ПУШЕНЕ..................................................................................................269

ПОЛЗАТА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ПУШЕНЕТО...............................................271

КАК ДА ОТКАЖЕМ ЦИГАРИТЕ........................................................................272

СТРЕС......................................................................................................274

СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА.....................................................................................277

СЪН..............................................................................................................................282

Какво представлява сънят?......................................................................283

От колко сън имаме нужда.......................................................................284

Съвети за по-здрав сън през нощта........................................................285

Синдром на апное (Спиране на дишането през нощта).....................286

ДЕПРЕСИЯ................................................................................................................289

МЕТАБОЛИТЕН СТАТУС......................................................................................294

МУСКУЛИ.................................................................................................................295

ЕНЕРГИЙНИ СКЛАДОВЕ.....................................................................................296

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА МУСКУЛИТЕ......................................297

КИСЛОРОДЕН ГЛАД..............................................................................................299

ЗАРЕЖДАНЕ С ВОДА ПРЕДИ ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ..................302

ПИЕНЕ ПО ВРЕМЕ НА СЪСТЕЗАНИЕ.............................................................303

ПРИЕМ НА ТЕЧНОСТИ СЛЕД СЪСТЕЗАНИЕТО.........................................304

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ?..........................................305

КАК НАШЕТО ТЯЛО ИЗПОЛЗВА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ...............................306

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ.............................................................307

ЗАПАСЯВАНЕ С ГЛИКОГЕН...............................................................................307

НА ФОКУС: КУЛТУРИСТИТЕ..........................................................311

ХРАНИТЕЛНИ МАЗНИНИ.................................................................313

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ОПТИМАЛНО ХРАНЕНЕ НА СПОРТИСТА...............................318

19. ВИТАМИНИТЕ И МЪЖКОТО ЗДРАВЕ..............321

ВИТАМИНА..............................................................................................................322

ВИТАМИН В1 (ТИАМИН).....................................................................................324

ВИТАМИН В2 (РИБОФЛАВИН)...........................................................................325

ВИТАМИН ВЗ (НИАЦИН, НИАЦИНАМИД, НИКОТИНАМИД,

НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА)..............................................................................326

ВИТАМИН В5 (ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА)...............................................327

ВИТАМИН В6 (ПИРИДОКСИН)..........................................................................328

ВИТАМИН В12 (КОБАЛАМИН)..........................................................................328

ФОЛАТ (ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА).......................................................................329

БИОТИН.....................................................................................................................330

ВИТАМИН С..............................................................................................................331

ВИТАМИН D...........................................................................................................332

ВИТАМИН Е.............................................................................................................333

............................................335

КАЛЦИЙ....................................................................................................................335

ХЛОРИД.....................................................................................................................337

МАГНЕЗИЙ...............................................................................................................337

ФОСФОР.....................................................................................................................338

КАЛИЙ........................................................................................................................338

НАТРИЙ.....................................................................................................................339

ХРОМ...........................................................................................................................340

МЕД..............................................................................................................................340

ЙОД.............................................................................................................................341

ЖЕЛЯЗО.....................................................................................................................342

МАНГАН.....................................................................................................................343

СЕЛЕН.........................................................................................................................344

ЦИНК..........................................................................................................................345

БОР...............................................................................................................................346

МОЛИБДЕН...............................................................................................................347

21. АНТИОКСИДАНТИТЕ И СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ………….348

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ............348

АНТИОКСИДАНТИ.............................................................................350

УВОД

Голяма част от мъжете са по-осведомени за женския менструален цикъл, отколкото за собственото си тяло и неговото сексуално здраве. Неотдавнашно проучване по­казва, че мъжете имат повече познания за рака на гърдата и предменструалния синдром, отколкото за рака на тести­сите и увеличаването на простатната жлеза. Това е изненад­ващо, като се има предвид, че:

• 80 % от мъжете могат да имат проблеми с проста­тата

• ракът на простатата е толкова разпространен, кол­кото и ракът на гърдата

• ракът на тестисите е най-често срещаното заболя­ване при мъжете на възраст между 20 и 40 години.

Много често дори когато забележи, че има здравосло­вен проблем, мъжът избягва да мисли за него с надеждата, че той може да изчезне от само себе си. Четирима от всеки пет мъже признават, че протакат прекалено дълго, преди да потърсят медицинска помощ. Това се доказва и от факта, че две трети от хората, които не посещават лекар поне вед­нъж годишно, са мъже. Броят на мъжете, които търсят лекар, щом са притеснени за здравето си, е четири пъти по-малък от този на жените, затова пък броят им като пациенти в спешното отделение със сериозни заболявания като инфаркт или удар е много по-голям.

Една от причините е, че мъжете не са свикнали да об­съждат неудобни теми или да се задълбават в интимни

въпроси. От друга страна, съществуват и национални раз­личия. Проучванията показват, че германските или амери­канските мъже са два пъти по-склонни да се подложат на ректално изследване, отколкото мъжете във Франция, да не говорим пък за англичаните, при които съотношението става вече четири към едно.

Мъжкото здраве без съмнение има нужда от повече грижи. Мъжете са по-предразположени да си отидат от този свят преждевременно, преди да са навършили 65 години, отколкото жените, родени в една година с тях:

• Един осемнайсетгодишен младеж има 80% шанс да доживее до 65 години, за една осемнайсетгодишна девойка този шанс е 88%.

• Средната продължителност на живота при мъжете е 72 години, докато при жените тя е 78 години.

Много от причините, поради които мъжете напускат живота по-млади от жените, са свързани с хранителните навици и начина на живот. Днес медицинските специалис­ти определят подобряването на здравословното състояние на мъжете като задача от първостепенна важност. Има мно­го неща, върху които може да се работи:

• 45% от мъжете са с наднормено тегло.

• 13% от мъжете са прекалено пълни — процентът е почти двойно по-голям, отколкото преди 4 години.

• 80% от мъжете не правят физически упражнения по­не 3 пъти седмично.

• 60% от мъжете на средна възраст са напълно обездвижени.

• В сравнение с жените два пъти повече мъже пият алкохол над препоръчаните безвредни за здравето норми.

• При седем от всеки осем мъже е налице поне един рисков фактор за коронарна болест или удар (пови­шено кръвно налягане, наднормено ниво на холестерола, пушене, липса на физически упражнения).

• Само 25% от мъжете с високо кръвно налягане кон­тролират състоянието си медикаментозно.

• Мъжете на възраст между 55 и 74 години са два пъ­ти по-предразположени към сърдечна недостатъч­ност и удар, отколкото жените на същата възраст.

• 87% от европейските мъже никога не са изследвали тестисите си.

През последните 50 години броят на сперматозоиди­те в единица обем еякулат е намалял почти двойно, веро­ятно поради неблагоприятни фактори, свързани с хране­нето, начина на живот и околната среда. С най-елементар­ни мерки мъжът може съществено да подобри качеството и количеството на спермата си, но при условие, че знае какви да бъдат те, за да доведат от понижена оплодителна способност до плодовитост.

Този наръчник има за цел да предостави информация, да развенчае митовете и прогони страховете, да убеди мъжете, които имат здравословни проблеми, че е по-добре да потърсят помощ по-рано. Той предлага и съвети за това как чрез подобряване начина на живот и хранителни­те навици рискът от твърде разпространени, смъртонос­ни за много мъже болести, може да бъде сведен до мини­мум.

