Касационното производство е образувано по ка­сационна жалба на защитниците на подсъдимия А. Г. против присъда №215/26. 10. 2004 г по в н. о х. д. №426/2004 г на П

В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 352, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд.

Представителят на прокуратурата изразява ста­новище за неоснователност на жалбата

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в преде­лите на чл. 350, ал. 1 НПК, установи следното.

С присъда № 32/20.05.2004 г. по н. о. х. д. № 213/2003 г. С. окръжен съд признал подсъдимия А. Г. за виновен в това, че:

- на 7.10.2002 г., в 18.40 ч. в местността „Старите лозя" край гр. К, при превишаване преде­лите на неизбежната отбрана умишлено умъртвил Б. М. на 24 години - престъпление по чл. 119 във вр. с чл. 115 и чл. 12, ал. 2 НК, поради което го осъ­дил на три години лишаване от свобода, като оправ­дал подсъдимия по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 115 НК;

- през есента на 2000 г. придобил и до 8.10.2002 г. държал три броя самоделни оръжия без надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, поради което го осъдил на две го­дини лишаване от свобода

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът кумулирал двете наказания и определил на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода в размер на три до пет години от влизане на присъдата в сила

Със същата присъда съдът постановил подсъди­мият да заплати на родителите на пострадалия Б. М. по 10 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди от престъплението, а само на баща­та Т. М. - и 1000 лева обезщетение за понесените имуществени вреди, като отхвърлил предявените граждански искове в останалата им част.

Съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства - три броя самоделни огнестрелни оръжия.

С присъда № 215/26.10.2004 г. по в. н. о. х. д. № 426/2004 г. П. апелативен съд:

- отменил първоинстанционната присъда в частта досежно квалификацията на деянието и признал подсъдимия за виновен в това, че на 7.10.2002 г. в местността „Старите лозя" край гр. К. умишлено умъртвил Б. М. по начин и със средст­ва, опасни за живота на мнозина - престъпление по чл. 116, ал. 1,т.6,пр. 1 и2въввр.счл. 115 НК;

- изменил първоинстанционната присъда в гражданскоосъдителната й част, като намалил при­съдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от 10 000 на 6000 лева за всеки един от ищците;

потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.

Жалбата срещу така постановения вьззивен съде­бен акт е неоснователна по следните съображения.
Относно оплакването за съществени наруше­ния на процесуалните правила.

Зашитата на жалбоподателя декларативно твър­ди, че не са спазени изискванията на чл. 12, чл. 16, чл. 144 и чл. 301 НПК, поради което съдът е фор­мирал вътрешното си убеждение на базата само на част от доказателствата и едностранчивото им тъл­куване. Твърдението не намира опора в данните по делото. Въззивният съд е изградил своите факти­чески констатации на базата на целия доказателст­вен материал. Внимателно са обсъдени както глас­ните, така и писмените, и веществените доказателст­ва. Сложността на казуса е наложила назначаването и изслушването на няколко съдебни експертизи, чрез които съдът е получил интерпретация на ве­ществените доказателства от позицията на специал­ните знания на експертите. Посочените в касацион­ната жалба въпроси, касаещи местоизвършването на деянието, неговия механизъм и в крайна сметка - авторството му, са изяснени чрез пълно, обек­тивно и всестранно изследване на всички обстоятел­ства и са получили аргументирани и убедителни от­говори. Версията за увреждането на пострадалия извън лозето на подсъдимия е изключена поради опровергаването й от показанията на свидетелите М. И. и М. С, придружавали пострадалия от момен­та на увреждането до завеждането му в болницата, и свидетелите С. Г. и Т. Т. - съседи на лозето на подсъдимия, чули гърмеж в деня на престъпле­нието, а също така и от експертните заключения от химическата, медицинската, техническата и ба­листичната експертиза Видът и характерът на рани­те и намерените при аутопсията проектили, съвпа­дението между тях и сачмите в неактивираните ог­нестрелни устройства, както и между барута от натривките по ръцете на подсъдимия и този, зало­жен в самоделните устройства, подкрепят по не­съмнен начин изводите на въззивния съд. Твърде­нието за следи от „тапа"2 водещи до друг тип оръ­жие, не се подкрепя от доказателствата по делото и се гради върху тълкуване на част от заключението на съдебномедицинската експертиза, извадено от общия му контекст. Експертът д-р Т. Г. при разпита му в съдебното заседание на първата инстанция на 19.05.2003 г. е изяснил, че експертизата е имала предвид използването на ловно оръжие с патрони със сачми, поради което е използвал термина за „тапа". Балистичната и техническата експертиза съ­държат данни за влагане в самоделните устройства на сачми от калибъра на намерените в тялото на Б. М. и на две хартиени тапи. Въззивният съд е взел предвид тези обстоятелства и категорично е свър­зал настъпилия вредоносен резултат с действието на намерените в имота на подсъдимия устройства. Обвинението е доказано по несъмнен начин, пора­ди което атакуваният по касационен ред акт не по­чива на предположения.

