Тема: строителство, строителен контрол
жүктеу/скачать 1.21 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 18-25.05.2012 г., с. 31 Дивидентите определяха настроенията Кирил Иванов, инвестиционен консултант
- / § 22 18-25.05.2012 г., с. 3-4 Енигмата „погасяване заради давност"
- Александър Тонев, адвокат от Софийска адвокатска колегия
- 19.05.2012 г., с.1-2 Плевнелиев съблазнява големи инвеститори с пари кеш
Мариета Велинова 
18-25.05.2012 г., с.26 „Горските поправки" нямат край Ремонти и пак ремонти - очевидно това е съдбата на Закона за горите. Преди седмица на заседание на парламентарната Комисия по земеделие и гори бяха обсъдени и други поправки, внесени от народния представител от ДПС Христо Бисеров. Той е депозирал предложението си още на 6 март. Бисеров се позовава на Решение №1 от 1 март на Конституционния съд по дело №10 от 2011 година. То е образувано по искане на омбудсмана на републиката, с което съдът обявява за противоконституционна нормата в чл.189, ал.13 от Закона за движението по пътищата. Отмененият вече текст гласеше, че „не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително". Тъй като аналогично стои и въпросът с нормата на чл.275, ал.5 от Закона за горите, съгласно която не подлежат на обжалване наказателните постановления за глоби до 100 лв., според вносителя тя също противоречи на конституцията и следва да бъде отменена. В решението на съда ясно е казано, че правораздаването е дейност, която конституцията предоставя на съдилищата и не може тя да бъде осъществявана без неговото участие. А ограничението да се обжалват наказателни постановления, без да е гарантирана възможност за оспорването им, противоречи на чл.119 от конституцията. Въобще санкционирането с наказателни постановления и издаваните въз основа на тях актове всъщност е правораздаване и елиминирането на достъпа до съд, който окончателно да се произнесе по него, влиза в противоречив с принципа на правовата държава и е предизвикателство срещу разделението на властите, констатират в решението си конституционните съдии. Освобождаването от съдебен контрол на изпълнителната власт по въпроси, които засягат човешките права, също противоречи на конституцията. Ето защо законът е длъжен да предостави на гражданите тази възможност. Аналогично стои и въпросът е нормите на чл.239, ал.З и 4 от Закона за устройство на територията, с които е отнето правото на физически лица да обжалват наказателни постановления за налагане на глоби до 100 лв., а също и на юридически лица, и еднолични търговци да обжалват наказателни постановления за имуществени санкции до 5000 лева. Тази норма също противоречи на конституцията и трябва да бъде отменена. От доклада на правната комисия става ясно, че Екатерина Михайлова от ДСБ е подкрепила законопроекта и е поискала от министъра на правосъдието да възложи преглед на цялото законодателство, за да се види къде са въведени хипотези на необжалваемост и да се предложи решение на проблема. И макар че Искра Фидосова от ГЕРБ смята, че приемайки мотивите на Конституционния съд, Народното събрание ще трябва да извърши законодателни промени в огромна част от действащите към момента нормативни актове и евентуално - обсъждане на множество отделни законопроекти, тя смята, че трябва да бъде изработен нов закон, който да реши проблема. Така или иначе предложените от Бисеров промени са били гласувани в правната комисия и след като минат и през останалите, ще влязат за гласуване в пленарната зала. В друг законопроект за изменение на Закона на горите, който е внесен от Димитър Атанасов, пък се иска да бъде регламентирана нов вид стопанска дейност, каквато е създаването на плантации за интензивно отглеждане на ценни дървесни видове като източник на суровини за индустрията. В законопроекта на Атанасов се предлага плантациите за качествена ценна дървесина да не бъдат стопанисвани като гора. Министерството на земеделието и храните изрази принципна подкрепа за мотивите към законопроекта, но изрази и опасението, че предложената редакция разширява приложното поле на тази норма с горски култури и естествени насаждения, имащи характер на плантации за производство на такава дървесина, но традиционно стопанисвани като гори. В тази връзка министерството предложи и конкретна редакция на текста, регламентираща начина на стопанисване на този вид плантации върху земеделски земи и урбанизирани територии и за определен срок. Компилацията между неспирните изменения на закона продължава. Но с тези непрекъснати „ремонти" на норматива очевидно за прецизност е трудно да се говори, а окончателен текст, който да отстрани всички недомислия в закона, очевидно все още не се е родил.
18-25.05.2012 г., с.28 В края на април „Адванс Терафонд" АДСИЦ е сключил договори за наем за 230 248 дка, или 81% от всичките си земи. Средната аренда, заедно с тази от по-старите договори, е 27лв/декар. Очакваните за 2011-2012 г. рентни приходи са за 6217 027 лева. За земеделската 2010-2011 г. са събрани вземания за 5 383 183 лв., или 91.1% от всички суми.
18-25.05.2012 г., с.28 Община Стара Загора набира оферти за рехабилитация (текущ ремонт) на тротоарни настилки на територията на общината. Документация за участие може да се получи до 8 юни.
18-25.05.2012 г., с.28 Община Ловеч търси фирма за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на общината. Документи за участие могат да се закупуват до 15 юни.
18-25.05.2012 г., с. 31 Дивидентите определяха настроенията Кирил Иванов, инвестиционен консултант Несигурност и „смесени чувства" владееха инвеститорите и през изминалата седмица. Политическата драма в Гърция, която допълнително стресира и бездруго силно изнервените фондови борси, достигна своя апогей с липсата на воля сред парламентарно представените партии за сформирането на правителство и задължителните в подобни случаи нови избори. На този мрачен фон, който между другото добре се допълваше с метеорологичните характеристики на времето, „БфБ-София" се държа доста „хладнокръвно". Въпреки спорадичните „изсипвания" по част от основните позиции нито един от индексите не успя да загуби много от стойността си. Дори напротив, сериозната дивидентна доходност при част от дружествата, инвестиращи средствата на акционерите си в недвижими имоти, фокусира интереса върху техните книжа. Индексът, отразяващ настроенията в този сегмент от пазара - BGREIT, отбеляза седмичен ръст от малко под 2 на сто. фондовете в земеделски земи бяха отново „най-ухажвани" от инвеститорите и поднесоха примамлива седмична доходност на акционерите си. „Еларгфонд за земеделска земя" АД-СИЦ продължи победоносния си възход с ръст от над 6% на седмична база до около 1.90 лв. за дял. Ще припомня, че в голяма степен причина за резкия отскок тук беше публикация на дружеството, в която се твърди, че за всички активи на фирмата има сключени предварителни договори за продажба. По техни сметки прогнозната ликвидационна стойност на една акция ще е от над 2.40 лв. за брой. Солиден отскок от над 4% наблюдавахме и при цената на книжата на „Булленд инвестмънтс" АДСИЦ до 0.87 лв. за брой. Очаква се акционерите да гласуват за предложения дивидент от 0.096 лв. на акция. На базата на принципа „купувай слуха, продавай новината" действаха инвеститорите при „Адванс терафонд" АДСИЦ. На проведеното общо събрание се гласува брутен дивидент от 0.25 лв. за дял, което по текущите цени формира доходност от около 12.5 на сто. Разбира се, новината беше до голяма степен очаквана и асимилирана от спекулантите, които използваха момента да закрият част от позициите си. Встрани от недвижимите имоти картинката въобще не беше розова. При „Софарма" отново имаше солиден натиск от разпродажби, които смъкнаха цената до нивата, на които фондовете на „Грамърси" продадоха крупните си пакети преди около месец. В известна степен разочароващо за акционерите на фармацевтичния концерн се оказа публикуваното съобщение, че съветът на директорите на „Софарма" предлага дивидент за 2011 г. в размер на 6.45 млн. лв., или приблизително 0.05 лв. за дял. Очакванията сред преобладаващата част от инвеститорите, без съмнение, бяха за проявяване на по-голяма щедрост, но в крайна сметка финалното решение по въпроса се взема от акционерите, т.е. не изключвам изненади на самото събрание. На несекващ наплив от разпродажби бяха подложени и книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и на мажоритарния й собственик „Химим-порт". Акциите на „трезо-ра" продължиха да „дълбаят енергично" нови дъна, като само за седмица загубиха над 2.6% от стойността си до позабравените 0.66 лв. за дял. И ме-гахолдингът не беше пожа-лен от „мечите" настроения, което рефлектира в динамично и непрестанно задоволяване на всяко търсене над 1.10 лв. за дял при обикновените акции и 1.80 лв. при привилегированите. Източник на използваните данни е „Българска фондова борса - София" АД. Материалът не представлява препоръка за покупка и/или продажба на ценни книжа. Клиенти на автора притежават компенсаторни инструменти и акции от някои цитирани дружества. / § 22
18-25.05.2012 г., с. 3-4 Енигмата „погасяване заради давност" Особено актуален напоследък стана въпросът за давността - като основание за погасяване на задължения на гражданите и юридическите лица към доставчиците на комунални услуги (електрическа енергия, топлинна енергия, вода, телекомуникационни услуги). В практиката на българските съдилища въпросът за приложимата давност по отношение на вземанията на доставчиците на комунални услуги е поставян многократно, а резултатът е, че бе формирана противоречива съдебна практика. Една част от съдебните състави приемаше, че приложима спрямо вземанията на доставчиците е тригодишната давност, тъй като те са „периодични плащания", за които законът предвижда кратка давност, докато друга поддържаше приложимостта на петгодишната давност. Проблемът стана още по-актуален, след като в медиите бе оповестена информацията, че омбудсманът на републиката Константин Пенчев е сезирал Върховния касационен съд с искане да получи тълкувателно решение, което да определи по един задължителен за съдилищата начин какъв давностен срок е приложим за еземанията на комуналните дружества. Въз основа на искането на омбудсмана бе образувано тълкувателно дело №3/2011 на общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, като решението за тълкуване на разпоредбата относно давността при периодични плащания е постановено на 12 април тази година (все още се очаква публикуване на мотивите на тълкувателното решение). В действителност и преди това тълкувателно решение бяха налице редица произнасяния на върховната съдебна инстанция в полза на тригодишната давност за тези вземания (напр. решение №168 от 22.12.2009 г. по търговско дело №408/2009 г. ВКС). Кои са най-важните въпроси на давността, с които трябва да са наясно гражданите и юридическите лица? Общата правна уредба на погасителната давност се намира в чл.110-120 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА определен от закона срок (период от време), който води до погасяване на вземанията („вземания" са права, произтичащи от договори и други правни сделки, от непозволено увреждане, от неоснователно обогатяване, от водене на чужда работа без пълномощие). Давността е срок, който е свързан с неблагоприятни последици за кредитор, който бездейства и не търси съдебна защита за своето право. В правната теория е спорно какво е действието на „погасяването" на вземането поради изтекла давност. Сред юристите преобладава становището, че в резултат на изтекла давност не се прекратява самото право, а отпада възможността да се търси неговата защита пред съд и принудително удовлетворяване чрез съдебен изпълнител. Този извод следва от разпоредбата на закона, съгласно която длъжникът няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла - той е платил нещо дължимо (чл.118 ЗЗД). Освен това кредиторът може да направи прихващане с погасено по давност свое вземане срещу задължение, което самият той има към своя длъжник, като по този начин правомерно откаже изпълнението на насрещната претенция. Това показва, че погасеното по давност вземане не е „правно нищо", но за кредитора по такова вземане са отпаднали важни законови възможности. ДАВНОСТТА НЕ СЕ ПРИЛАГА СЛУЖЕБНО Ето защо погасяването на задължението не настъпва автоматично с изтичане на предвидения от закона срок, а е необходимо длъжникът да се позове на него по съответния ред. Ако иска да се ползва от изтекла давност, длъжникът трябва да направи възражение пред органа, пред който кредиторът търси защита на своето право. Необходимо е да се има предвид, че при действието на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) са предвидени кратки срокове, в които страните могат да упражнят определени свои права в процеса, в противен случай губят възможността да сторят това по-късно. Това засяга и възможността ответникът да се позове на давност. При предявен в съда иск ответникът може да направи възражение за изтекла давност с писмения отговор на исковата молба, срокът за подаване на който е едномесечен от връчване на исковата молба (този срок е преклузивен, позоваването на давност след изтичането му няма да бъде зачетено от съда). В по-старата съдебна практика се приемаше, че длъжникът може да прави възражение за изтекла давност и пред съдебния изпълнител. При действието на новия ГПК съдебната практика прие по-друга насока - длъжникът в изпълнителния процес, който иска да се позове на погасителна давност, трябва да предяви установителен иск в съда, а не да обжалва действията на съдебния изпълнител. Законът установява РАЗЛИЧНИ СРОКОВЕ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА С общата петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок. По-кратък давностен срок е предвиден за някои права, като вземанията за възнаграждения за труд, вземанията за обезщетение по неизпълнен договор, както и вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Интерес представлява последната хипотеза, тъй като според ВКС задълженията към доставчиците на комунални услуги имат характера на „периодични плащания", поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. Какво представляват „периодичните плащания"? Най-общо това са определени повтарящи се парични задължения, произтичащи от едно правно основание (договор за наем, заем, лизинг и пр.). При тези задължения е налице периодично изпълнение на еднородни задължения - месечна наемна цена, анюитетни вноски по кредит, периодични лизингови вноски и т.н. Нормално задълженията за периодични плащания следва да са предварително установени както по основание, така и по размер. Същевременно в свои решения ВКС приема, че задължението за заплащане на потребена енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия на доставчика падеж. Според ВКС за приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, затова като неотносим следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност (в този смисъл е решение №168 от 22.12.2009 г. по т.д. №408/2009 г. ВКС). Без да е напълно безспорно от правна страна, това становище е възприето от ВКС и в диспозитива на тълкувателното решение, постановено по тълкувателно дело №3/2011 г. на ВКС. Необходимо е да се има предвид, че освен продължителността на давностния срок законът установява правила относно МОМЕНТА, ОТ КОЙТО ЗАПОЧВА ДА ТЕЧЕ ТОЗИ СРОК както и основанията за спиране и прекъсване на давността. Принципът е, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента, в който кредиторът може да претендира вземането си по съдебен ред. Само ако не е налице обективна невъзможност да се търси съдебна защита, е оправдано бездействието на кредитора да води до неблагоприятни последици за него. Важно значение имат основанията за спиране и прекъсване на давността. Давността спира да тече, докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, ал.2, б. „ж" ЗЗД). Това е така, защото забавянето на процеса не може да доведе до неблагоприятни последици за кредитора, който вече е проявил нужната активност, като е отнесъл спора в съда. Независимо колко трае съдебният процес, дори десет и повече години, докато делото е висящо, давност не тече. При спечелване на процеса с влязло в сила решение започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна (чл.117, ал.2 ЗЗД). С едно свое постановление Върховният съд е приел, че погасителната давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането (ППВС №3/1980 г.). В случай че ищецът изгуби делото, давността не се счита за спряна и изтеклият междувременно срок се зачита. ДАВНОСТТА СЕ ПРЕКЪСВА с признание на вземането от страна на длъжника, с предявяване на иск или възражение от кредитора, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение (чл.116 ЗЗД). Признанието на вземането може да бъде изрично - с декларация на длъжника или подписване на извънсъдебно споразумение, но може да бъде изразено и с конклудентни действия, например при доброволно плащане на задължението. Признанието може да е адресирано до кредитора, а може да бъде направено и пред съдебния изпълнител. Предявяването на правото пред съда води до прекъсване на давността, тъй като кредиторът проявява активност, като търси защита на своето право. Давността се прекъсва също така с предприемане на действия за принудително изпълнение. Първото действие, насочено към принудително изпълнение на вземането, е образуването на изпълнително дело, поради което подаването на молбата до съдебния изпълнител води до прекъсване на давността. Всяко последващо изпълнително действие - налагане на запор, опис и оценка на имущество, публична продан, я прекъсват. Достатъчно е съдебният изпълнител да е предприел съответното изпълнително действие, без оглед на това, че то може да е безуспешно и да не доведе до удовлетворяване на кредитора. Като илюстрация на горното може да бъде даден следният пример: топлоснабдително ДРУЖЕСТВО ПРЕДЯВЯВА СРЕЩУ ПОТРЕБИТЕЛ ИСК за неплатени суми за доставена топлинна енергия за пет години назад. В процеса ответникът се позовава на изтекла давност. Съдът следва да зачете възражението, ако то е направено своевременно, като уважи частично предявения иск за сумите до три години преди предявяване на иска (ако приложи кратката погасителна давност) и отхвърли претенцията в останалата й част. Установеното със съдебно решение вземане на кредитора се погасява с петгодишна давност (тригодишната давност важи до предявяване на иска). От датата на влизане на решението в сила тече петгодишен давностен срок, в който кредиторът има възможност да пристъпи към принудително изпълнение. При образуване на изпълнителното дело давността се прекъсва. Тя се прекъсва и с всяко предприето от страна на съдебния изпълнител изпълнително действие. Струва си да се обърне внимание и на друг, не чисто правен аспект на погасителната давност. Тя е свързана с неблагоприятни последици за кредитора, който не проявява нужната активност и не търси защита на своето право. В определени случаи обаче кредиторът може да не е потърсил съдебна защита, за да не притеснява длъжника, който е в лошо материално положение. В тази ситуация позоваването на изтекла давност от страна на длъжника представлява силно укоримо, противоречащо на морала поведение. Изобщо въпросът дали да се позове на давност, или да изпълни своето задължение, е въпрос на морал на длъжника, което не трябва да се забравя. Затова законът изрично допуска възможността длъжникът да се откаже от изтекла в негова полза давност. Както вече бе посочено, при изтекла погасителна давност задължението на длъжника не отпада, той продължава да дължи, но кредиторът не може да търси вземането си по съдебен ред. Александър Тонев, адвокат от Софийска адвокатска колегия Снимка на три колони - Длъжниците на топлоснабдителни дружества могат да се позоват на изтекла давност. 
