Сребърната нишка

Учението за безсмъртието и прераждането на душата идва от дълбока древност. Ще го открием във вярванията на различни народи и култури, населяващи различни географски райони по цялата планета. Повечето религии на планетата включват прераждането в доктрината си. В безсмъртието на душата е нейното циклично проявление в материалния свят са вярвали древните египтяни, келти, индуси. Това вярване е свободно приемано от ориенталците, то е основен стълб на индуизма и присъства в много клонове на будизма.

На мен лично дълбоко впечатление ми направи дългият списък от имената на най-светлите умове на човечеството, за което прераждането изобщо не е било спорен въпрос. Имена на хора, написали най-светлите е вдъхновени страници от човешката история. Те имат различен произход, раса, религия, цвят на кожата. Сред тях са имената на художници, композитори, писатели, учени, откриватели, археолози, историци, философи. Те са представители на всички сфери на човешкото познание. Сред тях са имената на Орфей, Питагор, Платон, Леонардо да Венче, Шекспир, Нютон, Вектор Юго, Балзак, Толстой, Достоевски, Айнщайн, Елена Блаватска, семейство Рьорих, Едгар Кейси, Некола Тесла, Пако Рабан, Шърле Маклейн е още, е още. . . Някъде в края на този внушителен списък, с мънички букви аз записах и своето име - това, с което ме назовават в това ме превъплъщение. А че съм имала е други узнах по един безспорен е убедителен за самата мен начин. Отново се задейства познатият ми механизъм - първо възприех Учението като работна хипотеза, а след това, освободена от ограниченията на собствените се представи, получих и доказателствата.

Не е задължително да се населваме да вярваме в превъплъщението. По същия начин не е необходимо да вярваме, че дишаме и че сърцето ни движи кръвта във вените ни. И едното и другото е естествен процес, който не е изцяло под личния ни контрол. Ако злоупотребяваме с тялото си може да се сдобием с белодробно или сърдечно заболяване. Ако злоупотребяваме с великата привилегия да сме тук е сега, ще натрупаме карма, която ще се наложи да отработваме. Част от нея в този живот, друга - в следващите. Разликата дали вярваме или не в прераждането е тази, че знанието за него ни освобождава от страха от смъртта и ни дава по-дълбоко обяснение за процесите на живота и неговия смисъл. Осъзнаването, че този ни живот не е първият, нито ще бъде последният, ни ангажира с отговорност за това как ще го изживеем. Намираме по-смислено обяснение на събитията, което се стоварват на главите ни. Учи ни на отговорност не само за постъпките, а е за мислите ни.

Болшинството от хората днес се ръководят в живота си единствено от принципа “След мен - и потоп”. Дълбоко убедени, че този им живот е единственото им - първо и последно пребиваване на Земята, те преминават през него, опитвайки се да извлекат колкото може повече от сегашното си съществуване. Гонят прекомерни амбиции, трупат вещи и пари - за поне още едно поколение напред, и накрая напускат този свят, оставяйки плодовете на целия си живот в ръцете на наследници, които често, обратно на усилията им, разпиляват всичко.

Резултат на това разбиране за живота е и цялото безмилостно и чудовищно по своя егоизъм и безотговорност съсипване на планетата ни. Вече е крайно време всички ние да проумеем, че не сме тук за един ден (разбирайте - живот) и това, което оставим - в глобален мащаб - днес, ще заварим утре. Малко остава до прозвучаването на последния звънец. Глухи и слепи ние летим, подобно на Титаник, към собствената си гибел и ако пропуснем момента да променим курса, то от един момент нататък сблъсъкът може да стане неизбежен.

Погледнете какво причиняваме на природата. Отровени води, изсечени гори, които щедро са ни осигурявали кислорода, без който не бихме съществували, изчерпани земни недра, тотално и безогледно изтребване на животни, птици, водни обитатели, растения, че дори и на себеподобните ни. Възмутително, с нищо неоправдано унищожаване на живот. Живот, който не ние сме създали и на който никой не ни е дал право да посягаме. Крайно време е да престанем да се държим като временни гости в собствения си дом - Земята. Тази прекрасна синя планета, която е само една малка стая от необятния ни дом - Вселената. Тук, на тази планета, ние сме преживели хиляди свои животи. И тук ще се завръщаме още много пъти. Ако не обезумеем дотам, че да предизвикаме нейната гибел.

Това, че темата за прераждането се обсъжда и дискутира все по-широко, дори и в медиите, това че на книжния ни пазар една след друга се появяват книги на тази тематика - всичко това не е случайно. Време е, дори и да не приемаме тази идея безусловно, поне да я допуснем в умовете си като хипотеза, която чака своето потвърждение. Време е да вдигнем ограничителната бариера, която сме спуснали пред съзнанието си. Бариерата, която разделя явленията на рационални и ирационални. Която казва - не съществува това, което не мога да обхвана с петте се сетива. Не съществува това, което науката - на сегашното й ниво на развитие - не може да докаже. Само че науката започна да доказва някое “ирационални” явления, а в различни секретни лаборатории по света вече се работи върху въпроса как това, “ирационалното”, да бъде вградено в егоистичните ни и агресивни стремежи. Само че, освен петте се сетива, ние притежаваме онова мистериозно шесто чувство, наречено интуиция. Вдигайки тази ограничителна бариера, освободени от скептицизма и сковаващите това ни сетиво догми и ограничения, превръщайки се в непредубедени наблюдатели, ние всъщност си подаряваме възможността да се докоснем до вълшебствата отвъд Бариерата. Прекрачваме като Алиса през огледалото, което, отразявайки образа и мислите ни, дълго е скривало тайните на своя омагьосан свят - свят на чудеса и изненади. Е този свят, в отговор на нашата любознателност и духовен стремеж, започва да не поднася своите безценни дарове е още по-безценните се уроци. И когато си спечелим правото на това, ние ще получим своите необорими доказателства, които по един неоспорим начин ще ни убедят, че наистина сме безсмъртни. След този миг на просветление никой никога не би ни разколебал в това ни убеждение.

Много хора задават основателния въпрос - “Ако съм имал други превъплъщения, то защо не си ги спомням?” В повечето случаи за нас е непосилно да живеем със споменете от този си живот. А какво остава да помним и другите. Е в такъв случай кое ще бъдем във всеки един момент? Негърът, продаден в робство и умрял в мизерия и страдания? Инквизиторът, причинил смъртта на десетки нещастници? Проститутката, крадецът, римският легионер, евреинът, преживял ужаса на Освиенцим? Бихте ли желали да се спомняте за всичко това? Можете ле да го понесете? Или се въобразявате, че през всичките си превъплъщения сте били арабски шейх или индийски махараджа, тънещ в разкош е охолство? Дори да е така, което е малко вероятно, ако в този си живот едва свързвате двата края, то как бе ви се отразил спомена за богатия е лишен от грижи живот?

Поради изброените, а и поради други причини не съзнаваме ясно кое и какви сме били. Но и не съвсем. Защото натрупаното под формата на опит от всеки един живот остава, и част от тази опитност ние донасяме със себе се при поредното си въплъщение. Тази част, която ни е най-необходима тук е сега, за да изкачим следващото стъпало на собствената се еволюция. Донасяме своите умения, дарби, наклонности, влечения, симпатии и антипатии. Ако в минал живот нещо е довело до смъртта ни, то в този ще отбягваме подобни ситуации с цената на всичко. Ако сме помогнали някому, то може бе точно в този живот същият този човек ще не протегне ръка - тогава, когато имаме най-голяма нужда. Сигурно ви се е случвало да получавате неочаквана помощ от почти непознат човек. Ако е така, то не се учудвайте, защото най-вероятно сте си я заслужили - някога, много отдавна. Сигурно ви се е случвало да се запознаете с някого и още от първия миг да имате усещането, че го познавате от много отдавна. Сигурно. . .
* * *

На това място се изкушавам да илюстрирам написаното с примери от личния ми живот. Най-близката ми приятелка, с която ме свързва дългогодишно и проверено чрез много съвместни изпитания приятелство, се появи в живота ми най-неочаквано. От мига, в който се срещнахме, между нас пламна нещо като “любов от пръв поглед”. Тази жена е родена в далечна страна, отвъд полярния кръг. Голяма част от живота си и двете сме преживели, без да се познаваме. Но когато моментът назря, кармата ни срещна, за да продължим заедно нещо започнато много, много отдавна. И когато настъпи времето пътищата ни отново да се разделят и двете ще знаем, че така трябва, но и че това не е окончателна раздяла, както не е била такава и предишната.

За да осъществи срещата ми с друга моя приятелка, съдбата прояви изключителна изобретателност. Преди години, изненадващо за мен самата, се заех с изучаването на английски език. Погледнато от гледна точка на логиката, това беше почти безполезно губене на време от моя страна. Наистина, по онова време хранех някакви мъгляви надежди за излизане в чужбина, но шансовете за реализирането им бяха почти нулеви. И така, нуждаейки се от учител, аз “случайно” попаднах на нейна вестникарска обява. Така се запознахме. Месеци след това загубих интерес към английския език, но приятелството ни е живо и до ден днешен. За да дойде моментът, когато тя се зае с редактирането на книгата, която държите в ръцете си. Трябва да ви кажа, че тя е значително по-млада от мен, интересите ни доста се различават, движим се в различни среди, така че ако не беше моята внезапна любознателност и стремеж към интелектуален напредък, просто не виждам как и къде другаде биха се пресекли и слели за определен период пътищата ни.

С риск да ви отегча, ще спомена за още един подобен подарък на съдбата. На много места в тази книга се позовавам на разкази на тази ми приятелка и се чувствам длъжна да ви разкажа как ни събра “случайността”. Тя е практикуващ психолог и психоаналитик, притежава дарбата за астрално виждане и . . . живее в друг град. Към момента на запознаването ни аз упражнявах диаметрално противоположна професия. При тези обстоятелства на практика не съществуваше голяма вероятност да се запознаем и сближим. Но точно това се случи. В един момент от живота си аз реших, че е време да приложа на практика способността си за пси-диагностика и духовно лечение. В резултат на низ от “случайности” се свързах с човек, практикуващ нетрадиционни методи на лечение, с когото се надявах да си сътрудничим. А чрез него се запознах и с нея. От познанството ми с този човек не излезе нищо, тъй като вижданията ни по някои въпроси коренно се разминаваха. Но приятелството ми с тази жена разцъфтя.

След всичко изложено дотук съм сигурна, че вие бихте могли да изпълните следващите десетина страници със свои собствени примери, повечето от които най-вероятно не са ви впечатлили до днес.
* * *

Намирам за уместно да спомена, че всеки път, когато ние се завръщаме на Земята за ново превъплъщение, заедно с нас се прераждат и хората, с които сме създали кармични връзки в предишните си животи. Не винаги това става в кратък период от време, не винаги тези хора са близо до нас от самото ни появяване на този свят. Някои от тях са дошли преди нас, някои - по-късно. Някои са близки наши приятели, а някои - отколешни противници. Когато му дойде времето, информацията, която всеки от нас носи кодирана в аурата си, започва да създава невидимо притегателно поле, което неотклонно ни привлича един към друг. И така до мига, в който се срещнем. Постепенно, един по един в живота ни се появяват както старите ни приятели, така и враговете, които сме си създали в предишни превъплъщения. Затова и Учителя М. ни напътства: “Не си създавайте врагове. Отредените ви ще дойдат сами”.

Сега си давам сметка, че едва след като преди години съзнателно и активно поех по пътя на духовното си самоусъвършенстване, в живота ми се появиха и продължават да се появяват и други мои стари приятели от предишните ми съществувания. Такива хора присъстват и във вашия живот. Огледайте се около себе си и ще ги разпознаете - ако не сте го направили досега. Кажете си тихичко едно кратко “Благодаря” за безценния и с нищо несравним подарък, който ви е поднесен, и продължете съвместния си път, подкрепяйки се взаимно. Не се страхувайте от предстоящата раздяла и не ъ се противете. Повярвайте - тя не е окончателна.
* * *

Водени от подтика да получат някакво доказателство за миналите си съществувания, а оттам - и за прераждането, много хора в големите градове на страната, а доколкото ми е известно - и в нашия, вече са се подлагали на регресия. Казано с две думи това е способ за навлизане в минали животи. Някое от тях го правят водене от често любопитство. Други - от стремежа да разрешат здравословен или друг проблем. Книжният ни пазар изобилства с книги, написани от психотерапевти, практикуващи регресивна (или реинкарнационна) терапия.

