Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на практика не се извършва почти никаква дейност в тази насока! Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на живот и лечими със средствата на природната медицина. Това не означава, че конвенционалната медицина няма какво ценно да предложи. Микрохирургията и новите щадящи хирургични техники са едно чудесно постижение. Неоспорим е фактът, че благодарение на усъвършенстването на техниката и многоб­ройните открития в областта на физиологията, биохимията, неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значител­ни успехи при овладяването и лечението на тежки и спешни случаи, травми и животозастрашаващи състояния. Дори и тук обаче възможностите за лечение биха се подобрили значително, ако се въведе например широко приложението на хомеопатията. Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, който да дава такава възможност за бързо възстановяване след прекарани операции, травми, посттравматичен стрес синдром. Той може да се окаже дори животоспасяващ в определени слу­чаи. Български колеги със значителен лекарски стаж вече са имали възможността да наблюдават големите предимства на съчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни за живота състояния.

Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че много от тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, за­щото възникват главно в резултат на безумния и саморазрушителен начин на живот на хората - военни конфликти, атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!

Един съществен недостатък на съвременната официална медицина е липсата на всеобхватна концепция за същността на понятията здраве и болест. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само от­съствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче е неясна и непълна (вж. Глава 3.). Конвенционалното лечение обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение. Продължават да властват остарели теории, които се толери­рат само защото са изгодни за материалистическо-механистичния модел и за силите, които го подкрепят.

Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон": "Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвър­лим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари Книга на Харисън -"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това. Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни...

В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в раз­витите западни страни от няколко години. В източноевропейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нах­луване на модерни "ефективни препарати", каквито преди то­ва нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последни­те години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснала в САЩ и в други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагностика и профилактика непрекъснато растат."

Усилията и разходите за "борба с болестите" се увелича­ват непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч под очакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина се развиваха в положителна посока, както се твърди, естествено е да намалява и броят на болните. Но става точно обратното. Защо? Защото здравеопазването в световен мащаб е въведено в порочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилактика. Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак... В бив­шата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е на­раснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение на причините. Междувременно през послед­ните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение..."

Вероятно вече сами сте се убедили, че огромната част от медикаментите не лекуват, а дори напротив - често предиз­викват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8. "Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиоти­ците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме до какви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много чес­то неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентни на повечето от тях, а гъбичките заболявания придобиха невиждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяват с продължителни последствия и дори могат да служат като хранителна среда на някои микроби.

Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми, производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за задъл­бочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многоб­ройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебен резултат медикаментите се представят като неизбежно зло -фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме, че без масовото им приложение светът не би оцелял.

Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрез създаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се "лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди от живота на човека като например бременността при жената са превърнати в болестно състояние, а актът на раждане - в травмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненужни оперативни интервенции и се дават, без да се налага в действителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15 години масовост доби вредната практика да се прави, в много случаи, без да има реални основания за това, хистректомия (отстраняване на матката), на жени все още в детеродна възраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква нали­чието например на малко миомно възелче. Жените са убеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за да нямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава ця­лостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.

Д-р Робърт Менделсон пише⁵: "Аз съм убеден, че те­рапиите на модерната меди­цина за различни заболявания рядко са ефикасни и че те всъщност често са по-опасни, отколкото болестите, за ко­ито са предназначени. Убеден съм, че рисковете се увелича­ват от широко разпростране­ното приложение на опасни процедури за състояния, които не са болестни... Убеден съм, че модерната медицина отиде твърде далеч, използвайки във всекидневната си практика крайни терапии, подходящи само за критични ситуации... Всяка минута на всеки ден мо­дерната медицина отива твърде далеч, защото тя се гордее именно с това, че дос­тига до такива крайности. Една неотдавнашна статия, "Кливлъндската чудесна медицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за "достиженията" й през изминалата година: 2980 отворени операции на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320 електрокардиограми, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рент­генови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции... когато отидете на лекар, на вас не се гледа като на човек, който има нужда от здравна помощ, а като на потенциален пазар за продуктите на медицинската фабрика..."

Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано. Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в извес­тен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем недостатъчно, за да може да се лекува истински. На "нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефи­касността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред сту­дентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна, изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотерапия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример. Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който присъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възраст между 27 и 37 години. Всички те без изключения бяха недоволни от сегашното състояние на медицината, от резултатите, постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им за­несох няколко книги и материали с клинични случаи на излеку­вани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям интерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква, мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О, това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се препо­дава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, но се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много плътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.

Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата "Ракът - Защо все още трябва да умираме, за да стигнем до истината". Той цитира проучване, според което повечето онколози биха отх­върлили за себе си който и да е от официално предлаганите те­рапевтични методи, ако те самите имат рак.

Д-р Лий Каудън заявява: "За раковата индустрия пациен­тът е източник на печалби. Действителните клинични и науч­ни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови лечения са наложени, защото те носят пари, а не защото лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви държат в невежество по отношение на истината, и ще продължава да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете Какво се крие зад тяхната реалност."

Ето и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското химическо общество: "...Като химик, обучаван да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите мо­гат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много повече уврежда, отколкото лекува..."

Онкологът Албърт Брейбърман: "...всеки рак с разсейки, който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколози препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от то­зи постоянен неуспех."

"В края на краищата няма доказателства, че химиотерапията в повечето случаи действително удължава живота. Това е голямата лъжа за този метод - че по някакъв начин има връзва между намаляването на тумора на пациента и удължаването на живота му", твърди д-р Ралф Мое - бивш помощник-директор на службата за връзки с обществеността при един от водещите американски центрове за изследвания в областта на рака "Мемориъл Слоун Кетъринг", Ню Йорк.

Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: "Ако един ден се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната антиракова терапия. Тези, които са вече болни, но живеят да­леч от онкологичните болници, имат повече шанс."

Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата "Медицинската Немезида: експроприацията на здравето", в която дава да се разбере, че медици­ната е достигнала такъв етап на развитие, на който самата тя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните "научни" лечения на рак, СПИН и други хронични дегенератив­ни заболявания са изключително токсични, неефикасни и скъпи.

През 1978 г. "Офис ъф текнолъджи ъф сайънс" в САЩ из­вършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина и представя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне 80% от официално установените лечения въобще не са доказани в клинично контролирани изследвания! С други думи, те нямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучване­то със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенци­оналните терапии са единствено признатите и масово прилагани? Това е така, защото медицинската индустрия се стреми да монополизира здравеопазването и да елиминира конкурениията на нелекарствените лечебни методи, които биха застрашили печалбите й! Затова официалната медицина е превърната в религия, а всички теории, мнения и терапии извън "избраните" се обявяват за ерес и ненаучно доказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите, обслужващи здравеопазването, по разбираеми причини не же­лаят да отпускат средства за това?! Целта на медико-индустриалния комплекс е да ви държи в неведение относно възможностите на природната медицина и да ви кара да се подчинявате волно или неволно на това, което той ви предлага. А то в никакъв случай не е здраве! Както заявява Бети Мартини, основала асоциация "Мисията възможна" (вж. Глава 13.): "...химерата, блянът на всички фармацев­тични компании е да съблазнят и прелъстят цели огромни части от населението към доживотна зависимост от някакъв медикамент за някаква болест, която те всъщност нямат..." Антъни Хилдер от "Фрий уърлд алианс" пише: "За разлика от легендарния д-р Франкенщайн, който извършвал експериментите си с трупове и създавал чудовищата си от тях, днешните “д-р Франкенщайн” извършват опитите си върху живи хора и от тях правят чудовища."

Хуманисти с енциклопедични познания не само в областта на медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарското съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основоположникът на хомеопатията като научна система в края на XVIII и началото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот (владеел е писмено и говоримо 8 езика). Благодарение на изслед­ванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и измежду всички лекари в Германия именно на него било възложено да стандартизира немската фармакопея. Но след като в един момент, разочарован от официално прилаганите тогава лечения, решава да се отклони от "правилната" медицинска практика и започва да лекува, и то успешно, с хомеопатични лекарства, отношението към него става враждебно и той дори е принуден да напусне Германия.

