/ Деветият белег от портрета на малкия рог е:”Ще замисли да промени времена и закона.”

“Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони...” /Дан.7:25/

Пророчеството ни казва, че в хода на историята ще дойде време и този малък рог ще замисли /планира/ да промени някакво време и някакъв закон / в оргиналния текст стои думата ДАТ-закон/

За кое време и за кой закон говори пророчеството? Явно не става въпрос за човешките закони, които папството изобщо не зачита.То си беше извоювало власт да ги променя винаги, когато те не са му угодни. Пророчеството визира тук опита за промяна на Божия закон от страна на римската църква. Променянето е немислимо, но колкото и до е чудно това, Даниил предсказва, че църквата в своето отстъпничество ще направи такъв опит. Има ли подобно нещо в историята на папството? Да! В следващите редове ще разкрием смайващата история за опита на малкия рог да промени времена и закона.

През 1400 год. Петрус де Анкарано изявява претенцията, че папата може да видоизменя Божия закон, тъй като силата му не е като на човек, а като на Бог и той трябва да действа на мястото на Твореца на земята и в най-пълна сила да води стадото си. В прочутия църковен закон “Декреталиите”вече има клауза, която дава право на папата да направи тази промяна:”Папата може да произнася решения и присъди в противоречие с правото на народите, с Божия закон и с човешкия закон. Той може да освободи от заповедите на апостолите, понеже е по-горен от тях, а също и от правилата на Стария Завет. Папата има власт да ПРОМЕНЯ ВРЕМЕНАТА И ДА ИЗМЕНЯ ЗАКОНИТЕ и да освобождава от всички неща, даже и от предписанията на Христа.”

Божият закон, състоящ се от десет кратки и ясни заповеди, изговорени лично от Господаря на Вселената и лично написани от Него на две каменни плочи, е докладван в Библията в кн.Изход-20 глава от първи до седемнадесети стих. Да ги прочетем:

1/ Аз съм Йеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.Да нямаш други богове освен Мене.

2/ Не си прави кумир, или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

3/ Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

4/ Помни съботния ден,за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти,ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях,а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

5/ Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

6/ Не убивай.

7/ Не прелюбодействай.

8/ Не кради.

9/ Не свидетелствай лъжливо против ближния си.

10/ Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

Ето как е записан този закон в католическия катехизис (кратко изложение на основните учения на църквата):

1/ Да се покланяш само на един Бог и да Го обичаш съвършено.

2/ Да не проклинаш Бога напразно, ни нещо друго подобно.

3/ Неделите да пазиш, като служиш на Бога благочестиво.

4/ Да почиташ майка си и баща си, за да живееш дълго.

5/ Не убивай.

6/ Не прелюбодействай.

7/ Не вземай и не задържай съзнателно чужд имот.

8/ Не лъжи и не лъжесвидетелствувай.

9/ Не пожелавай чужда плът освен чрез женитба.

10/ Не пожелавай благата на ближния си, за да ги имаш несправедливо.

От пръв поглед се вижда огромната разлика между десетте заповеди на оргиналния Божий закон и десетте заповеди, които представя римската църква. Втората Божия заповед, забраняваща идолопоклонството и каквито и да е предметни изображения на Бога, както и средства, действия и предмети, заставащи между нас и Твореца, просто е премахната. На нейно място е поставена четвъртата заповед, но с напълно променен текст-да се почита вместо съботата-неделята. Десетата заповед е разделена на две, за да се попълни числото десет. Виждат се текстуални промени и в някои от другите заповеди. И така, става съвсем ясно и неподлежащо на никакъв спор, че папството напълно се препокри и с деветия белег на Божественото предсказание, като дръзна и направи опит да промени Божия закон. Имаше ли право на това?

Божият закон, така както е записан в оргинален вид на страниците на Свещеното писание, е свят, вечен и непроменим. Той е отражение на Божия характер. Десетте заповеди не могат да бъдат променени, без да се промени и Божият характер. Но всеки изследовател на Библията знае, че това е невъзможно. Бог е непроменим, законът Му също.Така че малкият рог де факто не е променил Божия закон. Той си мисли само, че го е направил! А за това, че Божият закон е вечен и непроменим, Христос ясно учи. Да вземем няколко текста, които са недвусмислени и лесни за разбиране:

“Да не мислите,че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам; Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” (Матей.5:17,18)

Едва ли може по-ясно да се изрази истината за вечността и непроменимостта на Божия закон от начина, по който го прави Христос. За да подчертае това,Той си служи с хипербола /Хиперболата е поетическа фигура, която изобразява предмети, образи и явления чрез силно преувеличаване на някои техни особености, за да се подчертае и разкрие по-пълно тяхната същност /. Думите на Христос:”Но по-лесно е небено и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне” изразяват именно тази идея. С думите“небето и земята” Христос визира може би цялата Вселена, всички безброй галактики и светове, заедно с нашата земя. Но дори този израз да се отнася само за нашия свят, лесно ли е всичко това да се стопи, да изчезне?! Какво би останало тогава? Всеки здравомислещ човек разбира, че това е най-невъзможното нещо, което може да се случи! И после следват впечатляващите думи на Исус, Който ни уверява, че това би било по-лесно да стане, отколкото една точка (забележете, не цяла заповед) от закона да падне!

Да, Бог не променя закона Си! Не прави изключения! Когато човек съгреши,Творецът не може да каже:”Не се безпокой. Това, което си направил, няма голямо значение. Този път ще си затворя очите и няма да го взема предвид.” Ето това не може да направи Бог! Нима Му беше лесно да изгони Адам и Ева от рая в тъмния и страшен свят на студ и смърт? Та те бяха Негови деца! Той ги беше създал за вечен живот, а сега грехът им ги обричаше на смърт. Сигурен съм, че раздялата с тях Му е причинила ужасна болка, може би най-силната, след тази на кръстта. Защо не им прости, защо не си затвори очите? Защо не каза: ”Няма значение. Било, каквото било. Но от сега нататък бъдете по-внимателни!” Точно защото не можеше да направи това, дойде и раздялата и цялото падение на човешкия род. Грехът не можеше да остане неразкрит, не можеше да остане подминат. Първите хора бяха съгрешили и нарушили закона, който Бог не можеше да промени и по този начин да премахне тяхното престъпление. Ако би направил това, Той би поставил в опасност сигурността на цялата Вселена. Но в любовта Си Бог намери изход. Исус щеше да се жертва за грешния човек и по този начин да заплати цената на греха му. Така Христовата смърт на кръста Му даде правото да опрощава грешници, но не и греховете им. Това е истина, която трябва да осмислим и разберем. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на грехове. Исус умря на кръста, именно защото греховете не можеха да бъдат простени, или казано по друг начин,защото Божият закон, който осъжда грешника, не можеше да бъде премахнат или променен. Така Христовата смърт стана най-голямото доказателство за вечността и непроменимостта на Божия закон. Религиозната писателка Е.Вайт изразява тази истина по следния начин: “Но ако беше възможно законът да бъде променен или анулиран, тогава не би имало нужда Христос да умира. Да се отмени законът, би означавало беззаконието да се обезсмърти и светът да бъде поставен под властта и контрола на Сатана. Именно защото законът е непроменим, защото човек не би могъл да се спаси само чрез послушанието на неговите предписания, Исус бе издигнат на кръстта.” (“Животът на Исус с.762)

За непроменимостта на Божия закон говорят и апостолите. И това е съвсем логично. Ако техните учения не се препокриваха напълно с учението на Христос, тогава те не биха били апостоли, а лъжеапостоли. Техните изявления показват ясното им становище по този въпрос: “Защото, който упази целия закон ( целият закон се състои точно от десет заповеди), а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл:”Не прелюбодействай”, рекъл е и “Не убивай”, тъй че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.”

Забележете, че който наруши една заповед, нарушава целия закон! На достъпен и разбираем за всеки човек език, Яков изразява истината за цялостта и непроменимостта на Божия закон. За мен е неразбираемо поведението на много християни днес, които непрекъснато повтарят, че Божият закон бил прикован на кръстта от Христос т.е. вече е невалиден. Интересно! Ако законът е прикован на кръста, тогава за какъв закон се говори в тези стихове? Кой закон съм длъжен да пазя? Целия закон? И ако наруша само една заповед ще съм обвинен в нарушаването на всички заповеди, на целия закон? Обвинен от кого и виновен в какво? Отговорът отново е наивно простичък. Обвинен съм от Този, Който е рекъл:”Не убивай”, рекъл е и :“Не прелюбодействай”, изрекъл е и още осем кратки, но ясни заповеди, съставляващи целия закон. Обвинен съм от самия Бог. А когато съгреша, т.е. наруша независимо коя да е от десетте заповеди, Аз съм обвинен лично от Законодателя в нарушаването на закона Му. И тук има нещо абсолютно неразбираемо. Ако законът не съществува, тогава как мога да бъда обвинен, виновен в нарушаването, престъпването на нещо, което не съществува?! Какъв е този странен абсурд, който днес се проповядва в една голяма част от християнския свят? Нали ако няма закон, тогава изобщо е невъзможно да се констатира кое е престъпление и грях и кое не “Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал:”Не пожелавай” (Римляни 7:7) Ние бихме били напълно объркани, без да знаем своята вина. Ако не можем да разпознаем греха /което става единствено чрез закона/, тогава не бихме могли и да го изповядаме, следователно не може да ни бъде и простено. А това би ни обрекло на сигурна гибел, защото “ заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23) .Единственият ни изход е: “ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” (1 Йоаново 1:9)

Павел отива и по далече като изяснява една важна истина, че “.... гдето няма закон, там няма нито престъпление.” (Римляни 4:15)

Не е ли ясен апостолът в своето недвусмислено изказване за целите и валидността на Божия закон? Ако нямаше закон, ни казва ап.Павел,тогава ние не бихме могли да бъдем обвинени в извършване на някакво престъпление и следовотелно сме без нужда от Спасител. Но това са безсмислици. Всички ние грешим и това разбираме точно от Божия закон. Затова стои и той, за да ни покаже нашата вина и да ни изпрати при Христос, Който да ни прости тази вина и да ни оправдае. Без закон,който да ни покаже нашата вина, това просто е невъзможно. Христос с Неговата жертва също стават безсмислени. А кой би приел такава християнска философия, която игнорира кръста и Голгота? Какво става в такъв случай с християнството изобщо?

Има и още нещо. Ако законът наистина е прикован на кръста от Христос, тогава излиза, че Той лъже.Та нали в стиховете, които прочетохме по-горе, сам Той заявява, че докато земята и небето съществуват (а те все още са пред очите ни), е невъзможно дори и най- незначителната точка или запетая от закона да бъде променена. Ако Христос след това е направил нещо друго, тогава Той просто е един долен лъжец, Който казва едно, а върши нещо съвсем друго. Кое в края на краищата да приемем за истина? Или Исус лъже и законът е прикован на кръста и вече е невалиден, или не лъже и законът продължава да стои като вечно мерило за правда и истина. Отговорът отново е наивно простичък.Тъй като Христос е абсолютно невъзможно да лъже, то тогава всички, които проповядват невалидността на Божия закон са в ужасна грешка. Някои пък твърдят, че Исус не бил отменил закона, но го видоизменил. Това е също толкова абсурдно, както и първото твърдение. Не Христос и апостолите промениха Божия закон, а папството (малкият рог) точно така, както предсказваше пророчеството. Въпреки кристално ясните думи на Исус, въпреки ясните декларации и на апостолите, папството дръзва да направи и това. В своята безподобна гордост, римската църква се издигна дотам, че посмя да пипне дори Божия закон, като по този начин се постави дори по-високо от Твореца! Бог видя това и заповяда да се запише. Стотици години по-късно историята потвърди всяка една дума на Божественото предсказание.

Има още един особен момент, върху който пророчеството ни обръща внимание. Казва ни се, че малкият рог “ще замисли да промени времена и закони”. За промяната на Божия закон вече говорихме, но кое време малкият рог ще промени? Този израз можем да го разгледаме в два аспекта.

Първо: Има само едно време, за което Бог претендира като лично Свое и което нарича свято.

“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изход 20:8-11)

Бог ясно декларира, че седмият ден /събота/ е Негов. Следователно никой няма право да прави каквото и да е с това време по собствено усмотрение, защото то е лична собственост на Твореца.То е запазена територия, която Господ пази зорко от човешко посегателство като за целта заповядва седмият ден /събота/ да се освещава. Забележете, че Бог ясно посочва кой е седмият ден, който човеците трябва да освещават, като няколко пъти в стиховете изразът “седмият ден” е заменен със “събота”. А какво означава да се освещава този ден?

“Освещаване”- означава да се извади един предмет от неговата светска употреба и отношение /да се отдели/ и да се постави в служба на Бога / така както скинията и свещениците бяха отделени от другите и служеха за святи цели /Изход 29:44/ Следователно седмият ден /събота/ трябва да се освободи от всякакви светски дела, да се отдели от другите шест дни и да се посвети в свята служба на Бога. Това е Божие изискване, заповед към всички хора в този свят от времето на Адам до края на човешката история. За да подчертае тази истина, Бог постави това изискване като четвърта от десетте заповеди, които изразяват Божията особена воля, валидна за цялото човечество, непроменима и вечна като самия Бог.

А защо трябва да се прави това? В самата заповед ни се посочва и причината. Бог си е почивал в този ден, в края на творческото Си дело. След това е благословил и осветил този ден. “Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата ,които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Битие 2:1-3)

Стиховете ни пренасят в началото на създаването на нашия свят.След като сътвори земята с всичките й красоти в шест буквални дни,текстът ни казва, че в седмия ден Бог си почива.Защо? Да не би да се е уморил? Не...Творецът не познава това състояние (Исая 40:28).Той си почива не поради умора, но за да покаже, че не е една сляпа, непрекъснато действаща природна сила, но е Бог, който действа като Творец в независима свобода и затова си почива, когато пожелае. В своята независимост Владетелят на Вселената избира седмия ден за Своя почивка. Това води до особеното качество на всяка минута от това специално двадесет и четири часово време-то е “благословено и осветено”. Забележете, че за нито един от другите шест дни не е казано подобно нещо. Въпреки че по право цялото време му принадлежи, Бог има единствено претенции към седмия ден. Божието благословение е свързано единствено с този ден. Обърнете внимание, че Бог не благослови самата почивка, а благослови точно определен ден. Ако целият свят почива в избран от него ден, то този ден няма да се превърне от това в тържествена събота. Онова, което прави съботата особен ден, е фактът, че точно в този ден Бог си е починал, а после благословил и осветил. Хората нямат никакво право да променят онова, което Бог е осветил. Така човекът, който се покланя на Бога в това специално време, приема и Неговото благословение.Творецът сякаш ни казва: ”Деца Мои, седмият ден /събота/ е времето на нашата лична среща. В този ден Аз прекратявам обикновената Си работа и го отделям специално за една лична среща с вас. Това трябва да правите и вие. Така в този ден ние ще бъдем заедно в най-тясно общение, а това от своя страна ще ви носи радост и благословения.”Ето тази истина, казана вече много по-ясно и с конкретните думи на самия Небесен Владетел: “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден. И наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа...” ( Исая 58:13,14)

Христос също говореше за предназначението на седмия ден, наречен “събота”.

“И каза им:Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкия Син е господар и на съботата” (Марко 2:27,28)

Забележете, че говорейки за предназначението на съботата, Христос не визира никаква народност! Тя е създадена от Твореца да носи благословение на всеки един човек. Това е изключително ценна истина, която Исус желае да доведе до познание на целия свят. Неговото изказване е забележително и пълно с дълбок смисъл. Днес има много християни, които определено смятат, че съботата /седмият ден/ има отношение единствено към еврейския народ. Така погледнато излиза, че евреите единствени са създадени да се ползват от благословенията на седмия ден. Но думите на Христос говорят точно обратното. Съботата няма национален характер, а общочовешки. Това беше Неговата мисъл, изразена в стиха, който прочетохме по-горе. Съботата е направена за човека, т.е. за всички хора, а не специално някаква определена народност е създадена за съботата. Простичкият пример, който бих предложил като пояснение, е: дрехата се ушива за човека, а не обратно.Съботата е направена за всички хора, а не евреите са създадени за съботата. Това лесно се разбира и от самия произход на съботата. Когато Бог учреди този празник непосредствено след сътворението, не съществуваше никаква нация. Адам и Ева, на които Бог подари съботата още в рая, не принадлежаха към никаква народност. В Стария завет също има ясно указание, че освещението на съботата е задължително не само за евреите, но и за всеки езичник, който приеме правата вяра в живия Бог.“Блажен оня човек, който прави това, и оня човешки син, който се държи за него, който пази съботата да я не оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло...Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги-всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни и държи завета Ми,и тях ще доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом...Защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена. “ (Исая 56:2-7)

Става ясно, че съботата в никакъв случай не касае само еврейския народ.Тя беше поставена в края на творческата седмица като заключителна, връхна точка, като велик паметник на сътворението и няма нищо общо с еврейския народ, със Стария завет или с греха. Ако приемем, че съботата е само за евреите, тогава трябва да приемем, че и раят е само за евреите, истината за сътворението се отнася само за тях, а и бракът, който също беше установен в рая. Тогава трябва да приемем, че и Христос е само за евреите, защото изрично каза, че е единственият Господар на съботата. Но това са абсурди! Съботата /седмият ден от седмицата/ има отношение единствено със сътворението на нашия свят и е вменена за свято време от Твореца, валидно за всички хора, за всички времена. Христос каза, че докато земята и небето съществуват и заповедта за освещаването на седмия ден ще стои. И понеже небето и земята са пред очите ни, а Христос не може да лъже, тогава решително и сериозно трябва да ревизираме позициите си по този въпрос, ако те противоречат на ясните декларации на Бога.

Чрез Библията ние стигаме до още по-вълнуващото и впечатляващо откритие-съботата ще продължи да се празнува като свят ден и на новата земя- през цялата вечност! Това наистина е знаменателно откритие.“Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред мене,казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.”

И ако съботата имаше някакво специално отношение единствено към евреите, тогава напълно е необяснимо защо на новата земя ще се празнува от всички изкупени? Нима на новата земя ще има само евреи? Това също е поредният абсурд, който недвусмислено показва истинското предназначение на съботната заповед. Тя е валидна за всички хора, за целия свят.

И още нещо.Най-яркото доказателство, че не Христос и апостолите са променили изискванията към съботата, е впечатляващото пророчество на Даниил. Лично ангел от небето каза на пророка, че това ще направи малкият рог; че ще дойде време и този малък рог ще замисли да промени Божия закон и по-специално-святото време за поклонение. Така, както вече изяснихме, заповедта за освещаването на съботата, като част от Божия закон, е вечна и непроменима, както и останалите девет от него. Нито Христос, нито апостолите са проповядвали нещо друго. Пророчеството обаче ни казва, че малкият рог ще планира да промени точно това специално време за поклонение. Да видим дали папството е променило специално тази заповед, така както говореше Божественото предсказание.

Днес една голяма част от християнския свят празнува първия ден от седмицата /неделя/ като четвърта заповед от Божия закон, вместо седмия ден /съботата/. Защо? Вече обяснихме, че нито Христос, нито апостолите са говорили някога за подобна промяна, нито пък са я направили. Но тогава кой? Пророчеството на Данаил ни казва- това е малкият рог или папството. Историята потвърждава същото.

Ако надникнем в страниците на историята на ранната християнска църква, ще видим, че почти сто години след смъртта на Христос не са провеждани никакви обсъждания по въпроса за съботата.Този въпросе бил ясен за апостолската църква и неподлежащ на дискусия. Църквата е все още чиста и неопетнена. Бог обаче показа на ап.Павел дълбокото отстъпление, което ще настъпи в църквата след смъртта на апостолите. “ Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святия Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога ,която Той придоби със собствената Си кръв. Аз зная,че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се надигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.” /Деяния 20:28,29/

Така и стана. След смъртта на апостолите през втори, трети и четвърти век започват люти спорове по отношение на съботата, което ни показва, че това е времето, в което някой се е опитал да ревизира Божието изискване за освещение на седмия ден и да въведе нов ден за поклонение. Кой? Кой смее да прави това? Разбира се, малкият рог! Как е успял да го стори? Ето как.

Между I и III век настъпват решителни промени в християнската практика и обредна служба. За по-малко от двеста години църквата става неузнаваема. През това време са посяти семената на повечето небиблейски учения, които по-късно избуяват и раждат своите отровни плодове. Промяната на съботата в неделя е само едно от измененията, които се появяват по онова време. Пазенето на неделята е въведено в християнската църква по съвсем безобиден начин, а първите застъпници на тази практика сигурно и не са си помисляли, че неделята ще заеме мястото на святата събота. Те започват да празнуват неделята през II век по времето на имп.Адриан. Това правят, за да се разграничат по някакъв начин от евреите, които императорът жестоко преследва поради техните непрекъснати бунтове против римските им господари.Тъй като съботата е отличителният белег на евреите, Адриан смята всеки пазител на този ден за евреин, без да прави и най-малък опит да разграничи юдеи от християни. По този начин, без да са виновни и християните, които също празнуват съботата, са подложени на същите репресивни мерки, както юдеите. В опит да се разграничат от тях и да избегнат гоненията, тогавашните римски християни започват да пазят неделния ден, освен съботния. Неделният празник обаче не заменя веднага съботната наредба, а я допълва. Няколко века християните съблюдавали и двата дни. Много ранно-християнски автори говорят за това.“Спазвайте празниците на Съботата и на Господния ден, защото първият е празник, паметник на Сътворението, а вторият-на възкресението!”

“Нека слугите да работят пет дни, но в Събота и в Господния ден нека си почиват и се радват на правото да отидат на църква, за да бъдат наставлявани и обучавани в благочестието.”

/Из”Законник на Светите апостоли”/

“Тогава с какви очи гледате на Господния ден, вие,които не уважавате и не почитате съботата! Не знаете ли ,че тези дни са като две сестри?

/Григорий Нисийски 331-393.Из кн.”За изобличаването.”/

От тези цитати разбираме, че църквата пази както съботата, така и неделята в продължение на няколко века. Постепенно обаче съботата започва все повече и повече да губи своето значение, а неделята обратно-придобива все по-голяма стойност, докато идва времето, когато съботата е напълно забравена.Трябва непременно да подчертаем,че тази подмяна на стойностите е особено подчертана в римската църква. Докато за първите християни съботата е ден на радост и свято общение с Бога,в Рим съботният ден е обявен за пост и така става ден на мрачно настроение и печал.За сметка на това неделята,която е официалният празник на римските слънцепоклонници и която се празнува много тържествено,става някакси естествено и слънчев празник за християните.Така народът все повече мразел съботата, а очаквал с нетърпение веселието в неделята.Това отношение проправило пътя към пълното пренебрегване на съботата и празнуването на неделята.Забележително е изказването на древния историк Созимен ,починал през 440 год. “Хората в Константинопол и почти навсякъде другаде се събират в събота,както и в първия ден на седмицата,нещо,което не се прави в Рим и Александрия.”

Не е ли впечатляващо това изказване?! Почти 400 год.след смъртта на Христос всички християнски църкви по света продължават да пазят съботата с изключение на Рим и Александрия, които пазят вече единствено неделята. Когато институцията на Римската църква укрепва своята власт и влияние над другите църкви, заедно с влиянието се разпространява и обичаят поклонението на Бога да се извършва в неделя.

