Култура министър Вежди Рашидов интервю
жүктеу/скачать 111.24 Kb.
|
| 11-05-2012
06:30 ч.
култура - министър Вежди Рашидов - интервю Вежди Рашидов: Творческата политика зависи от ръководствата на сценичните институти, а техният господар е публиката София, 11 май /Пенка Момчилова, БТА/ Творческата политика зависи от ръководствата на сценичните институти, техният господар е публиката – изкуство има не заради самото изкуство, а заради необходимостта на хората, заяви в интервю за БТА министърът на културата Вежди Рашидов. Приемаме или не приемаме, но една от реформите в това правителство, която е осъществена и вече година и половина работи, това е реформата в сценичните изкуства, посочи министър Рашидов. Според него е много важно хората, които създават култура, да забравят спокойствието на социализма, а летните туристически сезони да бъдат по-мобилни, по-изобретателни, защото сцената на изкуството е там, където има поток от хора. Министърът смята, че макар и по-бавно все повече хора започват да разбират истинския смисъл на понятието културен туризъм и то все повече започва да се пълни със съдържание. Министърът на културата съобщи, че съвсем скоро ще отвори врати ремонтираната сграда на някогашния царски дворец, където е Националната художествена галерия, предстои отварянето на още обновени културни институти като концертната зала в Русе и операта в Бургас, а през лятото започва ремонтът на театъра във Варна и на Сатиричния театър в София. Вежди Рашидов каза, че е готов планът за опазване и управление на Стария град в Несебър и че той ще остане в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Министърът отново ще повдигне въпрос за ниските заплати в културата, когато се обсъжда бюджетът за 2013 г. Рашидов се надява до края на мандата хората на изкуството да се консолидират около неговата идея за отличие - орден или медал, - което да носи допълнителна сума към ниските пенсии на бележитите творци. По думите му в рамките на тази година трябва да се възобновят писателските срещи, както и срещите с издатели – това е най-добрият начин да бъдем свидетели на превеждането на българска литература на други езици. "Ще чествам 60-годишнината си във "Виллен" – моята любима малка галерия в Париж, с една изложба от мои скулптури, от графика на Захари Каменов и живопис на Жул Паскин. Предстоят ми изложби в Анкара, Марсилия и Москва", каза Вежди Рашидов в отговор на въпрос за най-близките му изяви като артист. Следва пълният текст на интервюто: Въпрос: Г-н министър, обявихте културния туризъм за един от приоритетите си. Какво успяхте да осъществите досега и какво предстои? Отговор: От години нито едно предишно правителство не е говорило толкова много за култура и културен туризъм. Радвам се, че след двайсет години на незачитане на духовната сфера в държавата, днес се говори всеки ден за театър, за новото българско кино, за музеи, за археология, за стратегия в областта на културата. Лично аз смятам, че макар и по-бавно все повече хора започват да разбират истинския смисъл на понятието културен туризъм и то все повече започва да се пълни със съдържание. Ако до вчера са се изграждали и създавали концепции, които обаче са оставали само на книга, то днес съм в състояние да посоча с пръст всичко онова, което е извън говоренето и писането на хартия.
Нямам притеснението да кажа, че са изцяло ремонтирани шест сценични сгради - от Русенската опера до зала "България", че са обновени четири художествени училища към Mинистерството на културата - от Сливенската художествена гимназия до Музикалното училище "Добрин Петков" в Пловдив. За съжаление от години тази тема е била отбягвана от управляващите. След двайсет години "мълчание" и липса на дебат за българското кино, днес в медийното пространство с охота се говори за възхода на новото българско кино, за археология и паметници на културата - от Ески джамия през Ларгото, "Света София" и Трапезица до Червената църква в Перущица - все важни обекти на нашето наследство, които от три години се реставрират, консервират и експонират. Съвсем скоро ще отвори врати ремонтираната сграда на някогашния царски дворец, където е Националната художествена галерия, предстои отварянето на още обновени културни институти като концертната зала в Русе и операта в Бургас, а през летния сезон започваме ремонта на театъра във Варна и на Сатиричния театър в София. Затова казвам, че всичко това са неща, които мога да посоча с пръст. А културният туризъм включва всичко - от културно-историческото ни наследство до всичко съвременно, създадено в края на 20-и и началото на 21-ви век. Смятам, че е много важно хората, които създават култура, да забравят спокойствието на социализма, а летните туристически сезони да бъдат по-мобилни, по-изобретателни, защото сцената на изкуството е там, където има поток от хора. Там, където е публиката, там са залите, галериите, музеите, живото изкуство. Нека не забравяме, че изкуството съществува заради своята публика.
българската култура и изкуство на престижни международни сцени и казахте, че има нова идея за организацията и работата на българските културни институти в чужбина. Какво е постигнато досега и какво още трябва да се направи? Отговор: Аз не държа лично на това, но съм дълбоко убеден, че е единствено правилният път. А къде другаде би трябвало да бъде голямото изкуство, което носи престижа и самочувствието както на отделния творец, така и на държавата, която той представлява? Отдавна съм сериозен враг на автолъжата, на измисленото самочувствие. Години наред сме били представяни и сме отчитали "успехи" в разни клубове, на сцени и галерии в крайните квартали на европейските столици. Това аз в личния си живот не съм го допущал. Неслучайно моя фраза стана изразът, че сме "световноизвестни до Капъкуле и Драгоман". Няма по-убийствено нещо от това човек да си повярва. Смисълът на изкуството е да ти повярват хората, които имат нужда от теб, от изкуството ти. За мен е важно българските таланти да пеят в Метрополитен опера, в Миланската скала, в Санта Чечилия, в Болшой театър, а не на някакви сцени и клубове в "болшой квартал", българската пластична култура да бъде представена в най-престижните музеи и зали, а не в някои галерийки, познати само на автора. Именно затова за мен е важно българската култура да бъде показвана не в който и да е музей, а в "Лувъра", не в какви да е помещения, а в "Пти Пале", не в някакви псевдопространства, а в музея "Роден". Но е жалко, че има хора, които не разбират смисъла на това. Никой не бива да си прави илюзии, че представянето на творчеството на най-престижните места е просто нещо. То е възможно, когато човек има добри лични контакти, доверие и добро отношение и признание. Въпрос: На какъв етап е работата по Плана за опазване и управление на Стария град в Несебър? Отговор: Старият град в Несебър беше застрашен от изваждане от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. И ако днес нещата се успокоиха, то не е за друго, а защото вече година и половина много активно работим с експерти на ЮНЕСКО. Приключи изработването на подробния план за опазване и управление на Стария град, който е предаден на общината. Не на последно място е и волята на правителството да внесе ред и да отстоява решенията си. Категорични сме, че Старият град в Несебър ще остане в Списъка на световната организация. Благодарение на доброто ни сътрудничество с ЮНЕСКО и с г-жа Ирина Бокова България стана първата страна в Европа с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Въпрос: Често споменавате ниските заплати в областта на културата - какво може да се направи в това отношение? Ще се осъществи ли скоро идеята Ви за отличие - орден или медал, - което да носи допълнителна сума към ниските пенсии на именити хора на изкуството? Отговор: Не е тайна и винаги съм посочвал, че най-ниското заплащане от всички сфери е това в областта на културата. Този въпрос съм го повдигал преди всяка нова бюджетна година, и тази година, когато обсъждаме бюджета за 2013-а, това ще бъде една от основните точки, по които ще говоря. А идеята за отличия, които да са приносители на определена сума, е практика в някои държави отдавна. Когато казваме медал, орден, знак, това е, за да окажем признание и да избегнем унижението на хора, чийто живот е бил посветен на това да бъдат различни и значими, да бъдат кумири на нацията. Тези хора са горди и достойни и те никога не биха поискали подаяния, които сега по закона представляват персоналните пенсии. В медийното пространство идеята за отличия, които да носят и пари, беше критикувана със съмненията кой и как ще ги раздава. Критиците бяха от онези отминали среди, които под една или друга форма някога решаваха кой "да" и кой - "не". Днес за жалост съм свидетел как същите тези хора отправят въпросните критики. А отговорът е ясен - държавата с всички законови форми и с експертни комисии ще раздава тези отличия, тъй като друга форма демокрацията още не е измислила. Надявам се, че до края на този мандат хората на изкуството ще се консолидират около тази идея, за да бъде предложението внесено за решение на заседание на Министерския съвет. Достойните българи не заслужават недостойни старини, нека знаците им бъдат връчени като признание за таланта им, а не като подаяние.
че продукцията се комерсиализира, не се подкрепя "високото" изкуство, няма критерии за оценка на качеството на продукцията? Отговор: Приемаме или не приемаме, но една от реформите в това правителство, която е осъществена и вече година и половина работи, това е реформата в сценичните изкуства. Това е факт. Ако има хора, които живеят с чувството, че изкуството е хоби и се отнасят към творчеството като към самодейно занимание, то те въобще не трябва да се занимават с изкуство. Културата е много сериозен бизнес. Дори хонорарите и заплащането на Ал Пачино и Джон Траволта например, независимо че и двамата са много големи изпълнители, са различни. Министерството на културата като администрация провежда културната политика и има контролиращи функции за спазването на закона. Днес повече от всякога директорите на културните институти са мениджъри и художествените съвети заедно с трупите имат голяма роля за създаването на най-добрите спектакли и носят отговорност за успеха или неуспеха на един театър, на една музикална формация. Техният господар е тяхната публика. Техният бит също е в ръцете на тяхната публика, защото днес субсидии от държавата се дават срещу закупен билет. Приходите остават за театрите, оперите, филхармониите, откупките и спонсорските пари - също. А чисто творческата политика зависи от ръководствата на сценичните институти. Както вече казах, изкуство има не заради самото изкуство, а заради необходимостта на хората. Останалото е бездарие.
в ранно детство - в семейството и училището. Дали е възможна някаква форма на сътрудничество между министерствата на културата и на образованието? Отговор: Разбира се. Всичко започва от правилното възпитание на децата - от люлката до израстването им. Понякога в революциите за смяната на системите участват и много озлобени и пристрастени хора, затова често казваме, че "революциите унищожават културата и високите летви в духовното развитие". Светът не е измислен от сто години насам, а от хилядолетия. Изграждането наново на принципи на възпитание е по-дълъг процес, отколкото унищожаването. Да не забравяме също, че битката за рейтинги на евтини печалбари спомогна за опростачване и дори зомбиране на цяло поколение. За някои хора светът започва от понятието "чалга" нататък, а "Песента на колелетата" се превърна в една стара, почти забравена песен. Така че всичко е възможно като сътрудничество между всички министерства, но затова трябва наново да се положат основи. Въпрос: Започна ли работата по осъществяването на комплекса за творците в Централните софийски гробища по проекта на синовете на писателя Николай Хайтов? Очаквахте разрешение от Столичната община до края на април. Отговор: Да, този проект е възложен на Здравец Хайтов. Това беше първото, което исках като министър да започна да реализирам, защото съм убеден, че трябва да уважаваме паметта на своите предци. Всеки божи ден изпращаме по някой близък приятел или талантлив, значим за нацията творец. Тъжно и грешно е да мислим за тях като за мъртви тела, които заравяме в едно място, потънало в кал, плевели, храсти, лъхащо на мизерия. Не започва ли човешкият морал там, където приключва животът? Гробищата са онова място, където ние съхраняваме паметта за своето родословие, за хората преди нас. Затова тази година вярвам, че идеята ми за комплекса за творците в гробищния парк ще се реализира. С г-жа Фандъкова и със Столичната община работим прекрасно и нямаме никакви разногласия.
инициативите, които предлагате - възстановяването на международните писателски срещи, дискусията за името на бъдещия Национален музеен комплекс (т.нар. Български Лувър), откриване на археологически музеи, обучението на наши музейни експерти и мениджъри в "Лувъра" и други? Отговор: В рамките на тази година трябва да възобновим писателските срещи, както и срещите с издатели. Смятам, че това е най-добрият начин да бъдем свидетели на превеждането на българска литература на други езици. Има много предложения за името на т.нар. Български Лувър и с помощта на експертна комисия ще изберем най-хубавото, най-звучното название на този голям български музей.
А онова, което успяхме да направим за остров "Св. Кирик", беше според мен най-доброто, което можеше да се случи. Знае се, че островът беше почти "прилапан" от едни "консултанти" и подготвен за приватизиране чрез казина, хотели и кръчми. За щастие с помощта на МРРБ и на премиера Бойко Борисов остров "Св. Кирик" е предоставен на Министерството на културата. Подготвяме се заедно с Министерството на регионалното развитие и с участието на български и френски археолози от "Лувъра" да започнем археологически проучвания и на тази база да създадем голям проект с европейско финансиране за представянето на острова като национална културна ценност. Подготовката на мениджъри и експерти в музейното дело е цяла наука и ние имаме нужда от подготвени специалисти. Навсякъде по света музеите са лицето на културния туризъм, но са и повод да печелят не само онези, които късат билетите, а и хората, които продават кафето, сандвича, минералната вода, хотелиерите, които дават подслон на туристите. За съжаление с нашите музеи не бихме могли да се похвалим по този начин, предстои им едно правилно конструиране. То е разработено в нашата Концепция за развитие на музеите, която беше широко обсъдена и получи висока оценка от световни имена като Жан Нувел, проектанта на сградата на "Лувъра" в Абу Даби. Въпрос: Ако направите равносметка за извършеното от началото на мандата - кое е най-голямото постижение и кое е най-важното, което трябва да се направи? Отговор: Направил съм си моята равносметка за изминалите три години, но съм се предпазвал да говоря за нея прекалено много в публичното пространство. Първо - защото у нас добрата новина не е новина, второ - защото се придържам към поговорката, че нивата не ще молитва, а мотика, и трето - за да не ме намразят за свършеното. Но ако накратко трябва да кажа какво е направено, то ще звучи така: подписахме на сто процента европейските пари за култура в размер на общо 126 милиона лева, ремонтирахме шест театъра, опери и сценични културни институти, четири училища по изкуствата, започнахме работата по Ларгото, довършваме проекта за "Св. София", създадохме два нови музея, до месец тръгва същинското изграждане на т.нар. Български Лувър, осигурихме над 1,3 милиона лева за подкрепа на българската книга, възобновихме Фестивала на анимационното кино във Варна, осъществихме театралната реформа, киното ни е в подем, археологическите обекти получават значимо финансиране, реставрират се паметници на културата, българското изкуство ще бъде представено в най-престижните сцени и зали - от Болшой театър до "Лувъра". . . И още много неща, които знам, че не биха се харесали на онези скептици, които извисиха глас, когато положих клетва като министър. А какво повече бих могъл да направя?
артист? Отговор: В момента има моя изложба в Музея на конната цивилизация в Йокохама, Япония, която дълго отлагах. Ще чествам 60-годишнината си във "Виллен" - моята любима малка галерия в Париж, с една изложба от мои скулптури, от графика на Захари Каменов и живопис на Жул Паскин. Предстоят ми изложби в Анкара, Марсилия и Москва. /АМ/ жүктеу/скачать 111.24 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|