В касационната жалба се сочи, че е налице обър­кване в мотивите и диапозитива на въззивния акт, в който неточно е констатирано приложение на чл. 55 НК от първата инстанция. Наистина С. окръ­жен съд не е обсъждал хипотезата на чл. 55 НК, ко­гато е индивидуализирал наказанието на подсъди­мия по вид и размер, изцяло възприети от П. апела­тивен съд. Последният, след като е променил квали­фикацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, ве­че е бил обвързан с предвидената в него санкция - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. Следователно въззивната инстанция не би могла да определи наказание от три години лишава­не от свобода извън приложното поле на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Налице е нарушение на закона, изцяло ползващо подсъдимия, което, поради липса на про­тест, не може да се отстрани в рамките на касацион­ната проверка. В същото време този пропуск на втората инстанция не може да се тълкува като съ­ществено процесуално нарушение, изразило се в „симулиране на четене на решение", което не било написано. По данни от протокола на въззивното де­ло присъдата на П. апелативен съд е прочетена пред страните след приключване на съвещанието на съда. Протоколът не е оспорен по предвидения в НПК ред и е доказателствено средство за извършените процесуални действия. Освен това следва да се от­бележи, че защитата на касатора не оспорва съдър­жанието на въззивния акт и не сочи различия меж­ду неговия прочетен и изписан текст. Причините за несъобразяването му с чл. 55, ал. 1 НК и некорект­ното позоваване на мотивите на първоинстанционната присъда в настоящия случай са ирелевантни, тъй като са довели до непроменим по инстанционен ред резултат.

Неоснователно е и твърдението за съществено нарушение на правилото по чл. 210а, ал. 1 НПК, тъй като са четени обяснения на подсъдимия, депозира­ни при разпит пред районен съдия, вместо пред съ­дия от съответния първоинстанционен съд. Без­спорно е по делото, че при провеждането на тези разпити подсъдимият е бил обвиняем по дело за престъпление по чл. 122, ал. 2 НК, подсъдно на ра­йонен съд, съгласно правилата на чл. 28 НПК. Ето защо районният съдия е бил компетентен да участ­ва в разпита. Последващата промяна на квалифика­цията не лишава закрепените по този ред доказател­ства от процесуална стойност, тъй като не влияе върху справедливостта на процедурата по събира­нето им като гаранция за тяхната достовер­ност. Различна би била хипотезата, ако разпитът бе проведен пред районен съдия след повдигане на обвинение по чл. 116 НК, когато компетентността му е изключена. Тогава резултатите от разпита не биха могли да се включат в доказателствената съв­купност, тъй като не могат да се валидират действия на некомпетентен орган. В заключение, настоящият съдебен състав не установи нарушения на процесу­алните правила, които да представляват касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваната присъда.

Установената от въззивния съд фактическа об­становка е получила законосъобразна правна квали­фикация по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 115 НК - убийство, извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Установено е по делото, че в лозето на подсъдимия са били монтирани три самоделни огнестрелни оръжия, които можели да бъдат активирани с усилие в мно­го широки граници. Едно от тях е задействано от пострадалия Б. М. и причинило смъртта му чрез 14 рани в областта на гърдите и корема. Способът, по който подсъдимият е ограничил достъпа до имота си - чрез телена ограда и ред бодлива тел, не изк­лючвал възможността за проникването на повече от едно лице, още повече че лозето е било в крайград­ска зона с целогодишно обитаване на част от вили­те. При тези данни видът на използваното средство и конкретната обстановка на действието му подкре­пят извода за осъществяване на престъплението по начин и със средства, опасни за живота на мнозина

В настоящия случай не може да бъде споделена и позицията за приложение на правилата за неиз­бежна отбрана. Със залагането на огнестрелните устройства подсъдимият е целял да причини вреди в бъдеще на всяко лице, влязло в лозето му в негово отсъствие. Задействането им се извършвало меха­нично, извън волята на подсъдимия. По този начин той поставял в опасност живота и здравето на всеки, който би се натъкнал на тези устройства, независи­мо от обстоятелствата и намеренията му. Предвари­телно заредените поразяващи приспособления биха могли да се разглеждат като проява на защитно дея­ние само тогава, когато по естеството и технически­те си характеристики са насочени единствено към пресичане на противоправно нападение чрез ув­реждане само на нападателя в рамките на необходи­мите предели. Най-малкото това предполага те да са изрично афиширани, а поразяващият им ефект - обозначен по ясен, достъпен и недвусмислен на­чин. В противен случай скритите защитни устрой­ства се превръщат в капан, който изключва право­мерността на неизбежната отбрана

Законосъобразен е и отказът на въззивния съд да квалифицира деянието като престъпление по чл. 122, ал. 2 НК - като убийство с огнестрелно оръжие по непредпазливост. В обжалваното реше­ние подробно са описани обстоятелствата, които обективират евентуалния умисъл на подсъдимия. А. Г., преследвайки целта да защити лозето си от краж­би, е инсталирал защитни устройства, като е до­пускал, че те могат да причинят сериозни телесни увреждания и смърт при активиране. От особено значение за субективната страна на престъплението е обстоятелството, че на 29.09.2000 г., т.е. седмица преди извършването му, в лозето станал инцидент, при който едно от устройствата се задействало и причинило телесни увреждания на друго лице, по-късно квалифицирани като средна телесна повреда По този повод на 30.09.2000 г. подсъдимият бил предупреден с протокол по чл. 63 ЗМВР да не из­работва и поставя огнестрелни устройства в имота си. Този факт опровергава твърденията на защитата на подсъдимия, че той не предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си поради стеснени възможности за прогноза и пре­ценка Не е вярно оплакването, че в тази връзка съ­дът е пренебрегнал данните, съдържащи се в съдебно-психиатричната експертиза. Те са обсъдени на плоскостта на вменяемостта на подсъдимия. При установената възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъп­ките си подсъдимият не е лишен поради заболява­нето си от възможността да осъзнава причинно-следствените връзки между предприетите действия и очакваните резултати. В психиатричната експер­тиза се подчертава, че поради органичното раз­стройство на личността е засегната способността на подсъдимия да планира и прогнозира само социал­ните последици от поведението си, т.е. повлияна е не възприятийната а оценъчната способност на ли­цето в контекста на обичайната ценностна система. Подсъдимият А. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал с обществено­опасните му последици, но е допускал тяхното осъ­ществяване, мотивиран от желанието да опази имо­та си на всяка цена