Закон за Данък Върху Добавената Стойност
Място на изпълнение на доставките на услуги, извършвани по електронен път
жүктеу/скачать 1.11 Mb.
|
Място на изпълнение на доставките на услуги, извършвани по електронен път чл. 154. Мястото на изпълнение на доставки на услуги, извършвани по електронен път от регистрирано лице по чл. 152, е държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1. Данъчна основа, дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка чл. 155. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по тази глава се определят по общите правила на този закон. Данъчна ставка чл. 156. Данъчната ставка на доставките на услуги, извършвани по електронен път по тази глава, е приложимата ставка в държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1. Данъчен период, деклариране и внасяне на данъка чл. 157. (1) Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. (2) Регистрирано по тази глава лице подава декларация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок 20 дни след края на периода, независимо дали през същия период са осъществени доставки на услуги, извършвани по електронен път. Декларацията се подава до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 по електронен път. (3) В декларацията се посочват идентификационният номер на регистрираното лице, общата стойност, без данъка върху добавената стойност, на доставките за всяка отделна държава членка, общият размер на данъка за всяка държава членка, приложимата данъчна ставка в съответната държава членка и общата стойност на дължимия данък за всички държави членки за данъчния период. (4) Стойностите по ал. 3 се посочват в евро и в български левове, като за преизчислението се прилага чл. 26, ал. 6. (5) Изискуемият за данъчния период данък се внася по сметка на териториалната данъчна дирекция по чл. 152, ал. 2 в срока за подаване на декларацията по ал. 2. Данъчен кредит и възстановяване на данъка чл. 158. (1) Регистрираните по тази глава лица нямат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги на територията на страната и от внос. (2) Регистрираните по тази глава лица имат право да си възстановят платения данък на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 1, т. 2. Документация и предоставяне на информация чл. 159. (1) Регистрираното по тази глава лице е длъжно да води електронен регистър по чл. 120, ал. 3 за извършените доставки на услуги по тази глава по начин, който дава възможност на данъчната администрация на държавите членки, в които са установени получателите, да определят дали информацията в декларацията по чл. 157, ал. 2 е пълна и точна. (2) При поискване информацията от електронния регистър трябва да бъде предоставена по електронен път на българската приходна администрация или на компетентните власти на държавите членки, в които са установени получателите. (3) Информацията в електронния регистър се съхранява за срок не по-малък от 10 години, считано от края на годината, през която е осъществена съответната доставка. Глава деветнадесета. ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО Доставки на инвестиционно злато чл. 160. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са: 1. доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; 2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато. (2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема. (3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия: 1. получател по доставките е регистрирано по този закон лице; 2. в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя. Начисляване на данъка от получателя чл. 161. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя - регистрирано по този закон лице, при: 1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече; 2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя. (2) Данъкът се начислява с издаване на протокол. Право на данъчен кредит чл. 162. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за: 1. начисления от тях данък по реда на чл. 161; 2. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато; 3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато. (2) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато. Документиране чл. 163. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържа и: 1. описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други; 2. дата и адрес на физическата доставка на златото; 3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа. (2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка. Глава деветнадесета. "а" ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ (НОВА - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.) Данъчно събитие и изискуемост на данъка чл. 163а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. (2) Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7. Начисляване на данъка от получателя чл. 163б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на: 1. протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 - когато доставчикът е данъчно задължено лице. 2. общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период - когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени; протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период. (2) Протоколът по ал. 1, т. 2 задължително съдържа: 1. номер и дата; 2. наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което го издава; 3. данъчен период; 4. описание на стоките и услугите; 5. обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период; 6. начислен данък за периода; 7. (нова - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) наименование и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки по приложение № 2, част втора. Документиране на доставките чл. 163в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва "чл. 163а, ал. 2". Ограничение на обхвата чл. 163г. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по приложение № 2 са налице условията по чл. 7, 13, 15, 16 и 28. Глава двадесета. ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ Специален ред за начисляване на данък при внос чл. 164. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите. (2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като: 1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим; 2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите. (3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен. (4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3. (5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73. Съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данък чл. 165. Регистрирано по този закон лице има право да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато са налице условията по чл. 92, ал. 4. Издаване на разрешение чл. 166. (1) Разрешение да прилага специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок се издава на лице, което отговаря едновременно на следните условия: 1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите; 2. регистрирано е по този закон; 3. няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите; 4. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) налице са условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ. (2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице едновременно следните обстоятелства: 1. срокът на изпълнение на проекта е до две години; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) размерът на инвестициите е над 5 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години; 3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) създават се повече от 20 нови работни места; 4. лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като: а) договори за кредити и търговски заеми; б) договори за финансов лизинг; в) банкови и други гаранции; г) писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала; д) собствени средства; е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта. (3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи: 1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект; 2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди; 3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4; 4. списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект; списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките; 5. удостоверения за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3; 6. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) декларация от лицето за размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три данъчни години, включително текущата; получените минимални помощи за периода не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението; за предприятията, осъществяващи дейност в отрасъл шосеен транспорт, общият размер на минималната помощ е левовата равностойност на 100 000 евро към датата на разрешението; тези прагове се прилагат, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейската общност. (4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За определяне на максимално допустимия интензитет на помощта, въведен с Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.), минималната помощ по ал. 3, т. 6 се натрупва с друга държавна помощ, получена за същия инвестиционен проект, която е одобрена с решение на Европейската комисия или за която е приложен чл. 9 от Закона за държавните помощи. (5) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице изискванията на ал. 1 и 2. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Европейската комисия, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предоставянето на помощта. (6) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разрешение по ал. 5 не се издава, когато с получаването на минимална помощ по реда на този член се надхвърля максимално допустимият интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ. (7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В разрешението по ал. 5 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект. (8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите. (9) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по ал. 5 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат. (10) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. жүктеу/скачать 1.11 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|