Светлината, която беше тъмнина

Няколко дни по-късно Джой най-сетне изрази с думи това, което чувствах две-три седмици наред. Внимателно, но без колебание, тя ми каза, че според нея „Курс по чудеса" съвсем не бил от Бога, нито пък онзи Исус от „Курса" бил истинският Исус. Ако питам нея, метафизическата духовност била по думите на Джоухана Майкълсън „красивата страна на злото". Думите й прозвучаха убедително. Макар да ми се искаше да отвърна: „Невъзможно!", част от мен се питаше „Дали не е вярно?"

Нямах думи, а в същото време обмислях зашеметяващите последствия от това, което предлагаше. Дали не се случваше с нас същото, което се беше случило с Джоухана? Дали онзи Исус от „Курс по чудеса" не беше като нейния дух-водач — лъжлив Исус? Дали онзи Исус, който бе дал „Курса", не беше заблуждаващ дух, който само се преструваше на Исус? Дали всичко това не беше част от един хитър духовен капан? Дали това, което винаги бях смятал за ползотворна и божествена свръхестествена организация, в действителност беше не толкова ползотворна и божествена? Дали този на външен вид открит „Заговор на водолея" не беше всъщност истински заговор? Дали това, което Бони беше описала като „другата страна", беше само това — другата страна? Не бяхме ли отклонени от Бога в името на Бога? Дали заблудата не беше по-дълбока и мрачна, отколкото изобщо бяхме си представяли някога?

Беше прекалено, дори само за да започнем да го осъзнаваме. Всичко вътре в мен се противопоставяше на тази идея. Но в последните месеци бях чел достатъчно Библията, за да знам, че сценарият, който Джой ми предлагаше, беше една реална възможност. Може би бяхме успели да видим заблудата в живота на Джоухана, но не и в собствения си? Толкова неща ни се бяха струпали през последните няколко месеца — дали бяхме пропуснали да видим очевидното?

Казах на Джой, че колкото и да ми се иска да й кажа, че греши, не бих могъл. Може би „Курсът" и Исус от „Курса" наистина бяха част от заблудата, за които говореха Джоухана и Библията. Но й казах, че каквото и да става, нямаше да се убедя, преди да съм видял всичко с очите си, изложено черно на бяло, а единственият начин да разреша този въпрос беше да седна с „Курса" и Библията в ръце и да ги изследвам.

През по-голямата част от следващата седмица се затварях в кабинета си с „Курса" и Библията. Изследвах „Курс по чудеса" внимателно и часове наред четях задълбочено Библията. В края на седмицата старото ми бюро с извит сгъваем капак беше покрито с бележки, картончета, таблици и диаграми. Бях разнищил „Курса" и Библията из основи. И бях стигнал до отговорите на въпросите си.

Заключенията ми бяха неминуеми и смазващи. „Курс по чудеса" и Библията бяха две напълно различни системи от възгледи, които взаимно се изключваха и диаметрално си противоречаха във всяко отношение! За мое най-голямо удивление „Курс по чудеса" беше Библията, обърната наопаки. „Курсът" не осъвременяваше, нито тълкуваше Библията — той я беше написал наново. Виждах, че между „Курса" и Библията нямаше никаква връзка. Това бяха две различни евангелия. За да вярваш в едното, трябваше по необходимост да не вярваш в другото. Тъй като „Курсът" и Новият Завет бяха противоположни учения, те по определение се противопоставяха едно на друго. Макар че „Курсът" и нашите метафизически учения се бяха постарали да изглеждат съвместими с Христос от Библията всъщност не бяха съвместими. Да противоречиш и да се противопоставяш означаваше да застанеш срещу Исус. Исус беше казал ясно: „Който не е с Мен, той е против Мен" (Мат. 12:30).

Вече в мен нямаше съмнение, че „Курсът" и другите ни духовни учения не бяха с библейския Исус или с библейското евангелие изобщо. Тяхното противоположно учение всъщност беше против всичко, което Исус от Библията учеше.

Ако евангелието от Библията беше истинското евангелие — а според мен беше така — то тогава метафизическото евангелие на „Курса" и „Новата епоха" беше антиевангелие. Ако Христос от Библията беше истинският Христос — а аз вярвах в това — то тогава метафизическият Христос от „Курса" и този на „Ню Ейдж" беше антихрист.

Джой беше права. „Курс по чудеса" не беше от Бога. А Исус от „Курса" не беше истинският Исус. Кой можеше да предположи, че метафизическото/"Ню Ейдж" евангелие, което идваше в името на Христос, всъщност щеше да отрича Христос? Докато седях и си мислех колко много бях вярвал на „Курса", се почувствах така, сякаш някой от най-близките ми приятели ми беше забил нож в гърба.

По време на едноседмичното ми изучаване, колкото повече сравнявах разликите между двете евангелия, толкова по-загрижен ставах. Нещата, които ми се струваха по-рано незначителни несъответствия между „Курса" и Библията, сега виждах като огромни разлики. Така и други неща, които бях приемал за истина в „Курса" преди шест месеца, сега отхвърлях напълно. По време на моето изучаване дойде разбирането за това колко много събитията от последните месеци бяха променили погледа ми върху нещата. Докато изучавах Курса, открих, че вече изобщо не му вярвах. Неговото учение изведнъж беше станало кухо, празно и фалшиво.

За известно време духовните ми учители ме бяха убедили, че съм безгрешен, невинен, съвършен Божи син и че съм в пълна степен част от универсалния Христос, както Исус или Буда или който и да било друг. Учеха ме, че съм свята част от Бога, по наследство равен с Христос и няма нужда да бъда спасяван, изкупван или новораждан. Тъй като злото беше само илюзия, нямаше зло, от което да бъда спасен. Бях повярвал, че съм отговорен за себе си и за своя свят и че съм създател на собствения си свят.

Но докато разглеждах тези „истини" сега, виждах, че съвсем не бяха истини. Това, на което ме учеха — с каквито и разумни доводи да го обличаха — беше в ярко противоречие на учението на Библията. Подкрепени с духовни фрази, „Курсът" и „Ню Ейдж", макар да се представяха за приятели на Исус и Библията, всъщност не бяха никакви приятели. Както Юда те предаваха Христос в името на любовта и с измамна целувка.

Исус предупреждаваше за лъжливите пророци, които щяха да дойдат, облечени в овчи кожи — дори в Неговото име. Думите му бяха кратки и ясни: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители" (Мат. 7:15). Те нямаше да приличат на неприятели, но на хора, на които можеш да имаш доверие, и сега бях напълно убеден, че „Курсът" беше вълк в овча дреха, който идваше не за да възхвали библейския Исус, а за да погребе завинаги неговото учение — ако това беше възможно изобщо.

В хода на изследването си започнах да разбирам, че в продължение на няколко години бях позволявал на духовните си учители — и най-вече на „Курса" — да ми казват кой „в действителност" е Христос и какво казва „в действителност" учението му. Виждах как заради собствения си мързел никога да не чета и изследвам Библията самостоятелно бях нагълтал едно лъжливо евангелие като риба.

Сега разбирах, че макар да съм създаден по Божия образ, не бях Бог, нито пък част от Бога. Бог си беше Бог, а аз си бях аз. Не бях Христос, нито част от Христос, както и Буда или който и да било друг не бе Христос. Исус беше единственият наречен Христос и друг нямаше. И каквото и да се опитваха да кажат другите, Той беше спечелил една невероятна победа на кръста на Голгота — победа, на която Джой и аз се бяхме научили да разчитаме всеки път. Това беше победа, която Писанията описваха пълно и която много от старите песни възпяваха. Беше станало нещо много тайнствено на този „стар груб кръст", което сега цяла една „Нова епоха" се опитваше да зачеркне напълно. Това беше „победата на Исус", която „Курс по чудеса" се опитваше отчаяно да дефинира наново, да обясни и забрави. Това беше онази „удивителна благодат", която беше спасила такива като мен и Джой.

В крайна сметка, след всичко, през което бяхме преминали, започнах да разбирам, че сърцето на евангелието е не толкова, че Бог помага на онези, които си помагат сами, а по-скоро, че Бог помага на онези, които не могат да си помогнат сами. Не като утвърждавахме силата си, но като признавахме слабостта си, най-сетне се учехме да молим Бога за помощ. Неговата благодат, а не нашата самоувереност ни бяха опазили.

