Крайната оценка по учебна дисциплина, по която има предвиден изпит в учебния план, се формира като общ резултат от семестриалното и сесийното оценяване. (3)
жүктеу/скачать 66 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Чл. 5. (1)
- Чл. 7. (1)
- Раздел ІІ Семестриален контрол и оценяване
- Чл. 17. (1)
- Раздел ІV Формиране на крайната оценка по учебните дисциплини Чл. 20. (1)
- Чл. 23. (1)
- Раздел VІ Документиране, съхранение на резултатите и контрол на дейността по оценяването
| ИЗВАДКИ
от ПРАВИЛА за оценяване на знанията, уменията и компетентностите на студентите в Икономически университет – Варна Раздел І Общи положения Чл. 1. (1) Тези правила регламентират конкретната дейност по оценяването на знанията, уменията и компетентностите на студентите в ИУ-Варна в съответствие с Правилника на ИУ-Варна и Подсистемата “Проверка на знанията, уменията и компетентностите на студентите”. (2) Правилата се отнасят за всички образователно-квалификационни степени (професионален бакалавър, бакалавър и магистър) и форми на организация на учебния процес (редовна, задочна, дистанционна, факултативна и индивидуална). ……………………………………………………………………………………….. Чл. 5. (1) Основни форми на контрол върху знанията, уменията и компетентностите на студентите са семестриалното (текущото) и сесийното (крайното) оценяване. (2) Крайната оценка по учебна дисциплина, по която има предвиден изпит в учебния план, се формира като общ резултат от семестриалното и сесийното оценяване. (3) За дисциплини, по които формата на контрол е текуща оценка, същата се формира като общ резултат от формите на семестриалното оценяване. Чл. 6. (1) Крайните оценки се оформят в цели числа по шестобалната система и се считат за положителни при постигната минимална оценка от 3,00. (2) За формиране на семестриални оценки се използва точкова система, като общата сума на семестриалния и сесийния резултат по отделна дисциплина не може да надхвърля 100 точки. (3) За дисциплини без семинарни и лабораторни занятия, оценяването се извършва по време на сесията по точкова система, като оценката е в рамките на 100 точки. (4) При оформяне на крайната оценка (в т.ч. семестриална – при дисциплини без изпит) общата сума на всички получени точки се приравнява към шестобалната система както следва: 1. от 87 до 100 точки – Отличен 6,00; 2. от 73 до 86 точки – Много добър 5,00; 3. от 59 до 72 точки – Добър 4,00; 4. от 45 до 58 точки – Среден 3,00; 5. до 44 точки – Слаб 2,00. (5) Независимо от общата сума на точките от семестриалното и сесийното оценяване, скалата по ал. 4 се прилага при условие, че студентът е получил минимум 10 точки на изпита. Пример: При семестриална оценка 38 точки и оценка от изпита 8 точки се формира обща оценка 46 точки. Независимо, че броят на точките съответства на оценка Среден (3), скалата не се прилага и студентът получава оценка Слаб (2), защото не е прехвърлена критичната граница от 10 т. Пример: При семестриална оценка от 35 точки и оценка от изпита 10 т. се формира обща оценка 45 точки. Изпълнено е условието на ал. 5 и студентът се оценява със Среден (3). (6) При констатирана измама или опит за измама по време на изпит студентът получава нула точки и крайна оценка по дисциплината - Слаб (2,00), а при провеждане на семестриална форма на контрол – нула точки за съответната форма на контрол. (7) В случай на измама, опит за измама или за възпрепятстване провеждането на изпита, оценяващият екип оформя писмен протокол, подписан от оценяващия екип, студента и двама свидетели. При отказ на студента да подпише протокола, двамата свидетели удостоверяват отказа му със своите подписи. Протоколът се представя на декана на факултета. Решенията на последния за всеки отделен случай се правят публично достояние. Чл. 7. (1) Оценяващите екипи или титуляри на дисциплини са задължени да предоставят на студентите цялата информация за регламента на оценяването на първата лекция по нея. (2) Резултатите от различните форми на контрол на знанията, уменията и компетентностите на студентите се обявяват своевременно до края на учебните занятия (за редовно обучение) и при явяване на изпит (за задочно и дистанционно обучение). ………………………………………………………………………….. Раздел ІІ Семестриален контрол и оценяване ………………………………………………………………………………… Чл. 9. (4) При индивидуалната форма на обучение обемът на семестриалния контрол е същият както при редовното обучение. (5) ………….. С цел реализиране на принципа на системност в обучението, броят на контролните задачи през семестъра за редовно обучение не може да е по-малко от две (пример – реферат и контролна работа; практическо задание и контролна работа; домашна и контролна работа и др.). Поне една от контролните задачи е с практическа насоченост. Те се изпълняват по предварително разработен график, който се обявява пред студентите от титуляра на дисциплината в началото на семестъра. …………………………………………………………………………………….. Чл. 11. (1) При задочната и дистанционната форма семестриалното оценяване на студентите се извършва по зададени по време на очните (присъствените) занятия подходящи за характера на тези форми на