Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

Тъй като храненето е всекидневно повтарящо се действие, в зависимост от неговото процедиране то изиграва отчасти и своето възпитателно действие.

Ако детето бъде заставено насила да изяде против волята си поднесената му порция - това е един от първите уроци по насилие и замаскирани хитрини. Отначало то не усеща това, но впоследствие вътрешният му природен разум, който винаги е нащрек, заговаря. Зад храната, поднесена дори с най-хубаво разказаната приказка, с най-хубавата усмивка, ако не е желана и вътрешно необходима, детето ще долови скритата зад нея хитрина и зле прикритото насилие, за да бъде заставено да я изяде, за да изпълни волята на своя възпитател или родител.

Методите често са огрубели и примитивни и часовете за хранене, вместо да бъдат мигове на радост от поднесените дарове на природата, стават мъчителни за детето часове на страх и мъка. Отношенията „възпитател-дете" трябва да бъдат един нежен „танц на душите", а не физическо и психическо подчиняване на по-слабата страна.

Реакциите от страна на детето отначало обикновено са слаби. То реагира според заложения у него характер, но постепенно с натрупване на отрицателните енергии този характер започва да се променя. Може да се развие неприязън към отсрещния, затвореност, да изчезне веселостта. А ако продължи насилването, тези отрицателни прояви могат да прераснат в плачливост, грубост, нервност, остри реакции на непослушание. Детето вече добре знае, че човекът срещу него му вреди и че на света съществуват насилие и хитрина.

С една дума отрицателните прояви нарушават естествената хармония на обичащата красотата детска душа, вложена от самата природа. Детето обича хубавите приказки и красивите героини - принцесите. Благородните постъпки на героите го трогват и въодушевяват. Положителните прояви в живота са храна за душата му, което ни задължава да го щадим и пазим.

Ако към детето се подхожда с доброта, то ще се отблагодари с любов и радост. Продължава ли курсът на насилие, хитрини, фалш и лъжа, те ще бъдат върнати с годините в много по-големи дози.

В големия град се създаде още един допълнителен навик, който доведе, до неусетно прехранване, и той е

По нашите улици почти всеки трети човек яде и дъвче - семки, бисквити, пасти, банички, мекици, сладкиши, фъстъци, захаросани ядки, шоколади, сладоледи и какви ли не още лакомства. Пият се сиропи, сокове, боза, бири, газирани напитки, кафета. И интересното е това, че към тях се насочват не гладните, а ситите, и то след изобилна сутрешна закуска и още по-изобилен обяд. Лакомствата се поемат по всяко време на денонощието, без да се мисли за тяхната често висококалорична и хранителна стойност.

След като стомахът е приел редовната си храна - сутрешна закуска, обяд, вечеря, - той трябва да бъде оставен спокойно да се справи с поставената му задача - да преработи и усвои приетото. Нашата задача се е състояла само с доставянето и приемането на храната. Вече попаднала в стомаха, работата над нея се е прехвърлила върху самата природа - в развитието на храносмилателния процес ние нямаме участие и грижа, но трябва да имаме поне благоразумието да не му пречим и да не прекъсваме нормалния му ход. Подадем ли през това междинно време допълнителна храна, това означава, че възлагаме нова задача на стомаха, ново отделяне на сокове, преди още той да е привършил възложената му преди това работа. Положението става сложно, а нашият стомах обича простите задачи. Сложните натоварвания не са по силите му.

За да бъде запазен стомахът, той трябва да бъде щаден. Приеме ли се една храна, трябва да се изчака до пълната й преработка, т. е. до момента, когато той вече ще бъде готов да приеме другата храна. Само тогава подадената нова храна ще бъде приета добре и за преработването й ще бъдат отделени достатъчно сили. Сигнал за това, че стомахът е готов за приемането на нова храна, е появяването на апетит, което обикновено става едва след няколко часа.

Хаотичното включване на междинни храни говори не само за лош навик, за проява на лакомия, но и за ниска култура при хигиената на хранене.

Здравето се извоюва с дисциплина, засягаща пряко и стомаха. Тръгне ли се по пътя на прищевките, умореният стомах отслабва, а с него отслабва и волята. Идва момент, когато този човек вече не може да спре и да се противопостави на изкушението, въпреки желанието си. Той посяга към всичко, без да се интересува от последствията. Самодисциплината е на твърде ниско ниво и той е безволев както в службата, така и в семейните си задължения.

