Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Според повечето автори има два вида пирамиди: Голямата пирамида в Гиза и всички останали. Несъм­нено Голямата пирамида е най-високата, най-мистери­озната и най-обсъжданата в света. С чиста съвест може да се нарече „уникална", защото няма друга като нея. Но уникални са и пирамидите в Тахин и Чолула, в Чичен Ица и Тула.

Според друго деление египетските пирамиди са островърхи, а мексиканските и всички останали - пре­сечени. Знайно е, че и в Европа има пирамиди, но какви са те? Ще посоча за пример само една - в Бретан, Франция, за която ученият Робер Шару пише: „...памет­ник във формата на висока пресечена пирамида точно като онези в Монте Албан и навсякъде из древно Мек­сико, направен от същия материал, със същите линии и разположение на масата. Това е колосален паметник, който е колосално пренебрегван."

Ключовата дума и тук е „пресечена" пирамида. Та­кива са пирамидите в Европа, в Америка и на други места. Представата, която съществува сред широката публика, че египетските пирамиди са нещо по-различ­но, защото са с връх, е още една заблуда: пирамидите в Египет също са пресечени. В това число Голямата пирамида в Гиза. На нея й липсват няколко реда ка­менни блокове, или т. нар. пирамидон, камъкът на върха, който по същество трябва също да представля­ва една малка пирамида. Без пирамидона пирамидата завършва в горния си край с малка площадка - квад­рат със страна около 10 м. Но защо го няма този пи­рамидон?

Едно от обясненията е, че връхният камък е бил от злато, блестял е на слънцето като мощен фар и се е виждал чак от Луната. Но злато мирно не седи, дори и върху най-високата пирамида. Откраднали са го алчни­те крадци. Друга теория допуска, че пирамидонът може да е скрит, заключен някъде в самата пирамида.

За жреците безспорно по-удобно е върхът да бъде пресечен. На тях често им се е налагало да се катерят до върха и там да се молят на боговете, защото, изре­чени от високо, молитвите се чуват по-добре. Същото важи и за древните астрономи, които пак са били жре­ци. Те са се качвали на пирамидата и цяла нощ спокой­но са се взирали в небето. Лесно ли се наблюдават звезди от островърха пирамида?

Без пирамидон, ако няма друга допълнителна по­стройка, всяка пирамида изглежда някак недовършена. Манли Хол, автор на „Тайните учения през вековете", предлага следното метафизично обяснение: „Същест­вува любопитната тенденция сред строителите на го­леми религиозни сгради да оставят творенията си не­довършени, посочвайки по този начин, че само бог е съвършен."

Двамата интересни автори на „Загадката Орион" Робер Бовал и Ейдриън Гилбърт твърдят, че камъкът „бенбен", или пирамидонът, е не само връх на пира­мида, но и обект на специален култ, възприеман като „божествен секс". Думата „бен" или „бенбен" означа­ва човешка сперма, еякулация или зачеване. Камъкът „бенбен" е бил в центъра на важен култ към фараона, станал по-късно причина и за строителството на пи­рамидите.

Ако обобщим накратко загадката с пирамидона, или връхния камък, на Голямата пирамида, ще стигнем до следните две основни заключения:

- Пирамидонът никога не е съществувал, защото Хеопсовата пирамида така е била планирана: да бъде недовършена.

- Пирамидонът е съществувал, но по една или друга причина е изчезнал.

Повече ме привлича втората версия. И ще направя една фантасмагорична аналогия с подводната пирами­да, открита от д-р Рей Браун. Той намира само върха на пирамидата, влиза във вътрешността й и вижда зла­тен лост, спускащ се от самия връх към кристалната топка, държана между две ръце от злато. Вероятно това не е било просто вътрешна декорация, а има дълбок смисъл и важно предназначение. Не изключвам възмож­ността за предаване и получаване на космически сигна­ли. Защо нещо подобно да не е имало и на върха на Голямата пирамида, ако тя е строена от оцелели хора след катастрофата с Атлантида? После, ако нещо е наложило прехвърлянето им на космическа станция или друга планета, нали е ясно, че те няма да изоставят пи­рамидона със съдържащата се в него камера? Най-ве­роятно е да са го унищожили или скрили в тайно поме­щение. Всичко показва, че древните строители са били толкова педантични, че не са забравили нито един ин­струмент, нито един надпис или план, който да ни ориентира в строителството на пирамидите. Логично е да не оставят следа и от пирамидона, ако той е пред­ставлявал нещо повече от камъни, натрупани в опреде­лен ред.

„Истинска" и пресечена пирамида

В редица книги може да се прочете, че пирамидите биват истински и пресечени. Подобно противопоставя­не е напълно произволно. Всъщност за „истинска" може да се приеме само Голямата пирамида в Гиза, защото тя единствено е построена с ъгъл на наклона на стра­ната към основата, равен на 51°51’ 14.3", демонстри­ращ познаването и използването на числото пи. Спо­ред някои автори този ъгъл е бил валиден само докато пирамидата е носила покритието си с облицовъчните блокове. С разпиляването им по строителните обекти в Кайро се е нарушил и ъгълът. Смятам, че това твър­дение е невярно. Древните строители много добре са знаели значението на този ъгъл и сигурно не са го търсили само в такива леснорушими елементи, като облицовъчните блокове.

