Краят на земната трагедия

Заставал ли си някога сам край морето в ясна звездна нощ и поглеждал ли си нагоре към обсипания с безброй звезди величествен небосвод? Небесната красота те омайва, а необятността на звездното небе те изпълва с чувство на самотност и обреченост.С всяка клетка на цялото си същество усещаш своята незначителност. В сравнение с този огромен космос се чувстваш безкрайно малък, дребен и нищожен. Ти стоиш смълчан на една малка, бързодвижеща се планета без предпазен колан, придържан към нея единствено от една невидима и неоткрита досега от никой сила, наречена гравитация. А какво щеше да стане, ако тази невидима сила би изневерила и нарушила своите досега непоклатими стойности? И какво би станало, ако една от тези милиарди звезди над теб внезапно срещнеше пътя си с твоя? Питал ли си се кой всъщност придържа звездите в техните орбити? Представи си, че трябваше да извикаш в нощта:”Има ли там някой горе?” Дали ще чуе някой там горе твоя глас, дали ще отговори на парещите ти въпроси ? Или ще ти отговори само тихият плясък на неуморните пенести вълни и ужасяващото ледено мълчание на звездите? Има ли някой там отвъд? Има ли въобще някой там горе? Има ли нечия ръка, поставена върху командния пулт на тайнствения Универс, в който ти се намираш? НАПРАВЛЯВА ЛИ ГО НЯКОЙ ?

Това е въпросът, който е занимавал много умове през цялата човешка история, занимава ги и днес. Но категоричен отговор и досега няма. Тайните на безбрежния Универс са толкова много и толкова отчайващо трудни, че трябва смирено да наведем глави и да признаем, че на този въпрос отговорът е вън от човешките възможности. Затова пък Библията съвсем ясно и недвусмислено отговаря на нашето питане. Една личност застава пред човека и заявява категорично:“Аз създадох земята и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество.” (Исая 45:12)

Ето верният отговор! На командния пулт на Вселената стои нейният Създател, който контролира и поддържа всичко. Да, скъпи читателю, там горе има Някой! Всичко е под контрол и няма място за тревога. Това убеждение ще се затвърди у теб още повече, когато разбереш, че Неговото върховно внимание е насочено точно към нашата малка планета земя, защото тя единствена от всички светове е в бунт срещу своя Творец. Беззаконията, които се вършат на нея, ужасното зло, което се е настанило трайно в душите и сърцата на земния жител, изпълват бащиното сърце на Бога с огромна мъка и тревога.Той добре знае, че болестта, от която е заразен човекът е смъртоносна. От всички разумни същества в целия Универс, от всички Негови деца, ние единствени сме застрашени от смъртта. Съществува съвсем реална опасност да ни изгуби завинаги. Сега вече, скъпи читателю, разбираш ли защо нашата малка и незначителна планета е привлякла върховното внимание на Бога и на цялата Вселена? И това е напълно разбираемо за нас.Точно така, както ние бихме посветили цялото си време, любов, внимание и грижи към болното си дете, така и Бог прави същото. Нещо повече, за да ни спаси от сигурна гибел, в лицето на Исус Христос , Той пожертва Себе Си. Това беше единственото възможно лекарство за нашата болест и Бог изпрати Христос да ни го донесе. И това е най-великата вест на Библията. Въпреки че сме смъртоносно болни, нашият Баща ни предлага едно лекарство, което би ни спасило от проклятието на греха. Лекарството е безплатно, но истинската му цена е неизмерима.Трагичното е, че малко хора приемат това лекарство. В по-голямата си част земният жител отказва лечение и продължава да върви упорито против Бога и да върши злини от всякакъв характер.Но чрез пророците Си Творецът изпрати Своето послание до упоритите и твърдоглави земни жители, в което ясно показва отношението си към злото. Показа им ясно и недвусмислено, че идва време за равносметка, за съд: “Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му. Понеже това е всичко за човека. Защото относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.” ( Еклисиаст 12:13,14)

Тази истина за великия Божии съд Бог разкри на много от Своите пророци, а на Даниил даде да види и величественото откриване на този съд.“Гледах догдето се положиха престоли и Старият по дни седна... Съдилището се откри и книгите се отвориха” (Даниил 7:10)

Досиетата на земните жители са разпечатани и всичките им дела, които са съхранени грижливо там, било то добри или зли, са представени пред Небесния съд. Интересната и вълнуваща вест за нас е, че Даниил ни дава информация и относно крайния изход на процеса.

“ Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно... Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът беше убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото за другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им, обаче се продължи до време и година.” ( Даниил7:8,11,12)

Не е ли това една зашеметяваща вест?! Съдът ще произнесе смъртна присъда против подтисника на Божия народ / малкия рог/. Дори на Даниил беше показана екзекуцията му. Разбира се, това ни най-малко не означава, че изпълнението на присъдата ще започне веднага след взетото решение.Това, което Даниил вижда, е окончателно взетото решение на съда относно съдбата на малкия рог, а не самото събитие, което ще последва по-късно. Прави впечатление, че акцентът на вестта, която иска да ни предаде пророкът, е насочен към истината за пълното и окончателно унищожение на четвъртия звяр и малкия рог, който е на главата му. Това е постигнато като съдбата на предишните три царства и е поставена в ярък контраст със съдбата на четвъртото животно и малкия рог. Унищожението на четвъртия звяр е тотално, без остатък, докато унищожението на първите три звяра е само частично и всеки от тях преминава в следващия звяр. Точно това е смисълът на арамейския израз: “животът им обаче се продължи до време и година”. В исторически план ние можем да видим как прецизно точно се изпълни и това Божествено предсказание. Вавилон продължи да бъде важен търговски център и след сгромолясването на халдейското царство. При Кир Велики и дори при Александър Македонски, той запази определени позиции, а културата и постиженията на халдеите преминаха и в живота на всички останали царства, за да стигнат чак до наше време.

В предишните теми вече говорихме за многостраннитепознания на халдейските учени, чиито открития се ползват и до днес / шестдесетичните мерки/. Същото можем да кажем и за персите, които запазват своята физиономия цели няколко века след разгрома, който им нанася Александър Македонски, а корените на много съвременни източни религии водят началото си от Персия. Що се отнася за гърците, е напълно излишно да говорим, защото те съществуват и до днес. Не е така обаче при Римската империя, която е символизирана с четвъртия звяр в пророчеството и според което нейното унищожение трябва да е пълно. Историята ни казва, че след “ Великото преселение на народите”римският народ изчезва заедно с културата, която е създал. Днешните римски граждани нямат нищо общо с древните римляни, а са потомци на варварите. Виждаме, че както предсказваше пророчеството, така и стана в историята- унищожението на римската цивилизация е пълно. Не е ли удивително всичко това?! Фактът, че пророчеството за съдбата на тези четири велики империи се е изпълнило поразително точно, ни показва,че и останалата част от това предсказание, описващо гибелта на малкия рог, ще се изпълни в определеното от Бога време.Това е и основната идея на посланието, представена ни чрез съпоставяето на съдбите на трите звяра със съдбата на четвъртия звяр и малкия рог. Ако всичко е станало така, както Бог е предсказал, тогава Божият народ не трябва да се смущава и страхува от силата и властта на малкия рог. Колкото и невероятно да изглежда сега, неговата гибел е предречена и нищо не може да попречи на Твореца да я осъществи в определеното време. Колко тържествено и категорично звучат думите на Даниил:

“Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време. Но когато съдилището ще заседава ,ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.” (Даниил7:25,26)

Малкият рог ще извърши много злини- от страшни по-страшни,но идва време,когато небесният съд се произнася и определя смъртна присъда за неговите ужасни дела.Съдилището се открива, за да отнеме неограничената васт, която той си е присвоил и ще я предаде в ръцете на тези, които наистина я заслужават. Първо на нейният законен владетел-Христос.“Гледах в нощните видения, и ето един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.” (Даниил 7:13,14)

След това почит, уважение и вечна слава получават и всички Негови последователи:

“А царството и владичеството,и величието на царствата,които са под цялото небе,ще се дадат на людете,които са светиите на Всевишния,Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.” (Даниил7:27)

И това е краят! Краят на битките, краят на сълзите, краят на злото, краят на дългата човешка трагедия. Краят на един бунтовен свят, който завършва своята история...

Тази истина за пълното унищожение на злото и за вечното царуване на светиите на Всевишния Бог е разкрил и на други пророци. Древният пр.Асаф ни предава това по впечатляващ начин:“ Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре, и земята,за да съди людете Си казвайки: Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви. И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия.” (Псалм 50:1-3)

Господ откри на този пророк времето, когато ще приключи със Своето мълчание и ще се намеси драстично в историята на нашия свят.Сега все още Бог мълчи и чака. Какво чака? (2Петрово 3:9)

“Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат до покаяние.”

Ето я голямата и важна истина. Господ е обещал да сложи край на злото и на греха в този свят. И Той не е забравил обещанието Си. Това просто е невъзможно! Вие можете ли да забравите собственото си дете, ако знаете, че то е в чужди ръце и търпи жестоки трудности и изпитания? Какво ли не бихте дали час по-скоро да го освободите и върнете при себе си? И ако ние, които сме зли и безсърдечни, можем така да страдаме за децата си, колко повече Бог! Но нашият Небесен Баща все още търпи и чака грешния човек да осмисли своето поведение и да се покае. Колко неправди се вършат всеки ден по земята - представа нямаме! И всичко това Господ го вижда. Защо тогава не се намесва? Защо мълчи? Ап. Петър ни даде отговора. Защото Неговата преждевременна намеса би означавала сигурна гибел за милиони хора, които все още не са чули добрата вест за спасение и вечен живот. Огромната Му любов към нас го кара все още да търпи, да умолява и чака .Но идва време, когато Божието мълчание ще свърши. Когато Евангелието достигне до всеки земен жител и всеки се определи на чия страна да застане-на Христос или на Сатана-тогава Господ няма да чака повече една секунда.Тогава този свят ще е преминал границата на свото беззаконие и Божията намеса ще стане просто задължителна. Ето как ни предтавя тази истина и пр.Исая: “Гордото носене на човека ще се наведе и надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден . И идолите съвсем ще изчезнат, и човеците ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята, поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята. В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите , поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.” (Исая 2:17-21)

В онзи ден, когато Господ ще прекрати Своето мълчание и ще дойде, за да сложи край на злото и да възнагради Своите последователи, в онзи страшен и тържествен ден...човешката гордост и високоумие най-после ще се наведат. Гордото, надигнато и богохулно поведение на човеците най-после ще престане. И тогава хората ще влязат в пещерите и дупките на скалите, за да се скрият от Този, на Когото до сега са се подигравали, на Когото са се присмивали и дръзко са презирали. Смехът и подигравките ще престанат. Само див страх и ужас ще сковава сърцата им. Нещата, на които са уповавали и са се кланяли в този свят-богатство, слава, власт-ще станат съвсем ненужни. Освободени от магическата сила на Сатана, съвсем ясно ще разберат, че са извършили най-страшното и ужасно безумие в своя живот-отрекли са се от Твореца, от своя Баща! Презряли са Неговата безкрайно ценна и свята жертва в лицето на Исус Христос и са живели в бунт срещу Него.Настоятелният Божий глас, който дълго е умолявал за промяна и койте те съвсем съзнателно са отхвърляли в живота си,сега ще престане.Едва сега човеците ще разбират,че са направили своя фатален избор,като са решили да служат на дявола, а не на Христос. Но разкаянието им ще бъде много късно...То, разбира се, не е плод на желание за промяна, желание за един друг чист и свят живот, то е разкаяние от страх. Ако биха могли някакси да избегнат ужасната присъда, те отново биха продължили да живеят по същия начин, както и преди. И Господ знае това. Той не може да бъде заблуден от лицемерното им поведение, от неискрените им молби за прощение. Маските вече са свалени, театърът е свършил. Започва съдът. И тогава настъпва последното сбогуване.

Сбогом, народи, с вашите веселби, с разюздания ви живот, с вашите постижения, но и с вашите падения; с чудото на техническия прогрес, но и със смъртоносните бомби и ракети. Вие все нямахте време да потърсите Христа. Отхвърлихте Го в живота си, но сега краят е дошъл...

Сбогом, крале, царе и президенти, богати и бедни, учени и неучени. Вие никога не намерихте време да потърсите Христа и да предадете живота си в Неговите ръце. Винаги имахте проблеми, които отнемаха цялото ви време, а за Христос и Неговите велики истини така не отделихте и минутка. Но сега краят е дошъл...и колко нищожни, празни и суетни ви се виждат всички неща, които са стоели като преграда между вас и Христос. Но за промяна вече е много късно...

Сбогом и вие, млади хора, които изгаряхте от желание за повече удоволствия. Които не мислехте за нищо друго, освен как по-добре да се забавлявате, да изпиете до дъно чашата на удоволствието, да направите живота си непрекъснат празник. Вие отхвърлихте Исус и Неговата покана за идеализъм, морална чистота, честност и справедливост. Изхабихте младежката си енергия в дискотеки и барове, отровихте телата си с цигари, наркотици и алкохол; похабихте младия си живот в празни и суетни неща, а вечния живот и вечната младост, които ви обещаваше Христос, презряхте...Но сега краят на всичко е дошъл. За нищо друго вече няма време.

Сбогом и вие, стари хора. Живяхте дълго на този свят, но защо ли? Животът ви вече си отива, а вие така и не можахте да различите и оцените кое наистина е ценно и кое нищожно. Кое е праведно и истинно и кое измама и лъжа. Цял един живот не можахте да разберете, че изгубиш ли Христос-губиш всичко! Обременихте живота си с непрекъснати грижи за деца и внуци, а за Този, Който ви даваше живот и здраве и Който даде живота си за вас-за Него все нямаше време...Сега краят е дошъл. Време за преосмисляне няма.

Сбогом и вие, страхливи хора, които никога не намерихте сили и кураж да застанете здраво на страната на Христос и открито и смело да изповядате вярата си в Него.Вие се страхувахте от подигравки и укори, страхувахте се да не би да загубите авторитета и служебното си положение.Не пожелахте да носите кръста на християнството, а спокойствието си осигурявахте с непрекъснати компромиси. Желаехте да служите на двама господари, но сега, когато краят е дошъл, разбирате, че през цялото време сте служили само на един, но той не е бил Христос...

Сбогом и на вас, полу-вярващи хора, които се задоволявахте само с емоционалната страна на религията-хубавите песни, хубавите проповеди, хубавото настроение в дни на богослужения и празници, но никога не последвахте ИсусХристос докрай. Никога не се отрекохте от себе си и не жертвахте за Него време, любов, средства. Обичахте Исус, но себе си обичахте повече. Вашата полувяра всъщност сега се оказва неверие. Вечният живот, с когото така дълго флиртувахте, сега ви се изплъзва завинаги...

Сбогом и вие, фалшиви благочестивци, които се задоволявахте само с вид на благочестие, с добри маниери и предвзети усмивки, но никога не вкусихте от силата на истинското благочестие. Никога не разбрахте какво значи да живееш истински благочестив живот. Живот за другите. Егоизъм и тесногръдие са парирали всяко ваше желание за добро и помощ и са направили от душата ви една безводна пустиня, неспособна да дава живот. В този свят, където от всякъде страданието викаше за помощ, вие се затворяхте в собствените си черупчици и се опитвахте с всички сили да пазите собствените си притежания, да не би случайно да помогнете на някого другиго и така да се ощетите. Вие не бяхте лоши хора. Не вършехте злини като другите. Но и нищо добро не направихте за околните. Издигнахте себе си в идол, на когото се кланяхте през целия си живот. Но за такива хора място на небето просто няма...