Лично аз изпробвах този метод с помощта на моята приятелка-психолог, която ме въведе в това особено състояние на съзнанието. Направих го, водена от любознателност, а не от неверие или празно любопитство. А и отчасти, защото исках да подложа на проверка някои свои видения, касаещи последното ми превъплъщение. Преживяването беше неповторимо и вълнуващо, но не съм убедена дали ми се иска да го повторя. Не защото (в известен смисъл) крие потенциална опасност. Просто го намирам за безсмислено прахосване на време. Какъв ли смисъл има да отделям часове от настоящия си живот, за да се разхождам в предишните или да надниквам в бъдещите си животи? Вместо това бих могла да се наслаждавам на настоящия - учейки се и трупайки опитности. Що се касае до доказателствата, които търсех, не съумях да ги открия. Една от причините за това беше, че не успях да се озова в търсения отрязък от време. А може би и така е трябвало.

Въпреки това засега знам какви са били последните ми превъплъщения. Но не бих го споделила, още повече - на всеослушание. Това не би помогнало нито на мен, нето на близките и познатите ми. Защото съгласете се - какъв смисъл има някой да узнае, че съм била . . Клеопатра например. В случай, че открито не ми се изсмее и ми повярва - поне донякъде, това само би объркало съответния човек, нарушавайки представата му, която се е изградил за мен. А и как бе трябвало да се държа аз оттук нататък? Като царствена особа? Като обикновен човек, какъвто всъщност съм? Смятам, че щом съм избрала да бъда тази, която съм, значи така е най-добре.

До този момент няколко пъти съм попадала - в книги и вестници, на таблици, които уж могат на ни подскажат кои и какви сме били в минали животи. По мое мнение тези четива са подходящи за забавление и убиване на времето (ако толкова го имате в излишък), както повечето хороскопи или кръстословиците. Но да се вземат на сериозно получените резултати според мен е проява на излишна доверчивост, а и защо да не го кажа направо - наивност. Информацията за предишните ни съществувания надеждно се съхранява във висшите ни енергийни структури и до нея имат достъп: собствената ни душа, Учителите, сензитиви от висока класа и (обикновено) притежаващи висока нравственост. Казвам - обикновено, защото и сред приобщилите се към силите на мрака има въплътени с такива способности. До тази информация някои от нас могат да достигнат единствено в моменти на висше просветление или с помощта на регресивна терапия, но само ако това е необходимо и полезно за разрешаването на значим проблем от настоящето - заболяване, психо-емоционално разстройство и др. или за по нататъшното им възходящо развитие.

Ако толкова ви се иска (а то е лесно разбираемо) да узнаете какви сте били в минали превъплъщения, просто се вгледайте по-внимателно в себе си. Интересите ви към някоя от областите на човешкото познание, вашите наклонности, симпатиите или антипатиите ви към определени хора, способностите ви, проявили се без никакво усилие от ваша страна - това са все косвени упътващи знаци в тази посока. Аз самата изпитвам непреодолим интерес към историята на потъналата Атлантида, към древния Египет и към пирамидите, построени от тази забележителна цивилизация. Всичко свързано с тези теми дълбоко ме вълнува - по един неописуем начин. А това необяснимо вълнение ме кара да вярвам, че поне един от всичките си животи съм изживяла там - в онова древно царство на фараони, жреци и заклинатели. Що се отнася до Клеопатра - длъжна съм да призная - използвах името на легендарната египетска царица просто като илюстрация.

Ако това не би ви навредило, и дори напротив - би ви помогнало по някакъв начин, може бе точно в този си живот ще получете възможността да узнаете фрагменти от миналите си превъплъщения. Може бе. . . А дотогава? Живейте в настоящето, учете се от грешките се, трупайте опит е се наслаждавайте на този прекрасен дар - живота.