Мексиканските пирамиди нямат нищо общо с метафизическото обяснение за липсата на пирамидона: те са били напълно завършени и очевидно религиозните жреци не са смятали за необходимо да демон­стрират, че само бог е съвършен. Това, което ги отли­чава от египетските пирамиди, обаче е нещо много съ­ществено, което веднага бие на очи: няма египетска пирамида със стълбище, водещо към върха, както и няма мексиканска пирамида без такова стълбище. Наличието на стъпала върху една от страните - тера­сите също могат да играят ролята на стъпала, водещи към някаква конструкция на върха - демонстрира, че пирамидата е изпълнявала определена социална функ­ция, че е била достъпна за повече хора. Учените са прави, като казват, че пирамидите в Мексико и в цяла Америка са били използвани за ритуални цели. Но не само за това.

Винаги когато съм посещавал известните културни центрове на майте, ми е правило впечатление, че и други внушителни постройки, като храмове, дворци, жили­ща на жреци и богати хора, обсерватории и пр., са строени върху основи с форма на ниско пресечена пирамида. На такава основа например лежи целият комплекс от постройки в Паленке, известен като Дво­реца. На пирамидната форма явно е било обръщано специално внимание. Този факт не може да се обясни с никакъв моден каприз или с естетически предпочита­ния на древните архитекти. Съображенията им са били несъмнено прагматически. Ако пирамидната основа е за дворци на владетели, за жилища на жреци или на богати хора, вероятната причина е в убеждението на строителите, че така жилището става по-здравослов­но; ако пирамидният постамент е за храм, търсена е по-голяма ефективност на молитвите. Мисля, че това е доста по-различно от наивното религиозно обясне­ние, че строителството на пирамидите е имало за цел доближаване до божеството, за да чува то по-добре молитвите на вярващите.

Ще посоча един знаменателен факт: Никъде из древ­ните културни и церемониални центрове в Мексико не съм срещал идеална пирамида, тоест геометрически вярна пирамида, конструкция с пирамидон. Няма така­ва и в Египет, не съм виждал и на снимка. Следовател­но наложителен е следният въпрос: Каква роля са иг­рали пресечените пирамиди в живота на древните аме­рикански цивилизации и може ли тази форма да наме­ри някакво практическо приложение в съвременния живот? Отговор на този въпрос ще потърсим по-нататък.

Спомням си първото ми посещение в един от най-интересните археологически обекти в мексиканската столица - Темпло майор. Стотици работници под ръ­ководството на опитни археолози, някои от които лич­но познавах, копаеха денонощно пред погледите на тълпи от любопитни хора. Зад загражденията бавно въз­кръсваха централната пирамида и другите конструкции на този комплекс. Там човек може да стои с часове като онемял и омагьосан от мистичната атмосфера и от картините, които всеки камък рисува в съзнанието му.

В Темпло майор в онова далечно време, когато конкистадорите на Ернан Кортес стъпват на мексиканска земя, са се извършвали най-тържествените ритуали в астекската империя. Голяма част от горните тераси на стъпаловидната пирамида беше разчистена и ясно се виждаха стълбите, по които жреците са влачели не­щастниците, определени за принасяне в жертва, за да не секне животът на Димящото огледало - Слънцето. Главният жрец - предпочитам да го нарека дежурния жрец, защото е немислимо един човек да изпрати в от­въдното стотици и хиляди мъже - като опитен хирург бързо разрязва гърдите с остър обсидианов нож, изт­ръгва туптящото сърце, от което като сълзи капят кап­ки кръв, и го поднася на божеството. Някои от конкистадорите на Кортес са намерили смъртта си точно на този жертвен камък.

Едновременно с разкриването на централните обек­ти мексиканците бяха създали и непрекъснато обогатя­ваха на място временен музей, който да бъде постоян­но достъпен за посетители, и работилница за сувенири. В нея се произвеждаха първите копия на най-инте­ресните находки. Но аз бях забелязал и нещо друго. Мъже и жени, помощници на археолозите, с четчици в ръце събираха и почистваха дребни камъчета и плочки, отломки от статуи или орнаменти. На фона на гранди­озния комплекс тези дреболии не бяха важни, но все пак представляваха детайли от цялата картина. Може би не всички щяха да влязат в употреба, може би някои щяха да бъдат забравени в складовете. Важното бе да се запазят, защото не се знае дали някога сред тях няма да се намери ключ към затворена врата.

За тези отломки се сетих, докато пишех тази книга. Попадах на факти и случки, които обаче или не пасваха на повествованието ми, или бяха само подробности, понякога и противоречиви. Затова реших да ги събера в тази глава и да ги предложа на моите читатели като словесни отломки, като малки камъчета, търкалящи се около пирамидите...

▲ Архиепископ Ъшър знаел не само годината, но и точния момент, в който Бог сътворил света: на 23 ок­томври 4004 г. пр. н. е. в 9 часа сутринта. В християн­ските страни и децата знаят, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Така пише и в Библията. Никой в училище или в църква обаче не казва, че в един вави­лонски епос това благородно дело се приписва на друг бог, наричан Мардук. От Библията човек може да оста­не с впечатление, че когато е създавал човека, Бог не е бил сам, а е имало и други богове около него. Това подсказва следната фраза: „След това Бог рече: да сът­ворим човек по наш образ и по наше подобие."

Към кого отправя Бог тези думи? На себе си ли говори в множествено число? Въпросите ги задава Алън Олфърд, но аз се присъединявам към него. Да не би случайно да са били повече човекосъздателите, като при майте?...

▲ Според библията на майте „Попол Вух" след три неуспешни опита на четвъртия първородителите създали наведнъж четири човека. По-късно, загрижени за продължаване на човешкия род, те им изпратили и че­тири съпруги. Един ден мъжете решили, че е време да се връщат там, откъдето били дошли. Придружени от своите съпруги и синове, те отишли на планината Ха-кауиц, където имало някаква червена пирамида. Там те произнесли следната прелюбопитна тирада: „О, сино­ве наши! Ние си отиваме, ние се завръщаме; здрави на­ставления и мъдри съвети ви оставяме. А и вие, които дойдохте от нашата далечна родина, о, съпруги наши! - рекоха на своите съпруги и с всяка една от тях се простиха, - ние се връщаме при нашия народ, вече е на своето място Нашият господар на елените, изявен е на небето. Ще подемем завръщането, изпълнихме своето предназначение, нашите дни са свършени. Мислете прочее за нас, не ни изличавайте (от паметта си), не ни забравяйте. Отново ще видите своите бащини огнища и своите планини, установете се там и тъй да бъде! Продължете своя път и пак ще видите мястото, откъде­то дойдохме..." По този начин се простиха и веднага изчезнаха там, навръх планината Хакауиц. Не бяха погребани нито от своите жени, нито от своите синове, понеже не се видя какво стана с тях, когато изчезнаха."

В края на същата глава от „Попол Вух" се казва: „Така прочее стана изчезването и краят на... първите мъже, които дойдоха от там, от другата страна на морето, откъдето изгрява слънцето..."

Дали не става дума за потъналата Атлантида? Или за Венера, която се появява на небосклона преди слън­цето?

Допълнителна загадка е и споменаването на „черве­на пирамида" на планината Хакауиц. Тя не е била по­строена от първите хора, значи е била дело на богове­те. Не е ли странно, че те пристигат на Земята и една от първите им работи е да си направят пирамида, ся­каш са имали нужда от акумулатор, с който да припал­ват моторите на своя космически кораб?...

▲ В края на 1998 г. американското сп. „Сайънс фронтиър" съобщи, че водолази открили край малкото островче Йонагуни недалеч от японския град Окинава огромна пирамида на 250 м под водата. Имала стъпаловидна форма, била висока около 30 м, като всяко стъ­пало било високо 1 м. Според списанието основата й била правоъгълна, а не квадратна както при египетски­те пирамиди. Дължината на по-голямата страна била около 200 м. Специалисти предполагат, че пирамидата е била изградена преди 10 000 години, тоест почти два пъти по-стара в сравнение с общоприетата възраст на египетските пирамиди.

▲ В сибирския район Алтай до границата на Русия с Монголия са открити пирамиди, които приличат на известните египетски и мексикански конструкции. Стъпаловидни са по форма и облицовани с керамични и каменни плочи. В същия район са били открити и две мумии на по 2500 години, но не в пирамиди.

▲ Според някои оскъдни сведения обширен ком­плекс с поне една голяма пирамида се намира в ки­тайската провинция Шенси. Пирамидният комплекс е бил сниман през 1945 г. от американски пилот, из­пратен на разузнавателен полет над китайска тери­тория.

▲ На 4 февруари 1966 г. Русия изстреля космически сателит към Луната, наречен „Луна-9", който изпрати снимки. На тях личат две странни образувания от ог­ромни кръгли каменни блокове, поставени на две успо­редни линии, дълги неколкостотин метра. Те приличат на писти от летище, на които каменните блокове из­пълняват ролята на маркировка. На снимките никъде не се виждат планини или възвишения. Значи просто няма откъде камъните да се изтърколят надолу и да се наредят като войници в права линия.

На 20 ноември 1966 г. американският космически апарат „Орбитър П" потвърждава руските снимки. Той обаче показва и още нещо: наличието на островърхи кули, подобни на обелиски, на пирамиди като египет­ските, които хвърлят сенки върху повърхността.

▲ От 70-те години насам се забелязва засилване на научния интерес към Марс. САЩ изпратиха към Чер­вената планета космическите сонди „Вайкинг" и спе­циален сателит. От тях били получени множество сним­ки и данни за различни обекти на марсианската повърх­ност. Някои поразително приличали на земните пира­миди, в това число на сфинкса в Гиза, и имали ярко изразени човешки черти. Но колкото сфинксът е казал нещо, толкова и официалните служби на НАСА споде­лят с публиката какво точно има на тези снимки. От­делни служители на НАСА признават, че снимките са засекретени.

▲ Пирамида - това е дума фантом. Никой не знае точното й значение. Според едни твърдения гърците нарекли така гробницата на Хуфу, тъй като египетска­та дума за високо била pir-em-us. Мексиканският автор Педро Ферис смята, че пирамида е гръцка дума и озна­чава „вътрешен огън". На езика науа в Мексико пира­мидите се наричат „теокали" (жилище на бога) или „цакуали" (затворено движение).

Американският изследовател Макс Тот посочва, че думата пирамида е влязла в английския от гръцката Pyramis, която била свързана с друга дума - Peremus, разчетена в древноегипетския математически трактат, известен като „Папирус на Райнд". В трактата „пир-ем-ус" означава нещо, „което отива нагоре". Значението на сричката „ус" се отнася именно за това „нещо", но е загубено и думата като цяло е неясна. Макс Тот пред­полага, че гърците или са разбрали погрешно цялата дума, или са назовали цялата конструкция само с една част от името й.

Джералд Маси в книгата си за Древния Египет смя­та, че пирамида произлиза от гръцката дума pur (про­изнася се „пир"), която означава „огън" и е в комбина­ция с египетската met (мярка).

Самите гърци не претендират за бащинство на ду­мата пирамида.

▲ Ливио Стечини, учен, специалист по измервания­та, смята, че Египет е страна, изградена по точен гео­метричен план. Според него египтяните вярвали, че „когато боговете създавали Космоса, те започнали с Египет и като го направили съвършен, моделирали останалото около него".

▲ Росетският камък е открит от неизвестен френски офицер, участвал в похода на Наполеон в Египет. На­рича се така, защото е намерен край брега на река Росета, ръкав в устието на Нил.

▲ Точните размери на квадратната основа на Голя­мата пирамида в Гиза са: северна страна - 230,26 м, южна страна - 230,45 м, западна страна - 230,36 м и източна страна - 230,39 м.

▲ Без обширни астрономически познания не е въз­можна точната ориентация на Голямата пирамида по оста север-юг с незначително отклонение от 2'28" (ня­кои автори сочат отклонение З'шш 4'). Авторът Антъни Хилдър смята, че това е най-изумителната ха­рактеристика на Голямата пирамида. Той я сравнява с прочутата Парижка обсерватория, построена според всички изисквания на съвременните стандарти. Въп­реки това обсерваторията показва отклонение на 6' от севера, или два пъти по-голямо, отколкото Голямата пирамида.

На какво се дължи това отклонение? Според една сравнително нова теория обяснението трябва да се търси не в конструкторите на пирамидата, а в конти­ненталното изместване на запад от точния север. Уче­ните Дж. С. Поли и М. Абрахамсен са установили, че колкото и да изглежда невероятно, пирамидите наисти­на са свидетелство за съществуването на такова конти­нентално изместване.

▲ Учени от различни страни се стремят да дока­жат, че с изграждането на Голямата пирамида древните са искали да кодират съкровищницата на своите знания. Водени от този стремеж, те са се опитвали да открият скрити тайни във всеки ъгъл и всеки сантиме­тър, и заявяват, че нищо в пирамидата не е случайно. От различните измервания се вадят заключения за плътността на Земята, за теглото й, за разстоянието от нея до Слънцето, за обема на морската вода над морското равнище и пр. Физици са пресметнали нап­ример, че теглото на Земята е приблизително 5 300 000 000 000 000 000 000 т. За онези, които не могат да прочетат такова елементарно число, ще го изпиша с думи: пет милиарда трилиона т. Тази тежест на Зе­мята била вградена в Голямата пирамида, която спо­ред някои изчисления има 5 300 000 т. Като се умно­жи тежестта на пирамидата по 1 000 000 000 000 000, или хиляда трилиона, се получавало земното тегло. Но защо трябва да се умножи по хиляда трилиона, може да запита някои невежа. А по колко да се умно­жи, биха го запитали специалистите по умножения.

▲ Съществува дълъг списък на предсказания и разшифровки на символи, вградени в различните коридо­ри, кьошета, дупки, ниши и прагове на пирамидата. Например че периодът от 1997 до 2004 г. щял да се характеризира с частично рухване и с продължаващ упа­дък на цивилизованите общества, че от 2004 до 2025 г. щяла да настъпи тотална разруха на материалната ци­вилизация, след което - частично възстановяване. И да не се забравя: Христос щял да се прероди още веднъж между 2134 и 2238 г.

▲ Кралският астроном Чарлс Пиаци Смит, ученик на прочутия астроном Джон Хършел, бил енергичен противник на метрическата система, смятана за про­дукт на Френската революция. Според него пирамид-ният инч бил божествената единица за мярка, което ще рече, че и британската измервателна система е резул­тат от божествено вдъхновение. Бари Уилиъмс отбе­лязва във връзка с това: „Смит използваше пирамидния инч и различни други измервания в Голямата пирами­да, за да пресметне плътността на Земята, населението й и доколкото знаем - победителя при третото надбяг­ване в Аскът."

▲ На 35-ия ред на Голямата пирамида каменните блокове са високи 127 см - почти двойно повече от предшестващите го редове.

▲ Голямата пирамида е единствената оцеляла кон­струкция от Седемте чудеса на Древния свят, подреде­ни в списък 100 г. пр. н. е. от гръцкия автор Антипатрос: Голямата пирамида в Гиза, Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс в Олимпия, храма на Артемида в Ефес, гробницата на коринтския цар Мавзол в Халикарнас, Родоския колос, Александрийския фар.

▲ Съществуват предания, че Хуфу и Хефрен наре­дили на свои приближени да ги погребат на скрито място, тъй като имало заплахи телата на тези фараони, смятани за жестоки тирани, да бъдат разпръснати и уни­щожени след смъртта им. Смята се, че подходящо място за потаен гроб, но наводнено от Нил е открито на око­ло 350 м от Голямата пирамида.

▲ Титлата „фараон" идва от еврейска интерпрета­ция на египетската дума „пераа", която означава „голя­ма къща".

▲ Главни периоди на египетските династии (г. пр. н. е.):

3100-2686 - I и II династия

2686-2181 - от III до VI династия

2181-2133 - от VII до Х династия

2133-1786 - от XI до XII династия

1786-1567 - от XIII до XVII династия

1567-1080 - от XVIII до XX династия

1080-664 - от XXI до XXV династия

664-525 - XXVI династия

525-332 - от XXVII до XXXI династия

▲ Египет е бил завоюван от Александър Велики през 332 г. пр. н. е.

▲ Клеопатра е последният фараонски владетел, преди Египет да стане част от Римската империя през 30 г. пр. н. е.

▲ Някои учени твърдят, че след привършване стро­ежа на Голямата пирамида работниците били екзеку­тирани, за да не разкриват тайните коридори и поме­щения. Ако се приеме за вярно сведението на Херодот, че годишно на този обект са се трудили 400 000 работ­ници, Египет би останал без население. За масови ек­зекуции са необходими и масови гробове. Такива досе­га не са открити.

▲ След френското научно сафари (с Наполеон) ев­ропейците от XIX в. се влюбват в Египет. Музеите се надпреварват да купуват мумии, статуи, саркофази, художници рисуват пирамидите в джунгли, крокодили и сфинксове влизат в дизайните на мебели и украше­ния. Шотландският херцог Хамилтън е бил балсами­ран и положен в предварително построена гробница.

Увлечението по всичко египетско и Голямата пира­мида е най-силно в САЩ. Град Мемфис в щата Тенеси е бил наречен на древния египетски град Мемфис. През 1880 г. Ню Йорк си е внесъл обелиск, известен като „Иглата на Клеопатра", който е монтиран в Сентръл парк. На обратната страна на американския държавен печат е изобразена Голямата пирамида, но обогатена символично с пирамидона - връхния камък, и всевиждащото око. Не е тайна, че много от създателите на САЩ, в това число Джордж Уошингтън и Бенджамин Франклин, са били масони.

Те са в основата на пирамидното проникване в дър­жавния печат, както и на многозначителното повторе­ние на числото 13: пирамидата има 13 реда камъни, надписът отгоре ANNUIT COEPTIS е с 13 букви. Това число още по-ясно се подчертава в лицевата страна на държавния печат (отпечатан с двете му страни върху 1-доларовата банкнота) - съзвездието над орела има 13 звезди; в ноктите на левия си крак орелът държи маслинено клонче с 13 листа, а в десния - връзка с 13 стрели, на лентата в човката му е написано Е Pluribus unum c 13 букви.

▲ Името Кайро според Чарлс Селиър означава... Марс!

Много мои приятели, все образовани хора, не са чували и дори не знаят какво е радиестезия. Като тях има мнозина, които гледат с подозрение или с насмеш­ка на простия инструмент махало и веднага искат да видят дали то ще се завърти и в техните ръце. Понякога това не става и те казват с доволна усмивка: „Ето! При мен не се върти!" Предполагам, че и през ум не им минава да издърпат цигулката от ръцете на цигуларя, за да проверят дали и при тях ще просвири. Махалото не е толкова капризен инструмент, както цигулката, но има ръце, в които и то отказва да „свири". Такива хора са „инсензитивни", тоест нечувствителни, нещо като далтонистите, но се срещат по-често - един на всеки трима. Безполезно е да им се обяснява, че древните са познавали законите на радиестезията, затова в гробни­ци са били намирани махала и багети, които е трябва­ло да придружават мъртвия в странстванията му из подземните светове. Иска ми се читателите да се запо­знаят с най-важното за махалото и да се научат да си служат с него. Тази книга е за тайнствените сили на пирамидата, но махалото е единственият инструмент - ако изключим волтметъра на Педро Ферис и Кристиан Сиругет, - с който те могат да се измерват. Затова, когато опознае махалото и го превърне в свой помощ­ник и съветник, човек изведнъж се обогатява, придоби­ва още едно, шесто чувство, с което по-лесно ще се оправя в живота.

В самата дума радиестезия няма никаква мистерия. Родена е в главата на френския свещеник абат Були. Тя е комбинация от латинската дума радиус - излъчване, и гръцката естезис - чувствителност. Според радиестезистите всички тела излъчват вълни или радиация, кои­то махалото улавя и показва чрез различни движения. Когато тези движения се познават, могат да се открият минерални находища или подземни води. В България има хиляди бунари и кладенци, които са копани, след като радиестезист е посочил мястото на водното нахо­дище. Този радиестезист може и да не е знаел, че така се наричат хората, които могат да си служат с махало, багети или с простия им вариант - прясно отрязан чатал от върба или друго дърво. С махало всеки добър ради­естезист може безпогрешно да намери водни източни­ци не само извън, но и вътре в дома. Често тези подзем­ни води оказват вредно въздействие върху човешкото здраве. Многобройни са примерите на заболявания, които лекарите лекуват безуспешно, но продължител­но и със скъпи лекарства. Бърз и благоприятен резул­тат обикновено се получава след простото премества­не на леглото в стаята или с поставяне на възглавница­та там, където преди това са били краката.

След Първата световна война радиестезията прежи­вява бурно развитие. Абат Були и още един френски свещеник - абат Мерме, стават организатори на кон­греси, конференции и дискусии с цел да се популяри­зира използването на махалото. Хората започват да ги търсят за разни съвети - от намирането на изчезнали предмети и лица през лекуването на болести до реша­ването на някакъв проблем. Впоследствие радиестезия­та като наука и практика пресича границите на Фран­ция, намира поддръжка в Германия, Чехословакия, САЩ и другаде. В България за най-виден представител на модерната радиестезия се смяташе покойният Георги Атанасов, за когото ще стане дума и по-нататък.

Особено широко поле за прилагане на радиестезията и махалото има в медицината - при откриване и диагнозиране на заболявания, както и при избиране на най-правилния метод за лечение. Ето как ясно и с убеж­дение изтъкнатият учен и лауреат на Нобелова награда д-р Алексис Карел, работил в Рокфелъровия институт в Ню Йорк, изказва своето мнение: „Лекарят трябва да открива във всеки пациент характеристиките на него­вата индивидуалност, резистенцията му спрямо причи­ните за болестта, чувствителността му към болката, състоянието на всички негови органични функции, не­говото минало, както и неговото бъдеще. Той трябва да бъде с открит ум и освободен от лични предубежде­ния, че определени неортодоксални методи на изслед­ване са безполезни. Следователно той трябва да пом­ни, че радиестезията е достойна за сериозно внимание." Много автори са съгласни, че махалото само по себе си не може нищо - нито да се върти, нито да отговаря на въпроси, ако не се държи в ръка. То представлява просто средство, осъществяващо сложна връзка меж­ду лявата и дясната половина на мозъка, между съзна­нието и подсъзнанието. Както съзнанието, така и под­съзнанието могат да дават нареждания на мускулите, които задвижват махалото в една или друга посока. Лесно е да се установи, че махалото послушно се вър­ти по посока на часовниковата стрелка или обратно според внушението на съзнанието. Затова не е за чуде­не, че често се получават лъжливи или неточни отгово­ри, тоест такива, каквито опериращият с махалото предполага или би искал да получи. Явно по-важно е отговорите да са продиктувани не от съзнанието, а от подсъзнанието. Тогава се получават обективни и точни отговори, при условие че въпросите са зададени пра­вилно и съзнанието е напълно изолирано. Американ­ските автори Грег Нилсен и Джоузеф Полански опре­делят така работата с махалото: „Ние се нуждаем от конкретна помощ, за да интерпретираме и да засилим сигналите, които нашите нерви желаят да ни съобщят. И точно това е функцията на махалото. Следователно не самото махало дава отговор. Отговорът идва от вашия вътрешен, по-висш интелект, който съобщава чрез нервната система търсените отговори. Махалото засилва сигнала и интерпретира сигналите посредст­вом установените кодове между вашето съзнание и подсъзнание... Когато един оператор работи с махало върху предмет или върху човек (например при меди­цинската радиестезия), той измерва взаимодействието между дадено силово поле и своята собствена нервна система."

Специалистите в тази област изтъкват, че за точно разчитане на сигналите и постигане на желаните резул­тати не е необходимо предметите или хората да бъдат при радиестезиста. Дали те ще са в неговия кабинет или на разстояние хиляди километри, няма никакво значе­ние. Ако се насочи добре и въпросът е зададен правил­но, подсъзнанието ще даде точен отговор. Това обясня­ва как някои известни радиестезисти, като абат Мерме, Върн Камерън и мн. др., са удивлявали със сензацион­ни резултати.

Работата с махалото е приятно и полезно занима­ние. И всеки може да се научи да работи с него. Затова е необходимо най-напред да си направи или да си на­бави махало (някои автори препоръчват всеки сам да направи собственото си махало). Най-добре е то да бъде от неутрален материал, като стъкло, кристал, дърво, пластмаса и пр. Хубаво е да се провисва на черен коп­ринен конец или на рибарско влакно. В краен случай и обикновена златна халка или добре балансиран пръстен, висящ на косъм, ще свърши същата работа.

При повечето хора махалото нормално се върти по посока на часовниковата стрелка при положителни отговори и обратно - при отрицателни отговори. Пре­поръчително е предварително да настроите своето съзнание и подсъзнание на определен код, с който да получавате търсените отговори. За целта начертавате на един лист полукръг със стрелка, сочеща надясно, и друг полукръг със стрелка, сочеща наляво. Провисвате махалото над първия полукръг и мислено му нарежда­те да се завърти по часовниковата стрелка. Когато това стане, произнасяте на висок глас: „Това движение оз­начава „да". Същото се повтаря с втория полукръг и инструкцията: „Това движение означава „не". Упраж­нението трябва да се повтаря по няколко пъти на ден в продължение на цяла седмица. Веднъж тренирано да отговаря с тези движения за отговори „да" и „не", за положително и отрицателно, подсъзнанието ще ви ста­не приятен събеседник и помощник за цял живот. Нилсен и Полански препоръчват, когато се работи с маха­ло, да се има предвид следното:

1. Махалото (по заповед на вашето подсъзнание) ще отговаря на всеки ваш въпрос, когато е така формули­ран, че да позволява отговор с „да" или „не".

2. Вашият ум и чувства трябва да са в неутрално състояние и да помните, че чувствата и желанията ви могат да се отразят върху движението на махалото.

3. Работете с махало само когато сте спокойни.

4. Когато работите с махало, ръцете и краката не трябва да се докосват и в никакъв случай не сядайте с кръстосани крака.

5. Бъдете много внимателни при формулиране на въпросите, за да няма никакво колебание или двусмислие. Например ако запитате дали времето утре ще бъде хубаво и получите положителен отговор, а на следва­щия ден вали, сами сте си виновни. Някъде времето може да е хубаво, но вие не сте попитали подсъзнание­то кое място и в коя част на денонощието имате пред­вид.

Искам да разкажа няколко истински истории, които илюстрират по категоричен начин ефективността на махалото.

Върн Камерън от Калифорния е световноизвестен радиестезист или даузър, както още наричат такива хора. В началото на 1959 г. в разгара на Студената война той се свързва с висшето командване на военноморския флот на САЩ и го информира, че с помощта само на карта и махало може точно да определи местонахождението на всички американски подводници. Такова твърдение не е за пренебрегване и на 18 март същата година вицеадми­рал Морис Е. Къртис изпраща на Камерън писмо, с което го кани да демонстрира умението си в някоя военномор­ска база в Южна Калифорния.

Демонстрацията се състояла в присъствието на ви­цеадмирала и на редица други висши офицери от ВМС. Върн Камерън се навел над предоставената му голяма карта на Световния океан и с махалото си само за няколко минути локализирал всяка една от американ­ските подводници. За всеобщо изумление (старателно прикривано зад замръзнали физиономии) и като допъл­нителна атракция за присъстващите Върн Камерън им посочил къде по света са разположени и подводниците на Съветския съюз.

Въпреки безспорния успех на демонстрацията Върн Камерън научил за реакцията на военните след години, когато поискал задграничен паспорт да посети Южна Африка. Паспортът му бил отказан, но Камерън раз­брал причината. След демонстрацията пред вицеадми­рал Къртис в ЦРУ се получил поверителен доклад за способностите му. ЦРУ го класирало като потенциа­лен риск за сигурността на САЩ, който може да издаде важни военни тайни, и забранило пътуването му в чуж­бина.

Преди години моята близка Ж. Б. беше на гости при свои роднини в Мюнхен, Германия. Тя ми разказа, че една вечер чули по телевизията новина, която разтре­вожила населението в един малък град близо до Мюн­хен. От някаква научна лаборатория изпуснали зелена мамба — малка, но силно отровна змия. Всички усилия да я намерят се оказали напразни. Честите съобщения по радиото и телевизията за хода на търсенето напра­вили съпричастни много хора и в други градове на страната. Хората в града, където била виновната лабо­ратория, се страхували да излязат на улиците. Създала се масова психоза, подсилвана от явната безпомощност на полицията и местните власти да се справят с про­блема. После дошло съобщението, че било взето ре­шение да се потърси съдействието на един даузър за откриване на мамбата.

Махалото му свършило работа. Той го разходил върху картата на града и посочил точната улица и мястото, където може да се намери змията. Не след дълго телевизията информирала разтревожените зрители, че зелената мамба била открита на посоченото място и върната в лабораторията.

Третата ми история засяга Георги Атанасов, който през 1994 г. беше председател на Софийското дружест­во на радиестезистите. Беше много интересен човек и аз обичах да го посещавам, да сядам при него в каби­нета и да присъствам на беседите му с хора, които, гонени от някаква нужда, идваха при този народен ле­чител за съвет и помощ. Спомням си един много при­теснен мъж, който се оплака, че му откраднали колата. Георги Атанасов веднага го попита дали има снимка на автомобила. За щастие собственикът разполагаше с такава снимка и Георги Атанасов с помощта на маха­лото си пред очите ми и пред картата на България му каза, че колата е здрава, но боядисана и се намира в частен гараж в село близо до Чирпан.

Един ден той ме посрещна силно развълнуван, заве­де ме у дома си и ми показа писмо от негов приятел в САЩ, карта на някакъв град и вестникарски изрезки. В писмото се разказваше за изчезнало момиче, дъщеря на свещеник. Предлагали награда 50 000 долара на онзи, който даде сведения за момичето и евентуално за от­криването му.

- Не разбирам защо си толкова възбуден - казах аз.

- Как не разбираш? Не ти ли е ясно? Наградата е 50 хиляди долара! Ето, гледай тук! - Георги Атанасов раз­гърна картата на американския град и посочи една точ­ка: - Това тук е парк. Момичето е било отвлечено, из­насилено и убито. Тялото му е скрито на това място. Искам да отида в САЩ, ще им намеря детето и ще взема наградата. Какво ще кажеш?

- Хубави намерения, но... ще получиш ли виза?

- Отказаха ми, но ще поискам среща с посланика. Ако и той откаже, ще им кажа какво мисля за тяхната демокрация.

Георги Атанасов не получи американска виза, охули американското посолство и реши да замине за Мексико. Някой му казал, че в 3000-километровата граница има дупки, през които може да се промъкне. Целта му беше да стигне до градчето, да посочи гроба на момичето и да вземе наградата. Опитах се да го разубедя, но той не ме послуша. Не знаеше чужд език, но гордо вдигна махалото си във въздуха с думите: „Това ми е езикът! Нито ще сбъркам пътя, нито ще хапна нещо, от което да се отровя."

И го направи - замина за Мексико. Дострашало го обаче да си опита късмета през границата. Показа ми нови изрезки от вестници, които приятелят му изпра­тил до хотела в мексиканската столица. Хванали пре­стъпника, който си признал и посочил мястото, където бил заровил жертвата си - на същото място, което Георги Атанасов бе отбелязал на картата. Съжалява­ше, че са му попречили да вземе наградата, но все пак беше доволен от пътуването си. „Върнах се по-богат - каза ми той, - защото видях мексиканските пирамиди. И, знаеш ли, те също са лечебни като египетските и се различават по сила и предназначение една от друга..."

Това и аз можех да му кажа.

Разказах тези примери, за да илюстрирам какво представлява махалото, което с малко усилия може да се превърне в незаменим помощник, приятел и съвет­ник. Във Франция, САЩ и много други страни то се използва широко от хиляди лекари и лечители, които във всекидневната си практика проверяват с него дали са поставили правилната диагноза или дали са предпи­сали правилното лекарство. Хората са различни, лекар­ствата — много. Кое да се избере, какъв метод на лече­ние ще се окаже най-ефикасен? Коя билка или комби­нация от билки е най-добра за определено заболяване при определен човек?

Не само в областта на медицината махалото намира широко приложение. Как да се реши даден проблем в работата, кой от кандидатите за вакантния пост да се предпочете, подходящ ли е партньорът за съпруг, или става само за любовник? На море ли да отида или на планина? Да вложа ли парите си в това предприятие, или да изчакам? Възможностите са безкрайни и най-важното: махалото е единственият съветник по всички въпроси, който не иска хонорар, не спазва работно време и има само едно изискване: да му се задават правилно въпросите. Отговорността за точността на отговорите е на подсъзнанието...

Като изключим волтметъра на Педро Ферис и Кристиан Сиругет, с който те установяват наличието на енергия в пирамидната конструкция, махалото е един­ственият инструмент, с който може да се „улови" пи­рамидната енергия, да се направят изводи за интензив­ността й. Естествено, този инструмент не върши рабо­та в лаборатории и учените не го признават. Въпреки това те не могат да отрекат, нито да обяснят един прост експеримент. Той демонстрира не само наличието на енергия вътре и около пирамидния модел, но и над него. И най-важното: една загадъчна особеност, която тряб­ва да се има предвид при практическото приложение на пирамидните модели.

В пирамидата и около нея махалото в ръката ни се върти положително, тоест по посока на часовниковата стрелка, но над върха й (пирамидата трябва да бъде островърха) то променя посоката и тръгва обратно. Издиг­нато на една пирамидна височина, то пак се връ­ща към положителното въртене, след още една височина отново настъп­ва промяна и т. н. По-на-татък ще стане ясно защо тази промяна в енергия­та над пирамидата е от голямо значение.