Въпреки това, макар да бяхме признали, че се нуждаем от спасение от злото, което ни връхлиташе, ние упорито отказвахме да признаем Исус като личен Господ и Спасител. Здраво се държахме за своята метафизическа самоличност и не разбирахме, че вярата ни в крайна сметка трябваше да лежи в Исус, а не в самите нас — и това искаше да каже Той с думите: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен" (Йоан 14:6).

Бяхме основали вярата си на себе си като на Бог, а не на Бога като на Бог; отивайки навътре към себе си, бяхме се отклонили от целта. Бяхме подценили неимоверно собствената си склонност към заблуди и неимоверно бяхме надценили мъдростта на метафизическите си учители.

Но благодарим на Бога за Джоухана Майкълсън и книгата й в книжарницата. Беше необходимо малко време, за да започнем най-сетне да виждаме общата картина на нещата.

Сложих бележките и книгите настрана и отидох да съобщя на Джой, че тя отново е била права. След като й казах всичко, което бях научил, разговаряхме до късно вечерта за заблудите, лъжливите учения, лъжливите евангелия и най-вече за лъжливия Христос на „Курс по чудеса" и „Ню Ейдж".

С доста отрезвен поглед за различния начин, по който изглеждаше света през микроскопа на Библията, вместо през розовите очила на „Курса" и „Ню Ейдж", Джой и аз бяхме благодарни за това, което ни се разкриваше.

Но дори и след седмица, пълна с изненади, най-голямата изненада все още предстоеше. Едва на другата сутрин започнах да се осъзнавам и когато това стана, сякаш бях изпаднал в духовен мат, докато целият ни някогашен идеализъм се изправяше пред настоящата действителност, а някогашният ни цинизъм и осъдително отношение се сгромолясваше пред новите ни възгледи.

— Джой, не мога да повярвам — та ние сме християни!

Погледнах Джой в почуда и с невероятно чувство за ирония и дори неверие, когато изведнъж осъзнах, че току-що сме направили крачка по най невероятния за нас сценарий.

Думите ми сякаш увиснаха във въздуха — не можехме да се отречем от тях, но и не бяхме в състояние да празнуваме. И двамата се почувствахме веднага осмени от някогашните си дефиниции на думата християнин. Образи на копчето „Открих", сладникави църковници и неискрени, жадни за пари евангелизатори преминаха през ума ни.

Беше непосилно за умовете ни. Бяхме се издигнали високо в нашето духовно пътуване, бяхме простреляни от истината и сега се спускахме надолу със своите парашути точно в християнската църква. За двама души, толкова предани на алтернативната духовност, това беше най-голямата космическа шега. Бяхме притиснати от собствените си убеждения. Но вече се промъквахме под куршумите, облечени в дрехи, които никога не бяхме помисляли, че ще облечем.

Колкото и да се радвахме на новото си разбиране за истинския Христос, съвсем не се радвахме на идеята да ни смесват с всички онези, които се наричаха християни. Щяхме ли да можем изведнъж да се свържем с онази група от хора, с които някога не бяхме успели да намерим общ език?

Тъй като гледахме на обикновените християни като на хора, на които не можеш да вярваш, бяхме приели, че и на Библията не можеше да се вярва. Съдейки за Библията по тези, които претендираха, че я следват, ние правехме глупавата грешка да съдим за книгата по корицата й. И като бягахме от повърхностност и лицемерие — неща, които ни се струваше, че виждаме в християните — бягахме право в отворените ръце на метафизическите учители. Много се радвахме, че тези учители даваха ново определение за Христос, Неговото учение и всичко свързано с традиционното християнство.

Толкова бяхме отвратени от християните, че бяхме готови за почти всичко друго, което щеше да върне духа към духовността. Единственият проблем беше в това, че не познавахме учението на Библията изобщо и не знаехме предупрежденията за духовна заблуда и че тези, които искрено се заблуждаваха, както нас, също ставаха част от тази заблуда.

Така че макар Джой и аз да желаехме от цяло сърце да предадем живота си на истинския Христос, все още нещо ни спираше да си сложим името „християнин". Беше трудно да свикнем с идеята, че сега щяхме да се идентифицираме с онази група от хора, която винаги гледахме с подозрение и пренебрежение. Сега ние щяхме да бъдем от другата страна и щяхме да получаваме същите многозначителни усмивки и снизходителни бележки, които някога раздавахме щедро.

Дори и така, знаехме през какво бяхме минали и какво бяхме научили. Докато размишлявахме за това, което ни предстоеше, осъзнавахме, че да бъдеш християнин означава нещо много повече от това да ходиш на църква всяка неделя. Със силното противопоставяне и духовна заблуда навсякъде около нас, да следваме истинския Исус щеше да бъде невероятно трудна задача. Но когато се замислихме, решихме, че ако си християнин означава да следваш истинския Христос с цяло сърце, душа и ум, всъщност щяхме да се радваме много да ни смятат за християни.

Когато най-сетне прозряхме духовната заблуда, много от стиховете в Писанието, които бяхме чели, си дойдоха изведнъж на мястото. Сякаш някаква завеса падна от очите ни и изведнъж Новият Завет бе залян от светлина. Макар да имахме да учим много неща за други аспекти на вярата, беше очевидно, че заради пълната си заблуда, сега познаваме доста добре стиховете в Библията, които описваха заблудата. Няколко седмици по-късно, след много изследване, размишление, молитва и много разговори с Джой, една сутрин седнах до потока с решението да прегледам още веднъж Писанието и книгата на Джоухана, като разгледам още по-подробно какво казват за „Курс по чудеса" и другите лъжливи учения, които се бяха преплели в живота ни. Разгръщах Писанието насам-натам и се опитвах да събера парчетата от нашата духовна история.

Един от първите пасажи, които разгледах, говореше за „друго благовестие" и за това колко сме податливи на лъжливите учения, които се опитват да променят Христовото благовестие: „Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат и преминавате към друго благовестие; което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие" (Гал. 1:6-7).

Прочетох отново стиховете, които се цитираха в книгата на Джоухана, за „друг Исус"¹ — как дори онези, които вече са приели истинския Исус и Святия Дух могат да се подлъжат след лъжлив Исус. „Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите" (2 Кор. 11:4).

Хелън Шакмън чула „вътрешен глас", който казвал: това е курс по чудеса. Моля те води си записки. Гласът, който по-късно се представил като Исус, започнал да й диктува един материал, който напълно противоречал на истинското благовестие на Христос и чието противоположно учение може да се нарече само „друго благовестие", „друг дух" и „друг Исус". Повечето от нас, които сме прочели, изучавали и вярвали в „Курс по чудеса", никога не сме гледали сериозно на ясните библейски предупреждения за измамници, които ще дойдат в името на Христос и ще се представят като Христос.

А повечето от нас дори не сме познавали ясните предупреждения на Библията за лъжлив Христос и лъжливи пророци, които ще се издигнат сред нас, за да ни подмамят със свръхестествени знамения и чудеса, за да ни накарат да вярваме, че тяхното учение е от Бога. Тези знамения и чудеса бяха толкова убедителни, че „ако е възможно" да заблудят дори най-верните на истинското евангелие и на истинския Христос. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24).

Но дори, ако знаехме за тези предупреждения, кой щеше да си помисли само, че тези лъжехристи и лъжепророци ще се издигнат от нас самите и сред нашите духовни приятели и учители? Без съмнение онзи „Исус", който се бе изправил пред Хелън Шакмън и й се бе разкрил като „вътрешен глас" беше доказателство за всички нас, че лъжехристите и лъжепророците не бяха винаги от плът и кръв, но можеха да се явяват също под формата на лъжлив дух, който се представя като „дух водач", „Святия Дух", „по-висше аз" или в случая на Хелън — „Исус". Лъжливите духове носеха не само лъжливи съвети, но и лъжливи учения, като „Курс по чудеса". „А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отпаднат от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения" (1 Тим. 4:1).

За да няма никакво съмнение за произхода на тези духове и начина им на действие, Библията ги посочва още по-ясно и подробно. Погледнах стиха, който Джоухана цитираше на последната страница от книгата си²: „Защото такива човеци са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел. Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им" (2 Кор. 11:13-15).

Ангелът на мрака спокойно можеше да се преправи на светъл ангел. Служителите му можеха да се престорят на Христови учители или дори на самия Христос. Те бяха измамници на мрака от другата страна, другото благовестие, другия дух, другия Христос — най-великата заблуда. Ние със сигурност не търсехме заблуда, но в духовното си невежество бяхме стъпили право в хитро измисления капан.

Писанията пророчески бяха описали подробно знаменията и чудесата, лъжепророците и лъжехристите, лъжливите духове. Много от нас бяхме толкова сигурни, че сме на прав път, че никога не си задавахме въпроса за източника на „Източника" или на който и да било друг от гласовете, които ни се струваха така божествено вдъхновени и точно както „вътрешният глас" на Хелън Шакмън не бе подложен на проверка никога, така и нашите вътрешни гласове и тези на духовните ни учители не бяха проверявани.

Всъщност Библията не само открито предсказваше духовната заблуда, но изрично ни предупреждаваше да „изпитваме духовете" преди да се вслушваме в тях. „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света" (1 Йоан 4:1). Проверката е Божието „Стой, кой е там?", за да ни увери, че духовете са наистина от Бога. Измамните духове не казват, че Исус е Христос и че е дошъл на тази Земя във физическо тяло. Когато го подложиш на проверка, измамният дух ще отрече, че Исус е Христос и че е дошъл в плът на тази Земя.

По някакви тайнствени, положени от Бога причини, измамните духове не могат да издържат на Божията проверка така, както не могат да останат в нашето присъствие, когато им заповядаме да напуснат в името на Исус Христос. Бог в своята милост ни е дал този начин да разбираме какво става. Всъщност самият Исус от „Курса" отговаряше на въпроса дали той е Христос. Отговорът му: „О да, както и ти си Христос"³ явно не издържаше на библейската Проверка.

Тези от нас, които вярваха в Исус от „Курса" — че е Христос, както и те бяха Христос — вярваха в заблудата, че „Христос" беше нещо повече от Исус или от нас, или от който и да било. Но като вярвах на „Курса" и на другите си духовни учители, аз съзнателно бях станал от онези хора, за които Исус предупреждаваше своите да се пазят. „Пазете се да не ви подмами някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: „Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина" (Мат. 24:4-5).

Още от първия гадателски сеанс аз бях измамен. Подведен от жълтата линия на магьоснически измамни духове, с най-добри намерения бях се приземил право в метафизичната „нова епоха", където този, който се обявяваше за Христос, не беше истинският Христос. Една чудесно оркестрирана и прецизно премерена по време серия от свръхестествени съвпадения ме беше уверила, че връзката ми с алтернативната духовност беше „предопределена". Като следвах знаменията и чудесата на измамните духове, бях скочил през духовните обръчи с почти безгрешна точност. От другата страна дръпнаха умело връзките и бях подмамен от една топка светлина, от един индийски гуру на върха на планината Биг Сър, от един бивш фермер от Напа Вали, който сега беше проводник на „Източника" и от „Курс по чудеса", който беше изпратен от „Исус". Докато Джой и аз черпехме от измамния духовен свят в своето незнание, изобщо не осъзнавахме, че повечето от гласовете, в които се вслушвахме бяха част от измамата, за която истинският Исус предупреждаваше.

Като размислях за някогашното си недоверие към Писанията, записах последната забележка в сутрешното си изучаване. Сетих се за магьосника, за който бях чел в книгата Деяния на апостолите — един зъл магьосник, който използваше силата си, за да отклонява хората от Бога. Апостол Павел беше прозрял хитрините на магьосника и му се противопостави директно — като дори го нарече дявол. „Сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа!" (Деян 13:10).

Невероятно! — помислих си аз. Та това е братовчедът от първи век на нашия „полудял магьосник". Точно както апостол Павел беше прозрял зад маската на магьосника, така Джой беше прозряла зад маската на „полуделия магьосник".

Магьосници. Зли духове. Лъжливи учители от един измамен духовен свят. Дори от дявола. Нещо доста естествено за първия век, но в нашия модерен, прогресивен, техничен свят кой би повярвал, че съществуват още? След това, през което преминахме Джой и аз, не можехме да не го повярваме. Колкото и отдалечени от действителността да изглеждаха тези думи от Библията, ние ги видяхме да се разиграват пред очите ни.

Това, което смятахме за духовна истина, се оказа нищо повече от измислица. Това, което вярвахме, че е измислица на Библията, по ирония на съдбата се оказа евангелската истина. Епохата на заблудите, която беше предсказана, беше вече на път.

Като слушахме духовните си учители, бяхме пропуснали да чуем предупрежденията, които страниците на Библията крещяха. Всъщност ние бяхме паднали човешки същества, податливи на изкушение и често побеждавани от злото. И макар да нямаше начин да спасим себе си, можехме да намерим спасение чрез Онзи, когото Бог беше изпратил да ни освободи.

Сега знаех, че да си „грешник" означаваше, че не заслужаваш да се прославиш от Бога, че се нуждаеш от спасение и изкупление и в такъв случай аз бях грешник.

И ако „покаяние" означаваше да се новородиш от Бога във висините, то аз исках да се новородя.

Знаех, че има да уча още много неща за Исус и цялото му учение и че да бъда негов ученик щеше да бъде най-голямото изпитание в живота ми. Но бях благодарен, че на Джой и на мен бе показан прозорец в духовния свят, който се оказа интензивен курс за истините на Библията.

По някакъв странен и чудесен начин Джой и аз се бяхме върнали към евангелието и вярата си. Едва след като целият ни свят се беше преобърнал изцяло наопаки, ние се оказахме там, където трябваше да бъдем — в подножието на кръста.

Докато си събирах нещата и се насочвах към къщи да намеря Джой, не можех да повярвам, че всичко това се случваше. Но то беше записано в Писанията — Писанията, които бяха доказали правотата си в огъня на живота ни.

Замислих се къде съм сега по отношение на вярата си и осъзнах, че е време по-официално да призная посвещението си на Христос. Не бях сигурен как ще го направя, но знаех, че вдъхновението идваше от Бога, а не от мен и че щях да узная, когато му дойдеше времето.

Около седмица по-късно във връзка с новата си работа като консултант на агенция с идеална цел, която се занимаваше с хора с особени нужди, се срещнах с младежкия пастор на една местна църква. Обикалях обществените клубове и организации, като ги осведомявах за нашата нова програма. Но по средата на моето представяне гласът ми се изгуби и мислите ми се отклониха от темата. Преди да разбера какво става, вече му разказвах за духовното си пътуване.

С големи подробности му описах какво беше станало през последните шест месеца — включително как се борехме със злото и се научихме да призоваваме Исус. Когато свърших моя доста импровизиран разказ, му казах, че най-важното е, че сега бях най-сетне готов да призова истинския Исус в живота си за свой Господ и Спасител.

Малко удивен от внезапното ми отклонение от набелязаната програма, пасторът явно бе развълнуван от спонтанното ми сутрешно свидетелство. Със сигурност за него беше необичайно един социален работник да прекъсне изказването си с думите „Нуждая се от Исус!"

Объркан, но с желание да откликне на моя израз на вяра, той се протегна към Библията си и старателно проследи стиховете, които изглеждаха най-подходящите за такъв случай. Аз слушах почтително, докато той прочиташе стих след стих.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, а да има вечен живот (Йоан 3:16). Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава (Римл. 3:23).

Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас (Римл. 5:8).

Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш (Римл. 10:9).

Той прочете също един стих, който ми беше направил впечатление по-преди и който сякаш обхващаше същността на нашата нова вяра: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой" (Ефес. 2:8,9).

Накрая младежкият пастор ме погледна в очите. В този момент, като че ли видяхме един в друг всичките си слабости и недостатъци на човешки същества. И двамата знаехме и разбирахме колко се нуждаехме от помощта на Господа в живота си и колко се нуждаехме Той да бъде наш Спасител.

Тогава сведохме главите си в молитва и с голямо вълнение и убеждение аз се помолих: „Господи, моля те, прости ми, че следвах духовни учения, които нямаха нищо общо с Теб и че не вярвах в Твоето Писание и не разбирах кой си всъщност. Признавам греховете си и те моля да изпратиш Исус — който умря за греховете ми — в моя живот, за да бъде мой Господ и Спасител и да изпратиш Своя Святи Дух. Моля те продължавай да ми показваш Своята истина и нека Волята ти да се извърши в моя живот. В името на Исус. Амин."

Когато свърших молитвата си, нямаше земетресение, нито гръмотевици — просто чувството, че най-сетне съм сторил това, което е трябвало. Публично признах вярата си и бях обърнал интелектуалното си разбиране към духовната реалност. Като знаех, че Самият Исус беше казал да не се чудим, че трябва да се новородим, изведнъж се почувствах много добре като „новороден".

Десет дни по-късно Джой и аз се оженихме в една малка църква в съседен град. Почти веднага се почувствахме благословени от брака, като се посветихме един на друг и на Бога в нещо като свят брак. Тръгвахме в живота заедно и чувствахме дълбок мир и убеждение, които се вливаха в живота ни.

И с тези дълбоки чувства дойде естественото желание да споделим това, което бяхме научили, с приятелите си — че всичкото търсене и копнеж най-сетне бяха осъществени в новото ни взаимоотношение с истинския Христос.

Но когато се опитахме да разкажем на другите за откритието си, видяхме, че като цяло, голяма част от приятелите ни повече се срамуваха за нас, отколкото се интересуваха от думите ни. За тях нашето обръщане беше нечувана измяна на всичко, което отстоявахме през годините. Това че бяхме изоставили метафизичните си възгледи и ги бяхме заместили с нещо толкова „старомодно" и „тесногръдо" като буквалното евангелие, нямаше никакъв смисъл за тях.

Така че с много тъга ние гледахме как приятелите ни изведнъж преставаха да говорят за духовни неща в наше присъствие. Сякаш казваха:

„Само защото сте се предали, не мислете, че ще ни накарате и ние да тръгнем по този път!" Що се отнасяше до другите, не срещнахме милост, а само я бяхме изгубили.

Но когато се опитахме да се свържем с традиционните християнски общества, те като че ли също не ни разбраха. Когато ни питаха в църквите как сме станали християни и ние им разказвахме за черния магьосник, за измамните духове и за духовната борба, обикновено отклоняваха разговора, като ни предлагаха кафе и бухти.

Понякога си мислехме, че объркваме всички, освен себе си. Отчаяни, но не обезсърчени от приятелите си и обезкуражени, но не разочаровани от някои църкви, въпреки всичко продължавахме да разказваме историята си за съществуването на злото и за силата и величието на истинския Христос — и как Библията, а не алтернативните духовни учения, ни показваха истината все по-ясно.

Библията може да изглежда архаична на много хора, но в нашето огнено изпитание, ние проверихме нейната истинност. Да призовеш Господа е най-тайнственото и чудесно нещо. И ние, които бяхме толкова уверени в своите метафизически възгледи, бяхме може би най-изненадани от всички да открием величието и дълбочината на новите си убеждения.

Застанали на прага на едно цяло духовно приключение, Джой и аз се чудехме на положението си. Както Йон от миналото ние бяхме се отдалечили колкото се можеше повече от библейския Бог. Но в тъмната нощ на душата открихме, че библейският Бог не беше в кутията, в която си мислехме, че сме го сложили. Всъщност Той търпеливо и с любов ни е чакал да видим светлината и да се върнем.

Бяхме дошли до разбирането, че човек е или за Господа, или срещу Него и че средно положение нямаше. Или Христос от Библията, или Христос на „Ню Ейдж".

С удивление гледахме как нищо неподозиращи християни изучаваха „Курс по чудеса" в своите църкви и дори канеха метафизични „Ню Ейдж" говорители да поучават от амвоните си. Очевидно много от тези, които казваха, че са на страната на „вярата", скоро щяха да станат част от заблудата също, ако не бяха вече.

Дали не бяхме свидетели на голямото „отпадане", което Библията предсказваше? Дали това не беше „тайнственото зло", за което Писанието казваше, че вече върши измамното си дело с „всякакви лъжливи чудеса и знамения" и „всякакъв вид нечестие"? Дали хората, които се наричаха християни, нямаше да напуснат вярата си в Библията и библейския Христос? Щяха ли да се присъединят към Екуменическото движение, което в името на любовта, на Бога и на единството щеше да жертва истината на Библията и може би един ден щеше да се слее със самото движение „Ню Ейдж"? Исус предупреждаваше, че такава вяра не води към живот, а към гибел: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина се ония, които я намират и минават през тях; Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са ония, които ги намират" (Мат. 7:13-14).

Но благодарение на клиента от масажа, „полуделия магьосник" и спасителната благодат на истинския Христос, Джой и аз бяхме намерили тесния път. Макар да знаехме, че нямаше да ни разбират, нито да ни вярват, щяха да ни се присмиват и дори да ни мразят, ние бяхме видели, преживели и повярвали. И знаехме, че сега можехме както други вярващи да потвърдим, че сме били свидетели на величието на силата на Исус Христос.

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на неговото величие (2 Петр. 1:16).