата ти среща със съвета след живота като сестра Грейс. Разкажи какво става сега, преди да отидеш на мястото за избор на ново тяло.

К. Искат да разберат дали съм помислила добре и проу­мяла, че от петстотин години нямам съществен напредък, и дали съм готова да живея в нормално общес­тво.

Д-р Н. Биха ли се разочаровали от теб, ако отново избе­реш религиозен Живот?

К. Не, твърде мъдри са за това. Просто биха разбрали, че все още не съм готова за ново начинание. Много са внимателни с мен. Напомнят ми, че притежавам въз­хитителна самодисциплина и вяра и че съм научила много, но преповтарянето на едни и същи неща в дълга поредица животи би могло да забави развитието ми.

Д-р Н. Поемала ли си много рискове преди последните петстотин години... Преди всички онези религиозни животи?

К. (Смее се.) Дълго време вървях по друг път. Бях прекалено... Да кажем, че обетът за безбрачие бе нещо на­пълно чуждо за мен.

Д-р Н. Значи, след като си била сестра Грейс, е дошло време да започнеш следваща серия животи, които да създадат баланс в земното ти съществуване?

К. Да, и им казвам, че съм готова за промяна.

Забележка: В шеста глава обясних как пренасям клиента ту в едно, ту в друго време. В този случай се насочвам към случилото се в залата за избор на живот, за да получа по-ясна терапевтична рамка и да помогна на Емили. Следва откъс от познавателното възстановя­ване, което използвах, започвайки с разкриването на личните конфликти. Целта ми е клиентката под хип­ноза да види възможностите, които духовните експерти са й дали, за да продължи развитието си, като предприема нови начинания с по-голяма самоувереност.

Д-р Н. Сега сме на мястото, където за първи път виждаш сегашното си тяло на Емили. Сама ли си, или някой те придружава?

К. С мен е вторият член на съвета и чувствам присъст­вието на още някого... Когото не виждам [навярно Координатор на времето – б. а.].

Д-р Н. (След Като накратко разглеждаме другите възможности за избор.) Какво те кара да предпочетеш тялото на Емили?

К. Влизам в един екран, за да почувствам вълните на този мозък... И как ще се съчетаят вибрациите ни. Получава се добра... комбинация. Нейният талант и чувствителност са идеално съвместими с характера ми.

Д-р Н. (За потвърждение.) Значи разбираш, че планиращи­те експерти мислят кое е в твой най-голям интерес.

К. О, да.

Д-р Н. Кой е според теб най-важният аспект на бъдещия ти живот като Емили?

К. (Дълга пауза.) Трудно ми е да отговоря. Долавям вът­решните й противоречия... Раздвоена е между работа­та си и желанието за друг вид кариера. Не се виждам като медицинска сестра.

Д-р Н. Щом си добила необходимите умения, възможно ли е да ти показват повече, но в момента духовните ти спомени за тези подробности да не се разкриват, за­щото планиращите експерти не искат да влияят вър­ху свободната ти воля да вземеш решение на такъв важен кръстопът?

К. Може би, не съм сигурна. (Пауза.) А... не е нужно да ни се показва бъдещата ни професия... Виждаме само... настроения... отношения и чувства в различно време в сферата на живота на определено тяло.

Д-р Н. Добре, искам да проследиш чувствата, които изпитваш към това тяло, и ми кажи как би постигна­ла успех като личност.

К. (След нова дълга пауза.) Като насърчавам хората.

Д-р Н. И какъв извод правиш?

К. (Замисля се, но не отговаря.)

Д-р Н. А в сферата за избор на живот - мислиш ли, че това, което знаещ сега за Емили, е достатъчно, за да приемеш тази личност и да продължиш напред, като направиш живота си пълноценен?

К. Да.

На този етап от сеанса ни Емили разбра, че има елементи на синхронност в проследяването на минали събития в „пръстена" с мен точно в този момент и свободната й воля да промени живота си. При някои пътувания до „пръстена" се научават повече подробнос­ти за бъдещето, отколкото при други. Емили разбра, че не случайно е отраснала в строго религиозна среда, кое­то я е отблъснало от старите установени модели на поведение и тласнало към нови мисловни пътища. Видя, че свободата й да прави избор, доверявайки се на инту­ицията си, й позволява да търси начини за себеутвърждаване.

Несигурността в Живота често се дължи на слабос­ти и привички от минали прераждания. Старият вътре­шен страх на Емили, поради който е отказала отговор­ния пост в църквата, защото не вярвала, че ще се спра­ви, отново се е проявил в сегашния и професионален жи­вот. Пред нея се е разкрил ясен път в медицинската област, но получената възможност я е накарала да се почувства объркана. Защо едновременно й се струваше, че постъпва правилно и че греши? Емили се луташе между плановете си за промяна в средата на живота и несъз­нателните съмнения, надигнали се в нея в миналия й живот като сестра Грейс.

Шест месеца след срещата ни получих писмо от Еми­ли, в което сподели, че е постъпила като болногледачка в старчески дом и харесва работата си. Заведението се нуждаело от медицински сестри, които не се смущават да помагат със съвети на пациенти, изпаднали в депресия поради чувство за безпомощност, самота и непълноценност. Емили писа, че се чувства духовно удовлетворена. Нямам голяма заслуга за прозрението й, защото преди сеанса Емили вече бе поела по верния път и само се нуждаеше от насърчение да продължи. Сега, на близо петдесетгодииша възраст, е постигнала своята свобода.

Не представям този случай с цел отрицание на тра­диционната религия или религиозните ордени, намеквайки, че душата на Емили по някакъв начин е пропиляла пет столетия прераждания, Като е поемала роли на свещеници и монахини. Това са ползотворни години, в Кои­то е работила по духовното си призвание. В днешния й живот същото призвание намира реализация в различна област. Промяната е съществен белег на кармата, кой­то позволява чрез свободната си воля да поправяме грешките си в непознати води. Търсенето на истинската същност представлява свързване с вътрешното „аз" и придаване на цел и смисъл на това, което правим в жи­вота.

Душите на младите

загуба на дете

„Пръстенът" представлява цикъл на живот, смърт и прераждане. Децата играят важна роля за душата при възстановяването на равновесието в живота й. Какъв е духовният смисъл, когато здрав организъм умре скоро след като е започнал живота си? Получавал съм писма от скърбящи родители, които питат за смисъла на ран­ната смърт на децата си и винаги ми е трудно да от­говоря. Само онези от нас, които са преживели ужаса от смърт на дете, могат да си представят болката на тези родители. Някои хора, загубили дете, прибързано правят погрешен извод, че причината за изживяната мъка е кармичен дълг за тяхно прегрешение в предишен жи­вот, свързано с жестокост към деца.

Ако починалото дете е тийнейджър или по-възрас­тен, обикновено кармичните сили, довели до смъртта, са пряко свързани не толкова с родителите, колкото с душата на младия човек. Освен това, дори когато загу­бата на по-малко дете кармично засяга родителя, този урок не означава непременно, че е малтретирал деца в свой предишен живот. Може да бъде резултат от много други елементи, включително и косвени действия. Една клиентка, която дойде при мен около година след смърт­та на осемгодишната си дъщеря, разказа следната ис­тория по време на сеанса:

„Бях богата дама в Лондон през деветнадесети век. Не об­ръщах почти никакво Внимание на страданията на малките бездомници на улицата около къщата ми. Грубо пренебрегвах мъката им, защото не бяха мои деца и смятах, че отговорност за тях носят родителите им и държавата и нямат нищо общо с мен. Затварях очите си, въпреки че имах предостатъчно пари да поддържам близкия дом за сираци и приюта за млади самот­ни майки. Знаех, че тези заведения едва свързват двата края, и не правех нищо. Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете. Господи, каква болка, но така се уча на състрадание."

Дълги години съм събирал информация за душевната и детската нравственост, Която би могла да донесе известна Утеха на майките, изпитващи угризения, че със съзнателни или несъзнателни действия са причинили смъртта на неродено дете. Това включва и въпроса за правото на аборт и за спонтанните аборти. Моля, докато проследявате този материал, да имате предвид, че кармичната следственост, свързана със случки от предишен живот, е уникална за всяка връзка дете - ро­дител. Намерението ми е да запозная читателя с обща­та представа за младите която съм добил от разказите на множество клиенти.

Още в началото ще подчертая, че никога не съм по­падал на душа, съединила се с тялото през първите три месеца от бременността. Причината душите да не за­почват сложното си сливане с плода през тези месеци е просто че на този етап все още няма достатъчно раз­вита мозъчна тъкан, с която да работят. Имам близка приятелка, която е медицинска сестра в родилното от­деление на най-голямата болница в Орегон. Когато чула да заявявам това по националното радио, се обади и каза: „Майкъл, защо не дадеш право на тези мъничета да носят душа?" Беше възмутена от твърденията ми по въпроса, кой има душа и кой не, когато става дума за ембрион. Започнах с обяснение, че не аз измислям прави­лата, така че, моля, не убивайте вестителя. Подози­рам, че тази бавачка на бебета, която е видяла много деца, недоживели да напуснат болницата, вярва, че ако за хората от момента на зачатието ембрионът притежава душевен характер, биха изпитвали повече симпа­тия към него.

Казах на приятелката си, че съществува универсално съзнание за обичта, с която са обградени всички нероде­ни бебета. Сътворяващата сила на съществуването никога не напуска всяка форма на жива енергия. Плодът може да бъде жив като индивидуална същност и без все още да притежава безсмъртен душевен характер. Ако майка загуби детето си до третия месец, има любящи духовни сили, които кръжат наоколо, за да й донесат утеха, и бдят над детето. Казвали са ми, че дори при случай на спонтанен аборт между четвъртия и деветия месец присъстват духовни сили, които подкрепят и майката, и детето чрез енергията си по по-директен физически начин. Душите предварително знаят каква е веро­ятността бебето да бъде износено до термина.

Например, ако бременна жена падне по стълбите и загуби детето, да кажем, в седмия месец, случката невинаги е абсолютно предначертана. Съществувала е ве­роятност в този ден в последната минута майката да се откаже от слизането по стълбите. Докато, ако мла­до неомъжено момиче забременее и реши да направи аборт поради нежелание да има дете, това е преди всичко личен избор. Естествено това тълкувание на причинно-следствената връзка е хипотетично. Все пак различ­ните сценарии за събитията в Живота ни се знаят пред­варително, Когато избираме определени тела в „пръсте­на". Всички те имат кармичен смисъл и цел за нас.

Съединяването на душите с определени тела не е слу­чайно. Установявам, че когато майката загуби детето поради каквато и да е причина, съществува голяма веро­ятност душата на това бебе да се върне при същата жена в тялото на следващото й дете. Ако тя не забре­менее отново, е възможно душата да се прероди в друг близък член на семейството, понеже такъв е бил първо­началният план. Душите наричат кратките животи „за­пълващи". Те имат определена цел за родителя. Ето един пример:

„Съединих се с четиримесечен плод и живях в него три месеца. През това време майка ми изпитваше нужда да усеща душевната ми енергия, за да разбере, че даряването на живот и загубата му имат дълбок смисъл. Не исках мъката от смърт­та ми да я обезкуражи и да не опита отново. Знаехме, че този плод няма да бъде износен до термина, но имаше значи­телна вероятност за второ дете след мен и исках това пар­тньорство с нея. Тя не осъзнава, че някога бях неин син, а сега съм дъщеря й. Мисля, че успях да утеша майка си в скръбта й, като й изпращах успокояващи мисли през всяка нощ между двете бременности."

Както споменах в раздела за духовните партньори в шеста глава, Когато бебе или малко дете умре, обикновено душата му не се Възнася в духовния свят сама. Духовните Водачи, възпитателите на млади души или някой член на групата на детето често го посрещат още на земното ниво. Ако родител загине едновременно с малкото си дете, остават заедно, както е в следва­щия цитат:

„След като със сина ми станахме жертва на бандити (Швеция, 1642 г.), го успокоявах, докато заедно се издигахме. Понеже беше много малък, отначало се почувства дезориентиран и объркан. Прегърнах го и му казах колко го обичам и че си отиваме у дома. Преди да стигнем, го уверих, че скоро нашите приятели ще ни посрещнат, след което се разделихме за известно време и по-късно отново се срещнахме."



ново партньорство душа - тяло

Процесът на сливане на душата с неродено дете е подходящ завършек на личните истории, които съм включил в тази книга. Душата вече е готова да поеме към ново приключение в прераждане с надежда и очаквания за свежа роля в живота. Партньорството между физическото и етеричното съзнание, които се съединяват в една човешка личност в света, може да бъде спокойно или бурно в ранните етапи на приспособяване в детст­вото. Въпреки това от най-голямо значение е крайният резултат и как завършваме пътя си.

През живота характерите на душата и тялото така се преплитат, че двойствената изява може да обърка представите за истинската ни същност. Сложността на тази връзка между душа и тяло е плод на дълго еволюционно развитие, започнало може би в края на плейстоцена, когато душите са решили, че човекоподобните същества на тази планета са подходящи за духовна ко­лонизация. Най-старите им характерни особености все още съществуват в съвременния ни мозък като меха­низми за самосъхранение. Някои хора, като душата на име Клидей в случай 36, признават, че се сблъскват с примитивните елементи на мозъка, когато се съединяват с плода. Това са зоните, контролиращи интуитивните физически реакции, които са по-скоро инстинктивни и емоционални, отколкото интелектуални. Някои от клиентите ми казват, че мозъкът на част от телата, които са обитавали, е бил по-примитивен, отколкото на останалите.

Егото се дефинира като „аз", представляващо духов­на същност, върху която се надгражда опит. Според та­зи логика психика би означавало душа, но има и его, до известна степен свързано с мозъка, което възприема влиянията на околния свят чрез сетивата, управляващи действията и реакциите. С този функциониращ органи­зъм, създаден, преди да пристигне душата, трябва да се слее съзнанието й в утробата на майката. В известен смисъл егото е двойствено и това е най-очевидно при регресия, когато отведа клиентите си в „пръстена" и по-късно - когато се съединят с плода. Истинското на­чало на партньорството тяло-душа е в ембрионалния стадий.

Изглежда, душата и мозъкът на, бебето започват свързването си като две отделни разграничими същнос­ти и образуват единно съзнание. Някои хора не споделят разбиранията ми за двата характера, или двойственост­та на тялото и духа, и по-точно идеята, че докато безсмъртният характер на душата продължава да жи­вее, временната човешка същност умира. Все пак душа­та в съчетание със съзнанието на тялото създава уникалната личност на единното „аз". Въпреки че физическият организъм умира, душата, обитавала това тяло, никога не забравя личността, чрез която е опознала Земята в определено време и място. Видяхме как душите запомнят и възпроизвеждат някогашния си телесен об­раз.

Всяко физическо тяло има уникални черти и предста­ви. Идеите и мненията на човешкото съзнание са директно свързани с душевното. В трета и четвърта глава се опитах да покажа, че някои комбинации душа-тяло се оказват по-ефективни от други. Психолозите не знаят защо силните емоции могат да предизвикат нерационално поведение от страна на един човек и разумни дейст­вия за справяне с положението от страна на друг. Спо­ред мен отговорът се крие в душата. Когато партньорството душа-тяло възниква в ембрионалния стадий на сегашния живот на клиента, в много случаи чувам, че мозъчните елементи са добре настроени или малко объркани в тялото на бебето. Следващият разказ на душа от пето ниво за влизането й в ново тяло е показателен за процеса на съчетаване.

„Няма два мозъка с абсолютно еднакъв строеж. Когато вля­за в утробата на майка си, леко докосвам мозъка. Вливам се в него... търся... изследвам... опознавам го. Като при осмоза. Вед­нага разбирам дали с този мозък ще имам спокойно или трудно плаване при взаимното ни общуване. По време на бременност­та ще долавям по-скоро емоциите на майка си, отколкото яс­ните й мисли. Така разбирам дали детето е желано, или не, от което зависи дали началото ще бъде добро, или лошо за него.

Когато се съчетавам с тяло на нежелано дете, мога да предизвикам положителна промяна чрез енергийното си сливане с него. Когато бях млада душа, страдах от безразличието на родителя и както аз, така и бебето се чувствахме нещастни. Хиляди години съм работил с бебета и мога да се справя с всяко тяло, което ми бъде поверено, така че и за двама ни да има добър резултат. В живота трябва да свърша много рабо­та и не бива да допусна да бъда забавен от несъвършено съче­таване с тялото."

Щом стигнат до трето ниво, повечето души вече умеят бързо да се приспособяващ при влизането в плода. Един клиент откровено ми каза: „Когато сложна, високоразвита душа се слее с ленив мозък, се чувства като състезателен кон, впрегнат да оре." Обикновено клиен­тите ми изразяват същото отношение към някои тела по-сдържано. Има кармични причини за всяко съчетание на душа и тяло. Освен това високият коефициент на интелигентност не е безспорен признак за напреднала душа. По-малко напредналите срещат трудности не ако коефициентът на интелигентност на тялото е нисък, а когато попаднат на тревожно, противоречиво съзнание.

Що се отнася до предложените тела, между които избираме, възможностите за нас са внимателно плани­рани с добри намерения. Телата, които наблюдаваме в „пръстена", не ни се представят с цел да бъдем прину­дени да живеем с нещо неподходящо за нашето разви­тие. Сферата за избор на живот не е универсален магазин, обявил разпродажба. Планиращите експерти нямат интерес да натрапят на неподозиращата душа „некачествено тяло". Във всяко съединяване на човешко и душевно его се крие дълбок смисъл. Тялото предоставя на душата начини за физическа и духовна изява и същев­ременно може да й донесе голяма болка. Чрез сливането се добива способност за хармонично единение на двете същности така, че да функционират като едно цяло. Предлагам две гледни точки за това съчетаване:

„Аз съм неспокойна душа със склонност към прибързани постъпки и предпочитам агресивни тела с темперамент, кой­то съответства на собствения ми характер. Наричаме тази комбинация двоен огледален образ. Никога не мога да забавя темпото. Трябва да призная, че сдържаните тела с кротко съзнание ме успокояват, но с тях често ставам твърде мър­зелив и самодоволен."

„Чувствам се добре в емоционално студени тела. Предпочи­там да са с аналитичен ум, за да мога добре да обмислям не­щата, преди да сторя нещо. С тялото на Джейн сякаш се возя на влакче в лунапарк. Тя е толкова безразсъдна, втурва се сле­пешком и въпреки че се опитвам да я възпирам, загубва конт­рол над нещата и причинява болка и на двете ни. Все пак ми носи и много радост. Трудно е, но и вълнуващо!"

Резултатът от някои съчетания е живот, изпълнен с разочарования и трудни предизвикателства. Но само два пъти в цялата си практика съм попадал на душа, помолила да бъде сменена преди раждането, чувствайки, че е невъзможно да се приспособи по какъвто и да е начин. И в двата случая мястото бе заето от друга душа преди осмия месец. Пренаталната смяна поради несъвместимост е изключително рядък случай, защото именно това е смисълът на предварителния избор в за­лата.

В трета глава, в която стана дума за хора, причи­нявали страдание, обясних как понякога вътрешната душевна същност не е в хармония с тялото. Освен то­ва подчертах, че никоя душа не е изначално зла, когато се съедини с плода. Все пак душата не влиза, без да носи в себе си известни качества. Безсмъртният душевен характер се влияе от всички особености на темпера­мента и мозъка, което е предизвикателство за зрелостта й. Обясних, че някои са по-податливи на отри­цателните влияния в живота, отколкото други. Пове­чето от случаите в тази книга са на души, които се борят или работят в хармония с телата си. Опитва­щите се да преодолеят потребността да властват над околните понякога не се съчетават добре с тела, склонни към избухливост. От друга страна, предпазлива ду­ша с ниска енергия може да избере тяло с доста паси­вен интровертен темперамент, за да се пребори със своята плахост, като работи в хармония с човешката същност.

Почти съм убеден, че когато душата се съединява с ново бебе, целта на партньорството е едновременно преодоляване на слабостите й и въздействие върху човешкото съзнание, което се нуждае точно от този тип душа. Експертите избират за нас определени тела с цел да съчетаят недостатъците на характера ни с различ­ни темпераменти, за да се получат специфични комби­нации. От клиенти, които са лекари или психолози, по­лучавам кратки анатомични сведения за влизането на душата в развиващия се мозък на плода. Случай 66 е такъв пример. С постхипнотичните си внушения пома­гам на тези професионалисти да съставят опростени диаграми, за да илюстрират какво са се опитвали да кажат за връзката по време на сеанса, което ми дава възможност да ги разбера по-добре.

Случай шестдесет и шести •




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет