Закон за съдебната експертиза

“Ще положим усилия да направим Закона за съдебната медицина до края на мандата.

Дай боже да има пари”, заяви Попова. И уточни, че от поисканите 7,5 млн. лева за съдебната медицина и хонорари на вещи лица по гражданските и административните дела били одобрени 5,7 млн. лева. “Знам какво ще каже Дянков, ако отидем при него и му поискаме да ни удвои бюджета за експертизи”, каза с усмивка здравният министър. Според него не е необходимо бъдещата концепция да предвижда наличието на модерна лаборатория и секционна зала във всяка от 28-те области в страната. “Но във всеки областен град трябва да има съдебен лекар”, уточни Константинов. В момента съдебните лекари у нас били 100, а съдебните психиатри - 12.

“Това, което казаха двамата министри, бяха нашите мечти и желания”, обобщи д-р Вилиям Доков, председател на Българския институт на съдебномедицинските специалисти.

С отличието за жена мени­джър на годината, сътворено от Ставри Калинов, бе награ­дена Стефка Капанова, упра­вител на „Лукс инвест1'. фир­мата, която управлява, е спе­циализирана в строителство и ремонт на обществени и промишлени сгради. Произ­водствената й база в Габрово се е ширнала на 20 декара.

Председателят на КРИБ и съсобственик на „Труд" Огнян Донев връчи специалната на-

града на Министерството на икономиката на Евелина Иванова от „Вандергеетен София", а от името на работо­дателската организация до­бави и почетна златна знач­ка.

На поканата на Марияна Печеян, председател на Клу­ба на жените предприемачи, се бяха отзовали патронът на конкурса от 8 г. насам Зорка Първанова, членовете на жу­рито Йорданка фандъкова, Цветан Симеонов- председа­тел на БТПП, Иван Искров -управител на БНБ, бившите министри Емилия Масларо-ва, Меглена Плугчиева, Хри­стина Христова, Ивайло Кап-фин, Петър Димитров и шеф­ката на БНТ Вяра Анкова.


Правят МВФ за банките

България не трябва да спира с реформите, посъветваха от фонда
Закъсалите банки в ЕС ще може да се подпомагат не само на национален принцип, но и на централно ниво. Това ще стане, ако се създаде единен централизиран орган за оказване на помощ и финансиране на банките в страните членки. Това коментира Бас Бакер, представител на Международния валутен фонд, по време на мисията му у нас. Въпреки че необслужваните кредити се увеличават, макар и с по-ниски темпове, от МВФ очакват обръщане на тази тенденция през втората половина на 2011 г. Страната трябва да се стреми към постигането на дефицит от 2.5% през тази година, обясни Катриона Пърфийлд, ръководител на мисията за България. Разходите трябва да останат ниски дори когато страните започнат да отчитат излишъци, категорични са от фонда. В противен случай при повторна рецесия последствията ще са много по-сериозни, коментираха още от МВФ. Очакваната средна инфлация за 2011 г. e 4.2% заради поскъпването на храните и горивата, а догодина размерът й ще е около 3%. Същевременно правителството не бива да спира или да забавя реформите, допълниха още от фонда. Важни стъпки трябва да се предприемат в областта на пенсионната реформа - увеличаването на възрастта за пенсиониране, здравеопазването, както и административната реформа, допълни Пърфийлд. Очакваният от МВФ ръст на българската икономика за тази година е около 3%, като до голяма степен той ще се дължи на износа.

Катерина Иванова


540 души ще конфискуват бандитски имоти и пари

Борисов иска да върнат 1 млрд. на държавата
ПОЛИ ВЛАДОВА

Комисията за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, ще трябва да стане мегаструктура, за да изпълнява новите си разширени правомощия. Това става ясно от стенограмата на последното заседание на МС, на което се обсъжда законопроект за нейната работа Вицепремиерът Симеон Дянков разкрива, че искането е щатът да се увеличи от 270 на 540 души, което било колкото министерство. Той напомня, че и в момента има 55-60 свободни щата в комисията. Според премиера Бойко Борисов за допълнителни бройки можело да се говори, след като ведомството започне да връща на държавата по 1 млрд. отнето имущество.

Правосъдният министър Маргарита Попова подчертава, че законопроектът ще позволи истинска разправа с корупцията и организираната престъпност, а не имитация, както е сега. Дори го определя проекта като исторически. С него се дава право на комисията да проверява по съмнения за незаконност на имущество и да налага запор, без да се чака присъда за престъпление, както е сега.

Кабинетът ще възстанови закрития преди 5 г. филиал за медицински сестри в Старозагорския университет в Хасково, става ясно още от стенограмата. Причината - липса на такива кадри. Здравният министър обаче напомня, че младите хора трябва да бъдат мотивирани да учат тези специалности, защото това е тежка професия с мизерно възнаграждение.

1986 г. Тече съдебният процес срещу българи, обвинени в покушение срещу папата. За да бъде катранът по-черен, западните медии припомнят подробно и убийството с чадър на писателя Георги Марков от тайните служби на соц-режима. И нищо светло на хоризонта. България е представена като тоталитарна страна, в която животът е особено евтин.

Евтин ли? На 14 май светът се събужда с новината, че в тази безобразно комунистическа страна е извършено първото присаждане на сърце в целия Източен блок.

Към София се стичат корифеите в кардиологията от САЩ, Германия, Франция, Испания. Горбачов засилва здравния министър Андрей Чазов да дойде и да види как се прави трансплантация. Светът е учуден как комунистическата малка България започна да присажда сърца. Като всяка слава и тази има трудова предистория.

Излязъл от България през 1967 г., Чирков се хабилитира във Франкфурт през 1972 г. Като доцент специализира през 1974-1976 г. детска кардиохирургия в Бирмингам, щата Алабама в САЩ. През 1978 г. става най-младият член на елитния европейски клуб на кардиохирурзите. След година става професор във Фрайбург. При него отива Людмила Живкова: " Знам, че много българи идват в Западна Германия да ги оперирате. Елате си в България, там можете да обучите екип от лекари."

При първото си завръщане в родината Чирков е посрещат на летището от екипа на Трета градска. На свой ред той води екип от 16 немски лекари - анестизеолози, реаниматори, хирурзи и пр. След обучението се подписва договор между правителствата на България и ФРГ за изграждане на модерната кардиология в София.

Задачата на немската бригада и Чирков е първо да научат нашите

лекари на съвременна сърдечна хирургия - как се оперират каротидни артерии и аортите. Правителството осигурява апаратурата за трансплантация, която тогава струва над милион долара. За център по трансплантациите е подготвена кардиохирургическа клиника към ВМИ, т.е. бъдещата "Св. Екатерина".

Над сто българи по това време се нуждаят от присаждане на сърца Но никой от тях не се надява на чудо, защото трансплантации у нас няма и тези хора никой не ги е търсил. Те просто умират. Най-младият сред тях е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали.

Чирков подготвя екипа как се взема и как се съхранява органът. "Донорът бе 21-годишен с констатирана мозъчна смърт, катастрофирал в Шуменско. Той е докаран в" Пирогов", а близките се съгласяват да дарят сърцето му. Нашият екип взе сърцето от" Пирогов". Най-важното в този случай е да има съвместимост между донор и реципиент. Иван

бе определен и типизиран от имунолозите и вирусолозите да е носител на донора. Фактически самата операция е толкова проста", спомня си проф. Чирков. Трансплантацията трае около 4 часа, асистират двама хирурзи - покойният вече Борис Мишев, който е най-добрият ученик на Чирков по това време, и Людмил Бояджиев, който сега е в Трета градска.

Всичко минава идеално. "Бе толкова добре, че не можеха да повярват. Пристигат мастити лекари от Европа да се уверят. И се питат възможно ли е България, за която нищо голямо не се знае в медицината, изведнъж да прави трансплантация. Руският здравен министър Андрей Чазов признава, че такава медицина няма и в Съветския съюз, видял е подобно нещо само в Америка.

Тодор Живков е повече от доволен: "Горди сме, проф. Чирков, че България първа от целия Източен блок успя да направи сърдечна трансплантация." Професорът добавя: И преди Португалия и Испания. А шефът на испанските хирурзи проф. Ма-чедо пристига да честити успеха.

Александър Чирков не мисли за еднодневна слава и създава стройна организация за донорството. Обучен е да взема и съхранява правилно органите екип, който може да донесе донор от другия край на страната. Обучават се и анестизиолозите от цяла България с какви лекарства да поддържат функциите на организма при доказана мозъчна смърт до вземането на органа.

Иван живее близо 2 години с новото си сърце без никакви здравословни проблеми. Един ден обаче пада, като кара колело. Сърцето му спира, а наблизо няма кой да му окаже първа помощ. Трябвало е само да му се направи сърдечен масаж, щял е да живее, смятат лекари след смъртта му. Но началото е поставено.

След трансплантацията проф. Чирков прави модерна кардиологична болница. За откриването на "Св. Екатерина" през 1988 г. идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия Дентон Кули, легендарният американски професор Майкъл Дебеки, проф. Доналд Ръсел от Англия. Познанството си с тях Чирков използва, за да бъде включена България в европейската организация за размяна на донори.

Направеното сякаш безвъзвратно трасира пътя на трансплантациите у нас - на бъбреци, сърца, бели дробове. Чирков не само е сформирал екип от можещи специалисти, но е направил и свояшкола. За него най-важното е страната ни да има обучени кадри в медицината. Професорът е живял 45 години в Германия и 2 г. в САЩ. Затова и последната от най-важните задачи на Чирков е да се създаде в България

лекарска камара по примера на Германия

- система, която обслужва еднакво качествено и богати, и бедни. Тя трябва да осигури непрекъснатото обучение на лекарите, за да не изостават от колегите си в най-развитите страни. Лекарите също имат стимул да се учат, защото на всеки 4 години трябва да се явяват на изпит пред камарата за нов сертификат. Съсловната организация отговаря и за качеството на болниците, сама ги категоризира, дори организира до голяма степен цялата система на здравеопазване. А Лекарският съюз да се занимава само със синдикална дейност.

Александър Чирков кани видни лекари от чужбина да изберат център и за трансплантациите у нас, и на обучението на лекарите. Те обикалят здравните заведения в цялата страна и накрая се спират на "Св. Екатерина". За организацията и старта на обучението САЩ дават 3 милиона долара. Над 4 млн. марки е готова да дари и Западна Германия.

Демокрацията у нас, вместо да ускори процесите на промени в изцяло работещ западен капиталистически модел, е съпътствана с боричканията и партизанските страсти за власт. Стопява се и авансът, който България има в трансплантациите.

Междувременно проф. Чирков отново първи в Източна Европа въвежда т.нар. изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор. 2003 г. е сякаш върховата. Само в "Св. Екатерина" Чирков и екипът му успешно при-саждат сърца на Ростислав Попов, Евгени Георгиев и на две жени. Направена е и първата двойна транплантация - на бял дроб и сърце, на 26-годишната Женя Александрова. И аха нещата да тръгнат, през 2005 г. здравен министър става известният хирург проф. Радослав Гайдарски. Той търси реванш извън операционната зала с Чирков, повежда съдебни битки и слага край на трансплантациите.

Пропадат и 20-годишните усилията на проф. Чирков за работеща здравна система, която сама да функционира и се саморегулира, а държавата само да следи да няма отклонения от правилата. Лекарската камара, която да следи за качеството на лекарите и непрекъснатото им обучения, щеше да доведе и до по-малко грешки в лечението, от което печели и обществото. Вместо това стройната система е заменена със спонтанно възникнали идеи с кратък ефект.


Изборът на лекарски екип все пак може да поскъпне

Здравният министър е склонен да увеличи до 900 лв. пределната му цена
Ана Атанасова

Месеци след като наложи таван на цените на избор на екип в болниците здравното министерство се кани да преразгледа решението си. "Склонен съм да подкрепя искането на колегите, това, което казват, е много логично", обяви пред ТВ7 здравният министър Стефан Константинов. В началото на седмицата Българското научно дружество по акушерство и гинекология поиска лечебните заведения да имат отново право сами да формират цената на избора на екип, но тя да не е повече от 900 лв. Това обаче би довело до поскъпване на избора на екип.

В момента действат тавани, наложени от МЗ. Те са обвързани с цените на клиничните пътеки. За лечение, заплащано от здравната каса до 500 лв., максималната стойност на избора на екип е 350 лв. За пътеките до 1000 лв. пределната цена на избора на екип е 450 лв., до 2000 лв. - 700 лв., и над 2000 лв. - максимум 950 лв. Това означава, че ако предложението бъде прието, само при най-скъпите пътеки цената на избора на екип леко ще падне, но за по-евтините със сигурност ще се увеличи.

АГ специалистите смятат, че пътеките на здравната каса са недофинансирани, а специално при раждането, което е пътеката с най-често доплащане под формата на избор на екип, е довело до ограничение на акушерската дейност. От дружеството обаче искат промяна не само за АГ пътеките, а изобщо за избора на екип във всички болници. "Цените на пътеките не оценяват адекватно различните медицински дейности. Не е ясно и какъв е делът на труда в стойността на клиничната пътека", мотивират се лекарите, тъй като изборът на екип е един вид доплащане именно за труд. Например цената на една пътека може да бъде твърде висока поради използваната в нея скъпа апаратура, а друга, по-евтина пътека, може да бъде по-трудоемка и да изисква повече работа на медицинския персонал, обясняват от дружеството. Затова според тях цената на клиничната пътека не трябва да бъде функция при определянето на цената на труда на екипа.

През следващата седмица ръководството на МЗ ще разгледа идеята за промяна на тавана, каза вчера Константинов.


Публично-частните партньорства влизат в закон
Болници, училища, стадиони – това са само част от обектите, за които бизнесът ще може да се сдружава с публични партньори, ако бъде приет проектът за закон за публично-частното партньорство. Общественото обсъждане на нормативния акт започна през седмицата и ще продължи месец. След като бъдат отчетени бележките на бизнес организациите, сдруженията на общините и неправителствените организации, текстовете ще бъдат разгледани от Министерския съвет и парламента. Освен за проектите от т.нар. социална инфраструктура публично-частни партньорства ще могат да се правят и за изграждане и експлоатация на пътища, жп гари, летища, ВиК и електрически мрежи. Срокът на договорите ще е от 3 до 35 години. Определят се и условията, при които публичните партньори могат да участват с финансова подкрепа в проекта, както и възможността за комбинирано финансиране от бизнеса и от европейските фондове. Законопроектът предвижда още на национално ниво създаване на програма за публично-частни партньорства. Този документ ще се одобрява от Министерския съвет, ще бъде обвързан с всички действащи програми и стратегически документи в държавата и подобно на европейските програми ще е със седемгодишен период на действие.


Е-правителство? Нищо по-лесно от това
Къде стигнаха естонците, докато България се мъчеше да прави електронна администрация

Илин Станев

Вероятно ви е омръзнало "Капитал" да пише често за Естония. И нас ни е омръзнало. Омръзнало ни е в България всичко да се случва толкова бавно. В случая с е-правителството, докато поредната услуга измъчено се появи онлайн, в дребната прибалтийска страна вече са минали в друго измерение. И говорят за е-демокрация или пък за законодателно приравняване на електронния и физическия адрес. За България е-правителството е от жизнено значение, тъй като може да помогне за по-бързото подобряване на администрацията в страната – като бюрократите просто бъдат избегнати.

До средата на 90-те току-що възвърналата независимостта си държава преживява хиперинфлация, празни магазини, пред които Лукановата зима е курортно изживяване, а ежедневно става по едно убийство (за население, което е шест пъти по-малко от българското). И макар Естония да е случила на един-двама добри съседи, началното ниво е много по-ниско от това в България. Важно е било политическото желание и натискът на хората.

Така че с поредния си текст искаме да ви покажем докъде е стигнала Естония. Той няма да промени много в България, където вече 10 години градим електронно управление, което напредва, факт, но е много далеч от това в други страни. Надеждата ни е, че когато прочетете за колко минути се попълва данъчна декларация в Естония, какво естонците си мислят, че представлява корупцията, ще станете една идея по-ядосани. И това може да побутне някого в България да се размърда.

"Естонското правителство използва хартията само на едно място... в тоалетната." Няма да чуете този лозунг в рекламната кампания на Е-стония. Но естонските чиновници обичат да го споделят – малко да шокират чужденците, които иначе очакват поредната скучна презентация на успехите на страната във въвеждането на електронното управление.

Подобни трикове обаче едва ли са необходими. Естония отдавна е яхнала интернет вълната, а Талин се е превърнал в място за поклонение на многобройни чуждестранни делегации. В момента балтийската република вече е и активен износител на решения за електронизация на администрацията. Талин дари на Сърбия своята x-road система (нещо като аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи - ЕСОЕД). В момента започва проект, който трябва да въведе е-правителство по естонски модел в Казахстан. Ако се съди по успеха в други места, за 30 млн. евро Астана ще получи модерна административна среда доста по-бързо от България.

Особеното на Естония всъщност не са услугите, нито броят им. Таксуване на паркирането със SMS има и в България. Система за онлайн плащане на данъците има от Франция до Индия. Според класациите за развитието на информационното общество на Евростат балтийците дори не са сред абсолютните отличници. Тридесет и пет процента от естонците изпращат на администрацията попълнени формуляри по интернет срещу 50% в Норвегия или Исландия (едва 6% в България, което все пак е повече от броят в Румъния, Гърция, Италия или Македония).

Това, което прави страната да изглежда като витрина на електронните услуги, е цялостната среда, в която е-услугите изглеждат като неразделна част, и лекотата, с които те се въвеждат. Някак си изглежда неприлично да си купиш хартиено билетче в градския транспорт на Талин, вместо да се таксуваш по телефона.

На една карта разстояние

От потребителска гледна точка всичко опира да личната карта. Тя е с вграден чип с електронен подпис. Вече над 70% от естонците имат такива карти, които са задължителни, т.е. не може да си изберете карта без чип. Цената й е 25 евро с валидност от 5 години. С нея всеки естонец има възможност да ползва около 600 правителствени услуги и огромен брой предоставяни от частния бизнес. За разлика от България те наистина са електронни – информацията се подава онлайн и съответният документ най-често се получава по същия път. Повечето нотариални услуги се извършват също в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост също е достъпна онлайн както за нотариуса, така и за контрагентите.

Личната карта с чип е толкова сигурна и предлага толкова възможности, че от 1 юли тази година естонците вече няма да има нужда да носят със себе си шофьорска книжка и застрахователен талон. Полицаите вкарват картата в четящото устройство на компютрите си и имат цялата информация, до която имат право на достъп (например дали имаш валидна застраховка, но не и информация от данъчните за доходите ти). Ако се наложи, генерират електронен акт, фиш или всякакъв подобен документ, който вече не е нужно да се получава на хартия. "Просто не мога да си представя как сме работили преди", казва главен комисар Елари Касеметс, шеф на инспектората на пътната полиция в Талин, докато показва чистия си талон в компютъра на патрулната "Шкода". В бъдеще се предвижда банките да използват личната карта, вместо да издават отделни дебитни или кредитни карти. В същото време в България тепърва започва да се мисли за въвеждането за всички граждани на универсално идентификационно средство в интернет.

От гледна точка на администрацията всичко започва в средата на 90-те години. Естония създава всичките си регистри начисто и те веднага влизат вместо в дебели папки - в дискове. "Към края на хилядолетието се замислихме как да интегираме всички тези бази данни, за да може администрацията да се възползва по-добре от тях. Тогава започна изграждането на своеобразен мост между тях – x-road", обяснява логиката на процеса Индрек Вимберг от естонския ICT Demo Center. Следващата стъпка била да се намери универсален начин за достъп и идва идеята за вграждане на чип в личната карта. Някъде в този момент се появява и електронното правителство. Анекдотът е, че един от интернет предприемачите предложил на премиера Март Лаар да изгради цялата инфраструктура. Лаар имал три условия – предприемачът да му стане съветник (така че все едно правителството без външна помощ прави нововъведенията), системата да бъде изградена за няколко месеца и без пари. Това действително става и още през 2000 г. заработва прототипът. Първоначално е-правителството е доста примитивно и прилича на настоящата система в България, където често в интернет се качват сканирани копия на хартиени документи. Настоящият премиер Андрус Ансип се хвали, че новият интерфейс е далеч по-добър и всъщност е единна административна среда за всички ведомства. Документи от правителствени заседания могат да бъдат подписани от мобилен телефон (който разполага със специална SIM карта с електронен подпис) или iPad. Другата гордост на Ансип е продължителността на заседанията на правителството в режим на вземане на решения - средно 20 мин. Максимумът е два часа, тъй като "след това имаме пресконференция".

Един месец печалба

"Всеки министър пести по 200 часа годишно (т.е. 25 работни дни - бел. ред.) след въвеждането на истинското електронно правителство", гордее се Ансип. За последните 10 години пък са били спестени 20 т хартия. Разбира се, за правителството ефектът е най-вече в ускоряване на процеса на взимане на решения и по-голямата прозрачност. Тъй като естонците вече могат да проследят хода на всеки документ – от момента, в който на някой чиновник му е хрумнало да пише нова наредба, до момента, в който тя е гласувана, на дневен ред е възможността гражданите да участват пряко в работата на държавната администрация.

Най-странното е, че все още има естонци, които не ползват пълната функционалност на личните си карти и е-услугите, които има се предоставят. Но това се променя с огромна скорост. Ако през 2005 г. само 2% от избирателите са гласували онлайн, тази година процентът е 24. Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление, обяснява ниския процент с факта, че повечето естонци отиват пред урните като на празник и не искат да пропуснат купона.

В областта на финансовите услуги това води до рязък спад на броя на банковите офиси, тъй като 99% от финансовите транзакции вече стават онлайн. Попълването на данъчна декларация отнема средно 5 мин. "Само мога да ги съжалявам", казва Вимберг за американците, които трябва да отделят толкова време за попълването на данъчните си декларации (60% всъщност заплащат някой друг да прави това вместо тях). Рекордът за основаването на фирма е 18 мин. Естония има споразумения за съвместни услуги с другите страни в Европа, които ползват лични карти с чип. Например гражданите на Португалия, Латвия и Белгия могат да основават фирми в Естония, без да са напускали границите на държавите си.

Електронният здравен картон пък съдържа епикризите, рецептите, ренгенови снимки, т.е. цялата здравна информация. За повечето пациенти освен улеснение е-здравеопазването означава, че лесно могат да сравняват заключенията на един лекар с тези на друг. Проблем биха имали само хипохондриците, които могат да прекалят с търсенето на мнения за здравословните си проблеми.

Не искай информация, която вече имаш

Причините, поради които Естония успява, са няколко и те не са изненадващи. На първо място, в Естония се е следвала ясна стратегия, която не е променяна от нито едно правителство. Това е нещо характерно за страната. Фискалната политика на Естония вече над десет години не е променила траекторията си, без за това да има конституционно изискване. В България, както е известно, се пишат добри стратегии, но те рядко се изпълняват. Докато поредното правителство успее да сложи своя отпечатък, вече е време следващото да се захване с писане. Както казва Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", "в Естония правителството работи, в България не". Ялъмов допълва, че трябва да има ясна и последователна програма. "Например през юни-юли да се осъвремени сайтът egov.bg, през юли министерствата да спрат да изискват документи при обществени поръчки, които могат да си вземат по служебен път, през август да почнат да приемат документи за обществени поръчки по електронен път."

На второ място, в Естония бързо се налагат два силни координиращи органа. Естонският център за информатика (ria.ee) поддържа x-road, дигиталния мост между всички датабази, като спазването на неговите стандарти от държавните ведомства е задължително. Центърът за регистри и информационни системи (rik.ee) пък поддържа всички бизнес регистри като кадастър, имотен, фирмен, съдебната информационна система и осигурява единна точка за достъп до тези данни. В България подобна централизация навлиза, но много бавно. Според Цветан Алексиев, изпълнителен директор на "Сирма груп холдинг", е-правителството в България винаги се е движело някъде в периферията. "Никога не е имало достатъчно силна структура. Вследствие на това при последните три правителства се действа хаотично и се правят само най-лесните проекти. Най-вече за покупка на хардуер."

Услугите в Естония изглеждат учудващо интуитивни (дори да не превключите на по-познат език в eesti.ee). Причината е, че те винаги са били мислени през гледната точка на потребителите, а не на администрацията, твърди Вимберг. Докато в България изглежда така, сякаш онлайн се качва само това, което се откъсне от сърцето на администрацията. Затова Ялъмов предлага в дизайна на новите електронни услуги да се включи и обществеността, така че те да бъдат търсени и полезни.

За разлика от България в Естония стриктно се спазва принципът, че правителството няма право да изисква от гражданите и бизнеса повторно информация, която вече има. Това е прословутият в IT средите член 2 от Закона за електронно управление. Един от най-добрите примери за нарушаването му е данъчната администрация – данъкоплатците продължават да изпращат справки за доходите, които техните работодатели отдавна са изпратили в НАП.

Петият фактор са силните финансови стимули. Още в края на 90-те години банките премахват повечето такси за онлайн банкиране, докато остават тези, които са операции на гишето. Финансовият стимул води до спринт към по-модерните онлайн финансови услуги. Факт е, че и сега разликата между онлайн и офлайн цените в Естония е драстична. Например електронните билети за градски транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. В България е по-евтино да изтеглиш пари на гише, отколкото от ATM.

Най-важният стимул за електронното правителство е, че "всички мразят бюрокрацията". Това според естонския премиер е основната причина за успеха на електронната администрация.

За България този аргумент също важи с пълна сила, но, уви, не е достатъчен, за да се изгради работещо е-правителство. Ако вземем за пример Естония, трябват още администрация, която обича промените, вместо да се им се съпротивлява, политици с нагласата, че работят за хората вместо наопаки, и съвсем малко пари. Нищо трудно, нали?