Закон за съдебната експертиза


Лекари и сестри напускат „потъващия кораб"



бет3/3
Дата23.07.2016
өлшемі0.74 Mb.
#215977
түріЗакон
1   2   3

Лекари и сестри напускат „потъващия кораб"
Западни клиники „примамват" медицинските ни специалисти, здравеопазването ни остава без кадри
България налива милиони за образованието на лекари и медицински сестри, а повечето от тях бягат в чужбина веднага щом вземат дипломата си в ръка. В такъв случай как държавата и здравната ни система биха могли да извлекат дивиденти от кадрите, които са подготвили? Според премиера Бойко Борисов отговорът е елементарен - като ги трансферираме по подобие на футболистите. Освен че контрастира с политиката на Евросъюза за свободното движение на работна ръка, забавният иначе коментар на министър-председателя е пряко доказателство за липсата на адекватна политика на управляващите, която да спре текучеството на кадри в здравеопазването.

От началото на годината са издадени 188 удостоверения на български лекари за работа в чужбина, показва официалната статистика на здравното министерство. Според неофициалната обаче около 1000 медицински специалисти годишно казват „адио" на българските болници. Преди седмица няколкостотин медици посетиха трудовата борса за медицински кадри на Европейската мрежа за услуги по заетостта EURES, организирана първо във Варна, а после и в София. Мениджъри на болници от Европейския съюз предлагаха атрактивни оферти на български лекари и медицински сестри за работни позиции във Великобритания, Германия, Швейцария, франция, Швеция, Дания. При това по облекчени процедури. Кандидатите на място се срещаха с работодатели, подаваха автобиографиите си, директно се явяваха на интервюта и заминаваха.Българските медици се ориентират кариерно най-вече към Германия и скандинавските държави, където са най-търсени заради ниските си по западните стандарти заплати. На новите си работни места лекарите ни получават отлични условия за работа, включващи различни бонуси от социални придобивки и привилегии. Те се реализират предимно в държавните клиники на Западна Европа, тъй като местните им колеги предпочитат да работят в частния сектор или в Съединените щати. Хирурзи и анестезиолози са специалистите, които най-често са търсени в Германия и отиват да работят там. Ако в България един лекар получава между 800 и 1200 лв. месечна заплата, то в Германия.Възнаграждението му надхвърля 3500 евро на месец, а в Дания доходът му може да достигне между 5000 и 7000 евро. Най-търсени в Скандинавия са педиатрите, психиатрите, гинеколозите и невролозите. Средното заплащане е около 3000 евро, като здравните заведения осигуряват стипендии и езикови курсове. „Черешката на тортата" за българските медици е Великобритания, където младши лекар получава 9 хиляди евро, а старши лекар -12 000 евро месечно.

Затова не е чудно, че броят на напускащите страната ни лекари прогресивно расте. По данни на Българския лекарски съюз през 2008-а 380 специалисти са потърсили реализация в чужбина, за 2009 г. броят им е 400, а през 2010-а той достига 500 души. Условията за работа и специализация на младите лекари у нас са унизителни и просто ги принуждават да емигрират. Ниските заплати, остарялата материална база и хаосът в здравната система прогонват от страната 84% от завършващите Медицинския институт, показват данните на образователната институция. Шесто курсникът Борис Младенов иска да специализира гинекология, но за целта трябва да се пребори със стотици

конкуренти за 3-те места държавна поръчка. Колегата му Александър Копчев пък задава риторичния въпрос: „Как е възможно да се живее с 380 лв. заплата, да работиш

по 8 часа дневно и да си плащаш сметките за храна, транспорт, жилище и учебници?" Българските болници нехаят за дипломиращите се медици, а чуждестранните ги „ухажват" далеч преди завършването им. Дипломираните студенти срещат огромен проблеми със стажа си в български болници, а в Германия те подписват за 3 години, през което време получават по 2000 евро заплата и бонус езиков курс. След приключване на стажа съответната болница им предлага постоянен трудов договор.

Заради отлива на специалисти острият дефицит на лекари вече се чувства в сектори като спешната помощ и анестезиологията. Заплатата на един анестезиолог у нас е 700-800 лв., а във франция -6000 евро. Патоанатомите са под критичния минимум - едва 70-80 души, а лабораторните лекари са само 280. За последното десетилетие силно е намалял броят на вирусолозите, ревматолозите, инфекционистите и алерголозите. В труднодостъпните планински райони и някои от населените места в Северозападна България и Родопите пък изцяло липсват общопрактикуващи лекари.

Още по-трагично е положението със специалистите по здравни грижи. С около

30 000 са намалели работещите акушери, лаборанти, санитари и фелдшери за последните 18 години, твърдят от съсловната организация. „Една десета от медицинските сестри, които завършват обучението си, заминават да работят извън страната", споделя Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.През 2009-а 1300 медицински сестри са потърсили работа зад граница, а още около 1800 са се разделили с професията заради тежките условия на труд и мизерно ниските заплати. През 2010-а още 926 сестри са излезли от здравната система. Най-често те се насочват към Англия, Италия, Португалия, Германия,Кипър и Швейцария, а рехабилитаторите се реализират в САЩ и Канада. Медицинските сестри във Видин стачкуват и се борят за повишение на месечната заплата до 440 лв., докато българските им колежки в чужбина получават в пъти повече при значително по-малки натоварвания и стрес. Тъжната истина е, че в България за 10 000 души се грижат средно -47.2 сестри и санитари, докато в Европа техният брой е 74.7. Или с други думи - намаляващите лекари в болниците ни са подпомагани от една сестра, а колегите им на Запад си имат две. Недостигът, естествено, рефлектира върху качественото и своевременно обслужване на пациентите, а в здравеопазването често това е фатално.Само здравното министерство не е „трогнато" от изтичането на кадри, защото все още сме имали повече лекари от средното за Европа. Недостигът на сестри министър Стефан Константинов си обяснява като обща тенденция за бившия Източен блок. Българите не искали да завършват медицина, затова по-голямата чест от местата за лекари-специализанти оставали незаети, гласи констатацията на министъра. Накратко казано - „няма лекари - няма проблем". Сега трябва да пуснат в употреба списъци на „дълго чакащите" за здравна помощ. В които ще заявяваме преглед при джипито си за след 6 месеца. За хирургическа интервенция ще трябва да потърпим поне годинка. Освен ако не отидем при български лекар в германска клиника...



Калоян Атанасов
Ако здравеопазването не се превърне в държавна политика, всички лекари ще напуснат страната. Само Германия търси 20 000 медици. Ние разрушихме цялата система за създаване и подготовка на кадри. Сега ни година излизат по 100 души лекари, от тях 90 заминават директно за чужбина. По мое време се дипломираха и специализираха по 50-60 кардиолози годишно, сега са само двама, всички други отиват на Запад. Интелигентните деца вече не кандидатстват медицина, а са насочвани от родителите си към компютри, икономика и бизнес."


Касата „на червено" с 29 млн. лева
Националната здравноосигурителна каса отчете 610.53 млн. лв. приходи и трансфери за първото тримесечие на годината. Сумата представлява около 23.2% изпълнение на плана за 2011-а, тоест ведомството изостава с почти 2% от прогнозираната събираемост на средствата. Единствено в приходите от глоби, санкции и наказателни

лихви, които към 31 март са 3.52 млн. лв., е постигната събираемост от 29.4 на сто. Касата обаче е изразходвала 639.51 млн. лв. за същия период и на практика бюджетът й „свети на червено" с около 29 млн. лева.Разходното перо е било най-натоварено с изплатените към 31 март за болнична помощ 317.36 млн. лева. Това представлява 31 на сто спрямо планираните за годината, но в тази сума са включени и парите, които лечебните заведения чакаха за юни и юли 2010-а. Здравноосигурителното ведомство е изчистило и стари задължения за лекарства за домашно лечение, натрупани в периода 16 октомври 2010-а -15 февруари 2011 -а. За тази цел са похарчени 136.69 млн. лв., с което се отчита изпълнение от 32.3 на сто на годишния план. Разходите за дентална помощ от 28.38 млн. лв. също надхвърлят 30-процентната бариера. За първична и извънболнична медицинска помощ са изплатени общо около 74 млн. лв., но в тези сектори здравната каса изостава от разчетите за тримесечието.




Коктейл от обещания за съдебните медици
Пари за съдебните медици ще бъдат намерени, но не се знае кога и как. Така може да се обобщят многото приказки и малкото действия на управляващите в отговор на кризата със заплащането на съдебномедицинските експертизи. Коктейлът беше забъркан в сряда (18 май) на извънредно заседание на парламентарната здравна комисия, свикано в отговор на стачката, която съдебните медици във Варна започнаха не на шега в понеделник. Тя спеши бързо депутатите, след като още във вторник се стигна до два фрапантни случая с трупове, които варненските съдебни медици отказаха да обследват. След заседанието на здравната комисия стачката беше прекратена, но проблемът си остава. Въпреки че заместник вътрешният министър Веселин Вучков увери, че във ведомството е издадено „и устно, и писмено разпореждане" до всички областни структури да започнат да изплащат приоритетно хонорарите на съдебните медици. Стачката обяви председателят на Българския институт на съдебномедицинските специалисти д-р Вилиян Доков. Той обясни накратко в каква задънена улица е вкарана професията - от началото на годината варненските болници „Св. Анна" и „Св. Марина" не са фак-турирали никакви суми, тъй като МВР отказва да приеме какъвто и да е платежен документ от двете болници за извършените от тях услуги. В петък предишната седмица съдебните лекари от Варна се срещнали с окръжния прокурор и с директора на полицията и им съобщили, че дължимата сума е 25 000 лева. Тя се натрупала, след като през март вътрешното ведомство обещало да реши проблема, но си останали с обещанието. Преди това Доков говорил и с представители на здравното министерство, които направо го отрязали, че пари за съдебните медици няма - нито като клинични пътеки, нито като целеви средства. Лекарят подчерта, че целта на протеста не е да се правят циркове, а да се обърне сериозно внимание на проблема. Като че ли повече работа свършиха не толкова думите му, колкото двата трупа, открити още във вторник - на 31-годишна украинка и на 6-годишно дете. Трупът на жената престоя часове наред на открито, след като ръководителката на катедрата по съдебна медицина в УМ-БАЛ „Света Марина" доц. д-р Добринка Радойнова, която е национален консултант по съдебна медицина, заяви, че тя и колегите й са в стачка и не могат да го приемат за аутопсия. След намеса на местните медии тялото беше прието в УМ-БАЛ „Света Марина", но само за да бъде съхранено в хладилна камера. Стачкуващите съдебни медици настояха, че аутопсията ще бъде направена, след като се реши проблемът с финансирането на труда им. Окръжната прокуратура в града пък води тежки преговори, за да убеди д-р Радойнова да изследва трупа на изчезнало преди дни момче. Тя се съгласи, а окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров изпусна тежка въздишка: „Действията на нашите колеги, които аз уважавам, изключително затрудняват нашата дейност". Какво сториха и изприказваха управляващите? Освен че реши да свика извънредно заседание на парламентарната здравна комисия, председателят й Десислава Атанасова обяви, че разходите за съдебномедицинска експертиза трябва да поеме институцията, която я е назначила, а не Националната здравоосигурителна каса (НЗОК). Промени в този смисъл били предвидени в законопроект за поправка на Закона за лечебните заведения,внесен от Атанасова и от заместник-председателя на Народното събрание Анастас Анастасов. На заседанието Атанасова обяви, че виновник №1 за ставащото е Висшият съдебен съвет (ВСС), който не издал навреме наредба за регламентиране на заплащането и разходите на лечебните заведения по изготвянето на съдебномедицински експертизи, както е предвидено в Закона за лечебните заведения. Но вместо да поиска ВСС да изпълни закона, Атанасова обяви, че ще бъде променен самият закон така, че писането на наредбата да е задължение на друга институция. Става дума за министрите на правосъдието и на здравеопазването, които са част от изпълнителната власт и не могат да се опъват. Предложението е в Закона за съдебната власт (ЗСВ) да бъде създаден нов член 403 а, който да им възложи да издадат наредба, свързана със заплащането на вещите лица, извършващи съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи. В същото време да отпадне текстът, срещу който преди месец-два скочи ВСС. Член 99а от Закона за лечебните заведения беше гласуван през лятото на миналата година и влезе в сила от 1 януари тази година. Той гласи: „Разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт". Така ВСС може да почерпи, защото направи от раз троен шлем. Освен че не беше поискана сметка от съдебните началници защо не са изпълнили закона, те нито ще приемат наредба, нито ще плащат експертизи от бюджета си. С оглед на вижданията, че към авторите на наредбата трябва да се включи и МВР, се чуха обаче обичайните опасения, че колкото повече баби бабуват на наредбата, толкова по-хилава ще е тя. Омбудсманът Константин Пенчев заяви, че колкото повече автори има новата наредба, толкова по-бавно ще бъде приета тя. От всичко личи, че проблемът не е решен, а само подместен. Нищо че здравният министър Стефан Константинов побърза да се похвали: „С няколко ясни текста ще решим въпроса за парите на съдебните медици. Принципът ще е: Който поръчва - той плаща. Когато е поръчана от полицията, полицията плаща, когато е прокуратурата - прокуратурата, когато е съдът - съдът. Аз като министър на здравеопазването се ангажирам съдебните медици да имат актуализация на медицинския стандарт по съдебна медицина и нещо много важно за бъдещето на професията - тези, които искат да специализират съдебна медицина, от следващата година ще получават по четири минимални работни заплати."

Повече смисъл има в решението участниците в дискусията да се съберат отново след един месец, за да направят конкретни предложения и да решат къде ще е мястото на съдебната медицина - в системата на правосъдието или в системата на здравеопазването. Твърде съмнително е това, което си пожела Константинов - в двумесечен срок да бъдат изплатени средствата по извършени вече експертизи и да бъде изготвена наредбата. Константинов каза, че е помолил за разбиране по въпроса за плащанията и смята, че ще има „пълното съдействие от страна на полицията да започне отсега да изплаща пари на съдебните медици". Константинов каза още, че медиците са в пълното си право да протестират, но помоли и тях за разбиране. Отсега може да се предположи, че след месец или два ще има нови спорове по един и същ ключов въпрос - от чий бюджет да се плащат съдебномедицинските експертизи. Прогласеният за водещ принцип „Който поръчва - той плаща" е отдавна утвърден и няма защо да се преоткрива топлата вода. Както „Параграф 22" вече писа, проблемът е, че е недопустимо огромният процент от съдебномедицинските експертизи по наказателни дела да виси на бюджета на МВР. Правилото, че експертизите се назначават и плащат от органа, който ги иска, се тълкуваше досега изкривено. Възложеното на МВР полицейско производство по наказателни дела обхваща над 90% от съставите в Наказателния кодекс и съответно полицаите, водещи тези производства, назначават най-много експертизи. Забравя се обаче, че в тези случаи те се явяват органи на досъдебното производство. И въпреки че са на пряко служебно и дисциплинарно подчинение на директора на съответната областна дирекция на МВР, разследващите полицаи в действителност са процесуално отговорни изцяло пред прокуратурата. Тя пък е част от съдебната власт, което означава, че тези експертизи трябва да се плащат и от нейния бюджет, а не само от този на МВР. Огнян Стойчев

Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет