Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я



Дата12.06.2016
өлшемі241.34 Kb.
#128935



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Ф Е В Р У А Р И 2008 Г.

I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Афганистан – Страната е изправена пред реален риск да се превърне в “пропаднала държава”, а ситуацията - в “забравена война”, се казва в изследване на екип от американски дипломати и военни, цитиран от агенция Асошиейтид Прес. Екипът е ръководен от бившия американски посланик в Афганистан Томас Пикеринг и генерала от корпуса на морските пехотинци Джеймс Джоунс. Констатира се, че през последните две години талибаните са се завърнали в южните райони, където насилията са достигнали максимално равнище за целия период от навлизането на чуждите войски през 2001 г. Смята се, че в Афганистан недостигат ресурси за борбата с тероризма за сметка на вниманието, което се отделя на Ирак. В момента ръководените от НАТО военни сили наброяват 37 000 души.

* * *


ДР Конго – ВКБООН публикува преглед на програмата за репатриране на конгоанските бежанци от Република Конго (Бразавил) в тяхната родина Демократична република Конго (Киншаса). През миналата година от Република Конго и Централната Африканска Република са репатрирани 20 000 души, главно в провинция Екватор.

От 2004 г., с помощта на ВКБООН, в ДР Конго са се завърнали около 150 000 души. През тази година бежанската агенция на ООН предвижда да подпомогне връщането на още 80 000 бежанци. Основните дестинации за тях са провинциите Южно Киву, Катанга и Екватор.

Междувременно информационните агенции съобщиха за завършването на мирната конференция в Гома на воюващите в Северно Киву. Там, въпреки края на конгоанската гражданска война (1998 г. – 2003 г.), въоръжените действия на правителствената армия, бунтовниците от етноса тутси с лидер ген. Лоран Нкунда, местните милиции “май-май” и руандийските въоръжени групи са принудили 400 000 жители да напуснат домовете си. Краят на конференцията е ознаменуван с подписването на мирно споразумение от представителите на 20 въоръжени групировки, правителството и международните посредници. Според наблюдателите обаче историята на предишните мирни споразумения показва, че не е достатъчно само тяхното подписване. Съгласно мирния договор, ще бъде създадена специална комисия, която ще следи за неговото спазване.

* * *


Уганда – На мирните преговори с угандийските бунтовници, водени в южната суданска столица Джуба, бе постигнато споразумение са създаването на специален съд, който да разглежда военните престъпления, информира Би Би Си. Това е едно от последните обстоятелства, препятстващи подписването на окончателния мир. Бойците на Съпротивителната армия на Бога (LRA) отказваха да се разоръжат докато Международният наказателен трибунал издирва тримата техни лидери за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Според наблюдателите обвиненията остават в сила, но формирането на такъв съд в Уганда ще направи трудно изправянето пред съда в Хага на виновниците за двадесетгодишната война и десетките хиляди жертви. През годините, когато LRA се бори за установяване на т. нар. “управление на основа десетте божи заповеди”, формированието става широко известно с грабежите и мъченията на мирното население, отвличанията и превръщането на деца във войници, прислуга и сексуални роби.

* * *


Чад – Властите в Чад въведоха нощен комендантски час в столицата Нджамена и шест южни и източни провинции, съобщава агенция Франс Прес. Това става след като бунтовниците, които за малко не свалиха от власт президента Идрис Дебай, след битката в столицата са се прегрупирали и превъоръжили. Той твърди, че контролира страната и обвинява Судан за подкрепа на бунтовниците, действащи от бази на територията на западния судански регион Дарфур. В региона суданската армия и местните арабски милиции действат за смазване на въстанието на местното малцинство на чернокожото население. По сведения на ООН в четиригодишния конфликт в Дарфур са загинали над 200 000 души и близо 2 милиона са напуснали домовете си, от които над 240 000 са в 12 бежански лагери в Чад.

Наблюдателите отбелязват, че кризата в Чад е причина в региона (Чад и Централната Африканска Република) да се забави настаняването на сили на Европейския съюз, които да защитят хилядите бежанци от Дарфур и разселените от вътрешните междуособици граждани на двете страни. След бунтовническата офанзива Франция увеличи своя постоянен контингент в страната на 1450 души. Мисията на EUFOR окончателно ще бъде настанена до май т. г. и ще наброява 3700 бойци, от които 2000 ще бъдат френски. Бунтовниците обвиняват, че “Франция носи отговорност за диктаторския, репресивния, корумпирания, мафиотския и незаконния режим в Чад, а също така, че манипулира Съвета за сигурност на ООН с цел разрешаване на военна интервенция”. Лидери на техните формирования са Махамат Нури, Тимейн Ердеми и Дбелвахид Абуд Макайе, които през декември м. г. обединиха силите си, след провала на мирния пакт с Дебай. Според местни източници размириците са причина няколко десетки хиляди души да напуснат домовете си и да се насочат в Камерун. Смята се, че около 1000 души са убити и близо 300 000 са вътрешноразселените лица.

