Лекари и сестри напускат „потъващия кораб"

От началото на годината са издадени 188 удостоверения на български лекари за работа в чужбина, показва официалната статистика на здравното министерство. Според неофициалната обаче около 1000 медицински специалисти годишно казват „адио" на българските болници. Преди седмица няколкостотин медици посетиха трудовата борса за медицински кадри на Европейската мрежа за услуги по заетостта EURES, организирана първо във Варна, а после и в София. Мениджъри на болници от Европейския съюз предлагаха атрактивни оферти на български лекари и медицински сестри за работни позиции във Великобритания, Германия, Швейцария, франция, Швеция, Дания. При това по облекчени процедури. Кандидатите на място се срещаха с работодатели, подаваха автобиографиите си, директно се явяваха на интервюта и заминаваха.Българските медици се ориентират кариерно най-вече към Германия и скандинавските държави, където са най-търсени заради ниските си по западните стандарти заплати. На новите си работни места лекарите ни получават отлични условия за работа, включващи различни бонуси от социални придобивки и привилегии. Те се реализират предимно в държавните клиники на Западна Европа, тъй като местните им колеги предпочитат да работят в частния сектор или в Съединените щати. Хирурзи и анестезиолози са специалистите, които най-често са търсени в Германия и отиват да работят там. Ако в България един лекар получава между 800 и 1200 лв. месечна заплата, то в Германия.Възнаграждението му надхвърля 3500 евро на месец, а в Дания доходът му може да достигне между 5000 и 7000 евро. Най-търсени в Скандинавия са педиатрите, психиатрите, гинеколозите и невролозите. Средното заплащане е около 3000 евро, като здравните заведения осигуряват стипендии и езикови курсове. „Черешката на тортата" за българските медици е Великобритания, където младши лекар получава 9 хиляди евро, а старши лекар -12 000 евро месечно.

Затова не е чудно, че броят на напускащите страната ни лекари прогресивно расте. По данни на Българския лекарски съюз през 2008-а 380 специалисти са потърсили реализация в чужбина, за 2009 г. броят им е 400, а през 2010-а той достига 500 души. Условията за работа и специализация на младите лекари у нас са унизителни и просто ги принуждават да емигрират. Ниските заплати, остарялата материална база и хаосът в здравната система прогонват от страната 84% от завършващите Медицинския институт, показват данните на образователната институция. Шесто курсникът Борис Младенов иска да специализира гинекология, но за целта трябва да се пребори със стотици

конкуренти за 3-те места държавна поръчка. Колегата му Александър Копчев пък задава риторичния въпрос: „Как е възможно да се живее с 380 лв. заплата, да работиш

по 8 часа дневно и да си плащаш сметките за храна, транспорт, жилище и учебници?" Българските болници нехаят за дипломиращите се медици, а чуждестранните ги „ухажват" далеч преди завършването им. Дипломираните студенти срещат огромен проблеми със стажа си в български болници, а в Германия те подписват за 3 години, през което време получават по 2000 евро заплата и бонус езиков курс. След приключване на стажа съответната болница им предлага постоянен трудов договор.

Заради отлива на специалисти острият дефицит на лекари вече се чувства в сектори като спешната помощ и анестезиологията. Заплатата на един анестезиолог у нас е 700-800 лв., а във франция -6000 евро. Патоанатомите са под критичния минимум - едва 70-80 души, а лабораторните лекари са само 280. За последното десетилетие силно е намалял броят на вирусолозите, ревматолозите, инфекционистите и алерголозите. В труднодостъпните планински райони и някои от населените места в Северозападна България и Родопите пък изцяло липсват общопрактикуващи лекари.

Още по-трагично е положението със специалистите по здравни грижи. С около

30 000 са намалели работещите акушери, лаборанти, санитари и фелдшери за последните 18 години, твърдят от съсловната организация. „Една десета от медицинските сестри, които завършват обучението си, заминават да работят извън страната", споделя Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.През 2009-а 1300 медицински сестри са потърсили работа зад граница, а още около 1800 са се разделили с професията заради тежките условия на труд и мизерно ниските заплати. През 2010-а още 926 сестри са излезли от здравната система. Най-често те се насочват към Англия, Италия, Португалия, Германия,Кипър и Швейцария, а рехабилитаторите се реализират в САЩ и Канада. Медицинските сестри във Видин стачкуват и се борят за повишение на месечната заплата до 440 лв., докато българските им колежки в чужбина получават в пъти повече при значително по-малки натоварвания и стрес. Тъжната истина е, че в България за 10 000 души се грижат средно -47.2 сестри и санитари, докато в Европа техният брой е 74.7. Или с други думи - намаляващите лекари в болниците ни са подпомагани от една сестра, а колегите им на Запад си имат две. Недостигът, естествено, рефлектира върху качественото и своевременно обслужване на пациентите, а в здравеопазването често това е фатално.Само здравното министерство не е „трогнато" от изтичането на кадри, защото все още сме имали повече лекари от средното за Европа. Недостигът на сестри министър Стефан Константинов си обяснява като обща тенденция за бившия Източен блок. Българите не искали да завършват медицина, затова по-голямата чест от местата за лекари-специализанти оставали незаети, гласи констатацията на министъра. Накратко казано - „няма лекари - няма проблем". Сега трябва да пуснат в употреба списъци на „дълго чакащите" за здравна помощ. В които ще заявяваме преглед при джипито си за след 6 месеца. За хирургическа интервенция ще трябва да потърпим поне годинка. Освен ако не отидем при български лекар в германска клиника...

лихви, които към 31 март са 3.52 млн. лв., е постигната събираемост от 29.4 на сто. Касата обаче е изразходвала 639.51 млн. лв. за същия период и на практика бюджетът й „свети на червено" с около 29 млн. лева.Разходното перо е било най-натоварено с изплатените към 31 март за болнична помощ 317.36 млн. лева. Това представлява 31 на сто спрямо планираните за годината, но в тази сума са включени и парите, които лечебните заведения чакаха за юни и юли 2010-а. Здравноосигурителното ведомство е изчистило и стари задължения за лекарства за домашно лечение, натрупани в периода 16 октомври 2010-а -15 февруари 2011 -а. За тази цел са похарчени 136.69 млн. лв., с което се отчита изпълнение от 32.3 на сто на годишния план. Разходите за дентална помощ от 28.38 млн. лв. също надхвърлят 30-процентната бариера. За първична и извънболнична медицинска помощ са изплатени общо около 74 млн. лв., но в тези сектори здравната каса изостава от разчетите за тримесечието.