Този начин на живот може да доведе не само до сериозни разстройства в храносмилателния апарат, до натрупване на килограми и разнообразни тежки последствия от затлъстяването, но и до цялостно разстройване и объркване на живота му.

ДВАТА ВИДА АПЕТИТ

Да се приема храна по всяко време на деня, дори на денонощието, да се купува пътьом по улиците всичко, което привлича вниманието, води освен към споменатите болестни състояния и затвърдяване на лош навик, но и към непреодолимо голям апетит. Това е човекът, който не може да прецени кога е гладен и кога трябва да спре да яде.

Оказва се, че съществуват два вида апетит - нормален, естествен, натурален и измамен, лъжлив, патологичен. И за да има здрава храносмилателна система, а с нея и истинско здраве, тези два вида апетит трябва добре да се разграничат.

В нашия цивилизован свят за съжаление лъжливият апетит е обикновено явление. И неговото начало възниква още в най-ранните детски години, когато се правят усилия детето да се приучи да приема храна по часове, да приема това, към което то не проявява охота, с цел стомахът да се научи да слуша и да приема всичко и по всяко време. И точно този старателно създаден навик води до резултата човекът да не може да прецени дали е гладен, колко да яде и кога да спре да яде.

Но с напредване на годините, вече при възрастните хора, положението може да стане съвсем драматично.

С непрекъснатото ядене започват да се трупат килограмите, а оттам и болестите. Волевите процеси са отслабнали и хората вече не могат да спрат яденето. Получава се порочен кръг: ядене - болести, болести - ядене, без да може да се прекъсне. Но тук пречка са не само отслабналата воля и утвърденият вече навик - за този човек яденето вече е задача номер едно за деня. Той не може да се лиши от удоволствието да хапне. Това е стремежът на наркомана в друг вариант.

За разлика от патологичната форма на апетита, макар и рядко, съществува и естествената му форма. Докато при лъжливия апетит човек може да седне на масата за ядене, без да има нужда от това, при истинския, естествения, натуралния апетит храната се пожелава само тогава, когато от нея действително в момента има нужда. Запазеният вътрешен инстинкт действа съгласувано точно с изискванията на организма.

При истинския апетит човек не се нуждае нито от ордьоври, нито от сосове. Истински гладният има стремеж към опростено хранене, без претрупване на трапезата. Той приема всяка храна и може да се нахрани с ябълки или лук и хляб. На такъв човек всичко му е вкусно и след нахранване той няма подуване на корема, газове и ферментация. Със запазения вътрешен инстинкт той знае кога да спре да яде, за да не претовари стомаха си. За съжаление в цивилизования свят това явление е рядко и истинският глад се познава само от бедняците или от тези, които, увлечени в любимата си работа - художници, артисти, изобретатели -забравят за яденето.

Искаме ли здраве, трябва да щадим стомаха си. Да се разграничат добре тези две форми на апетита - нормалната и патологичната. Тези, които са приспали разума си и са станали роби на своя стомах, тези, на които основният интерес на деня е формирането на менюто, трябва добре да помислят за бъдещите си страдания.

Запазим ли естествената форма на апетита си, ние не само съхраняваме силите на стомаха и на целия храносмилателен апарат, но осигуряваме и пълноценно изхранване на цялото тяло, запазваме себе си като личност.

Колкото и да ни е чудно, дори човекът с голям апетит, преситен от ядене, доживява един момент, в които стомахът му вече не се подчинява на изкушението и загубва охота към поднесената храна. Но цивилизованият свят е помислил и за това - хрумнало му да въведе ордьовъра, т. е. предястието - порцийката добре подредени пикантни храни, както и някакъв вид фин алкохолен концентрат. И тук принципът е не стомахът да командва човека, а човекът да командва стомаха. Въпреки умората му, само защото е дошъл часът за обяд или вечеря или по повод на някакво специално тържество, поднесената храна да се приема с охота независимо от претовареността на стомаха. Природосъобразната форма на хранене не се нуждае от ордьоври!