Част първа

Сексуално здраве

1

ВСИЧКО ЗА ПЕНИСА

От всички съществуващи днес примати човекът има най-големия пенис, който, за разлика от мъжките екземп­ляри на много животински видове — кита, мечката, моржа, рогатия добитък, прилепа, гризачите и низшите маймуни — се е развил без поддържаща кост. Удивителен пример за биологическа еволюция, той е съставен от три набъбващи цилиндъра от еректилна тъкан: две големи кавернозни те­ла върху горната повърхност и по-тясно спонгиозно (гъбесто) тяло по цялата дължина от долната страна.

По горната (дорзална) страна на пениса преминава дорзалната вена, по която се оттича кръвта от органа, а двете дорзални артерии, снабдяващи кожата с кръв, пул­сират там, където пенисът е свързан със слабините. По-близо до повърхността има още няколко вени, по които се оттича кръвта от кожата и главичката, но не и от дълбоко разположените еректилни тъкани.

ГЪБЕСТО (СПОНГИОЗНО) ТЯЛО

Гъбестата тъкан обвива уретрата — пикочния канал, по който се изтича навън урината от пикочния мехур. Към върха на пениса гъбестата тъкан се разширява шлемоподобно и образува главичката на пениса. В основата му. зад скротума, тази тъкан се свива за опора на пениса. Тя се крели за стабилност на плътна фиброзна мембрана и е за­обиколена от мускул, който се свива ритмично по време на еякулация. Гъбестото тяло съдържа и еректилна тъкан, която набъбва като кавернозните тела по време на ерекция.

Двете кавернозни тела минават успоредно едно на дру­го по цялата ос на пениса. В предния си край са обвити от главичката му, а в основата се разделят, за да образуват две „крачета". Те са покрити с мускули и са прикрепени към ишиасната кост от двете страни на долната част на таза. Така се получава нещо като основа за пениса, която му позволява да остане стабилно изправен по време на по­ловия акт. Контракцията на тези ишиокавернозни мускули също участва в изтласкването на спермата при еякулация. Допълнителна стабилност придава поддържащата връзка между срамната кост и горната част на основата на пениса.

Вътрешността на всяко кавернозно тяло е разделена на няколко кавернозни пространства. През средата на кавернрзното тяло преминава артерия, чиито разклонения директно снабдяват с кръв кавернозното тяло. Когато кръ-воснабдяването е нормално, в него се задържат малки ко­личества кръв. Когато обаче в артериите нахлуе кръв, тя изпълва кавернозната тъкан. обемът й се увеличава и пенисът се втвърдява.



ЕРЕКЦИЯ

.Ерекцията не е волева реакция, а се предизвикваш' емоционални, физически и хормонални сигнали. Хормонът тестостерон има голямо, но не изключително значение: кас­трирани мъже също получават ерекция. Повечето мъже имат от една до пет ерекции по време на сън. Продължи­телността на всяка от тях е приблизително 30 минути и

доказателствата за това са видими при събуждане.

Ерекцията се получава, когато се разширят малките артерии в основата на пениса в резултат от дейността на парасимпатиковите нерви, отпускащи мускулните влакна по стените на артериите. В пениса нахлува кръв, която из­пълва кавернозните тела. Силното налягане притиска вените, така че кръвта не може да се върне обратно по тях.

В известен смисъл кавернозните тела изпълняват ро­лята на надуваеми модули, които възпират уринирането и поддържат ерекцията благодарение на налягането на за­държаната кръв. Така те превръщат пениса от система с малък обем и ниско налягане в система с голям обем и високо налягане чрез увеличаване на притока на артериал­на кръв и намаляване на оттичането на венозна кръв. В резултат пенисът добива собствен хидростатичен скелет. Подобен механизъм има на още няколко места в човеш­кия организъм и при някои низши животински форми.

РАЗМЕРИ НА ПЕНИСА

Независимо какво си мислят повечето мъже, разме­рите на човешкия пенис не са кой знае колко различни при отделните индивиди. Средната дължина на члена в ерек­ция е 16 см от основата до върха по горната повърхност. Каквото и да твърдят, деветдесет процента от мъжете се вместват в диапазона от .14.5 до 17,5 см.

Много мъже се хвалят, че имат изключително дълъг

пенис, но малцина могат да го докажат. Според „Форум" най-дългият пенис е 24 см.

За големината на члена при възбуда не може да се съ­ди по размерите му в покой. Ако тогава той е от 7,5 до 15 см в зависимост от температурата на въздуха наоколо, ерек­цията го удължава средно с 5 см, като по-късите в покой членове имат предимство в пропорционално отношение.

Кинси, един от първите сексолози, имал пациент с пенис, дълъг 2,5 см в ерекция. Според едно проучване от 1970 г. най-малкият пенис е 12 см. Но щом членът може да проникне във вагината, няма причина да не се осъществи полов акт и оплождане. Има един съществен аргумент в полза на по-малкия пенис: неговите движения са с по-учестен ритъм, което увеличава стимуладията на клитора. Повечето жени са единодушни, че качеството на половия акт не зависи особено от размера на пениса. Много мъже са вече убедени в същото, още повече, че големият член може да причини физическа болка на жената по време на акта, било като протрие стените ня вагината, или като притисне яйчниците, а те са не по-малко чувствителни от тести­сите. В някои случаи големият пенис може чисто физически да затрудни половия акт. Особено широката основа на пе­ниса обаче може да засили удоволствието на партньорката.

На мода е да се поправя по хирургически път онова, с което природата е дарила мъжа. Силиконова тъкан или мазнина, изтеглена от коремната стена, може да се инжек­тира между външната кожа и кавернозното тяло на пениса. С тази процедура теглото на пениса се увеличава с 30 г и се добавят няколко сантиметра към обиколката на основа­та му. Ако присадените мастни клетки не „пуснат корени" на новото място и умрат, мастните глобули се втвърдяват и се получава крайно злощастен страничен ефект — бучки.

препуциум

Пенисът е облечен в ръкавче от тънка кожа без косми, богата на мускулни влакна. Тя е силно еластична, благода­рение на което се удължава и свива съобразно изменящата се дължина на члена по време на ерекция.

При необрязаните мъже в спокойно състояние на чле­на това ръкавче се загъва навътре и образува препуциума. Само при 4% от мъжете той се отдръпва назад още ведна­га след раждането.

През първите няколко години от живота на момчето препуциумът остава сраснал с главичката и в никакъв слу­чай не бива па се дърпа назад. Около тригодишна възраст той постепенно се отлепя и при близо 90% от случаите мо­же да се движи вече донякъде върху главичката. При 60% от деветгодишните все още остават малко от слепващите клетки, които обаче изчезват до 17-годишната им възраст.

След като се освободи напълно, зрелият вече препуциум остава прикрепен към главата от долната й страна, образувайки ръбче от кожа, наречено даздица (френулум), през която минава тънка артерия. Именно юздицата и главата, особено короната(венчето) й са най-чувствителната част на пениса.

Препуциумът на зрелия мъж покрива главата в спо­койно състояние и я поддържа влажна и чувствителна. При ерекция кожата се опъва назад по удължения ствол на члена.

Под препуциума се задържат бактерии, гъбички, ос­танки от урина и мъртви кожни клетки, които образуват бяла маса, подобна на извара, с неприятна миризма. Тя се нарича смегма и започва да се образува още в ранна взраст: наблюдава се при 1% от седемгодишните и 8% от 17-

годишните. Събирането на смегма може да доведе до ранички и възпаление. Има предположения, че наличието на смегма е свързано с рак на пениса, но категорични доказа­телства за това няма.

Момчетата над седем години трябва да бъдат приучени да изтеглят назад препуциума и да измиват редовно оголената част на члена си поне веднъж на ден, а по-доб­ре след всяко уриниране. Това обаче трябва да се прави крайно внимателно, тъй като грубото дръпване, особено ако част от препуциума все още не е напълно отлепена от главичката, може да предизвика нараняване и дори фимоза.

Необходимо е след измиване препуциумът да бъде от­ново изтеглен над главичката, за да не се стигне до парафимоза.

Така се нарича свиването на препуциума до невъзмож­ност да бъде изтеглен назад през най-широката част на главата. Това е нормално при децата до три години, но остава при около десет процента от тях и след тази възраст. Дължи се най-често на твърде дълъг препуциум с неестес­твено много фибри, но понякога може да се развие и в по-напреднала възраст в резултат от удебеляване след зарастване на раничка.

Силно изразена, фимозата може да затрудни уринира­нето, особено ако след него в образувалия се балон от ко-жичката се задържи урина и продължи да капе. Обикновено е достатъчно препуциумът внимателно да се изтегли назад.

При по-възрастните мъже може да се стигне до зат­руднена ерекция, мастурбация или сношение. Фимозата е предпоставка за разкъсване на препуциума, за баланит и рак на пениса. Лекува се хирургически, с обрязване.

Парафимозата е стягане на пениса в главата. Обикновено се получава при изтегляне на кожата назад (по време на акт или катетъризация) и непълното й връщане над главата. Стегнатият препуциум пречи на кръ­вообращението до върха на пениса и може да причини сил­но подуване както на главата, така и на самия препуциум.

Необходимо е незабавно да се вземат мерки, като в повечето случаи е достатъчно да се масажира кожата на­зад с торбичка лед и да се изстиска течността от главата. За процедурата не се препоръчва методът „направи си сам", а намесата на хирург. Още повече, че може да е необходи­ма упойка. Понякога обрязването е единственият изход.

ОБРЯЗВАНЕ

При тази манипулация хирургически се отстранява ръкавчето от препуциума. което покрива главата на пениса. Обикновено се прави по религиозна традиция, но също така и по естетически и здравословни съображения; известно е, че се отразява положително върху сексуалното общуване.

Според една американска статистика от възпаление на пикочния тракт страдат 11 пъти повече необрязани мом­чета през първата година от живота им, отколкото обряза-ни техни връстници. Това доказва някои от хигиенните пре­димства на обрязването. Те продължават да са обект на медицински проучвания.

Почти 90% от мъжете в Америка са обрязани, но в пос­ледно време интересът към това очевидно намалява, тъй като 40% от новородените момчета не са подложени на тази операция. В Англия тя се извършва върху 20 000 души годишно.

Обрязването е сравнително проста процедура, когато се извършва върху неколкоседмично бебе. На главичката

на пениса се надява нещо като напръстник и препуциумът се издърпва върху него, след което се прерязва. При по-възрастни мъже, когато се налага обрязване по лекарско предписание, операцията се прави с упойка и с шевове.

В резултат от обрязването кожата на главата на пени­са вече не е така нежна и влажна, а става плътна и суха, защото в нея се натрупва веществото кератин (влакнест протеин). От това може да се загуби част от чувствител­ността.

Макар и рядко, при обрязването могат да настъпят следните усложнения:

• Силно кръвотечение (в 10% от случаите), но само при един процент от момчетата се налага опера­тивна намеса за изолиране на кървящата зона и по­чистване на съсирената кръв.

• Неприятно усещане от допира на бельо в продъл­жение на една седмица — наблюдава се при една четвърт от момчетата, обрязани в по-късен период от живота им.

• Стесняване и образуване на язва на пикочния канал при върха на пениса.

• Инфектиране и тежко възпаление са невъзможни в болнични условия, но не са изключени при риуталното обрязване.

Американският лекар д-р Бигелоу е създал метод за възстановяване на отстранената кожа чрез внимателно из-дърпване на останалата, покриваща стъблото на пениса, върху главата и залепването й със специална превръзка, изрязана за уриниране. С вторичното развиване на препу­циума кожата на главата бързо започва да губи плътността си и се овлажнява. При втората фаза на развиване на „ръ-

кавчето" се използват допълнителни средства за удължа­ване. Окончателен ефект се постига след 2 до 6 години.

БАЛАНИТ

Възпалението на главата се нарича баланит. а на пре­пуциума — постит. Ако и двете настъпят едновременно, става дума за баланопостит.

Баланитът предизвиква зачервяване, възпаление и сър­беж на главата на пениса. Страданието засяга около 4% от момчетата в предучилищна възраст, но и по-възрастни мъже. Причинява го най-често гъбичката Candida albicans, от която се получава млечницата. По главата на пениса се появяват малки червени точици, а под препуциума се събира смегма. Препоръчва се незабавно изследване на урината, за да се изключи вероятността от диабет, чийто първи симптом е твърде често баланитът. Други причини за заболяването са инфекция с най-обикновени кожни бактерии, венерически заболявания и химическо дразнене.

Профилактиката на баланита се изчерпва главно с под-държане на хигиена и често измиване под препуциума. В по-леките случаи промивките със соден разтвор два пъти дневно бързо ликвидират симптомите. Едно проучване е доказало, че сапунът е противопоказен и честото измиване само с вода е за предпочитане. Сапунът има свойството да повишава рН на кожата, което изостря възпалението, при­чинено от лека инфекция. В някои случаи баланитът може да се дължи на алергия към перилни препарати или прос­то на протриване.

Когато е в по-силна форма и се дължи на гъбична инфекция, баланитът трябва да се лекува с антигъбични кремове като Клотримазол. Ако инфекцията е бактериална, трябва да се прибегне към антибиотичен крем или таблетки. Появи ли се в тежка форма, със силно подуване на препуциума, или с чести рецидиви, налага се обрязване.

СТЕСНЯВАЩ БАЛАНИТ

Balanitis xerotica obliterans e често срещано заболяване в детството и при възрастните мъже, но още не е ясно как­во го причинява. Главата и препуциумът побеляват и кожа-та изглежда удебелена и втвърдена. Това може да предиз­вика стесняване на външния отвор на пикочния канал и да се наложи оперативното му разширяване. Чрез обрязване се предотвратява фиброза, фимоза и загрубяване на пре-пуциума. Описаното страдание не бива да се обърква с левкоплакията.

Баланит на Зун

Това рядко срещано смущение се явява при мъжете на средна и напреднала възраст. Характеризира се с лъскави гладки червени петна по главата на пениса, които впослед­ствие могат да се превърнат в болезнени грапави налепи.

Необходимо е да се направи биопсия за елиминиране на вероятността от злокачествено заболяване. Ако се окаже, че става дума за баланит, значи в кожата са проникнали характерните имунни клетки, известни като плазматични. И това заболяване се лекува с обрязване.

ЛИМФОЦЕЛЕ

В редки случаи повишената сексуална активност или твърде честата мастурбапия могат да причинят удебеляване покрай короната на главата от долната й страна. Това се дължи на подуване и запушване на каналите за оттичане на лимфа. Единственото лечение е въздържанието от по­лови контакти, докато оплакването отшуми. Но както при всяко подуване, необходимо е диагнозата да бъде потвър­дена от лекар в специализирана клиника.

При тази аномалия пенисът в спокойно състояние из­глежда нормален, но при ерекция се извива силно и напо­добява банан. Когато сгъването е твърде силно, ерекцията е болезнена и актът става невъзможен.

Болестта на Пейрони се причинява от фиброза — пос­тепенното заменяне на гъбестата еректилна тъкан от фиброзна, която не се разтяга при ерекция, така че пенисът се огъва към нея.

Понякога се препоръчва лечение с крем или таблетки витамин Е (по 600 мг дневно), тъй като този витамин по­мага за поддържане на еластичността на тъканите. В по-тежките случаи се налага операция, при която или се отст­ранява фиброзната тъкан, или част от нея се премества от обратната страна на пениса за балансиране при ерекция. В напреднала фаза на болестта се налага протезиране на члена.

В гръцката митология Приап е богът на плодовитостта, чийто член тежи колкото цялото му тяло. Приапизмът е продължителна болезнена ерекция, несъпроводена от сек­суално желание. Стъблото на пениса се втвърдява поради издуване на кавернозното тяло, докато гъбестото тяло и главата остават меки.

Приапизмът може да е предизвикан от някои лекарст­ва и опиати, от нараняване или кръвно заболяване. Най-често обаче може да се яви без причина по време на полов акт.

Приапизмът изисква спешна медицинска помощ. В противен случай след шест часа промените са невъзвра­тими. За жалост мъжете се притесняват да отидат неза­бавно на лекар, надявайки се, че ще се оправят от само

себе си.

Заболяването се характеризира с яркочервени кадифе­ни плаки. леко изпъкнали, с рязко очертани контури. Засяга предимно главата и е безболезнено. Еритроплазията може да вещае злокачествено заболяване и ако не се излекува, съществува риск от рак на пениса. Когато е поразен само препуциумът, лечението е обрязване. По отношение на гла­вата се прилага локална радиотерапия или силни цитоток-сични кремове.

Симптомите на това заболяване представляват петна от бяла, влажна кожа върху главата, а причината е ненор­мално високото производство на кожни клетки. Наподобява плисната сиво-бяла блажна боя е безболезнено. При изо­лиране на клетки за биопсия под микроскопа се вижда, че те са неестествено големи и долните им пластове са ин­филтрирани от бели имунни клетки (лимфоцити). Това за­боляване също може да премине в рак, ако не се излекува своевременно. Белите петна се отстраняват под упойка.

Това е рядко срещано заболяване в напреднала въз­раст и засяга главно браздата между широката част на гла­вата и препуциума. Съвсем рядко може да се появи при мъже, обрязани в юношеска възраст, и никога не е устано­вено при обрязани още след раждането. Затова се смята, че ракът на пениса се причинява от задържана смегма, ве­роятно защото бактериите произвеждат химически вещес­тва, причиняващи рак — канцерогени.

При ранно диагностициране ракът на пениса може да се лекува с противоракова помада или радиотерапия, но в по-напреднала фаза се налага частична ампутация на чле­на с всички произтичащи от това психологически проблеми.

В повечето случаи добрата хигиена може да предот­врати рака на пениса. Необрязаните мъже трябва да из­дърпват препуциума и да измиват смегмата под него поне веднъж на ден, при все че специалистите съветват това да се прави след всяко уриниране.

НАРАНЯВАНИЯ НА ПЕНИСА

Често се случва по-стегнат препуциум да се разкъса по време на полово сношение и да бликне обилно кръв. Заздравяла, раната се отваря още при следващия акт. Един от начините за ликвидиране на проблема, създаван от къса юздица, е обрязването. Друг метод е френулопластиката, при който на юздицата (френулума) се прави кръстовиден разрез, а после се зашива само по дължина, за да се удължи.

Друго срещано нараняване е защипването на по-дълъг препуциум с ципа на панталона. Лечимо е също с обрязване, при все че в някои случай помага и само трети­рането със специални подхранващи кремове.

Не са изключени и по-драматични наранявания на пе­ниса — резултат обикновено от използването на електро­домакински уреди за извличане на сексуално удоволствие.

При по-бурен акт е. възможно членът да се счупи в със­тояние на ерекция. Разкъсва се едното или и двете кавернозни тела и кръвта изпълва околните тъкани. Съпроводено е с ясно доловимо изпращяване и с много силна болка, последвана от подуване и кръвоизлив.

Наложителна е хирургическа намеса за възстановява­не на целостта на тъканите и премахване на съсирената кръв. После пенисът се шинира и противопоказната до пъл­ното му зарастване ерекция се предотвратява с помощта на медикаменти.

уретра

Инфекции и вродени аномалии на пикочопровода се явяват и при двата пола, но при мъжете те са по-тежки и по-чести. Това се дължи на факта, че при жената уретрата и влагалището са анатомично разделени, което предпазва женската уретра от инфекции.

Този необичаен дефект по рождение стеснява уретрата поради присъствието на една мембрана, която нормал­но би трябвало да изчезне още в процеса на развитие на зародиша. В резултат в пикочния мехур се събира урина и налягането може сериозно да навреди на бъбреците.

При по-леките случаи проблемът се разрешава с вкар­ването на тесен метален дилататор през уретрата под мес­тна или пълна упойка. Тъй като това трябва да се повтаря през равни интервали, много хирурзи предпочитат опера­тивното отстраняване на уретралната мембрана.

В по-напреднала възраст стесняване на уретрата мо­же да настъпи от някакво нараняване или от ненавремен­но излекуван гонококов или друг уретрит. Втвърдяването и скъсяването на каналчето може да затрудни уриниране­то и еякулацията и дори да доведе до деформация на пени­са при ерекция. Събирането на неизхвърлена урина засяга бъбреците и причинява инфекции на пикочопровода.

Ако разширяването на уретрата по посочения по-горе начин или с помощта на балонче, което се вкарва и впос­ледствие се надува с вода, не помогне, се прави уретрото-мия за отстраняване на запушващата деформация. При осо­бено тежки случаи на стесняване уретрата се оперира и възстановява с пластична хирургия. За това се изисква осо­бена сръчност и умение, тъй като може да се получи вто­рично удебеляване.

СТЕНОЗА НА ВЪНШНИЯ ОТВОР НА ПИКОЧНИЯ КАНАЛ

Отворът в края на пениса е най-тясната част на урет­рата при мъжа. Понякога той може да е изключително те­сен още по рождение. Тази аномалия се нарича стеноза и може да доведе до увреждане на пикочния мехур и бъбреците. В по-зряла възраст стеноза може да се получи

след инфекция, хирургическа намеса или нараняване. Отстранима е с разширяване или операция.

КЛАПИ В УРЕТРАТА

Някои бебета се раждат с мембрани по лигавицата на уретрата, които се затварят като клапи при уриниране и силно затрудняват процеса. Отстраняват се хирургически.

Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пе­ниса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка.

В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретра­та е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в ос­новата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи.

При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит на­долу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически пре­ди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот по-нататък.

Така се нарича деформацията, обратна на хипоспадията. При нея отворът на уретрата е от горната страна на пениса, между главата и стената на слабините. Пенисът съ­що може да е извит нагоре. В най-тежките случаи меатусът може да се окаже и върху самата коремна стена. За щастие тази аномалия е твърде рядка. Отстранява се хирургически, но с повече от една операции.

За щастие това заболяване, е рядко. Но всяка раничка около меатуса на върха на пениса и всяка бучка по тялото му трябва колкото може по-бързо да бъдат прегледани от лекар.

Получава се от камък, който не може да излезе, или от вкарване в пикочния канал на различни предмети за сексуално удоволствие. Тази крайно непрепоръчителна практи­ка предизвиква инфекция, секретиране и трудно уриниране. С помощта на рентген и дълъг форцепс или уретроскоп чуждите тела могат да бъдат отстранени от хирург.

Симптомите на това страдание са болка и дискомфорт в слабините, съпроводени с чести позиви за уриниране. Наподобява инфекция на пикочопровода, ала от такава ня­ма и следа, дори и в бъбреците. Острият уретрален синд­ром е резултат от мускулен спазъм, особено когато паци­ентът е под стрес или емоционален натиск. Причина мо­гат да бъдат и простатит или простатодения.

Това е възпаление на уретрата. Съществува и неспе­цифичен уретрит (вж. Болести, предавани по полов път).

Половите жлези при мъжа се наричат тестикули или тестиси. Те съответстват на яйцеклетките при жената и про­извеждат сперма и мъжкия полов хормон тестостерон.

Тестисите се оформят в коремната кухина още в на­чалните фази на развитието на човешкия ембрион и посте­пенно слизат надолу към таза и слабините, докато влязат в ингвиналния канал над тазовата кост с двете му разклоне­ния, за да се спуснат в скроталната торбичка. При ражда­нето тестисите обикновено вече могат да се напипат в скротума.

Зрелият тестис е овален с дължина 4-4,25 см и диаме­тър 2-2,8 см. Разделен е на 200-400 камерки, всяка от които съдържа по няколко силно нагънати семеносни тръби (каналчета). Това са „цеховете за сперма", където се про­извеждат милиони сперматозоиди. Пространствата меж­ду тях са изпълнени с гнезда от клетки, наречени интерстициалните клетки на Лайдиг, в които се произвежда мъж­кият полов хормон тестостерон.

Всеки тестис се пази в здрава фиброзна капсула, ока­чен е на семенната връв и е прибран в скротума.



НАДСЕМЕННИК (ЕПИДИДИМ)

Семеносните канали на тестиса се обединяват в по-големи семенни канали, които образуват епидидима. Той представлява силно нагънат канал, прикрепен към върха на тестиса и задната му страна. Ако се изправи, надсеменникът може да достигне метра на дължина. Свит е така, че има „глава", „тяло" и „опашка". Сперматозоидите, ко­ито минават през надсеменника, все още узряват, а някои от тях едва там добиват подвижност. Надсеменникът води към семепровода.

Семепроводът е тясна тръба с мускулни стени в която се складира узрялата сперма. При оргазъм тя изтласк­ва спермата от надсеменника навън към пениса. Двата се­мепровода се прекъсват при метода за предпазване от забременяване, известен като вазектомия.

Всеки от двата семепровода изминава сложен път на­горе през скротума, по ингвиналния канал, през таза и прехвърля уретера (тръбата, свързваща бъбреците с пикочния мехур), за да стигне зад пикочния мехур. Там семепроводът се свързва с протока от семенното мехурче, за да об­разува еякулаторния проток (канал).

СЕМЕННО МЕХУРЧЕ

Семенните мехурчета представляват нагъната „сляпа" торбичка с дължина 5 см и са разположени зад просхатна-та жлеза между пикочния мехур и ректума. Те отделят гъста. желатинообразна, богата на протеин течност, която при­дава на семенната течност характерната гьстота. Този сек­рет е богат на фруктоза — захар, която дава на спермато­зоидите енергия. Често течността съдържа и жълт пигмент. Семенните мехурчета отделят и хормоноподобни вещест­ва (простагландини), които карат шийката на матката ле­ко да набъбва и да се отваря така, че сперматозоидите да проникнат навътре с лекота. Простагландините предизвик­ват и вълни от контракции, които създават вихри, засмук­ващи спермата.

Те са два и са разположени зад шийката на пикочния мехур. Образуват се при сливането на семепровода и про­тока на семенните мехурчета. Еякулаторните канали ми­нават през простатната жлеза, за да отведат семенната теч­ност в уретрата.

Така се наричат булбо-уретралните жлези, които са раз-положени под простатната жлеза от двете и страни. В на-

чалото на половия акт те отделят в уретрата овлажняваща течност, която се появява на върха на пениса като лъщяща капчица слуз. Тези жлези са податливи на възпаление при болести, предавани по полов път, като хламидия и гонорея.

СЕМЕННА ВРЪВ

Всеки тестис се поддържа в скротума на семенна връв. Тя е съставена от семепровода и няколко вени, артерии и нерви. Обвита е в трислойна тъкан, която се образува по време на слизането на тестисите през коремната кухина в процеса на развитие на ембриона, и е защитена от кремастерния мускул.

Кремастерният мускул (буквално: тирантен) осъщест­вява кремастерния рефлекс — неволево отдрьлване..на тестисите към ингвиналия канал когато е студено, при стрес от опасност или при допир.

Този рефлекс е нормален при малките деца, но обик­новено изчезва до пубертета. Трябва да се внимава да не се обърква нормално отдръпнатият тестис с такъв, който още не е слязъл, защото второто е аномалия. Разликата се установява от лекар, който може с лек масаж да смъкне до скротума тестис, останал в ингвиналния канал. Когато то­ва състояние е резултат от рефлекса на кремастерния мускул, не се налага медицинска намеса.

Борците могат да се тренират да прибират тестисите си към коремната кухина, за да ги защитят от нараняване.

Само при 2% от едногодишните момчета тестисите не са слезли спонтанно. Тъй като от тази възраст нататък това не може да стане спонтанно, необходима е хирурги­ческа намеса.

Останалият в коремната кухина тестис не е в състо­яние да се развива нормално, а впоследствие не ще може да произвежда и сперма, тъй като това става само при температура, с 4 градуса по-ниска от температурата на тялото. Задържането на тестиса в коремната кухина е пред­поставка за възникване на раково заболяване.

Операцията за коригиране на тази аномалия се нари­ча орхидопексия и трябва да се извърши през първите ня­колко години от живота, за да се даде възможност на тес­тиса да се развие нормално.

Преди да е слязъл, тестисът обикновено е обгърнат в хлабав маншон, образуван от мембраната по вътрешната стена на коремната кухина (перитонеум). Това е херниевата торбичка, която трябва да бъде вързана и отрязана, за да се предотврати образуването на херния в бъдеще.

ЕКТОПИЧЕН ТЕСТИС

Така се нарича тестис, слязъл не там, където трябва. Вместо да мине през ингвиналия канал, той се озовава:

• в основата на пениса

• на коремната стена

• зад скротума

• в основата на крака около чатала.

Стига да е извън коремната кухина, и следователно

при по-ниска температура, тестисът се развива нормално, но е податлив на нараняване. Оперативният метод за фик­сирането му на нормалното място се нарича орхидопексия.

Тестисите са чувствителни и дори най-лекото им на­раняване е много болезнено. При пряк силен удар обвив­ката на тестиса може да се разкъса и това е съпроводено не само с ужасна болка, но и с повръщане, дори със загуба на съзнание.

Често тестисът може да стане чувствителен или бо­лезнен без видима причина, без травма. В такива случаи е необходимо веднага да се потърси лекарска помощ, за да се изключи вероятността от рак, бактериална инфекция или орхит и епидидимит.

До болки в тестисите могат да водят и проблеми с околните или свързани с тях органи, като възпаление на простатната жлеза, анални спазми, цистит или камъни в бъбреците. Понякога отсъства и тази причина, а болката може да идва от задържане на сперма в тестиса или об­ратното — твърде много еякулации.

ПОДУВАНЕ НА ТЕСТИСА

Подуе ли се тестисът, незабавно трябва да се потърси лекар. Болезненото подуване може да се дължи на. хидроцеле, епидидимна киста, сперматопеле или вярикоцеле, ко-ито са обяснени по-нататък Вероятността от рак на тести­са също не трябва да бъде изключена.

Болезненото подуване на тестиса може да е причине­но от нараняване или кръвоизлив. Ако обаче е съпроводе­но и от треска, трябва да се търси инфекцията. Туморът е сравнително рядка причина, но не бива да се пренебрегва.

Възпалението на тестиса — орхит — най-често се дъл­жи на вируса на заушката и засяга 25-35% от мъжете, пре­карали тази болест след пубертета. Инфекцията може да премине и без видимото подуване на слюнчените жлези от двете страни на долната челюст, но контакт с болен от заушка е извън всякакво съмнение. Симптомите са силна болка и подуване на засегнатия тестис, съпроводени с ви­сока температура.

Ако орхитът, причинен от заушка, се яви преди пубер­тета, излекуването е пълно и без последствия. Случи ли се обаче в по-късна възраст, засегнатият тестис обикновено се свива и производството на сперма постепенно престава. Това се дължи на дегенеративни процеси в семеносните канали.

Ако орхитът е засегнал само единия тестис, не същес­твува опасност от стерилитет. Концентрацията на сперма­тозоиди може да е по-малка от нормалната, а времето за зачеване — по-дълго, но обикновено няма основание за

тревога.

Така се нарича острото възпалениелалестиса и прик­репения към него епидидимм над семенник). Симптомите варират от леко подуване и чувствителност до-висока температура, силна болка, силно подуване и зачервяване на скротума, като подутината и червенината са по-чувст­вителни в задната част на тестиса.

Орхиепидидимитът се причинява от бактериална или

вирусна инфекция, разпространила се от пикочния тракт или червата по кръвен път или по семепровода. При мъже­те под 40 години причината най-често са хламидии или гонорея. В много редки случаи заболяването се дължи на туберкулозна инфекция.

Лечението е с антибиотици, приемани през устата или венозно в зависимост от степента на инфекцията, случаите на която са се увеличили напоследък. Помагат и компре­сите на скротума. Препоръчва се постелен режим.

Възстановяването на нормалния размер на тестиса нас­тъпва едва след няколко месеца. Случва се обаче той да остане увеличен за цял живот.

Докато тестисите слизат в скротума, част от деритонеума (обвивката на вътрешната стана на коремната кухина) може да слезе като торбичка надолу след тях и да остане там след затварянето му. Към средна възраст тази tunica vaginalis може да се напълни с течност и скротумът се уве­личава до размерите на грейпфрут или дори футболна топка. В част от случаите няма установима причина за това, но воднянката на яйцето може да се образува в резултат от възпаление, инфекция, нараняване.

Диагностицира се от лекар. В по-леките случаи се ос­тавя без лечение. По-упоритите и едри воднянки се леку­ват оперативно, или ако това е невъзможно, течността се изтегля със спринцовка. При децата се изчаква до едного­дишна възраст, когато аномалията би трябвало да мине от само себе си. Не стане ли това, има опасност от херния и е необходима лекарска намеса (вж. Глава 14).

ВАРИКОЦЕЛЕ

Това заболяване се характеризира с разширяване на варикозния плексус на тестиса. От него страдат около 15% от мъжете и то засяга главно левия тестис, тъй като него­вата вена се влива под прав ъгъл в бъбречната вена. Когато клапите на тестикуларната вена не могат да задържат, кръв­та се връща назад. Вената на десния тестис влиза много по-надолу направо в долната празна вена под остър (ъгъл. Там клапите няма нужда да издържат на такова налягане на кръвта, както при левия тестис, и затова вероятността да поддадат е много по-малка.

Често варикоцелето остава без симптоми, но ако е бо­лезнено и създава дискомфорт, трябва да се носи специ­ален колан.

Широко разпространено е убеждението, че в 30-40% от случаите мъжкото безплодие се дължи именно на варикоцеле, тъй като венозната кръв се задържа в скротума, вместо да се оттича, и влошава метаболизма на тестику­ларната тъкан. Във всеки случай варикоцелето се лекува оперативно, ако се установи, че концентрацията на сперма­тозоиди е намаляла, а пациентът иска да има деца. Опера­тивната намеса се препоръчва и при болезнените случаи.

В Белгия е разработен метод за инжектиране във ве­ната на вещество, което се втвърдява при допир с кръвта, запечатва деформираната вена и впоследствие тя се свива.

ЕПИДИДИМНА КИСТА

Това е овално образувание, появяващо се от епидидима. Епидидимни кисти с размерите на грахово зърно са нещо обичайно при мъжете над 40 години и не се нуждаят от. лечение. В редки случаи те се увеличават до размерите на топка за голф и създават неудобство. Могат да се образу­ват много такива кисти, които да засегнат и двата тестиса.

Изпълнени са с бистра безцветна течност. При оплаква­ния се отстраняват хирургически. Понякога кистите, при­тискайки семенните каналчета в епидидима, водят до на­рушаване на оплодителната способност.

Колкото и да са безвредни епидидимните кисти, доб­ре е всяка подутина на скротума да се преглежда от лекар, за да се елиминира вероятността от тумор на тестиса.

Това образувание наподобява, епидидимната киста, но вместо с бистра течност е изпълнено с мдечнобяла семен­на течност и сперма. Сперматоцеле е безопасно и не се лекува. Оперира се само ако стане непоносимо.

Тъй като всеки тестис е прикрепен на семенна връв, той е податлив на завъртане. Тогава притокът на кръв към него може да бъде прекъснат, понеже се усукват и трите кръвоснабдяващи артерии в семенната връв.

Симптомите са силна болка в скротума или в слабините поради липсата на кислород в тестикуларните тъкани. Завъртяният тестис се подува и скротумът побелява. Често това е съпроводено с гадене.

Завъртането се наблюдава обикновено през пубертета, но не е изключено във всяка възраст. Улеснява го някоя дребна анатомична аномалия, свързана с неправилно по­ложение на тестиса в скротума.

засегнат. Прилага се и фиксиране на двата тестиса с шевове, за да се предотврати ново завъртане.

Не се ли възстанови кръвоснабдяването, настъпва атрофия и трябва да се извърши орхиектомия (отстраняване на тестиса). Тогава другият тестис задължително се фиксира. Оплодителната способност обикновено се запазва, за-щото и само един тестис може да произвежда достатъчно сперма.

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТИСИТЕ

Получават се най-често при мъжете между 20 и 40 го­дини и са третата причина за смъртността в тази възрастова група. През последните 50 години броят на засегна- тите е нараснал четирикратно.

Смята се, че има наследствено предразположение. Изследванията сочат, че братът на засегнат от заболяване-то е 10 пъти по-застрашен да го развие, отколкото мъж, в чието семейство няма рак на тестиса.

Ако при раждането единият тестис не е слязъл в скротума, това увеличава риска 36 пъти в сравнение с нормалните случаи. Вероятността е още по-голяма, ако тес-тисът е останал в коремната кухина.

В последно време е установена връзка между консу­мацията на мляко в юношеството и развиването на рак на тестисите по-късно. При изследване на 200 мъже в Англия се оказало, че половин литър в повече мляко на ден е уве­личил риска от рак 2,5 пъти. Нямало такава връзка по от­ношение на други млечни продукти, като сирене, например, което сочи, че в млякото има някакви рискови съставки. Все по-често се установява, че естрогени като тези в мля­кото на кравата нерядко са причина за дефекти по рожде­ние при мъжете, стерилност и рак на тестисите.

КАК МЪЖЪТ ДА ПРЕГЛЕЖДА САМ ТЕСТИСИТЕ СИ

Единственото успокоително нещо около рака на тести­сите е, че в 95% от случаите той се лекува, ако бъде от­крит навреме. Затова е жизненоважно всеки мъж да прове­рява сам тестисите си за съмнителни бучки и образувания, тъй като те са първият симптом в 80% от случаите. Мно­зина са склонни да отдадат тези симптоми на нараняване, но всъщност предполагаемото нараняване насочва внима­нието към раковото образувание, а не е негова причина.

Прихванете леко тестиса с две ръце, между палците и показалците си. Бавно събирайте палеца и показалеца на едната ръка, отпускайки двойката пръсти на другата. Пов­торете това движение няколко пъти, за да усетите как тес­тисът се плъзга гладко нагоре-надолу. Така ще прецените дали има изменения във формата и твърдостта му. Само не стискайте и внимавайте да не го завъртите! Трябва да го усещате като твърдо сварено яйце без черупката.

Дори в по-напреднала фаза туморите са лечими в 80-90%.

Това е торбичката от кожа, разположена в основата от долната страна на пениса. Отвън е рехаво окосмена и набръчкана, а отвътре е „подплатена" с мускулна тъкан. Тънка мембрана разделя скротума на две гнезда, в които се намира по един тестис. Освен че е набръчкана, кожата на скротума е и по-тъмна на цвят, дори червеникава. Податлива е на същите инфекции като кожата на всяко дру­го място по тялото.

Дължи се най-често на обикновена кожна бактерия Staphylococus aureus. Симптомите са малка гнойна пъпка, която може да предизвика паника поради мястото си. Ако имате някакви съмнения за диагнозата, обърнете се към лекар. Обикновено помагат антибиотици във вид на крем или таблетки. В повечето случаи инфекцията отшумява след строго спазване на хигиенните норми.

Може да се случи от инфекцията на космената тор­бичка да се развие цирей. Топлината, влагата и изобилието на кожни бактерии в слабините благоприятстват този процес. Започнал като червена болезнена бучка, циреят набъбва, изпълва се с гной и образува жълто връхче, което се пуква спонтанно. Не се опитвайте да му помагате чрез стискане с ръка, защото това може да разпространи инфекцията. Лекарят би препоръчал в повечето случаи антибиотик, за да не се стигне до усложнения. Не е зле да изследвате урината си за захар, тъй като циреят най-често спохожда диабетиците.

Окосмената кожа се поддържа мека и еластична от мазнината, секретирана от мастните жлези в основата на космените торбички. Ако отворът на тези жлези се запуши, те се напълват от собствената си секреция. Като се събере много мазнина, получава се киста — гладка, твърда поду­тина на кожата. Тя е пълна с белезникаво-жълта материя, подобна на извара, и понякога има видим отвор в кожата. Ако на върха му има черно зрънце, цветът му се дължи на кожния пигмент меланин, а не на мръсотия, както обикно­вено сме склонни да мислим.

По принцип всички бучки трябва да бъдат прегледа­ни от лекар. Ако кистата е малка и не създава проблеми, може и да не се лекува. По естетически съображения и за удобство по-едрата киста се отстранява оперативно под местна упойка. Така се постъпва и когато се стигне до инфекция, благоприятствана от изобилието на бактерии в слабините. Остане ли неизрязана част от кистата, тя може да продължи да секретира мазнина и да порасне наново.

ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ

Гъбичките инфекции са нещо обичайно в топли и влажни места. Такова е гънката между скроталната торбичка и горната част на бедрото. Първите симптоми на инфекци­ята са сърбеж, последван от рязко очертан сух червен обрив. Ако мястото е подложено на силно изпотяване (при по­пълните), кожата може да се напука и от отворената рана да се процежда сламеножълта течност. Впоследствие се образува бледокафява коричка. Лечението изисква много прецизно спазване на хигиенните норми, поддържане на мястото проветриво. и третирането му с противогъбични и кремове.

Появява се обикновено при мъже над 50 години. Това е първото раково заболяване, за което било установено, че е свързано с професионално занимание. През 1775 г. рак на кожата на скротума бил диагностициран при млади коминочистачи. Днес се знае, че химикалите в саждите, кат­рана и маслата (въглеводороди) са канцерогенни, т.е. пре­дизвикват тумори. Останки от тези вещества по дланите попиват в кожата на пениса и скротума при докосване на гениталиите. Затова мъжете, които работят с тези вещества, трябва много добре да измиват ръцете си не само на изли­зане от тоалетната, а и при влизане в нея. Но масла и кат­ран могат да проникнат до гениталиите и през работните дрехи на монтьори, машинисти, занаятчии. За тях се пре­поръчват специални защитни облекла или поне престилки.

Този вид рак причинява рана или бучка по кожата. Без­болезнена и не особено чувствителна, тя започва да нараства до неопределена форма. Чак тогава се появява гнойна секре­ция и ако раната е в гънката между скротума и бедрото, мо­же да бъде забелязана едва в тази фаза. Понякога първият признак на заболяването са подути лимфни жлези в слабините, но кожата със сигурност вече е била засегната, преди ракът да стигне до лимфните възли. Диагнозата се прави с биопсия и в зависимост от размера му, туморът се лекува хирургически, с радиотерапия, криотерапия или химиотерапия.

СКРОТАЛНА ФИСТУЛА

Ако тестисът е засегнат от рак или възпалително забо­ляване, в скротума може да се образува отвор, от който да изтича гнойна или жълтеникава течност.

з

СПЕРМАТОГЕНЕЗА (ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТА)

Всеки тестис съдържа по няколко хиляди силно изви­ти семенни каналчета. В тях се образуват сперматозоидите, а хормонът тестостерон се произвежда между тях от гроз­довете клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг.

До вътрешната страна на семеносните каналчета са разположени малки клетки, сперматотни. От пубертета на­татък те започват да се делят и да произвеждат нови клетки, от които ще се получава спермата. Редом със сперматого-ните се образуват и много по-големите клетки на Сертоли, които имат три съществени функции:

• Издигат здрава бариера между каналчетата и други тъкани — т.н. бариера кръв-тестиси.

• Секретират подхранващи течности в каналчетата.

• Действат като „люлки" за развиващите се сперма­тозоиди.

бариера кръв-тестиси

Клетките на Сертоли са тясно свързани както помеж­ду си, така и със сперматогоните, но и с мембраната на

семеносните каналчета. Така те създават бариерата кръв-тестиси. Подобно на гумена изолация тази бариера не поз­волява на големи молекули да преминават напред-назад между вътрешността на семеносните торбички и околните тъкани, включително на кръвоносната система.

През пубертета присъствието на хормон, стимулиращ образуването на фоликули, както и повишеното ниво на тестостерона са като реактивен заряд за действието на клет­ките на Сертоли. Тестостеронът е мастноразтворим и мо­же лесно да проникне през мембраната от клетки на Сертоли. След това той се свързва с един андрогенен ре­цептор, който го отвежда в клетъчното ядро и там той „за­действа" някои гени. Клетките на Сертоли започват да из­помпват соли и хранителни вещества в различни посоки през стените на каналчетата и секретират вътре в тях андрогеносвързващ протеин, който поема тестостерона и го поддържа във висока концентрация около образуващите се сперматозоиди.

Благодарение на секретирането на Сертолиевите клет­ки течността в каналчетата е вече съвсем различна по със­тав от тази навън. Тя е богата на тестостерон, калий и ами­нокиселини, аспартатова и глутаминова киселина, необхо­дими за образуването на сперматозоидите.

Бариерата кръв-тестиси е необходима за поддържа­нето на тези вещества в различна концентрация в каналче­тата. Удивително е на какво високо налягане противодейс­тват клетките на Сертоли, изпомпвайки течности във вът­решността на каналчетата. Дори и нещо да препречи пътя на течността от тубулите към епидидима, притокът на сек­рет още продължава, така че каналчетата се издуват, дока­то се прекъсне кръвоснабдяването. Тогава може да се стиг­не до нарушаване на равновесието в налягането, свиване и дори изсъхване на тубуларните клетки.

Най-важната функция на бариерата между кръвта и тестисите е, че тя пречи на частиците, образувани в проце­са на развитие, да проникнат случайно в кръвообращени­ето и да предизвикат образуването на антитела срещу сперматозоидите. Тя служи за щит на младите спермато-зоидни клетки срещу атаките на инфекции, пренасяни по кръвен път, или на отровни молекули. Ако тази бариера се наруши, например при нараняване или вазектомия, и клет­ките на спермата и кръвта се свържат, имунната система възприема клетките на спермата като чужди. Тогава започва производството на антитела срещу тях, което естествено води до понижаване на оплодителната способност.

Това е сложен процес на постоянно производство на родителски клетки (сперматогони), които образуват изход­ния материал — първичните сперматоцити. Те притежават пълен комплект от гени, идентични с гените на други клет-

ки в организма. Първичните сперматоцити претърпяват специализирано деление (мейоза), при което се разполо­вяват, за да се получи цяло поколение от клетки с намале­но наполовина количество на гени — сперматиди. Те се развиват, узряват и образуват зрели подвижни спермато­зоиди.

Любопитното е, че когато сперматогоните се делят, получените клетки трябва да преминат през бариерата кръв-тестис в процеса на узряването си и движението си към отвора на сперматоносното каналче. Това става, без да се наруши целостта на бариерата. Околните клетки на Сертоли образуват нови, здрави връзки под движещите се сперматоцити и сперматиди, отваряйки им същевремен­но път нагоре.

Всяка нормална клетка на тялото съдържа комплект от гени, комбинирани върху 46 хромозоми, намиращи се в клетъчното ядро. Тези хромозоми са подредени в 23 двойки.

Сложният процес, при който сперматоцитът с 46 хро­мозоми се разделя на сперматиди с по 23 хромозоми, е двустепенен и се нарича мейоза. През първата фаза хромозомите в ядрото на сперматоцита- се удвояват (стават 92) и след това се комбинират по двойки. При това съчета­ването на блокове от гени във всяка двойка е произволно. Това е трикът на природата да размесва картите и да внася разнообразие в генетичния код на следващото поколение. След като си разменят генетичен материал, двойките хро­мозоми се разделят и сперматоцитите се делят наново. Всеки първичен сперматоцит дава живот на два вторични сперматоцита, които съдържат различна комбинация от гени в различен ред върху 23 двойки хромозоми.

Оттук нататък започва втората фаза на мейозата. Двой­ките хромозоми (23) във всяко ядро се разделят, ядрената

мембрана се разпада и по една хромозома от всяка двойка мигрира към противоположния край на клетката. Сперматоцитите отново се делят, но този път всяка нова клетка взима само по една от всяка двойка хромозоми. В резултат, всяка нова клетка на сперматид съдържа поло­вината количество (23) хромозоми, докато всички остана­ли клетки на организма съдържат 46.

След мейозата всеки от първоначалните първични сперматоцити се е разделил вече на четири сперматида, всеки от които съдържа само половината от генетичния материал, заложен в първоначалния първичен сперматоцит. Но, което е по-важно, всеки сперматид съдържа не­повторима комбинация от гени — произволно образува­ния половин комплект от гените на родителската клетка. Някои сперматиди могат да си приличат с други по набо­ра от гени, на което се дължат фамилните прилики между братя и сестри, но шансовете за пълно съвпадение са прак­тически нулеви.

Сперматиди

Сперматидите изобщо не приличат на сперматозоиди­те, които ще образуват през следващите седемдесетина дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Серто-ли и заравят глава в нея като щрауси в пясъка.

Клетките на Сертоли съдържат високо концентрира­ни запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енер­гия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещес­тва, с които отглеждат своите храненици.

Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензи­ми най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за про­никване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Ко­гато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към

централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче.

С узряването на сперматида той бива бавно изтласк­ван към повърхността на клетката на Сертоли. Щом опаш­ките на Сперматидите се развият достатъчно, спермата се изхвърля в семеносното каналче, при все че все още не е напълно подвижна. Силата, с която клетките на Сертоли секретират течност в каналчетата, е толкова голяма, че се създава тяга. Тя повлича свободната сперма през каналче­тата към епидидима. Тук част от течността се реабсорбира,

така че концентрацията на сперма се повишава от 50 ми­лиона на милилитър при влизането в епидидима на 5 ми­лиарда на милилитър при излизането от него.

При преминаването си през епидидима спермата по­лучава протеини през мембраната си, узрява напълно и ряз­ко променя поведението си. На входа на епидидима спер­мата може само причудливо да потрепва и ако трябва на този етап да оплоди яйце, не би била в състояние да го направи. След като мине обаче през шестметровия епидидим, спермата е максимално подвижна и може не само да се прикрепи към яйцеклетката, но и да проникне през об­вивката й. От епидидима спермата минава нагоре до края на семепровода, където бива складирана, докато завърши развитието си. Сперматозоидите са плътно притиснати един към друг и се изтласкват напред от контракциите на мускулите по стените на семепровода. Цикълът на произ­водството на сперма от начало до край трае сто дни:

• 74 дни са необходими от делението на сперматогона до производството на полуподвижната сперма;

• 20 дни са необходими на спермата да премине шест­метровия епидидим, докато добие подвижност;

• най-малко 6 дни е престоят й в семепровода преди еякулация.

Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард.

Всеки сперматозоид е дълъг.0,05 мм и има глава, ший­ка и опашка.