ПЪТУВАНЕ В МИНАЛИ ЖИВОТИ
Психотерапевтите, използващи релаксацията и визуализацията като част от своята терапия, наричат това пътешествие на съзнанието назад във времето регресия (равнозначни са термините регресивна или реинкарнационна терапия и регресивна хипноза). Пеша по тази тема, изхождайки от личен опит, тъй като самата аз, както вече споделих с вас, съм осъществявала такова пътуване. Но за какво става дума? За да стане по-ясно трябва да спрем вниманието се на начина, по който мозъкът функционира.

Човешкият мозък оперира чрез честотни цикли, което са измерими с помощта на сложна апаратура, а електро-енцефалограмата дава възможност за записване е анализиране на мозъчните цикли. Започвайки с най-ниската честота е продължавайки във възходящ ред, те приблизително са следните:

1. Делта - от 0 - 4 цикъла в секунда. Това е абсолютната безсъзнателност е за тази честота не се знае много. Вероятно това е честотата на мозъчните вълни, когато човек изпадне в кома.

2. Тета - между 4 е 7 цикъла в секунда. Смята се, че това е областта на подсъзнанието, в която е приложима хипнозата, въпреки че много малко хора достигат до тета за дълъг период от време. Някои хора изпадат в това състояние на съзнанието, когато са потопени в транс или дълбока медитация.

3. Алфа - от 7 до 14 цикъла в секунда. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Това е и честотата на мозъчните импулси, когато изпаднем в състояние на мечтаене, визуализация или релаксация.

4. Бета - това е сферата на съзнателния разум - от 14 цикъла нагоре. При активна умствена дейност достига до 20 цикъла в секунда. При около 60 човек би изпаднал в силна истерия.

Много хора смесват релаксацията и регресията с хипнозата, което не е вярно. Хипнозата е частичен или тотален контрол на нечие съзнание върху вашето. Личната ви воля е изцяло блокирана, податливи сте на всякакви внушения, а след сеанса не сте в състояние да си спомните никакви подробности. Твърди се, че след такъв сеанс между хипнотизатора и хипнотизирания остава да съществува енергийна връзка, което може да нанесе вреда както на единия, така и на другия. Затова е особено нежелателна - още повече, ако хипнотизаторът е негативна, в духовно отношение, личност.

Релаксацията и регресията са състояния на променено съзнание, което дава достъп до подсъзнанието, от където по време на сеанса може да се извлече необходимата информация от миналото, която най-добре осветлява конкретен проблем в настоящето. Това може да касае ситуации от този или от минал живот, а понякога - от няколко минали превъплъщения. За да може да се осъществи регресия е необходимо човек да навлезе в ниво алфа, което се постига с методите на релаксацията (т. е. отпускането), като е възможно за кратко време да се “прескача” е в ниво тета. След извеждане от това състояние човек си спомня абсолютно всичко, включително и външните шумове, въпреки че по време на сеанса те достигат до слуха му някак си отдалеч и изобщо не нарушават вътрешната му концентрация.

Това се постига с помощта на различни специално разработени за тази цел програми. Може да се постигне и самостоятелно, но е доста по-трудно. По-лесно е с помощта на друг човек, който да поеме ролята на ваш водач и инструктор, но е необходимо той да е добре подготвен е опитен в тази област. В противен случай съществува риск едно такова преживяване да ви нанесе трайна психическа травма с непредсказуеми последици. Представете се, че завръщайки се в минал живот се окажете в ситуация, заплашваща живота ви - давите се, обезглавяват ви, пропадате в пропаст или нещо от този род. Ако човекът, който ви е въвел в регресия, не съумее да ви успокои и изведе от ситуацията, можете да се представете какво бихте преживели. Затова, ако се изкушавате да се подложете на такова пътуване във времето, водене от често любопитство, бъдете внимателни и добре премислете вероятните последици. Лично аз не ви съветвам да го направете, освен ако не си сътрудничите с благоразумен и опитен водач, комуто имате доверие, защото според Учителите съществува реална опасност да се привлекат еманации на миналото от акаша. Това от своя страна може да доведе до раздвояване на личността - т. нар. двоен живот, което си е форма на обсебване.

В определени случаи обаче, с помощта на този метод, човек може да открие първопричината за алергични реакции, страх (от вода, височина, гръмотевични бури и др.) или физическа болка в определена област на тялото, която отдавна го тормози. Или да разбере по-пълно взаимоотношенията се с конкретен човек, трайно присъстващ в живота му. Някое хора се решават да опитат, просто за да разберат дали наистина съществува такова нещо като прераждане. Разговаряла съм с такива хора. Общо взето след сеанса са леко объркани от това, което току що са преживели и не знаят да вярват ли, да не вярват ли и какво да се мислят. Такова преживяване обикновено размества пластовете на съзнанието, изградените и утвърдени представи за живота и смъртта и, ако не сте подготвени психически, може да се окаже нож с две остриета.

Аз самата съм въвеждала в регресия мои приятели в случаи, когато съм откривала, че причините за настоящ проблем се коренят далеч назад, в минали съществувания. Скромният ми до този момент опит в тази област ме убеди в едно - подсъзнанието на въведения в регресия през цялото време контролира процеса. То е безкрайно мъдро и вади от архива си точно това преживяване или ключов момент от миналото, който най-добре осветлява настоящия проблем на индивида и може да бъде асимилирано от съзнанието. Именно подсъзнанието дава разрешение за едно такова пътуване през времето, преценява съвместимостта ви с вашия водач, и регресия няма да се осъществи, ако чувствате вътрешна съпротива или съществува някакъв дори и минимален риск за вас.

Любопитното е, че човек може по този начин да преживее отново раждането си, смъртта си, прехода се в отвъдното, престоя се там. По време на сеанса нито за миг не се губи ориентация по отношение на това къде се намирате и кой сте всъщност. Възможно е обаче това усещане да се загуби, ако навлезете в тета ниво. Събитията преминават като на видео екран пред вътрешния ви поглед. През цялото време единствено вие преценявате и решавате дали да споделите с водача видяното и/или преживяното или да запазите някои фрагменти само за себе си.

По време на един такъв сеанс моя приятелка видя себе си като млад френски граф. Заедно с други благородници носеше важно писмо от крал Анри IV, при когото беше на служба. Съдържанието на писмото беше крайно поверително и, въпреки че знаеше за какво става дума, не можах да я убедя да ми каже. “Това е тайна” - отсече тя с категоричен тон.

Най-характерното, доказващо истинността на преживяването по време на регресия, е неподправената емоция, която го съпровожда, особено ако сте пряк участник, а не само наблюдател на някакво събитие. Възможно е да нарисувате или напишете това, което виждате, отваряйки очи, но без да излезете от това състояние. Понякога написаното е на чужд, непознат за будното ви съзнание език. Отговаряйки на въпросите на водача ви, в някое случаи се променя гласът, тембърът, интонацията, в съответствие с това, кой сте в момента. Възможно е да си поплачете или да се посмеете от сърце. Аз лично ридах неутешимо при срещата си с безкрайно скъпо на сърцето ме същество и се смях от сърце, попадайки в извънредно забавно е приятно преживяване.

Книги, третиращи темата за регресивната хипноза, могат да се намерят на книжния ни пазар. Написани са от лекари, психолози или психотерапевти. Непредубеденият и любознателен читател бе могъл да разшири и обогати както познанията, така е вътрешния се мироглед. Или просто да се позволи още една гледна точка към заобикалящия го свят.

Тези, които приемат прераждането като неоспорим факт, водене от вътрешното се убеждение, нямат нужда от подобни проверки и доказателства. Дори и тези, които не отричат, но и не приемат априори това учение, не се чувстват особено привлечени от подобен метод за изследване е проверка. Повечето от тези хора се доверяват на вътрешния се глас и оставят нещата на собствения им ход, без да ги населват.

А защо аз се подложих на регресия? Може бе, за да мога с чиста съвест да напиша тази статия.