Междувременно според местни жители към граничните райони със Судан са се насочили нови 20 000 бежанци от Дарфур, бягащи от въздушни бомбардировки на суданската авиация. Това бе причина чадските власти да разпространят декларация, че ще гонят обратно всеки пристигащ от Дарфур бежанец, тъй като обстановката в страната се дестабилизира от дарфурските бежанци. Отправя се призив към международната общност да се търси друго място за тяхното настаняване.

* * *


Судан – Суданските власти отново отложиха подписването на окончателното споразумение за настаняването на 9-хилядния контингент на умиротворителната мисия на ООН в размирния регион Дарфур (UNAMID). Настаняването на умиротворители на Африканския съюз и на ООН, които да действат като хибридни сили, т. е. да имат по отделно определени задължения, започна на 1 януари, но процесът се забавя, което води до влошаване на хуманитарната обстановка. В момента Африканският съюз е настанил в региона 7-хилядни полицейски сили, които не могат да се справят с насилието. Главен критик на суданските власти, че не могат да се кооперират с умиротворителите на ООН, е основното бунтовническо движение в Дарфур – Движението за правосъдие и равенство (JEM). От друга страна експертите считат, че UNAMID трудно ще работи съвместно с неефективните сили на Африканския съюз.

* * *


Сомалия – Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси (ОСНА) информира, че около два милиона жители на пострадалата от военните сблъсъци Сомалия се намират в рискова ситуация и остро се нуждаят от хуманитарна помощ. От 1991 г. в страната реално няма държавно управление, а само през последните шест месеца след интензифицирането на въоръжените действия в региона на столицата Могадишу броят на лицата, напуснали столицата и преминали в селските пустинни райони, се е удвоил и достигнал 700 000 души.

* * *


Шри Ланка – Международният комитет на Червения кръст заяви своята загриженост за нарастващите жертви сред цивилните, включително и сред децата, в резултат на влошаващата се обстановка по сигурността в страната. За първите шест седмици на 2008 г. са убити над 180 и ранени 270 цивилни при сериите нападения на автобуси, железопътни станции и други обекти в Коломбо, Дамбула, Кебхитиголеуа, Мадху, Окампетия и Уели Ойа. Международният комитет на Червения кръст работи в Шри Ланка от 1989 г. като посредник между страните в него, стремейки се да защити и помогне на цивилните.

Началото на конфликта с тамилите в бившия о-в Цейлон започва през 70-те години на миналия век, когато държавата сменя името си и будистката религия заема доминираща роля в приелата името Шри Ланка страна. Тогава възниква напрежение в доминираните от тамили северни и източни райони на острова, където партията Тамилски обединен освободителен фронт (TULF) печели всички места в управлението. През следващите десетилетия въоръжената борба на тамилите за независимост ескалира. Независимо от провежданите мирни преговори с помощта на международни посредници, окончателно споразумение не е постигнато. Периодично избухват остри въоръжени сблъсъци между формированията на организацията Тамилски тигри за освобождение на Елам (LTTE) от една страна и правителствените части и полувоенните формирования от друга. Много държави определят LTTE като терористична организация. Статистиката на жертвите от 1983 г. до сега твърди, че те са около 70 000 души.


ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ

Афганистан

ПАКИСТАН ПРЕДВИЖДА ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ДА ЗАКРИЕ ОЩЕ ЛАГЕРИ НА АФГАНИСТАНСКИТЕ БЕЖАНЦИ

Официалните пакистански власти обявиха, че скоро ще обявят плановете на провинциалните правителства да закрият някои от лагерите, населени с афганистански бежанци. По данни на ВКБООН в страната има 80 такива бежански лагери – 71 в Северозападната гранична провинция на племената (NWFP), 12 в граничната провинция Белуджистан и един в Пунджаб. Закриването на бежанските лагери остава да бъде основен въпрос в бежанската политика на страната, която продължава да подслонява над 2 милиона афганистанци, един милион от които живеят вече 7 години в бежански лагери след колапса на режима на талибаните в Афганистан през 2001 г. Според местни източници по всяка вероятност през 2008 г. в Северозападната гранична провинция ще бъдат затворени 11 бежански лагери.