19.05.2012 г., с.1 Снимка на пет колони - Премиерът Бойко Борисов бе домакин на тристранната среща с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган и катарския им колега шейх Хамад бин Джасим Ал-Тани в Евксиноград. Тримата се договорили да бъде създадена съвместна проектна компания за пътя Русе-Свиленград. Като Борисов прогнозира и втори мост на Дунав при Русе или тунел.
19.05.2012 г., с.1-2 Плевнелиев съблазнява големи инвеститори с пари кеш Идеите на ГЕРБ за привличане на капитали противоречат на правилата на ЕС за държавна помощ и за Сребърния фонд Румяна Гочева, Юлиана Бончева Президентът Росен Плевнелиев реши да смае с български рог на изобилието американския бизнес. По време на визитата си в САЩ държавният глава обеща инвеститорите да получават пари кеш, ако изберат България. Според него новите привилегии за големи компании в сферата на високите технологии и чистата енергетика вече се обсъждат по министерства и агенции и до юни ще бъдат оформени в законопроект. "Средствата няма да натоварят бюджета, защото ще се вземат от концесионните такси и от фондовете за развитие на бизнеса, които са създадени, но още не се познават", обясни президентът на срещата си с бизнесмени в Сиатъл. През последните седмици управляващите от ГЕРБ на разни форуми у нас подхвърлиха идеята да се плаща на потенциални инвеститори, за да предпочетат именно България за разгръщане на бизнеса си. За първи път обаче суровото хрумване се сервира като сериозно намерение - при това от самия президент и в чужда държава. Идеята големи знакови в бранша си компании да бъдат изкушавани да дойдат у нас срещу пари започна да набира инерция, откакто преди няколко месеца шефът на Българската агенция за инвестициите Борислав Стефанов "откри" сръбския опит. Стефанов започна да оправдава слабия интерес към България с конкуренцията на страни като Сърбия, която обещавала на кандидат-инвеститорите бонуси, което ние не даваме - пари в брой. Тази примамка лишавала България от шансове да спечели състезанието. Наскоро и съветникът на президента Плевнелиев Евгени Ангелов (бивш зам. икономически министър) разясни, че Белград дава на фирмите между 2000 и 10 000 евро на новооткрито място. Сумата зависи от бизнес сферата и от това дали районът е слаборазвит. Ангелов призна, че тези мерки за "много агресивни" и че стимулите трябва да са в синхрон с правилата на ЕС за държавна помощ. За разлика от Сърбия България е член на ЕС и планът вероятно ще удари на камък - има риск Брюксел да обяви паричната подкрепа за избрани компании за недопустима държавна помощ, която вреди на честната конкуренция. Но дори да стане чудо и Брюксел да погледне благосклонно, България няма откъде да извади достатъчен ресурс, за да плаща директно на едрите инвеститори. Плевнелиев обещава приходите от концесии, но и тук има засечка - по закон концесионните такси пълнят Сребърния фонд, а когато става дума за експлоатация на общински ресурси, 50% от таксите постъпват в местните бюджети. Идеята за парична подкрепа бе спомената и на скорошния икономически съвет в София под егидата на президента. Тогава тя отнесе критики отвсякъде - и от бизнеса, и от независимите анализатори, и от синдикатите. И в момента България има сериозни козове - най-ниските в Европа данъци за доходите на фирмите и техните собственици и закон, който позволява на инвеститорите от клас А да купят държавна или общинска земя без търг, държавата да плати докарването на път, ток, вода, телефон и интернет до предприятието или да поеме разходи за обучение на персонала. Държавата обаче не смята тези мерки за достатъчни и вече лансира още мерки - да намали до 0% корпоративния данък за фирмите от областта на образованието и научните изследвания. Обсъжда се и опрощаване на осигуровките, плащани от работодателя, за срок от 3 до 5 години - в зависимост от бизнеса и броя на наетите. Според икономиста Георги Ангелов "не е редно едни компании да се насърчават за сметка на други, които също правят вложения, това ще доведе до нелоялна конкуренция и спрямо тези, които са запазили броя на служителите въпреки кризата". "Ние имаме ниски данъци, но нямаме бизнес среда", коментира експертът от КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. Според Българската стопанска камара всички инвеститори трябва да се възползват от облекчението за осигуровките, щом разкриват работни места. В противен случай подобна мярка би била нечестна спрямо останалите компании и би довело до изкривяване на икономиката. Сериозните инвеститори търсят дружелюбна среда за бизнеса си, а не бюджетни подаяния. От години посланиците на САЩ и на други западни страни у нас обясняват, че големите инвеститори не тичат към България заради славата й на държава с висока корупция, голяма бюрокрация и тромаво правосъдие.
жүктеу/скачать 1.21 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|