От казаното дотук бихме могли да си направим извода, че

НА ТРАПЕЗАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЯДА САМО ПРИ ЧУВСТВО НА ГЛАД,

без да се мисли дали е дошъл часът за хранене, или не. И ако ние се научим да се самонаблюдаваме, дневната ни програма скоро ще претърпи корекция.

По повод определянето на часовете за закуска, обяд и вечеря Пол Брег казва следното:

„Вие често претоварвате стомаха, обременявайки го с нова работа, преди той да се е справил със старата. Казват ви, че трябва да се храните в определено време, независимо дали сте гладни или не, в тъй нареченото време за обяд и вечеря. По този начин вие се тъпчете - това е един ужасен начин на живот, неправилен и научно остарял, изостанал от всички нови открития на естественото натурално хранене.

Претоварвайки се с храна, по този начин вие поощрявате ферментацията и гниенето, разстройвате общата хармония на организма и способствате за размножаването на микробите в дебелото черво..."

Първата корекция, която трябва да се направи, е сутрешната закуска - този изкуствено създаден навик. Никому няма да дойде наум още със събуждането да седне на масата да се храни. Естествената охота за хранене идва едва 3-4 часа след раздвижването на организма.

Смилането на храната изисква време и то е различно за всекиго, според силите, с които разполага неговият стомах, както и според приетото количество. Зареденият с много сили човек и със здрав и стегнат стомах ще се справи лесно и когато дойде определеният за хранене час, той вече е готов за приемане на нова порция храна.

Но много по-често, отколкото се .мисли, храносмилателната система на нашите съвременници не е в тази идеална форма, а с намалени възможности и сили, дори с болезнени отклонения. И тук възниква въпросът дали този стомах ще е готов за поредното хранене, определено общо за всички? И какъв би трябвало да бъде подходът при такова положение?

Премахнат ли се междинните хранения, даде ли се възможност в часовете между храненията стомахът спокойно да се справя с работата си, без да бъде обезпокоен с нови допълнителни задачи, налучка ли се количеството храна, поднесена му според възможностите, той не само ще запази жизнените си сили, за да ви служи години наред, но постепенно ще възстанови и загубения

който природата ни е дала като водач и съветник.

Цивилизованият човек, отклонил се от начина си на живот, който пряко му диктува природата и който е водил през целия път на осъществяване на своята еволюция, дотолкова е загубил този свой инстинкт, че вече не знае коя е определената му от природата храна като биологичен вид.

Всяко живо същество, което обитава естествената си природна среда, познава собствената си храна и с верния си и запазен вътрешен инстинкт я търси и намира. То не само знае коя е храната му, но има и запазен усет колко трябва да поема от нея.

А човекът не знае нито едното, нито другото. Вкусът му е покварен и той яде всичко.

В първите години на детството този инстинкт е съхранен и детето се стреми към естествената си храна, като я ползва само в необходимото количество. Загубването на този инстинкт започва с погрешния подход към детето, за който вече стана дума, и колкото възпитателят е „по-старателен", по-амбициозен и по-брутален, толкова по-рано се стига до неговото погубваме. Вкусът винаги е покварен. Предразсъдъците, предупрежденията и невежеството завинаги са си казали думата с всички тежки и фатални последствия.

Но се оказва, че този загубен инстинкт дори и в напреднали години може наново да бъде събуден и възстановен, ако не изцяло, то поне доколкото е възможно. Особено при по-млади хора това се постига с изненадваща лекота. Вкусът бързо се променя и изискванията към храната взимат друга насока. Докато преди стремежът и предпочитанията са били към топлинно обработената храна, към храните от животински произход и сладкишите, сега вече предимството е на суровата растителна храна - естествената храна на човека.

С възстановяването на естествения инстинкт човекът вече има усет какво и колко да яде. Възстанови ли се нормалната форма на хранене у този човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката взема друга форма със събуждане точно на човешкото у човека.

Последствие от загубения природен инстинкт в нашето цивилизовано общество е още един лош навик, върху който също малко се замисляме, и това е, че

НИЕ СЕ ХРАНИМ НЕ САМО ИЗОБИЛНО, НО И БЪРЗО И НЕРВНО.

Обикновено храната се поглъща недостатъчно сдъвкана и преработена, преди да бъде отправена към стомаха.

Големият австрийски диетолог, който в своя труд „Кога храносмилателният ни апарат е в ред?" обширно разглежда недостатъците, недомислиците и пропуските, които цивилизованото ни общество допуска в своето хранене, казва: „... ние буквално направо гълтаме нашата храна. Тази неподготвена храна подлежи на гниене и се изхвърля неизползвана. Тя се разлага в стомаха и червата, от което се образуват газове и продукти на ферментацията и на разложението. Всичко това претоварва стомаха... Освен това доста големи са залъците, които отчупваме от хляба си, големи са ц шепите плодове, които изяждаме, както е голямо и набоденото върху вилицата..."

Първият етап от работата по храносмилането преминава в устата, поради което храната трябва да бъде добре сдъвкана - смляна на мека кашичка и добре напоена със слюнка. Обработена така, тя вече е подготвена за препращане в стомаха, където се извършва вторият етап на храносмилателния процес.

Вярно е, че живеем в динамично време. Темпото е ускорено и времето за хранене обикновено не достига. Ядем, на крак и гледаме съдържанието на чинията по-скоро да премине в стомаха. Но ако искаме да се съобразим със собствения си единствен и незаменим стомах, би трябвало да приемем по-малко количество храна, но добре сдъвкана и преработена. При едно спокойно дъвкане ще се спрем дотам, докъдето ни е стигнало времето. Голямото количество, прието в стомаха, заема много място и дава чувство на ситост, но тази храна няма да се оползотвори, няма да нахрани човека, а само ще му навреди. С бързането и припряността се създава напрежение, от което стомахът също не прави изключение.

Малкото храна, приета в искания от стомаха вид, се възприема и преработва добре, а липсващата храна може да се приеме допълнително при спокойна и подходяща обстановка с всичките изисквания на хигиената на храненето.

Тъй като нашата задача е преди всичко здравословният начин на живот с оформяне на профилактична програма, ако не помислим за контрол върху храненето - то да става без напрежение и бързане - това ще бъде сериозен пропуск.

Човекът на цивилизования свят се е отучил да дъвче, за да съкрати времето за хранене. Че това е така, можете да се уверите, като наблюдавате хората в ресторанта, закусвалнята или заводския стол, където за кратко време се изяжда поднесената храна, като само с няколко обръщания в устата хапките се препращат в стомаха. Обикновено към това се добавя и лошото състояние на зъбите - положението става не само тревожно, но направо драматично.

Но вечното бързане, яденето на крак и под напрежение създава условия за развиване на сериозни разстройства на храносмилателния апарат, които водят до по-тежки болестни състояния. И за да не се стига до тях, би трябвало да помислим за поддържане на

ПРИЯТНА, СПОКОЙНА И ВЕСЕЛА АТМОСФЕРА НА ТРАПЕЗАТА -

дори това да става един път на ден. Трябва да се създаде навик добрите отношения между хората, седнали на трапезата, да станат правило, като се забравят стари спорове и вражди. Храната да се поднася и приема с усмивка и приветливост. Истински културният човек изгражда поведението си като навик - той и да иска, не може да бъде друг.

Често в семействата точно при хранене започват разисквания около неразрешими проблеми, чете се морал за лошо поведение, допуснати грешки, било служебни, семейни или училищни. Това не бива да се допуска, стомахът на човека е изключително чувствителен орган и на него му влияят не само големите конфликтни ситуации, но дори и най-дребните незначителни неща. Каже ли се лоша дума, повиши ли се тон, той се свива. Често той може да реагира дори на невинно позвъняване по телефона.

А при яд и страх се прекратява отделянето на соковете, докато при радост, дори само при радостната и приятна атмосфера на масата, секрецията се увеличава.

Има и друг вариант - когато на трапезата присъстват зле възпитани хора, за които лошото държание, конфликтните положения и създаването на понижено настроение е правило. Такъв човек, където и да се намира - вкъщи или в ресторанта, дори в компания с най-мили и приветливи сътрапезници, налага негативното си настроение.

Зле влияят и някои стари и отживели разбирания като пазене на пълно мълчание при хранене, особено ако семейството се оглавява от някой груб, деспотичен и суров баща, който се стреми непрекъснато да демонстрира своето господство и правото на силния. Цялата атмосфера на трапезата е потисната, децата - смълчани и свити в черупката си, без необходимия ведър дух поемат поднесената им храна. И при такива ситуации не се допринася за нормалното преработване на храната. Израсналите в подобни семейства са обикновено без самочувствие и недорасли.

Вариантите за нарушаване на приятната атмосфера при храненето са още много, но особено бдителни трябва да бъдем там, където присъстват деца. Детето има чувствителна и лесно уязвима душа. На него всичко му прави впечатление и оставя дълбоки следи в съзнанието му. От поведението на възрастните на масата то не само се влияе, но направо се учи. Лошото поведение не само нарушава нормалното му храносмилане, но и осакатява психиката му.

За да се развие нормален храносмилателен процес, задължение на всеки, който е седнал на трапезата, е да има и съответно държание. Разговорът, който се води, трябва да е лек и приятен. Всеки трябва да има душевната нагласа да бъде в услуга на всекиго на масата. Очите трябва да гледат с мекота и любов, а лошите мисли и настроения да останат зад гърба.

Когато се култивира ведро и изискано поведение на масата, това означава, че вече е направена още една стъпка към съществените изисквания на профилактиката. С приятната атмосфера при хранене се дава тон и за следващите часове на деня, и на предстоящата работа, която, така подета, ще тече леко и резултатно.

Приятната и хармонична атмосфера при хранене осъществява още едно от човешките изисквания, свързано със здравето. Това е

Всъщност изискването за добро поведение на трапезата е и път за култивиране на красиви.и хармонични отношения между хората. И понеже храненето е непрекъснато повтарящ се процес, поведението на човека по това време оказва и своето възпитателно въздействие, т. е. то гради един постоянен навик.

Стремежът към красота е дълбоко вложен в психиката на човека: именно поради това всеки обича хубавата дреха, хубавата стройна фигура, хубавата музика, хубавите цветя, красиво подредената трапеза...

У дете, което е имало щастливия шанс да расте в семейство, където се е държало на приятното подреждане на трапезата, на добрия тон от страна на родителите и на поднасянето на храната с доброжелателна усмивка, задължително ще се развие не само стремеж и усет към красотата, но то ще възприеме етиката, чувството за порядък и хармония, които ще го съпътстват цял живот. Но има нещо още по-ценно и това е прекрасният спомен за красивото и смислено детство, за добрите родители и хубавите, часове, прекарани с тях. Изграждането на културно поведение не се постига с четене на морал, а с живия пример на родителите, създали атмосфера на любов и много търпение...

Стремежът към красота в действителност е необходимост за душата на човека и ако не се възпитава от ранно детство, ще останат празноти.

Към всичко казано дотук се налага да бъде поставен още един допълнителен въпрос, отново свързан с хигиената на храненето и с приемането на повече от необходимото количество храна. И той е

СЛАБИЯТ, ХИЛАВ ЧОВЕК

с тегло, по-ниско от нормалното, със землисто жълт цвят на кожата, с оскъдна мускулатура, слаб силов заряд и постоянно чувство на умора, въпреки нормално приеманата храна.

Обикновено препоръките към такъв човек са увеличаване на храната с обогатяване на калоричния й заряд, като се включват месо, яйца, мляко и млечни продукти. Безспорно с подобни мерки резултатът остава лош - кожата на лицето още повече пожълтява и посивява, сенките под очите се засилват, оплакванията се увеличават, а килограмите вместо да растат, продължават да намаляват и цялата тъкан на тялото има болен вид.

За да намерим обяснение на това парадоксално положение, трябва да разгледаме още един въпрос и това е развиващият се

Колкото и добре да се оформи дневното меню - със спазване на необходимия качествен и количествен състав на храните, издържан по всички изисквания на природосъобразното хранене, възниква един нов въпрос - ДАЛИ СТОМАХЪТ НИ И ЦЕЛИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН АПАРАТ Е ГОТОВ ДА Я ПРЕРАБОТИ И АСИМИЛИРА и така обработената храна дали ще стигне до своята крайна цел - цялостно изхранване на клетките, тъканите и органите на тялото.

Процесът хранене се оказва двуфазен, като при първата фаза задачата е да се разреши необходимото меню - какво да сложим на масата като храна. А втората фаза - дали нашият храносмилателен апарат е в състояние да се справи с подадената храна, т. е. дали тя ще бъде пълноценно преработена и тялото нахранено както трябва. Защото- човешкият организъм се храни не с храната, която поглъща, а с тази, която успява да абсорбира.

Ако действително се разполага с добре работеща и здрава храносмилателна система, храната ще бъде преработена и възприета пълноценно в нейния пълен състав от соли, витамини, ензими, микроелементи и пр. и тя ще задоволи напълно нуждите на организма. Но ако храносмилателният апарат е с някакви увреждания, преработването и абсорбирането ще бъдат непълноценни и предоставената храна няма да го задоволи. С тази непълноценна храна, в която ще липсват някои от елементите, клетките ще останат недохранени, от което ще следва намаляване на техния силов потенциал, а с тях и силите на тъканите и на целия организъм. И колкото уврежданията са по-големи, толкова по-непълноценни са преработването и абсорбирането на храната - нуждите на организма системно ще бъдат неудовлетворявани. При това може да се яви липса на някакъв съществен елемент, което може да стане причина за тежки болестни последствия. Примерно, ако е нарушено абсорбирането на витамин В може да бъдат засегнати функциите на нервната система, при нарушения в абсорбирането на желязото може да се развие анемия и т. н. Още повече че всяко нарушение във физическото състояние на тялото води не само до общо разстройване, но, и до отклонения в психичното състояние на човека, тъй като те са тясно свързани.

Има ли здраво храносмилане - храната е оползотворена, тялото - нахранено, силите са на мястото си... Но има ли нарушения, колкото и добре да е подбрана храната, тя не нахранва човека пълноценно, силите са намалени и нанесените болестни поражения са в зависимост от допуснатите увреждания.

Какво значи здраво храносмилане? Това означава с приемането на храната да не чувстваме стомаха си, да му е леко - все едно, че той не съществува. Има ли някакъв дискомфорт, чувство на тежест след нахранване, подуване, реакция след ползване на определени храни, болки или газове и прекиселинност, както липса на апетит, обложен език, нарушенията на храносмилателния апарат вече са налице. Облагането на езика винаги говори за стомашно възпаление и за намалена асимилативна способност на стомаха. При здравото храносмилане опразването на отпадъците (дефекацията) е редовно - обикновено два пъти на ден. Има ли задръжка, вече има болестно състояние. При констатиране и на най-незначителния симптом трябва да изострим вниманието си за нормализиране на състоянието. Има ли здрав храносмилателен апарат, има и здраво тяло.

Все по-чести са изказванията на учени през последните години, че болестните състояния в организма започват точно с уврежданията на храносмилателните органи и колкото по-големи са те, толкова по-тежки са болестите.

За съжаление в нашия цивилизован свят здравата храносмилателна система е все по-рядко явление. За учудване е, че много хора знаят, че имат гастрит, язва, колит или друго някакво заболяване на храносмилателната система и не правят никакви усилия за излекуването им. Язви, запек, прекиселинност се търпят и носят не само с години, а и с десетилетия и за тях започва да се мисли едва тогава, когато положението стане сериозно и непоносимо.

Особено нехайно отношение, което граничи с невежество, се проявява към уврежданията на дебелото черво с проява на запек. Никога не се забравя редовното хранене по няколко пъти на ден, докато за редовното изхвърляне на отпадъците от тази храна никога не се мисли. Те се задържат в червата по няколко дни. За корекция на затрудненото положение се търси най-лекият, но самоубийствен начин с вземането на пургативи или билки за разхлабване, без да се мисли всъщност за излекуването му.

Но нека се върнем към проблема - слабият, хилав човек! С казаното дотук читателят вече е разбрал защо този човек е слаб, защо продължава да боледува и слабее, както и за грешките, които прави със засилването на храната.

Това е човек, който, без да е гладувал, е с изгладнели тъкани. Той гладува въпреки изобилното си хранене. Препоръките за засилване на храната увеличават уврежданията в храносмилането. Малкото възприета храна не задоволява организма, а непреработената храна се изхвърля неоползотворена.

С този подход заболяването се задълбочава, тялото остава още по-недохранено, увеличава се умората, силовият заряд се намалява още повече.

Единственият начин за възстановяване на храносмилането е да му се даде почивка, като се мине на разтоварващ режим. Корекцията на допуснатите увреждания възстановява асимилативната способност на стомаха, възстановява се храненето на тъканите, а с тяхното подобрено хранене се възстановява и нормалното тегло.