От март 2002 г. в Афганистан са се завърнали 3,4 милиона бежанци, повечето с помощта на ВКБООН, който им предоставя малка парична помощ и поема транспортните разходи до родните им места. В първата година на операциите по репатрирането броят на завърналите се бежанци достига 1,5 милиона, но след това тяхната интензивността на репатрирането спада. През 2006 г. са се завърнали 133 000 души, а през 2007 г. – 350 000.
ЛИДЕРЪТ НА ТАЛИБАНИТЕ ЗАБРАНЯВА ОБЕЗГЛАВЯВАНИЯТА

От службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси, позовавайки се на телефонен разговор с говорител на талибанското движение, информират, че намиращият се в изгнание лидер на талибаните Мулла Мухамад Омар Муджахид е забранил на бунтвниците да обезглавяват обвинените в сътрудничество с правителството на президента Карзай и международните сили, а да ги разстрелват или обесват. Това действие се обяснява от наблюдателите с голямото вътрешно и външно недоволство от действията на талибаните. Между тях намират широко се разпространяват видеозаписи на ужасяващи сцени на мъчения, чрез които те се стремят да въздействат на хората да не сътрудничат на властите. По данни на водещата афганистанска информационна агенция Панджуок за 12 месеца около 100 души са били обезглавени с обвинения, че подпомагат правителството и международните сили.


ПРОВИНЦИАЛЕН СЪД ИЗДАДЕ СМЪРТНА ПРИСЪДА НА АФГАНИСТАНСКИ ЖУРНАЛИСТ

Първоинстанционен съд в провинция Балк осъди на смърт журналиста Сайед Первиз Камбакш, съобщава Би Би Си. Двадесет и три годишният журналист е бил арестуван през 2007 г., след като е свалил от интернет материал, разглеждащ ролята на жената в ислямското общество. Съдът го е обвинил в богохулство и е заплашил с арест всеки журналист, който протестира срещу издадената присъда. В заявление пред агенция Ройтерс председателят на съда Шамсун Раман заявява, че осъденият може да обжалва присъдата на още три инстанции.


Ирак

ТУРСКАТА АРМИЯ ОСЪЩЕСТВЯВА ШИРОКА СУХОЗЕМНА ОФАНЗИВА В СЕВЕРЕН ИРАК

От началото на месеца турският генерален щаб обяви началото на широка сухоземна операция на турските войски в Северен Ирак срещу кюрдските бунтовници, действащи в района. Още през октомври м. г. турският парламент даде разрешение на армията да предприема бойни действия срещу бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК). В последвалата през декември операция турските власти обявиха, че са ликвидирали 112 бойци на ПКК и са унищожили три техни командни пункта, два центъра за връзка, два учебни лагера, девет склада и 14 арсенала. От тогава турската авиация и артилерия редовно обстрелват позициите на ПКК в Северен Ирак.

Според съобщение на турския канал NTV в настоящата операция участват 10 000 военнослужещи, които само за три дни са убили над 100 бунтовника и са унищожили повече от 200 набелязани цели. Официалните власти информират, че операцията се провежда на три места в Северен Ирак. От своя страна кюрдските сепаратисти съобщават за свалянето на един турски хеликоптер “Кобра”.

Според други данни турските военни влезли в престрелка и със служители на иракските кюрдски сили за сигурност, т. нар. “пешмерги”, съобщава Фауд Хюсеин, началник на канцеларията на президента на автономния кюрдски регион в Северен Ирак. Турските военни се искали да придвижат танкове към бивша турска база, изградена в миналото на иракска територия, а пешмергите се опитали да им попречат. Няма сведения за убити или ранени от двете страни.

Задълбочаването на конфликта между Турция и ПКК на практика поставя в изключително деликатно положение американските власти, които трябва да служат като буфер между своите два съюзника в региона – турците и кюрдите.

Дествията на турските военни се оправдават с обяснението, че иракските власти са неспособни да контролират бойците на ПКК. Властите в Багдад обаче предупреждават за опасност от дестабилизация на района в резултат на турската операция срещу кюрдите. Подчертава се, че Ирак не е давал съгласие за нея и се призовава за изтегляне на войските. Независимо че Вашингтон е бил предупреден за акцията, американците също искат от Турция да завърши военната кампания колкото се може по-скоро.

Кюрдската работническа партия води въоръжена борба срещу турските власти от 1984 г. Активистите й се борят за установяване на независима кюрдска държава в населената с етнически кюрди Югоизточна Турция. Според анализаторите жертвите в конфликта вече надхвърлят 30 000 души. Турските власти категорично отхвърлят какъвто и да е диалог със сепаратистите, а ПКК се счита от Турция, САЩ и Европейския съюз за терористична организация.


ЧЕТИРИ МИЛИОНА ГЛАДУВАТ ВЪПРЕКИ БОГАТСТВОТО НА СТРАНАТА

Четири милиона иракчани непрекъснато се борят да се нахранят, а 40 на сто от населението на 27-милионната страна няма достъп до чиста вода, въпреки огромните нефтени богатства, информира агенция Ройтерс, цитирайки Дейвид Шиърър, хуманитарен координатор на ООН за Ирак. Той подчертава, че това се случва в условията на бум в икономиката, годишен икономически растеж от 7% и годишен бюджет от 48 милиарда щатски долара. По негови сведения броят на вътрешноразселените лица от 2006 г. до сега почти се е удвоил и наближава 2,5 милиона души. Високата безработица е пречка при осигуряването на средства за изхранване не само за вътрешноразселените, но и за останалата част от населението.


ВЛЕЗЕ В ДЕЙСТВИЕ ЗАКОНЪТ ЗА БИВШИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА БААС

Предприетите мерки, които да дадат възможност на членовете на бившата партия на Садам “Баас” да се върнат в обществения живот, вече са регулирани законодателно. Преди месец законът мина през парламента, но за влизането му в сила бе необходимо одобрението на тримата члена на президентския съвет. Против закона е гласувал сунитският вицепрезидент Тарик Хашеми. По повод влизането на закона в сила международните агенции цитират изявлението на американския президент Буш, че “това е важна стъпка към националното помирение в Ирак”.

Иракската партия Баас, съставена главно от членове на сунитското малцинство в Ирак, бе забранена след навлизането на чуждите сили през 2003 г.
Иран

ОГРАНИЧАВАТ СЕ ПУБЛИЧНИТЕ ЕКЗЕКУЦИИ

Ръководителят на иранската правосъдна система издаде заповед, с която забранява публичните екзекуции без негово разрешение, съобщи Би Би Си. Аятолах Махмуд Хашеми Шахруди също е забранил публикуването на снимки и видеозаписи на екзекуции.

По сведения на правозащитните организации през 2007 г. в Иран са екзекутирани близо 300 души. През тази година вече са екзекутирани 28 души. Повечето от екзекуциите се извършват в затворите, но някои престъпници се наказват публично чрез обесване на строителни кранове. Основните обвинения, за които се присъжда смъртна присъда са убиство, изнасилване, въоръжен грабеж, педофилия и хомосексуален акт между мъже.
Сирия

АРЕСТУВАН Е ИЗТЪКНАТ СИРИЙСКИ ДИСИДЕНТ

Местна правозащитна организация, цитирана от Би Би Си, съобщава, че е арестуван видният дисидент и бивш член на парламента Раид Сеиф. Според правозащитниците, той е задържан заради участие в събрание, искащо провеждане на демократични реформи. Така Сеиф се е присъединил към другите 11 арестувани след състоялото се през декември м. г. събитие.

Сеиф е болен от рак на простатната жлеза, но преди ареста му е отказвано да замине в чужбина за лечение. Правозащитниците считат, че действията на властите представляват “бавна смъртна присъда”.

Сеиф е шеф на Групата на Дамаската декларация, която е организирана през 2005 г. Нейното последно събрание е през декември м. г., когато се събират 163 опозиционери, за да изберат национален съвет.


Пакистан

ПАКИСТАНСКИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ЗАСТРАШАВАТ МУШАРАФ С ИМПИЧМЕНТ

На 18 февруари около 80 милиона избиратели взеха участие в изборите за долната камара на пакистанския парламент и провинциалните народни събрания, проведени в четирите провинции и осемте племенни области на страната. Първоначално изборите бяха насрочени за 8 януари, но убийството на опозиционната лидерка Беназир Бхуто на 27 декември м. г. наложи тяхното отлагане.

Основните партии, взели участие в изборите са следните:


  • партията на Беназир Бхуто Пакистанска народна партия (РРР),

  • Пакистанската мюсюлманска лига Наваз (PLM-N) на бившия премиер Наваз Шариф,

  • управляващата Пакистанска мюсюлманска лига Куейд-е-Азам (PLM-Q),

  • Джамиат Улема-И-Ислам (JUI-F) на ислямските клерикали с лидер Молана Фазлур Рахман;

  • базираното в Карачи Движение на Мутахида Куами (MQM) и

  • Националната партия Авами (ANP), пущунска националистическа организация в Северозападната гранична провинция.

Демократичният алианс на всички партии (APDM), група от няколко опозиционни партии, реши да бойкотира изборите.

Резултатите от изборите показват значителна загуба на управляващата партия, което се предвиждаше от наблюдателите, но не в такава степен. По сведение на избирателната комисия PPP печели 87 места в парламента, PLM-N – 66 места, PLM-Q – 39 места, ANP – 10 места, JUI-F – 3 места, а други 37 места са на различни по-малобройни организации и независими кандидати. Спечелените парламентарни места от основните съюзници на президента Мушараф PLM-Q и JUI-F показват, че за него има реална опасност да бъде подложен на импичмент в парламента, тъй като съгласно конституцията това може да се извърши от две трети от депутатите. Двете основни опозиционни партии, доскорошни съперници, вече обявиха, че ще се коалират за съставяне на правителството. Въпреки победата на РРР наследникът на Беназир Бхуто – нейният съпруг Азиф Зардари, декларира, че няма да се кандидатира за примиерския пост и може би партията ще издигне друг човек. Наблюдателите констатират и вероятност бившият премиер Наваз Шариф отново да стане министър председател. Отбелязва се също, че никой от PLM-Q и JUI-F няма да бъде поканен в кабинета.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ВКБООН:

ТУРЦИЯ ЕКСПУЛСИРА ИРАНЦИ С БЕЖАНСКИ СТАТУТ, ДАДЕН ИМ ОТ ВЪРХОВНИЯ КОМИСАР

От бежанската агенция на ООН изразиха загрижеността на Върховния комисар от действията на турските власти, които са арестували, задържали и експулсирали в Северен Ирак пет иранци с даден от ВКБООН бежански статут. Иранците са получили бежанския статут от службата на бежанската агенция в Турция.

От 1961 г.Турция е страна по Конвенцията за бежанците, но е приела документа с някои географски ограничения, в резултат на които само лица, идващи от Европа, могат да се надяват да получат бежански статут в страната. ВКБООН се стреми да запълни тази празнота по отношение на неевропейците, търсещи закрила. Според експертите на ООН това не е първият случай, когато Турция експулсира признати от ВКБООН бежанци и няма да бъде и последният. Изтъква се, че преди експулсирането на иранците не е спазена каквато и да е процедура, а още повече, че и ВКБООН не е бил уведомен за намерението на властите. Към това се прибавя и фактът, че препоръките на Върховния комисар са в Северен Ирак да не бъдат депортирани лица, които не са от там.

Междувременно ВКБООН внимателно следи ситуацията с бежанците, които навлизат в Турция от Ирак поради размера на бежанския поток. Смята се, че ежедневно в сраната навлизат около 2000 души, които се надяват да получат закрила чрез администрираната от ВКБООН бежанска процедура. Вече повече от година бежанската агенция на ООН се опитва да презасели тези бежанци в трети страни. Според наблюдателите голяма част от иракските бежанци изповядват християнската религия и напускат Ирак, защото се страхуват да не бъдат убити от мюсюлманските екстремисти. Повечето от тях изповядват халдейството. За разлика от времето на режима на Садам, когато християните са живели в мир с мюсюлманското мнозинство, сега към тях се отправят ултиматуми или да приемат ислямското вероизповедание, или да напуснат Ирак. Християните не се Бяха включвали в каквато и да е опозиция срещу бившия режим, което анализаторите обясняват с факта, че член на тяхната църква е заемал много високо място в правителството - премиер, а именно Михаил Юхана, повече известен като Тарик Азиз. Сега обаче се твърди, че те се чувстват като чужденци в своята страна.


ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:

ЛОНДОНСКИЯТ ВЪРХОВЕН СЪД СПРЯ ПРИНУДИТЕЛНОТО РЕПАТРИРАНЕ С ЧАРТЪРЕН САМОЛЕТ НА 70 КОНГОАНСКИ БЕЖАНЦИ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ

Местни информационни източници съобщиха, че съдията от Върховния съд Джъстис Колинс е блокирал груповото репатриране на около 70 конгоанци, получили отказ на закрила, три дни преди да бъдат натоварени на чартърен самолет за полет до Киншаса. Това е извършено след като е станало известно, че някои от преди репатрираните конгоански бежанци след пристигането си в столицата на ДР Конго са били изнасилвани и мъчени. Джъстис Колинс разпорежда отлагане на репатрирането на 70-те конгоанци, докато не се изслуша поотделно всеки случай в бежанския и имиграционния съд. От своя страна при разглеждането на случая адвокатът на вътрешното министерство Лиза Буш заявява, че са налице очевидни обстоятелства ДР Конго да се счита за сигурна дестинация. На въпроса на Колинс доколко министерството има “напълно реална представа”, че няма риск въпросните лица да бъдат репатрирани обратно тя отговаря, че “няма реална възможност” те да бъдат изправени пред риск. Този отговор обаче не задоволява съдията. Той казва следното: “Решенията ще се вземат трудно. Но Вие се занимавате с живота на хората и, ако вземете грешно решение това може да навреди на техния живот или да причини смъртта им.” Съдията обаче заключава, че неговото решение не означава, че се противопоставя на репатрирането в ДР Конго. Той разпорежда само временното му спиране до получаване на решението на бежанския и имиграционния съд.


