Предварително заредените поразяващи приспособления биха могли да се разглеждат като проява на защитно деяние само тогава, когато по естеството и техническите си характеристики са насочени единствено към пресичане на противоправно нападение чрез увреждане само на нападателя в рамките на необходимите предели. Най-малкото това предполага те да са изрично афиширани, а поразяващият им ефект - обозначен по ясен, достъпен и недвусмислен начин.
Ако разпитът пред съдия в досъдебното производство е следвало да бъде проведен пред съдия от по-горен съд, резултатите от разпита не биха могли да се включат в доказателствената съвкупност, тъй като не могат да се валидират действия на некомпетентен орган.
Чл. 12 НК
Чл. 210 НПК
Чл. 210а, ал. 1 НПК
Решение № 676/18.07.2005 г. по н. д. № 1133/ 2004 г. на ВКС, II н. о.
Докладчик съдията Елена Авдева
Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитниците на подсъдимия А. Г. против присъда № 215/26.10.2004 г. по в. н. о. х. д. № 426/2004 г. на П. апелативен съд, с която е отменена частично присъда № 32/20.05.2004 г. по н. о. х. д. № 213/2003 г. на С. окръжен съд, като подсъдимият е осъден по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 НК, размерът на уважената част на гражданските искове е намален и е потвърдена останалата й част.
В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 352, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 350, ал. 1 НПК, установи следното.
С присъда № 32/20.05.2004 г. по н. о. х. д. № 213/2003 г. С. окръжен съд признал подсъдимия А. Г. за виновен в това, че:
- на 7.10.2002 г., в 18.40 ч. в местността „Старите лозя" край гр. К, при превишаване пределите на неизбежната отбрана умишлено умъртвил Б. М. на 24 години - престъпление по чл. 119 във вр. с чл. 115 и чл. 12, ал. 2 НК, поради което го осъдил на три години лишаване от свобода, като оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 115 НК;
- през есента на 2000 г. придобил и до 8.10.2002 г. държал три броя самоделни оръжия без надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, поради което го осъдил на две години лишаване от свобода
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът кумулирал двете наказания и определил на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода в размер на три до пет години от влизане на присъдата в сила
Със същата присъда съдът постановил подсъдимият да заплати на родителите на пострадалия Б. М. по 10 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди от престъплението, а само на бащата Т. М. - и 1000 лева обезщетение за понесените имуществени вреди, като отхвърлил предявените граждански искове в останалата им част.
Съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства - три броя самоделни огнестрелни оръжия.
С присъда № 215/26.10.2004 г. по в. н. о. х. д. № 426/2004 г. П. апелативен съд:
- отменил първоинстанционната присъда в частта досежно квалификацията на деянието и признал подсъдимия за виновен в това, че на 7.10.2002 г. в местността „Старите лозя" край гр. К. умишлено умъртвил Б. М. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина - престъпление по чл. 116, ал. 1,т.6,пр. 1 и2въввр.счл. 115 НК;
- изменил първоинстанционната присъда в гражданскоосъдителната й част, като намалил присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от 10 000 на 6000 лева за всеки един от ищците;
потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.
Жалбата срещу така постановения вьззивен съдебен акт е неоснователна по следните съображения.
Относно оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила.
Зашитата на жалбоподателя декларативно твърди, че не са спазени изискванията на чл. 12, чл. 16, чл. 144 и чл. 301 НПК, поради което съдът е формирал вътрешното си убеждение на базата само на част от доказателствата и едностранчивото им тълкуване. Твърдението не намира опора в данните по делото. Въззивният съд е изградил своите фактически констатации на базата на целия доказателствен материал. Внимателно са обсъдени както гласните, така и писмените, и веществените доказателства. Сложността на казуса е наложила назначаването и изслушването на няколко съдебни експертизи, чрез които съдът е получил интерпретация на веществените доказателства от позицията на специалните знания на експертите. Посочените в касационната жалба въпроси, касаещи местоизвършването на деянието, неговия механизъм и в крайна сметка - авторството му, са изяснени чрез пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства и са получили аргументирани и убедителни отговори. Версията за увреждането на пострадалия извън лозето на подсъдимия е изключена поради опровергаването й от показанията на свидетелите М. И. и М. С, придружавали пострадалия от момента на увреждането до завеждането му в болницата, и свидетелите С. Г. и Т. Т. - съседи на лозето на подсъдимия, чули гърмеж в деня на престъплението, а също така и от експертните заключения от химическата, медицинската, техническата и балистичната експертиза Видът и характерът на раните и намерените при аутопсията проектили, съвпадението между тях и сачмите в неактивираните огнестрелни устройства, както и между барута от натривките по ръцете на подсъдимия и този, заложен в самоделните устройства, подкрепят по несъмнен начин изводите на въззивния съд. Твърдението за следи от „тапа"2 водещи до друг тип оръжие, не се подкрепя от доказателствата по делото и се гради върху тълкуване на част от заключението на съдебномедицинската експертиза, извадено от общия му контекст. Експертът д-р Т. Г. при разпита му в съдебното заседание на първата инстанция на 19.05.2003 г. е изяснил, че експертизата е имала предвид използването на ловно оръжие с патрони със сачми, поради което е използвал термина за „тапа". Балистичната и техническата експертиза съдържат данни за влагане в самоделните устройства на сачми от калибъра на намерените в тялото на Б. М. и на две хартиени тапи. Въззивният съд е взел предвид тези обстоятелства и категорично е свързал настъпилия вредоносен резултат с действието на намерените в имота на подсъдимия устройства. Обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което атакуваният по касационен ред акт не почива на предположения.
В касационната жалба се сочи, че е налице объркване в мотивите и диапозитива на въззивния акт, в който неточно е констатирано приложение на чл. 55 НК от първата инстанция. Наистина С. окръжен съд не е обсъждал хипотезата на чл. 55 НК, когато е индивидуализирал наказанието на подсъдимия по вид и размер, изцяло възприети от П. апелативен съд. Последният, след като е променил квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, вече е бил обвързан с предвидената в него санкция - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. Следователно въззивната инстанция не би могла да определи наказание от три години лишаване от свобода извън приложното поле на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Налице е нарушение на закона, изцяло ползващо подсъдимия, което, поради липса на протест, не може да се отстрани в рамките на касационната проверка. В същото време този пропуск на втората инстанция не може да се тълкува като съществено процесуално нарушение, изразило се в „симулиране на четене на решение", което не било написано. По данни от протокола на въззивното дело присъдата на П. апелативен съд е прочетена пред страните след приключване на съвещанието на съда. Протоколът не е оспорен по предвидения в НПК ред и е доказателствено средство за извършените процесуални действия. Освен това следва да се отбележи, че защитата на касатора не оспорва съдържанието на въззивния акт и не сочи различия между неговия прочетен и изписан текст. Причините за несъобразяването му с чл. 55, ал. 1 НК и некоректното позоваване на мотивите на първоинстанционната присъда в настоящия случай са ирелевантни, тъй като са довели до непроменим по инстанционен ред резултат.
Неоснователно е и твърдението за съществено нарушение на правилото по чл. 210а, ал. 1 НПК, тъй като са четени обяснения на подсъдимия, депозирани при разпит пред районен съдия, вместо пред съдия от съответния първоинстанционен съд. Безспорно е по делото, че при провеждането на тези разпити подсъдимият е бил обвиняем по дело за престъпление по чл. 122, ал. 2 НК, подсъдно на районен съд, съгласно правилата на чл. 28 НПК. Ето защо районният съдия е бил компетентен да участва в разпита. Последващата промяна на квалификацията не лишава закрепените по този ред доказателства от процесуална стойност, тъй като не влияе върху справедливостта на процедурата по събирането им като гаранция за тяхната достоверност. Различна би била хипотезата, ако разпитът бе проведен пред районен съдия след повдигане на обвинение по чл. 116 НК, когато компетентността му е изключена. Тогава резултатите от разпита не биха могли да се включат в доказателствената съвкупност, тъй като не могат да се валидират действия на некомпетентен орган. В заключение, настоящият съдебен състав не установи нарушения на процесуалните правила, които да представляват касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваната присъда.
Относно оплакването за нарушение на закона
Установената от въззивния съд фактическа обстановка е получила законосъобразна правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 115 НК - убийство, извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Установено е по делото, че в лозето на подсъдимия са били монтирани три самоделни огнестрелни оръжия, които можели да бъдат активирани с усилие в много широки граници. Едно от тях е задействано от пострадалия Б. М. и причинило смъртта му чрез 14 рани в областта на гърдите и корема. Способът, по който подсъдимият е ограничил достъпа до имота си - чрез телена ограда и ред бодлива тел, не изключвал възможността за проникването на повече от едно лице, още повече че лозето е било в крайградска зона с целогодишно обитаване на част от вилите. При тези данни видът на използваното средство и конкретната обстановка на действието му подкрепят извода за осъществяване на престъплението по начин и със средства, опасни за живота на мнозина
В настоящия случай не може да бъде споделена и позицията за приложение на правилата за неизбежна отбрана. Със залагането на огнестрелните устройства подсъдимият е целял да причини вреди в бъдеще на всяко лице, влязло в лозето му в негово отсъствие. Задействането им се извършвало механично, извън волята на подсъдимия. По този начин той поставял в опасност живота и здравето на всеки, който би се натъкнал на тези устройства, независимо от обстоятелствата и намеренията му. Предварително заредените поразяващи приспособления биха могли да се разглеждат като проява на защитно деяние само тогава, когато по естеството и техническите си характеристики са насочени единствено към пресичане на противоправно нападение чрез увреждане само на нападателя в рамките на необходимите предели. Най-малкото това предполага те да са изрично афиширани, а поразяващият им ефект - обозначен по ясен, достъпен и недвусмислен начин. В противен случай скритите защитни устройства се превръщат в капан, който изключва правомерността на неизбежната отбрана
Законосъобразен е и отказът на въззивния съд да квалифицира деянието като престъпление по чл. 122, ал. 2 НК - като убийство с огнестрелно оръжие по непредпазливост. В обжалваното решение подробно са описани обстоятелствата, които обективират евентуалния умисъл на подсъдимия. А. Г., преследвайки целта да защити лозето си от кражби, е инсталирал защитни устройства, като е допускал, че те могат да причинят сериозни телесни увреждания и смърт при активиране. От особено значение за субективната страна на престъплението е обстоятелството, че на 29.09.2000 г., т.е. седмица преди извършването му, в лозето станал инцидент, при който едно от устройствата се задействало и причинило телесни увреждания на друго лице, по-късно квалифицирани като средна телесна повреда По този повод на 30.09.2000 г. подсъдимият бил предупреден с протокол по чл. 63 ЗМВР да не изработва и поставя огнестрелни устройства в имота си. Този факт опровергава твърденията на защитата на подсъдимия, че той не предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си поради стеснени възможности за прогноза и преценка Не е вярно оплакването, че в тази връзка съдът е пренебрегнал данните, съдържащи се в съдебно-психиатричната експертиза. Те са обсъдени на плоскостта на вменяемостта на подсъдимия. При установената възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си подсъдимият не е лишен поради заболяването си от възможността да осъзнава причинно-следствените връзки между предприетите действия и очакваните резултати. В психиатричната експертиза се подчертава, че поради органичното разстройство на личността е засегната способността на подсъдимия да планира и прогнозира само социалните последици от поведението си, т.е. повлияна е не възприятийната а оценъчната способност на лицето в контекста на обичайната ценностна система. Подсъдимият А. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал с общественоопасните му последици, но е допускал тяхното осъществяване, мотивиран от желанието да опази имота си на всяка цена
7. При документната измама представянето на документа предшества плащането от страна на въведеното в заблуждение длъжностно лице, което се разпорежда с повереното му имущество в полза на този, който чрез документа го е въвел в заблуждение.
Достарыңызбен бөлісу: |