Заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав



Дата01.07.2016
өлшемі59.31 Kb.
#170032


Р E Ш Е Н И Е
40
гр. Белоградчик, 25.03.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



РАЙОННИЯТ СЪД – Белоградчик, 1-ви състав в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА КЪРЖЕВА-ТЕНЕВА
при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията н.а.х. дело № 17 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

С наказателно постановление (НП) № 563/03.01.2013 г. С. В. С. – началник РУ „Полиция” - гр. Белоградчик, е наложил на М. М. М., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 181, т. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от пет месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП.

НП е обжалвано от наказаното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че не е доволен от НП, като счита, че е незаконосъобразно, издадено при допуснати процесуални нарушения, неправилно пресъздадена фактическа обстановка. Наред с това сочи, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН, като е посочен само един свидетел, а не двама, както изисква законът.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Венкова с пълномощно по делото. Молят да бъде отменено обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – РУ „Полиция” - гр. Белоградчик, редовно призована не се представлява.

Административнонаказващият орган моли жалбата да бъде оставена без последствия, като съда потвърди наложеното наказание на нарушителя.



Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

От фактическа страна

На 21.12.2012 г. около 02:40 часа в гр. Б., ул. „..................” № ... М. М. М. управлявал лек автомобил „Форд Транзит”, с рег. N: ............., собственост на Г. В. Г. В автомобила били 7-8 човека, които при пристигане на контролните органи били слезли от него.

На мястото дошли служители на РУ „Полиция” - гр. Белоградчик, които остават неизвестни за съда. Актосъставителят и свидетелят Щ. не са служителите, извършили проверката и присъствали на нарушението.

Полицейският служител А., на длъжност - П И в група „ОП” при РУ „Полиция” - Белоградчик съставил срещу М. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 21.12.2012 г. (бланков № 662781), връчен на жалбоподателя на същата дата, в който горепосочените фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 103 и чл. 133, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, връчено на жалбоподателя на 09.01.2013 г.



По доказателствата

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите А. А. А., И. Д. Щ., С. Д. П.; писмени – процесните АУАН и НП, Докладна записка Рег. №13295 от 21.12.2012 г., Заповед № Із – 1745/28.08.2012 г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и Щ., които са обективни, последователни, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се. И двамата свидетели са категорични, че не са присъствали на нарушението, а АУАН е съставен единствено и само въз основа на докладната записка. Актосъставителят е съставил АУАН на следващия ден след извършване на нарушението, а свидетелят Щ. е свидетел само при съставяне на АУАН.

Свидетелят П. сочи, че е присъствал на проверката, извършена от контролните органи. Заявява, че е бил в лекия автомобил, но отрича жалбоподателят да е извършил каквото и да е нарушение.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., като вътрешно непротиворечиви и възприети изцяло въз основа на лични впечатления.

Свидетелят А., който е актосъставител, не е възприел непосредствено обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а същият е съставил АУАН въз основа на докладна записка, предоставена му от негови колеги. С оглед на това неговите показания имат значение само относно обстоятелствата около съставянето на АУАН, но не и тези, свързани с предмета на доказване (чл. 102 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН).



От правна страна

По приложението на процесуалния закон - При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 4 ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 ЗДвП. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (връчването на НП също е надлежно извършено, но и по правило същото има отношение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване).

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното административно нарушение. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. Щ. е свидетел само при съставяне на акта, не и при извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал. 3 ЗАНН. Тъй като в случая, актосъставителят не е очевидец на нарушението, същият е следвало да осигури подписването на акта от свидетели очевидци, каквито е имало, или други двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на свидетел на акт, с оглед обстоятелството, че свидетелят не е такъв при извършване на нарушението, а само при съставяне на акта, води до липса на свидетел в АУАН, а липсата на свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаният по делото свидетел, който е очевидец на нарушението, не бе потвърдена възприетата в акта фактическа обстановка.

На второ място видно от обжалваното НП, липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а само и единствено са цитирани /преписани/ разпоредбите на ЗДвП, които са нарушени , което също е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Законът изисква не просто посочване на нарушената разпоредба, а още по-малко цитирането й като описание на нарушението, а точните обстоятелства, при които е извършено то.

По приложението на материалния закон - НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят М. при управлението на МПС не е извършил нарушение на чл. 103 и чл. 133, ал. 1 ЗДвП, тъй като нито актосъставителят, нито свидетелят Щърбанов не потвърдиха с показанията си това, а напротив - никой от тях не можа да даде подобна информация, тъй като не са присъствали на нарушението. Затова незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 181, т. 7 ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е неправилно и следва да бъде отменено.



Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 563/03.01.2013 г. издадено от С. В. С. – началник РУ „Полиция” - гр. Белоградчик, с което на М. М. М., на основание чл. 175, ал. 1, т.4 и чл. 181, т. 7 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от пет месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП и „глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 133, ал. 1 ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – Видин в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е обявено.
Районен съдия:



Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет