Глава 2. Причини за сегашното неудовлетворително състояние на медицината и здравеопазването

Интересна е историята на Бийл и как той стига до създа­ването на своите книги. Бивш редактор на "Уошингтън таймс" и "Хералд" през 30-те, той издавал самостоятелно провинциален вестник, в който местната електрическа ком­пания закупувала голямо място за реклама всяка седмица и то­ва доста облекчавало разходите по списването и отпечатва­нето. Но един ден изданието излязло с публикация в защита на своите читатели, които не били доволни от лошото обслужване на електрическата компания. В резултат на това Бийл бил смъмрен сериозно от рекламната агенция, която предс­тавлявала компанията. Той бил уведомен, че още една подобна стъпка ще означава незабавно прекъсване на рекламния договор, и то не само с този техен клиент, но също така и с газовата, и с телефонната компания. Тогава се отворили очи­те на Бийл за същността на "свободната преса" и той решил да излезе от този бизнес, защото имал семейно имение, от ко­ето можел да се издържа. Бийл използвал целия си професиона­лен опит, за да проучи в дълбочина същността на "свободния печат", и в резултат се родили гореспоменатите две книги. Независимо от многобройните си познанства и връзки в издателския свят, а и не само в него, никой не пожелал да публикува разкритията му. Това той направил сам едва след като основал своя издателска къща "Кълъмбия пъблишинг хаус" през 1949 г. "История на медикаментите" никога не се е продавала в голяма книжарница в САЩ и никога не е получила гласност или рецензия в средствата за масово осведомяване. Била е раз­пространявана изключително по пощата и въпреки това до 70-те години вече е преиздадена 33 пъти! Този пример може да ви послужи, за да придобиете представа за мълчаливата, но безкомпромисна (авто)цензура, която съществува в "страна­та на свободата".

Само в годините на Втората световна война на американските военнослужещи са направени над 200 млн. ваксинации! "Чудно ли е тогава", пита Бийл, "че Рокфелер и техните подс­тавени лица в Управлението по храните и лекарствата, Службата за обществено здраве, Федералната комисия за търговия, Бюрото за добър бизнес, Военномедицинския корпус, Флотското бюро по медицина и хиляди административни здравни кадри из цялата страна са се съюзили да съсипят всички лечебни методи, които не препоръчват използването на синтетични медикаменти."

Преди 100 години в САЩ е имало над 50 хомеопатични бол­ници, включително и 9 детски, 15 санаториума и десетки медицински колежи, в които се е изучавала не само хомеопатия, но и фитотерапия, гладолечение и други природни лечебни ме­тоди, Между 14 и 25% от всички практикуващи лекари в раз­личните щати са прилагали хомеопатия. Но защо изчезва всичко това?

В началото на века фондациите "Рокфелер" и "Карнеги" започнали активна дарителска дейност, насочена към медицинските университети. През 1904 г. Джон Рокфелер старши основава фонд "Общо образование", а през 1910, за да го подпомага, се учредява и фондацията "Рокфелер". Чрез редица машинации през май 1913 г. на нея й е даден привилегирован статут и е освободена от данъци. На отговорни места в различните федерални агенции, които имат по някакъв начин отношение към здравето, Рокфелер поставил свои хора, които да прокарват новата "образователна" политика, чиято цел била създа­ването на нация, зависима от медикаменти и непознаваща друг начин на лечение освен предложения. Това било постигнато не само чрез съсипването на болниците и колегите, преподаващи и прилагащи естествени лечебни методи, но и чрез масова рекламна кампания чрез средствата за масово осведомяване в пол­за на "научната медицина". За осъществяването на този план трябвало да се създаде съответно и медицинска професия, "вдъхваща респект", която да практикуват изключително бе­ли мъже от висшата класа (а не мъже и жени от всякакви раси и социални прослойки, както е било дотогава), възпитани с фи­лософията на материалистическо-механистичния подход и непознаващи други начини на лечение освен алопатични медикаменти и хирургия. По това време все още новото "лечение", родено в резултат на развитието на химическата и съответ­но на фармацевтичната промишленост, е било разпространено само сред богатите. Народът се лекувал изключително с при­родни методи.

През 1909 г. фондацията "Карнеги" изпраща на обиколка из САЩ Абрахам Флекснер, който не бил лекар, със задача да посе­ти всички медицински учебни заведения - от най-малкото до най-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получат финансова помощ, за да се развиват и по-нататък. Флекснер подбрал само по-големите и богати медицински центрове, ко­ито били склонни да приемат предлагания от Рокфелер и Карнеги лечебен и образователен модел, базиран на едностран­чива и вредна философия. За всички по-малки и преподаващи природолечение колежи посланието било: "Или се съобразете с това, което ви предлагаме или ще престанете да съществувате." Останали без подкрепа, те започнали да затварят един след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започ­нала война за ликвидирането им. Така ПРАВОТО НА ИЗБОР на населението по какъв начин да се лекува било постепенно отне­то.

Ето какво пише за Дж. Рокфелер старши Ида Тарвел в ней­ната "История на Компанията “Стандарт ойл", отпечатана през 1905 г. в няколко броя на списанието "Макклуър": "Нито едно честно проучване на неговата кариера не може да доведе до друг извод, освен че той е жертва на може би най-долната от всички страсти - тази за пари като крайна цел... тайно, търпеливо и непрестанно кро­ящ планове и интриги как да добави към богатството си... Той превърна търговията във война и я... изпълни с жестокост и корупция. И той нарича своето търговско предприятие благодеяние, като дава за пример посещението си на църква и благотворителността си като доказателства... Има само едно име за това - двуличие."

"Историята на безскрупулния индустриален пират Дж. Рокфелер старши е добре известна, но днес удобно се премъл­чава", заявява медицинският историк и изследовател Х. Роиш. През 1911 г. Дж. Рокфелер старши е обвинен от щатския съд за незаконни действия и машинации и му е наредено да раз­формирова "Стандарт ойл тръст", който е обх­ващал 40 корпорации. Но за зла участ това наказание се оказало добре дошло. Докато преди тръстът бил на показ, то след това привидно разделяне деянията на отделните формирова­ния станали още по-прикрити и трудно уловими.