Сбогом и вие, полу-послушни християни, които бяхте послушни само на онези принципи, които ви допадаха, а онова, което влизаше в противоречие с вашите обичаи, с вашите интереси, с вашите желания и вкусове-него отхвърляхте и не желаехте да го приемете. Направихте ваше си учение и го поставихте на мястото на чистото евангелие на Христос. По този начин изкривихте, изопачихте истината и подведохте много хора да вярват, че точно това е християнството. Но вие жестоко излъгахте както себе си, така и хиляди други.Сбогом!...

Сбогом и вие, хладки християни, които преминахте живота си доволни от познанието на истината, но не позволихте на тази истина да ви промени и освети. Вие заключихте тази истина със седем катинара, докато другите умираха без нея. Накрая с ужас ще установите, че светилниците ви са изгаснали, а друго масло няма откъде да купите. Дълго ще блъскате на затворените врати, но единственият отговор, който ще чуете от Христос е следният:”Истина ви казвам: Не ви познавам “

Сбогом и вие, фалшиви служители на религията, които превърнахте вярата в Исуса само в мръсна търговия и печалбарство...

Сбогом, безгрижно и неверно човечество! Ти бе безразлично към поканата на Исус Христос.Ти бе безразлично към Неговата жертва- сметна за просто нещо пролятата на Голгота кръв.Ти не пожела божествените принципи, отхвърли ги от живота си. Ти живя с удоволствия и грехове, трупане на богатства и харченето им. Сбогом, човечество, за което суетните и празни неща бяха по-важни, отколкото посвещението на Господа. Вещите и материалните придобивки заемаха централно място в ежедневието ти и сега вечният живот, който така леко отхвърли се изплъзва от ръцете ти завинаги...Завинаги!

Ето така завършва Даниил 7гл.-с пълното унищожение на злото и злите и екрайния триумф на последователите на Христос.Спомнете си,че точно така завършваше и Даниил- 2 гл. След като ни пренесе през върховете и падението на световните империи, пророчеството достигна връхната си точка с падането на един голям камък по свръхестествен начин, който смаза всички земни царства, а сам той се установи завинаги на земята. Пророкът обясни значението на това знаменателно събитие:” И в дните на ония царе, небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва до века.” (Даниил2:44)

В Даниил 7гл. пророчеството ни пренася през политическите сцени за втори път, като допълва с нови картини трагичния ход на средновековното християнство и достига връхната си точка със съда в небето. Този съд се извършва точно в определено време и неговата задача е да осъди злото и оправдае искрените Христови последователи. В края на своето заседание съдът постановява, да се отнеме владичеството на малкия рог, да се изтреби и погуби докрай “А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват. “ (Даниил7:27)

За втори път Бог ни представя тази впечатляваща истина, за да ни увери в Своята любов и крайния триумф на всички Негови искрени последователи. Изключително интересна и своеобразна е и самата структура на Даниил 7 гл. Стиховете непрекъснато ни пренасят от земята към небето и обратно.

2-8 11,12 15-22

Така се установява една тайнствена връзка между участта на земните жители и небесния порядък. Като преминава непрекъснато от земята към небето и обратно, пророкът желае да ни представи великата истина за неразделната връзка между земното и небесното семейство. Всичко, което става на земята, се отразява на небето. Бог не е безразличен към земната ни участ, а живо се интересува от нас и взема дейно участие в крайното ни освобождение. По този начин пр.Даниил желае също да подготви своите читатели за невероятната вест-вестта за сигурността на едно небесно царство за хората от земята. Това е главният урок от глава седма,записан в самото сърце на книгата на пр.Даниил.Какъв урок обаче е само това! И каква надежда има само в него! И тя,скъпи читателю, е сигурна надежда,надежда без илюзии. Историческото изпълнение на всички подробности от Божественото предсказание до тук ни дават абсолютната гаранция, че и това, което остава да се сбъдне от пророчеството в определеното от Бога време, ще стане. И няма сила във Вселената, която да попречи на Твореца да осъществи Своят план.