НАМАЛЯВА БРОЯТ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ

С около 10% е намалял броят на подадените молби за търсене на закрила през 2007 г., информират официалните власти от Великобритания. Намаление се наблюдава почти при всички основни национални бежански групи – афганистанци, иранци, еритрейци, иракчани, шриланкийци, пакистанци и нигерийци. Увеличение се констатира единствено при зимбабвийците и китайците. Незначително увеличение има и при сомалийците.


ДАНИЯ:

ДВАМА ИРАКЧАНИ ПОЛУЧИХА УБЕЖИЩЕ, СЛЕД КАТО ПРЕДИ ТОВА ИМ БЕ ОТКАЗАНО

Датският съвет на бежанците приветства решението на Бежанския апелационен борд да предостави убежище на двама иракчани, на които преди това е отказана закрила. Съветът твърди, че преди това решение, той е оказал натиск върху властите да преразгледат случая на иракчаните, получили отказ, в смисъла на препоръките на ВКБООН да се предоставя закрила на иракските бежанци от Южен и Централен Ирак. Подчертава се обаче, че положителното решение, взето от апелационния борд, въпреки всичко е изненадващо, тъй като преди това въобще е било отказвано да се преразглеждат повечето от тези случаи.


АВСТРИЯ:

ПРЕДЛАГА СЕ ДА СЕ ДАВА ПУБЛИЧНОСТ НА НАРУШЕНИЯТА НА ЗАКОНИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ ТЪРСЕЩИ ЗАКРИЛА

Премиерът на Долна Австрия Ервин Прьол направи предложение да се даде право на властите, занимаващи се с бежанските въпроси, да правят публично достояние нарушенията на законите, които са извършени от лица, търсещи закрила. Това се отнася за лицата, които са занимавали обществото със своите случаи. Прьол смята, че след като дадено лице е решило да даде публичност на своя случай, властите трябва да имат право да информират обществото доколко то е нарушило австрийските закони.

Повод за това предложение е случаят с 15-годишната косоварка Аригона Зогадж, която в разпространен видеозапис заявява, че ще се самоубие, тъй като не може да се събере в Австрия със своя баща и четирите си сестри и братя. Те са депортирани от властите, които отказват преразглеждане на техния случай. Видеозаписът, на който Аригона, заснета с майка си, говори немски като всеки австриец и не се различава от всеки австрийски тинейджър, въздейства силно върху вниманието на обществото и политиците. Няколко дни след телевизионното предаване на специална сесия на парламента по искане на Зелената партия се разглежда случая. Зелената партия предлага да се промени Бежанският закон, като се генерализира право на престой на добре интегрираните бежанци и по-специално на продължително пребиваващите в страната лица, които са получили отказ на убежище.

Бащата на Аригона идва в Австрия нелегално през май 2001 г. и получава отказ на молбата си за получаване на убежище. Семейството му се присъединява към него през септември 2002 г., след като също влиза в страната нелегално. Четири месеца след като е подало молба за убежище, семейството, установило се във Франкенбург, Горна Австрия, също получава отказ. По думите на австрийския вътрешен министър Временната административна мисия на ООН в Косово UNMIK е дала зелена улица на репатрирането.

Според властите главата на семейството не само е нарушил бежанската процедура, но също е организирал нелегално пребиваване на своето семейство в сраната, което от 1 януари 2006 г. се наказва, като присъдата може да бъде до шест месеца затвор. В местната преса се дава и позицията на Урсула Пласник, външен министър на Австрия, която от една страна отправя критика към вътрешното министерство за прекомерно стриктното спазване на Бежанския закон по отношение на семейство Зогадж. От друга страна обаче тя признава нарушенията на закона от косоварите, но не отхвърля предложението на Прьол. Пласник смята, че ще бъде нечестно спрямо другите бежанци, получили отказ, ако към семейството се подходи преференциално само защото случаят е получил широк отзвук в медиите.
ХОЛАНДИЯ:

ПОВЕЧЕ ОТ 1500 БЕЖАНЦИ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ, СА ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ АМНИСТИЯТА

В специално писмо до Долната камара министърът за младежта, отговарящ и за бежанците, Небахат Албайрак информира, че на над 1500 бежанци, получили отказ на убежище, е отказано и правото да ползват т. нар. “амнистия”. Амнистията се отнася за тези, които са потърсили закрила преди април 2001 г. и е в действие от 15 юни 2007 г. На голяма част от тези бежанци е отказано, тъй като не са могли да докажат, че през целия този период непрекъснато са живели в Холандия. Изключени са и тези с едно и повече престъпления, които според кодекса се наказват с месец или повече затвор. В това число са включени и извършилите престъпления срещу човечеството или военни престъпления, а така също ако представляват опасност за държавната сигурност. Към тях се прибавят и тези, които при бежанските процедури са се представяли с няколко самоличности и националности, за които е установено, че са фалшиви. От друга страна обаче Албайрак съобщава, че около 15 000 бежанци с отказ на убежище в съответствие с амнистията вече са получили разрешения за временно пребиваване, а молбите на още 10 000 предстои да бъдат разгледани.

В условията на амнистията влиза изискването търсещият убежище да прекрати всички други предишни процедури, които е предприел, в замяна на разрешението за престой в Холандия.

Междувременно както управляващите християндемократи, така и опозиционните либерали изразяват своята загриженост за средствата, които ще се изразходват от бюджета след осъществяването на амнистията поради безработицата в страната.



ФИНЛАНДИЯ:

ИМИГРАЦИОННИЯТ ДИРЕКТОРАТ ВЛИЗА В СЪРУДНИЧЕСТВО С ЦЪРКВАТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЕЖАНЦИТЕ

След среща между представители на Имиграционния директорат и на Евангелистката лютеранска църква във Финландия двете страни обявиха, че са се споразумели да си сътрудничат редовно по въпросите на бежанците. Директоратът обявява, че ще използва експертизите на църквата по отношение условията в страните на произход на търсещите закрила. От своя страна църковните служители заявяват, че защитават позицията да се проявява здрав разум спрямо получилите отказ, чийто живот може да бъде застрашен при тяхното завръщане в страната на произход.

Църковните служители във Финландия в редица случаи са се противопоставяли на отказите на закрила. Медиите цитират архиепископ Юка Паарма, който казва следното: “Ние в църквата не се опитваме да отнемем юрисдикцията на Имиграционния директорат и вярваме, че службата работи по всякакъв начин да взима законното решение. Но искаме да им осигурим повече информация за някои случаи.”

От своя страна генералният директор на директората Йорма Вурио подчертава, че службата е отворена за коопериране и сътрудничество с църквата. В същото време в изказването се прокрадва и критична нотка към църквата, по-специално в използване “силата на публичността” при бежанските случаи. Неотдавна Вурио влезе в конфликт с църквата по повод случая на търсещата убежище иранка от кюрдски произход Назе Агаи. Тогава генералният директор обяви, че не е работа на църквата да съветва директората какво решение да вземе. Той обвини църквата, че използва масмедиите за оказване на влияние в полза на търсещите убежище.

В отговор на тези обвинения генералният секретар на Евангелистката лютеранска църква Хейки Хутунен заяви, че страната е отворено общество, в което трябва да е възможно да се обсъжда всяко решение на властите, а използването на медиите за оказване на влияние е част на демократичната система.

Случаят на Агаи става обществено известен, когато след освобождаването си от приемателния център, тя е затрашена от експулсиране и е й наредено да се завърне в град Турку. В момента тя трябва да предостави допълнителна информация за общата ситуация в Иран и положението на кюрдското малцинство в страната, както и за политическата активност на своето семейство. Агаи разполага с няколко месеца за всичко това. В същото време съдебните власти подчертават, че временното отлагане на изпълнението на заповедта за експулсиране в такива случаи не е нещо ново и не изключват вероятността, че крайното решение няма да е от полза на Агаи. Според департамента нейните претенции, че е преследвана са твърде двусмислени и бегли. Тя не е представила каквото и да е доказателство, че в родната си страна е била преследвана, арестувана или измъчвана. Нейната политическа активност е незначителна, а така също няма сведения за преследване на членове на нейната партия. В директората също считат, че историята й за принудително омъжване не е убедителна, а тя не може да предостави какъвто и да е документ в тази насока. Отхвърля се и претенцията, че хората, които са потърсили помощ от християните, при завръщането си в Иран, са преследвани.


ШВЕЦИЯ:

КМЕТСТВА НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПРИЕМАТ ДЕЦА-БЕЖАНЦИ, КОИТО СА БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ

Шведската преса разпространи списък на 14 кметства, които влизат в “черната листа” на Миграционния борд, защото не желаят да приемат малолетни бежанци, пристигнали в Швеция без придружител. Бордът обвинява тези общини, че не оказват необходимата помощ за поддържане на шведската бежанска система. От своя страна кметствата твърдят, че нямат достатъчно средства за поемане на непридружавани деца.

През миналата година в Швеция са потърсили убежище около 1 200 деца-бежанци без придружител. Около 250 от тях не могат да бъдат настанени в общините, поради отказа на кметствата.
ИТАЛИЯ:

ИРАНСКА ЛЕЗБИЙКА ПОЛУЧАВА ЗАКРИЛА В ИТАЛИЯ, СЛЕД КАТО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ИСКА ДА Я РЕПАТРИРА ПРИНУДИТЕЛНО

Западноевропейските медии отбелязват като крайно необичайно италиански политик с комунистическа ориентация да поздравява и благодари на германския християндемократ Герт Пьотеринг във връзка със случая на 40-годишната иранска лезбийка Пега Емамбакш, която великобританските власти са се опитвали принудително да репатрират, въпреки твърденията й, че в Иран нейният живот ще бъде застрашен поради сексуалната й ориентация. Италианските власти решават да предоставят закрила на Емамбакш, след като Пьотеринг, в качеството си на президент на Европейския парламент, поема ангажимента да изпрати писмо на британския премиер Гордън Браун с искане да се спре експулсирането на иранката и да й се позволи да отпътува за Италия. В писмото си до премиера Пьотеринг отправя искане “към случая да се подходи спешно и да се действа по начин, който да гарантира, че Емамбакш няма да бъде върната в своята страна на произход, където несъмнено ще бъде екзекутирана”.

Емамбакш пристига във Великобритания през 2005 г. По нейни сведения нейната партньорка в Иран е арестувана, измъчвана и по всяка вероятност осъдена на смърт чрез пребиване с камъни за хомосексуални отношения. На Емамбакш е отказано убежище и в последните минути преди да бъде натоварена в самолета за Техеран в есента на 2007 г., след намесата на министъра по спорта в британското правителство Ричард Каборн, експулсирането й временно е спряно.
ФРАНЦИЯ:

АПЕЛАЦИОННИЯТ БЕЖАНСКИ БОРД ЩЕ ПОЛУЧИ ПО-ГОЛЯМА НЕЗАВИСИМОСТ

На мероприятие на неправителствената организация “Бежански форум” френският имиграционен министър Брайс Хортефю е обявил, че се очаква скоро Бежанският апелационен борд (CRR) да стане независим, което CRR чака от години. В момента CRR напълно зависи, както административно, така и по отношение на преразглежданите решения, от Френската бежанска служба (OFPRA). Според Фортефю от 1 януари 2009 г. CRR ще има собствен бюджет подобно на Висшия административен съд (Conceil d’Etat) и на Одиторския съд. Предвижда се също звеното да промени името си и да се нарича “Национален съд за правото на убежище”.


КРАЧКА НАПРЕД, ДВЕ НАЗАД

Неправителствените организации определят последните изменения на бежанския закон по отношение на възможностите на бежанците да обжалват решенията на властите като “крачка напред, две назад”. Според измененията чужденец, получил отказ на молбата си за убежище на границата ще разполага с 24 часа, за да обжалва решението. Така Франция транспонира неотдавнашното решение на Европейския съд за човешките права по случая на еритрейски бежанец, който беше държан повече от месец в т. нар. зона за чакащи на международното летище в Париж без да има възможност да обжалва, с което да постигне отлагащ ефект за изпълнение на решението.

От друга страна обаче Националното събрание, с приемането на новия закон, намали срока в който търсещите убежище вътре в страната да могат да обжалват решенията. Преди той бе един месец, а сега става 15 дни. Още повече, че жалбата може да има отлагащ ефект само за някои категории бежанци. Неправителствените организации твърдят, че вече за бежанеца става трудно да обжалва, тъй като жалбата не само трябва да е добре мотивирана, но и написана на френски. Предполага се, че намаляването на срока ще стане причина много жалби да бъдат отхвърляни като “неприемливи”.
СЛОВАКИЯ:

МОНИТОРИНГ НА ДОСТЪПА ДО БЕЖАНСКАТА ПРОЦЕДУРА ПО ГРАНИЦАТА И ЛЕТИЩАТА

Представител на Върховният комисар за бежанците на ООН, словашката Бежанска и гранична полиция и Словашката лига за човешките права подписаха споразумение за мониторинг на словашката сухоземна граница и летищата, за да се гарантира, че на търсещите убежище се осигурява достъп до бежанската процедура. Редовните мисии на мониторинга се финансират от ВКБООН.

Подобно споразумение на ВКБООН бе сключено в края на 2006 г. с Унгария, а преговори за това се водят и със Словения и Полша. Бежанската агенция отдава голямо внимание на източните и южните граници на Европейския съюз, защото според нея Полша, Словакия, Унгария и Словения са изправени пред значително увеличение на незаконната миграция. Счита се, че преди влизането в ЕС, учудващо тези страни са били предимно място за търсещи убежище, отколкото територии за транзитно преминаване. Сега обаче, след Дъблинските регулации, бежанците променят плановете си за пътуването, тъй като са длъжни да потърсят закрила в първата страна на ЕС, в която влизат. Според експертите това се потвърждава от факта, че през 2006 г. в споменатите четири нови страни на ЕС са регистрирани 9 900 търсещи убежище, докато през 2005 г. те са били 14 600, а през 2004 г. – 22 100.


Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Февруари 2008 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ





Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет