Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

Поставеният въпрос за корекция на храненето преориентира много хора към вегетарианския начин на хранене като по-здравословен, но вместо желаното подобрение на здравето се получава често точно обратното - здравето се влошава. Защо това е така?

Явно е, че се допускат грешки, и първата е, че с преминаването към вегетариански начин на хранене се увеличава количеството на приеманата храна, тъй като се смята, че при липсата на месо калориите са намалени, но не се мисли, че по този начин се стига до разширяване на стомаха и създаване на трудности при работата му.

Втората допусната грешка е, че месото, което е използвано до момента, се заменя с по-големи количества мляко, млечни продукти, яйца, орехи, бадеми, лешници и пр. Не се взема предвид, че орехите и всички ядкови храни са концентрирани храни с висока калорийна стойност. В случая освен претоварване с калоричността на храната става претоварване и с белтъчини, наслояващи в организма високотоксични остатъци, които стават причина за сериозни болестни състояния. С вегетарианските режими особено много се повишава използването на сиренето и изварата, които също са концентрати.

Третата причина, отчетена като сериозна слабост, е това, че растителната храна все още се предпочита да се предлага на трапезата не в натуралния й суров вид, а топлинно обработена. Не се спазва принципът поне половината от дневната храна, особено през студените месеци, да бъде в пълния си биологичен заряд, от който организмът винаги се нуждае. Констатиран факт е, че сезонните зеленчуци не се използват с нужното разбиране.

Допускането само на тези три грешки: увеличеното количество на приеманата храна, превишаването на белтъчните храни и липсата на необходимите пресни плодове и зеленчуци в суровото им състояние, не само могат да станат причина за разстройване на здравето, но и да доведат до болестни състояния, които надминават тези при месоядците. В този си вид вегетарианският режим на хранене не само няма предимства, а е със сериозни недостатъци.

Но разбере ли се добре, приложи ли се така, както ни го дава природосъобразният начин на хранене, вегетарианският режим е истински извор на здраве и тонизиране на организма.

ЧАСТ ТРЕТА

ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО

При преминаването към някакви нови начини на хранене, дори и най-здравословните- - вегетариански или суровоядство - най-важното, за което трябва да се помисли, преди те да бъдат включени, е дали органите на храносмилането са в своята естествена здрава фюрма.

Констатира ли се, че вече са налице някакви нарушения или отклонения от нормалните функции в тези органи, още преди да предприемем каквито и да било корекции в хранителния си режим, първата ни грижа е да бъде възстановено тяхното истинско здраво състояние. А единственият лек, ефективен и напълно безвреден начин за тяхното възстановяване и възвръщането на здравата им форма се оказва гладолечението.

Няма машина или какъвто и да било механизъм, още повече жива система, която да може да работи без прекъсване и да не се нуждае от време за отдъхване и почивка, за възстановяване на силите, както и за възстановяване на допуснати увреждания.

Нашата Майка-Природа ни е завещала още един от основните си закони, който се отнася не само за човека, но и за всички живи същества. Това е

ЗАКОНЪТ „РАБОТА - ПОЧИВКА",

строго дозиращ времето, определено за работа, както и това за почивка. Работи ли се без почивка, законът вече е нарушен и наказанието е преумора, похабяване, износване и болести. Почива ли се повече от определеното - законът също е нарушен - последствията са „ръждясване", болести и израждания на тъканите. За всеки жив организъм дните на почивка са дни на възстановяване. След почивка работата продължава с увеличени възможности, но естествено тук има още едно изискване,, при неспазването на което природният закон отново е нарушен - до почивката да се стига след добре оползотворен ден в работа и труд. Няма ли съответното физическо натоварване, от което се нуждае организмът, с изразходване на физически и психически сили, почивката не се приема добре от него. Предоставените ни от природата физически и душевни ресурси трябва да бъдат оползотворени и изразходвани, за да бъдат заменени с нови.

Денят за работа приключва с идването на нощта. Отделно от това човекът си е определил и ритъм на работа от 6 дни, като седмият е определен за полагащата му се почивка. Този ритъм е съобразен с възможностите и изискванията на неговата природа.

Но какво се получава в нашия цивилизован свят?

Почивката е налице! Човекът е разтоварен от ежедневното си напрежение - натоварване на мускули, нерви, дробове, сърце и т. н., но единственият орган, който не само не се щади, а обратното - продължава да се натоварва, дори извънредно — това е стомахът! Точно в този ден се мисли за специалните кулинарни рецепти, за хубавото хапване, за наслаждението и удоволствието от богатата трапеза. А не се взема предвид, че седмичната умора обхваща целия организъм - включително и стомаха.

Нека си спомним за ежедневието на изтеклата седмица - никой не е пропуснал нито една закуска, обяд или вечеря. Стомахът вечно действа. Преяждането, лакомията, мисълта за кафето, бирата, за различните лакомства на цивилизацията са станали наше обикновено ежедневие. За спазването на някаква хигиена на храносмилането с даване на почивка на стомаха и храносмилателната система не се предприемат никакви мерки. Дори е изгубен критерият за истинската им здрава форма. Последствията са ясни - гастрит, язви, колити, запек и т. н., носени с години. Подобен подход говори не само за безотговорно отношение към себе си, а и за невежество. За почивка на стомаха въобще не се мисли, а единствената форма за това е спирането на храненето — гладуването.

Не може да се говори за здраве, ако храносмилателният апарат не е пълноценен и в здрава форма. От неговата работа зависи изхранването и зареждането на тялото със сили, както и поддържането на очистителните процеси. Има ли пълноценно преработване и абсорбиране на храната, тъканите са нахранени и добре поддържани. А те от своя страна осъществяват нормални функции и на всички останали органи. Има ли добре работещи очистителни органи, поддържа се и необходимата за здравото тяло чистота на тъканите и течност. Без здрав стомах, чисти и добре действащи черва, както и редовно функциониращо дебело черво с редовно изхвърляне на отпадъците, не може да съществува добро здраве.

Лошите влияния, които оставят своите вредни и агресивни следи в организма на човека, са наши постоянни спътници. Напрежението, стресовите ситуации, нарушеното екологично равновесие, отровните химикали, приемани с храната и вдишвани чрез въздуха, неправилното хранене, остатъците от лекарства и т. н. дълбоко нарушават нормалната химия на организма и за чисти и добре функциониращи органи не може да се мисли. Живата клетка, поставена да съществува в тази изместена от естествените изисквания среда, е вече недохранена, с намален силов потенциал и неустойчива на агресори и болести. Отслабне ли клетката, отслабват и съответните тъкани и органи, както и техните функции.

За да се възстанови здравата форма, е необходимо възстановяване на вътрешната чистота на организма, както и сериозно противопоставяне на всички рискови фактори. Единственият начин за това се оказва гладолечението...

Констатира ли се някоя от споменатите болести на храносмилането и каквото и да било отклонение от нормалните им функции, трябва без бавене да бъде възстановена естествената им форма. Здравото храносмилане е база за общото здраве на организма.

Няма по-лек, безвреден и достъпен за всекиго начин за нормализиране на каквито и да са нарушения от лечебното гладуване. А то е единственият начин за даване на необходимата почивка, която се полага на претоварените и уморени храносмилателни органи. Даде ли се необходимата почивка, силите се възстановяват, естествената здрава форма се връща.

При оформянето на профилактичната програма, за която вече стана въпрос, не може да се мисли за нейната пълнота, ако не бъде включено гладуването, т. е. дни за разтоварване, включени и оформени съобразно състоянието на организма и бита.

За благотворното и лечебно действие на гладуването се е знаело още от най-древни времена. То е препоръчвано и практикувано от лекари, оставили имената си в историята на медицината: Хипократ, Авицена, Гален и още много други. В трудовете на древните учени от Индия, Тибет, Египет, Вавилон, Скандинавия и Гърция са включени съвети за прилагане на глада не само като очистващо организма средство, но и като средство за постигане на интелектуална и духовна извисеност.

Древният физик, математик и философ Питагор (IV век до н.е.), основател на знаменитата философска школа, преди вземане на важни решения в живота си е провеждал 40-дневно гладуване с приемане само на вода. С убеждението, че то е радикално средство за поддържане на умствената дейност и творческата мисъл, той периодично го е практикувал, като го е съчетавал с вегетарианска форма на хранене. Същото е изисквал и от своите ученици. В древна Елада философът Сократ (ок. 469-399 г. до н. е.) е практикувал системно 10-дневен глад и вегетарианска форма на хранене по същите причини.

В древния Египет гладуването се е практикувало като средство за поддържане на добро здраве. По този повод древногръцкият историк Херодот (V век преди н. е.) след една обиколка на страни от Средиземноморието и посещение на Египет пише: „Египтяните, най-здравите между смъртните, всеки месец гладуват по З дни, като през това време вземат очистителни..." Останало е стенописно изображение как робиня поднася на красавицата фараонка Нефертити съд с очистително.

Препоръките на лекарите от древността и на източните култури постепенно минават и в Европа, ограничено използвани от някои лекари. Но главното прилагане на глада е било в духовно-религиозните среди и манастири. Гладът е практикуван в най-крайната му и строга форма, и то в продължителни срокове, за нравствено съвършенство и духовно извисяване, споменавано в житията под название „пост". Мъждукащо през вековете, истинското възраждане на гладолечението започва в началото на миналия век.

Това, което кара лекарите да се насочат към гладолечението, е тяхното старание и чувството им за отговорност по отношение на техните болни и професионалните им задължения. Те са търсели пътища и начини за излекуване на тези болести, при които медицината до този етап на развитие е била безпомощна. Насърчени от добрите резултати, лекарите не само създават свои лични системи на лечение, публикувайки ги в трудовете си, но откриват и първите лечебни заведения и клиники, в които единственото лечение е гладът. Там не само се създават по-добри условия за самите болни, но и за систематизирана и задълбочена изследователска работа. Характерното за тези първи учени е това, че те работят съвсем самостоятелно, без да се влияят един от друг - поради което често трудовете им и техните концепции носят национален характер. Към тези лекари-пионери могат да бъдат споменати имената на Бернард Макфадън, Едуард Дюи, М. Платен, Линда Хазард, фон Зееланд и още много други, които трудно могат да бъдат изброени.

Работещи с увлечение и ентусиазъм, тяхна практика са дългите строги форми на гладуване само на вода до появяване на първите признаци на здравето. В монографиите им са описани случаи на гладуване по 30-40, дори до 70-90 дни.

Един от най-ентусиазираните пионери - д-р Хенрих Танер (САЩ), за да докаже на своите колеги-лекари лечебното и безвредно действие на глада, предприема един рисков експеримент. В самата медицинска академия той провежда 40-дневно гладуване само на малко вода. Колегите му с учудване констатирали, че с приключване на глада болестите на храносмилателната система, от които той страдал, били излекувани.

Особено ярък представител, смятан за един от основоположниците на гладолечебния метод, е американският лекар Едуард Дюи, автор на много трудове и публикации. За преориентирането си от традиционната към природосъобразната медицина той пише: „Съмнението ми в ефикасността на медикаментозното лечение се породи още при следването ми в медицинския факултет. Когато започнах практиката си като лекар, взех по-често да изключвам медикаментите и да включвам глада. Омотан в медицинските Суеверия, имах нужда от време, за да разбера, че само природата лекува. Моят метод е своеобразен и революционен, но неговата лечебна ценност е неоспорима." Привърженик на продължителните курсове на лечение (до 30-40 дни, дори до 70 и повече дни) в най-строгата им форма, той винаги се е съобразявал с резервните сили на организма на болния. Разновидност в неговата система е така нареченото „сутрешно гладуване", при което той е изключвал закуската сутрин за определен брой дни.

Линда Хазард е ентусиазирана последователка и пропагандаторка на системата на д-р Дюи. Нейна заслуга е включването на водните процедури, гимнастиката, клизмите и вегетарианската форма на хранене през възстановителния период.

Руският учен - лекарят д-р фон Н. Л. Зееланд дава също своя принос, като посочва въздействието на глада върху психиката на човека. С възстановяване на храносмилането, нервната система, самочувствието, психичното състояние на човека заема своята естествена и уравновесена форма. Ето неговите думи: „В резултат на моята експериментална работа аз дойдох до извода, че гладът заслужава внимание не само като ефективно лечебно средство, но и като метод на възпитание."

Гладолечението, възкръснало като ново прогресивно лечение в медицината, буди интерес и печели последователи и привърженици не само между положили клетвата на Хипократ, но и между хората без медицинско образование. Американският писател Ъптоп Синклер след излекуване с гладуване на мъчилото го с години хронично заболяване не само продължава да проучва проблема, а написва и книга „Лечение с глад". Това увлекателно и компетентно четиво впоследствие е преведено на повечето от европейските езици.

Друг изключително ентусиазиран последовател е Алексей Суворин, руски емигрант в Белград, журналист по професия. Още от най-ранната си младост той се е интересувал от безлекарствени средства за лечение, от народна и окултна медицина. Работещ с изключителен ентусиазъм, Суворин разгръща не само голяма практическа дейност, а сам става автор на много трудове: „Лекуване чрез глад", „Оздравяване чрез храна и гладуване", „Новият човек". Практикуваната от него форма, на глад е вече леко омекотена с добавяне на лимонов сок към водата. Привърженик е на продължителни гладувания, които той смята за безвредни и необходими. При него болният гладува до оздравяване.

В търсене на по-леки и естествени форми на лечение се появяват нови системи със строго дозиране и ограничаване дните на гладуване. Френският лекар д-р Гелпа създава система от къси курсове - 3 до 5 дни с всекидневно приемане на очистителни, ползване на слаб чай или кафе и лимонада (подсладен лимонов сок с вода). Курсът от три дни се повтаря 6 пъти след интервал от 7 дни, през който се ползва лека вегетарианска храна. Ако обаче все още има остатъци от болестта, курсовете се повтарят до излекуване с 12-дневен интервал.

Подобна форма на лечение създава и швейцарският лекар д-р Бертоле - гладуване по три дни и интервал на хранене 7 дни. Тридневните курсове се повтарят 6 пъти, като седмият приключва с 5 или 7 дни.

Канадската лекарка д-р Алиса Чеиз, възторжена защитничка на гладолечението, и д-р Ив Вивини (Франция) са първите лекари, открили частни санаториуми. Въпреки явните успехи при лечението на болните, те са били принудени да търпят редица неприятности от страна точно на своите колеги, дори са давани на съд. И ако те не са попаднали в затвора, то е поради факта, че съдът е отчитал в името на човещината техните заслуги към болните им пациенти.

По-късно, може да се каже в наши дни, в бившия Съветски съюз също се работи върху лечебното гладуване. Пръв започва неговото експериментиране проф. Н. Бакулев. Първите постижения, постигнати с гладолечение, които той публикува, бяха лекуването на: язва на стомаха и дванадесетопръстника, нарушена обмяна на веществата, начална форма на атеросклероза и високо кръвно налягане. След неговата смърт работата беше подета и продължена от д-р Н. Нарбеков, който увеличи значително списъка на лекуваните болести. По същото време започна работа върху проблема и професор Юрий С. Николаев, който имаше смелостта да приложи лечението при нервни и психични заболявания, а по-късно и при соматичните, въпреки реакцията на ортодоксалните лекарски среди. Прилаганата от него форма на гладолечение е строга, с приемане само на течности - единствено вода, шипков чай и минерална вода (боржоми).

За заслугите, постиженията и приноса на професор Юрий С. Николаев в областта на природолечебната наука има много да се каже. Автор на-много статии, публикации и трудове на базата на собствената си изследователска работа, името му отдавна е надхвърлило границите на неговата родина книгата му „Гладуване за здраве" се разграбваше само за дни, въпреки големите тиражи. Преведена е на гръцки, японски и български. Истинска гордост на руската наука. Въпреки световната известност на голям учен, той продължава своята консултантска дейност, независимо от напредналата си възраст (90 години).

Наш съвременник е и американският лекар д-р Хербърт Шелтън. Автор е на редица ценни книги върху лечебното гладуване, правилното хранене и природосъобразння начин на живот. С тези задълбочени трудове той стана известен във всички културни страни. Особено популярни са книгите му „Гладът може да спаси живота ви", „Правилното комбиниране на храните", „Здраве за милионите" - преведени на много езици и преиздавани в големи тиражи. В неговата клиника в Калифорния покрай пряката си задача - лекуване на болните - той си поставя и допълнителна задача - те да бъдат научени на начин на живот, съобразен с изискванията и законите на природата, за да няма впоследствие връщане на болестите им. Именно поради това клиниката му се нарича „Школа за здраве".

Друг представител на американската школа - вдъхновен мисионер на гладуването, оформил също своя система, която се ползва с изключителна популярност във всички културни среди, е Пол Брег, за когото вече стана дума. Привърженик е на строгата форма на гладолечението с приемане само на дестилирана вода, понякога омекотена само с малко лимонов сок и мед в изключителни случаи. За сметка на това неговите лечебни курсове са задължително кратки. Времетраенето им е 3-4 до 7-10 дни. Като профилактика за поддържане на здравето той включва гладуване един ден в седмицата със системно повтаряне и на 3-4 месеца по 7-10 дни. Проявява особена взискателност при храненето в междинните периоди с растителна храна. От диетата изключва месото и млечните продукти. В режима на лекуващите задължително се включва индивидуално физическо натоварване - ходене, гимнастика и прочее. Максималната продължителност на гладуването под негов контрол е от 15-20 до 30 дни.

Практикувал цял живот тази система, д-р Пол Брег я доказва и върху себе си. При направената аутопсия след смъртта му (на 95-годишна възраст) лекарите установяват, че вътрешните му органи, включително сърцето и кръвоносните съдове, са с напълно запазени функции като на юноша, без следа от каквито и да било склеротични наслойки.

С напредване на експерименталната работа са създадени и други форми на гладуване с тенденция за омекотяване на строгата му форма с включване на плодови и зеленчукови сокове, бульони, по-специални чайове и т. н.

Едни от тези лекари са професор Поуп и неговият последовател Нормън Уокър (достигнал до възраст 109 г.) Те оформят лечение с ползване на сурови зеленчукови сокове, съчетани в най-различни комбинации, съобразени с въздействието им върху съответното заболяване.

Датчанката Алма Нилсън създаде лечение на артритните заболявания с бульон от картофи, като излекува най-напред самата себе си. След като години е била прикована в инвалидна количка, тя ползва 40 дни този бульон и напълно оздравява. Но се оказа, че бульонът има чисто индивидуално въздействие и не дава винаги лечебен резултат.

В западните страни голяма известност доби шведският лекар д-р Аре Веерланд със своята самобитна и съобразена с индивидуалността на собствената му страна гладолечебна система, която включва зеленчукови бульони в определена комбинация с прясно приготвени зеленчукови сокове от най-разпространените и употребявани за храна зеленчуци: моркови, целина, червено цвекло и пр. В нея строго са програмирани и дозирани гладните дни, както и приеманите бульони. Плодовете напълно се изключват. Давайки висока оценка на лечебното гладуване, той пише: „Гладуването - това е пътят на оздравяване - великото средство на природата.

Това е единственият път, който човек може да поеме при безнадеждни състояния, за да спаси живота си..."

Д-р Пааво Дирела - финландец, ученик на Аре Веерланд, работещ в момента в САЩ, създаде още по-омекотена система на лечение. По време на гладните дни по часове се приемат прясно приготвени плодови и зеленчукови сокове, зеленчукови бульони и билкови чайове в комбинация при определена дневна програма, включваща движение и почивка. Предимството на тази система е в това, че тя може да бъде практикувана и у дома, докато по-строгите форми изискват санаториална обстановка с медицинско обслужване. Омекотяване на строгата форма на гладуване беше направена и в клиниката на д-р Ото Бухингер (Германия) с ползване на плодови сокове, което даде не само по-добри резултати, но бе предпочитано и от самите пациенти.

ЯПОНСКА ШКОЛА -САМОДИСЦИПЛИНА, СТОИЦИЗЪМ

Особено интересно е поставен въпросът с лечебното гладуване в Япония. Там то се практикува без каквито и да било ограничения. В Токио съществуват пет тъй наречени центрове за гладуване. Това са болнични заведения, където всеки, който пожелае, може да се лекува. Гладолечението се прилага и в два държавни университета - в Токио и в Кюсю. Около 10 лекари, специализирали в тази област, свободно практикуват лечението.

В Япония съществуват още десетки тъй наречени „школи за гладуване" с по 20, 60, дори 100 легла, където единственият метод на лечение на болните е гладуването. Оттам годишно минават поне 10 хиляди души. Ръководителят на школата задължително трябва да притежава документ, че поне веднъж самият той е правил гладолечебен курс. За тях не се изисква никакво медицинско образование. Персоналът, поддържащ работата в школата, се състои от. 3-4 души, като лекарят присъства само формално. Това се прави за постигане на самодисциплина и стоицизъм. Големи заслуги към изследователската работа по проблемите на лечебното гладуване има д-р Имамура Мотоо - автор на много трудове и публикации в тази област.

ВРАГОВЕТЕ СТАВАТ СЪЮЗНИЦИ

Може да се каже, че със започване на работата върху лечебния глад още от най-първите пионери, дори до наши дни, въпреки техните постигнати резултати работата им винаги е била обезпокоявана. Често се е стигало не само до забрани, но и до съдебни процеси. Работата на тези прогресивни лекари е била спъвана не само от консервативно настроените лекарски среди, създали си добра клиентела и добро обществено положение, но и от представителите на фармацевтичната индустрия и т. н. Но всяка истина, която е в интерес на човека, колкото и да е потискана и спъвана, дочаква момента, когато скритите сили на живота, си казват думата и тя добива признание.

Здравословното състояние на хората от цивилизования свят продължава да се влошава. Тежките неизлечими болести увеличават своя брой. Търсещи пътя към оздравяването болни се насочват към глада. Пред очите на своите лекари, които до този момент са ги лекували безрезултатно, те връщат здравето си. Но от тези същите болести боледуват й самите лекари, както и техните близки, което вече дава повод за размисъл и преориентиране. Новите пътища на медицината по силата на обстоятелствата автоматично се налагат и довчерашните врагове стават приятели и съюзници.