През април 1914 г. Джон Рокфелер младши, тогава вече на­чело на компанията, удавя в кръв стачката на миньорите в Лъдлоу, които живеели и се трудели при ужасяващи условия, експлоатирани от "Колорадо фагъл" и "Айрън къмпъни", холдинг на Рокфелер. Това събитие, което няма аналог в индустри­алната история, било наречено от медиите "Клането в Лъдлоу". Били убити 45 души, между които 32 жени и деца, не­известен брой изчезнали и много били ранени.

След тези събития, които предизвикали възмущение навсякъде по света, Дж. Рокфелер младши, достоен заместник на ба­ща си, решава да наеме Айви Лий, най-талантливия пресагент в САЩ, за да излъска окървавения му имидж. След като Лий разбира, че фондацията разполага с около 100 млн. USD той предлага да се започнат големи дарения, не по-малки от 1 млн., на колежи, университети, болници, църкви и благотворителни организации. За онова време това е било изключително голяма сума и никой вестник не би подминал подобна новина. Целта на тези заслепяващи жестове на "щедрост и филантропия", приветствани с фанфари от пресата, била обществеността да забрави за убийството на невинните жени и деца, извършено по заповед на Рокфелер.

През следващите години магнатът купува не само репорте­ри и журналисти, но и цели вестници и списания, или пък осно­вава нови. Това се оказало изключително печеливша стратегия, позволяваща да се манипулира много успешно общественото мнение, като не се допускат материали, които биха застраши­ли финансовите устои на династията и които биха изложили на показ същността на провежданата политика.

Чрез щедро явно и тайно финансиране на различни инсти­туции, политици, интелектуалци и учени в САЩ и чужбина фармацевтичната индустрия постепенно придобила пълен контрол над медицината. Почти няма Нобелова награда или "Пулицер", които да са връчвани на явен враг на системата, поддържана от Рокфелер. Наложена е ефикасна цензура и авто-цензура в повечето от най-популярните периодични издания.

Според доклад на фондация "Рокфелер", който Бийл цити­ра още преди около половин век, само за период от около 40 години от началото до средата на XX в., финансовите дарения на университети, колежи и различни агенции са били около 500 млн. USD! И разбира се, всички те са се придържали към лини­ята на преподаване и обучение на медицински кадри, която фармацевтичната индустрия желае. В противен случай са ще­ли да останат без тази могъща подкрепа, отказана на остана­лите колежи в САЩ, които не се подчинили на диктата.

Апетитите на Рокфелер далеч не се изчерпвали само със САЩ. По времето на Бийл тази индустриална империя е била най-голямата в света, така както еврейската Ротшилд - в банковото дело. "Стандарт ойл" е била нейната основа, като важна роля е изиграла и "Чеиз Нешънъл Банк" (по-късно вече "Чеиз Манхатън Банк" с над 200 клона в САЩ и по света).

През 1927 г. Джон Рокфелер младши, основава Международен образователен борд. Този фонд разполагал с първоначална сума 21 млн. USD, които очаквали да бъдат насочени към университети, политици и отговорни лица, готови да участ­ват, независимо дали съзнателно или не, в заговора срещу здра­вето на човечеството. Бордът се заел сериозно със задачата да представи Рокфелер като благодетел за света, а неговият бизнесплан като грижа за здравето на хората. Рокфелер проявил огромен интерес към Китай, което е напълно разбираемо - такъв огромен пазар за неговата стока. ("Стандарт ойл" е била основният доставчик на петрол и керосин за тази страна.) И така той вложил пари и основал "Чайна медикъл борд" и “Пекин кениън медикъл Колидж", играейки ролята на Големия бял баща, който идва, за да даде знания на невежите китайци. Фондацията "Рокфелер" вложила повече от 40 млн. USD, за да поквари китайската медицина. Медицинските колежи били уведомени, че ако искат да разчитат на финансова помощ, ще трябва да убедят китайския народ да забрави за своите безопасни и ефективни билки и игли, които са преживели изпитанието на времето, и да ги замени със синтетичните фармацев­тични продукти. Но с идването на власт на комунистическата партия в Китай "помощта" на Рокфелер била отхвърлена и той си потърсил нови пазари в Япония, Индия и Латинска Америка.

През 1939 г. се образува изключително опасният за общес­твеното здраве Лекарствен тръст от съюза между двата най-големи индустриални картела в световната история -този на Рокфелер и немския концерн I.G. Farbenindustrie и това бележи още по-голяма експанзия и печалба на фармацевтичната промишленост. По време на Втората све­товна война I.G. Farben е построил и експлоатирал огромен химически завод, използвайки безплатната работна ръка, със­редоточена в концлагера в Аушвиц. Около 25 000 концлагерис­ти са умрели от непосилната работа и отровите. Други са по­чинали при експериментални проучвания на различни химикали и медикаменти.

През 1947 г. 27 представители на концерна са осъдени за планиране и водене на война, масово убийство, извършване на нехуманни опити върху невинни жертви в концентрационни­те лагери, кражби в особено големи размери и други престъпле­ния. Водещият американски обвинител по време на трибунала в Нюрнберг Телфорд Тейлър казва за I.G. Farben: "Не нацистките лунатици са преките виновници за войната, а тези. И ако те не бъдат наказани за престъпленията, които са извър­шили, вредата, която ще нанесат на бъдещите поколения, ще бъде много по-голяма, отколкото Хитлер би могъл да нанесе, ако беше жив." И така картелът е разделен на фармацевтич­ните компании Bayer, Hoehst ("Хьохст") и BASF ("Бай Ес Еф"). Но с помощта на Нелсън Рокфелер, техен бизнеспартньор и заместник-министър на външните работи на САЩ след войната, обвинените в престъпления срещу човечеството ше­фове на картела и членове на нацистката партия са освободе­ни от затвора през 1952 г. и заемат отново високи позиции в новите дъщерни фирми и съответно в германската индуст­рия! Това трябва да е ясен сигнал за всички, които не знаят кои са били движещите сили зад Хитлер. Световните банкери и индустриалци подкрепяха финансово Втората световна война, при която загинаха десетки милиони, да не говорим за огромните морални и материални щети, понесени от още ми­лиони други по целия свят. Днес преките наследници на карте­ла са едни от най-големите производители на фармацевтични продукти в света, поддържайки индустриална мрежа в поне 120 страни.

Наскоро BASF и швейцарската фармацевтична компания La Roshe Holding AG ("Ла Рош") бяха признати за виновни в из­вършване на най-голямото нарушение на антитръстовите правила и разпоредби във връзка с производството и продажбата на витамини, за което те са приели да платят глоби съот­ветно от по 500 млн. и 225 млн. USD. Министърът на правосъ­дието на САЩ Джанет Рино казва: "Ден след ден потребители­те получават удар по джоба, за да могат тези съучастници в заговора да печелят стотици милиони долари допълнителни печалби."

Фармацевтичните компании чрез медиите под свой конт­рол, осъществяван главно чрез финансова зависимост от тех­ните реклами, както и чрез финансиране на организации, от­делни политици или други обществени личности и ръководни лица, налагат за своята продукция мнението, което те биха искали хората да имат за нея! В същото време лекари, които успешно лекуват с евтини природни методи, биват наричани "шарлатани" и са преследвани, защото застрашават печалби­те на тази индустрия.

Независимо че Американската медицинска асоциация (АМА) и FDA би трябвало да защитават здравните интереси на обществото, в САЩ те са превърнати в послушни оръдия на Лекарствения тръст, чрез които той наказва и очерня всеки лекар или учен, дръзнал да се противопостави на официално наложените идеология и политика в здравеопазването. Според "Лайф икстеншън фаундейшън" за периода 1988-1994 г. FDA с помощта на полицията извършва 23 акции, или по-точно вандалски набези. Те са осъществени с оръжия, насочени срещу не­винни американски граждани, фирми или организации, които със своята дейност, предлагайки естествени терапии и храни­телни добавки, заплашват устоите на фармацевтичната индустрия. При тези акции, които много приличат на органи­зираните от есесовските отряди на Хитлер, са изземани медицинска, научно-изследователска и частна документация, компютри, литература, витамини, билки, лични вещи и др., като са били тероризирани дори и пациенти. През 1995 г. се опитва да забрани употребата на електронна апаратура, из­ползвана от много лекари, стоматолози и остеопати за подпо­магане на диагностиката и лечението на различни заболявания, но благодарение на обединените усилия на медиците това не се осъществява - поне засега.

Ето какво пише за АМА д-р Дж. Ходж от Ниагара Фолз, Ню ЙорК: "Медицинският монополист или медицински тръст, за благозвучие наричан Американска медицинска асоциация, е... най-арогантната, опасна и деспотична организация, която някога е управлявала свободни хора през този или през който и да е друг век. Който и да е и изобщо всички методи за лекуване на болния чрез безопасни, прости и естествени лекарства са били нападани и отричани от безочливите водачи на АМА като “мошенически”. Всеки, който практикува лечебното изкуство и не се съюзява с медицинския тръст, е обявяван за “опасен шарла­танин” и самозванец. Всеки лечител, който се опита да възста­нови болния чрез природни методи, без да прибягва до ножа или токсичните синтетични медикаменти, болестотворни серуми или ваксини, веднага е атакуван от тези медицински тирани и фанатици, злобно отричан и преследван по всички възможни начини."

Ако това е някой малък производител, само съдебните раз­ходи ще го разорят. В същото време делата срещу радетелите за човечна медицина се водят с парите на самите потърпевши от тази вредна политика - данъкоплатците, които освен то­ва заплащат и със здравето си.

В един случай д-р Адолфус Хохензее от Скрантън, Пасадена, който заявил, че витамините са жизненоважни за добро­то здраве (той произвеждал такива, извличани по естествен начин от растения) бил даден под съд за това, че разпростра­нява заблуждаваща информация за продуктите си. АМА осигу­рила 10 медици, които да свидетелстват в съда, че витамини­те не са потребни за човешкото тяло! Когато им показали пра­вителствени бюлетини, в които се твърдяло обратното, те се измъкнали от положението, като заявили, че тези официални публикации са остарели!

В "Сивил ъболишънист" била публикувана статия, озагла­вена "FDA: Американският гестапо-прокурор или преслед­вач?", в която се съобщава, че на 6 май, 1992 г. клиниката на д-р Джонатан Райт, уважаван специалист по хранене, е била атакувана от 22 въоръжени мъже с насочени срещу персонала и пациентите оръжия. Причината за това била, че този лекар лекувал с безопасни естествени субстанции, които обаче "не се ползвали с одобрението на БТА". Били конфискувани меди­цински картони на пациенти, работна документация и вита­мини.

Според "Кънсюмър рипортс мегъзин" оборотът от билковите продукти, които се продават на дребно свободно в САЩ, е около 1,5 млрд. USD и се увеличава с около 15% годишно. Но фармацевтичните компании искат да експроприират и тази търговска дейност. Преди няколко години СЗО, която също е под контрола на Лекарствения тръст и следва неизменно него­вата политика, провъзгласява нова технология наречена "фармапринтинг". Тя ще може да се приложи, за да се отнеме право­то на хората да ползват природни източници за лечение, каквито са например билките, защото фармацевтичните компа­нии ще им ги създават "същите" по изкуствен начин, като те естествено ще бъдат вече патентовани и следователно изключително доходоносни! Под предлога, че досега тези билки са били прилагани нестандартизирано (междувременно "нестандартизирано" с тях са се лекували успешно милиони за послед­ните 2 хилядолетия) и за да се намалят рисковете от странич­ни ефекти! Да, те искат да патентоват това, което расте на полето, за да го купувате от тях, а не да си го откъснете сами или да го вземете свободно от билковата аптека! Това вече се случва в някои страни, като Канада например.

С Декларацията от Алма Ата от 1978 г. СЗО всъщност раз­простира ефекта от доклада на Флекснер по цялото земно Кълбо. Отново "в името на здравето и благополучието" на хо­рата в целия свят се налагат международни правила и крите­рии за практикуването на медицина. По такъв начин, както пише д-р Ланкто, "Контролът върху здравето се прехвърля от националните правителства върху едно световно прави­телство... което никой не е избирал. Какво означава (да имаш) право на здраве? Това означава правотото да те тъпчат с медикаменти. То отваря широко вратите на една медицина на глобална болестност, независимо дали ние искаме това или не. Ваксинациите и медикаментите се налагат на хората по целия свят..." Спонсорите на тази конференция проведена в Алма Ата, отново са фондацията "Рокфелер", Световната банка, УНИЦЕФ.

Ще продължа още малко с думите на д-р Ланкто: "Тази гло­бална манипулация е изключително фина: Точно богато населе­нието на нашата държава започва да осъзнава контрола, упражняван от индустрията върху здравето и наличието на корупция в правителството, и да изисква промяна, световните органи на властта пристигат като рицар в бляскави доспехи в името на благополучието на хората от цялата земя. И ние сме напълно заблудени. Защото кой би се усъмнил в почтените намерения на СЗО? Но кой всъщност контролира СЗО? Това е въпросът. И също отговорът. ООН, политическата ръка на световните финансови магнати, между които са и тези, подкрепили доклада на Флекснер и неговото прилагане. Все по-фино и по-фино медицинските и политическите властови институ­ции ни ограбват от това, което ни принадлежи и което е на­ше право. Те установяват правилата и правят законите, чрез които ни експлоатират. Това е режим на медицински терор. Това е световен монопол..."

В края на 80-те години ООН приема конвенция за правата на детето. За какви права обаче става въпрос? На практика този документ отнема на родителите възможността да ре­шават сами кое е най-добро за здравето на децата си и ги кара да се подчиняват на административните власти, които вече знаем чии интереси обслужват. Конвенцията приема, че дете­то има право на избор, изява, религиозна свобода и т.н., но само в границите на това, което е позволено от закона или което е във връзка със здравето, дефинирано от същия този закон. Стимулира се профилактиката, но как? Не чрез подобряване на условията и стандарта на живот и съответно на хигиената, които са най-важните здравословни фактори, а преди всичко под формата на масови имунизации. Тази конвенция дава право на властите да налагат със сила и срещу мнението и волята на родителите: ваксинации, кръвопреливане и изобщо "научна" медицина и "лечение" с токсични синтетични препарати вмес­то изпитани естествени терапии.

През последното десетилетие във фармацевтичната ин­дустрия се забелязва сливане и окрупняване на компаниите в огромни концерни. По този начин се цели намаляване на начал­ните инвестиции, съкращаване на персонал и съответно пестене на средства и по-голяма конкурентноспособност. Така постепенно малките фирми ще бъдат глътнати от индустри­алните гиганти, а последните ще придобият още по-голяма мощ и влияние при определяне на начина на здравеопазване (болестоопазване).

Глава 3. Холистична медицина. Ролята на стреса за развитието на различни заболявания
Холистичният⁷ подход в медицината, за разлика от редукционистичния, разяснен в глава 1., възприема един по-широк въз­глед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуал­ните й прояви и процеса на лечение. Той разглежда целия човек като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива - физическо, умствено-емоционално и духовно - всяко от тях със своя организация и енергийна структура. За да може да направи истински напредък медицинската наука трябва да взе­ме за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената и факта, че човекът във всичките измерения на сво­ето съществуване непрекъснато е в двупосочно взаимодействие с окръжаващата го среда. Това е било известно още на древните мъдреци и лекари. А ето какво пише известният съвременен учен Фритьоф Капра в своята книга "Тао на физиката": "Единството на Вселената...е едно от най-важните открития на съвременната физика... Квантовата теория изостави иде­ята за отделно съществуващите обекти... Тя започна да разглежда Вселената като мрежа от взаимнопреплитащи се физически и умствени връзки, чиито части могат да се определят само посредством връзката им с цялото."

Един елемент, на който конвенционалната медицина не об­ръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя важно място, това е двупосочната връзва УМ/ЕМО­ЦИИ - ТЯЛО. Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания - т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна сте­пен от страна на психо-емоционалното състояние на човека. Хипократ е твърдял, че да си здрав, това означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигна­то чрез живот в съответствие с природните закони. Той е вярвал, че това, което става в ума, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като се има предвид и средата, в която той живее и работи.

През 1870 година известният хирург сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за важната роля, която играе депре­сията при възникването на раковите заболявания. Тази връзва обаче е била известна още на римския лекар Гален преди близо две хилядолетия.

В началото на века Фройд развива теорията, че неизразените емоции думи или действия водят до някакво заболяване. Д-р Уолтър Кенън, физиолог с холистичен подход към човека, работил в "Харвард медикъл скул" през 30-те и 40-те години, вземайки предвид откритията на друг физиолог - Клод Бернар, се опитал да открие елементите, които поддържат вътреш­ната среда на организма в динамично равновесие, което той нарекъл хомеостаза. Кенън смятал, че хомеостазата е много по­вече от биохимични реакции, регулирани от нервната система. Той твърдял, че нормалните преживявания и събития в живо­та - преумора, всекидневни грижи и пр., оставят своя отпечатък върху тялото и че болестите би следвало да се изучават именно от тази гледна точка. Д-р Франи Алекзандър, психи­атър от Чикаго, заявява през 1939 година, че "много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от всекидневния живот на индивида в борбата му за съществуване."

Елмър и Алис Грийн от "Менингер клиник" в резултат на своите изследвания и опити дават следното заключение: "Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се съпровожда от съответна промяна в умствено-емоционалното състояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционално­то състояние, съзнателно или несъзнателно, се съпровожда от промяна във физиологичното състояние."

В резултат на многобройните наблюдения и проучвания досе­га може да се заяви, че фактор от изключителна важност за поддържане на хомеостазата се явява имунната система и особено връзката на последната с психичния живот на човека. За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой заболявания от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв начин емоциите, които изпитваме, намират отражение в тялото. Благодарение на сравнително новата наука психо-невро-имунология вече имаме някои отговори на тези въпроси от гледна точка на физиологията и биохимията. Установена бе връзката емоции - кора на главен мозък - лимбична система⁸ и хипоталамус⁹ - хипофиза - ендокринна система - имунен отговор.

Какво представлява стресът? Това е неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване. Той може да се дефинира още и като условие в средата, което води до поведенческо приспособяване. Няма голямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживявания. За стрес във физиологичния смисъл на понятието се говори, когато той за­вършва с адаптация, т.е. без развитие на преходни или трайни патологични процеси - това е т.нар. еустрес. Стресът, при който се нарушава адаптацията на организма, в резултат на което се развива болестен процес, се нарича дистрес. Най-често, кога­то в медицинската практика и в популярната литература се говори за стрес, се има предвид именно дистресът.

Трябва да се подчертае, че е неспецифично само предизвиква­нето на стрес-синдрома, но типът на стресовата реакция (напр. съчетанието от промените в хипофизата, надбъбреците, тимуса и стомашно-чревния тракт) е високо специфичен. Адапта­ционната реакция, която се предизвиква, е силно зависима от житейските преживявания на индивида в миналото, от значението на стреса като определен сигнал или символ за него, и до извест­на степен - от конституционалните му особености. Възможностите за справяне със стреса зависят изключително много от на­чина ни на мислене и възприемане на света. Затова правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст могат да бъдат ключ към разрешаването на много проблеми в житейския ни път и съответно да ни предпазят от голям брой заболявания.

Стресът активира изключително симпатиковата нервна система (СНС)¹⁰ и по този начин промените в психичното със­тояние достигат до телесните структури, Като се предизвиква отделянето на определени вещества - катехоламини¹¹ и хормони.

Ако стресът се последва от съответната физиологична реакция (т.е ако той се "изразходва"), това би имало много малко вреда за тялото. Но тъй като създаденото напрежение най-често не се освобождава поради евентуални социални последи­ци за индивида, то се "натрупва" в организма. Това постепенно води до хормонален дисбаланс, докато накрая се получат види­ми и обективно установими патологични промени в тялото. Успешното използване от организма на реакцията борба-или-бягство е било въпрос на живот и смърт преди векове, но сега такъв отговор е най-често неприемлив за обществото. Проб­лемът е в това, че социалните условия са се променили значи­телно, но реакциите на нашия организъм не са.

По определени физиологични механизми стресът предизвиква увреждания в сърдечно-съдовата система, като може да спо­могне за развитие на исхемична болест на сърцето, инфаркт, инсулт и др. Отрицателните емоции водят до повишаване на артериално налягане, учестяване на пулса и дишането, промяна в секреторната и двигателната функция на храносмилателния тракт и в напрежението на тонуса на скелетната мускулатура, засилена съсирваемост на кръвта и др. Повишеното отделяне на адреналин и кортизон увеличава количеството на липиди в кръвта, които се натрупват в стените на кръвоносните съдове. Мобилизира се отделянето на глюкоза от черния дроб и мускулите, намалява инсулиновата секреция. Засилва се излъчването на различни хормони - адренокортикотропен, соматотропен, тиреотропен и др. Повишава се и потребността от кислород на миокарда. При наличие на коронарна болест доста­вянето на кислород за сърдечния мускул е сериозен физиологичен проблем, тъй като равновесието между кислородната потреб­ност и коронарното кръвообращение е нарушено и всяко пови­шаване на симпатикусовия тонус води към още по-голямо разс­тройство на този баланс. Променя се йонното съотношение калий-натрий и това оказва отрицателно въздействие върху съкратителната способност на сърдечния мускул, като би могло да доведе и до смъртен изход дори без да има склеротични промени в коронарните артерии. Тези неблагоприятни ефекти допълни­телно се засилват от нездравословният начин на хранене, тютюнопушенето и неподходящият режим на двигателна активност. Засега един от най-добре проучените рискови фактори за развитие на исхемична болест на сърцето е т.нар. модел на по­ведение на личността тип А. Това понятие е въведено от М. Фридмън и Р. Розенман през 50-те години. В най-общи линии хо­рата с поведение тип А се характеризират със: голяма амбициозност, стремеж към успех, агресивност, нетърпеливост, конкурентност, прекомерна професионална загриженост, тен­денция към силно ускорени темпове при изпълнението на пове­чето физически и психични дейности, екстровертност, хипохондричност, невротичност. При хората от този тип се отде­лят значително по-големи количества кортизон и адреналин. Обикновено родители с такова поведение го предават на своите деца.

Несъмнен интерес представлява и обособяването на опреде­лен личностов тип - С, със засилена склонност към развитие на ракови заболявания. Съществуват много данни, които показват, че потискането на имунната система в резултат на остър или хроничен стрес е основният механизъм, по който психологичните и социалните фактори могат да окажат влияние върху появата на рака. Натрупването на житейски събития, особено за­губата на близки същества, води до възникването на депресивни реакции и на синдрома "безнадеждност-безпомощност". На би­ологично ниво това съответно предизвиква намаляване на Т-лимфоцитите и потискане на дейността на клетките убийци. Колкото по-силно и по-продължително е въздействието на отрицателните емоции, толкова по-значителни са наруше­нията в работата на различни органи и системи в организма, и толкова по-голяма е възможността за тяхното хронифициране и превръщането им в психосоматично заболяване.

В началото на 70-те години д-р Хърбърт Бенсън, кардиолог в "Харвард медикъл скул", изучава връзката стрес - повишено артериално налягане. Той предполагал, че организмът трябва да разполага с ефикасен механизъм, който да предизвиква противоположен на стреса ефект. Изучавайки хора, практикуващи релаксация (отпускане) и медитация, Бенсън отчел забавя­не на пулса и дихателната честота и понижаване на стойнос­тите на кръвното налягане. Това състояние било наречено от него отговор на релаксацията.

При хора, занимаващи се с релаксация от по-дълго време, кръвното налягане по начало е с по-ниски стойности и не се променя съществено по време на самата практика. Кислород­ната консумация се намалява значително - между 10 и 20% още в първите минути (при сън тя спада само до 8 %, и то след няколко часа от началото на заставането), като в същото време се подобрява използването на кислорода от клетките. Увели­чава се и кръвният ток, особено към мозъка. Наблюдава се об­що намаляване на метаболизма, като по този начин се съхраня­ва енергия. Изследванията показват, че отношението кисло­род-въглероден двуокис остава почти постоянно по време на релаксация, докато по време на сън количеството на въглерод­ния двуокис в кръвта значително се увеличава. За разлика от хибернацията, т.е. изкуственото външно понижаване на тем­пературата на тялото, където също има забавен метаболизъм, тук ректалната температура остава нормална. Устано­вено е, че при дълбока релаксация се намалява излъчването на два от най-важните стресови хормона - адреналина и кортизона, и съответно се понижава количеството на холестерола в кръвта.

Д-р Уолтър Хес, швейцарски лауреат на Нобелова награда за постижения в областта на физиологията, е предизвикал фи­зиологичните промени, свързани с отговора борба-или-бягство при котка, дразнейки с електрически ток определена част от хипоталамуса. Но стимулирайки друга област в него, той успял да предизвика точно обратния ефект - т.е. подобен на този при релаксация. Д-р Хес нарекъл тази реакция трофотрофичен отговор и го описал като защитен механизъм срещу стреса и спомагащ възстановителните процеси.

Дистресът предизвиква изчерпване на енергийните запаси на тялото, увеличаване на ентропията и съответно дегенера­ция и стареене. Умственият, емоционалният и физическият дистрес нарушават хармоничното взаимодействие между трите нива на съществуване на човека и блокират свободното протичане на енергия. Повечето хора живеят в непрекъсната адреналинова свръхстимулация, която в края на краищата причинява изтощаване на организма.

Релаксационните техники предизвикват в организма противоположни на стреса физиологични процеси, при което се съхранява енергия, и следователно водят до забавяне на проце­са на стареене. При проведено изследване от д-р Р. Уолъс е установено, че хора, занимаващи се например от 5 години с релак­сация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологич­на възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващи.

Интересно проучване е направено във връзка с млечната ки­селина - страничен химичен продукт от стреса. Производство­то й се стимулира от СНС. Получава се при интензивна мускулна работа, когато снабдяването с кислород не е адекватно и не може да се достави необходимата енергия за работата на мускула. Млечната киселина се елиминира в периодите на почивка и особено по време на сън. Тогава тя се разгражда, тъй като в покой кръвният поток е увеличен и носи повече кислород, проследяването на физиологичните показатели по време на дълбока релаксация показва отслабване на дейността на СНС и намаляване на спазъма на кръвоносните съдове. Това веднага води до понижаване на артериалното налягане и повишаване на кръвния ток към мускулите, като по този начин се доставя нужния кислород и се разгражда млечната киселина. Според проучванията на Уолъс и Бенсън по време на релаксация и медитация, нивото на млечната киселина в тялото намалява 4 пъти по-бързо, отколкото при нормална дейност на тялото и 3 пъти по-бързо, отколкото по време на сън, като нивата спадат рязко още в първите 10 минути след започване на практиката!

Защо се обръща такова внимание на млечната киселина? Изследванията показват, че при хора, които страдат от нев­рози и тревожност, нивата на този метаболит в кръвта са по-високи. Когато в организма се инжектира млечна киселина, се наблюдава значително увеличаване на тревожността! При хо­ра с повишено кръвно налягане има по-големи количества млеч­на киселина в кръвта, отколкото при хора с нормално и при такива, които прилагат редовно релаксационни техники и автогенен тренинг.

Релаксационните практики имат благоприятен ефект не са­мо върху физическото тяло, но и върху психичното състояние на човека. С тяхна помощ бихме могли да се справим с комплексите, страховете, фобиите и вътрешните конфликти, които обикновено стоят скрити дълбоко в нашето съзнание и най-често са истинската причина за развитието на много психични и психосоматични разстройства. Всяко наше преживяване се регистрира в ума и остава там. В началото то обикновено е в съзнателната му част, но постепенно се измества все по-дълбоко в подсъзнанието, където се съхранява. Чрез подходящ автогенен тренинг можем да изследваме ума ида стигнем тези негови части, до които нямаме достъп в обикновеното будно състояние. Така можем да разберем защо имаме дадени предразсъдъци или мнение по различни въпроси, защо действаме по определени начини. След като изва­дим "на светло" съдържанието на нашето подсъзнание, бихме могли да изчистим нещата, които са ни затормозявали години наред. Енергията, която е била необходима за потискането им, се освобождава за лечение или творчество и по този начин живо­тът на индивида става по-хармоничен. Практикувайки, с тече­ние на времето човек придобива по-голямо разбиране за начина на разсъждение и вярванията на другите и това води до подобрява­не на взаимоотношенията му с тях.

Много добре се повлияват от релаксация: симпатикотонично обусловена хипертония, тревожност, функционални сър­дечни оплаквания, астма, мигрена и др.

Доказателства за силата на нашия ум дават д-р Карл Симънтън и д-р Бърни Сийгъл в своите книги, като описват слу­чаи на хора, победили рака само със силата на своята воля и положително мислене, въздействайки върху подсъзнанието си. Не можем да пренебрегваме и многото "необясними" изцеления, които срещаме в литературата. Но конвенционалната медицина като че ли предпочита да не забе­лязва и да не се занимава с подобни "случайности".

Ефектът на плацебо, който вероятно е много по-широко разпространен, отколкото си мислим, също доказва огромния лечебен потенциал на съзнанието и положителните очаквания за резултата от лечението, но той може да бъде разбран само ако разглеждаме ума и тялото като едно цяло. Два много важни фактора, които за съжаление най-често не се вземат предвид, са волята за живот и вярата на болния, дори подсъзнателните му идеи и настройка към терапията и/или лекуващия. Д-р Джеръм Франк от болницата "Джон Хопкинс" дава за пример мно­го случаи, между които и на един лекар, експериментирал при пациенти с кървяща язва на дванадесетопръстника. Лекарят всъщност им поставял ампули с дестилирана вода, но им казвал, че това е ново лекарство, което ще ги излекува. При 70% за период от една година имало чудесен резултат. Процен­тът обаче на положително повлиялите се, когато "лекарството" им било слагано от сестрата, бил само 25! Според д-р Вирджиния Вийч от Сан Франциско "има огромна разлика между една лъжица с вода, дадена в устата на пациента безучаст­но, и същата лъжица с вода, дадена му от човек, който показва истинска загриженост и съпричастие към болката му".

Спомням си случая, който ни разказваше един преподава­тел по хирургия. За операция при негов колега от провинцията дошъл мъж, който бил с диагностициран рак на стомаха. Кога­то го отворили на операционната маса, установили, че нищо не може да се направи, тъй като процесът бил много напреднал и без да пипат нищо повече, го затворили. Но когато дошъл в съз­нание след упойката, му казали, че са му изрязали язва на сто­маха и сега е вече "нов" човек. И той действително станал та­къв - след няколко години, когато дошъл на преглед, се устано­вило, че от рака в стомаха няма и следа. Това показва, че при някои хора вярата в лечението и позитивната нагласа имат голямо значение за оздравителния процес.

Д-р Б. Сийгъл споделя едно интересно наблюдение, направено преди години. Забелязали, че американците от японски про­ход понасят значително по-тежко облъчването, което се прави понякога при ракови заболявания. В края на краищата се установило, че те подсъзнателно свързват тази терапия с атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, при което загинаха няколко стотици хиляди японци, а хиляди други носят последствията от облъчването.

Не трябва да забравяме, че не всички болни са лечими неза­висимо какви методи се прилагат. Понякога има поддържащи причини от околната социална или природна среда, без чието отстраняване не може да се постигне трайно излекуване. Има и хора, които подсъзнателно не желаят да са здрави. При тях болестта е средство да избягат от проблемите си или пък им носи "печалба" - т.е. по този начин те получават вниманието, което търсят, или пък манипулират другите.

За да имаме успех в лечебната си дейност трябва да свикнем да търсим значението на здравните неблагополучия за живота на пациента и да задаваме въпроса: "Защо се явява тази болест точ­но сега?" Може би тя е изява на емоционален или духовен проблем, и като такъв не би могла да бъде излекувана с обикновени физи­чески въздействия като алопатични медикаменти и хирургия. В подобни случаи оздравяването изисква целенасочените и съзна­телни усилия от страна на болния и промяна в мисленето.

Един от недостатъците на съвременната медицина е, че тя не гледа на болестта като на повик за промяна в начина ни на живот и средство за духовно развитие и израстване, а както вече отбелязах, като на външен "враг", който "ни напада" и срещу когото лекарят трябва да се "бори". Този под­ход е свързан с поставяне на пациента в пасивна позиция, в ко­ято има малко свобода за избор и контрол над живота си. Според холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за бла­гоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва да са равнопоставени и да работят като един екип, всеки със своите отговорности, със зачитане на мнението на лекуващия се и запознаването му с предлаганите терапии. Според д-р Тревен, известен австрийски лекар по обща медицина: "Взаимното до­верие между лекар и пациент, съчетано със знание и чувство за лична отговорност - ето основата за успешна работа..." Не трябва да се забравя, че грижата за здравето е на първо място грижа на този, който иска да бъде здрав, а целта на лечението е пациентът да стане колкото се може по-малко зависим от лекаря! Целта на сегашната система на здравеопазване обаче е точно обратната.

Един факт, който ми направи впечатление при кампанията за набиране на пациенти от семейните лекари, бяха многото разлепени обяви от този род: "Изберете лекаря Х., който ще се грижи (денонощно) за здравето на вас и вашето семейство." Това послание отразява изкривената представа за взаимоотношени­ята, за които стана дума по-горе. Всъщност лекарят би тряб­вало да напише, "който ще ви помага да се грижите за собстве­ното си здраве".

Не е възможно да се лекува истински без ясна представа за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението! За да може да се даде пре­ценка за това дали протича в правилната посока терапията, трябва да се познава законът на Херинг. Той взема под внимание йерархичната подреденост на трите нива, за които вече стана дума - физическо, умствено-емоционално и духовно, както и зна­чението на дадена функция или орган в рамките на всяко едно от тях. Най-общо може да се каже, че те се подреждат във въз­ходящ ред по следния начин - физическо (относително най-маловажно), следва умствено-емоционалното и най-високо стои духовното. Във всяко от тях също има йерархия - например във физическото най-важни са главният и гръбначният мозък, пос­ле сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като кожата е най-периферният и сравнително най-маловажен орган.

Законът на Херинг гласи, че ако по време на лечението се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането в дълбочина и към по-важни вътрешни органи, това означава, че болестта се подтиска и задълбочава.

В практиката непрекъснато се наблюдават тези явления, типично например е, особено при деца, появата на бронхиална ас­тма след третиране на кожни проблеми с различни мазила, особено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, че оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непосредствено след изчезването на обрива. Родителите, както и повечето лекари мислят, че кожният проблем се е излекувал, а се е появила „нова” болест. В действителност това е "старата" болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно мяс­то в организма, като засяга по-важни за живота органи - в слу­чая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правилно, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевре­менно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил са­мо потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и той и тогава детето е вече наистина здраво.

Както споменах в Глава 1., даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насоче­ни само към премахването на оплакванията с цел "бързо лечение", е опасна практика, защото по този начин не се лекува причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: "Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест." Т. е. чрез прибърза­ното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че ця­лостното здравословно състояние на човека се е влошило - т.е. острата болест е преминала в хронична. От своя страна безог­ледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога и невъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват? Защото ги учат да се подчиняват сляпо на "научната" догма - 6 години, докато следват медицина, и после още няколко, докато вземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само ед­но изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване или плодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормо­зили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и от тежки заболявания като рак например.

Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представ­ляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на те­зи признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-доб­рия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта. Според носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо "за­падната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата".

При общоприетата сега практика в алопатията на опреде­лена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е са­мо една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешно­то лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото "по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен." Когато определяме лечебния план трябва да обръщаме внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при всеки. С други ду­ми, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. Една от слабостите на официалната медицина е, че тя лекува всички по един и същи начин независимо от претен­циите за обратното, които заявява. За разлика от алопати­ята, която се е съсредоточила върху болестта, алтернатив­ните терапии насочват вниманието си върху болния, затова и като цяло са по-успешни.

Здравето не е статично състояние, а динамично равнове­сие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия, а не "магически хапчета". Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш охолство. Здравния модел, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духов­но. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко в своята същност. Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. Последните две категории обаче не влизат в полезрението на медицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както казва Рене Дюбо: "Да разрешиш проблемите свързани с болест­та не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд медикаментите и терапията."

Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духов­ното израстване и разкриването на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокадите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. За да може да направи това, лекуващият трябва първо сам да е положил усилия и да е постиг­нал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не може да го предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял живот от контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ от него. Ако е отворен за посланията, които получава от тях, те ще му донесат дълбоки преживявания и прозрения.

Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резул­тат на това се явяват многобройните проблеми с общуването. Любовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърде­ние като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични изме­рения във физическото тяло. При един опит, извършен от Дейвид Макклелънд със студенти, бил пуснат филм за майка Тереза, отдала, както знаем, своя живот в грижа за бедните. След прожекцията в кръвта на студентите е било установено повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало засилване на имунната защита. Макклелънд нарекъл това "ефектът на майка Тереза".

Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лече­ние има два взаимосвързани компонента - лечение на острите симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро здраве чрез здравословен начин на живот. Понякога се налага да се овладее сериозно или животозастрашаващо състояние и това, разбира се, не можем да направим с фитотерапия или масажи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и дори наложителна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма чрез естествени терапии. Здравият разум е най-важен при избора на лечебен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод трябва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента - самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид тежестта на състоянието и индивидуалните особености на всеки.

Както вече поясних лекарите нямат ясна представа за същ­ността на понятието "здраве" и не се обучават как да помагат на хората да бъдат здрави. Изкуството в медицината е не само да лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да предпазваш от тях, затова основно място в холистичния подход за­ема профилактиката и здравната просвета. Не трябва да се забравя, че най-важни фактори за здрава имунна система са пра­вилният начин на хранене, хигиената и закаляването на организма! Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практикуващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: "Всяка терапия трябва да се вглежда в основите... в режима на хранене и начина на живот на пациента, в условията, които са благопри­ятствали (развитието на) болестта."

Опитите на д-р Хироши Мотояма и на други учени показват недвусмислено, че болестта първо се изявява в това, което наричаме енергийно тяло и може да се регистрира със съответните уреди. По този начин може да се определи началото на едно хронично заболяване седмици или месеци дори, преди то да се е проявило клинически, и съответно да се вземат необхо­димите профилактични мерки. Но това откритие не се прила­га в практиката, защото ще лиши медицинската индустрия от нейния източник на печалба - болния.

Най-накрая бих искал да обърна внимание на един важен фактор, допринасящ за развитието на болести - замърсяването на околната среда в резултат на икономическата и военната дейност на човека. След катастрофата с Чернобилската атом­на електроцентрала например в различни части на света се уве­личиха много раковите заболявания, тези на щитовидната жле­за и много други.

Според съвсем скорошно проучване, направено от Наци­оналната кампания за чист въздух, съвместен проект на Гру­пата със специална задача "Чист въздух", Националния тръст за околната среда и Групата за научни изследвания в интерес на обществото в САЩ, летният смог в американските градове от източните щати отключва около 6,2 млн. астматични пристъпа всяко лято и е причина за хоспитализирането на около 53 000 души и приемането на 159 000 души в отделенията за спешна помощ. Само в щата Тексас през летния период има 4600 хоспитализации, 1700 приема в спешни отделения и около 660 000 астматични пристъпа. За Ню Йорк данните съответ­но са - 4100, 1200 и 510 000.

Всекидневно човек приема с водата и храната си пестициди, както и химически съединения от изкуствените торове. Това са чужди и вредни за организма вещества, с които той трябва да се справя, да обезврежда и да изхвърля от себе си, за да е здрав. Пестицидите променят биологичната стой­ност на хранителните продукти, намаляват количеството на витамин С в тях. Безогледното им прилагане не намалява, а създава нови проблеми във връзка с охрана на реколтата. Раз­вива се устойчивост към препаратите и се появяват нови ви­дове вредни организми. Това изисква допълнително натоварва­не с пестициди и търсене и прилагане на нови препарати, което още повече увеличава риска от замърсяване на селскостопанската продукция, цялата околна среда и съответно попада­нето им в човешкия организъм.

Ето какво пише проф. д-р Ставри Стоянов за изключително токсичния и с дълготраен период на живот хербицид ДДТ, чи­ето разлагане в природата протича много бавно: "Успешното решаване на екологичните проблеми се заключва в избора на радикални мерки за намаляване и отстраняване на негативното действие на полихимизацията на биосферата... От 1945 до 1980 г. в целия свят са използвани около 5 млн. тона ДДТ, което създа­ва голям фон за съдържание на ДДТ в околната среда. Сега в околната среда циркулират над 2 млн. тона ДДТ и ДДЕ, които са отложени на дъното на водоемите и почвата. ДДТ и ДДЕ се на­мират в риби и други бионати, във фуражи и някои хранителни продукти от растителен и животински произход, вследствие на което се съдържат и в майчиното мляко... някои от органичните съединения на фосфора притежават невротоксичност при системно въздействие върху хора и животни...

...По оценка на здравните органи заболяванията на населе­нието в страни, свързани с продължаващо замърсяване на околната среда през последните 15 години, имат ясна тенден­ция към увеличаване... Съвременните пестициди предизвикват безпокойство не само поради острата си токсичност, но и по­ради проявената от тях кумулативна способност в околната среда - растения, почва, вода, животни и човек. Особено внима­ние се обръща върху т.нар. дълготрайна токсичност, т.е. вър­ху действието на приетите малки количества акумулиращи вредни вещества в течение на години и техните мутагенни, тератогенни и генотоксични действия... Попадайки в биосфе­рата, пестицидите се включват в кръговрата на веществата в природата, в това число и на биоценозата..."

Пестицидите водят до увреждане на първичния и вторичния имунен отговор и оказват алергизиращо действие. Голямо значе­ние имат особено трудноразграждащите се биологично съедине­ния, защото могат да се натрупват в хранителните вериги.

По данни на международната комисия по опазване на околна­та среда и за развитие от изтичането на отрови от фабриката за пестициди в Бопал - Индия, при производствена авария са за­гинали повече от 2000 души и над 200 000 са останали слепи и сакати. В Южен Виетнам в рамките на екологичната война се употребиха силно токсични хербициди, в резултат на ко­ето бяха засегнати 1,5 млн. души, като 250 000 от тях загинаха. Намаляването и отстраняването на замърсяването на въздуха, водата и почвата представляват първостепенна задача на всяка програма за промоция на здравето", заявява проф. Ч. Мерджанов. А д-р Михаел Тревен казва: "Природата е червената нишка, която преминава през всички дисциплини на медицината... Би трябвало всеки лекар да получи квалификация по екологична медицина... Нашият най-голям проблем днес е почти унищожената природа... ние трябва да събудим съзна­нието на пациентите и на хората изобщо за проблемите на околната среда и да ги убедим, че всеки носи своя дял от отго­ворност... работата не е само до здравето на отделния индивид, а до здравето на всички бъдещи поколения."