19 февруари годишнина от обесването на васил левски сценарий
жүктеу/скачать 45 Kb.
|
| 19 ФЕВРУАРИ - ГОДИШНИНА ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
СЦЕНАРИЙ ВОДЕЩ – 19 февруари 1873 година –велика и страшна дата за българския народ! На тази дата България се прости с един от най-видните сисинове – Васил Иванов Кунчев, останал в историята с паметното име Левски. ВОДЕЩ – Апостолът на свободата – с това име живее още споменът за Левски,обрекъл живота си в служба на отечеството, Когато робските сърца Повярвали са в свободата, Когато огнените му слова , Са слушали дори децата.
Той преобърна времето и го направи свое, доказвайки пред света,че българинът носи у себе си жаждата за свобода и справедливост. ВОДЕЩ – Безстрашният Апостол! Всеотдаен и скромен,който запалва революционния огън във всяко българско селище и паланка, кгото народът ни в знак на признателност и захласт превръща приживе в легенда, след която тръгват най-достойните синове и дъщери на България. Героите!
Те бяха първи в борбата, където ясна кръв димя. И паднаха за свободата на тази българска земя. Тя ги прегърна в топла пазва, покри ги с китка и венци и днес предания разказва за тях – безстрашните борци. Какво, че времето минава ? Под облаци и светлина героите са наша слава и наши горди знамена! Безсмъртния Апостол на свободата. Роди се под балканска стряха, до роза, като до звезда най-скъпи на света му бяха: Родина, Майка, Свобода. Но бе Родината в окови, робиня Свободата бе. Мълчаха гневни и сурови земя, и хора, и небе. Гаснели главните бавно под комина- нощ е , но не спяла калровката Гина. Не приспивна песен тази майка пяла, нито в робска люлка свиден син люляла. Хвърляла тя съчки в бялата жарава и го клетва клела роб да не остава. Майчините думи Левски не забравил – на борба за правда цял народ изправил. В зимна вечер той тайно преминал река Дунав, скована от лед. Кой страдалната наша Родина денонощно обхождаше вред. Кой създаде безброй комитети ? Кой въстание готвеше? Кой? Пред смъртта бе с кокиче в ръцете, Васил Левски бе тоя герой! Тоя момък спечели сърцата! Тоя момък засмян, синеок за Република чиста и свята беше дълго шептял в мрак дълбок. През дълбоките нощи той броди, ту свещеник, ту прост въглищар. За въстание готви народа, за свободна държава, без цар. Къде не беше той- другар и брат, със кой ли враг в Балкана бой не води? Коя паланка ,село или град, опасната му мисъл на преброди? Навред говори той за свободата- поглъща всеки словото му просто. И никога пред никоя беда не се уплаши смелия Апостол. Такъв – със лъвско име и със сърце орлово, Балкана древен може единствен да роди. Той хвърлял в борбата вместо олово – слово и в душите жадни запалвал той звезди. ВОДЕЩ – Аз съм посветил себеси на Отечеството си...... да му служа до смърт и да работя по народната воля ВОДЕЩ- Ако печеля- печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си! ВОДЕЩ- Апостолски думи, изречени от светец! Жертвоготовен , обречен на делото, Васил Левски обхожда няколко пъти България, за да създаде тайни революционни комитети и да подготви народа за борба срещу тираните. И всичко това прави сам не за някаква награда или отплата , защото той се е венчал за България и нейната бъдеща свобода! ВОДЕЩ – Дяконе ,ще можем ли ние потомците , да те погледнем в очите и да се вречем с ръка на сърцето , че ще бъдем като теб- чисти ивсеотдайни?! Мълчиш , но твоите очи говорят, че името България трябва да просъществува през вековете и за тази цел са необходими един Левски и цял един народ до него. Запя народът песни за юнаци, куршум просвири в родния Балкан и в буките прикътани на стан, развяха се бунтовните байряци. Напреде им бе Левски знаменосец- под знамето бунтовник и певец, по-смел от лъв и най-добър стрелец, а не калугер и владишки просяк. Той биде предаден, и от един поп! Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни. Напразно! Те нямаха власт над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва, ни болно стенанье не издаде в мрака туй гордо страданье! Смъртта беше близко, но страхът далеч. И той не пошушна предателска реч. И на вси въпроси - грозно изпитанье – един ответ даде и едно мълчание и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" И никое име той не спомена. Но тиранът люти да убий духът една заран Левски осъди на смърт!
Той биде обесен О, бесило славно! Теб те освети смъртта на геройте. Свещено си ти. Ти белег си страшен и знак за свобода, за коя под тебе гинеше народа, и смъртта на тебе, о, бесилко свята, бе не срам, а слава нова на земята и връх, от където виждаше духът към безсмъртието по-прекия път!
О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня." Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. Там, край София, Левски увисна , на бесилото за свобода февруарска виелица писна над една умъртвена звезда.
днеска името Левски звучи . Виждам образа му лъчезарен с двете орлови, сини очи. От бесилото в лют февруари той бе нашето време видял! И цъфти свободата в България, за която бе Левки мечтал! жүктеу/скачать 45 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|