обучение самостоятелни задачи (курсови и домашни работи, казуси, реферати и др.). (2) Самостоятелните разработки по предходната алинея се представят на оценяващите екипи най-късно до една седмица преди датата за явяване на изпит по начин, определен от титуляра на дисциплината (лично, по пощата или чрез интернет). (3) При обучението на студенти на индивидуален план семестриалното оценяване се извършва чрез подходящи форми за междинно оценяване, които не изискват задължително присъствие на аудиторни занятия. Чл. 12. (1) Всеки преподавателски екип самостоятелно определя “пакета” от форми на семестриален контрол, както и критериите за оценяването им. …………………………………………………………………………………… Чл. 13. (1) Оценяващият екип (преподавател) оформя обща семестриална оценка на основата на отделните оценки от изпълнените контролни задачи през семестъра. …………………………………………………………………………………… Пример: при оценка от три контролни задачи – съответно 12, 8 и 9 точки – общата семестриална оценка се определя, като те се сумират: (12+8+9) = 29 точки. (3) Максималната обща семестриална оценка при редовно обучение е 40 точки, а при задочно и дистанционно обучение – 20 точки. (4) Ако студентът не се яви за изпълнение на една или всички семестриални задачи, той получава съответно нула точки за отделната задача или за крайната семестриална оценка. ………………………………………………………………………………………… Чл. 15. (1) Присъствието и участието на студента в семинарните, лабораторните и лекционните занятия е основание за коригиране на общата семестриална оценка с до 10 точки. (2) Минималната семестриална оценка е нула (0) точки. Чл. 16. (1) До края на семестъра оценяващите екипи (титулярите на дисциплините) задължително оформят обща семестриална оценка (включително и за дисциплини без изпит) от изпълнените текущи задачи по точковата система и я обявяват на студентите на последното семинарно занятие или лекция. (2) За задочно и дистанционно обучение дейностите по предходната алинея се извършват в седмицата, предхождаща изпита и на самия изпит. Раздел ІІІ Сесийно оценяване Чл. 17. (1) Формите на сесийно оценяване са текущата оценка и изпитът. (2) Основната форма на сесийно оценяване е писменият изпит, който може да се комбинира с устен или (при възможност и необходимост) с практически. Той има задължителен характер, което означава, че: 1. се провежда по предварително приет и обявен график; 2. студентът не се освобождава от него на база резултатите от семестриалното оценяване.
……………………………………………………………………………………. Чл. 18. (3) Сесийната оценка се определя като сума от получените точки от отделните елементи на изпитния тест (теоретични въпроси, тест, задачи и др.). Пример: при три оценки от затворени въпроси при тест, теоретичен въпрос и задача – съответно 15, 12 и 18 точки – общата сесийна оценка се определя като същите се сумират: (15+12+18) = 45 точки. (4) Максималната сесийна оценка за редовната, поправителната и ликвидационната сесия при редовно обучение е 60 точки, при задочно и дистанционно обучение е 80 точки, а за неположените изпити съгл. чл. 109, ал. 7 от Правилника на ИУ-Варна за всички форми на обучение - 100 точки. …………………………………………………………………………………… Раздел ІV Формиране на крайната оценка по учебните дисциплини Чл. 20. (1) Крайните оценки по учебните дисциплини са интегриран резултат от семестриалното и сесийното оценяване. ……………………………………………………………………………………. (5) Прекъсналите студенти формират отново семестриална и сесийна оценки по реда на Раздел II и Раздел III. (6) При неявяване на студента на изпит, крайна оценка не се формира. Чл. 21. (1) Крайната оценка по учебна дисциплина, завършваща с изпит на редовна, поправителна и ликвидационна сесия, се формира като сума от семестриалната и сесийната оценка. Пример: при семестриална и сесийна оценка – съответно 29 и 45 точки – крайната оценка се определя като сума от двете оценки: (29+45) = 74 точки. (2) Крайните оценки от изпита (текущата оценка) се приравняват към шестобалната система съгласно чл. 6, ал. 4 на настоящите правила. Раздел V Оценяване на студентите при завършване на обучението Чл. 22. Обучението на студентите във всички образователно-квалификационни степени завършва с полагане на държавен изпит. Чл. 23. (1) Държавните изпити се провеждат под формата на защита на дипломна работа, комплексен писмен (или в комбинация с устен) и практически изпит. (2) Обучението в ОКС “бакалавър” и ОКС “магистър” завършва с държавен изпит по специалността или защита на дипломна работа, условията за което са регламентирани в чл. 69 от Правилника на ИУ-Варна. (3) Комплексният държавен изпит е задължителен за студентите бакалаври и магистри, които не отговарят на изискванията за защита на дипломна работа по чл. 69, ал. 2 от Правилника на ИУ-Варна и за студентите професионални бакалаври от Колежа по туризъм. Чл. 24. (1) Комплексният държавен изпит се полага на основата на приет и предложен от катедрата тематичен план (въпросник), в който се включват основни теми и/или задачи от подбрани профилиращи обучението в специалността дисциплини. (2) Броят на темите и/или задачите от всяка специална дисциплина съответства на относителен дял на нейния общ хорариум. (3) Общият брой на темите и задачите, включени във въпросника за комплексния държавен изпит, е не по-малко от 40 и не повече от 80. (4) При провеждане на комплексния писмен държавен изпит изцяло по тестова форма със закрити въпроси, общият брой на въпросите е не по-малко от 60 и не повече от 100. (5) За полагането на комплексния държавен изпит студентите изтеглят публично и лотарийно най-малко две и най-много четири теми или задачи от тематичния план, а при тестовата форма – един от минимум три варианта. (6) Студентите получават тематичен план (въпросник) за подготовка на комплексния държавен изпит не по-късно от три месеца преди датата на провеждането му. Същият се публикува и на уебсайта на ИУ-Варна. ……………………………………………………………………………………… Чл. 26. (1) При защита на дипломна работа всеки от членовете на държавната изпитна комисия оценява знанията, уменията и компетентностите, демонстрирани от дипломанта, по точкова система в диапазон от 0 до 100 т.; (2) Назначеният от катедрата научен ръководител на дипломанта прави предложение пред държавната изпитна комисия за допускане или недопускане на дипломната работа до защита. Допускането до защита се удостоверява с подписа на научния ръководител на заглавната страница на дипломната работа; (3) Назначеният от катедрата рецензент на дипломната работа в рецензията си:
(5) Независимо от предложението на рецензента, дипломантът се допуска до защита. (6) Крайната оценка при защита на дипломна работа се формира по точкова система като средна аритметична величина от оценките на членовете на държавната изпитна комисия, закръглена до цяло число в посока нагоре (максимум 100 точки); (7) Крайната оценка, формирана по точковата система, се приравнява по шестобалната система съгл. ЗВО и се закръгля до 0,25. (8) При оформяне на крайната оценка от комплексен държавен изпит и защита на дипломна работа, общата сума на всички получени точки се трансформира в оценка по следната скала: 1. от 45 до 51 точки – Среден 3,00; 2. от 52 до 58 точки – Среден 3,25; 3. от 59 до 61 точки – Добър 3,50; 4. от 62 до 64 точки – Добър 3,75; 5. от 65 до 68 точки – Добър 4,00; 6. от 69 до 72 точки – Добър 4,25; 7. от 73 до 75 точки – Много добър 4,50; 8. от 76 до 78 точки – Много добър – 4,75; 9. от 79 до 82 точки – Много добър – 5,00; 10. от 83 до 86 точки – Много добър 5,25; 11. от 87 до 89 точки – Отличен 5,50; 12. от 90 до 92 точки – Отличен 5,75; 13. от 93 до 100 точки – Отличен 6,00. Чл. 27. (1) При полагане на комплексен писмен държавен изпит и практически държавни изпити, всеки от членовете на държавната изпитна комисия оценява знанията, уменията и компетентностите, демонстрирани от студентите по точкова система в диапазон от 0 до 100 т. Крайната оценка е средна аритметична величина от оценките на всеки от членовете на държавната изпитна комисия. Пример: при оценки на членовете на държавната изпитна комисия съответно – 72; 80; 76 и 78 точки, крайната оценка се определя както следва: (72+80+76+78)/4 = 76,5 точки. В този случай крайната оценка се закръгля на 77 точки и по шестобалната система съответства на Мн. добър (4,75). (2) При провеждане на държавен изпит под форма на тест, оценката се формира от сбора на точките по отделните въпроси, включени в теста. (3) Крайната оценка, формирана по ал. (1) и ал. (2) се получава след трансформиране на точките в оценка по реда на чл. 26 ал. 8. (4) Ако комплексният държавен изпит включва писмена и устна част, крайната оценка по него се формира като средна аритметична величина от общите оценки за двете части на всеки от членовете на държавната изпитна комисия. Оценяването се извършва по реда на алинеи (1) - (3) ………………………………………………………………………………………. Раздел VІ Документиране, съхранение на резултатите и контрол на дейността по оценяването …………………………………………………………………………………….. Чл. 35. (1) Оценяваните студенти имат правото и задължението да се информират за регламента, процедурите и резултатите от оценяването, да предявяват претенции и жалби при неспазване на настоящите правила. (2) Правото на студента по смисъла на предходната алинея е в сила в случаите на установени технически пропуски или грешки (например при изчисляване или нанасяне на оценките), както и при сериозни основания за разминаване на фактически показаните знания, умения и компетентности и получената крайна оценка за тях. (3) Допускат се корекции на оценките в случаите по предходната алинея в студентската книжка, изпитния протокол или по партидата в главната книга само от титуляра на дисциплината. (4) Евентуални спорове и претенции от страна на студентите се отправят писмено към оценяващия екип, който следва да даде аргументиран отговор до края на деня, в който се провежда изпита, а при изпит на повече от 1 група на ден – до края на следващия работен ден. Чл. 36. Установени и доказани случаи на сериозно увреждане на правата на студента при оценяването на неговите знания, умения и компетентности се отнасят чрез писмена жалба до ректора на ИУ-Варна. жүктеу/скачать 66 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|