Друг немски лекар - Бьонингхаузен, през 30-те години на XIX в. спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.). Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман, Херинг, Кент и други известни с постиженията си лекари хомеопати никъде не се споменават в алопатичната медицинска литература. Същото се отнася например и за нашия съвременник - специалиста по хранене и ирисова диааностика д-р Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отърват дори от много тежки и смятани за напълно нелечими заболявания, както и за други лекари и лечители, за които ще стане дума по-нататък в книгата.

Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, че българските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, са открили и патентовали принципно ново лекарство, което по­мага много ефикасно на хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Според информацията не са устано­вени нежелани въздействия от страна на медикамента. Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са изключително токсични и предизвикват много сериозни стра­нични ефекти, а според много учени и лекари именно те правят живота на болния по-тежък и го съкращават. Българското лекарство обаче едва ли ще получи признание и широко разпространение, независимо че може да се окаже много по-ефикасно и безвредно от всички използвани досега средства, защо­то западната фармацевтична мегаиндустрия не би го допуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата, която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношени­ята си с Инфекциозна болница в София и няма кой да плаща за консумативите и другите разходи по клиничните изпитания. Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възможно при такова откритие българското правителство да не прояви интерес и загриженост и да не отдели пари за продължаване на изследва­нията и опитите при положение, че това би могло да донесе ос­вен известност на българската медицина и милиарди долари приходи за страната ни?

Спомням си едно събитие от времето, когато работех към голяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиотеката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голяма пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересувам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова ме потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплекта, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада, когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницата каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да ги предадем на вторични суровини."(!) И те го бяха направили, запазвайки само един комплект за мен.

Преди няколко години колега ми се оплака, че искал да практикува акупунктура в спешното отделение, където работи, но началникът му категорично отказал и го предупредил недвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събира багажа.

Не е желателно хора, които се избират на отговорни ръководни постове в здравеопазването да имат самостоятелно мислене и въобще да могат да мислят извън поставените рамки; важното е да се подчиняват на системата и на тези, ко­ито я контролират! Медицината е област, в която се изисква конформизъм и се проявява силна нетолерантност към мнение, което е различно от "официалното". Самите лекари нямат достатъчно информация за това, което в действителност става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съглас­ни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени да премълчават. Постановката е такава, че не дава възможност за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На тези, които се осмеляват да критикуват системата и да из­разят различно мнение или положително отношение към "алтернативните" терапии, не се гледа с добро око.

Понякога медицинските институции, използвайки власт­та, с която разполагат, превръщат истински терапии като акупунктура и хомеопатия в придатъци на вече създадената вредна система, като налагат тяхното практикуване по алопатичен начин, т.е. в определени тесни граници, без да се обръ­ща внимание на философията, която стои в основата им, и ко­ято всъщност ги прави толкова ефикасни. Такъв е например случаят с акупунктурата в Канада според разкритията на д-р Г. Ланкто. У нас има опити по същия начин да се подходи към хомеопатията.

В медицинските кръгове и у някои представители на се­гашното правителство в страната ни съществува идеята да се създаде лекарска камара, в която всеки медик ще трябва да се регистрира и съответно да плаща такса, за да получава раз­решително за практикуване. Предвижда се това да не е съсловна организация, а висш държавен орган, който ще осъществява контрола върху практиката в България, като претенцията е, че няма да обслужва политически, а само професионални интереси. На мен лично ми е трудно да повярвам в това. Така, както става и в други страни лекарската камара заедно с Българския лекарски съюз (БЛС), могат да бъдат превърнати в репресивни органи за налагане на "добрата медицинска практика". С други думи лекари, които прилагат успешно ал­тернативни терапии, могат да бъдат сплашвани или санкционирани по различни начини (вж. примерите по-нататък в книгата). Така ще се обслужват икономическите интереси на медицинската индустрия, а това от своя страна неизбежно ще доведе и до политическо влияние.

Напредъкът, който беше постигнат в изучаването на физическото тяло на човека и развитието на различни клонове на медицинската наука в синхрон с материалистическо-механистичния подход доведе до създаването на отделни специалнос­ти. Това се явява и един от факторите, допринасящи за липса­та на профилактика и резултатно лечение на хроничните бо­лести. Човекът беше разчленен на множество органи и системи, които съответно се "лекуват" от различни специалисти. Отново ще се позова на д-р Г. Станков: "Тази разпокъсаност на медицината, продиктувана от тясната специализация, не позволява създаването на обща теория за възникването на заболяванията, базиращи се на логични закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във физиката. Това не означава, че такива закономерности не съществуват, а че медицината все още не е разработила пра­вилен подход към биологичните явления, които тя наблюдава и окачествява като “болести”... объркването и липсата на позна­ние в медицината е повсеместно явление, дължащо се на разд­робяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и да е връзка между тях, а оттам и на медицинския мироглед, който те пораждат. В резултат на това медицината е деградирала като наука и е сведена до култивирането на отделни мнения, които грижливо се отглеждат като крехки фиданки от самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъх на истината да ги прекърши..."

Вниманието на алопатията е насочено изключително към физическото тяло независимо от претенцията, че се лекува целия човек. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази на механик, който поправя или сменя повредената част. При то­зи подход индивидуалността на човека, търсещ здравна помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медици­на лекува "болести", а не болни хора и затова постиженията й са твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено е човек, който знае много, но в една твърде ограничена област. Концентрирайки се само върху един орган или система, той изпуска от поглед целия човек и причините, които са довели до развитието на съответното болестно състояние. Известни­ят американски неврохирург Харви Къшинг е казал: "Лекарят трябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и не само на целия човек; той трябва да разглежда човека в средата, в която живее."

Очевидно е, че на този стадий на развитие на медицината разделянето й на отделни дисциплини е неизбежно, но новият тип специалист трябва да е с много по-широк поглед върху човека, здравето и болестта и да прибягва до "специализирана" помощ само в краен случай.

Развитието на науката от една страна, даде на медиците сложна и скъпа апаратура и възможности за разнообразни изс­ледвания и тестове, но от друга, изтласка изкуството да се лекува на заден план. В света на електрониката и компютрите докосването, този жест на човечност и съпричастие, успокояващ и лечебен сам по себе си, стана дефицитен артикул, а истинската, човешката връзка, която е от съществено значе­ние за лечението, беше прекъсната. Създаването на това изкуствено отчуждение между лекар и пациент е целенасочена политика от страна на медицинския естаблишмънт, за да се контролира целият процес на оказване на здравна помощ по желания начин!

Обичайна практика стана изграждането на големи бол­нични комплекси. От една страна, те предразполагат към широко разпространение на вътреболнични инфекции, а от дру­га - създават, некомфортна и дори враждебна среда за пациента, като го превръщат в безименна и безгласна част в конвейера, наричан "здравеопазване". Редовно явление е нап­ример да се обсъжда състоянието на болния между колеги и на упражнения със студенти в негово присъствие, като че ли той отсъства или е някаква бездушна вещ, поставена на леглото. Често могат да се чуят и подобни коментари: "Как е днес “пневмонията” на 3-о легло?" или "Сложи ли катетър на “рака” от 64-а стая?" и т.н.

Проучванията показват, че човек се съвзема по-бързо дори от тежки заболявания, ако е в интимна и създаваща му душевен комфорт атмосфера. Компанията на любимия човек или на близките и подходящ диетично-хигиенен режим сами по себе си могат да бъдат ефикасен и понякога достатъчен стимул за възстановяване.

Конвенционалната медицина лекува по определени схеми. У нас в съответствие с провежданата здравна реформа беше ре­шено от 01.07.2001 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да финансира лечението на 159 заболявания в 30 т.нар. клинични пътеки. Например възпалението на белия дроб, ко­ето може да доведе до 15 болести, е определено като една кли­нична пътека. Тя започва от прегледа при семейния лекар, ми­нава през изследванията, диагнозата, домашното лечение и ако се наложи, до насочване към болница. Специалистите на касата са изработили матрици за лечението на всяко едно от опреде­лените заболявания. Посочено е стъпка по стъпка какво да се прави от постъпването на болния в отделението до пълното му излекуване. (какво ли се има предвид под "пълно излекуване"?) Всички дейности и манипулации ще бъдат калкулирани и на базата на получената накрая сума от разход на време, рабо­та, медикаменти и консумативи ще се определи цената, която касата ще поема за лечението на определен вид заболяване. Точно като в съвременен автоматизиран завод. В 80% от слу­чаите би трябвало да се спазва предварително подготвената стандартна схема за лечение на дадено заболяване. Всичко то­ва се прави "с цел да се подобрят грижите за пациентите по европейските стандарти". Касата ще сключва договор само с тези медицински заведения, които могат да осигурят лечени­ето "по правилата на добрата медицинска практика", т.е. имат Квалифициран екип, подходяща апаратура и условия за лечение. Според своята подготовка болниците могат да сключват договор за всички клинични пътеки, само за една група за­болявания (т.е. само за една пътека) или дори само за една диагноза.

Ето какво казва в едно свое интервю д-р Гилен Ланкто: "Като лекар, аз съм практикувала медицина повече от 20 г. в раз­лични страни. Била съм в няколко провинции в Канада и съм ди­вяла 6 г. в САЩ... Питах се, “Защо ставаме все по-болни и по-болни, а здравеопазването все по-скъпо и по-скъпо, и всички сме недоволни?” Осъзнах, че всички различни системи са еднакви. Те имат различни имена, ... но в основата си приличат... Истината е, че медицинските системи са контролирани от финансовите акули за да им служат... Цялата медицинска система е устроена така, че да прави хората все по-болни. Когато осъзнах това, аз бях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинските власти и да си държа устата затворена, или да се подчиня на мо­ята съвест и да говоря... И така написах книгата "Медицинската мафия". Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява как работи системата. Ако не знаем това, няма да разберем нищо... Целта на медицинската система е да бъде сложна. Аз реших да назова истинските играчи и да покажа на обществеността кой каква роля изпълнява и как се играе играта...

Лекарите искат да помагат на своите пациенти и послед­ните искат да им се помогне. Защо се получава така, че това не се осъществява? Причината е, че между лекаря и пациента има посредници. Налице е правителството, което е отнело права­та на пациента и е създало законодателството за това как трябва да се практикува медицина и кое е правилно, и кое грешно. След това идват застрахователните компании, които вземат парите на пациентите и решават по какъв начин ще ги върнат на лекарите... И така пациенти и лекари имат връзка само чрез застрахователните компании и чрез правителстве­ните институции...

Според моя опит конвенционалната медицина е разруши­телна... На лекарите не им се позволява да дават алтернатив­на информация на пациентите си... Не трябва да забравяме, че медиите като цяло принадлежат на финансистите. Така че те покриват гледната точка на естаблишмънта."

Съвременното здравеопазване и медицина са образували система, която възнаграждава болестта, а не здравето. Зато­ва според методите, които използва, и философията, на които се опира, по-подходящо всъщност би било да се нарича "БОЛЕСТООПАЗВАНЕ"! Скритата цел на здравните институции и финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болни хора и съответно по-големи печалби. Затова и здравноосигурителните каси по света не заплащат за извършени профилактични мероприятия и разяснителни беседи, както и за лечение, проведено с естествени методи. Най-големият кошмар за ме­дицинската индустрия би бил "епидемия" от здрави хора, които нямат нужда от нейните хапове, ваксини и хирургични вмешателства. Ето защо мерките, които се вземат за подоб­ряване на условията на живот и повишаване на здравната кул­тура са повече от недостатъчни! Ето защо властите, които служат на индустрията - съзнателно или не, не дават равноп­равна възможност на т.нар. алтернативни терапии да се раз­виват и да придобият официален статут. Фармацевтичните гиганти не могат да правят пари от естествените лекове - билки, хомеопатия, акупунктура, рефлексотерапия и пр., защото не могат да ги патентоват.

През последните десетилетия животът става все по-ди­намичен и самата система те притиска да не боледуваш. Зато­ва хората искат излекуване бързо, на момента. Именно с това спекулира медицинската индустрия - предлага ви БЪРЗО облекчаване на симптомите, НО НА КАКВА ЦЕНА? Най-често се плаща с допълнително увреждане на здравето и дълготрайна зависимост от нови медикаменти!

Д-р Г. Ланкто заявява: "... здраве за всички според СЗО оз­начава излишно тъпчене с медикаменти и ваксиниране на всички. С други думи, болест за всички... Лъжи, манипулации, страх. Всичко влиза в употреба."

