Философията като съпреживяване и изменение на света

Философия в превод от гръцки означава любов към света . Не може да се даде определение за предмета на философията, защото той обхваща съществуването, битието, религиите , съпреживяването –всичко, което е заобикаляло и заобикаля човека. Можем да кажем, че философията е нещо много просто и лесно, но точно това я прави нещо изключително сложно.Тъй като всяко нещо,независимо дали е предмет от нашето ежедневие или нещо друго,което изглежда елементарно всъщност не е така , винаги когато си мислим , че нещо е изключително лесно за нас, ние не осъзнаваме неговата сложност. И точно за това ние не осъзнаваме сложността на философията ,и това,че тя не е експеримент,а наука. Защото когато човек започва да опознава философията той не експериментира,а достига до прозрението за собственото си съществуване,и за смисъла на съществуването на всяко нещо около него,именно това показва сложността на тази наука и нейната същност. Когато съумеем да разкрием и разбулим битието си това ни помага да познаем философията.Така ние достигаме до много нови прозрения , с помощта на които започваме да гледаме на живота по различен начин.¹

Философията е теоретическо описание на света, защото човек със своята дейност изменя и преобразува както природата, така и себе си. Човека създава историята и собствения си свят. Човека не е независим от природните закони, той се стреми да ги усвои.

Философията е наука,чрез която ние опознаваме същността си. Това ни прави по-добри като личности, защото когато човек познава себе си и съществуването си, той започва да живее по-различен живот. Живот изпълнен с отговори на всичките въпроси, които е имал до сега. Според мен този, който е познал философията е достоен за уважение, тъй като е съумял да опознае себе си чрез тази сложна наука.

Всеки човек е способен да философства по някакъв начин.Още от малки децата обсипват родителите си с въпроси.Те започват да разгадават заобикалящия ги свят именно с въпросите, а във философията са по-важни въпросите ,отколкото отговорите. Важно е,че си стигнал до въпроса, а отговора се крие в него. Когато пораснем продължаваме да търсим отговори за нещата около нас.

Именно това определя философията като съпреживяване и изменение на света .

Философията е вълнувала много хора - математици, физици, икономисти, медици и техните схващания , но това е малка част от философското поле. Затова човек трябва да оцени смисълът и тенденцията на човешкият живот и изменението на света .

Светогледът е многомерно явление, в различните области на човешкият живот и култура. Що е философия? - изисква да се изясни какво е това светоглед. Той е необходима съобразна част на човешките знания. Той не е константа, той се изменя бавно или бързо , времето но улавя тези изменения. Той е присъщ на дадена епоха. Той действа чрез идеалните варианти на хората. Светогледът е интегрално образувания в което влизат обобщени знания - научни, жизнени и професионални.

Насочеността на човешките действия - знания и ценност. Ценностното съзнание включва в себе си особено отношение на хората с техните цели и потребностии съпреживяване. Светогледът е комплексна форма на съзнанието, пластове на човешкият опит. Той е съвкупност от възгледи, принципи, и оценки за развиване на света и мястото му в себе си.

Опит - интелектуален, емоционален. Светоусещане - емоционално условие на навици. Свето разбиране - свързано с познаване образите на света. Светогледът е сложно взаимоотношение на интелектуални и емоционални компоненти на светоусещане и свето разбиране . Като компонент на светогледа, свето разбирането има няколко равнища - жизнено - практическо (национални и религиозни традиции, интелигентност) и теоретическо (философията - обобщено концептуално и системно знание).²

2.2. Източници за възникване на философията като съпреживяване и изменение на света .
Много митове са посветени на космически теми опитвайки се да отговорят за началото , произхода и изменението на света и духовната хармония. В него се използват форми на интерпретация и съпреживяване.

Митът като най-ранна форма на духовна култура на човечеството обединява зачатъци на човешкото съзнание. Той е универсална форма на самосъзнанието. В него са сближават явленията на природата. В него са свързани реалност, фантазия и др.

Религията - светът на религията по - своему отразява реалният и жизнен опит на човечеството. С помощта на тържествена празнична обредност религията третира дълг, състрадания, доброта с цел да им предаде възвишеност. Религията и философията са исторически форми. Религията според Хегел не е философско съзнание, но нейният предмет съвпада с предмета на философията. Според Хегел философията също си има свой предмет ,и че не бива да се съпоставя философията и религията. В основата и на философията и на религията стои мисленето. Отличавайки религията и философията не трябва да ги противопоставяме.³

Религията е вяра , която борави с абстрактното , има един предмет - Бог. Тя борави с представи , а философията с реалност. Религията е сфера на вечната истина, вечният покой и вечният свят и е сфера на нашето съзнание. Всичко което се създава от човека намира своето място в съзнанието, в чувствата на бога.

1. Защо философствате? - много пъти в живота срещаме :

прокажен е този който празнодумства (много приказва) –

отговор - за да направим своят свят и да изучим света.

4. Кой прави философията? - геният прави философията, а той е този който създава модел на света, парадигия на света. А школата разпространява идеите на гения.

Философията е част от живота на човека. Ние създаваме за себе си образ на протичащото и той никога не е адекватен. Светът се мени с по-голяма скорост от колкото съумяваме да вземем свои точки в пространството на света.

“Истината винаги ни гледа” - истината е знания, образувание. Тя е субективна.

Философията е гласно съзнание за нещо което вече е било, съпреживяване. Философът е беззащитен в сравнение с поетът и драматургът. Гласното съзнание може да е разговор със себе си (философско мълчание, което е пак диалог). Различните периоди на историята при различните мислители получават различни отговори на въпроса “Що е философия”.

В рамките на една епоха се зараждат различни варианти за разглеждане на света. Следователно трябва да се освободим от това че философията е дело само на учени. Философията е дело на човек при всякакви условия и обстоятелства на роба и интелигенцията. Философията е присъща на човек по всяко време, защото да философстваш, значи да мислиш, а да мислиш е присъщо за човека. Смисълът на философстването е съвремието, затова всеки миг е ценен.

Философското изследване започва на границата където свършва знанието. Ако някой мисли че всичко му е ясно, той е спрял да философства Да философстваш означава да бъдеш на път. Това пребиваване на пътя е съдбата на философа.

В какво се състои философстването - до колкото човек е свободен в света, той е сам. Ако иска човек да придаде философски смисъл на живота си, той трябва със свои сили да конструира това , което околният свят вече не му дава. Първото оръдие на човека е ръката. Да философстваш означава сам да си помогнеш да създадеш онова , което ти е необходимо. Това значи да се научиш да живееш, но и да умираш.⁴

Хайдегер - “Мигът в който се ражда човек е обречен и достатъчно стар за да умре”.⁵

Смъртта - небитието; равносметка на човешкият живот; философията е тази която ни дава право да размишляваме и съпреживяваме.
Вниманието векове наред привлича природата.

Древно гръцките философи се интересуват от космическите въпроси. Натуралната философия - философия на природата.

Философията изследва и политически въпроси и обществото.
Антропологическа философия - завой от природата към човека - Сократ. Главните въпроси са свързани с определянето на неговият живот. Сократ е мислителя, който олицетворява философията. С него философията напуска възвишението.

Под перото на философията излизат трактати обърнати към знанието. Според Нише философът трябва да бъде мислител и се изисква да създава ценности , съпътстващи развитието на света. Истинските философи са заповедници и законодатели, тяхното познание е творчество, а творчеството - закони.

Пръв опит Аристотел прави да отдели философията. Емануел Кант - философията е универсално, теоретично знание и като теоретични проблеми. Аристотел - частните науки се заемат да изучават с видовете битието (съществуващото), а философията - най-общите принципи на познанието. Кант първи стига до това, че философията е наука която е отношението на всяко познание за съществуващите цели на човешкият разум.⁶

Освен това че нарастват знанията човешкият интелект постига света в аспект и е даден в опит. Кант - оригиналният философ е практически действащ философ , настоящият мъдрец. Той възпитава умения и дейност.

2.4. Потребна ли е философията за всяка възраст, като съпреживяване и изменение на света ?
Епикур смята че философията е нужна и на стареца, и на юношата. Старецът да се чувства вътрешно млад, а юношата да се чувства по-зрял. Тайната на вечната младост е да се учи нещо ново всеки ден. Така се достига до битието и съзнанието на обективното и субективното. Проблемът за човешкият свят е универсално и е основен въпрос на философията.

Философията е много структурно явление. Нейната структура е - наука, жизнена мъдрост и културен феномен. Философията в пет насоки - диалектика, реторика, политика, физика, теология.

Според Декар философията прилича на дърво, чиито корони нарича метафизика; стъблото физика; клоните - механика, медицина, морал. Морал той смята, че представлява най-висшето стъпало. Декар смята, че един народ е толкова по-възпитан и цивилизован колкото по-добре умее да философстват хората в него. Според него е немислима липсата да философстваш. Философията е социокултурен феномен.

Цицерон нарича философията “култура на духа”. Колкото по-богата е философската концепция, толкова е по-голяма културата на човека. Културата е преоценка на ценностите (тези материални и духовни обекти, които са способни да удовлетворят всички потребности на човека и обществото, служейки на техните интереси).

Под функция на философията се разбира приложението на принципите; служебната роля на философията. Според духа ние можем да увеличим благата на обществото. Три функции на философията:

1. Светогледа - система от знания и оценка за човека, човешкият свят. Всеки светоглед отразява човека, неговите интереси и го обслужва.

1) философия - съвкупност от знания. Това е било една наука и пра наука.

2) дефиниция на знанията.

3) формиране на отдели чрез интеграция и синтеза.

Общо - светоглед и теоретико-познавателни прийоми на частните науки, но те не се изучават от други науки , а от философията. Частната наука се нуждае от ценностна основание. Те позволяват целият инструментариум.

Философията дава ценностен аспект на частните науки. Науката е истина умножена със съмнението - науката може да не ни даде верен резултат. Философията е интерпретатор на всички достижения на знанието. Тя като наука е сродна с обществените теоретични нива на частните науки, взети в интерпретиран вид.

През 20 в възниква Scientra (знание) движение. Веркъм Ръсел смята че всяка наука се създава от дадена личност.

Методът е закон, закономерност, отношение на човешките представи, понятие, закони взети в своята съвкупност. Природата не прави скокове, защото тя се състои само от скокове. Противоречието е единственият нерв на развитието.

Философията е душата на всяка култура и според Хегел е самосъзнание на епохата на 7-те мъдреци на света - Клеогул - мярата е най-доброто, Биан - лошото е навсякъде повече, Питак - знай мярката, Солон - помни краят на дните си, нищо прекалено, Талес - поръчителството носи нещастието, Биант - прилежанието е всичко, Периандър - прилежанието е всичко.Езикът на философията е категориален. Аристотел дава система на категориите, Кант има таблица на категориите .⁸

Стилове и форми на философските изследвания - изречения гноми, пословиците, басни, опоетизиране на света, трактати, описания, съчинения, които обхващат битието; учебниците.

Стилни философски изследвания могат да бъдат:гноми или изречения; поеми - Перманит; диалози - Платон, Лабниц; афоризми - Хераклит; есета - Камю; философски трактати - Аристотел, Кант, Хегел; логически трактати - Вилберщаин; изповеди - Ависин; философски романи - Достоевски, Сатър, Камю.

В историческото си развитие философията се движи в една ос с два полюса:

1 - полюс - полюс на вечните ценности;

2 - конкретното, всекидневно битие на човека т.е вечните проблеми и конкретните проблеми.

Мотивът на философското мълчание е много важно “Онова , за което не може да се говори, трябва да се мълчи” - Вилгенщайн. ⁹

Философията е човешка потребност, която не е генетически закодирана в нас, а се подбужда и възпитава само чрез общуване. Този, който философства, мисли, е способен да превърне себе си в мащаб на оценка на целият свят. Същевременно общувайки с други хора, философското мълчание се допълват взаимно. Мълчанието е вътрешен диалог.

Философията проблематизира човешкото битие, но трябва да проблематизира и себе си. Определения на философията –

1) знание за природната същност;

2) знание за божествените и човешки дела;

3) упражнение в смъртта;

4) оприличаване на Богас помощта на мъдростта, безпристрастността, справедливостта;

5) философията е любов към мъдростта, доколкото истинската мъдрост това е бог, и любовта към бога е истинската мъдрост;

6) начало на всички изкуства и науки. ¹⁰

Константин Кирил философ - философията е разбиране на божи и човешки неща, до каква степен човек може да се доближи до бога, как чрез главата може да се види кой го е създал. Доближаване да бога е приближаване до славянската култура, усъвършенстване на личността. Всички можем да достигнем бог чрез мисълта.

Човек не може да разчита на сляпото подчинение на природната необходимост. Човек се стреми да се приобщи към природните закони и да ги усвои като закони на своята собствена дейност. Човек застава на субективни позиции, позицията на заинтересоваността . Той изобретява свои собствени цели, идеи и идеали, към които се стреми и тяхното достигане осмисля неговият живот.

Човек трябва да се докаже отстрани (изминатият път от себе си). Това е условие всеки да познае себе си. Същевременно философията винаги открива назряващите социални конфликти и негативни тенденции.

Философията често е принудена де представя проблемите в максимално заострена форма. Дори тя е принудена да хиперболизира тези проблеми. Зад философският плурализъм се крие явно и възможен плурализъм на житейски позиции, които философията осмисля и обосновава.

Плурализъм - многовариантност. Философския плурализъм - свобода на избор на решение на съответни житейски проблеми индуцирани и провокирани от самата философия.

Философията :

като наука е изследване на света;

като поезия - съпреживяване на света;

като агресия - изменение на света;

като мъдрост - спокойствие на света;

като теория - правене на света по идеален начин и в универсални изменения.

1. 
   Радев, Р., Антична философия, Ст. Загора, 1994
   
2. 
   Пенов, Ст. ,Философия на духа: Душа-тяло, Бог и свят. , С., 1996.
   
3. 
   Батулева, Т. , Парадокси и реалност ,Фабер,2005
   
4. 
   Рикен, Фр., Основен курс по философия. Философия на античността С., 2001
   
5. 
   Ръсел, Б., История на западната философия, Т.1, С. 1994
   
6. 
   www.philosopher.hit.bg
   
7. 
   www.philosophybulgaria.org