Културно-историческото наследство

3.10. Културно-историческото наследство

• 
  Участък № 1: Видин – Димово – от км 3+757 до км 39+480 и Участък № 2: Димово – Бела - Ружинци – от км 39+480 до км 61+750;
  
• 
  Участък № 3: Ружинци – Монтана – от км 61+750 до км 102+060;
  
• 
  Участък № 4: Монтана – Враца – от км 111+305.50 до км 140+008.
  

Потенциалните въздействия върху обектите на културното наследство са резултат от извършването на всички основни и спомагателни дейности и изграждането на съоръжения, които се предвиждат от проекта на всички етапи от неговата реализация. Идентификацията на очакваните въздействия от модернизацията на пътя Видин – Враца ще се направи на базата на предоставените данни за проектираните специфични дейности и съоръжения.

Една и съща дейност може да оказва различно въздействие върху различните обекти на културното наследство, които се явяват рецептори на тези въздействия. Тези различия се определят най-вече от местоположението на обекта спрямо проектното трасе и сервитутната зона на всички основни и спомагателни съоръжения и предвижданите строителни дейности. Обектите на културното наследство са неизменно свързани с ландшафта и по своята същност най-често представляват елемент на почвения седимент. Поради своите специфики те се отличават от другите рецептори на въздействие (като например води, въздух, почви, ландшафт, растителен и животински свят) по няколко направления: те са пряко засегнати при провеждането на строителни и изкопни дейности; тяхното нарушение е необратим процес, възстановяването и стратиграфска ситуация е невъзможно, при което загубата на информацията за тях е безвъзвратна.

В тази връзка определянето на оценката на въздействията върху обекти на културното наследство трябва да бъде направена като се отчетат чувствителността на рецептора (вид на обект, значимост в културно-исторически аспект и местоположението му спрямо сервитута) и степента на въздействие (вид на предвижданите строителни работи).

В процеса на анализа трябва да се установят всички известни културни ценности, разположени в сервитутната зона на пътя и да се посочат необходимите мерки за опазване за всеки от тях. Необходимо е да се представят обектите с висока културно-историческа стойност, развитието и експлоатацията на които биха могли да бъдат повлияни положително или отрицателно от изграждането и използването на пътя.

За да се определи реалният брой на застрашените културни ценности е необходимо да бъде проведено специализирано археологическо проучване (издирване на археологически обекти) по трасето на избрания вариант за преминаване на пътя. В резултат ще бъдат локализирани археологическите обекти и ще бъде изяснено как трасето и сервитута на пътя комуникират с територията им и в каква степен строителството ще застраши тяхната цялост. В зависимост от това ще бъдат определени конкретни мерки за опазване на всеки от застрашените обекти.

Отрицателни въздействия върху обектите на културното наследство могат да настъпят при строителните работи в границите на трасето на проектния път или в тези на временния работен коридор. Най-сериозно застрашени са археологическите културни ценности, които поради своите особености са и най-трудни за идентифициране.

Оценката на очакваните въздействия върху археологическите обекти при модернизацията на път І-1 (Е-79) Видин – Враца е затруднена от сравнително слабото ниво на проученост на този район. Като илюстрация може да се посочи справка от Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България” (АИС „АКБ”) за общините, през които преминават вариантите на трасе. За община Видин броят на регистрираните археологически обекти е 45; за община Грамада – 13; за община Макреш – 10; за община Димово – 52; за община Ружинци – 3; за община Монтана – 43 и за община Криводол – 23. Основният масив от информация в базата данни на АИС „АКБ” е въведен в началото на 90-те години на XX век и повечето от регистрираните тогава обекти са без точни координати и граници. Ето защо на този етап не може със сигурност да се установи доколко тези обекти са застрашени от строителството на пътя. Въпреки това, като се има предвид, че по протежението на десния бряг на Дунав след създаването на провинция Мизия, е изградена и поддържана почти шест века защитна гранична линия, т. нар. „Дунавски лимес”, трябва да се очаква висока концентрация на археологически обекти и находки, свързани с активната човешка дейност в този район.

Със сигурност при строителството на пътя ще бъдат пресечени трасетата на два антични пътя. Южно от Видин е преминавал пътя от Бонония (Bononia) (дн. Видин) до Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) (при с. Арчар) – столицата на провинция Крайбрежна Дакия, който е част от пътя, свързващ градовете и укрепленията по целия лимес. Наскоро между гр. Грамада и с. Лагошевци бяха локализирани запазени участъци на друг път, водещ от Рациария към Найсус (Naissus) (дн. Ниш). Само за един от известните досега археологически обекти може да се установи, че ще бъде засегнат от изграждането на пътя Видин – Враца. Това е антично селище, намиращо се на 1.5 км източно от гр. Дунавци, през територията му преминава вариант 2 на пътя в участъка Видин – Ружинци. Трябва да се има предвид, че в северозападните български земи са издигнати много надгробни могили, повечето от които не са въведени в АИС „АКБ”. Около многобройните селища са се развивали обширни некрополи, сателитни стопански структури и технически съоръжения, малко от които досега са локализирани. По тази причина и съгласно изискванията на чл. 161, ал. 1 от Закона за културното наследство, преди началото на строителството на пътя, на фаза предпроектни проучвания, трябва да се проведат предварителни археологически проучвания (издирвания на археологически обекти). В резултат на предварителните проучвания ще се установи доколко предстоящото строителство създава опасност за нарушаване на целостта на известните археологически обекти и дали няма да бъдат застрашени неизвестни такива. Ще се определят конкретни мерки за опазване на обектите на културното наследство, сред които при необходимост провеждане на спасителни разкопки преди началото на строителните работи.

Експлоатацията на модернизирания път Видин – Враца няма да представлява пряка заплаха за културните ценности. Като непряко въздействие върху обектите на културното наследство на първо място трябва да се посочи замърсяването на околната среда. Особено важно е качеството на атмосферния въздух. От характерните емисии, отделяни от трафика, съществено значение по отношение въздействието върху културно наследство имат съдържащите сяра съединения.

Като косвено въздействие трябва да се отбележи и промяната на културния и традиционен ландшафт в резултат на изградените нови участъци от пътя Видин – Враца.

От друга страна модернизацията на пътя Видин – Враца дава възможност да се облекчи достъпът до голям брой представителни културни ценности, разположени в близост да трасето му. Необходимо е обаче да бъдат подходящо обозначени подходите към такива обекти.