Относно: Конкурса за доцент по психология на труда (05. 06. 08.), обявен от Института за изследване на населението и човека при бан (обявен в дв, бр. 31/23. 04. 2010 г.); на основание

Още преди 20 г. с нейното решаващо участие и базирани върху метода на Купър за професионалния стрес, са изработени българските стандарти на Индикатор за професионален стрес. По-късно тя участва в интерпретациите на Хофстеде за ценностите в труда чрез междукултурни сравнения на различни професионални групи и мениджъри в пет крайно различаващи се страни (напр. Румъния, Япония, Англия). Нейната способност да откликне на актуалните нужди и произведе резултати, полезни за практиката, проличават в изследванията на личностната себеоценка и психическото състояние на безработни в България по време на икономическите проблеми през 90-те години на миналия век. Удовлетвореността от труда пък е изследвана в сравнения сред участници от България, Македония и Сърбия. Особено полезен е методът (заедно с В.Русинова) за оценка и подбор на ръководен и изпълнителски персонал. Напоследък нейните интереси се разшириха с участието в мащабен европейски проект за изследване поведението и здравето на ученици от 11 до 15 г. възраст. Сравненията са между 28 държави, под егидата на СЗО. Като венец на дейността й може да се посочи проучването на нагласите към виртуално психологично консултиране чрез способите на набиращата сили модерна телемедицина в България.

Всичко това описва широките интереси, познания и практически резултати, постигнати от Лидия Василева през годините и подчертава, че нейната кандидатура е не само целесъобразна и закономерна, но дори закъсняла. Единствена резерва в моето мнение е относително малката бройка на международни публикации. Предвид досегашната практика и спецификата на научната област обаче, това не би могло да бъде проблем за напълно убедителното й хабилитиране в средите на академичната общност.

С най-дълбоко убеждение подкрепям избора на Лидия Василева за доцент по „трудова и организационна психология” в ИИНЧ, БАН.