Ето какъв пример дава тя: През октомври 1994 г. по време на телевизионно предаване гостуващият лекар бил попитан за алтернатива на лечението на деца, страдащи от определен тип епилептични припадъци. Оказало се, че не къде да е, а в световноизвестния университет "Джон Хопкинс" с много го­лям успех е изпробвана диета, която е повлияла състоянието на болните много по-добре, отколкото различните прилагани в такива случаи медикаменти. Когато го попитали защо тогава лекарите не препоръчват и не прилагат именно този метод на лечение, откровеният отговор бил: "Защото нито една голяма фармацевтична компания не стои зад него."(!)

Пациентът е този, от който зависи финансовото благопо­лучие на индустрията. Затова целта е да се направи общест­вото зависимо от медикаментите и изобщо от предлаганата система, като повярва в нейната почтеност и непогрешимост. Както пише д-р Г. Ланкто: "...под прикритието на научноизс­ледователска работа и грижа за обществото, тя (индустри­ята - бел. авт.) пръска семената на болестта и жъне печалби­те... Тя контролира всеки аспект на медицината. От студен­та по медицина до пациента... Всички видове властови инсти­туции, независимо дали правителствени или медицински, са подчинени на огромната й мощ. В края на краищата индустри­ята им дава възможност да дойдат на власт и да получат признание. Всичко, което се иска от тях, е да помнят това и да не хапят ръката, която ги храни..." Действайки най-често скрито чрез своите подставени лица - различните овластени институции и организации и самите лекари, медицинската ин­дустрия придобива пълен контрол над вашето здраве.

Израждането на здравеопазването и медицината в бизнес се вижда и в провежданата в България здравна реформа, която вече взе първите си жертви. Публична тайна е финансовият рекет, на който са подлагани у нас пациенти и техните семей­ства в различни болници. Историите, които могат да се разкажат от много болни, колеги и медицински сестри, не говорят в полза на част от лекарското съсловие. Това явление има извес­тна психологическа обосновка, макар и не оправдание. Лекарят, който носи огромна отговорност и с големи усилия и разходи се е обучавал продължително време, години наред е бил поставян у нас на едно от най-ниските стъпала на социалния живот с уни­зително заплащане. Към него са предявени огромни изисквания, а същевременно правото му за достоен живот е отнето. Спокойно може да се каже, че последното важи за всички чест­но работещи хора в България. В същото време неправомерното обогатяване и корупцията се ширят масово и безнаказано сред властващите, тяхното обкръжение и криминогенния контин­гент. Това не може да не се отрази на мирогледа на някои хора в бели престилки, защото всички сме грешни, повече или по-малко. Още Хипократ е казал, че лекарят не трябва да взема нищо, но е необходимо да има всичко. Т. е. той трябва да е обез­печен материално, за да може да повишава своята квалифика­ция непрекъснато и по най-подходящ начин и да се отдаде на своята работа и на болните, които са му се доверили!

Превръщането на болниците в търговски дружества също означава да се гони печалба, а за осъществяване на тази цел те имат нужда от болни хора. Тъй като в някои западни страни на лекарите, работещи в частните клиники, се заплаща на осно­вата на извършени прегледи и манипулации, много често се правят ненужни такива, които дори понякога застрашават здравето на болния. Лекарите в развитите държави и особено специалистите, са много добре платени и поради това повече­то от тях не изпитват нужда от промяна в системата.

Фамилните лекари у нас се стимулират да записват колко­то се може повече пациенти, за да получават повече пари. Но как можеш да познаваш и да бъдеш лекар на няколко хиляди ду­ши и да обърнеш достатъчно внимание на всеки от тях, кога­то има нужда? Освен това семейният лекар е превърнат в писарушка и времето, през което е в кабинета, отива изключително за попълване на документация - амбулаторни листа, ме­дицински направления, рецепти и др., и затова не може да отдели необходимото време и да поговори по човешки с пациента. А именно от това най-много се нуждае всеки в това време на изкуствено стимулирано отчуждение. Един разговор може да има много по-силен и траен положителен ефект, отколкото десетки прегледи, тестове и медикаменти.

Един от най-вредните митове в здравеопазването, е този за лекаря супермен, който едва ли не държи ключовете на жи­вота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага не­посилно бреме върху плещите му, а от друга - се премахва необходимостта от поемане на отговорност за собственото здраве от страна на болния. Насажда се култура, стимулираща саморазрушително поведение, а на хората в бели престилки е отредена ролята на "спасители", които естествено си служат с помощта на "достиженията" на фармацията и хи­рургията. Лекарите обаче са хора като всички останали със своите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освен това прилагащи често неподходящи терапевтични методи. Затова митологизирането на професията е еднакво вредно както за практикуващите я, така и за тези, които разчитат на помощ от нея.

Понякога могат да се чуят отрицателни коментари за професионалната деформация на лекаря - в много случаи той като че ли изглежда бездушен и отдръпнат. Всъщност това е защитна реакция, макар и не най-добрата, за да оцелее психи­чески от всекидневните контакти с болките на хората. Огромното напрежение и отговорност водят до висока смър­тност сред лекарското съсловие от сърдечно-съдови заболявания, рак, депресии, злоупотреба с алкохол. Според Лешан самоубийствата са втората причина за смъртност сред студентите медици в САЩ, а сред лекарите те са повече отколкото общата смъртност от пътнотранспортни произ­шествия, самолетни катастрофи, убийства и удавяния!

Тук стигаме до една тема, която е напълно пренебрегвана по време на медицинското образование - отношението към смъртта и към терминално болни пациенти. Повечето меди­ци не знаят как да се отнасят с хората, които вече са близо до своя край, както и с техните близки. Смъртта е превърната в неестествено явление и на лекаря косвено се вменява чувст­во за вина, когато някой негов пациент почине. Това произти­ча именно от недостижимия стандарт на съвършенство и "всесилността", с която го е натоварила системата, и от не­обоснованите очаквания, които се предизвикват съзнателно или подсъзнателно у обществото. Много лекари се самообви­няват дори когато са направили всичко възможно (поне според познанията, които имат), за да спасят човешки живот. Смъртта е естествен завършек на земния ни път и дори най-добрите лечебни мерки и най-опитните лекари не могат да я предотвратят и да променят природните закони. Човек трябва да се старае да живее достойно и да бъде оставен да умре достойно. Свидетели сме на случаи, когато над безнадеждно болни хора, дори пряко волята им, се издевателства докрай, само и само да се покаже, че се прави всичко възможно и че се води "борба" за спасяването им! В действителност борбата е, за да се запази статуквото на нашето изкривено разбиране за реалностите на живота.

Ето какъв поучителен случай описва Лешан: 78-годишен мъж бил приет в една американска клиника със запушване на червата. Човекът бил сигурен, че умира, но лекарите не искали и да чуят за това. Когато другарят му по стая, който страдал от рак на дебелото черво, бил неуспешно реанимиран, лежащ в собствените си екскременти, мъжът отчаяно помолил меди­ците никога да не правят това и с него.

След три дена пациентът получил застойна сърдечна недостатъчност, поради което пряко волята му бил поставен на респиратор, а състоянието му следено с електроди, сложени по ръцете и гръдния му кош. Още на първата нощ той бил открит мъртъв в леглото. Установили, че е успял да се пресегне и да изключи респиратора. До него на масичката намерили бележка, написана с разкривен почерк: "Докторе, смъртта не е враг, но безчовечността е."

Това, което липсва в значителна степен на днешната меди­цина (като институция), е хуманизмът. Не искам да кажа, че лекарите като цяло са лишени от него. Напротив, по-голямата част от тези, които са се посветили на това благородно служене на човечеството, работят искрено и всекидневно спася­ват хиляди хора. Не бива да се забравя, че въпреки многоброй­ните грешки и въпреки ограниченията, които са им наложени от системата, повечето лекари изпълняват съвестно професионалните си задължения.

Сега искам да обърна внимание и на един факт, който ос­тава незабелязан от мнозина. Често "лечители", възползвайки се от недостатъците на сегашното здравеопазване и злоупотребявайки с отчаянието на болните и техните близки, най-бе­зотговорно предлагат "панацея" по вестници, списания и теле­визионни канали. Те нерядко отричат всичко постигнато от официалната медицина и заблуждават хората по отношение на конвенционалните и алтернативните терапевтични мето­ди и техните възможности, без да има кой да им потърси отговорност за това. Постиженията на покойния Петър Димков, както и на други честни и образовани лечители от миналото и сега са безспорен факт и заслужават уважение, но покрай тях на сцената излязоха и нагло се саморекламират индивиди без елементарна медицинска култура, а много често и със съвсем повърхностни познания по билколечение или за съответния метод, Който претендират, че прилагат. Придавайки си наче­тен вид и нерядко смесвайки в една словесна салата термини от медицината, окултизма, източния мистицизъм, православ­ното християнство, будизма и пр., някои недобросъвестни ин­дивиди успяват да заблудят немалко хора. В някои случаи лица без медицинско образование, опитващи се да лекуват, спират на пациента алопатичните медикаменти, които понякога са животоподдържащи (например хормони при хормонозаместителна терапия, когато липсва произвеждащият ги орган), или го карат да се откаже от животоспасяваща операция (напри­мер при сериозно сърдечно заболяване, изискващо задължително хирургична намеса), като му обещават чудодейно изцеление. В резултат на подобна "терапия" има вече и смъртни случаи, затова хората трябва да са запознати и с възможността да попаднат на "фанатици" от "другата страна на барикадата". Затова всички, които практикуват някакъв вид терапия, трябва да са отговорни пред закона еднакво. Бих искал да подчертая, че медицината и лечението не принадлежат на ни­то една от двете крайности - нито на явно некомпетентните и безотговорни "лечители", нито на специалистите, много ве­щи в своята област, но изключително консервативни към ал­тернативните терапии и мнения извън стандартните!

За да бъда обективен, трябва да отбележа и факта, че ня­кои лекари също не са подготвени добре в областта на алтер­нативните терапии, които практикуват. Затова и неудовлетворителните резултати, които постигат, водят понякога до разочарования у пациентите и компрометиране на метода. В интерес на вашето здраве ще си позволя да ви дам един съ­вет: избягвайте лечители и лекари, които обещават "чудеса" и възхваляват единствено метода, който твърдят, че предла­гат. Сред медиците такива хора все пак се срещат много по-рядко, защото те носят реална отговорност и освен това имат доста по-ясна представа за усложненията, които могат да настъпят при неадекватно лечение.

В края на тази глава бих искал да напомня, че разрешението на здравословните неблагополучия е свързано с лечението на социалните болести на човечеството - неравен­ството и бедността. Данните на Световната банка показват, че 2,8 млрд. души - половината от населението на Земята, жи­веят с по-малко от 2 долара на ден, а поне 1,3 млрд. души диве­ят с по-малко от един долар на ден и страдат от недохранване; приблизително 1,2 млрд. нямат достъп до чиста вода.

Д. Айк пише: "...повече от половината деца в Гана са не­дохранени, докато на половината от обработваемата земя там се отглежда какао за западната шоколадова индустрия. Други статистически данни показват, че 400 000 деца умират всяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като в същото време Бразилия е един от най-големите износители на храни в света. Докато тези деца живеят и умират в бедност, земята, която може да ги изхрани, се използва за увеличаване на печалбите на мултинационалните компании и света на бога­тите изобщо. Това манипулиране на търговията и дълговете на бедните държави от страна на Запада е породило почти не­вероятната ситуация, при която всяка година от бедните из­тичат повече пари към богатите, отколкото обратното..." В САЩ най-богатите американци, които са само 1 % от населението, притежават 40% от собствеността в страната, а над 32 млн. души живеят под границата на бедността, включително и 13 млн. деца. 500 от най-големите транснационални компании притежават около една четвърт от основните фон­дове в света. Всяка една от 50-те най-големи корпорации има годишна печалба, по-голяма от брутния вътрешен продукт на 131 държави на ООН! СЗО стигна до избода, че в развиващия се свят умират всяка година 11 милиона деца поради неблагопри­ятните условия на живот! Това е "мълчалив геноцид", който лесно би могъл да бъде прекратен, ако ресурсите бъдат насоче­ни към задоволяване на човешките потребности, а не към обо­гатяване на шепа хора.