Тези велики истини, които Бог разкри на пр.Даниил във видението му разтърсиха пророка из основи. Ето как завършва той:”Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.” (Даниил7:28)

Скъпи читателю, всичко което и аз бих ти пожелал от цялото си сърце, е да запазиш и ти тези истини дълбоко в своето сърце. И когато дойдат тревоги, злини и неприятности в живота ти, спомни си за великите истини от Даниил 7 гл. Помни, че скоро всичко това ще свърши, и после започва вечноста...Помни това!

Причина и следствие

С тази тема започваме изследването на Даниил 8 гл.Със своите забележителни пророчества тя е не по-малко вълнуваща и впечатляваща от предходната. В това вие ще се убедите по един категоричен начин и то много бързо.Истините, които Бог ще ни разкрива чрез пророка, са толкова смайващи и дълбоко разтърсващи, че човек просто усеща реалното Божие присъствие, както в живота на света, така и в своята лична орбита.Това е чудно преживяване, което изпълва живота с радост, утеха и надежда. Трябва отсега да кажем, че в Даниил 8 гл.е записано и едно от най-чудните, най-смайващите и удивителни пророчества в цялата Библия, което ще имаме удоволствието и привилегията да изследваме по-късно. Бог ще ни покаже също едно много важно събитие, което в момента се извършва в небето и което ясно сочи към приближаващия край на световната история. Това събитие е свързано с изключително добри вести за Божия народ, но в същото време и с много лоши за “малкия рог” и неговите последователи.Трябва да знаем още, че вестта дадена ни в Даниил 8 и 9 гл., е връхна точка на цялото пророческо послание, което ни се дава в тази книга. Е, време е вече да нагазим във водите на Даниил 8 гл.

“В третата година от царуването на цар Валтасара, видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.” ( Даниил 8:1)

След видението, което пророкът получи и което ние намираме записано в седмата глава на неговата книга, Даниил остана смутен и силно разтревожен. До това състояние го доведоха смайващите пророчества,които Бог му разкри. Истината за появата на една мощна богохулна сила, която ще преследва, угнетява и побеждава светиите на Всевишния и то през един много дълъг период от време, го сломи, ограби съня и мира му. Той недоумяваше, защо Бог ще позволи да се случи това с Неговия народ! Защо ще позволи това толкова дълго страдание на тези, които най-много обича? Неговият ум е парализиран, неспособен да даде никакво задоволително обяснение. С мъка, бавно и почти насила пророкът записва вестите, дадени му от Бога. Всичко в него се бунтува, но Даниил е свикнал да се покорява безпрекословно на Създателя и това е било винаги решаващо в неговото поведение.Така е и сега.Той записва вестите, но Бог вижда треперещата му ръка, вижда вълненията и страховете му, вижда копнежа му да вникне по-дълбоко във вътрешния свят на своя Бог и да разбере поведението и плановете Му. И две години по-късно пророкът получава друго видение, в което Създателят отговаря на парещите му въпроси.

Това е третото голямо пророческо видение на Даниил. Първото беше описано в Даниил 2 гл., второто- в Даниил 7 гл.и третото- в Даниил 8 гл. Последното е получено в третата година от царуването на вавилонския цар Валтасар- 551 г. Пр. Хр. Как започва самото видение?

“Видях във видението, (а когато видях, бях в палата Суза, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай ),... “ (Даниил 8:2)

Пророкът започва с мястото, където се намира по време на самото видение.Това е зимната столица на Мидо- Персийската империя- град Суза.От текста не става ясно дали Даниил е пренесен във видение, или физически е присъствал там. Разбира се,това не е и толкова важно, но са много важни географските данни, които ни представя пророкът и които ни въвеждат в пророчеството. Споменати са гр.Суза и потокът Улай. Както вече казахме, гр.Суза е зимната столица на Мидо-Персийското царство. Градът е разположен на по-малко от двеста километра на изток от Вавилон и по-късно става една от най-богатите столици на Персийското царство.Там персийските монарси са трупали и съхранявали своите безчетни богатства. Градът също е любимото им място за отдих и почивка, любимата им резиденция. Потокът Улай е изкуствено прокопан канал, широк около 300 м., който разделя двата народа, населяващи царството на мидяни и перси. По този начин Бог ни разкрива, че всички останали събития в пророчеството ще трябва да отчитаме след появата на втората световна империя-Мидо-Персия. Вавилон вече ще бъде пропуснат в следващите пророчески картини.

Сега да преминем крачка напред.” ...прочее, подигнах очите си и видях, и ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога;роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после. Видях,че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво. А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила. И видях,че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна,големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища.” (Даниил 8:3-8)

Най-напред пред очите на пророка се появява едър овен.Този овен е забележителен с това, че има два дълги рога, и единият рог е по-висок от другия. Странното при овена е, че точно по-високият рог израстна по-късно, но въпреки това успя да надмине другия по височина. Този овен боде с рогата си в три посоки- запад, север и юг и никой не може да устои на силата му. Тези негови победи го правят горделив и надменен. Но после на сцената се появява голям козел, който идва от запад и се движи с такава бързина, че копитата му не опират в земята.Този козел има само един рог на главата си, но рогът е изключителен! Даниил видя, че това е един много специален рог и той го нарича “бележит”. После пророкът вижда как козелът връхлита като буря върху овена с двата рога и го помита без остатък.Това е повод козелът да се възвеличи твърде много. Гордостта от бляскавите му победи го завладява напълно. Но когато е на върха на славата си, най-неочаквано този бележит рог се счупва и вместо него излизат четири други рога.

Каква интересна и динамична картина! Даниил, който е още под впечатлението от онези фантастични и страшни зверове, които механично следваха един след друг в предишното му видение, сега вижда нещо съвсем различно. Тук вече няма уродливи чудовища, а две домашни животни-едър овен и наперен козел, вкопчени в смъртоносна битка. Какво означава всичко това? Даниил гори от желание да разбере истинския смисъл на Божието послание “И когато аз, аз Даниил видях видението, поисках да го разбера.” (Даниил 8:15 )

Имали ли сте случаи, когато вашите деца прекъсват за момент изучаването на своите уроци и с доверие търсят помощ при вас за неща, които не разбират? И тогава вие им помагате с удоволствие. В подобна ситуация изпада и Даниил. Той не може да разтълкува картините от видението и търси помощ от своя небесен Баща. Каква голяма истина се крие тук! Забележете, дори този велик пророк е безсилен да обясни пророческата вест на Бога, докато сам Той не му я обясни.Това за пореден път ни показва, че човек колкото и да е мъдър, си остава неспособен да разбира закодираните послания на Твореца, ако сам Той не му ги разкрие.

Другата истина е, че Бог разкрива тайните на Своите пророчества само на тези, които копнеят с цялата си душа и сърце да ги разберат и после да ги следват в живота си. Даниил беше един от тези хора. Затова и Бог отговаря на молбата му.”И, ето, застана пред мене нещо като човешки образ; и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай и рече:Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.” (Даниил 8:15,16)

Текста поражда в нас два въпроса. Кой е този Гавриил, който трябва да обясни пророчеството на Даниил и кой е този, който му заповядва да стори това? Ще вземем един текст от евангелието на Лука, който ще ни даде единия отговор. “А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът в отговор му каза:Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.”