Първият закон в полза на неделята е едиктът на имп. Константин, издаден на 7 март 321 год. Когато приема християнството в началото на IVвек, той прави опит да обедини цялата си империя в християнската вяра.Тъй като повечето от поданиците му са езичници, привикнали да живеят според езическите си обичаи и празненства, Константин използва цялото си влияние, за да ги улесни в приемането на християнската вяра. С проницателния си поглед на умен политик, наблюдавайки поведението на християни и езичници, той намира разрешението на дилемата като издава закон за задължителна почивка на всички в първия ден на седмицата /неделята/. При положение, че християни и езичници празнуват един и същи ден, за езичниците ще бъде много по-лесно да приемат християнството и да се присъединят към църквата. А защо неделята, а не съботата? Защото това е денят, който се празнува много тържествено в цялата империя в чест на бог Митра, т.е.слънцето. Християните празнуват седмия ден /съботата/, но тъй като тези две противоположни вероизповедания се развиват в една и съща интелектуална и морална посока, за изповядващия една от двете религии не е представлявало значителен проблем да премине от едната в другата.В случая компромис трябва да направят християните, за да помогнат на своите братя езичници. Константин разбира, че това ще стане лесно и се надява, че създаването на един общ ден за празник ще бъде оценен положително, както от езичници, така и от християни. Самият текст на закона обаче е формулиран на нехристиянски език, което показва истинската вяра на “християнския” император. Ето и самият текст :”В почитаемия ден на слънцето нека държавните ръководители и хората, които живеят по градовете...почиват и нека всички работилници са затворени.” Законът обаче освобождавал земеделците, на които било позволено да работят в неделя, поради естеството на техния труд. Виждаме,че този закон има повече граждански,отколкото религиозен характер, но пътят за приемане на неделята е проправен. Вече и езичници, и християни празнуват в един и същи ден-неделя. Но вместо по този начин да бъдат обърнати в новата вяра, езичниците внасят в църквата своите езически обичаи, при което християнството се покварява все по-силно и по-силно. През IV самата църква вече взема следното решение:”Християните не трябва да юдействат и да не правят нищо в съботния ден, но напротив да работят. Господния ден обаче те трябва да почитат по особен начин, като християни и ако е възможно, да не вършат нищо през този ден. Ако се разбере, че постъпват според еврейските обичаи, такива да бъдат отхвърляни от Христа!” / Из книгата “История на църковните събори”/

През VIII век започват да се “откриват” и странни, неизвестни дотогава документи, които твърдят, че са древни и автентични и които учат, че Самият Исус е преместил святостта на седмия ден-събота , върху неделята-първия ден. Един от тях, известен като “писмо от небето”, учи, че сам Исус бил предупредил, че ако жена работи в неделя, крилати змии ще долетят при нея и ще изтръгнат гърдите й! По същото време църквата налага много строги закони за спазването на неделния ден. На някои места човек можел да бъде осъден на седем дни самоналожено наказание само затова, че си е измил косата в неделя!

Една друга причина, предизвикала приемането на неделята, е разпространението на езическите философии на гностицизма и платонизма.Тези философски школи започнали да вземат връх в християнската църква от първите векове. Според тях денят за поклонение е неделя-денят на слънцето, тяхното божество. Мнозина от хрисктиянските автори са силно повлияни от гностичната и Платоновата философия. Особено силно това се чувства в Рим.

Когато разглеждаме въпроса за промяната на почивния ден от събота в неделя, най-интересното откритие, което ще направим, е че самата католическа църква официално и с гордост признава, че точно тя е извършила тази промяна. Така че няма да ни е много трудно да доказваме тази истина. Ето някои впечатляващи декларации на представители на римската църква. На вселенския събор в Трент (1545-1563), свикан от папата, за да спре разпространяващия се навред протестантизъм, Гаспар де Фосо, архиепископ на Реджио, в едно свое обръщение от 18 януари 1562 год. казва така: ”Авторитетът на църквата е илюстриран най-ясно от Писанията; понеже, докато от една страна тя (църквата) ги препоръчва, заявява, че са Божествени и ни препоръчва да ги четем...от друга страна законовите наредби в Писанията, преподавани от Господа, са престанали по силата на същия този авторитет (църквата). Съботата, най-славният ден в закона, бе променена в Господния ден...Тези и други подобни въпроси не са престанали по силата на християнското учение, понеже Христос каза, че е дошъл да изпълни, а не да разруши закона, но те са били променени от авторитета на църквата.”