От Анонимус до Маджарово
жүктеу/скачать 42.3 Kb.
|
| Автор: Елена Никова Накова
От Анонимус до Маджарово « Велизаре! » О, явно е време за вечера. Кога пък мина времето? Мааалеее, пред компа съм вече 7 часа. Трябва да седна и да си напиша домашното....Неделята мина. Я да видя какво е времето в синоптика. Или май направо да изляза...? Любо дали си е взел матурите? Аз добре ги взех, ама за какво? Само глупости. Има си Нов Световен Ред- всичко е измислено от векове. В даскало големи простотии. Нашта по математика само ни трови, а тази по информатика е толкова зле! Хващат ме нервите с нея. Word-ове, не знам к’во. Да няма да пиша книга! Същата работа по история - тия хора са такива загубеняци- да седнат да прочетат какво пише в сайта на Анонимус и тогава да преподават! Лъжи. Всичко е една голяма измама. И сега пък какво ни емнаха с някви евро-проекти да ходим да сме гледали птици....Пффффффф! Мониторинг на лешояди- ок, ама забраниха таблети, телефони. Да не притесняваме птиците- гнездяли. И щели сме да бъдем с някви франсета - к’во ше им кажа? Бонжур, жьо сюи Шарли- хахахахахаххах....Или по-добре не...... ... Майка ми и баща ми явно пак са се скарали. Абсолютна тишина на масата. Добре, че взеха нов телевизор- мноооо як. На кредит, де, ама к’во?....О, не, нов атентат в Тунис! Къде е т’ва ? Дали да не питам наште? Те няма да знаят. Пък и нещо не са на кеф. Ще погледна после в нета. ... Леле, колко е часът? Тръгваме на зеленото училище с влака след час и нещо. Да не си забравя телефона- ще го сложа на тих режим. Много ще разбере някой. Пък и всички ще си носят. Любо ще си вземе и лаптопа. ... Не е истина- пътувахме цял ден- с влак Варна- Пловдив, после някви автобуси до Хасково и накрая до Маджарово! Едни завои, скали, долини, река- Арда била- хах, това последното не го научих от нета...Настаниха ни в един комплекс в Маджарово. Сега съм в стая с две франсета и с Любо. Наизвадихме техниката и хоп да се прикачим към мрежата и онези ни викат « Но, но ». А, ето, че и те се загледаха в телефона ми. Някой чука на врата. Госпожата по география- Любо скри компа, глупак- що го крий- да няма да го взема в гнездата на птиците? Аз обаче трябва да внимавам с телефона. Утре трябва да ставаме в 6ч30- ей затова мразя такива глупости. 6ч30? Майко...Любо излезе да пуши- франсетата пак викат « Но, но ». Единият ми изглежда свестен- харесва World of Warcraft- другият ми се струва задръстеняк. К’во ли прай, Любо? Ще изляза на терасата. ... УАУ! Какво е т’ва небе? Маааалееее!!! Любо ми се смее- бил съм « романтичен ». Влезе вътре- по-добре- готин е, ама много пуши. На мен ми се гади от дим. Цигарите на Любо ги няма и вдишвам въздух, който никога не съм вдишвал. Някви сови се чуват. Къде съм, ве, брат? Е, не....Не мога да спра да гледам небето! Паяжина от звезди. Имам чувството, че ще ме ударят по главата. Аз май наистина съм « романтичен ». Спи ми се, но не мога да направя и крачка към стаята. Нещо ме дърпа да остана, да си гледам...Да вдишвам и издишвам. Само тая сова малко ме притеснява. Зловеща работа! И все пак ще остана. Франсетата спят. Любо е на компа. Зле е тоя- как може да е на компа? Аз пък и аз, как можело...? Много добре знам как може. Обаче не мога да повярвам на очите си- няма такава гледка! И силуети на огромни борове се издигат пред светлинките горе. Спи ми се сериозно. Да взема да спя тук ли? Къде, бе? А, не -ще умра от студ! Влизам, айде. ... Франсето- здръстеняк хърка. А Любо е заспал пред екрана. Леглото ми е удобно, а може би аз съм изморен. Затварям очи. Совата още нареджа. Заспивам. Звезди.... ... 6ч30- лудница- събуждат ни по стаите. Странно. Прозявам се, ама никак не ми тежи главата! Иска ми се пак да изляза на терасата, но май много ще стане...А, Warcrafta е там. « Бонжур » ми вика. И аз му казах. Прави снимки и разправя, че било « найс ». Сега пък на английски ми говори. И аз му отговарям « йес ». К’во да му кажа- « найс » е. Даже много...В дълечината хълмове. Слънцето не е силно и пред мен цветове- такива едни- оранжеви, зелени, сини. И аз ще снимам. ... Брюно- онзи задръстеняка се опитва да произнесе « Кован Кая »- резервата за лешояди, в който се намираме. И той сега чете информационни табели. Всички мълчим, е, не през цялото време, но шъткат ни там- едни по-големи- те са от някво дружество за птиците. Казват ни да внимаваме да не настъпим някой череп останал от закуската на лешоадите или орлите. Говорят ни значи за скални орли и за белоглави лешояди- ооооооооо, ето един- маааалеееее, колко е смешен! С едно такова рошаво на врата! Хах. Странно животно, ще си го погледам ей така... Раздадоха ни бинокли- т’ва било от проекта. Еееее, браво- и известна марка ! Дали усеща, че го наблюдавам? Колкото повече го наблюдавам, толкова повече смехът ми притихва. Не е смешен. Горд е. Брат, сигурен съм, че знае, че го наблюдавам! Ами ако и разбира какво си мисля? А какво си мисля? Ами к’во...Примерно...Искам да съм в неговата кожа. Да летя. Да изглеждам като него. Да се храня като него. Да, т’ва светлокафяво око определено ме вижда. И този поглед сигурно прониква в моите забъкрани мисли...Някакъв телефон звъни! Тия са мнооо зле- как може да не си изключват телефоните?! Аз моя го оставих в комплекса. …
... На терасата съм. А,бе, нещо ми стана- терасата ме обсеби! Тая вечер не чувам совата. И мислите ми са по-бистри. Дори не съм се сещал за телефона, нито за наште. Дали са се сдобрили? Мисля си и за госпожата по география- тя ни вика, че след като чак толкова сме вярвали на Анонимус, да сме си помислили как можем да не бъдем пионки на Новия Световен Ред. Каза също, че целта на Анонумус била да сме си размърдали сивото вещество, да сме действали различно, да не сме се зомбирали с глупости...Игнатова, брат- не е лоша, ама иначе важна : « Последното нещо, което Анонумус толерират е безцелното ви четене на теории на конспирациите в интернет. Вложете си енергията в правене! » Т'ва небе ще го гледам още дни наред. Найс!!! Дали утре лешоядите ще закусват конско? Дано...! жүктеу/скачать 42.3 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|